Какво са те за вас? Какви емоции ви носят - радост, щастие, тъга...? Карат ли ни хубавите спомени да живеем в миналото или ни дават сили да посрещнем бъдещето?
Спомените ми носят различни емоции, някой тъжни, а други прекрасни.....Понякога ми дават сили да продължа на пред, а друг пат ме дърпат назад...има едно клипче Интервю с Бог..мисля си, че там е казано много правилно..нещо от сорта на, че Когато сме деца искаме да сме големи, а когато сме големи искаме де сме деца.....
Толкова много мислим за бъдещето, че накрая забравяме за настоящето и не живеем нито в миналото, нито в бъдещето....или нещо подобно.... [shame]
http://www.rtb-mu.com/InterviewWithGodBG1.html (http://www.rtb-mu.com/InterviewWithGodBG1.html)
Разделила съм ги на две.Иска ми се тези лошите да ги махна,че заемат място ,ама не става.и се надявам един ден като се обърна назад ,хубавите спомени да са станали ужасно много ,че съвсем да са избутали лошите. :)
почти винаги са мрачни ...
Обичам хубавите спомени...винаги ме карат да се усмихвам,да се забавлявам да бъда щастлива...Понякога даже вечер преди да заспя ей така се усмихвам на нещо останало в миналото ми.Държа на тях,защото човек живял пълноценно има много спомени!
Обичам и лошите спомени! В тях намирам поука и сила да преодолея неволите си!
Някои ми носят щастие,други тъга.Всеки човек има както добри,така и лоши спомени.На мен хубавите спомени ми дават сили и стимул за бъдещето...
Спомените са хубаво нещо особено когато са с добър завършак :) , а тъжните спомени не се и опитвам да се подсещам :) нормално е и да има и тъжни спомени и да имаш хубави...
Моите спомени ми носят поука. Показват ми къде съм сгрешила и къде не...
Всякаш всички спомени образуват един товар, който примерно си го носиш в куфар ... И винаги го носиш през каквито воли или неволи да минаваш ... Винаги е с теб и понякога се спъваш в него, а друг път се радваш, че го носиш ...
Човешкият мозък е устроен така че да помни само хубавите спомени и рядко-лошите.Аз лично като се върна назад във времето ми се набиват много повече приятни спомени и минимално кол-во лоши
една моя любима група пее в една моя любима песен следното нещо...
Remember Yesterday
Can you tell me why
it seems so hard to carry on
When you hear a voice
from long ago, so bittersweet
Even though I try, I can not
read between the lines
You know I tried,
Oh, yes, I tried, what's wrong
Too late to turn back time
To look over my shoulder
Maybe one day I'll return again
Remember Yesterday
and think about tomorrow
But you have to live today
Oh, lonely yesterday
don't leave me with the sorrow
Cause I have to live today
Every morning I awake
to see the newborn day
To carry on the flame
until the end of time
Too late to turn back time
To look over my shoulder
Maybe one day I'll return again
Remember Yesterday
and think about tomorrow
But you have to live today
Oh, lonely yesterday
don't leave me with the sorrow
Cause I have to live today
Oh, oh, oh, don't you step aside
and pretend about the future
Oh, oh, oh, never live a lie
don't you know tomorrow never comes
Remember Yesterday
and think about tomorrow
But you have to live today
Oh, lonely yesterday
don't leave me with the sorrow
Cause I have to live today
Oh, oh, oh, don't you step aside
and pretend about the future
Oh, oh, oh, never live a lie
don't you know tomorrow never comes
ludnegar,сега и ако го преведеш и на български,грешка няма да имаш,даже ще можем и да го изкоментираме това текстче. :p :)
ам парчето е на група Хамерфал.Казва се Помни вчера.Превода ще е малко свободен затва да ме извинявате предварително ако някой неща не звучат много смислено.
Можеш ли да ми кажеш защо изглежда толкова трудно да продължиш напред,
когато чуеш глас от далечно минало,толкова горчиво-сладък
И въпреки че опитах,не мога да чета между редовете,
Ти знаеш че опитах,о да опитах - какво не е наред.
Твърде късно е да върна времето,да погледна през рамо,
може би някой ден ще се завърна отново.
Помни вчерашният ден и мисли за утрешният,
но трябва да живееш днес,
О, самотно "вчера",не ме оставяй с тъгата,
защото трябва да живея днес.
Всяка сутрин се будя за д а видя новороденият ден,
за да нося пламъка до края на света.
и бля бля бля - на английски си звучи идеално ама български е ужасно :)ама мисля че горе долу се схваща идеята на парчето... :)
Спомените ... карат ме да разбера колко щастлив човек трябва да бъда и да се ядосвам, че не съм.Това е може би най-съкровеното нещо от съзнанието ми, което никога не бих заменила, продала и прочие.Те са малкият свят на всеки човек, където той може да остане насаме със себе си, загърбвайки всичко реално и настояще. [inlovee]
Човек без спомени е като птица без крила....
Не може мисълта му да продължи да лети към бъдещето, ако няма изградено минало....
Спомените са хубаво нещо.
.... различните спомени ми напомнят за различните периоди от живота ми и подсказват че съм живял пълноценно, за да ги има - онези спомени,били те весели или тъжни....
Всички спомени ми носят хубави емоции - мои са си. С времето дори и неприятните случки не ми изглеждат токова лоши, дори могат да предизвикат усмивка. :)
Спомените са нещо като опора на която се крепим, на пиедестал върху който сме стъпили и гледаме напред в бъдещето.Всъщност без спомени човек е нищо.Просто тяло с мисъл, но мисълта излита и се забравя.
I close my eyes only for a moment, and the moment is gone.Точно така ще бъде и без спомени.Всички моменти ще отиват във вечността.Не мога да си представя живота без спомени.
на мен спомените в повечето случай ми носят радост, с тях живея в миналото и съм по щастлива в бъдещето, но е имало моменти, в който спомените са ми носили и тъга, Примерни, когато си спомня за нещо, което съм можела, а не съм направила, тогава се натъжавам. Но в повечето случай спомените ми носят само радостни мигове :)
Доста от вас казаха, че спомняйки си миналото, продължават да живеят в бъдещето. Това е чудесно умение, но замисляли ли сте се, че въпросът има и друга страна - т.е. когато живееш в спомените си, понякога е трудно да продължиш към бъдещето. Как мислите - защо?
Quote from: Tramel on October 25, 2006, 00:27:28 AM
Доста от вас казаха, че спомняйки си миналото, продължават да живеят в бъдещето. Това е чудесно умение, но замисляли ли сте се, че въпросът има и друга страна - т.е. когато живееш в спомените си, понякога е трудно да продължиш към бъдещето. Как мислите - защо?
Може би се получава така заради тази приятна емоция, която носят спомените [confused] Много от мненията по темата бяха именно такива - поглеждаме на спонемите си с усмивка, оставят единствено приятни чувства в нас... И навярно това да е пречката да продължим в бъдещето - страхът от неизвестното на фона на красиво, защитено от спомените ни, минало [confused] И като не забравяме носталгията ... тъгата, която може да ни донесе, ни кара да желаем по-силно това "минало", този спомен... може би просто подсилва чувството ни за страх от новото, което ни очаква.
Quote from: Tramel on October 25, 2006, 00:27:28 AM
Доста от вас казаха, че спомняйки си миналото, продължават да живеят в бъдещето. Това е чудесно умение, но замисляли ли сте се, че въпросът има и друга страна - т.е. когато живееш в спомените си, понякога е трудно да продължиш към бъдещето. Как мислите - защо?
Защото липсва стимул. Гледаш в миналото и виждаш там онова, което искаш, а не можеш да се върнеш към него.