-Какво ще правим..-разтревожено попита Мария-Ако не съберем парите до 3 месеца мъничката ни Ани ще умре! Трябва да ги съберем...Трябва..
-Да,но от къде..?! Нямаме възможност да съберем и половината на 100 000 лева за три месеца..знаеш го..-отчаян й отвърна Петър..
-Нима животът на дъщеря ти не е по важен от всичко!?Ще крадеш ако трябва! Ама трябва да ги съберем разбери!
-Знам..знам..-Петър прегърна съпругата си нежно,а тя заплака в прегръдките му.
***
--Мамо!Мамо виж какво нарисувах!-Ани тичаше към майка си,която стоеше на верандата сама и пиеше кафе..
-Я да видя миличка..-Много е хубаво..кои са тези хора?
-Това сме аз,ти и тати!Сега я нарисувах..Отивам да я покажа и на татии..
-Добре..И да знаеш,че открих огромна прилика!
-Наистина ли?
-Разбира се...ще станеш художничка..
**Ако доживееш първите си темперни боички**
От тази мисъл Мария я побиха тръпки по цялото тяло..Разбира се че щеше да ги доживее.
***
Ани беше 5годишно момиченце,с големи проблеми на сърцето..Трябваше да замине с родителите си Германия,където можеше да й бъде направена операция,от която зависеше целият й живот. Тя разбираше не подозираше за това..майка й и баща й не й бяха казали,за да не я тревожат..?! Та как можеха да разтревожат едно 5 годишно дете с такова нещо?! Тя нямаше и да разбере за какво става въпрос. Обаче,за да бъде направена тази операция,трябваха 100 000 лева. От къде семейството можеше да намери толкова пари..?!
...
-Мария..Имаме около 10 000 лева...от къде ще намерим 10 пъти по толкова..? Незнам..
-Заем?Не можем ли да вземем заем..
-Не..няма коя банка да ни даде толкова пари..
-Господи..какво да правя?!
-Ще се справим..момиченцето ни заслужава да живее..
-Но..какви родители сме ако не можем да осигорим живот на детето си..
-О,господи..права си...
-Спокойно,ще се оправим..
-Разбира се скъпа...3 месеца и не са много малко време...
Двамата родители вървяха по брега на реката,която беше близо до тяхната къща..и очакваха ...
***
Помогнете на Ани!
Малкото момиченце,което иска да живее! Ако пратите един смс на тел .......... Вие помагате на едно невинно създание да спаси живота си,да сбъдне мечтите си!Ако все още има добри хора,това Дете ще живее!
***
-Мамо..нещо не ми е добре..мамо,боли ме..боли ме ето тук - каза Ани и посочи гърдите си,от страната на сърцето..
Мария не знаеше какво да каже на момичето си..
-Дай мама да те цунка..-каза тя и целуна мъничето по сърчицето-мина ли?
-Не мамо!Боли ме много!Мамо!БОЛИ!- Ани вече викаше от болка.Беше легнала на дивана и беше положила ръка на сърцето си,сякаш се опитваше да спре болката...
Мария се почувства в безизходна ситуация...
-Спокойно миличка..злато..след малко ще ти мине..изчакай малко!Бъде силна.
-Но мамо,Боли!!-малката вече викаше от болка..прерязваща болка..силна болка..болка,която предвещаваше смърт..
...
Мария и Петър бяха събрали 40 000 лева...оставаха им още 60 000 ... от къде ли щяха да ги вземат ?
Рекламата,която пуснаха по телевизията помогна доста.50 000 души бяха помогнали на Ани.50 000 сърца бяха трогнати за живота на едно момиченце,което искаше да живее..и което дори не предполагаше какво го очаква.
***
-Мамо,защо напоследък така ме боли тук?-Каза Ани и сложи ръка на сърцето си.
Мария се зачуди какво да измисли.Погледна Петър изпитателно,а той беше свел поглед към земята.
-Ъ..защото..защото когато едно малко момиченце става на голямо момиченце.. е така..
-Стига! Трябва да й кажем..
-Какво да ми кажете,тате..
-Петре,млъквай!!
-Не,ще й кажа..Ани..-Петър се зачуди кои думи да използва ...
-Да,тате?
-Миличка..ще отидем..в една далечна страна..ии там..ще ти правят операция..И ако докторите не се справят..или случайно не идем..ти ще отидеш при..Дядо Господ..където ще изчакаш нас двамата с майка ти..и..
-Но аз искам да ида при дядо господ!- Ани беше щастлива..
-...та за това така те боли там...
-Искам..!Искам да ида при Дядо Господ още сега!
***
Времето си течеше,а пари нямаше..Оставаха още около две седмици,а нямаше как да съберат остатъка от парите за толкова малко време.. Мария се грижеше за Ани като принцеса..с парите,които бяха събрали..тя знаеше,че момичето й ще умре.Знаеше,но не можеше да се примири.А малката ставаше все по-зле..
Вече оставаше по - малко от седмица,не можеше да стане от леглото..но някак си не изглеждаше притеснена.
-Мамо..Нали при Дядо Господ ще ми е добре?Кога ще отида?
-Скоро миличка..много скоро..
-Надявам се мамо..всичко ме боли..не мога...
***
На следващата сутрин Мария стоеше в кухнята и препичаше филийки на Ани..
Сложи ги в хубав поднос,със портокалов сок и за десерт зелена ябълка.
Отиде до нейната стая,за да я събуди ,за да закуси..
-Ани,мила..закуската е тук..Ани..Ани?!?
Но Ани не мърдаше..
-АНИИИ! Ани......
Мария седна на леглото до детенцето си...загледа се в красивото му и безжизнено личице...Взе Ябълката от подноса и отхапа голяма хапка,като не спираше да гледа момиченцето си...
Защото сега тя беше там където искаше..беше при Дядо Господ...
(http://img125.imageshack.us/img125/5425/876902medium8mb.jpg)
Настръхнах, изтръпнах, насълзиха ми се очите.. Пепиии бееееее...... Откъде хубавата ти главичка измисля такива ужасяващи неща... Ужасяващи, но често реалност... ;(
Хъх.. Ще ми кажете ли - къде е прословутият ви Господ в такива ситуации, а? Къде е? Аз ще ви кажа - ми няма го!!!! И никога не го е имало!!!!!!!!!
Права си май Миме..
Няма го..ама поне до части този път края ми е щастлив..поне за малкото Ани..
Просто имах нужда да напиша нещо такова,че вече много ми се натрупа,а не ми се пише само за "Любов" ;р
Радвам се че харесваш туй,което пиша... Благодаря [heart__]
Quote from: kalista on September 30, 2006, 12:52:01 PM
Настръхнах, изтръпнах, насълзиха ми се очите.. Пепиии бееееее...... Откъде хубавата ти главичка измисля такива ужасяващи неща... Ужасяващи, но често реалност... ;(
Хъх.. Ще ми кажете ли - къде е прословутият ви Господ в такива ситуации, а? Къде е? Аз ще ви кажа - ми няма го!!!! И никога не го е имало!!!!!!!!!
[sad3]
Отново показа, че можеш много добре да пишеш такива историики! Много е хубаво, поздрави! [inlovee]
[reeeev] [reeeev] [reeeev] Наистина е мн мн мн хубаво,но.. [reevvv] [reevvv] [reevvv]
..НО и наистина се случват такива работи.
Знам...
Жалкото е,че всичко струва толкова много пари,че и хората,които могат да си го позволят са толкова малко..
Но и с тази историйка исках да покажа че ИМА ХОРА НА КОИТО ИМ ПУКА!!! :
Quote50 000 души бяха помогнали на Ани.50 000 сърца бяха трогнати за живота на едно момиченце,което искаше да живее..и което дори не предполагаше какво го очаква.
Е,на всички такива хора - поклон от мен!
[sad3] [sad3] Много е тъжно,Пепинце. ...
Но .. браво .. написала си го много хубаво ..
Много си добра в тъжните разкази .. [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Благодаря ви момичета..
Знаете колко много значат вашите думи,нали ? [heart__]
Quote from: `Amy_Lee` on September 30, 2006, 20:25:33 PM
..НО и наистина се случват такива работи.
Знам...
Жалкото е,че всичко струва толкова много пари,че и хората,които могат да си го позволят са толкова малко..
Но и с тази историйка исках да покажа че ИМА ХОРА НА КОИТО ИМ ПУКА!!! :
Quote50 000 души бяха помогнали на Ани.50 000 сърца бяха трогнати за живота на едно момиченце,което искаше да живее..и което дори не предполагаше какво го очаква.
Е,на всички такива хора - поклон от мен!
Браво,Пепи [bravisimo]
Наистина е много хубаво ..
Жалко че няма повече такива хора .. на които им пука ..
[bravisimo] [cvetee]
наистина е много жалко...
а знаеш ли кое е още по-жалко..че има такива хора,а с времето ставам все по малко и по малко [confused]
Има много измислени фондации които прибират всичко за себе си.....и за детето не остава нищо [confused]
Съгласна съм да изпратим пари по банков път....но такива които обикалят по улиците-не.......Макар че някои може да са честни
Ама нали знаете приказката за лъжливото овчарче.....накрая никой не му вярвал [confused]
Ами..да..
За съжаление..Междодругото..това е първото нещо,на което плача,докато го пиша..
не знам защо [shame]
[reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [crying] [crying] [reevvv] [reevvv] [reevvv] [reevvv] много тъжна история
Quote from: kalista on September 30, 2006, 12:52:01 PM
Настръхнах, изтръпнах, насълзиха ми се очите.. Пепиии бееееее...... Откъде хубавата ти главичка измисля такива ужасяващи неща... Ужасяващи, но често реалност... ;(
Хъх.. Ще ми кажете ли - къде е прословутият ви Господ в такива ситуации, а? Къде е? Аз ще ви кажа - ми няма го!!!! И никога не го е имало!!!!!!!!!
Пепи... нямам думи... (http://www.stih4e.com/forum4e/Smileys/default/sadd3.gif)
(http://www.stih4e.com/forum4e/Smileys/default/worshippy.gif) (http://www.stih4e.com/forum4e/Smileys/default/Zz017.gif)
Quote from: `Amy_Lee` on September 30, 2006, 12:57:53 PM
Права си май Миме..
Няма го..ама поне до части този път края ми е щастлив..поне за малкото Ани..
Просто имах нужда да напиша нещо такова,че вече много ми се натрупа,а не ми се пише само за "Любов" ;р
Радвам се че харесваш туй,което пиша... Благодаря [heart__]
Здравейте.Разказчето ви е написано хубаво,силно и затрогващо.Защо не опитате да го публикувате.Да го прочетът повечко хора.Повечко дано се рогнат като мен и като прчетат такъв призив за помощ ,да помагат с каквото могат и колкото могат.А на болшинството да не им е жал за едното левче,защото то може да свърши голяма работа.Да спаси живота на дете..
Ами да го публикувам..ама къде!?
Зи,мерси за оценката [inlovee]
мноо е хубаво и мноо тъжно
Оу,благодаря ти че си го изровил някъде из архивите,не го бях чела доста отдавна..и сега като го прочетох..пак нещо за малките дечица ми трепна някъде вътре.. [shame] Благодаря ти..
Quote from: slunce on October 01, 2006, 20:45:12 PM
Има много измислени фондации които прибират всичко за себе си.....и за детето не остава нищо [confused]
Съгласна съм да изпратим пари по банков път....но такива които обикалят по улиците-не.......Макар че някои може да са честни
Ама нали знаете приказката за лъжливото овчарче.....накрая никой не му вярвал [confused]
Мдам...по добре по банков път отколкото на некви дето лъжат за да изкарат пари....а за историйката [reeeev]
Браво :)
По банков път..добре звучи..но колко ли хора са го правили..едва ли са много,ако мен питате..
[confused] [shame]
Онзи ден например си дадох последните стотинки от портомонето и събрахме и дадохме на един човек,който беше дошъл в едно кафе..и уж му дадохме 2:50, а пък ни даде някво листче,дето пише 0.50 лв.. иии не знам какво ли ще означава това [shame] [shame]
Ами аз на една бабичка в парка си давам паричките....всмисъл гледам я че работи (продава семки) и като мине и давам по 3-4 лева (зависи колко имам ако имам повече и давам повече....) Ама най-мразя некой да ме спре с шише ракия в ръката и с цигарата в устата и да ми иска пари.....дори и да го гледам че е целия изподрипан....става ми жал но предпочитам да ги дам на някой който няма пари за хляб отколкото на някой който няма пари за цигари или алкохол....то верно се пристрастяваш...ама...все пак.... :)
Да,така е..и макар да знам,че има много,ама много хора,които дават и последните си пари от джоба за такива неща,пак си мисля,че на никой не му пука и никой нищо не прави [shame] [confused]
Quote from: `Amy_Lee` on October 02, 2006, 15:18:12 PM
Ами..да..
За съжаление..Междодругото..това е първото нещо,на което плача,докато го пиша..
не знам защо [shame]
ми и аз ще се разплача [inlovee]
Тъжно е ,но много хубаво..Поздравления [cvetee] [bravisimo]