Цвете и камък
Дълго пазих топлината замръзена
и цветето,притихнало във мен
пазех го от суетата наслоена
от света,злобен и студен...
Той моето цвете крадеше
понякога късаше листата от коприна...
после снизходително шептеше
и замъците пясъчни срина...
Камък,залепен за небето
падна и цветето прекърши
търкулна се надолу по полето
и пътя си разбит превърши...
Достатъчно му беше победата тази
достатъчно му бе,че нежността уби
бях запазила последна надежда ази...
но погубиха и нея...уви!