Когато далече някога на зад
светът заключва тъмни порти
и скитник закъснял ,
загръщаш се във своят ад ,
на стари мисли и желания.....
Иди и докосни дъждеца мил-опование той ще ти дари...
във късен здрак и черна доба , ще светнат твойте очи
Когато някога на зад
във миналото свое се завръщаш
и не приятел драг ,
и не желания ,
а сълзи на отчаяния пак
там завръщат те в нощта
Иди и спомените съхрани , в стар кашон , бутилка мъничка дори
в прашлясал скрин на децките следи...иди...
Когато...бъдещето изглежда някак страшно
безутешно.. мрачно никакво..зловещо..
И няма плам дори една искра..
и няма сили за дори една мечта...
Иди на някоя скала , край морето в черна доба ,
иди и Луната докосни... слънце ще засвети в твойте очи !
КОгато нежни пръсти ти прокараш
по сивата коса... и не е сняг това
а нишки закъсняла самота...
Иди до децката си люлка...по тюла нежен
длан прокарай...махагона усети...
и в себе си не за таваряй - стар спомен посрещтни
Когато зареял поглед в мъничка тъга ,
отваряш пак сърцето си за спомена
миналото... вечността...
Недей ти бяга.. не понечвай никога дори ,
само за секунда... за сетен път...
Недей...
Тихичко благодари....че имаш нещичко...
от мен....
[inloveee] [inloveee] [inloveee]Прекрасно е ,мила.Върховно.Както винаги даваш сили и желание за живот на всички ни. :flyingkiss: :flyingkiss: :kissoflove: