Последният удар...
Той най - много боли...
Особено от приятел.
Угасва надеждата
в жадни очи.
Превръщаш се
във ветропоказател.
И всеки зъл вятър
те люшка без жал
наляво,
надясно,
надолу.
В душата ти - рана
от стъклен кинжал.
Сърцето - отворено,
голо.
Последният удар.
Вземи се в ръце!
Нима ще покажеш,
че страдаш?!
Срути свойто нежно,
наивно небе,
но духом недей ти
да падаш!
От камъни-въглени
сгрей своя свят
и гордо главата
вдигни си!
За тебе животът
е винаги млад.
От тебе пак
всичко зависи.
Последният удар...
Да, знам, че боли...
Бумеранг направи си.
Хвърли го!
Той сам ще се върне
при него, а ти
ще затвориш
прочетена книга.
Много мъдро, БРАВО!Съгласна съм! [smile2] Хубаво е, че си такъв оптимист... [plqs plqs]
Много вярни неща има в това написано стихче...
Поздравления за казаното в него и от мен ...,поклон пред таланта ти да се изразяваш с най-точните думи в подобни стихчета...
Благодаря ви- [hugs and kisses]
Човек винаги трябва да е оптимист, каквото и да му струва това,Анди [smile2]
Благодаря и на теб, ранени скорпионе! Надявам се стихове като моите, :) да затворят раните ти и да ги превърнат в цветя.
Хубаво е.
Аз не се срамувам да покажа когато ме боли.
А за бумеранга , ние не можем да направим бумеранг , той е вече направен. И хвърлен :)
Е, да се надяваме поне, че няма да ни халоса по челото :p :)