Хиляди пъти ти казвах - сбогом-
и винаги имаше хиляда и първи.
Най-добре е да си отида тихо, без думи,
нищо, че без тебе просто не мога.
Искам рано в зори да те изоставя,
докато още възглавницата ти е топла.
Докато в полусън сладко се протягаш.
Цвете до устните любими ще ти оставя.
Аз съм си такава скитница непроменима.
Моята душа е високо устремена птица.
Капризна и дръзка, привидно жестока,
как да ти кажа, че в душата ми е зима?
Как да ти кажа, че демони татуират мрака
по цялата ми кръвоносна система?
Съсирва се кръвта, сюрреална вселена.
Нищо че никой никъде не ме чака.
Ще се измъкна по тъмно, преди светлината
в сълзите ми неизплакани да засияе.
Ще ме носиш дълбоко в сърцето си като рана,
но не ме чакай. Не търси в себе си вината.
[a taka] [bravisimo] [a taka] [bravisimo]
Страхотно е това стихотворение! :) [cvetee]
Какво да кажа?Всички думи са слаби. [inloveee] [bravisimo]
много ми харесва как си съчетала нежността,тъгата и отново "...демони татуират..."-така обичаните от мен демони :)
ПОКЛОН!!! [inloveee]
Красиво и образно.... Чудесно боравиш с думите :)
"Как да ти кажа, че демони татуират мрака
по цялата ми кръвоносна система?
Съсирва се кръвта, сюрреална вселена."
Благодаря ви [shame]
на всички :kissoflove: [wish all my love]
:)Подобни бягства имат временен ефект. Защото освен всичко друго ,човек трябва да избяга и от себе си, а то не е лесно. [heart__]
Хубаво стихче.
Прав си за съжаление [evil]
Няма начин...
Благодаря!
Ще тръгнеш ти - знам,
преди де е блеснала даже зората,
далече в бездната, някъде там,
ще се изгубиш безследно, бездънно в тъмата,
и мен ще оставиш в постелята сам,
оставила цвете до моите устни,
безшумно напуснала сладкия сън,
тичаш напред, преди светлината,
устремена птица отлиташ навън,
а аз те усещам - благородна измама,
лежа неподвижно, изобщо не спя,
дори и сърце ми след теб да е рана,
тръгвай любима, не ще те виня.
:)
Прекрасен стих, Додик [shame] [heart__]
Защо ли съм го оставила без коментар?!
Сигурно ми се е искало отговора ми да бъде в стих, но нищо не ми е родила музата :)