Диша тревата
със зелени, накъсани хрипове,
като в странен екстаз -
уморено, тревожно и сипкаво.
Маранята боли
и по кожата рани ми прави
със солени сълзи
от морета далечни
избягали.
Върху остър кинжал
на зелено листо
капка хладна-
срязан поглед на две
във очите ми стенейки падна.
Виждам нежна душа
на растение крехко зелено-
тя мечтае за грях,
да лети към небе окрилена.
Тя мечтае, но има
в чернозема заключени корени.
Няма как да смени
за криле своите, земните спомени.
И се сипят сълзи,
а си мислим-
как свети росата.
Под дъжда в смях искрим,
а тревата, тревата, тревата...
Диша тревата,
със зелени, накъсани хрипове.
Някой ден-може би
тя ще литне.
Ще литне с душата.
Ще литне като глухарче [heart__]
:) :flyingkiss:
здравей, първо [lol]
и отново си на върха [bravisimo] [a taka]
е, крайно време беше да се завърнеш :)
Липсваше ми, къде се губи?
Благодаря за високата оценка!
Но на върха има място и за теб, така че започвай да пишеш [cvetee]
Браво :) харесва ми, даже особено много ми харесва :) заради зеления цвят на хриповете може би, а може би заради тревата и цялата картина която носи спокойствие :) Благодаря какичка :)
:) моля, моля, пак заповядай.
(http://www.sparkletags.com/Religious/T/thanku4commentangel.gif)