-Бабо,разкажи ми пак за Вампирът и неговата любима!
-Стига,Хейл,виж колко е късно...
-Но,моля те бабче...Знаеш,че това е любимата ми история...
-Ех...Добре.Слушай тогава....
Някога,много отдавна,на брега на морето имаше една страшно висока скала.Тя бе отнела хиляди животи и беше свидетелка на милиони съдби,но една съдба не можа да прекърши...Съдбата да бъдеш обичана от вампир.
Селена беше само на 16,но притежаваше красотата на богиня.Имаше дълги,еротично спуснати къдрави коси и очи,по-дълбоки от Ада.Усмивката й караше целия свят да се усмихва с нея,но болката не я напускаше.Безумната и изгаряща болка,породена от една обич,изгубена в безкрая...
Той беше виновен.Ходещият мъртвец,създанието,от което всички се страхуваха.Причина-той бе вампир.Притежаваше безсмъртие и сили,за които обикновенните хора не можеха и да подозират.Посещаваше девойките в съня им,обладаваше ги,пиеше от кръвта им.Бутилираше младостта и красотата им и ги превръщаше в себеподобни-същества без души,преследвани от вечната жажда за кръв.Но срещна нея...
***
Беше красива майска вечер.Селена и приятелят й Виктор се разхождаха по брега на морето.Колкото и омайваща да беше вечерта,за тях тя беше сива и мрачна,защото беше последна.
-Утре заминавам-с тъжен шепот промълви Виктор.
-Неизбежно е,нали?-отвърна му немощно Селена.
-Неизбежно е...Корабът е вече готов.
-Аз ще те чакам,любов мов.Винаги ще те чакам.
Откъсна едно цвете и го закичи в косите му.
-Обичам те!
Изобщо не подозираха,че не са сами.Някой ги наблюдаваше.И този някой беше Вампирът.
Запленен от красотата на Селена,той стоеше в мрака и безмълвно й се възхищаваше.Тя трябваше да бъде негова.И щеше да бъде...
***
Тази нощ Селена сънува странен сън.Присъни й се мъж с величествена осанка.Имаше гъста тъмна коса и кристално сини очи.Казваше се Игор и излъчваше власт.В него имаше нещо...тайнствено и магнетично...Нещо,което я привличаше адски силно.
Той я поведе през гората.Влязоха много навътре и изведнъж,от нищото,се появи замък.Огромен и красив,сякаш забравен от времето.Тъкмо пристъпи в него и ...се събуди.Прозорецът на стаята й зееше отворен,а тя беше сигурна,че го затвори.Погледна навън...Мъртвешко спокойствие...
Цял ден прекара в мисли за Виктор и мъжа,който й се присъни.
В действителност Игор наистина беше при нея.Пи от кръвта с любов,каквато не беше познавал преди.Облада я със нежност,която го съсипа.Но за първи път през жалкото си съществуване беше щастлив.Дори й показа своя дом...Или по-точно нейният нов дом.Беше решил да я посети и тази нощ...
....И го направи!Нощта беше тежка.Селена сънува Виктор-мъртъв.Потънал в кръв,той лежеше безчувствен на палубата.И след това,от нищото,както и замъка предишната вечер,се появи Игор.Подаде й ръка,но тя отстъпи назад уплашена.Тогава чу гласът му:
-Ела,не се страхувай!Няма да те нараня...
-Ти го уби,нали?Ти уби моя Виктор!!!-крещеше през сълзи Селена.
-Направих го,защото те обичам!
-Обич ли?Какво си ти?Що за човек би изразявал обичта си по такъв жесток начин...
Не успя да довърши.Вампирът с един скок се озова до нея и тя се оказа заклещена между силните му ръце.
-Пусни ме...-промълви тя едва чуто.
-Не...Ти ми принадлежиш...
-НИКОГА НЯМА ДА ТИ ПРИНАДЛЕЖА!АЗ ПРИНАДЛЕЖА НА НЕГО-изкрещя и посочи безжизненото тяло на Виктор.
Вампирът я изгледа тъжно и тя се събуди.Прозорецът,също както и предишната нощ,беше отворен.А леглото й...Леглото й беше мокро и пропито с кръв...
След три дни й съобщиха за смъртта на Виктор."Нещастен случай"...Не.Беше убийство и тя знаеше много добре кой го беше извършил.
Същата вечер Селена отиде на брега.Застана на скалата и нададе ужасяващ вой-смесица от ярост и болка,каквито никога не беше изпитвала.Никога нямаше да бъде на друг.Беше му обещала да го чака вечно и само смъртта й можеше да й попречи да изпълни обещанието си.
Смърт...Тази мисъл я изпълни със спокойствие и в един миг реши какво ще направи.Погледна красивите дълбоки води на бездната...Щеше да му остане вярна завинаги!С грациозността на птичка Селена разпери ръце.Огледа се за последен път.Пое дълбоко дъх и се хвърли във Вечността...
Събуди се,но нещо не беше както трябва.Не знаеше къде е,не си спомняше и как е попаднала там.Не я и интересуваше.Не чувстваше нищо-само празнина и жажда...за кръв.Изгаряше я жажда за сили от Нейния Господар,единственият,на когото принадлежеше.Единственият,когото обичаше.Този,който я дари с нов живот.Изобщо беше ли обичала някога друг???Не...Не си спомняше.Или не искаше да си спомни.
За нея беше само той-Вампирът!
Много хубаво разказче.... :flowers:
Радвам се че ти харесва [lol]
Quote from: XpucTuH4eTo` on August 01, 2006, 17:53:02 PM
Радвам се че ти харесва [lol]
Много ми хареса...
и обичам разкази за въмпири :) [lol]
И мен много ме кефят...Такива сладури са [inlovee]
и аз и аз ама вечер като си легна немога да спа [lol]
е че какво им е :)
ами ако дойди при мен и ме ухапиии и после и аз ще стана Фампир [lol]
якоооо [lol]
първо чуваш леко скърцане от врата, после стъпки, които с времето бързо стават по-слини и по-бързи, след това виждаш две големи червени очи, които те гледат и накрая усещаш как Вампирът те захапва за врата ...
отде тоя късмет... [confused]
мм не знам преди 2 дена ми го казаха, обаче беше 10 и половина вечерта :)
много е готинко поздравления! [inloveee]
мерси [shame]
[confused]ам да,ама не е ли за Литература
упс...ами май.... [confused]
Да, хубаво е разказчето... Докато го четях се сетих за историята за Дракула :)
Много хубаво разказче. Аз пък си мислих за Queen of the Damned :)
Мноооогооооо е якооо,обаче само на разказчето-аууу ако се случи на някой наистина ауу ужас [lol] Стах ме е,а и както у нас вратите скърцат ужассс
[oops] [oops] [oops]
Супер е,браво [inlovee]