Светът е пълен с решения, безгранични възможности. Но понякога най-трудният избор е да живееш с единственото решение, направено вместо теб. Казвам се Лукас Кейн и съм убиец. Може би трябва да се върна малко назад, не исках да убия човека, бях принуден. Някакси... Бях под някаква магия... Някой ме контролираше... Виждах какво става, но не можех да направя нищо... След убииството започнах да получавам странни видения, необясними видения, предчувствия можете да ги наречете, но бяха нещо много повече от това... Преди живеех своя живот на пионка, но сега вече искам да знам. Искам да знам истината за света, истината за това пионка или властелин съм. Искам да знам какво се случи онази вечер. Искам. Седнете и послушайте историята ми, защото, когато приключа, вече може да ни няма. Това е история за падение, за лудост, за любов, за отчаяние, за страх, за доверие, за предателство. Това е една необикновена човешка история, изпъстрена с обикновени човешки емоции, именно защото е човешка. Това е история за братството, история за безкрая, история за далечното начало и предстоящия крах на човешката раса. Това е моята история. Но тя със същата сила можеше да бъде и ваша. И е била ваша. И ще бъде ваша. Защото произвола на съдбата не оставя никого извън всеобхватните си криле, нито контролираните, нито контролиращите, нито лудите, нито месиите, нито героите. Много от вас ще кажат, че съм луд. Да. Аз съм луд. И не съм. Всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед, но всъщност не е. Истината е, че съзнанието ми се изплъзваше от понятието "здрав разум" през всеки един миг от моята история, но едновременно с това се доближаваше до реалността. Тези, които ме контролираха, не знаеха моя произход. Съдбата за пореден път показа своята брутална, груба, истинска ирония в онзи момент, в който бях избран да убия човекът в онази януарска вечер в закусвалнята. Тогава започна падението ми и заедно с него възхода ми. Колелата на ориста ми се завъртяха и се изкривиха в отвратителна усмивка, в която се разби скоростното влачке на съзнанието ми. Предсказанието Индиго. Какво беше то? Аз част ли бях от него? Съществуваше ли то въобще? Кое беше това момиченце от виденията ми? Защо имах тези видения? Имам мигрена.Не мога да мисля.А можел ли съм някога? Нека да започна съвсем отначало ...
Ню Йорк, 2009 година.26 Януари.Сутрин.
Както всеки друг седмичен ден бях отишъл на работа. Този път обаче реших, след като свърша, да се отбия в една закусвалня по пътя към нас. И без друго беше кучешки студ навън. Тъкмо да се сгрея малко. Колко съжалявам и колко се радвам, че взех това решение ...
26 Януари.Вечер.
Влязох в закусвалнята. Четох Шекспир-"Бурята". Влязох в тоалетната и убих човек.
Какво по ...
Къде съм?
Какво стана?
Защо го убих?
Не го убих аз!
Трябва да се махна оттук веднага! Не, първо мога да залича уликите, поне колкото да си спечеля време да се прибера. Скрих трупа. Измих себе си и пода. Излязох. Двоумих се дали да изляза през главния вход или през задния. Излязох. Бягам. Влязох в такси. Прибрах се.
27 Януари.Сутрин.
Събудих се в леглото си.Всичко е било само сън! Проклет кошмар! Погледнах завивките. Кръвта от прорязаните ми китки казваше противното. Трябваше да спра кървенето. Глътнах хапче против мигрена. Да не пия алкохол. Фатален изход. Тръгнах към тоалетната, за да взема бинт да се превържа. Позвъня се на вратата. "Отворете! Ню-йоркска полиция !". Какво стана по-нататък... Вижте приключението ми. Напишете историята ми. Изиграите филма ми. Само тогава ще разберете. Решението може да бъде само едно...
П.С. Нарочно не съм ви предоставил готови изображения от събитията, случили се в тези 5 дни, за да бъдете изцяло неподготвени за сблъсъка с ИСТИНАТА.
Това е едно кратко представяне на една игра, която изиграх наскоро и веднага ми стана любима :) Първите няколко изречения са директен превод от рекламната й кампания, а по-нататък съм се опитал с някаква псевдопроза да убедя хората, че си залужава да бъде изиграна :)
Еййй, това звучи страхотно. Цял криминален филм може да се направи по този сюжет. :)
Нататъка само кървища и екшън ли е? Или има още интересни неща. :) Ще ми е адски интересно, ако довършиш историята (играта). :)
Знаеш ли, може да изиграя играта пак и да опиша най-допадащият ми вариант :)
Защото има няколко начина, по които може да се мине, като на мен, естествено, най ми харесва най-тъжният :>