И съзите продължават да се стичат по лицето ми. И болката продължава да ме пронизва. Но аз съм щастлив. Губя най- добрият си приятел, губя и най- добрата си приятелка, губя любовта на живота си, губия и последната капчица надежда, че един ден мога да бъда щастлив. Затова продължавам да плача...
Но забога, аз я обичам. Как мога сам да я предам в чужди ръце, дори това да са ръцете на най- добрия ми приятел? Това дори е по- жестоко, защото всеки ден ще я виждам в неговите обятия... но аз съм свикнал с болката, само тя ми е останала и ми показва, че съм жив. И двамата заслужават щастие, преживяли са достатъчно болка в този живот. И ако аз съм този, който може да промени живота им към щастие, ще го направя. Независимо, че ще платя най-високата цена- да изгубя любовта на живота си и последната надежда, която ме крепи. Дано гледайки ги, че са щастливи прекарвайки времето си без мен и поне да почувствам частица от тяхното щастие. Дано гледайки я как е щастлива със друг, преглътна глупостта която извършвам- Сам да се откажа от нея знаейки, че това ме обрича на нещастие.
Другия ми избор е да си замалча и да бездействам. Защото само аз знам, че той я харесва. Само аз знам, че и тя го харесва, но прекалено ме обича за да ме нарани, събирайки се с него. И ако аз не направя нищо, и те няма да направят нищо.
Но аз избрах. Посъветвах го да я покани да излязат, посъветвах я да приеме. Аз избрах да продължавам да им помагам да осъществят вразката си. Познавам ги изключително добре и двамата, знам добродетелите и недостатъците им и винаги ще ги съветвам как да се даржат и как да предотврятяват конфликтите, родени от техните странности. И няма да позволя никога да се разделят, защото знам, че си пасват и че могат да бъдат щастливи заедно.
Какво ще получа аз и как мога да правя нещо, което ме убива ли? Ами отговора е прост- Когато обичаш някого правиш всичко за да е щастлив. И аз ще продължавам да си лягам сам, ще продължавам да плача в безсънните си нощи, и ще се събуждам знаейки, че никога няма да бъда щастлив. Но може би съдбата ми е такава, да бъда жертвата в името на една чиста и истинска любов, и ако моето нещастие може да усигори щастието на тези двама души, които безкрайно обичам, то аз съм готов на жертвата...защото всяка сълза си струва, щом мога да виждам усмивката на нейното лице.
Обичам ви приятели , бъдете шастливи!
[confused]