(http://photo-cult.com/pics/106/pic_9997219_0106334_tn.jpg)
Толкова си нежен,
като носена от вятъра перушинка.
Гласът ти
в плитчините на душата ми
се утаява.
Малки рибки - думички
блясват...
Като навити пружинки
изхвърлят се високо...
Кръгчета
в ленивата вода
бавно се разширяват.
Толкова пъти прощаваш
на капризната ми природа
и като на разглезено дете
тихичко ми говориш.
Затръшвах вратата пред тебе
и с длани ушите си запушвах.
Знам, отдавна омръзнало ти е
с мене да спориш.
Толкова...
Има мигове, когато
се срамувам от себе си
и ми се иска да съм
скучна, разумна и голяма.
Да не наранявам
и дърпам към себе си
сърцето ти...
Но защо ли това се случва
все когато теб до мене
те няма?!
:) И аз съм се разнежил... [inlovee]
Толкова познато. [bravisimo] [inloveee]
Но защо ли това се случва
все когато теб до мене
те няма?!
Защото е ЛЮБОВ. [heart__]
Ще дойда аз при теб, както приливът идва при брега.
Ще дойда аз при теб, както залезът в топла лятна утрин.
И няма да те изоставя, ще съм все до теб,
както луната до слънцето.
Няма да те изоставя, обич моя.
Quote from: tonnny_bg on July 04, 2006, 21:06:58 PM
Толкова познато. [bravisimo] [inloveee]
Но защо ли това се случва
все когато теб до мене
те няма?!
Защото е ЛЮБОВ. [heart__]
[usmivkaa] [inloveee] [cvetee]
Quote from: Hurto on July 04, 2006, 21:55:51 PM
Ще дойда аз при теб, както приливът идва при брега.
Ще дойда аз при теб, както залезът в топла лятна утрин.
И няма да те изоставя, ще съм все до теб,
както луната до слънцето.
Няма да те изоставя, обич моя.
Приливът идва
и донася тайните сънища на вълните.
Залезът уморен ляга в скута на утринта.
Когато си до мен, Луната до Слънцето блести
и не пита - дали е ден или нощ -
нямат значение тези неща.
Мила, Genitiana, ОБОЖАВАМ да се загубвам и намирам в стиховете ти ! [burning heart]
:) Слънце, предпочитам да се намираш [lol] [lol] [lol]
Е, за разнообразие, някой път може и да се позагубиш за мъничко, но само ...за малко. [namigG] [pleZz]
целувки
[lol] Точно така... за разнообразие [heart__]
:) :kissoflove:
Quote from: Gentiana on July 04, 2006, 18:53:02 PM
(http://photo-cult.com/pics/106/pic_9997219_0106334_tn.jpg)
Толкова си нежен,
като носена от вятъра перушинка.
Гласът ти
в плитчините на душата ми
се утаява.
Малки рибки - думички
блясват...
Като навити пружинки
изхвърлят се високо...
Кръгчета
в ленивата вода
бавно се разширяват.
Толкова пъти прощаваш
на капризната ми природа
и като на разглезено дете
тихичко ми говориш.
Затръшвах вратата пред тебе
и с длани ушите си запушвах.
Знам, отдавна омръзнало ти е
с мене да спориш.
Толкова...
Има мигове, когато
се срамувам от себе си
и ми се иска да съм
скучна, разумна и голяма.
Да не наранявам
и дърпам към себе си
сърцето ти...
Но защо ли това се случва
все когато теб до мене
те няма?!
Питаш се? И аз се питам,да...
Траеш си, когато с теб сме двама.
А когато няма ме, ревеш...-
правиш от живота страшна драма.
Нежен съм...Това поне разбра.
Но забравяш само щом ме зърнеш.
Почваш свойте тъпи номера.
Как със грубост мислиш ще ме върнеш?
[inloveee] [bravisimo]
Всяко следващо твое стихотворение ме кара да летя и да откривам частичка от същността на света...Благодаря ти :kissoflove: [wish all my love]
И аз ти благодаря и се радвам, че мога да предизвикам това в теб :)
Дано винаги се чувстваш така [heart__]