Твоето форумче
Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Ноември 05, 2006, 19:54:05 pm
-
(http://digilander.libero.it/paulreds/image/boxing_helena.jpg)
Аз съм онази в кутията, но не Елена.
Ръцете и краката ми още не си ги отрязал.
Но да съм грешна и вечно под съмнение,
за да можеш да ми се цупиш, си ме наказал.
Колко изкривено може да бъде
едно мъжко съзнание?!
Вечно да го разкъсват кучетата на съмненията.
Това си е истинско, стопроцентово страдание.
За кого ли е повече?
Струват ли си угризенията?
Аз съм твоята, непокорна Не Елена.
Не се предавам.
Вечно те провокирам.
Заливам лавата ти с вода ледено студена.
Тази мъжка праведност, никак не я разбирам.
Не можеш на бялото да кажеш черно,
сто пъти го повтори - няма да почернее.
Не можа ли да разбереш?! -
Не съм нито мръсна,нито неверна.
Виж се, моля ти се!...
И небето вече ти се смее.
Изхвърли кутията. Извади ме от нея.
На възглавницата до моята спокойно дишай .
Обичай ме, без съмнения. Остави ме да ти грея.
Другото Господ в съдбите ни го пише.
(http://i14.ebayimg.com/03/i/07/f9/ff/b9_1.JPG)
-
А Елена явно е щастливка... :)
-
Щастливка?! [confused]
Ти щеше ли да си щастлив на нейно място, Нас?!