Твоето форумче
Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Април 19, 2006, 02:01:20 am
-
До кокъла е стигнал ножът на греха.
Разкъсва сухожилията на живота.
Воюваме със себе си... Съдба...
С глас плаче в тъмното тъга сирота.
Душите ни са скитници във свят,
навлякъл тогата на безпощадно право.
Умираме от болка, студ и глад.
За земното завързани сме здраво.
Не искам да съм черна, лоша, зла.
Душата ми е светла и красива.
Как скъпо струва тази светлина
във свят на луди, който ме убива!
-
[bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee]
-
Откривателчето ми [lol] :)
Виждам , че продъжаваш пътешествието си из катакомбите на моя поетичен свят.
Сигурно е готино, да си първи в нещо, както казват сутрин по Хоризонт - преди всички :)
И ти благодаря, че ми припомняш какви мисли са се въртели в главата ми някога...Макар че не всички са били красиви [shame]
[heart__]
-
Така е :) Не винаги мислите ни си красиви.Но каква по-прекрасна метла от поезията :). Важното е, че чрез нея сме способни да ги изкараме на светло, да си почистим и проветрим душичката :) [I love you]
-
Как скъпо струва тази светлина
във свят на луди, който ме убива!
[inloveee]
-
:kissoflove: =hi