-
Помниш ли времето минало,
дето познати били сме,
дето взаимно откривахме
в другия същите мисли?
Помниш ли дните, изгубени
в толкова дълги години,
дето, за първи път влюбени,
в другия поглед сме впили?...
Помниш ли - все разделени,
никога двама не бяхме...
Само познати! На смени:
ту се скарахме, ту си простяхме...
Помниш ли с тебе, когато
искахме другия силно,
как невъзможно и сладко
беше любовното вино?...
Помниш ли дългите приказки
в тъмните пролетни нощи;
как с откровения, истини
давахме другиму прошка?
Помниш ли как се разделяхме,
сладкия вкус на сълзите,
дето горчиво споделяхме,
че сме изгубили дните?...
Помниш ли още прегръдките,
думите дълго ехтели
и от целувките тръпките...
Помниш ли всички раздели?...
Помниш ли времето минало?...
Още ли тръпнат сърцата
или са вече изстинали
с тази любов без остатък?...
-
Помниш ли времето минало?...
Още ли тръпнат сърцата
или са вече изстинали
с тази любов без остатък?...
Такава носталгия ме нападна.Домъчня ми до болка за отминалите дни. [sad3] [sad3] [flowers] [flowers] [flowers] [flowers] [flowers] [flowers] [flowers] [flowers] [flowers] [flowers]
-
[gentle-fen2]
-
Майсторски стих! [plqsssss] [plqsssss] [plqsssss] [plqsssss]
-
[shame] [shame] Благодаря много - за сърцето и за комплиментите!... Радвам се, че всеки от вас е намерил за какво да си спомни... [inlovee] И да се стопли от спомена...
-
прекрасно!!!!!!!!
[gentle-fen2] [gentle-fen2]
Помниш ли ръцете ни крещящи
от болката на тихата раздяла?
Протегнати са днес, очакващи...
А зимата отвън... Студено-бяла.
-
Помниш ли розите, дадени
без повод - просто от обич...
всяка целувка, открадната
преди последното: "Сбогом!"?...
[cvetee]
-
Помниш ли тъмата в страст стаена,
пееща с любов предания?
Мигове в безумство споделени...
Време на изгарящи желания.
[hey sexyy] :bemine:
-
Помниш ли на всяка дума края,
щом бе тя едва изречена и споделена,
следващата чувствах - зная,
но от устните ти снемах я стаена?...
[666t tiho]
-
Помниш ли градината ни звездна,
посипана с бляскави искри?
От хиляди брилянти везана
на чер сатен с играещи лъчи.
[heart__]
-
Кажи ми, помниш ли свенливите ни погледи,
през рамо хвърляни и зле прикрити?
Искриците на раждаща се обич помниш ли?
...Или са в тебе спомените ни изтрити?
[reevvv]
-
Помниш ли онази зимна вечер,
кишата пронизваща телата?
Пулсът на сърцата ни обречени,
разпилял в снежинки самотата.
[sad3]
-
Помниш ли ти как държеше ми ръцете,
когато няма плаках, скъсана на две?...
Помниш ли уверен как ме ти поведе
по пътя прав, когато бях объркано дете?...
[kiss2]
-
Помниш ли уроците,
които ти ми даде,
които аз научих
и използвам днес.
Помниш ли усмивките
предадени,
които ти превърна във сълзи
[inloveee]
-
много е красиво..
-
Ти помниш ли, когато
подарък ми направи – първата сълза?
Как капна бавно на сърцето,
отрови ритъма му с ледена следа?
-
А помниш ли, когато в скута ми се сви,
когато думите си разпиля в сълзите,
как моята ръка те милваше и утеши...
или отдавна си забравил вече дните?...
[saddd]
-
Ти помниш ли,когато
докосна със вълшебство моята душа?
Ти помниш ли, когато те обичах?
Намираш ли от мен следа?
-
Уникално е просто...
DEVIL_IN_HEAVEN благодаря ти чрез твоето творение си върнах най голяма любов
[hapiness]
мерси мерси [evala] [evala]
-
Уникално е просто...
DEVIL_IN_HEAVEN благодаря ти чрез твоето творение си върнах най голяма любов
[hapiness]
мерси мерси [evala] [evala]
[ooooo] Не съм знаела, че могат да стават такива неща... Пак заповядай! За мен е щастие да помогна! [hey sexyy]
-
Ти помниш ли, когато те целунах
за първи път и първи път разбрах
какво е да обичаш чак до лудост,
какво е свят да сториш сладък грях?...
[kiss2]
-
[cvetee] [cvetee] [bravisimo] [bravisimo]
А помниш ли, защо за миг не седнах укротена,
за да се вслушвам в болката стаена,
а търсех нежна обич, лъч и пролет китна...
Нима душата все тъй е ненаситна?
-
:) :) :) :) Ти помниш ли, когато
престанах вече да броя
моментите на споделена радост,
предшествани от сладостна тъга;
-
А помниш ли, когато те докосвах с трепет,
как пареше дъхът ми върху тебе,
как плахо, лудо биеше сърцето ми,
а кожата - докосваща те бяла хризантема...
[cvetee]
-
Помниш ли капчиците по стъклото ,
отразяващи се в моето лице ?
Листата - спуснали се от дървото ?
Ръцете ми - галещи твоите ръце ?
-
Помниш ли ласките хиляди,
една от друга - все по-различни
как ги взаимно откривахме...
Помниш ли? Аз помня всички!...
[zabraneno 18]
-
Помниш ли онази първа нощ,
студените чаши и черното кафе?
Очите ни преглътнали онази мощ
в която смело е само дете
[spining heart]
-
Помниш ли чашите с вино блестящо,
сърцата ни весели... Млади души
как с теб се радвахме на чувство горящо,
тъй ярко - като двете ни звезди!...
[heart__] [rolleyes] [heart__]
-
Помниш ли изгрева ненацелувал
устните ми чертащи море,
помниш ли смехът несънувал
допирът между двете ни ръце?
(http://img212.imageshack.us/img212/3321/11121115xg.gif)
-
А помниш ли морето
което галеше страните ти
със свойта пяна.
А аз стоях и гледах те
в неземна радост и палех
твоите мечти.
-
Помниш ли онази морска вечер
и грейналото от звезди небе?
Вървях до теб като обречена,
а наоколо красиво бе...
:) :)
-
Помниш ли вълните на безкрая
в онази топла вечер, по брега
когато се разхождахме... Аз зная,
че още помниш тази нощ на нежността...
:fireheart:
-
А освен тази нощ,
помниш ли останалите,
страстни диви нощи,
в които като котка
дращех тялото ти
и изпивах аз сълзите ти
"приятелю"...
[zabraneno 18] [zabraneno 18][zabraneno 18]
-
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [a taka] [flowers].стих4ето ти е супер.много ми хареса [evala]
-
Помниш ли денят, когато си тръгна?
Тогава какво от мене си взе?
Отново се върнах и пак те прегърнах,
и не можех да тръгна. Бях без нозе.
[heart__] [heart__] [heart__]
-
Помниш ли, че освен нозете
взе ми нещо друго,
взе сърцето ми, мечтите,
и остави ме като русалка,
излязла на брега,
загубила опашката си,
и свойта красота
-
Помниш ли шума на вълните,
тревожния писък на чайка,
пронизъл смеха на звездите,
на времето,нашата майка.
Помниш ли полъхът нощен,
издул на мечтите платната,
на арфата шепотът мощен,
и острия връх на скалата. [inlovee]
-
Помниш ли песента на камбаните
под купола на нощното небе?...
Помниш ли - преминахме забраните
и свързахме се във едно сърце!...
[love]
-
Помниш ли колко нежен бе нашия танц
колко неопитни, млади, страхливи бяхме тогава,
помниш ли как телата ни разговаряха
и казваха си - дано няма край...
-
Ти помниш ли,когато те видях,
за ангелче помислих те веднага
и като ударена от гръм се спрях,
мъката я няма от тогава.
:lovetogether:
-
Помниш ли...когато с теб се запознах
За секунди те обикнах
и спря да се върти за мен Света
щом погледнах те!
Ти бе всичко за мен
ти бе моята мечта
бе моя сън
бе неизживяна радост!
-
Ти помниш ли първата прегръдка,
как спря времето тогаз,
щастлива от неочаваната тръпка
"Колко те обичам!"казах аз.
:)
-
А помниш ли когато двама с теб седяхме
и слушахме шепота на вечността,
вятъра, галещ нежно сърцата ни,
птиците, пеещи за любовта...
-
Ти помниш ли първата целувка,
как каза,че обичаш ме и ти
и захласната в красивата милувка,
не усещах как си тръгваш ти.
-
Помниш ли как сърцето ми тъй силно туптеше
когато моите - срещнеха твоите очи,
как устните самички се докосваха,
когато въздуха започваше да трепти ...
-
ПИСМО (http://bgliter.hit.bg/Vapcarov/Pismo%20(Ti%20pomnish%20li..).htm)
Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
...
НИКОЛА ВАПЦАРОВ (http://bgliter.hit.bg/Vapcarov/Pismo%20(Ti%20pomnish%20li..).htm)
-
Помниш ли как тупти сърцето ми
помниш ли колко щастлива бях
помниш ли нашите мечти
колко щастливи бяхме
-
Помниш ли деня, когато
разделени, макар и заедно със теб да бяхме,
как тихо плачеха сърцата ни,
как в погледите ни искрици нямаше...
как думите сами потичаха,
как викаха, как празни бяха,
как във душите ни забиваха се
като огнени стрели от Ада...
-
Помниш ли шепота звънлив
на онзи дъжд - тъй млад и весел...
Гласът ти в него - тъй красив,
и шепотът ти - обич в песен!...
[svirr]
-
Помниш ли деня, когато
научи ме ти да пея,
сърцето си да отварям
за нови премеждия и надежди ...
Помниш ли силата, която ти ми вдъхна -
сила, невиждана в мен дотогава;
помниш ли ужаса в мене,
че това може да е Рая...
Помниш ли колко щастлив бях тогава,
че те има, че си ти до мене,
че очите твои светят ярко,
по-ярко от слънце, защото живеят.
-
Ти помниш ли първата раздяла
първа и последна ще ни бъде тя,
когато мислех,че вече съм умряла
...от болка и любов,да,отново съм сама. [heart__]
-
Помниш ли първата ни целувка,
първата ласка, първият път...
Първа раздяла и първа прегръдка...
Помниш ли в теб щом се влюбих - Мигът??
:fireheart:
-
Помниш ли,
погледна ме нежно,
докосна ръката ми,
а после ми каза:
"Аз търсех Любов,
една нежна любов,
красива любов -
намерих я в теб".
[heart__]
-
"Колега помниш ли на стената любим портрет,
нямаше ги още 24 часа,
нямаше GSMи , нямаше интернет,
Азис беше само Васко педераса ....... "
ъпсурт
-
Помниш ли, помниш ли? Вече забрави!
Аз пък те чакам за среща от час.
Вярвам, че няма сама да оставиш
дамата своя... но тя ли съм аз?...
[you broke my heart]
-
Помниш ли нощта, в която
ти и аз в едно се сляхме
помниш ли телата потни,
помниш ли вкуса на страстите любовни...
-
Помниш ли... Толкова спомени светли!...
Палави, нежни - те галят сърцето!...
Като си спомня, изпълвам с копнежи
целия свят и простор - до небето!...
[so_happy]
-
Не помниш ли, призова ме нощес.
До другата спеше, на мене извика.
В съня е различно, взимат превес
желания, дето никой не е повикал.
[confused] [heart__]
-
Утро. Целувам те. Тиха земя!...
Целият свят още спи, но в безкрая
още отеква гласа ти... Кристали
бляскат по нашите топли тела...
В Рая сме вече!... Нима, не разбра ли?...
Помниш ли - ти ни доведе до там,
аз полетях на крилете ти, ангел,
ти ме доведе в небесния храм...
Дявол във Рая - в небето останал...
[devill]
-
[gentle-fen2] :bemine: :arrow: за Дяволчето :)
Огледало.
Най-обикновено.
Пред него свещ
Със пламък лекичко потрепващ.
Оглеждам се,
Не виждам себе си.
- Коя си ти? Защо ме гледаш?
- Аз съм ти. Не ме ли помниш?
- Моля те, не ме лъжи!
- Забравила си ме, уви...
Свещта угасна.
Изчезна призрачният силует.
Коя ли беше тази непозната?
Като че ли приличаше на мен...
-
Онази нощ, когато ме видя,
когато ти разкри най-скъпата си тайна,
отново с мен се запозна,
а сякаш до сега ти бях незнайна!...
Онази нощ, под було от звезди,
ти помниш ли - в лицето ми сълзи блестяха...
и тайната си тихо ти разкрих,
и с нея аз предадох ти се без уплаха...
[cvetee]
-
Очите ти - студени капки дъжд
за себе си единствено жалеят.
Ти днес си само изоставен мъж.
Не помниш ли? Ти пръв остави нея!
Отдавна този огън изгоря.
Иди на друга пламък да предложиш.
Лъчът любов отдавна потъмня ,
не можеш вместо него свещ да сложиш
[love]
-
[bravisimo] [bravisimo]
Красиви стихчета сте написали :)
-
Ти помниш ли онази топла зима,
когато бяла радост в нашите сърца,
затуй, че се открихме, че ни има,
разтапяше в прозореца ми ледени цветя...
Ти помниш ли как зимата отмина,
как после идва хладна пролетта...
Раздяла след раздяла... и - година!
Отново зима е с цветя на любовта...
[cvetee]
-
[bravisimo] [inloveee]
Помниш ли как с пръсти ледени
докосвах топлата ти длан?
Тогава тези пръсти пареха,
макар че вън валеше сняг…
A после слънцето нахално искаше
снега в ръцете ми да разтопи.
Но аз не позволявах да докосне това,
което, слънце, бе докосвал ти :)
-
Помниш ли как с пръсти ледени
докосвах топлата ти длан?
Тогава тези пръсти пареха,
макар че вън валеше сняг…
A после слънцето нахално искаше
снега в ръцете ми да разтопи.
Но аз не позволявах да докосне това,
което, слънце, бе докосвал ти :)
[bravisimo] [cvetee] [bravisimo]
-
:flyingkiss: :flyingkiss:
-
Помниш ли птицата бяла,
кацнала горе, на твоето рамо?
Аз бях и, тебе познала,
знаех, че там ми е писано само!...
Помниш ли бяло небето,
дето, постлало над нас
шир необятна, поети
то роди с божия глас?...
[mhmmmm]
-
Ти помниш ли, когато
откъсвах венчелистче радост от смеха ти?
Грижливо пазех го във мен,
а то растеше и разцъфваше във злато?
:) :) :) :)
-
просто прекрасно наистина прекрасно не бях чела такова нещо никога преди а това.. това е великолепно поздравления
:) [inloveee] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [evala] [evala] [evala] [ihuuu] [ihuuu]
-
Помниш ли топлата стая,
огънят, отразен по стените,
свещта на камината в края,
розата, чашите с мечтите?...
Помниш ли? Вечер такава,
пълна с брилянти в небето -
миг до мига - не се забравя...
Пази я винаги вътре, в сърцето!...
:fireheart:
-
Помниш ли моментите, прекарани навън,
есенната приказ и зимната постеля;
пролетната песен и онзи летен сън,
както и целувките - преди и след вечеря?
(http://img215.imageshack.us/img215/3808/copyofmsndollzu13700059730mw.jpg)
-
Помниш ли пътят, отвеждащ до вкъщи?
Пътят между моя и твоя дом...
Приказките дълги и сладки навръщане,
хилядите целувки... погледите милион!...
Помниш ли ти как на всяка раздяла
повече и по-силно събираха се сърцата?...
Последната ласка на лицето ми по овала
помниш ли как ме направи крилата?...
:lovetogether:
-
Спомняш ли си ласките и нежните прегръдки;
усмивките и щастието, бликащи от нас -
когато всички чувства идваха отвътре;
когато се обичахме, подтикнати от страст?
[hapiness]
-
А помниш ли нашата огнена песен,
която телата ни пееха тихо в нощта
под ласките нежни във ритъм унесен,
в изгаряща нежност - от чувства дъга?
А после, когато от страст уморени
притихвахме морни? Помниш нали?
Или тази нощ е била за последно
и на спомена огъня в теб не гори?...
-
Помниш ли вечерите неделни
с полъх летен, идещ от брега?
Нощ след нощ... и неразделни -
с теб, морето и със любовта!...
:bemine:
-
Веднъж ми каза ти, че ме обичаш.
Ти помниш ли? В любов ми се призна.
А аз бях онова момиче,
което искаше да вярва в любовта.
И аз повярвах. И очи затворих.
Усетих вятър във косите си.
Ръце протегнах и сърце разтворих,
приех те в него и в мечтите си.
[hearts4] [hearts4] [hearts4] [hearts4] [hearts4] [hearts4] [hearts4]
-
Ден бе, в който ти се доверих.
Ден отдавнашен и ден студен...
Този, в който аз сгреших.
Помниш ли го - точно този ден?
[you broke my heart]
-
И другия, във който ме плени?
Ах, в този ден бях птица под небето,
но ти протегна длани, помниш ли?
И ме отведе там, където
се сбъдват блянове, мечти
и с огнена любов гори сърцето...
-
Ти помниш ли звездите,
когато аз за теб броях.
Ти помниш ли и онези бисери в очите,
и всяко в чашата ми кубче лед...
Ти помниш ли цветята,красиви орхидеи,
останаха ми само семената...
Отиде си...останаха ми само сълзите и цветята
-
Усмихваше се слънцето
когато те видях...Ти помниш ли?
Как галеше с лъчите си, а мен ме беше страх...
И помниш ли?!... Как плахо те поглеждах аз...
Погледна във очите ми
и аз потънах в тях... Ти помниш ли?
Как дълго разговаряхме, а нищичко не чувах аз...
И помниш ли?... Как смутен трептеше моят глас...
[shame] :) :)
-
И помниш ли в душата ми небе
как цялата вселена бях събрала,
очите ми - планети две
с лъчите си ме сливаха със тебе цяла...
-
И сливаха се и морето и брега...
тъй като сливахме се двама,
с нетърпение чакахме нощта,за да потънем двама в тишината бяла...
-
Ти помниш ли - букет от нежен спомен
как кичеше във моите коси...
Ухае даже днес! Ах, миг - отронен
от мъничка сълзица за мечти!...
[reevvv]
-
:)мацки номер едно сте [inlovee]
-
Дяволчето :arrow: [nomer edno]
Докосваше те вятъра,
а аз му завидях...Ти помниш ли?
Как много търсех в думите ти знак...
И помниш ли?... Как с поглед молех до теб да бъда аз...
Жадувам те във нощите
и в спомени горя... Ти знаеш ли?
Рисувам свят, в който сме само аз и ти...
И знаеш ли?... "обичам те" сърцето ми шепти...
-
И помниш ли, когато се събуждах
до тебе нежно сгушена? Магия
имаше в очите ти и виждах
как в тях бушува чувствена стихия...
-
[shame] Вие ВСИЧКИ сте [nomer edno] - без вас темата нямаше да е това, което става!...
Не искам да броя безбройните ни нощи,
не искам да следя безследните звезди,
които падат в тях с желанията още,
защото с теб ли съм, ще бъдат сбъднати мечти!...
Аз искам да се връщам на местата стари,
аз искам да откривам и да знам,
че още помниш ти... и да повтарям,
че още те обичам в спомен ням!...
[hearts4]
-
Помниш ли ... онзи ситен прашец,
който полепва по дрехите сиви ...
Нежния цвят на разцъфнал синчец,
който ни сгуши в полето щастливи ...
(http://img229.imageshack.us/img229/4167/373274je.gif)
-
И помниш ли онази песен...
аз помня старата балада...запята бе от двама...
Звучеше много тъжно,запята бе със много мъка,
загатваше се в нея тъжна драма....
И помниш ли последният ни блус,
той мисля беше на раздяла...
светът на тази песен днес за мен е пуст...
светът за мен,не е вече свят за двама...
-
Последният ни танц... Аз още помня
ръцете ти, заключени в прегръдка,
в стремеж да не изпуснат точно тоя -
мигът на обич във последната минутка...
Последният ни танц... Аз още виждам
затворените си очи на раменете...
Усещам те... и също как се движим!...
Пред мен е споменът все още цветен!
[mhmmmm]
-
(http://img56.imageshack.us/img56/2222/38zv.gif)
Помниш ли, Залеза в късните вечери,
полъха в стръкчето млада трева ...
Първия трепет ... и мислите призори
думите ... дето ... изричах едва ...
-
Едва ги проронвах,а с тях и сълзите...
Стичаха се бавно сякаш с покана от думи...
Исках...ах колко исках аз да остана...
Исках....но след като се обърнах...вече крещах...
крещях,а бях толкова няма
-
Помниш ли, дълго стояхме прегърнати,
шарени мигове вплетени в мен ...
Помниш ли, бяхме ... наистина влюбени,
с обич ни срещаше всеки нов ден ...
[heart__] [heart__] [heart__]
-
Помниш ли за нас тогава
изгряваха луната и звездите,
потъвахме в любовната забрава,
в прегръдките си и в мечтите...
-
Всеки помни по нещо,
нещо,което не се забравя.
Да обичаме и да прощаваме е човешко,
но споменът траен отпечатък след себе си оставя....
-
Помниш ли, когато 'Сбогом' ти ми каза...
помниш ли, сълзите в мен и теб тогава...
помниш ли, страха от бъдещето ново...
помниш ли, искаше ни се времето назаде да се върне...
-
стихчетата ви са страхотни.мн ми харесват [nomer edno] [nomer edno] [nomer edno] :kissoflove: [ihuuu] [plqsssss]
-
Помниш ли ... онзи ... малък балкон,
дето от него брояхме звездите ...
Помниш ли ... стария скъсан балтон,
с който намятахме нощем мечтите... :iloveyouinblue:
-
Помниш ли как за бъдещето
двамата с теб, вечно, мечтаехме...
помниш ли усмивките и сълзите тогава,
че деца сме, че живота може да ни изненада...
-
Помниш ли ... онзи пърпорещ мотор,
с който разбуждахме весело улиците...
Люлката ... в онзи ... широкия двор
в който ... си пеехме, заедно с птиците...
[inlovee] [inlovee] [inlovee]
-
Помниш ли колко луди
двамата с тебе все бяхме...
как ни завиждаха, че можем
звезди на небето да сложим ...
-
Спомням си ... всичко ... ден подир ден
лентата бавно във мен се превърта...
Времето спира ... и ... с пулс ускорен
твойта любов ... до Душа ме прегръща!
:) :) [heart__]
-
Помниш ли как с теб онзи ден
съдбата реши да ни срещне..
помниш ли как нежно притихна...
как сякаш се върнаха дните предишни...
Помниш ли ...
знам, че го помниш...
Денят, когато двамата с теб...
двамата с теб забранения плод взехме ...
Помниш ли ...
как мечтите стари изгряха,
когато в прегръдките ни
страхът своите сили загуби...
-
Спомняш ли си времето,когато
глава полагаше на мен;
ръцете ти разхождаха се лекичко по мене;
очите твои гледаха ме всеки ден. :lovetogether:
-
Помниш ли деня, когато
наложи се далеч да бъдем...
помниш ли болката, която
изгаряше ни - нуждата един от друг ...
-
Поискахме да станеме големи.
Ти спомняш ли си още онзи миг?
Дърветата мълчаха страшно неми
и затова бе силен онзи вик.
Поискахме,а после се уплашихме
от забранената за възрастта игра.
"Какво ще кажат нашите?А вашите?
Какво ще каже старата гора?"
И ето-вече станахме големи
аз още помня онзи миг.
Момчето имаше безбройни пленници,
но никъде не срещна онзи вик. [sad3]
-
Помниш ли...
колко жажда, надежда, любов...
колко страх, болка и срам..
имаше в този вик така желан ...
-
Сещам се за гората без дървета и без дънери,
Където преди да замълчим заваля дъжд;
После една улица ни заведе във вторник –
Спомняш ли си? – беше рано за сняг, беше късно за всичко останало
-
Помня как в онзи ден - съдбовен,
ден на облаци и бури...
ден когато всичко бе замръзнало,
а навънка слънчице печеше ...
помня как тогава те загубих...
помня колко страдах ...
помня, помня... и не ще забравя...
дните детски - дните заедно със тебе...
-
Къде нощуваш? Кой сега те гали?
И кой ти сипва питие?
И спомняш ли си ме? Едва ли...
Ела си! Ще изпием по кафе :) [heart__]
-
Помниш ли колко плахо бе мойто сърце...
помниш ли колко сили и вяра му вдъхваше ти ...
Ще дойда..Просто време ми дай,
време да преодолея страха от болка подобна...
-
Помниш ли как бавно горяха сълзите...
Често в скандалите палехме огън...
Такава бях аз,тъкъв беше ти
след всеки миг страшен за нас...
жаден и сякаш задгробен...
Помниш ли златната есен
на пейката стара,горчивите думи...
нужно бе малко..а всъщност колко далеч ни пращаха
болните думи..
Помниш ли как тихи капеха листата,
безжалостно пропити от шума
и носеше ги вятъра във небесата,
там нейде в старата гора...
-
Та помниш ли, че някога си ме обичал?
Едва ли, забрави го както забрави и мен,
а спомняш ли си от кога “Обичам те” не си изричал,
стопи се нежността пак си груб, жесток и озлобен.(http://img222.imageshack.us/img222/9959/2922710qc.gif)
Какво се случи? Защо не успях да го спра?
Защо всичко толкова бързо изчезна?
Защо те изгубих, изгубих и любовта –
сега съм нещастна, сама и без капка надежда.(http://img222.imageshack.us/img222/7798/sadlovebyretinalmist1mm.gif)
-
Помниш ли, помниш ли...
колко влюбени бяхме със тебе...
колко наивни и искрени всичко споделяхме...
как света около нас се въртеше,
а ние високо, високо летяхме ...
Страхът, страхът погуби всичко...
страхът да не го загубим ...
страхът да не се разделим ...
страхът се оказа поврата..
-
Още помня тази усмивка,
още помня тези руси коси-
коси,които отразяваха слънцето само в мойте очи.
Още помня тази усмивка-една единствена и специално за мен,
сякаш съм искала да я запазя притихнала
до сърцето си в този ден [spining heart] [spining heart] [spining heart]
-
А аз още помня
погледа тъжен във твойте очи,
поглед - тъй красив, тъй нежеш,
поглед изпълнен със толкова много сълзи ..
-
А спомняш ли си
всичките ни “Днеска!”
светът когато
шепнеше да потърпим,
ожулващите, но обични грешки,
с които все се учим да летим? [mhmmmm]
-
А помниш ли спокойствието,
спокойствието на онзи миг когато
любиха се нашите души...
помниш ли как замръзнали бяхме
във пламъците на нашите сърца...
-
Да...помня..
А ти....спомняш ли си
шеметни гонитби,
времето задъхано след нас крещи,
а ние – просто две усмивки,
сипещи по пътя си звезди? :) :)
-
Да, помня твоята усмивка...
помня пламъка във твоите очи...
никога не ще забравя и любовта
любовта, стаена в твоите слова...
-
Аз помня всичко сякаш беше вчера,
играехме на двора ни като деца...
Ала от малчугани палави родихме
без връжда и любовта...
И помниш ли онази стара стая...прахът по
старите стени,там дето ти за първи път ме люби..аз помня...а помниш ли и ти?
-
Помниш ли хилядите нови чувства
открити тогава в нощта...
помниш ли моята усмивка
срещнала твоята в края на вечерта...
-
Помниш ли
слънца строшени,
светове бездумни
и преглътнати сълзи,
миговете щедро разпилени,
сяти вчера, днес да ги косим? :) :) :) [gentle-fen2]
-
Помня.. и не ще забравя,
колко болка причиних ти аз ...
искрено за всичко съжалявам
и се моля вече да си по-добре ...
-
Ще помня очите ти с дъх на море,
как бавно безсилна потъвах във тях.
Слънцето, ти си във мойто небе,
любов невъзможна, единствен мой грях [heart__] [heart__]
-
Ще помня, вечно ще помня
допира до теб, до твоята душа...
но искам, искам да забравя
колко високо летях когато,
когато бях до теб, аз ...
-
Аз спомням си радост и смях,
спомням твоето тяло с блаженство,
но си спомням и върлия страх,
страх от смърт, от разбито вълшебство.
-
а помниш ли безгрижието живеещо в нас
игрите... детския смях...
помниш ли копнежа, всяка нощ, за утрешния ден...
копнежа да бъдеш отново ти до мен ...
-
а помниш ли, ти помниш ли? а аз не искам,
от спомените смисъл голям няма,
я по-добре с ръцете да притискам,
сърце горещо, а не снимка голяма,
която нещо там да ми припомня,
ще ми тормози мозъка и ще се сещам,
ти помниш ли? че аз вече не помня,
коя си ти,и за какво те срещам?
-
Помня всяка думичка и стих...
Твоят образ - мойто вдъхновение!
Как можа да си помислиш и за миг,
че за мен не си от истинско значение?!
Помня всеки поздрав - радостта
във мен събуждаше и всяка вечер
ти ми заверяваше с такъв печат,
че те има тук и само във сърцето ми...
Помня те и как ще те забравя - теб -
този, който даваше ми силна вяра,
тоз, за който толкоз нежни редове
писах аз и името ти дръзко все повтарям...
:iloveyouinblue:
-
повтарям се, не помня, но аз зная,
обичам те, и искам те, желая,
и не чети, това изобщо не е стих,
почувствай ме, гальовен, нежен, тих,
и до полуда истински, топъл, игрив,
ти помниш ли, че аз за теб съм жив???
-
Ти помниш ли листата на дърветата
или пък песента на клоните.
Аз не забравих за паветата
и нежните цветчета на лимоните
във детството ни де ухаеха
със шепота на плаха нежност,
и мислите ни, що не хаеха
за на живота сивата безбрежност.
Аз толкова копнея тая волност
и свободата луда на врабчетата,
за мириса на зимнина наесен,
за шепота на талиги в паветата...
Мечтая и за тебе, дете лудо,
което болките ми предусещаше,
че те обичам не, не е заблуда,
а е на вените ми песента гореща...
Но детството отдавна вече няма го,
и ти, уви, изглежда си пораснал,
забравил си на невинността за храма
и с сивотата сякаш си си срастнал...
-
повтарям се, не помня, но аз зная,
обичам те, и искам те, желая,
и не чети, това изобщо не е стих,
почувствай ме, гальовен, нежен, тих,
и до полуда истински, топъл, игрив,
ти помниш ли, че аз за теб съм жив???
Ти не ми повтаряй туй, че си не спомняш
мене да си виждал; а, видял
в своята фантазия на свят огромен
моите цветя, ще си се запознал...
Ти недей ми казва, че не я познаваш -
тази муза, де неспирно ти шепти,
дето, в тебе влюбила, се стихове ти дава
и ръката ти подканя стих да сътвори...
Ти недей решава, че било ти невъзможно
мене да си спомниш... Просто помисли,
просто ме поискай... Ето че си спомняш,
ето че създаваш ме и твоя съм... почти!
[fen]
-
Така е топла пролетта
-докосвам те едва, едва,
но идва времето, когато
ще изгорим във слънчевото лято.
След нея есента ще ни залива
със цветове- все още тъй игрива,
а зимата? Нима година отлетя?
Ти спомняш ли си пролетта? [heart__] [heart__]
-
спомних си, някаква фантазия,
хлапашки трепет, некъв хикс хикс ел,
топло море, палми, Малайзия,
закуска, и кафе в легло в хотел,
обаче да ти кажа,че обичам,
не само мисли, както казваш муза,
с ръката си да чувствам искам,
сърцето, що тупти под твоя блуза,
да чувствам тръпките по твоя мека кожа,
и влажен, лекичко горчив език,
и тези спомени завинаги ще сложа,
във съкровения на паметта ми плик ....
-
Опасен си ми, малък Валентино!
Тинейджър вечен, недозрял хлапак,
аз виждам те пред телевизора заседнал,
щом в малки часове се спуска мрак...
Но, скъпи Виоленто, аз не виждам
да гледаш нощния канал в захлас...
А в някаква си книга ти се взираш,
изпадаш си дори във чист екстаз...
Това си във мечтите ми... на мен любовник
не ми е нужен в тоя вял живот...
След този стих си май че недоволен,
а книгата ти падна от ръцете - хоп!
Не си си спомнил - търсех ти душата,
поисках те и в плът, и в кръв,
но някой ден, когато сме добре познати,
ще можеш да си там, където искаш, пръв!...
-
спомних си, недозрял хлапак,
напрегна малко мозъчните гънки,
потърси книга, на овчар калпак,
и модните, тийнейджърските кънки,
хлапак - любовник? Нещо се не връзва,
душа без тяло също не върви,
а само рима на екран омръзва,
когато на велик се правиш ти,
хлапак умрял е, ще го преживея,
не съм наивен, нито пък глупак,
но спомням си,че съществува фея,
а не "екстаз, плът, кръв и мрак"
-
Щом рими на екран за теб са скука,
тогава автобуса си хвани
и идвай тук, пък нека е на слука...
Не казвай ми, че жалиш за пари!?
Щом струвам ти се твърде иреална
и имаш нужда, сам се убеди -
бъди ми гост, ще ти разкажа всяка тайна
и всичко ще си спомниш призори...
Щом иска ти се, взимай си билета
и повече от туй не му мисли!...
С каруца, с влака или самолета
селяк, работник, шеф... но сам дойди!...
Щом станал си за мен Тома Неверни,
ръцете ми за дланите вземи,
целувай раните, лекувай нежно...
но с таз душа, а не със тез пари!...
-
Аз спомням си за хилядите други
увиващи се змии около твоето сърце
и как мъркаха ти нежно като луди
слагайки в окови твойте ръце
Нима тази-студената ще успее
ще ти сложи ли сега хомот
аз знам, тя много ще се смее
когато станеш поредния идиот.
Път, пътека, избор .. я кажи
твоето сърце какво сега мълви
забрави ги тези плътски суети
и чуй моето как нежно ти шепти.
-
аз изобщо не съм по тея работи затова само ще кажа 4е стана страхотно прекрасно велико !! [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqsssss] [plqsssss] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]
-
... Има и още... :>
А помниш ли дъждът на ситни перли
как бляскаше по дългите коси?...
Ръцете ми - копринени дантели -
на силните ти рамене...и ти: триптих!
А помниш ли целувка пълнолунна,
дошла ни като падаща звезда...
Магия във магията и толкоз чудна...
Вълшебен миг и обич за мига!
[i love you2]
-
И помниш ли във таз магия нежна
как лудо търсеха са две сърца
изгуби ли се във любов безбрежна,
звездици две в безкрая на нощта?
-
ае хора защо спряхте да пишете а беше толкова...хубаво не спирайте аз не мога да пиша такива неща ама мн им се кефя а това е за кеф от сякаде :)) ае пишете :))))
не СПИРАЙТЕ ДА ПИШЕТЕ...пЛСсСсССсСс
-
А помниш ли ти на странника шепота
тъй бързо дошъл - безследно изчезнал
как каза ни той - "Бори се - не се предавай.
Аз виждам Любов.. открий я и ти"...
-
:) :) :) Помниш ли кръста на Голгота,
осеян с рози трънливи,
а оная ръждясала злота,
с две страни причудливи. [confused] :)
-
а помниш ли вечер как плачех ...
Не помниш - ти спеше..
сънуваше него - аз зная...
сега той е до тебе - дано спи ...
-
Помниш ли, старите песни
и стъпките под пепелта скрити,
помниш ли , старият бяг на морето,
и тъжният поглед, сълзите. :)
-
Помниш ли звука на камбаната -
онази камбана - венчала мнозина ...
помниш ли как лудо туптяха сърцата...
помниш ли... аз помня...
-
[gentle-fen]Помниш ли смехът под небето
и старият приказен мраз,
помниш ли ръката подадена
в денят останал зад нас.
-
Помниш ли как, когато,
безсилни бяха моите ръце...
ти твоите към ме протягаше,
как моите - за теб живееха ...
-
Помниш ли , когато телата ни се сляха..
В онази вечер тъй нежна и вълшебна..
Звездите за нашата любов шептяха
За красотата й несравнима и безмерна
Устни целуваха се, отпиваха, опиянени
От извора неземен любовта избликваше..
Нощта закриляше ги с нежност окрилена
Звездичка една на душите им откликваше…
-
Помня, аз, добре нощта,
когато не телата, не ума,
а сърцата, сърцата ни говореха
и любеха се те неспирно до зори...
-
Ти помниш ли, когато обещах ти,
че само твойто име ще държа в сърцето?...
Ти пониш ли, когато пожелах ти
да имаш цялата ми обич... имаш - ето!
Ти помниш ли, когато на ръката ми,
с мастилен знак, отвътре, на дланта
подписа се по детски?... Отпечатъка
незаличим от никой е - че ти си ми съдба!
[wish all my love]
-
Невероятно е .... Браво ...
:flyingkiss: :flyingkiss: [gentle-fen]
-
[shame] Е,Крадецо, няма ли да му отвърнеш тогава...? [cool idea]
-
Прекалено е красиво... не мога да му отговоря...
но пък мога да ти открадна(steal) едно речниче :)
[I love you]
-
[shame] Извини ме, не обърнах внимание, че си от стомана... [lol] Но и стоманата се топи, не забравяй това!... :>
-
Ти помниш ли, кажи ми
нощта далечна, нощта когато аз признах,
признах, че моето сърце е твое,
че за теб копнея всеки час...
Ти помниш ли вълнението тогава,
страха във мен, във теб, по цялата земя,
че там - в мига - решава се съдбата на целия ни свят,
решава се съдбата на всяка частица от нас...
И моля те, припомни ми,
какво крещеше моето сърце,
защото аз единствено си спомням
сиянието на твоето, на твоето сърце...
Не знам дали му отговори,
дали не бе страха причината - не знам...
любовта, любовта е слънце във очите -
пламтящо, но и заслепяващо в нощта...
Тя караше ме да ляте аз тъй високо,
тя караше ме да не виждам никого, но теб,
тя караше ме да пея, да мечтая, да живея,
май караше ме да живея не във този свят...
молбата ми отново е да ми припомниш
дали обичано било е моето сърце...
дали сега не страда то напразно,
че е отнело нещо, че е отнело любовта от твоето сърце...
защото любовта - тъй силна, тъй сляпа,
летеше сякаш е сама...
летеше търсейки тя тебе...
летеше сякаш ти търсиш я "сега"...
-
едно огроооомно браво и на двамата [bravisimo] [bravisimo] :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:
А ти помниш ли онези дни,
когато нямаше в сърцето ти омраза?
Помниш ли и детските мечти
и искрената и невинна вяра?
А вярвал ли си, че след време
ще бъдеш като тези, които си презирал?
Нима не виждаш вече че живееш,
без да има за какво да си умирал?
-
Помниш ли ме, помниш ли ме още?
Или загубил си ме някъде в сумрака?
Годините изминаха безследно, обич моя,
а старостта зад ъгъла ни чака...
Помниш ли отминалото време,
разветите от вятъра мечти?
Помниш ли, или си забравил вече,
нашите преплетени съдби?..
Изтича времето през пясъчен часовник,
отнемайки последните ни мигове...
За последно обичай ме, чаровнико,
и в себе си завинаги ме скрий...
-
[inlovee] [inlovee] Помниш ли нашия път?
Вървяхме по млечните стъпки
и чакахме влака с еднорогия фар,
да приземи мрака.
Една каруца в небето
пътуваше на светлинни години.
Звездите светеха
като подкови.
Помниш ли нашия път?
Започваше вечер,по мръкнало
и свършваше в теб
сутринта.
-
Помниш ли, как зазорявахме,
на стария хълм, без да спим?
Помниш ли, нашите залези,
миг, преди да съгрешим?
Помниш ли, искахме заедно,
в миг света да покорим?
Помниш ли, как изостави ме
и стана за мен не любим?
Забравил си? Без основание,
тогава ти мене кориш...
Изгаряш сега от желание,
мен да ме имаш... Гориш!
-
:) :) [inlovee] [inlovee]
Помниш ли залеза –
червената птица,
уморено покацнала над морето...
Помниш ли тази искрица,
дето гореше смутено в очите ни.
После, първите вечерни светулки..,
долетели от дълбините лилави на небето...
-
Ти помниш ли нощта, когато
в танца сякаш музиката контролирахме...
света - един - за нази целия той беше,
света - как бяхме ти и аз...
-
[heart__] Толкова красиво се е получило.... [heart__]
-
Помня аз кога щастлива бях,
помня как с птиците летях,
помня как разкош в мен цареше,
помня как слънце от душата ми строеше...
Помня....
-
Помниш ли, че причината за туй бе ти
помниш ли, че караше сърцето ми да тупти
помниш ли, че смисъл на живота ми ти даде
помниш ли, че после лекичко го ти отне...
-
Понниш ли ,още онзи дует
в който пеехме двама?
Ти нищо не помниш,ти нищо не знаеш.
През стените ходиш,
ти нищо не знаеш.
Аз моля те вече,не мога да спра.
И моля те човече,
остави ме най накрая да умра! [heart__]
-
Сърцето ми не иска да те пусне -
ти знаеш - и то със тебе ще умре,
че ще останат само спомените,
но вече няма да е същото, нали ?
-
помниш ли ме още,
тръгна, просто ей така,
в несъбудените нощи,
даже входната врата
незаключена е още..
тихите листа,капят в малките очички,
и защо така крещят изоставените птички,
сякаш вътре ги боли...
-
Помня... помня как ми каза,
че си тръгваш само за минута...
помня... помня как ми каза,
че ще бъдеш винаги до мен...
Помня, помня още, как тогава,
като сабя в моето сърце заби се
думичките три - последни твои -
думичките - "До след малко...".
-
Помниш ли онзи ден,
как ме понесе на ръце?
Помниш ли онзи миг,
в който бяхме само аз и ти?
Помниш ли целувките,
искрите в моите очи?
Помниш ли онези часове,
в които беше само мой? [inlovee]
-
Помня, през сълзи си спомням
твоите очи... целувки -
блясъка... страстта във тях;
помня и не ще забравя
всеки миг прекаран с теб
всеки миг прекаран в твоите прегръдки, мила... [inlovee]
-
Помня огнен дъх как жадно пари
кожа нежно кадифе...
как настръхвам, щом погали
неговата жар с перце!...
Помня спомена като наживо,
сякаш срещу мен гори!...
Тъй реалистично кино -
филмът още се върти!...
-
[plqqsss] :flyingkiss:
Помниш ли онази градина,
потънала в портокалов цвят?
И онзи аромат на смокини…
Там беше целият ми свят.
Не съм забравила дъгата –
ти я рисуваше в очите ми.
Мигът след дъжд е кратък.
Безкрайно дълги – дните.
Преливат стиховете в синьо.
Написаното в мен остава.
Дъждът те грабна и отмина.
А аз не мога да забравя. [hearts4] [spining heart] [hearts4]
-
Помня те! Като куршум
се изстреля във света ми...
Спомен-рана в моя ум -
скъса връзките, страха ми...
Помня те! Като стрела
минал си през мен... отиде!
Съкруши ме! В рутина
подир тебе аз загивам...
-
И има пясък още в обувките
...и дохождах до водата всяка нощ.
Помня още на морето милувките,
те привличаха ме с вълшебна мощ.
Помня залеза огнен как пареше
и как вятъра шепот донасяше,
как вълните целуваха пясъка
и как песъчинките слънцето молеха.
И помня колко красиво беше.
Зелено, омайно и нежно..
Шът... уж всичко заспа, а никой не спеше
там сред природата дивна.
И вкъщи съм. Върнах се. Зимата също,
но спомена топли ме (и печката вкъщи...)
Още спомени пазя си-в мислите разляти
за всеки миг и за прекрасното лято.
-
Помниш ли, как с теб седяхме
там край бистрото поточе горско,
спомняш ли си аромата на тревичките зелени,
спомняш ли си песента на моето сърце - щастливо...
-
Стихчето е меко казано прекрасно!!
-
Спомняте ли си това девойче -
Рени - зовяхме го ний..
спомняте ли си го ми кажете..
аз го помня - липсва ми сега...
-
Страхотно е.... и наистина - такава носталгия носи... [reeeev] [sad3] [reeeev] [sad3] [reeeev] [sad3]
-
Помниш ли,помниш ли тази съдба -
майчина ласка в сиротна тъма.
Помниш ли,помниш черна песента
тъй нявга изпял поетът изтлял...
-
леле страшно е.така ме нажяха спомени че чак ме разплака.мног си добра. :fireheart: [burning heart] :fireheart: [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [a taka]
-
Спомняте ли си това девойче -
Рени - зовяхме го ний..
спомняте ли си го ми кажете..
аз го помня - липсва ми сега...
[shame] [shame] :kissoflove: :kissoflove: [kisss] [intimo] [intimo] ихх трогна ме с това стихче :)
Помниш ли залеза – червената птица,
уморено покацнала над морето...
Помниш ли тази искрица,
дето гореше смутено в очите ни.
После, първите вечерни светулки..,
долетели от дълбините лилави на небето...
Помниш ли чардака на къщата
и асмите, вплели го ласкаво,
над него Луната, същата...
Същата любопитна Луна...
Помниш ли дворчето, плочника,
напръскан със ситен синчец…
Тишината, помниш ли – нощта,
превърнала устните меки в цветен венец
[heart__] [heart__]
-
Помниш ли, че ме обичаше тогава,
загубил мярката за време...
Помниш ли, предателството цяло,
захвърляйки ме непотребна?
Аз помня всичко, без остатък,
обичта, омразата, лъжите...
Любовта ми - чиста, свята,
и твоята измяна във очите...
[sad3] [reeeev] [sad3]
-
Помниш ли ме?... Аз съм още
същата - непоправима!...
Крива, опака, горчиво-лоша,
с по-парлива, остра рима!...
Помниш ли ме?... Аз съм тази,
дето някога те подлуди...
Дето мина, още газя,
тъпча плевелите и бодли...
Помниш ли ме?... Аз съм, дето
кичиха с бодлив венец,
а ми тикнаха в ръцете цвете...
Дявол бях и бях светец!
Помниш ли ме?... Аз останах,
молейки: "...до мен бъди!"...
Ето ме - сега съм камък,
хвърлен срещу твоите гърди!
-
Ле-ле, Биби, това ти стихче просто ме уби [sad3] Но някак си... не е възможно някога да си била дори малко дявол! [mhmmmm] [hearts4] [hearts4]
-
Помниш ли вечността прекарана заедно -
колко лесно бе всичко тогава...
Помниш ли как сърцата ни
един на друг отваряха се
и тихо вливахме любовта си...
помниш ли думичките
как нежно един от друг вадихме
и не болеше - не, не болеше,
а облекчение беше, че има с кого да споделяш...
Помниш ли, както аз помня
със ръка на сърце,
със затворени през сълзи очи,
помниш ли, иска ми се да не помниш...
-
Помниш ли онази... инфантилната,
глупавата и надменната?
Отрицателния елемент и героинята,
да, онази - "лицемерната"...?
Помниш ли оназ, кокетката,
смешната й суета,
дето все се бъркаше във сметката...
най-досадната жена!...?
Помниш ли я таз, глупачката
с идеала за света,
дето хората й го измачкаха
и се смяха след това?...
Помниш ли я тази - сянката -
все оставаше встрани...?
Ти наричаше я "шарлатанката",
тя мълча, но днес не ще мълчи!
-
А знаеш ли какво е „САМОТА”
да тегне над душата уморена;
и мрак, безверие, и гняв, тъга
безжалостно плътта да режат...
А помниш ли какво бе „ЛЮБОВТА”
И как те стопляше със огън силен,
И как красив изглеждаше света,
А всичко друго постижимо.
Забрави ли какво бе туй „МЕЧТА”
и как изпълваше те със надежда?
Забрави ли какво е „ДОБРОТА”,
„ПРИЯТЕЛСТВО, ПОДКРЕПА, НЕЖНОСТ”...
-
Забравих вече... в паметта ми са петна,
където някога гравирани стояха
най-скъпите - приятелските имена.
Предателствата ги изтриха без остатък!
Забравих вече. Стига ми от любовта им!
Без нея предпочитам да остана...
Ще помня, дълго няма да забравям
уроците им по вежливост и измяна...
-
Боли ли те?И мене,много.
Аз живея и умирам
в дни и нощи на тревога.
Прости,че си отивам!
А колко още те обичам!
Не мисли,че забравила съм,
как денем пред тебе се вричах,
а нощем те виждах на сън...
И ти ли ме обичаш още?
Помниш ли как ме целуваше,
как ме гледаше нощем,
и понякога ревнуваше?
Боли ни - и двамата много.
Че няма вече "Ние"
не вярвам,не мога
от себе си да те изтрия. [heart__] [heart__] [heart__]
-
помниш ли, как двамата тичкахме,
как скачаме волно в тревата,
как галеха ни цветчетата,
как усмихваха ни се птичките...
-
Няма да забравя онази ледено студена, страстна нощ,
в която бях дете, а ти мъжът на моите мечти..
Няма да забравя онзи плаж с горещите си изгреви,
в които бяхме само двамата свободни, опиянени от Любов..
[heart__] . . .
-
Помни ме пламенна и страстна,
частичка от светкавична искра,
родила се всред буря вечно бясна,
тъй миничка, каквато е и зла!...
Помни ме тихичка и нежна,
пречистваща душата ти вода;
кристално чиста, преродена
в най-бисти извори сълза...
-
Къде отлетяха нашите спомени,
кога за последно държахме ръцете си?
Ти помниш ли как си мечтаехме пламенно
и колко ни беше хубаво заедно?
Но днес аз повдигам влажни очи
и те гледам с тях, някак прозно, бездушно.
Пред мен сцената е обляна в сълзи
и наоколо всичко е грозно и пусто.
Върви, остави тази пародия,
това, което сме имали си отиде.
Недей удължава нашата агония,
театърът спуска завеси.
-
Споменът ми в пролетни лъчи
в облаците се прокрадва, отвисоко
сякаш ми намигна и личи,
че го има още в мене надълбоко...
Споменът ми с пролетни слънца
всяко утро радостен и блед изгрява
с плахата надежда да стопи сърца,
дето да обичат и прощават...
-
Страшно е, да знаеш...Толкова много спомени.... [nomer edno] [plqs plqs]
-
Still remember the touch of your skin
Still remember the smell of your body
Still remember the shine of your eyes
Still remember the only night …
Still crying going back there
Still crying imaging the look on your face
Still crying thinking about the life – so unfair
Still in the magic of your grace …
Still hoping to be better,
to be better onto these separate ways…
Still hoping to be the happiness,
To be the happiness the path you’ve chosen…
-
И още помня... помня ОЩЕ този ден:
сякаш беше сън - почти измислен!...
Мечтана нереалност, моят миг - за МЕН -
горестен, желан и дълго пазен скришен...
-
And as the time goes by
( remembering that night )
and as the Love flames high
the beats of my heart are counting,
are counting the rise of death...
( the death of one soul )
-
"Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? –
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в-дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!"
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
-
А помниш ли
несбъднатите мигове,
недадените ласки и усмивки,
дали все още във сърцето ти
превръщат се понякога в целувки?
-
В сърцето ми малцина са оставили
по нещо свое, някаква следа...
Понеже бе отворено, са го ограбили,
затуй бих искала да имаше врата...
Дали те помня тебе, в онзи ъгъл -
мълчащия с говорещи очи...
Ах, клетия, единствен ти не бе ме лъгал!...
Да, помня те, но моля те, не говори!...
А днес ме питаш помня ли и ласките,
дали си спомням мигове невзети...
Недей сега, недей да сваляш маските,
със тях по-нежно истината свети свети...
-
Татко, помниш ли, когато си отидох?
Аз бях силна, силен бе и ти.
Мама ме прегърна на вратата,
ти зад нея някак си се скри.
Обърнах се и мрака ме погълна.
Нощта изпи горещите сълзи.
Как исках аз тогава да се върна,
но сякаш ти ми казваше: „Върви”.
Аз знам, зад мене дълго маха,
подпрял се немощно на входната врата.
За детските ми дни поплака,
а после трудно бе дошъл сънят.
Събуждаше се, пак от сълзи морен –
детето ти порасна изведнъж:
до вчера в люлката люляна,
а днес в прегръдката на мъж.
Сълзите си изплакахме самички.
Словата ми летяха в мисълта.
Как исках да крещя, че те обичам!
Пред теб! С любов да изкрещя!
Защо не ме възпря тогава?!
Каква бе тази сила? Гордост ли бе? Срам?
Аз щях до тебе да остана
и да ти кажа всичко, дето знам.
Но днес е късно… Теб те няма.
Домът е пуст, градината тъжи.
Като забит кинжал в кървяща рана
пред мене некролог виси…
Завръщам се. Пред кой да си поплача?
Не ме посрещат две ръце,
които с нежна сила да ме сграбчат
и да ми вдъхнат вяра от сърце.
Защо не ме възпря тогава?!
Каква бе тази сила? Гордост ли бе? Срам?
Аз знам, че Господ винаги прощавал….
Това дали ще ми прости – не знам [saddd] [saddd] [saddd] [saddd]
-
Помниш ли на белите стрехи
романтиката... светлите простори?
Помниш ли на наш'те младини
разтворените в ранно утро двори?...
Помниш ли как все така деца
оставяше ни времето в игрите...
Че възрастен съм, чак сега разбрах,
че трябва да оставя днес стрехите...
Но помниш ли... Помни и ти, помни:
онез години в бащините двори,
онез щастливи мигове и светли дни,
и пак детето в тебе ще говори...
-
[cvetee] [cvetee] [bravisimo]
...Помниш ли?...
Беше отдавна...
Аз сякаш забравих почти...
Ти беше дете и аз също,
но сърцата се плениха сами...
И започна нещо прекрасно...
Дните летяха, нижеха се годините...
С тях и ние растяхме...
...И неусетно дойде и времето
да се разделят съдбите ни...
Напуснахме родното градче.
А нашето място в парка?
Навярно от други зае се,
останаха само мечтите,
разпиляни като листата...
-
Помниш ли,
как ми говореше,
колко обичах да слушам.
Помниш ли,
как нежно ме галеше,
колко обичах във теб да се гушкам.
Помниш ли,
как ме прегръщаше,
колко обичах да заспивам до теб....фсфс
-
И ето...
Узряхме в живота.
Сега се завръщаме тук,
където началото почна,
но няма го блясъка от погледа пръв...
Разказахме си набързо историите,
проблесна по някоя друга сълза
и пак си обърнахме гръб по тротоарите...
Не остана време даже да питам
"Помниш ли?... Беше отдавна..."
Но и без това...Аз сякаш забравих почти...!
-
А ето го и споменът - като от сянка -
премина ням безмълвно по стената...
А ето го и делникът - като че в дрямка -
до двадесет и четири той бавно смята...
А аз не се замислям, не пресмятам,
не търся алчно други светове...
А аз съм плътно до стената и те чакам,
аз чакам те, а ти за мене мислиш ли поне?...
-
:) [inlovee] Не видя как плаках,
сълзи се стичаха безброи.
Не видя и как те чаках,
останах със спомена, че бил си някога мой.
...
Не чу как след тебе виках,
кънтеше след теб гласът ми.
Небето и луната питах,
но не ме чу единствено ти.
...
Не разбра, че те обичах.
не те интересуваше нищо свързано с мене.
Аз от всичко свято се отричах,
а не знаех, че за раздялата е време.
Исках да сме щастливи,
но лошо картите си изигра.
Поне нека спомените ни да са красиви,
ти започна пръв ужасната война.
...
Не искам пак да се пречупя,
осъзнах че за мен обичта ти е важна.
От тази връзка мога много да се поуча,
но така или иначе душата ми е празна...
...
Не виждаш ли,
без теб пропадам.
Отвори очи
нямам въздух, без теб се задушавам...
...
Не чуваш ли,
викам те пак в нощта.
Помниш ли ме още ти?
Прaзна, но влюбена е моята душа
-
Моят СпоМен: сребърни цветя,
везани с лъчистобели нишки,
нишки обич, чиста светлина -
всяко утро в сън до мене диша...
Моят СпоМен с бляскави очи -
толкова вълшебство са събрали!...
Моят СпоМен, инак мълчалив,
с погледа от миналото разговаря...
-
я да се поровя в спомените мои,
да изровя нещо чудно ся,
някой спомен, дето може да говори,
или някой пълен с чудеса,
хм...бикини, те какво ли правят тука??
не с сребриста нишка,а зелени,
/ще ги окача на входа аз на кука/
вече съм окачил там червени,
ровя се из някакви купони,срещи,
все пиянски работи, без чудеса,
уф намерих, как пък се заклещи,
ей от таз трева политаш в небеса,
може пък деца да има - цензурирам-
спомени от влажен произхОд,
с тези спомени аз сам кореспондирам,
че са все от мъжко-женски род,
чудо,чудо мое, къде ли си се скрило,
в спомени те няма, значи си пред мен,
някъде, напред, аз ще те срещна мило,
а дали и ти ще бъдеш само спомен някой ден?
-
Ето го и споменът ми - винаги такъв -
моята романтика осмива иронично,
иде ми стиха ти да затворя във калъф,
везан романтично, вместо жалко саркастично!...
Дръзко подиграваш се и хвърляш само кал,
нямаш мъжка жал към тези - женските моменти -
тез, които както всички, ти си ги проспал,
чакайки аплодисменти и големи комплименти...
Дързък ти си, зная вече тъй добре това -
много ти допадат днес закачки като тия,
смените без спомен - от жена, та на жена...
но и ти ще станеш спомен, само аз да те открия...
:> :> :>
-
Както ние преди...
Те вървяха прегърнати и скришом се целуваха.
Зачеркнали бяха целия свят.
В този миг съществуваха само един за друг.
Помниш ли, както ние преди?
Тъмнината пазеше любовта им
и даваше смелост на все още плахите им стъпки.
Отидоха на нашата пейка във парка
и тя ги посрещна с топлина и уют.
Както нас преди...
Беше последната спирка на всички наши срещи.
Но с времето и тя се промени...
Избра си нови посетители,
а нас навярно забрави?
Може би, защото вече не сме същите?
Може би, защото любовта ни вече е различна?
-
Това заслужава да се върне на 1ва страница! Стиховете са страхотни! [evala] [flowers]
-
aplaus