Твоето форумче
Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: tuik в Януари 14, 2006, 18:02:24 pm
-
Отново сам,
захвърлен от света като ненужен отпадък,
отново сам,
бягащ от себе си...
свиканах с това.
Потънах във болка,
и виках, крещях и се молих аз за промяна,
потънах във болка,
но нямаше кой да ме чуе...
свикнах с това.
Забравих да чувствам -
нямаше смисъл аз да усещам омразата
забравих да чувствам,
станах безличен...
свикнах с това.
Днес се събудих,
осъзнах, че вече не дишам, не живея;
днес се събудих,
разбрах за смъртта си...
свиканах с това.
Бях свикнал преди,
не ми пречеше моята смърт,
не исках да се боря със нея...
-
Забравих да чувствам,
нямаше смисъл аз да усещам омразата
забравих да чувствам,
станах безличен...
свикнах с това
... Точно това осъзнах наскоро...
-
Потънах във болка,
и виках, крещях и се молих аз за промяна,
потънах във болка,
но нямаше кой да ме чуе...
свиканах с това
Все едно си го писал за мен... [reeeev]
-
познато усещане донякъде [sad3]
-
тъжно...