Живял ли си във приказния свят?
От кой ли ъгъл изпълзяха сенките?
Напукани стени на древен град.
Бръшлянът впил е корени във цепките
и диша с някакъв безумно дрезгав глас,
напомнящ скърцане на панти стари в мрака,
във онзи никому ненужен час,
когато всъщност никой не ни чака.
Загръща тялото си тръпнещо нощта
във стара дрипа, дрипа, но любима.
Тя пази спомена за тайна - любовта-
онази, лудата в която всичко има.
Днес искам мила приказка една
да ти разкажа. Дай глава на скута.
Лежи и слушай. Вече спи градът.
Днес ти ще бъдеш краля, а аз - шута.
(http://ciad.ssau.ru/school/pages/kalyagin_a/pict/kish.jpg)