-
Как се чувстваш в момента? Ще го споделиш ли с другите ? Нека направим един дъъъълъъъг дъъъъълъъъъъг разговор в рима за това кой как се чувства в момента, какво го вълнува, какво е правил през деня и така нататък...
Има само две условия- да говорите в рима и да поддървате разговора ;-)
:arrow: Любовна мъка ме мъчи-
дали ще го видя се питам...
А ти в любовта дали си споучил?
За твоите мъки сега ще попитам...
-
Понякога и на мен ми се случва
да ми влязат любовни прашинки в очите.
Уж са мънички , а така те измъчват.
Дали си ги искал, изобщо не питат...
-
Мъчително е да чакаш
да мислиш дали пък
той не е някъде там
мисли ли за теб или напротив
верен ли е или грешен
Но пък мъж е и това
е важно и ще го обичаш
независимо дали е
верен или грешен
-
Скука и бяло кафе...
Колко прозрачен денят
минава...Времето без да спре,
монотонно крачи по своя път...
-
Нощта ми бе тъпа, самотна и хладна.
Навивах куп нишки от скука в кълбо.
Сега съм изнервена,тъжна и гладна
и няма кого да попитам - ЗАЩО?!...
-
Събудих се радостна,
но за кратко уви
Не мога вечно за
всеки да бъда перфектна
зная под пръстите ми
музика трябваше днес да звучи
но пианото май че фалшиво
излезе
-
Очаквам нещо...Но го няма.
По дяволите!...Все едно...
Не, няма днес да правя драма,
за кеф на гадно същество.
-
Мълчалив е...тя от него скоро си замина...
и сега не му е в момента до никакви уроци...
той в навечерието на новата година...
ще моли за връщането и могъщите пророци...
-
Щом иска-всеки може да ги спре,
не пий кафе и от цигарите ще се откажеш лесно,
и ето пак ще дойде утре,
и ще видиш как без цигари и кафе чувстваш се чудесно!
-
Утре ти смени цигарите с дъвки...
и ще видиш как ще ти олекне...
на хората раздавай от сърце целувки...
и желанието за пушене ще секне...
-
И ето тъгата сива ме подгони...
Той отказа срещата с мен! [sad2]
Предпочита с приятели да ходи
А чакам да се обади цял ден [cry]
-
За последно заедно сме,
а времето лети
Никога не сме били единни -
това всеки знае го, нали?
Но пък щом купонче се
заформи,
тръгваме на групи пак
и класа ни музикален
е със модата във крак.
И кючеци луди,
метъл, рап и рок
ще се смесят, за да
бъдем клас поне
в последния учебен
срок
-
Хайде-забавлявайте се дружно-
Купона с пълна сила да върви!
Да се тревожиш не е нужно,
защото всеки ще тръгне сам по своя път, нали!
Но мене друг проблем ме мъчи-
Мързелът не ще да ме напуска...
Ах, как трябва да се учи,
кога ще дойде зимата да ни разпускат?!
-
сънчо бавно идва
каца над уморените очи
нежно мило
погалва детето
и то под няговата сила
заспива и ето
сънува чудни места
и хора с усмивки на лица
и всичко е прекрасно
ахххххххххх как ми се спиии :)
-
Ще чатим - няма начин друг.
Макар да искам да го видя,
далеч е много той от тук...
с флуиди mIRC-ът ще прелива!...
Но ето новата беда:
че този nick го вече няма!
Каква е тази дяволска шега?!
Сама да си говоря - стана...
[sad2] [sad2] [sad2]
-
Ахх тази любов граници няма!!
И от разстояние- пак може да е голяма...
А чата-ще чатим начин друг няма!
Но внимавай твоя любим да не се окаже само измама!
-
Моят любим май е много загубен...
Няма ни вест, нито кост вече час...
Но пък реално като че ли е влюбен,
чудя се - да му вярвам ли и аз?!...
[think2]
-
Вярвай му само ако че казва истината усетиш...
А мойто момче каде ли се скита?
Чудя се дали за мен ще се сети
или пак да се спотайва ще опита [cry]
-
Не знам за твоето, но моето изчезна...
Не каза думичка дори!
Поражда ми се някакво съмнение:
дали обидих го, дали?...
-
Едва ли ти си го обидила-
не бързай да си вадиш заключения,
преди в това да си се убедила,
че да няма усложнения...
Хайде аз заспивам вече-
да го чакам да дойде- няма смисъл,
утрото не е далече,
да видим утре какво той би ми написал....
-
Тежка нощ -
купонче със класа.
Добре, че курс по
първа помощ карала
съм аз, че алкохола
е приятел, но понякога
е смъртен враг.
И няма повече да пият
хора, сгафили веднъж,
смешно е и жалко да го
вярвам, защото знам -
това ще е до следващия
път
-
Тъгувам в песен на "Сигнал"
за някой, който днес ми липсва...
Дори да го жадувам аз - едва ли би разбрал,
едва ли СМС той би ми писал...
[lol] [lol] [lol] Мммм, всичко мога да обърна на поезия, но някои неща стават забавно-тъжни пародии... [cry] [cry] [cry]
-
Меланхолия и хаос
отново са в главата ми
сама отново не за кой ли път
седя си в къщи и след малко
ще заплача
-
А аз съм толкоз уморена и пълна не с това, което искам,
и празна откъм радост и стремежи,
и болна откъм чувства и копнежи,
на себе си единствено съм близка.
-
На почивка бях до вчера,
а защо днес пак съм уморена?
Дали отново скуката ме мъчи,
дали защото приятел оставих надалече?
Не знам, но знам едно:
че искам пак да бъда с теб едно.
Само твоята любов ме пази силна
и само с нея чувствам се тъй дивна.
-
Спомени в главата ми се лутат
за отдавна отминалите дни!
Снегът вали, вали и трупа,
сега са други моите мечти...
-
Полуразчувствана, полусмутена,
полуобичаща, наполовина раздвоена...
полуотричаща, полуразбрана,
полусама, наполовина разиграна...
полуразнежена, полуразбрала,
полуотблъсната, наполовина оцеляла...
полуразочарована, полустудена,
полуотровена, наполовина възмутена...
полуобичана, полувидяна
полуотричана, наполовина станах...
-
Стоя пред снежната картина
в стъклото изрисувана от ледена ръка
и сякаш заскрежената магия
пренася ме в далечен свят - мечта...
-
Имало едновреме едно момиче,
живеещо в свят от илюзии!
Порастнало то, без да обича,
но спомнящо своите мечти...
-
Навънка - студ!
В сърцето - същото!
А печката гори!
-
да-студено е навън,
но във мен пожар гори.
истина или пък сън-
огънят поддържаш ти.
-
Да изляза трябва,
а тъй не ми се иска...
Слънцето навън пече, но знам -
не топли, ами само хапе... Е,
какво да прваиш - дълг -
първи идва, работа ни чака...
-
Снежни мисли във вихрушка
завъртяха се сега...
Между спомени се люшкат -
сякаш само на шега!...
-
Сърцето ми е пак горещо.
Студа изхвърлих на снега отвън.
Като си спомня мрака, даже ми е смешно
Край камината горяща избива ме на сън... [намиг]
-
Набирам 10 цифри - телефонен звън!...
Как иска ми се да дочуя нежен глас...
Глас, мил и топъл - сладък звън...
и да си поговорим само час! [lol]
Естествено, от примите за безплатни разговори между 9 и 5! [намиг]
-
"Естествено, от примите за безплатни разговори между 9 и 5! "
Тарикатче! [плез]
-
Ох, ангеле, какъв ли съм ти дявол?!
Дори да ме наричаш тарикат,
аз майстора намерих си отрано -
един м-тел-ски абонат!...
Направо ще го беся тази вечер -
уви, не ще да ми звъни!
Но щом да ме потърси, той понечи,
повярвай, дявола не ще да му прости!...
[devill]
-
Ти, дяволче, си още непорасло,
с телефона май не си наясно?
Има функция "набирай",
бягай, бързо я избирай! [намиг]
Сама да се тормозиш тъй не бива -
от чакане ще станеш много крива! [плез]
Гордостта си с малко захар преглътни,
че егото ти наранено ще вземе да горчи.
После, разговора като мине,
кривото да видиш как ще се размине!
И споменът за глас приятен него ще последва -
на бас се хващам -
този глас, насън той даже те преследва! [плез]
-
Завиждам ти - ще трябва да призная -
ти с твоя ангел се разбираш по-добре...
Под чехъл го държиш докрая -
додето сам не ти се предаде... :>
А моят дявол - аз си зная -
не ще със мене да се примири...
По-късно може би ще се обадя,
но знам, че без ефект ще е - уви!... [evil]
-
На mishleto_ ще му сложа вето...
Не мога да му редактирам цяла нощ!...
Освен ако с очи, на заем взети,
услужи някой на диоптъра ми лош...
Защо ли драскам, аз сега се чудя?
На мисълта ми лампичката прегоря:
римувам тази вечер като луда...
До тук добре, но как ли ще се спра?!...
[cool idea]
-
Защо пък ще ми слагаш вето?
Какво толкова не ти харесва в
това, което пиша???
-
Нещата са красиви скъпа
но подреди ги като стих,
че на Бибито очите,
искам аз да виждам още
дълги дълги дни.
Ще ти сложи вето не
на римите, ами на подредбата
защото не е стих написаното
а просто сякаш някакви въпроси.
Не ти го казваме за лошо,
радваме се ний на новите поети
и дяволката всяка нощ за тях работи
стиховете им да се четат навеки.
-
Да кажа мнение и ази тука -
на всеки пожелавам аз сполука!
А мишченце -на тебе по-специално,
смисълът на стихчетата свои - не,
а формата им да оправиш идеално. [намиг]
И ако образът на твоя стих
внимателно е изкован,
то смисълът ще бъде
още по-добре разбран.
Опитай малко римичка,
мелодийка да вкараш,
фасон на стихчето си
да докараш.
И продължавай все да пишеш,
лесно ти не се отказвай,
стиховете с радост тук показвай!
-
п.с. към мишлето
Количество и качество не бъркай!
Това е моето съветче!
Произведенията са ти хубави,
но карай, полека човече!
-------------------------------------------------------------
Снежна приказка сега се спуска
и обгръща цялото градче!
Нощта вълшебна е и ме не пуска,
да затворя очи във сладко сънче! [кеф]
-
Вето няма да ти сложа,
но, мишле, ти форума ни наводни...
Боже мой!... О, мили Боже,
колко работа създаде ти! [oops]
Аз чета и не пропускам -
спя с отворени очи!...
Стиховете са изкуство,
както прозата... Ти помисли -
ако искаш - пробвай се, опитай
и ни напиши есе.
В Литературата то ще отиде-
там също се чете...
Харесва ми как пишеш, да,
но и други стихове сега
на поети, поетеси чакат
необработени... Помисли и за това! :)
-
Едно спокойствие блажено сладко
Обзело ме е в този час
Както съм си тук, на топло
Не мисля повече за тебе аз!
-
Ето, зимата дойде!
Отлетя и таз година!
Спомени прекрасн или не,
отново безвъзвратно ще отминат!
-
Ето някой друг се появява
И занимава мисълта ми
Спомена за теб ще оставя
Да изчезне зад гърба ми...
-
Имате някъде там...
В необятната интернет мрежа
Щом те потърся, аз знам
Ще ми кажеш думичка нежна.
Приятели станахме добри...
С теб се чувствам прекрасно...
Между нас няма лъжи,
Пък и двамата сме наясно.
И за всички неща на света
В Кю споделяме всеки ден...
За мечтите, живота, любовта...
А всъщност няма те до мен!
-
Sorry, но просто аз сега започнах да влизам във форома и реших да си напиша всички ситхчета, които съм измислила :)
-
Няма нищо, мила моя,
ала аз ще дам един съвет:
на творбите - всяка твоя -
с времето ще дойде ред...
Има тук едничка тънкост:
жокерите си пази!...
по-по-малко публикувай
и ответ ще имаш ти!
[намииииг]
***
Тази вечер настроения
философски ме обзеха...
Сякаш някакво земетресение
мислите у мен разтресе...
[saddd]
-
Все с мисълта за теб се лутам...
Работя, уча, върша 100 неща.
Дали и ти ме мислиш се питам,
Какво ли правиш сега?
-
Пиле мъничко, красиво,
нежно - с влюбени крилца,
вероятно твойто "мило"
мисли си за теб сега...
Провери сама - звънни му,
и "съкровище" го наречи...
Поласкай го с нежна рима
и в съня му ще си ти! [намиг]
-
Както винаги красиво пишеш [smile2]
Но тук случаят е друг [confused]
Той трябва да реши дали ме иска [cry]
Или ще продължа без него своя път [sad2]
-
Вземи се, everlasting, насериозно!
Какъв е този песимизъм?!
Налага се да бъда строга;
веднага аз при теб отивам...
Къде живееш, ми кажи:
адрес и име, и години...
И бой изпращам тутакси! [lol]
Не бива, мила да униваш!... :)
-
Ах Дяволче, нима това си ти?
Със оптимизъм и желание днес заредена...
От толкоз време чакам този миг
така те искам, моля те не се променяй!
-
Така е, тя е права...
Нека всички да сме оптимисти!
Благодаря за подкрепата на "дяволката в рая"
Прииждат вече ведри мисли... [smile2] [smile2] [smile2]
-
Когато се наложи - оптимистка;
когато трябва - и актриса;
когато някой лошо мисли,
ще стана всичко, щом поискам...
[gentlefen]
Дъгичке цветна, знам, че чакаш
от дълго време да се променя,
но съм не трайна... съжалявам -
мечтая днес, а утре пак тъжа...
[saddd]
-
Всички имаме моменти на радост и тъга
Не можем да сме все щастливи
Във форумчето има кой да подаде ръка
Да каже дума мила, не унивай
[hump] [intimo] [гуш]
-
Щастието, що е, ти кажи?
Да преборим мъка и тъга,
за мен в това се състои-
а и интересно е така.
-
Щастие ли що е?
Момент неосъзнат...
Когато си сред приятели и се усмихваш
Тогава ти си истински богат...
-
Мисълта ми беше друга-
-
Снегът вали и трупа, трупа...
рисува бяла диаграма...
А в мен сърцето тупа, тупа
чертае малка лична драма...
-
Дъгичке цветна, знам, че чакаш
от дълго време да се променя,
но съм не трайна... съжалявам -
мечтая днес, а утре пак тъжа...
[saddd][/b][/i][/color][/center]
Дяволче,
защо да те променям мила?
Не искам туй и нямам право,
та твоята душата е толкова красива
и натъжавам се когато страдаш...
-
да права си,приятелите ни
най-важни са-за теб, за мен
те биха дали всичко и дори-
живота си, и то всеки ден.
-
Недей тъжи - за мен не страдай,
че аз наистина съм си нетрайна -
сега ще плача, после ще се радвам,...
това е всеизвестна "тайна"...
***
Все тъй се получава -
едно ми казва, обещава,
а после все се случва друго...
да си мълча съм все принудена!...
И нямам право на протест!
не съм това - та по-различна
познаваха ме всички... днес
оказах се (едва ли не) безлична...
[saddd]
-
Объркани са чувствата във мен,
не мога вече да ги подредя!
Понякога съм груба, друг път нежна,
не спирам да се чудя как така?
На въпросите отговори нямам,
не зная как да се държа!
И без да искам, някой наранявам,
прости ми и подай ръка!
-
Разбирам всичко, лесно вдявам,
но познаваш ме, сестричке -
бързо паля се и се засягам...
а понякога почти без нищо!...
Знаеш че не искам да ранявам,
знаеш колко бързо се развива спора,
ала после всичко ми минава,
да подам ръка съм винаги готова...
Но ранима съм, макар и силна...
Слабостите ми са не една, две, три...
но се радвам, че те има,
че разбираш и когато ме боли...
[гуш]
-
"Обичам те", е малко да се каже!
И думите ми малко са, ти знай!
Но знам, сърцето ми отново ще ти подскаже,
че обичта към тебе, няма край!
:kissoflove:
-
Изцедиха и последната
ми капка сила,
Доклад ли да чета,
или Габрово да вардя,
Конференция като ще
правите моля орагнизирайте
си я добре
-
Днес спънах трамвая,
беше много интересно,
какво стана не зная,
не ме болеше казвам ви честно
После разбрах че съм мъртъв,
трамвая ме дръпнал под себе си,
изтискал е всичката кръв
и със нея болежа ми...
-
Изкъпано, чисто
сега съм, измих се
от всички тревоги.
Не! Лъжа, измих тялото
но не и душата си, тя
вечно ще тъне в тревоги
-
Стига тревоги, стига неволи
Има винаги лъч светлина
Искрица надежда мъката да преборим
За да прегръщаме с усмивка света [bear]
-
Как да се усмихнеш, когато те боли?
Как да не плачеш, когато от очите ти вали?
Как да не чувстваш болка, когато сърцето ти кърви
и всичко в тебе зове - далеч от него върви,
но нямаш сили да си тръгнеш в нощта
и пак с болката оставаш сама.
Не заменяй Ч с 4, Ш с 6 и Щ с 6т!!!
Ч=`
Ш=[
Щ=]
-
По история да уча трябва,
пита ли ме някой искам ли
въбще. Никой! Знам, че темичката
трябва напиша, а някой знае ли
точно мен какъв голям мързел
ме тресе?
-
Аз пък съм на работа сега,
Чувства и копенежи ме владеят...
Другаде лети ми мисълта,
Да съм далеч от София копнея...
-
Когато слънцето навън така блести,
че заслепява те и дразни ти зениците,
когато вън снегът последен се топи
и чезне бавно с него и надеждата,
че сърцето може да бъде пълно и цяло,
и надеждата за утре дразни те с
безсмисления си абсурден оптимизъм
и не искаш да гледаш светлината,
която те просълзява и не я понасяш,
взора свиква с всичко - мрак и светлина,
и всичко преминава и остава само вярата,
а тя си тръгва само с края,
а той за теб е тъй далече...
-
За чувствата си да говоря
трудно е,
защо ме караш да правя това?
Кралицата ледена - това е
образът ми свят - за него помисли
и после разбери, че тя не може
чувства да изпитва и заплиташ я
ти все по жестоко в нейните игри!
-
Да се ядосвам или не...
Туй е днешният въпрос?
Да се усмихна май е по - добре,
та хай' на всички "Лека нощ"!
-
Кошмари нощни, страшни ме събудиха в зори
За нещата от живота и предизвикаха сълзи...
Когато някого обичаш
И нещо на сърцето ти тежи,
Веднага му се обади и нежна дума му кажи,
Защото всичко преходно е, знай...
Днес сме тук, а утре - не
И всяко нещо има край,
Затова живота дръж с две ръце!
-
Утрото по-мъдро е от вечерта -
туй така е, аз смея да го заявя,
но нямам никакво търпение
да падне пак тъма,
да легна във креватчето си меко
и да си мечтая все за теб. Казваш,
че, ако аз искам, ти вечно ще си с мен.
-
Вали...В душата ми е снежна зима.
Кристалчета ме гледат с поглед строг.
Пак сбърках нещо.И присъда има.
Е, нека ми е вече за урок.
-
A аз времето си пак пилея,
цял ден чак до вечерта
и за малко слънце как копнея,
добре, че вънка спря дъжда.
-
Седя в нощта и мисля..а как не мога да заспя
долитат спомени от болка живи и знам,че
тъй отново ще осъмна със старата тъга.
Ще лягам пак във същата постеля,
ще мисля за един човек,
ще бъде ли пореден във живота ми,
ще хвърлям ли монети чифт и тек? [think]
-
Всеки е пореден - знай това.
Но колко дълго ще се задържи,
Отговора в себе си открий сега...
И ако ще е малко, не тъжи!
-
Декември дата 1
ден за съпричастност
колко хора знаят туй?
Доброволци млади днеска
тичат за да ви предпазят
и от ППИ и от СПИН
-
Страхувам се от СПИН-а,
та нали съм аз човек.
Човек не ще си, ако ти не знаеш,
че за туй проклятие няма лек.
-
И моята звезда сега ще угаси фенера,
приспива й се в ромолежа на дъжда...
А аз отивам на планетата Венера
да си намеря прах магичен за съня...
-
Самотното врабче в клетка ти затвори.
Самотното врабче с черни дрехи ти пороби.
И сега самотното врабче намери изход.
Намери начин той да спре,
злобата която ти изпитваш,
болката си то да спре!
Ако трябва клетката ще счупи,
ако трябва крилцата си ще нарани!
Но врабчето знае,че не може вече да търпи,
врабчето просто знае кога да излети !
-
Текат сълзите,
главата ме боли
болестта коварна
и мене повали.
Кърпички и капки носни
си нося с мене където
и да съм, това е много
гадно.
-
Ще лягам. Късно стана вече,
макар,че мислите ми пречат.
Крилати, реят се далече
и литват, щом да кацна аз понеча...
Бе тази вечер толкоз лична,
защото случи ми се нещо романтично...
Сега се чувствам по-различна
и всичко сатва фантастично!...
На моите мечти две думи нежни,
получени случайно и дори небрежно,
дариха на душата глътка свежест,
разкриха хилядите ми копнежи...
Навярно думите му през нощта
ще чувам... Радостна съм за това!
И в отговор ще му шептя:
"О***** *Е, дори в съня!..."
[heart__] [heart__] [heart__]
-
Обичайте се, няма нищо по - прекрасно
Лобов правете, не война
Но трябва да сте винаги наясно
Само "безопасна" нека бъде любовта [namigG]
-
[shame] [shame] [shame]
Ще бъде безопасна - гарантирам!
Не дай си, Боже, станала беля -
помисля ли това - умирам...
Затуй залагам аз в сгурността!
:> :> :>
***
А днес, какво да ви разкажа?
Поръчайте си малък стихоплет
за танци, баскет и багажа
на раницата, вътре с "пистолет" [shame]...
че имах класно днес голямо -
по БЕЛ бе... Имах си късмет!
На мене Смирненски се падна -
за Дявола... 6 страници наред!...
Не ми и трабваха пищови...
Разписах се, мастило захвърча,
а Чернева какви ги изкоколи:
"Биляна, това кога ще ти го проверя?!"...
[lol] [lol] [lol]
-
(1:34) Математиката ме зове -
задачи трябва да решавам,
но леглото тъй прекрасно е,
а утре рано трябва аз да ставам...
Дали задачите да не оставя,
и към леглото аз да се отправям? [oops] [confused]
-
От страх зловещ прескача ми сърцето
При спомен за онази болка трайна
Да не ме залеят стари чувства,
Защото ето - срещнах го случайно!!!
А знам - не трябва, повече ще ме боли...
Да се ровя в чуждите животи.
В мен той що търси не откри,
Пък и няма все да е самотен...
Проклета да съм с тоз мерак!
Да знам какво в главата си крои,
Аз само знам - не искам пак
Все повече от него да боли...
-
[sad3]
Една тревожна новина...
момче - от моите съученици
е хванало за общата беда
заразна болест... жълтеница!
Опасност появява се за нас -
изследвахме се днес до обед всички -
и нашия, и другия съседен клас,
настръхнали сме: имаме ли хепатитни??
Не знаем още резултата -
ще дойде утре медицинската сестра
да каже плъзнала ли е зараза...
Дано не е... направо ще умра!
[reeeev]
-
Не, не мога аз без него да живея,
ала той не иска да забрави нея,
аз съм по-добра, по-умна, по-красива..
Той ми обещава, но при нея пак отива.
Ругах, крещях и плаках,
но вече съм без сила..
в какво се пак въвлякох?
Около мен светът се срива.
Всеки ден си мисля, мисля и мечтая
за мига, когато ще му дойде края,
и в онзи ясен, хубав, слънчев ден
аз уверено ще кажа-той обича само мен.
-
Е,спокойно всичко ще се нареди
и пак ще се обичате двамата - това го запомни,
вярата си ти дълбоко запази
и просто го обичай, колкото и да боли.
Аз какво да кажа? Днес пак бях сама,
без приятел верен, пак сама!
Омръзна ми тази самота,
искам вече да крещя...
Да идват тези празници,
че ще взема аз купон да завъртя,
белким поне за малко от самотата аз да се спася.
-
Мила, не бъди самотна,
Хоби някакво си намери...
Аз знам какво е да ти липсва,
Някой думичка да сподели
Затова разхождай се, готви
Книги хубави чети
И ще видиш как напук на всичко
Няма вече да си тъжна ти, че си самичка :bemine:
-
Ура! Че няма жълтеница
научих - пробата е отрицателна!
Васил ще се пребори с хепатита,
но само щом е с хигиената внимателен...
Сега очаквам нещо да се случи,
неистово на мислите ми се доспа...
Събуждане нечакано ще се получи,
щом в банята облея се в студената вода...
(http://smileys.smileycentral.com/cat/36/36_1_58.gif)
-
Хаха,браво на Васил ,
че не ви е заразил,
ти внимавай със студената вода,
че да не те перне някой пак бацил
Аз хоби имам то се знай,
ама друго си е с човек да си мълвя
за живота,за любовта
за всичко хубаво
що се случва по света
-
Имаме проблем,
Нета пак го няма...
Дано е вече отстранен,
Че беда си е голяма...
Всеки ми звъни...
Мрежата се срина!
На хората иди кажи,
Че проблем сериозен има.
Всеки нещо иска...
Става дума за пари,
И познайте кой притискат,
Прибягвам вече до лъжи [pleZz]
-
Тебе нета те тормози
а мене днеска синчето ме побърка.
Ей,това дете ще ме подлуди.
Откъде му хрумват всичките беди
да прави той напук -равен няма ,да ми мрънка и крещи
ей,как ми иде да тръшна аз големите врати
и към гората да поема
че малко да си видя отстрани проблема.
Да тръгна ей така аз без посока
и да си пея и да си вървя и нищо
да не чувствам и да не тъжа
за това си мисля аз в тоз нещастен час.
-
Днеска беше ден добър
имаше усмивки ,слънце и живот.
Говорих си с една жена
Уж омъжена била
та каза тя,че не била важна
изневярата, ако пак се върнеш у дома.
ако продължиш с живота си като преди
пак можеш да погледнеш съпруга си в очи
Не вярвам аз в това
мисля си това не търпи любовта.
Но хора разни-пъстър свят.... [inlovee]
-
Думи не намирам да опиша
Колко тъпо е това
Колко разочаровна се чувствам днес
И колко липсва ми сега
Този някой, който ме плени
С интереса си и невинността
Се оказа, че ги има
Към всяка срещната жена
[sad3] [sad3] [sad3]
-
Мила everlasting, не тъжи за мъж -
всичките са с "шарени очи" -
видят ли жена - та за полата дръж!...
Мислят после, но - уви!...
Зарад' туй съм толкова недоверчива:
мъж ли е, под лупа проверявай!...
Мнителна съм, но пък справедлива,
Никому не се предоверявам!...
-
Мрак в мен
днес се таи,
той ще е утре,
пак там...
Вече няма сълзи,
знам, сред вас не съм сам :)
Това е едно своеобразно извинение просто не можжех да се вясвам по-често.... :) ама сега ще си наваксам с четенето :) :>
-
Добре дошъл отново ,скитнико,
при нас!
Имаш какво да прочетеш
имаш в кого ти да се съзреш
редим си рими ний от зори до мрак
и няма по-щастливи от нас
на този свят.
Живота ний посрещаме
къде на празнична трапеза,
къде с хляб и сол
но истински се борим
и вярваме и в малкото добро,
останало в човека
сред поредна доза зло.
[heart-4eta] [heart-4eta] [heart-4eta] [heart-4eta]
-
поне във този свят щастливи хора има
и щастие изливат във душевна рима
а моето сърце самотно празно
нарежда рими но напразно
душата като черна яма
сърцето ми - кървяща рана
със болката си ден и нощ живея
и само в рима мога да излея
не мога да опиша с думи
тез черни мисли във ума ми
и болката - със нея ще живея
дали ще ме надвие или пък аз нея
дали ще доживея утрешния ден
или ще е последен днес за мен
но болката остава само моя
дано тя никога не бъде твоя
и някои ден и аз ще си замина
и няма да се помни даже тази рима
ще мине ден а после два
ще ме забрави и света
а може би не ще потъна във забрава
защото мене никои не познава
-
Скъпи Ники, таланта си пази!
Той е толкоз ценен, не унивай...
Със стих красив на нас го поднеси
Със своите чувства ни заливай...
И ще ти помине мъката в сърцето,
Щом с приятел споделиш,
Ще надвиеш болката и ето
Сили ще намериш пак да продължиш!
[сръдльо] [гуш] [namigG]
-
талант? това талант не е
студени букви просто сбрани в думи
и съм момиче не момче
и сенки пак преброждат във съня ми
със черни маски хладните лица
прикриват черната си злоба
и с черно-ледените си сърца
убиват мене - роба
и явно че това не стига
защото ето погледни натам
как мрачен спомен ми намига
и даже той не идва сам
зад него плавно приближават
лицата черни от кошмара
и мене те унищожават
унищожиха мойта вяра
сега превита в ъгъла издишам
и чакам да настъпи края
и на смъртта сега аз се обричам
ето това за мен е рая
кажи сега какво ти мислиш
-
кажи сега какво ти мислиш
дали олекна ми сега
когато думите отприщих
или съм пълна със тъга
дали сега сърцето ми разбито на парчета
сега във мен се е събрало
или и то горкото като мене крета
и ще му се да бъде цяло
е аз така не мисля
може би защото сега все повече боли
и вместо да я изчистя
болката по плътно ме обви
-
Днес не ти е добре
то се вижда
но няма нищо лошо в това
да си поплачеш
и отново да вдигнеш глава.
Болката я носи всеки
нали знаеш ти мисъл една
"Всички са щастливи еднакво
а всеки е нещастен по своему"(тука малко няма рима,но смисълът е важен [shame])
Така че -ДОБРЕ ДОШЛА във форума за стихоплетци! [heart__] [lol] [lol] [heart__]
-
О мила, моля те недей тъжи,
На нащо рамо поплачи...
Мъката си в рими сподели...
Това добре го правиш ти!
Сънища и спомени неприятни
Да потънат в забрава остави,
Отдай се на мечти крилати
По - ведро на живота погледни
[inloveee] [inloveee] [inloveee]
-
Мъчно ми е в този миг един
че имам аз конфликт с брат
той не ме разбира,само ме вини
а аз така го обичам,че от това много ме боли
Не искам да ми е обиден
но не зная какво да сторя аз сега
и как с думи да опиша
че сърцето ми е пълно с тъга
-
Изпитите минаха и вече...
Съм свободна само да празнувам,
И ето още тази вечер...
Отивам в бара да палувам!
И на вас приятели желая,
Много щастие и радост...
И по празниците не тъжете,
А се обградете с благост!
-
Ще се опитам него да обикна,усещам в обичта на други пустота,
ще чакам,времето лекува,
ще се опитам обич аз да създада.
-
Малко тъжно ми е сякаш,
А външно всичко е наред,
Но той е някакси отвлечен,
Когато не е с мен...
Не знам какво да мисля...
Интуицията женска дали не ме подвежда...
Просто на течението ще се оставя,
Понякога нещата от самосебеси си се нареждат :)
-
Замислена съм аз сега
с кой в живота си напред да продължа.
Аз зная от грешки колко много боли,
как парят изгарящи от болка мойте очи.
Искам да забравя и да продължа,но без отмъщение
няма да сложа край на всичко това! [сопри се малко]
-
Не знам за себе си ли да говоря,
Колко несигурна се усещам
Или на теб добро да сторя
И да ти вдъхна капчица надежда.
Недей мъсти, Бонита на човека,
Който на теб изневери
Забрави го и потърси си другаде късмета
Той ще съжалява, запомни
Любов дарила си на него...
Да зная колко те боли,
Но силна ти бъди и смела...
Живота вместо тебе ще му отмъсти
Не гледай повече назад сега...
И за нищо ти не съжалявай,
Напред те чакат толкова неща...
Иди и с приятели се забавлявай
Аз бих направила така [kisss]
-
Последен ден, ваканция настава!
И идва отпуската, хей я на!
Да мине само петъка остава
и тогава - пей сърце! :)
-
Не знам за себе си ли да говоря,
Колко несигурна се усещам
Или на теб добро да сторя
И да ти вдъхна капчица надежда.
Недей мъсти, Бонита на човека,
Който на теб изневери
Забрави го и потърси си другаде късмета
Той ще съжалява, запомни
Любов дарила си на него...
Да зная колко те боли,
Но силна ти бъди и смела...
Живота вместо тебе ще му отмъсти
Не гледай повече назад сега...
И за нищо ти не съжалявай,
Напред те чакат толкова неща...
Иди и с приятели се забавлявай
Аз бих направила така
:flyingkiss: [plqs plqs]
Доспива ми ,чувствам аз умора,студено беше
днес и срещнах много хора.
Видях го..беше там ,обърнах се и продължих остана към мене
да гледа,гледаше и нея,но бе сам...
-
Последен дес, ваканция настава!
И идва отпуската, хей я на!
Да мине само петъка остава
и тогава - пей сърце! :)
Казал е народа " Шапка на тояга",
"Който не работи, не трябва да яде",
но идват празници и без да ме е еня,
аз мисля да си пийна със повечко мезе!
-
Ето пак е зима и снежинки има
снежният човек на двора казва:
"Здравейте ,мили хора!"
Виното с мезето пригответе
пийте и се веселете
и не му мислете!
[bqloo] [bqloo] [bqloo]
-
Снежеца белна всичко нежно
но калта дойде - неизбежно
и погледа ми търсещ искряща чистота
на локва кал за миг се спря..
Колко много локвата прилича
на всеки който рискува д аобича
...всичко започва чисто и бяло
и завършва в разкривено огледало. [shame]
-
Той се ВъРна пАк СъС НоВи СиЛи
ВъРнА сЕ Да Ми ОтМъСти
ВъРна сЕ Да СаБуДи зАсПАли чУвстВа
ВъРна се Да Види ПаК МойтЕ съЛЗи
Иска отНовО дА съм с неГо
И да ме Лъже КаКто ПрЕдИ
ИскА ПАк дА влАСтВа ...Но Аз СъМ
ВечЕ БезРазЛиЧнА ...Уви.
-
Навън-нощ безлунна.
Самотата й ме целуна.
Звезда наднича плаха
през малката ми стряха.
Сякаш гледа мене само,
ала дали озърта се през рамо?
Как искам да я видя,да я чуя...
Ала дали не ще ме тя оплюе?
Звездите нали създадени
са,за да светят само?
Защо тогава сме предадени?
Те са унищожително динамо,
без което във нощта не можем.
Затова животът е тъй сложен,
затова е вечерта тревожна,
затова е мъката безбожна...
Ще я видя, но кога?
Ах как липсва ми сега,
моята мъничка звезда...
Дали и тя мисли така... [saddd]
-
Дни броени остават до края,
До края, който води към ново начало.
Точно сега не искам нищо да зная,
В мисли потънала съм изцяло...
За хората, проблемите, мъката насъбрана...
От друга страна пък за празниците и красотата,
За Любовта неимоверно изживяна,
За любовта - чиста и свята...
-
Настана края на дните.
Иде начало на нови.
Време е. Пресушете сълзите.
Ще има и нови.
Годината бавно привърши.
И нашите дни с нея също.
Иде и нова там скоро,
С нея споделяйте нощите,
дори и когато далече е вкъщи.
HAPPY NEW YEAR DEAR FRIENDS!!!!!!!
-
И тази нощ не мога да заспя,
сама в леглото се въртя...
Всъзнанието ми лутат се едни очи,
сутрин стана сън не ме хваща...но ти...не гледай мрачно.."сладки сънища.спокойно спи" :)
-
Тежка вечер беше- банкети, танци, алкохол... много алкохол,
все казвах си да не ти пука, веднъж се живее,
а днес се ядосвам и боли ме глава.
Махмурлук страшен ме гони
и искам само да лежа,
но какво пък веднъж се живее,
утре ще съм като нова, Ура!
-
4 стени и моята врата...
Докога ще се затварям в тясното пространство?!
4 стени, сковаващи душа...
Душа, подвластна на едно пиянство...
Жадувам в сънищата свобода!
Ще имам ли поне частичка мъничка от нея?
Как иска ми се да крещя,
а всъщност шепна плахо... Питам се: защо живея??
-
Намери снопче светлина
и вярвай в силата на утринта
тя всичко ще измие
тя всичко ще прости
и ще те накара
да се усмихнеш и пак любов от тебе да струи
-
Къде да търся светлината
когато само болката ми е в душата?
Слънцето за мен отдавна не изгрява
тъмна нощ,тъжни мисли ми навява...
Изгубеното щастие,не мога да открия
и от мъка вечна не мода да се скрия...
Дъхът ми секва в този час
не искам да живея вече аз...
-
Хей,човече,я се усмихни и живота в ръцете си вземи
има още какво да преживееш
ще има още сълзи и тъга,
но нали така ще станеш силен и велик.
Само в битките войника е войник.
Вдигни глава и се усмихни
и лимонада ти си направи.
:flyingkiss: [flowers] [flowers] [flowers]
-
Лимонада не мога да си направя
отдавна и последните си лимони на надеждата изгубих
Сега остана изцедена единствено душата
и ако мога да избирам дали без нея да остана-БИХ!!!
Любовта единствена утеха в тоя свят остана
но каква утеха би била илюзия голяма?!
-
Когато си мислиш,че си тотално ти сломен
когато огън изгаря душата ти
когато ти се струва че умираш бавно ден след ден
спомни си за стих4е ти едно
"От парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез". [inlovee] [inlovee]
-
Реят се прашинки радост в пространството от самота,
а всеки миг очакване е, всяка мисъл - свобода...
Причината - загнездила се много здраво в мен
си ти любими - обичай ме! Желая да съм в твоя плен!
-
В прегръдките ти искам да потъна нежно
да изпивам ласките ти,от щастие да се смея неизбежно.
Плувам в очите ти красиви,пълни със звезди,
прелестни са,светло сиви,
сякаш от слънцето омайно ти ги наследи
-
И пак съм тук - отново пиша -
с молив откривам нови светове...
Така усещам, че отново дишам -
разсъблечена съм в свойте редове!
-
Отново Червея ме заяде
от живата ми плът краде
от мислите ми не иска да избяга
завръща се безспирно - все
Прогонвам го понякога с усмивка
с разговори ведри го моря....
но той инат е, и като че ли не иска
от Червивостта си да ме оттърве.
-
Какъв мързел ме е налегнал днес и сега
нямам сили от него да се отърва
седя си тука пред компа
и стиховете ви чета
и няма по-доволна от мене на света.
Искам тъй да си остана поне до следобяд
а после в луда надпревара със децата аз да се отправя.
Ще пеем песни
и стиховете ще редим
и замъци ще правим и ще се веселим
дорде нощта се спусне
и умора натежи по клепачите ни
и ще се сгушим в топлите завивки на нощта
и ще сънуваме в самота
слънце,лято,море и любовта. :) :) [heart__] [heart__]
-
Страхотно чувство се поражда в мен
Когато ровя си и стихчета чета,
Но не знам защо не мога вече нищо да измисля
"Напъвам" се без смисъл и дори сега
Аз нямам като вашия талант
Но понякога в лесна рима сричам
И не мога своя принос да отдам
Към сайта, който толкова обичамм
-
Ох,горкото,ти недей тъгува и не плачи
таланта ти е достоен за овации и това ти личи
не всички сме добри стихоплетци
но сме умни и добри души.
Така че не страдай ти за това
а се усмихни и се наслаждавай с отворени очи.
Защото всичко е днес и сега
а утре...утре не се знае какво и кога.
[namigG] :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:
-
Все гледам да съм усмихната и мила,
Но не мога винаги, понякога метлата яхвам...
Щом до дъно чашата горчива съм изпила
В съзнанието си към стена студена с ръка замахвам
От слабост сълзи лея после и пред себе си се жалвам
Натискам смело нервния педал,
Сама аз себе си ругая и наказвам...
След поредна загуба и след провал [confused] [confused] [confused]
-
Все гледам да съм весела и бодра
и с смях да срещам всяка злоба,
но тежки дни си има всеки -
и аз понякода съм скоба :p
От страх да се подлъзна - падам,
от страх да не заплача - плача,
какво от туй, че мислиш, че съм силна?
Отвътре аз съм пеленаче [lol]
-
Една маса - на 4 кола,
2 сърца, на два стола;
между тях - ваза с вехти цветя,
а навън - като по учебник - семейна кола
...
-
Днеска ми е розовко и мило
днес ми е любовно и свенливо
знам ,причината си ти
моя страст гореща,моя радост вечна.
Изтръпвам пак при спомена среднощен
и вулкан от чувства сърцето ми разкъсва
огън ли е или жарава
няма значение-с теб съм до забрава. [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]
-
Какво да говорим за мъки любовни?
Какво да говорим за чувства незгодни?
Я нека си кажем направо в очите
от мъка любовна боли те, боли те.
На тази болка открит ли е цяра?
За тези чувства има ли мяра?
Защо усмихвам се с крива гримаса
и все съм сняква любовна нагласа?
-
Поредната илюзия,
поредната лъжа,
поредната изплакана сълза.
До кога ще се въртя в този
кръговрат от ненужни емоции?..
И как лесно е да паднеш,
но е нетърпимо трудно
да се изправиш отново
с високо вдигната глава....
-
Пак отново немския ме мъчи,
хич ваобще не ми се учи...
Май пак на болна ще се правя
и за училището ще забравя
-
Пореден ден след стотици такива-
не виждам смисъл и не виждам цел...
Сякаш любовта от мене си отива
и празнотата ми остава без предел...
-
Имам всичко, за да съм щастлива
Но уви, защо не съм?
Днес само лоши работи си мисля...
В мен е студ, като навън.
Аз знам, че щастието се крие
В състоянието на ума...
Но днес не мога да открия
Истинска причина за това...
Душата в мене плаче и копнее
Тъга сковава погледа ми и духа
Какво не ми достига, за да грея?
Какво кажете ми, не мога повече така... [confused]
-
Обичам да слушам лунната соната,
заради тебе, заради спомена мил.
Лежа, въздишам, в леглото се мятам,
след самотна вечер, в която съм пил.
-
Ех,махмурлук нещастен
ти ли мойте мисли пак скова
чувствам се прегазен и подвластен
на виното и на скръбта.
Ама ще се ядосам най-накрая
и ще те ритна за беда
няма повече да властваш
в ума ми и утре,и сега. :p :p :p
Поздрав за : Dumpster. [lol] [lol] [lol]
-
Сълзи горчиви стичат се безмълвно
по бледото изстинало лице,
как искам времето на зад да върна,
как искам да не ме боли това сърце...
Как искам да се радвам на живота
тъй както правех го преди,
тъгата да ми каже "Сбогом",
сълзи на щастие да леят тез очи...
-
Ех,дъгичке ,какво се случи
защо сълзи напират в твоите очи?
Кой пак така жестоко сърцето ти рани?
Недей тъгува ,недей да страдаш
я се усмихни
животът продължава и една любов те чака зад затоврени врати.
А ти ключът го притежаваш
защото си мила,нежна и добра.
Отключи я тази врата
и пак сърцето ти ще се усмихне на света. [heart__] [heart__]
А мене днес ми е едно
и аз незная точно какво
ту съм весела и дива
ту съм мълчалива и и горчива.
Намислям нещо нетипично
нещо хубаво,различно
дано да има с кой да го осъществя
дано ми се усмихне шанса тук и сега. :p :p :p
-
а аз си мисля пак за Нея
къде ли е, какво ли прави Тя сега
дали усмивка грее на лицето
или погълната е от тъга и Тя.
и бавно времето минава
и болката все тъй стои
и жажда за живота няма
щом не виждам двете Й очи.
в далечен спомен аз живея
и все по-силно искам да заспя,
за да виждам прекрасната усмивка,
озарила ме тогава във нощта.
и пак вали навънка,
вали и в моята душа,
хармония помагаща ми да сдъжа
сълзиците напиращи във мен сега...
-
Отново ровя се в спомените прашни
Отново търся аз любов голяма.
И виждам само дните страшни,
в които тебе все те няма.
Но когато ти се върнеш
в моя дом, в моето сърце
няма ти да ме прегърнеш
няма да видиш моето лице
Аз однавна няма да те помня вече
и отдавна ще съм надалече.
-
Нима не може тъжно да вали
В очите ми настъпила е суша,
дори забравих как е да боли-
душата ми увлечена те слуша.
И с тебе блесват новите лъчи
в душата ми за изгрев зажадняла
и ще копнеят моите очи
за светлина от утрото изгряла.
В нощта ще грее приказна луна,
ще ме завива с топло одеало,
а сутрин ще ме буди светлина
от слънцето отново в мен изгряло.
Ще се събудя ли от този сън,
когато нашта приказка ще оживее?
Нима си чакал гостенка отвън,
която с тебе днес да се посмее?
[shame] [shame] [heart__] [inlovee]
-
Любовта е сила чудотворна
Любовта е усмивката във твоето сърце
Любовта е туй що всичко може да лекува
Любовта е гласът, излекувал ме сега.
Дванадесет минути,
дванадесет минути отново имах аз криле,
дванадесет минути летях високо във небето
и слънцето усмихваше ми се от все сърце.
Не знам дали ще се повтори,
не знам дали отново ще летя,
но знам, че не мога да живея
без Лъча от Светлина.
Знам, че Той ще свети там високо,
знам, че озарява усмивка Той една,
знам, че тя ще бъде вечна,
благословена от Лъча...
И нека Той зарежда се от нея
и нека всичко бъде тишина,
тишина изпълнена с наслада,
наслада от Любовта...
-
[bravisimo] :arrow: за горенаписаното :)
Ако имах криле,щях да литна далече,
през девет земи,по далече от теб,
за да не те виждам никога вече,
за да не тровиш красивият ден!
Ако имах сили,щях да те мразя
както презирам най-лютия враг,
от теб ще бягам,от теб ще се пазя
за да не страдам никога пак!
Ако имах думи,шях клетви да сипя,
за да те боли и теб като мен,
и когато се на твоята болка наситя
ще си върна красивия ден!
-
Сега ще ви кажа как се чувствам днес
искам да ридая ,да плача и да викам.
Нещо ми е тъжно,ледено,сковано
Искам да съм птица и да полетя
да литна надалече и да не се спра.
Все нагоре и напред криле аз да размахвам
и да виждам слънцето,небето,
да усещам вятъра студен
да бъда птица-за това сега мечтая
и в мечтите си се улавям,че незная
самотен полет ли да е това
или с тебе ,двама да литнем в нощта.
Кажи ще дойдеш ли със мен
или ще ме оставиш сама в полета ми тъй смутен?
-
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Щастието е вид сътресение.
Несъмнено поражда съмнение.
Нещастието е бавно спасение.
Приеми това без самосъжаление.
-
И пак е събота, след 10
И пак съм с него, но уви
Не е това, което исках...
И което чаках толкоз дни.
Той пак е много уморен
И пак разбиране от мене иска
А аз представях си купон..
Забава, танци, смях и диско...
Поне да бяхме гушкали се или смяли
Не беше никак приятна вечерта
С моят приятел компа ме остави
И веднага сладко той заспа! [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]
-
Отварям си окото бавно и полека...
Почесвам си корема с малка щека.
Търся признак за шума,
който ме пробуди от съня.
Виждам ГСМ/а подскача до мене:
- Пак съм закъснял - не ми дреме!
Надигах се от леглото,
но в дъска ударих си челото.
Съвсем забравил за чешмата
набързо грабнах си торбата
И тръгах към даскалото познато
крачеики някак си отвято...
-
Напред или назад вървим?
Или в омагьосан кръг пак се въртим?!
Без начало и без край..
надяващи се да отидем в Онзи Рай...
Сякаш слепи сме за дните
в които сме здрави и честити
Все очакваме нещо д асе случи
Утре, после, не сега..
Някой, някога да ни научи
да живеем Днес, Сега.
Някой ако може да ни подскаже
да се скатаем да сме хитреци..
и всичкото това за да узнаем..
че се раждаме и умираме сами..
-
Да, сами умираме, но ето
Имаш цял един живот и само твой
Да си намериш някой под небето
И тук ще бъде твоят РАЙ :)
-
Няма рай. Не съществува.
Няма ад. Но вътре в мен
сякаш адът разбошувал
се е. Скапан ден.
-
4akam go da se obadi
no uvi telefona ne zvyni
той ми обе6та ама к'во стана
4ак бяса ме хвана
аде бе мило
къде си се покрило
8 4аса стана
тебе о6те те няма
хахаха мн зле ама за първи път пи6а не6то такова мн е зле не ми се смейте ама винаги си има първи път
-
Колко време вече
чакаш го да се яви?
Мисля, че не е човечно
някак... Моля ти се му кажи
друг път да не закъснява,
или ще го бия сам.
Овреме да се явява,
че ще става на ... не знам [namigG]
-
чакаш, чакаш, чакаш.
а него все го няма-
и аз така си чакам
нали любов голяма
рядко тук се среща
обичам го, а той
за мене не се сеща
той също ме обича,
но все изниква нещо...
-
Пърхат в сърцето ми пеперудени криле
мило ми е и вълшебно
кой ли може да ме разбере.
Любов и страст в едно се сливат
и карат ме днес да полетя
как искам все така да съм
като пленница в твоята душа.
И ако случайно някой ден за мен забравиш
ще се превърна в птица и към теб ще полетя
да сгрееш моята душица
за да пребъда и във вечноста. [inlovee]
-
Студено ми е, ала няма кой
сърцето и душата ми да сгрее,
на вън вали, а в мен порой.
Дори луната сякаш ми се смее...
И всичко ми е свито и боли,
сълзите по лицето ми горят,
дъждът не е на вън - в очите ми вали,
избягал е от мен дори сънят...
-
Боли ме и ми е студено,
там вътре в моята душа....
където всеки влиза и излиза
и тръшка след себе си стоманена врата...
Боли ме и ми е студено,живея с много хора,
но никой не разбра ,че чувствам се така сама... [confused]
-
Щастлива съм.Усмихвам се пак.
Изгря най-сетне слънце след адския мрак.
Щастлива съм,защото пак съм влюбена.
В един романтичен свят съм изгубена.
Вече всичко е различно.
Други сякаш,че са всички.
Летя аз пак из небесата.
Сблъсках се със старата Позната.
Любовта отново на вратата ми почука.
Измъкна ме от дългата,досадна скука.
Светът отново е красив за мен.
Прекрасен е всеки нов ден.
[heart__]
-
Абе хора какво ви става ми кажете
я веднага във раце се вземете!
Тая любов на нищо ви направи
я ме погледнете и главите си вдигнете.
Не го очаквах аз от вас не се предавайте
ЖИВЕЙТЕ.... и за малко пък се усмихнете
забравете за проблеми и раздели за
несполуки и новели,ами в някой диско клуб се разкаршете
и не му мислете.Един съвет от мен :
Любовта не я търсета ами просто я споделете .(http://smilies.sofrayt.com/%5E/b/smiley2k.gif)(http://smilies.sofrayt.com/%5E/b/smiley2k.gif)
-
Не чакай някой друг, а ти самия
направи живота твой щастлив,
не дави свойте чувства в ракия,
а радвай се на този миг велик!
-
Кока-кола или Пепси?Водка или ракия?
Варна или Бургас?Да плача или да пия?
Истина или лъжа?Версаче или Гучи?
Салата или ядки?Сънувах ли или се случи?
Очила или шапка?Цветя или покана?
Сърце или душа?Да тръгна или да остана?
Раздвоение или илюзия?Звън или сигнал?
Живот или искуство?Половина ли си или цял?
-
как ли се 4увстам ? [sad3] [sad3] [sad3] ами тажна предадена , самотна и т.н.! живота е прекалено труден а когато го играеш сам непоносим.
Грешките си ти махни
и в стих мъката си сподели.
Аз се чувствам тъжна и сломена
няма с кой да споделя
как сърцето ми се къса
от любовна мъка и тъга.
Какво да правя?
Изправена съм аз на кръстопът
не знам как чувствата си аз да подредя
за да има мир в моята душа. [reevvv] [sad3]
-
и аз сега само останах
не тарсена от никой тук
и моята душа ранена
е пак сама ж този студ.
-
знаи като тебе аз се чувствам
маргаритката си аз накъсвам
обича ли ме или не
ето пак ще ми се дореве
и няма кои ръка да подаде
и кои сърцето ми да разбере
-
в страданието, във болката
обречени сме да сме винаги сами,
но само погледни навънка,
но само отвори тоето сърце
и ще видиш как хиляди ръце
искат с теб да си играят...
как дори тревичките шептят -
"Ела, ела мъничко дете"...
-
И усмивка по лицето ти ще се отркие
Защото вече си разбрал-
животът е красив и скъп подарък
Бъди щастлив дори и сълзи във очите ти да се таят! :) :arrow:
-
Чувствам се някакси странно,
сякаш влюбена съм аз.
Не искам отново да мечтая,
защото съм безсилна с тебе аз.
Имам те,но не напално-
с мен си,но само тялом.
Искам да усещам,че в сърцето ти съм аз.
Казваш,че време ти е нужно,
но до кога ще чакам аз?
Нима не ти доказах,
че достойна съм за тебе аз?
Искам заедно да мечтаем,
да правим хиляди неща.
Да бъда твойта радост
и твоята мечта.
Искам да усещам нежност,
мъничко любов и топлинка,
а не да чакам вечно
да се роди в тебе любовта.
Но нищо обич моя,
аз ще зачакам още миг,
за да разбереш любими,
че до теб стои човек,
който в любов ти се врича
и много силно те обича...
:kissoflove: :fireheart: :hot: [sad3]-любовта е може би най-болестното състояние на човека...
-
Има надежда, има светлина
хората добри са по тази земя
недеи да страдаш ти да тъжиш
и от мъки вечно да си мълчиш
запеи някоя хубава песен
засмеи се, не опадаи като някаква есен.
-
Надежда винаги има
и за това няма да тъжа,
няма и да се предам,
нито на друга да го дам.
Той е с мен и ще се примиря,
че време иска,
за да изпита с мене любовта.
Той е и мойта светлинка,
озаряваща моята душа
в този свят студен
от злоба и завист заслепен.
За това ще го обичам тайно,
докато не разбера случайно,
че и той ме обича
и е готов като дете по топка
след мен да тича...
:fireheart: :lovetogether: :fireheart:
-
Какво да правя - помогнете?!
Сърцето ми на две е вече!!!
Единия обичам - мил е с мене той,
живота си би дал - аз да съм добре,
за мене прави малки чудеса...
Всеки ден ме с любов огражда,
аз не мога нищо лошо да му сторя -
нараних го не веднъж и клетва
дадох аз тогаз - с цената на моето
дори - неговото щастие аз да запазя!
Но срещнах другия, този когото
цял живот аз търсих и когато се отказах,
тогава го намерих...
Обича ме и той, би дал всичко да е с мен,
желая го и аз, но клетвата и съвестта
не позволяват на надеждите му да отвърна...
Единия обичам, другия ме моли...
Единия за мене всичко прави,
другият желая до забрава...
Това съм аз - сърце във страх и мечти...
.... мечти на прах.
[be mine2] или [heart4] ??
-
Според теб той ще е щастлив
ако нещастна бъдеш ти ? Нима ?
Нима не би могла клетвата да удържиш
ако послушаш сърцето и на 'другия' се отдадеш...
Любов - не я отблъсквай,
а я приеми, дори без отговор да я оставиш...
ти простичко се усмихни
и ще видиш как всичко ще се нареди...
Късмет... [heart__]
-
Дано наистина така да се получи,
от сърце се моля в този час.
Благодаря ти искрено -
всеки съвет е нужен в този мрак.
-
от тази любов не ви ли писна
как искам с вода да ви лисна
да се сабудите, да видите
че и без любов може да се разминете
живота не е само това
има друго време и за любовта
дайте някоя друга тема
че ми се пише някоя весела поема
-
Стоя и фиркам си безгрижно,
на бара празнично стоя.
Макар да става доста лично,
ще пия - моя е нощта!
Поема пиша - страст и вихър,
и дните делнични кося.
Ще спра дотук за да забравя
изтляващия миг...и любовта.
-
Недейте да забравяте за нея!
Без любов е трудно да живеем
нищо, че е тежко зарад' нея
Все за нещо трябва да копнеем,
да се надяваме и да се молим
и часове в блянове да губим,
и няма нужда тук да спорим,
че пусто е щом никого не любим.
-
Красотата на деня, присмехулно непозната,
длан разтвори, а съня - в миг изчезна
с птичи крясък...
Аз пробуден в този час
спомних си, че любих страстно
любих страстно през нощта
красотата...на деня
-
Обичам силно и горещо-
той е всичко днес за мен.
Но в паметта ми има нещо,
случило се в минал ден.
И не мога да забравя,
как боли ме от това...
Трябва някак да се справя-
ще забравя, но кога?
-
Делник сив, безкрайно скучен
утро на дъждовен ден...
Нищо няма да се случи,
по инерция тече във мен...
[ooooo]
-
Как искам лятото да дойде
да има слънце,пясък,и море
да се къпем до забрава
няма хич да ни е зле.
Ех,лято топло и красиво
кога ще ни зарадваш пак?
Омръзна ми тази сивота
и мрак
кой ще ме отведе на някой южен бряг?
[hey sexyy] [hey sexyy] [twist] [twist]
-
Уф...пак болести и пак вкъщи съм си аз,
купоните ни диви само мене чакат,
а аз пия горчиви хапове в захлас...
Да ми се случваше поне по-рядко,
един ден вкъщи и пак да съм окей,
пък то - нищо не минава гладко,
тряабва само вятър малко да ме вей
и хоп - "Здравей, мили мой сироп".
Не мога вече аз - чай и антибиотици,
не ща да чувам даже, просто стига...
Искам, и аз като останалите купонджии,
да мога на макс да си избухна,
без после като кула карти аз да рухна.
Ето празниците пак наближават...
нищо, тези отново ще съм вкъщи...
компанията малко май ще се намръщи,
но това е, това ми е съдбата...
те по купони - аз в кревата...
Хайде стига вече съм се оплаквала,
все ще мине и тази болест гадна,
няма да съм се размотавала...
от гребена на купона няма да падна!
[reeeev] [svirrr] [reeeev] [svirrr] [reeeev] [svirrr]
-
Баща ми казваше приказка една:
Като ти мине ,знаеш ли колко ще ти е хубаво!
Така че не увесвай нос
главата горе,пий хапченцата си редовно
и ще се усмихнеш много скоро.
Те купоните не свършват ,
точно им е време сега
ще има и още,и още
само желанието да ти е в кръвта. [inlovee]
-
В момента ми е страшно смешно...
луд хилеж ме друса...
през сълзи се смея няма спирка...
приятелката ми е паднала от автобуса...
смях смях смях... какво да сторя...
така реагирам на тези неща...
дори не можех да и' отговоря...
като ми разказваше историята...
чух само, че кракът и хвръкнал....
че не разбрала как е паднала...
че е мръсничка и я зяпат хората...
а мен смехът ме нападна...
татко събудих... заболя ме и коремът...
но още се смея на нейното "изпълнение"...
и само се питам "Защо не бях с нея"...
олелееее... какво вълнение...
Тя ще ми прости, че се смея...
знае, че и' съчувствам...
но знае също и как живея...
за да се смея безумно...
Леле колко ми е смешно...
ще и' мине болката неприятна...
и знам, че с мен ще се засмее...
защо съм толкова смееща се?! - непонятно!...
:toofunny: :toofunny: :toofunny:
[xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa]
:toofunny: :toofunny: :toofunny:
-
Една любов отминала
в мен се върна сега.
Една любов преминала
схрути моят живот на мига.
Думи милеейки от векове
той каза ги на глас.
Не мога вече, тъй силно ми се реве
той живота ми обърка в този час.
Аз мислих че е минало
че всичко беше вече край.
Аз мислих че това си е заминало
а той нахлу отново в моя рай.
-
Часовника премина полунощ
а на мене все така не ми се спи...
Дълга ще е тази нощ,
едничка мисъл във главата ми се върти...
/Знаеш ли- каза ми някой отдавна-
колко лесно се сбъдват всички мечти?
"О, я стига!Никак не ми е забавно,
откаде го знаеш пък ти?!"
Стига да искаш и ти ще ги имаш,
просто за всички сълзи забрави
"Де да беше толкова лесно-просто да взимаш...
но ако ти можеш- давай- грешките поправи..."
Не!Ти сама ще го направиш-
просто в себе си повярвай!
"Тази работа май трябва да забравиш-
живеем в реалността не го забравяй!"
Аз просто взимам защото искам,
искам защото вярвам и вярвам защото мога!
"Значи само трябва силно да поискам
и край вече на всяка тревога?!"
Послушай вътрешния си глас
и повярвай в сърцето си,
но помни че не става от раз-
трябват и доста усилия!/
И ето сега седя си сама посреднощ,
мечтаейки за едно-единствно нещо.
И искам и мога и вярвам,
че скоро с мен ще се случи нещо ГОРЕЩО! :lovetogether: :fireheart: [hugs and kisses]
-
~Сълзи бликат от очите и боли..
Защо не разбираш любовта ми ти?
Сълзи бликат,бликат и сърцето ми кърви...
Вече май не искаш да си с мене ти...
[reeeev] [sad3] [reevvv] [you broke my heart]
-
Insane,Мила,не искам да виждам очите си красиви,
когато сълзи ги пълнят,на парчета малки сърцето ми късаш,
аз знам,че сили в теб са се скрили,
моля те,недей да се предаваш,ще го закъсаш....
Има още за какво да мечтаеш,
знам,нямаш това,което с цялата си душа желаеш...
Надежда имай,пази я!
Любов има,открий я...
-
~как в други очи тъй силно да повярвам...
как в себе си сили да открия...
как детето в мене да успокоя,
да кажа,че всичко ще е както до сега...
не искам в очите ми да има тъга,
но само той успя да върне там светлина..
а сега си тръгва от мен и оставя ме сама...
падам му на коленe и моля се за малко топлина...
подари ми той крила...
като птица исках да отлетя,
но откъсна после крилата...
загърби сякаш любовта...
В очите му сини морето и небето сляти са в едно...
В очите му намирах всичко онова,
за което мечтаеше нощ след нощ моята душа...
А той иска сега да загърбя всяка моя мечта... една по една...
-
Изпитват някои мъката любовна
и страда пак душата,
понякогa Insane,стрела е любовта отровна,
поробител на сърцата.
Но поне изпитала си ти това чувство,
а какво да правя аз,
необучен в това изкуство,
потъващ в самота и леден мраз.
що е това любов?
Не знам,не съм я аз намирал,
може би не съм изпуснал много,
а може и щастие неземно да съм подминал.
-
Ще я намериш - любовта,
или пък ще те намери тя.
Ще усещаш сладка болка може би
или пък ще имаш
много щастливи мигове.
пожелавам ти любов-
истинска и споделена,
пожелавам ти любов-
чиста , неопетнена,
защото любовта
е най-хубавото нещо на света! :)
-
Солно се надявам
и искрено благодаря,
може би малко се съмнявам,
но ще поживея и ще разбера.
Black_angel,я кажи ми ти,
срещала ли си се с таз магия,
носеща и радост и тъги,
поднасяла ли ти я е съдбата на типсия?
-
При мене таз магия беше черна,
обрече ме на мъка и тъга,
любов несподелена,
отрови моята душа.
Ала моето сърце ранено
може пак да затупти,
стига да бъде пленено
от нечии честни и топли очи.
Пак бих обичала силно,
бих дарила любов,
стига и мен да ме обичат силно,
стига и на мен да ми дарят любов.
:)
Ала не се отчайвай ти,
имаш време
за любов и за мечти.
Ще обикнеш някое момиче
и ще си готов живота си да й дариш,
ще и подариш кокиче :)
от сърце, и ще я плениш.
Не се съмнявай в любовта
тя е най-красивото нещо на света. :)
-
Отново казвам ти благодаря,
поднасям ти поклон,
на оптимизма твой още се дивя,
дано сърцето ти намери си заслон.
Сила разбрах,че проявяваш,
не се сломяваш лесно,
щом още на любов се ти надяваш,
съдбата ще ти приготви приключение интересно.
Пожелавам ти да продължиш да отстояваш,
своите принципи,своите идеали,
съмнение,като мен да не проявяваш
и да събудиш в някое сърце чувствата заспали!
Успех!
-
Благодаря за пожеланията ти към мен,
надявам се да се изпълнят някой ден.
Надеждата не бива да умира,
дори когато всичко друго си отива :)
-
За днеска казвам лека нощ,
утре може пак да си полафим,
за чувства и любовна мощ,
за това кога и как ще сгафим [lol]
-
Днес за какво ще си полафим,
като гледаме да не сгафим [lol]
-
За висшата идея,
за смисъла в живота,
за това що аз с другите копнея
и как всеки гледа на съдбата от различна кота.
-
Съдбата е нещо уникално,
макар и понякога да звучи банално.
Каквото тя ни отреди
никой не може да го промени.
На мене отреди ми страдание,
любов , копнеж и желание!
А за какво копнееш ти,
би ли с мен споделил?
:)
-
Почудих се дали да се намеся
в на мислите ви милата обмяна
и ето ме:любовта и смисълът къде са?
Замислих се над нежната промяна,
която се е случвала с мен,
докато любовта стоя на мойто рамо
и даваше ми сили ден след ден...
За нея днес аз мога да мечтая само....
-
Защо така се случи,
кой грешката направи,
щом любовта е не успяла да сполучи,
значи сблъскали са се различни нрави.
Ако не е тайна, моля те кажи,
ако пък назад не ти се връща,
не казвай,но болка споделена,по-мъничко боли.
-
Споделена - да, по - малко винаги боли.
Но дали човекът срещу теб разбира твоите тъги?
Такова разбиране аз нивга и при никой не открих.
Излишно ли душата си на другите разкрих?
Май така излиза, а това е жалко.
Но нека сълзите ронят се, дори да е за малко.
Така вече емоции във мене няма -
в душата моя зее тъй дълбока яма.
Нима помощ в любовта аз ще намеря?
Едва ли - тя само с частици болка ме замеря!
-
Всъщност аз те разбирам,
изпитвала съм това , което и ти,
зная какво е да страдаш
и нещо тук [heart__] да ти тежи...
но няма смисъл да страдаш,
нищо не ще промениш...
най-добре е надежда да не губиш,
истинска любов ще намериш,
чрез нея стараднието ще забравиш,
и ще започнеш отново да мечтаеш :)
-
Мечтите свои аз нивга не ще загубя.
Надежда все ще продължавам да тая.
Но не вярвам, че ще се науча със сърце да любя.
А душата.....неразбрана ще се скита тя!
-
Щом вярваш в това,изгубила си тази битка,
вземи се в ръце и прояви умение,
поднасям ти от рими китка
и пожелавам ти търпение.
-
Търпение невероятно, вярвай, имам аз
и доказвам си го всеки час.
Китката с усмивка тъжна ще приема,
а за битката - нов план за победа аз ще взема.
-
Ето това поисках аз да чуя,
от думите ти бързичко разбрах,
че пулсира в сърцето твое, онази животворна струя,
която носи свята вяра и превръща всичките сълзи в смях.
Но стига в толкоз тъжен тон,
кажи ми нещо уважаема,
кажи го ако искаш на жаргон,
но да е не пропито с болка,за да изгоним мъката непочитаема.
-
Да се изгони нещото, обзело ме отдавна,
би било задачата най - славна.
Но за да покажа тази моя истинска искра,
ще кажа, че днес повярвах в глупостта.
Повярвах в скодоумието страшно,
разбрах аз колко то е властно.
Но не за лошо го разбрах,
то усмивки предизвиква, днес узнах.
Таях аз таз идея отдавна,
но я смятах само за забавна.
И тя такава е нали?
Но с тъпня залива наще дни.
-
С тъпня наистина заливат наще дни,
но без нея щеше всичко да е сиво,
щом в тъпнята ний се впуснем,забравяме какво боли,
с усмивка на уста пишем глупостите диво. [lol]
-
Прав си, забавно е за тъпнята да слухтим,
но тя е начин мъката си морим,
защото глупостта усмивки предизвиква,
тя кара душата със смях все да политва.
Лошо, знам, това не е,
но ще има ли граница туй явление?
-
Казал го е Айнщайн-учен най-велик,
вселената и глупстта човешка са безмерни,
за първото е проявил съмнение, а от второто получавало се тик,
може думите му без шегичка да са верни.
-
Ох, верни са и туй точно ме разсмива,
чудесата на простащитана - зарад тях сърцето за засмива, [lol]
инак то би плакало невероятно много.
Нека радваме се на туй що е угодно Богу. :)
-
И аз тъй викам,
пътя да си следваме,па макар и грешен,
между шамарите не обичам да се тикам,
по-добре с глупостта си да остана смешен! [lol]
-
Смешни всички сме, уви!
Грешка е, че някои не приемат тез съдби.
И на сериозно вземат се, нали?
Не са ли туй грешките от които най-боли?
-
Ха,ха,добре го каза,
хич не бива да се впрягаш,
шоу животът е и шоу ще бъде,хайде чупки в таза,
много зор даваш ли си,нервите излишно впрягаш!
-
Нерви..мъки....грижи....
Само туй ни движи....
Забавата потъна във забрава
Кой къс веселие днес ще ни продава?
-
В грешка мисля,че си драга,
веселието изпълва на човека целия взор,
тръгва то,най-напред от прага,
а после и по вселенския простор!
-
Човек е весел и безгрижен.....
но не за всеки тоз принцип е валиден
ний осмисляме приоритетите различно
туй за нас е нещо тъй типично
-
Ако не беше тъй,а обратно,
щяхме да сме скучни хора в скучен свят,
кажи "мерси" на Господ за туй различие благодатно,
за туй,че всеки човек е уникат.
-
Благодарила...съжалила...веднъж....дваж
Едва ли туй е важно.. [confused] ....пътувам аз без екипаж
Уви, събеседнико, мъка ме наляга пак....
Знам...тя е мой единствен враг [confused]
-
[reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]
Две души тъй силно се обичат
и имената си със сълзи изричат.
Любов гори, от сърцата им с изкри
милеят тез души да са заедно, но това са само мечти.
Колко жестоко света ги раздели
и колко жестоко сърцата им от мъка разкърви.
-
Това е болка тъй позната.....
Това бе подигравка на съдбата...
Тя разделя без да пита
и кара любовта далече да отлита.
Камък на сърце ми днес застана,
щом видях любимия и таз дето му пристана.
Орисана съм аз приятелка единствено да бъда
и без обич в самота аз да пребъда.
-
сами тез две души нещат да бъдат
понякога в сърцата си те искат да изръгат
да няма чувства, да няма самота
да няма сълзи и да няма празнота
Но любовта не си отива
и душите ни затрива
с мъки ни облява тя
и живота ни пропиля
-
Говорите тъй сякаш няма веч надежда,
сякаш дошъл е страшний край,
словата скръбни,недейте тъй нарежда,
има още щастие по света-туй от всекиго се знай.
-
Днеска лудост ме обзема -
тъга днес в очите мои нема.
В ритъма на танца див
аз пак човек съм, тъй щастлив. [hip hip uraaa]
-
Браво!!!
Най-накрая!
От радост всичко криво става право,
но дали си луда-туй не зная. [lol]
-
Музиката, която слушам сега
е тиха и лека, пропита с тъга,
но като гледам как ти подскачаш
от твоята радост нещо закачам -
отлепям от стола свойто дупЕ
на дансинга с тебе ставаме две [twist] [dance4]
[lol] [lol] [lol]
-
Аз луда съм и още как [lol]
Где се сменят тъй светлина и мрак?
Дано всеки мой ден така усещам пак [lol]
Само в танца луд да не изкълча някой крак [lol]
А и щим компания си имам.......
Ох нека не сме само ний двамина [lol]
-
В танца луд ще ти правя аз компания,
ако позволиш,ще бъда твоя кавалер,
за тебе ще положа нечувани старания,
защото не съществува в римата понятието "размер" [lol]
-
Старания не трябва танца да изисква -
нека изразява туй що душа ти иска [lol]
Но аз все пак ще ги оценя -
усилия, зарад мен положени аз винаги ценя. :)
-
Кажи ми само името на танца луд,
аз всички ги владея,
стихия съм и в пек и в суд,
не само туй,но мога и да пея! [lol]
-
Да пея аз не мога,
но запея ли ще видиш за живота си тревога [lol]
А танцът е велик поне за мен -
"хаос"-ът озари с емоция тоз ден [lol]
-
О,"Хаос"-това е танца най-велик,
всеки ден човека го танцува,
другото му име е живот и с изучен трик,
човек обича да го практикува.
-
Хаос е животът днешен - прав си тук,
но танцът ми е провокиран от тайния му звук.
Аз движа се неудържимо, точно като луда,
край мен що ли не минава, но днес почивам - аз съм във заблуда [lol]
-
Възбуда сладка,неубоздана
и аз изпадал съм в такова състояние,
понякога обаче,от възбудата остава лоша рана
и празното оставено от нея,запълва се от отчаяние. [reeeev]
-
А, не!Моля, без тъга във този миг.
Не спирай ти поредния, със щастие изпълнен, вик.
Не се вглъбявай в спомени ужасни -
знаеш, че те правят хората нещастни.
Радвай се догде е туй възможно,
че инак ще ти стане много сложно. :)
-
Право казват твоите думи,
благодаря за мъдрия съвет
и без да точа аз локуми,
ще кажа,че изградих за теб от уважение портрет.
-
Уважение?Защо ли рядко срещам тази дума?
А, да.Може би защото веч на никой не минава му през ума.
Тъжна тема пак захващам,
но тез мисли в тоя миг отпращам.
Безгрижна аз ще бъда до края днес.
А защо ме уважаш?Моля те, кажи ми тази вест?
-
Защо?Въпрос ненужен е това,
словата ти-неизбежно те издават:
чувствата красиви,човешка топлота и мъдрата глава,
продукти,които по магазините не се продават. [heart__]
-
Мерси за отговора мил.
Тъй радвам се, че някой от тълпата ме е отличил :)
Защото рядко ми се случва вече
за мен да мислят, че уникално съм човече.
Прав си - не съм стадна единица -
в представите си мои съм царица.
-
Самочувствието е сила,
която от тълпата защитава,
стига да е в мярка,злото около теб стопява,
но понякога е трудно с него да се движиш в линия права.
-
Права линия ли каза?Кво е тва? [oops]
Правя изводи, че аз по такава ходя точно никога [lol]
Ако със самочувствието имаме пътеки, тъй различни,
значи един за друг със него сме си нетипични [lol]
Но случва се понякога ний да се засечем,
а един без друг можем само да спечем [lol]
Тогава що за орисия е това,
да трябва да сме заедно, но да ни дели цяла падина?
-
Щом ти то дотрябва,просто го викни,
използвай неговото острие,
на тези,които не разбират,ясно обясни,
за да помнят дълго твоето лице [lol]
-
Аз казвала съм не веднъж,
относно помислите на не един-единствен мъж:
"Кучките минават, после си отиват,
но помислите, свързани със мен, в паметта ти ще застинат" :>
Малко самоуверено звучи, нали?
Но туй са моите идей - туй ти запомни! [lol]
-
не ми пука вече
времето на тъгата изтече
не може вечно да съм тъжна, не
на болката аз няма да и падна на колене
да се оправя тя, мен не ме интересува
сълзи на някой друг нека тя рисува
аз кефа ще си гледам
и радост на сърцето аз ще си дам.
-
От сълзи и тъга добро никой никога не е видял.
За туй чудо сметка всеки май вече си е дал.
Добре, че ти загърбваш ги сега -
отпрати ги в някоя дълбока пещера.
И нека усмивка на лицето ти да грее,
нека сърцето ти само да се веселее [lol]
Нека пренебрегваме болката уж на шега,
за да бъде винаги по - весела нашата съдба :)
А мъжете, мила - идват и си заминават
и само се опитват все да ни се подиграват.
Разбира, че има вечни изключения. [inlovee]
Дано безсмислени не са били мойте изречения. :)
-
мислите ти мила не са безмислени
щом думите от твоята душа да измислени
любовта ще я сложим за сега на пейката
да си седи сама там при лейката
аз на нея внимяние не ще обърна
само радоста силно ще прегърна
не ще я пусна скоро аз
докато не излезне този някой в нежелания час
-
И аз така направих
и мисля - не сгреших.
Сега доволна от себе си намерих
място, къдет се утеших.
Съжалявам, че напускам разговора, тъй прекрасен,
но е време за сън или кошмар ужасен. [lol]
За туй лека нощ ви пожелавам аз,
лек да е и всеки следващ час. :)
-
спинкай сладко, сладко ти
и санувай свойте мечти
като бебе къпано спинкай ти
уморено от приживяните игри.
-
Мерси за пожеланията сладки,
но сънят ми бяга - веч е време за закачки.
И с нова сила, весела отново аз
казвам "Добро утро!" в тоя ранен час. :)
-
Добро да бъде и добър да е деня
на пук на времето сърдито сиво
аз искам свежи рима да редя
дано така да върна слънцето игриво [namigG]
-
Щом слънце в себе си ти днес таиш,
вярвай, че само на тая сила можеш ти да се крепиш :)
Тук пък появява ми се слънце, но за малко,
но и без него на сърцето ми не ще да му е жалко :)
Римите са туй, което днеска ме спасява.
Римите са тез, дет карат съществото ми живота да долавя.
За туй римувай без да спираш,
нека с рими хората да компроментираш. :)
-
Казвам аз отново здрасти,
макар и с малко закъснение,
нека с рими да разпалим жарки страсти,
нека скуката изпратим в забвение!
-
"Здравей" нивга не е закъсняла дума :)
Туй да не смей да ти минава през ума
"Здравей" ще ти отвърна и аз...
...А скука?Таквоз животно не познавам в тоя час. :)
-
Нека, нека... Хайде почвам...
Днес денят е по-различен...
Малко късно, но се сети...
"Здравей!" със трепет романтичен...
да обсъдиме живота... Хайде!
Аз ще кажа, че се радвам много...
защото мисля си аз май че
обсъждането ще е спорно!
:>
-
Зависи от обсъжданото нещо,
дали ще е любов,
или нещо по-горещо,
макар и недокоснато от могъщия богослов.
-
От любов ли по-горещо?!...
Та какво ли ще да е туй нещо?!...
Не се сещам... Помогни ми!...
А аз ще те допълвам в рими!!!
:>
-
Хммм,по-горещо от любов е може би...
акумолиращата печка,
би ли стоплила тя така сърцето,или не би,
зависи от какво си болен и що дириш в домашната аптечка. [lol]
-
Към домашната аптечка бройм ли и шишета с алкохол... [lol]
Защото забелязвам, че и те са лек независимо от къв си пол.
Кофти е уви, да гледаме как някой се запиват...
Ама тва е техен начин с лек да се заливат [lol]
-
Аз зная лек по-сладък...
Да си пишем стихове до припадък...
Алкохол и дрога са за нас...
В късен и във ранен час...
Хайде да пируваме със думи...
Тройката ни ще промие ума им...
-
Права си - подкрепа пълна от мен си спечели...
туй е дрога за някой позната...от нея никой не мож' ме отдели...
Пристрастена съм аз...а както виждам и ти....
Но така е щом сърцето, душата рими реди...
Тройка сладка се получава...
щом редим рими за забава [lol]
-
Запой!
Като команда "избраните" зове,
подрежда ги в неравен строй,
и превръща хора в зверове.
Ако туй е лек,значи аз съм цар,
що пък тази темичка избра,
да не би да пишеш ти от някой бар,
та очите ми без пиво ги събра?
-
Да! - Пише тя от бар... От бара на таланта...
Очите ти събра... Ми нали е сладурана...
Тя темата е лесна... И лесно се мени...
Хайде, щом пък искаш... Ти друга предложи!
-
А тъй,дайте по трезвено сега,
кажете нещо интересно,
без мастика разкрийте своята душа,
кажете някоя клюка,ама всичко нека да е пресно. [lol]
-
Да клюкарстваш е гадно - туй всеки умее...
За туй щом чуе нещо ново веднага немее...
Но като приятели добри ви имам вече аз...
Тя дългокоска знае...но ще кажа и на теб в тоя час...
Скандали край мен днес все избухват...
Мъчат се основите ми на света да рухнат...
Но приятелки си имам и горда съм с това...
В покой сега намирам своята изцелена душа... :)
-
Пресно, даже и омазващо ще бъде...
Ремонтът вкъщи... с твърде малко люде...
И малко време има... иде бал...
Но ще се потрудим да ни стигне... иначе... ВАРГАЛ!!!
:>
-
Бал?Ти ли ще си принцесата прекрасна?
Замазвайте ремонта, че настане каша страшна [lol]
Успех пожелавам с ремонта у вас...
Утре пък на изпращане на братчед ми съм аз... [lol]
-
Не аз ще съм принцеса...
Ще бъда Пепеляшка...
В хаоса ще се меся...
И реда ще внасям...
А догодина ще е време...
Рокля да обличам...
Тогаз принцове по мене...
Ще имат да въздишат!!!
[shame] [inlovee] [shame]
-
Какъв бал?
Какъв братчет?
В слух съм цял,
подробен дайте ми отчет. [lol]
-
Догодина и аз ще стана уж принцеса...
Най - много да извикам в някой стреса...
Че признавам се за вещица ужасна... [lol]
Малейййй стана приказката много страшна [lol]
Значи наборки сме с теб?
Хей!Чети!На бал съм аз на май братчед! :)
-
Охо,ще въздишат
и още как!
Даже някои няма хич да дишат
и щом минеш покрай тях,ще умират от мерак.
-
Нека мрат като мухи... Полепнали по сладък мед...
С мен и наборката ми... Не ще имат те късмет...
Ние двечките принцеси... слепи не ще сме...
Та да падаме в капаните... Пък нека им се ще!!!
:p :> :p
-
Оооо, обичаш грубо да играеш,
признавам си,с финес го правиш,
взимаш това,което пожелаеш
и спомена дълбоко майче пазиш.
Прав ли съм кажи,
ставам ли за врачка,
с мълчание не ме мъчи,
оракул ли съм,или от шише капачка. [lol]
-
Наемам те за лична врачка...
Почти ясно ти е всичко...
А скритото за мен остава...
Трябва ми и нещо лично...
Но всичко друго си уцелил...
Не си капачка, а оракул...
Сега от страх дали трепериш...
Или готвиш ми капанче яко?!...
-
А иска ми се вече да не страдам
за тази късна наша среща,
боли ме от очите зачервени
и пари ми поредната сълза гореща.
-
Ах, за миг почти ме няма
и сега появила се е яма.
А защо в очи красиви
виждам аз сълзички сиви?
Мила, недей тъгува,
макар и доста да си струва.
Знам, че отговор не ще получа днес...
но дано дариш ни с по-веселичка вест... :)
-
[cvetee] [cvetee] [cvetee] :flyingkiss:
Някога наистина се бях зарекла
да не овдовявам след всички любови.
Да не връщам водата изтекла,
да не тъгувам, ако си тръгват хора.
Да съм им пристан, докогато поискат,
и после те да си търсят късмета,
без мен, но да си оставаме близки,
поостарели момичета и момчета.
Но в тази, мечтана от мене, пиеса
не са били и мечтите ми вписани.
Днес се чудя приятелите къде са
и любимите ми на кого са орисани.
Живот с всяко утро през мене изтича.
Ведно с началата спохожда ме краят.
Самотата ми е препълнена със обичане.
И, ако се замисля, е може би раят
-
Обещания често уж безсмислено ний даваме.
Но искаме ли да ги върнем назад? - и тоз въпрос си задаваме.
Така че, мила, моля те, недей тъжи...
Ума и душата освободи и грижи ти недей бери...
И аз мисля за отминалото и за хората били със мен....
Мисля за вседи един прекрасен, но отминал ден...
А самотата?Да, тя случва се да е и раят...
В самотата много хора себе си ще опознаят...
Защото в самотата мислим обективно,
там комбинацията мечти и мисли е нещо неразривно...
Самотна ли се чувстваш, мила?Забрави!
Погледни в многото горещо-обичащи те очи.
-
Хубаво нещо е хубавият спомен,
а лошия бавничко душата ти разяжда,
на човека носи миг значим,огромен,
понякога събаря,а понякога дворци изгражда.
Споменът у всекиго витае,
винаги е лош,винаги добър,
щастие носи,всеки знае,
но и реже го жестоко,по-остър от сатър.
-
Не съм съгласна, събеседнико мой.
Не съм съгласна с възгледа твой.
Нима ще отречеш, че спомените лоши ни помагат?
Нима ще отречеш, че те в нас поука ни залагат?
Всеки има спомени - лоши, добри...
Туй не е нищо, за което да се тъжи...
Защото лошият спомен поука извлича -
той учи човека как напред гордо да тича...
Със спомени лоши, добри
ние се изграждаме като ХОРА, нали?
Тогава всички спомени са ни нужни?
Нима тез възгледи на тебе са чужди?
-
Силата на спомена изобщо не отричам,
не казвам,че лошия спомен ни вреди,
но понякога от него чувствам,че неспособен вече съм да тичам,
опитвам обаче поуката да извадя въпреки житейските беди.
-
И аз се спъвам, щом по спомен тичам...
И мен от удара боли ме...
Но все още го обичам... [heart__]
И раната прощавам винаги...
Вярвам, че мислиме еднакво...
относно тези спомени - бунтари...
Те изплуват рязко, не закратко...
Но напомнят ни и колко много са ни дали...
Време стана да си тръгвам...
Моля ви... Не ме забравяйте... [shame]
На болката не ще обръгна...
И ако има нещичко... Прощавайте! [inlovee]
-
Няма за какво да се прощава,
успех в незнайните ти начинания,
господ здраве да ти дава
и упрство проявено в старания.
-
Стана време за "чао" и от мен...
Но....ще се видим с вас след ден....
Дано никой не тъжи от вас...
Дано тройката събере се в светъл час...
Без болка и тъга
аз ще очаквам да позная вашата душа...
Но утре туй ще стане, че днес съм на купон...
Ако нещо лошо съм направила - Пардон [lol]
-
Лошо ти не си ни сторила... [inlovee]
Само мъничко ще потъжим...
Купонясва си на воля...
Утре с теб ще продължим...
Вече лампи аз избрах...
С тапетите се връзват страшно...
С наште малко се скарах...
Но шаренкото е опасно... [lol]
Като него аз съм същата... :>
Ще се развилнея утре...
Ще изпъстрим дружно къщата...
Надявам се... преди да мръкне...
Много ми е весело сега...
Пъстра стая на сърца...
И дано Тройката ни страстна...
Я види нявга колко е прекрасна! [heart__]
-
Алоха казвам пак,
завърнала си се видях,
да пишем изгарям от мерак,
а у вас ремонта,още вихри се разбрах. [lol]
-
Пак грешничко си ме разбрал...
Още не... Но от утре с парцал...
С инструмента разни и лепило...
Преврат ще правя и с мазило...
Недей още да изгаряш...
Че без теб едва оцелях...
Ако пак ми се наложи това...
Направо ще да си умра...
Аз ще те гася и паля...
Тройката ни да направя...
Непреклонна пред задължения...
И пред домашни упражнения... :>
-
Домашни ли каза...
Ох за туй не говори,
че имам много нещо да чета,
а от математиката,боли ме чак глава. [lol]
-
Какъв ти главобол?
Е проста математиката
едно плюс две е три,
не е като граматиката:
спряжения, глаголи
и предлози ужасни
от тук и главоболи
по темите неясни.
-
Граматика е по-лесна...
По-обичам я от МАТ...
Цифрите са жално смешни...
Хич не ми се слуша в час...
Езикът ни по-важен е за мене...
С него стихчета творим...
И в красива форма можем...
Емоциите да споделим...
:p
-
Тук си абсолютно права,
както и във всяко нещо,
от математиката направо ти призлява,
става ту студено,ту горещо.
Стига вече за домашни,
дай малко по-емоционално,
за щастия и мъки страшни,
пък нека е банално. [lol]
-
Да бъда банална умея отлично...
Мога да плача и да рева истерично...
Мога да изнеса цяла пиеса трагична...
Или да разказа случка безумно комична...
Хайде ти кажи какво ти допада...
Без уроци!... Запали в мене жарава...
Чакам да започне скоро да ми пари...
Тройката ни страстна защити с горещи нрави!!!
:>
-
Ще предложа нещо необичайно,
дали изживявала си го не знам,
обикновенно то е мимолетно и нетрайно,
но в редки случаи превръща се в плам.
Има любов нещастна,
има и любов-истинска,красива,
едната е тъй нежна,страстна,
а от другата душата болезнено се свива.
Но има ли любов комична,
която просто ей така незнайно,
заражда се от нищо и макар и нетипична,
обвързва двама млади трайно.
Любов,която не е нито истинска,нито пък нещастна,
но любов повече от другите опасна!
-
Познавам я... да бе такава...
Макар в средата истинска да беше...
Много сладко бе тогава...
Познавам я... Ах, как се сети?!...
А ти срещал ли си я, кажи ми?!...
Тук сега и то в рими...
При мен случайно се получи...
Склоних... бе хубаво... след туй се свърши...
Готова съм пак да я посрещна...
Стига някъде тя да ме срещне!!!
-
Ооо,любов-на живота мой трагедия,
непознато чувство е туй за мен,
от другите узнавам,че е като трагикомедия,
но опит аз в туй изкуство нямам,може би защото съм кретен. :toofunny: [reeeev]
-
Може и заради това да е...
А може и защото трябва да се помъчиш...
На страна държиш света от теб...
Как тогава любов взаимна ще се случи...
Допусни до себе си душите...
Мен и още много други...
Ще запукат ти ушите...
От любов, сълзи, щастливи бури...
Не търси, нито пък чакай...
Любовта работата си знае...
Мисля си, че много скоро...
Тя с тебе ще се запознае...
[namigggggg]
[pleeeez]
-
Даде ми добър съвет,
да го послушам,наистина ще се опитам,
пращам ти целувки аз без чет
и ще пробвам в света,а не извън него да поскитам.
-
Като тебе искам аз
просто да не я познавам
да живея в захлас
и щастлива до забрава...
А сега - какво - лежа
и стената съзерцавам...
Плача...Трябва да се спра..
Ех,искам да не я познавам...
-
Днес ти недей тъй да говориш...
Сълзите ти горчат със сладост...
Та можеш ли да проговориш...
Любов щом няма в твойта младост?!...
А ти, певецо, да! - послушай...
Недей далеч от мен да бягаш...
В света любовен се заслушай...
И вярвай ми - не ще да съжаляваш!!!
[inlovee]
-
Сълзите се леят и как...
Очите ми сухи са,
плаче душата...
Не съм щастлива аз пак...
Как ще се сбъдне
мечтата?
Далече той е от мен,
далече,но всъщност не е..
Виждам го всеки ден..
Как да се скрия...Къде?
-
Бих искал да ти помогна със съвет,
но от мене няма по-неук,
бих искал в любовта да съм естет,
но най-голям профан съм тук!
Осещам само,че ти е трудно,
но истински не те разбирам,
пропуснал съм усещането чудно,
любов-защо не те намирам?
-
Защото я търсиш със страх може би...
Или пък защото я искаш пресилно...
Има си време, в което ще реши...
Да те подчини на себе си... ще видиш, мило...
Недей да я питаш... Тя знае самичка...
Недей да се луташ из фалш от лъжи...
Почакай... Поискай и скоро ще имаш...
Най-смели горчиви и сладки мечти...
-
И какво? Ще ги има тези мечти,
но ще има и трудности, болка...
Нима си струва така да боли...
Сълзи да пролее и то колко...
-
А нима пък си струва без нито сълза...
Да живее тъй дълго... без обич...
Ти си с ранена... човешка душа...
Затова виждаш днес само болки...
Недей го залъгва, че тези сълзи...
Нямат ни смисъл, ни струващо чувство...
Аз плаках от обич... плачеш и ти...
Но за мен тя е най-сладко изкуство!!!
-
Страхотен мъж стои зад мен-
обича ме, сърцето си ми дава
Но ето, че настъпи ден,
в който не знам какво с мене става...
Но чувствам, че обичам друг,
някого, когото даже не познавам
и искам го край мене, тук-
вместо този, който обич ми дарява...
Затова и предпочитам
тез проблеми да избегна-
да не мога да обичам
и никого да не засегна...
-
Коя да послушам,вече не знам,
да търся ли,да се оглеждам,
или пък да си остана сам
и спомени сиви пак сам да преглеждам.
С дългокоска съм съгласен,
че решението ще дойде с малко време,
пък до тогава,ще съм вълк опасемн, [lol]
и ще чакам любовта-туй опасно бреме.
-
Любовта е болка - всички знаят...
Но най-сладка и струваща е тя...
Любовта е мъка... Да - признавам...
Желано страдание за всяка душа...
Време има, но не много...
Сълзи ще има - сигурно е това...
Но остава най-истинско мото -
Не си струва да живееш без Любовта!
-
Може би да,а може би не,
за душа като мене за любов недостойна,
самотата достатъчна е за цяло сърце,
какво толкоз,един съм аз,от тълпа многобройна.
-
За любов недостойна?!...
Душа такава няма!!!
Самотата изпълва,
но все празно остава...
Не си един сега...
няма и да бъдеш...
Невлюбена тълпа
също съществува...
Но рано или късно...
ще преминеш на страната
таяща безумно
любовта във душата!!!
:p
-
От твоята уста-в божийте уши,
надеждата последна умира,
дано и аз да се присъединя към тез души
и щом я намеря,дано нищо не ме спира. [lol]
До тук да спрем предлагам,
ще започна нова тема,
ремонта у вас започна предполагам,
или гадая пак по аналема?
-
Пак теми сериозни разнищвали сте май?
Да, тъй прочетох.А причината кой ще ми признай?
Аз пък днес умирам, но не от болката любовна,
нито от доза алкохол отровна.
Просто ще се гръмна аз след миг....
Но тая реплика ми стана вече като тик... [lol]
-
Аз ще ти призная... тема ний подхванахме...
Защо и аз не зная... Но я преповтаряхме...
Аз едно му казвам... Той пък уж ме слуша...
Но друга тема иска... Дойде му май до гуша...
С любовта днес му дотегнах... За друго нека почнем...
Темичка по-нова... Към ремонт да се насочим...
Аз вече малко казах... Весело е тука...
Без чужда помощ... Кажете ми "Наслука!"... [lol]
-
И как е?Върви ли?
Ремонта спори ли?
До колкото схванах поне е забавен...
Добре, че инак би станал момент омразен... :)
Разкажи ми по - подробно...
Проблемчета няма, нали?Питам сериозно :)
-
Сериозно питаш... Ми какво да ти кажа...
То само думи не стигат... Ела и ще покажа...
Проблемчета няма... Макар че сме малко...
Но работа голяма... Това не е жалко...
Ще се справим... Така трябва... Времето тече си...
Ще оправим с малко врява... Иначе ще се обесим [lol]
Харесва ми идеята... Май хубаво ще стане...
Каня те да дойдеш... Мнение да изкажеш...
И аз съм сериозна... Заповядай, щом можеш...
Ще чакам когато и да е... Ама да не ме изложиш...
[inlovee]
-
Да те изложа?Как?
Няма такъв вариант все пак. :)
А да обещая, че на гости ще ти дойда аз не мога...
Скоро работа ще почвам на тревога [lol]
Иначе щом всичко е готово снимки направи
и ако можеш ми ги ти прати :)
Така аз ефекта пак ще видя....
Дори може за ремонта ви да ти завидя :)
Иначе - мерси за любезната покана,
но обстоятелствата казват, че не може туй стана'. [lol]
-
Ама защо да не може...
Нали когато и да е...
Все за мъничко времето...
За това ще се спре...
Не казвам днес, утре...
А когато можеш ти...
Чувствай се поканена...
Не, не се чуди!...
Аз успех ти пожелавам...
С работата твоя...
И аз искам да намеря...
Но ще видим що ще сторя...
Снимки - да ще пратя...
Нали и бал ще има...
С роклята с позлата...
На сестичката любима!... [inlovee]
-
Мерси за поканата твоя,
за пожеланията за работата моя.
И за снимките предварително благодаря...
Но налага ми се сега да си вървя... [confused]
После пак по някое време ще се весна...
Дано никого обаче да не стресна [lol]
Тъй че, за сега "до скоро", наборке моя...
Нека лека бъде вечерта твоя :)
-
Ах, какво съвпадение...
Отивам и аз на наблюдение...
Надявам се по-късно да се "видим"...
Но и певеца наш да издирим...
Тройката ни страстна да се събере...
И пак захласно да не се спре...
[inlovee] :> [inlovee]
-
[mhmm] Как ги измисляте тези стихотворения?
-
Хей...аз те виждам, а ти мен? [lol]
Май дует ще караме и тоя ден.
Вярно, че той веч отмина...
Но вярвам аз, че тройката не се спомина...
Кога ще стане чудо да сме заедно пак?
Кога ний ще редим рими в тоя полумрак?
Певецът чуден все ни бяга...
Да не би рими другаде да спряга? [oops]
-
Недей го казва даже това... [oops]
Певецът не би извършил "изневярата"... [evil]
Нали не се лъжа... кажи ми...
Не искам с друг да делим неговите рими...
Ох, че се отплеснах, притеснена... [oops]
"Добро утро!" [inlovee] забравих да ти кажа... смутена...
От предположението за Певеца ни едничък...
За да ни замени е твърде добричък...
Но нека с теб и днес да попишем...
За тройката страстна да донапишем...
Още няколко стихчета римувани...
Пък щом се върне и види, че сме "ревнували"... [lol]
Той ще ни обясни завчас...
Защо го няма все при нас...
[heart__]
-
Съгласна съм с твойто предложение...
Да отхвърлим мойто предположение...
Певецът ще се върне, както казваш ти,
и всичко в миг може да ни обясни :)
Хай сега спокойно вече "Добър ден!",
дано да е добър за теб, за мен :)
Ама ти пак нещо май избяга...
Ех тоз ремонт - времето обтяга!
Скоро ли ще свърши туй чудо прословуто,
че да видим в какви цветове всичко е обуто [lol]
-
Ми трябва скоро краят да бъде...
Че времето срок има... Не може да помръднем...
Избягах, но за малко... Ето ме отново...
За римите забавни пак съм си готова...
Сега разглабях разни шкафове...
Пирони, винтове и малко... гафове [shame]
Но засега ремонтът си върви успешно...
Дори си мисля, че не е спешно... [lol]
Времето ни малко е, но ние сме си бързи...
Тапетите свалихме... Сега таваните свършим...
Вратите ще боядисаме (нашата е "праскова")...
Или нещо подобно де... Всъщност май ще е оранжева... [oops]
Но хайде пак изчезвам... Вика ме ремонтът...
А певецът да се стяга... И да дойде да помогне...
Че римите ни изостават... Тройката все бяга...
Не искам да си самичка... И за римите ще остана...
-
Щом ти се налага, бягай да помагаш...
Гледай само, боядисвайки да не се нацапаш,
че да бъдеш за бала шарена като дъга [lol]
А за певеца наш, недей тъжа.
Той ще се върне по някое време.
Може на главата си сега да има бреме.
А аз - да съм самичка не ми пречи....
Просто свикнала съм вече :p
Когато дойдеш ми пиши...
Всичко с мене, ако искаш сподели :)
-
Аааааааа няма тъй да свикваш...
Не позволявам аз самичка...
Да оставаш, да притихваш...
Щом си толкова добричка...
Няма да стане това...
Не! Не разрешавам...
Ремонта ще забравя...
Но сама не те оставям...
А Певецът ни да смее...
Добро обяснения да няма...
Ще видиш как ще се развилнея...
Олелия ще стане голяма...
Сега се чудя що да почвам...
За мене работа свърши...
В тоз момент не зная точно...
Какво да хвана аз да върша...
Но след малко май ще се науча...
Дано, че искам да работя...
Ремонтът забавен е, но хайде да свършва...
Че свободна да бъда отново да мога...
-
Знам, че буря ще вилнее,
че певецът ни пред теб ще онемее.
Но туй ще стане, ако няма си алиби.
Ах каква буря май ще види [lol]
Ремонта добре върви,
щом нямаш сега що да сториш ти :)
Малко свободно време май ти се намира...
Дуетът май се пак събира...
Дори и да е за малко
никак не е жалко :)
Но щом отвори ти се работа върви,
а аз ще дремя над учебниците до зори :p
-
Щом имаш воля - учи... :)
Аз ученето съвсем отписах го тез дни!... [oops]
Не ми се зубка таз година...
Дали ще завърша или ще замина... [shame]
Мани... Ужас... Май ще го закъсам...
Но сега не ме вълнува даже да ме скъсат... :>
Правихме цвят досега за вратата...
Май не оранжево ми наистина е "праскова"...
Малко обърквация настъпи...
Раздорен момент леко напъпи... :>
Но със смях го преодоляхме...
Даже малко се и поуляхме... [lol]
От червени пръстите оранжеви станаха...
Но сега измих се... и цветовете не остнаха...
Шашаво е и забавно...
Но ще отшумява бавно... бавно...
А Певецът вече ме ядосва... [evil]
Все гледа как да се пръждосва...
Няма ли да идва вече...
Дует добър сме... но за Тройката тъжа далечна... [confused]
-
Не се ядосвай, моля те, недей :)
С музика добра всичко преодолей.
Аз сега съм на страхотна честота,
Радио Куку си ми е върха.
Дано и спящия DJ сега
пусне поздравчето ми, даже веднага. :)
А за ученето - Божеее, кой ли заблуждавам,
май самичка сама си се надявам.
И аз днес нищо не отворих,
макар тетрадка все пак да разтворих [lol]
Карай - манията ще е голяма,
ако по история на контролна дори и двойка хвана [lol]
-
Още от вчера си се засилила да учиш...
Вярвай така поне двойка ще получиш...
А пък аз на училище пак не отидох...
Днес само хълцам и все кихам...
Май че класната за мен се е сетила...
Отсъствията ми веднага е отметнала...
Само да не се обади в нас...
Че ми писна от поуките и' час след час...
Сега и аз радиото пуснах...
Но за поздравче време май нямам...
Извини ме, че няма да го пусна...
Ех, ако знаеш как желая да те поздравя само...
Но хайде избери си песничка любима...
На честитата на Куку адреналина...
И за поздравче от мен я приеми...
С искрени целувки и пожеланията ми най-добри!!!
[inlovee] [heart__] [inlovee] [heart__] [inlovee]
-
Мерси много за пожеланията свидни.
Аз на DJ-я редче драснах ама словата ми май не са видни [lol]
Зает си пада май човека,
верно - с такава голяма фонотека!
Дано все пак се сети той за нас...
А на теб - на добър час :)
За отсъствията не се притеснявай.
На поправка да останеш - не ме заблуждавай!
Аааа той пусна мойта песен :)
Ама не каза за кого е поздравчето - май сега е миг нелесен.
Както и да е.Поне песничката си дочух,
макар да е ремикс някъв пак с радост аз я чух. :)
-
Май и аз я чух случайно...
Навреме пуснах го... как незнайно...
Значи тази песничка е поздравчето мое...
За искрените пожелания - моля!...
Пак заповядай, когато пожелаеш...
Дано някой път те изненадам, когато не знаеш...
Приятен ден сега ти пожелавам...
И за учебния ти ден - знам - няма смисъл да се притеснявам!!!
[inlovee]
-
Приятен ден! и на тебе, мила...
Да, таз беше песничката, не си сгрешила :)
Хайде, после пак със тебе ще се "видим",
дано най - накрая и певеца наш издирим :)
-
Дано Тройката си страстна да съберем...
И да заработим в рими властни без проблем...
Но май певецът от нас се изплаши...
Много му дойдохме и той взе, че отпраши...
Но трябва да се върне и забавно да стане...
Тройката ни страстна не ще да пропадне!!!
:>
-
Аз се завърнах за досада ваша :>
Кого успях аз да уплаша?
Здравей, наборке моя, отново -
да се похваля - контролното ми за 4 е готово... [lol]
Не се изложих много днес -
на география изби ме и писах колкото за шест.
Но туй не е важно в тоя миг...
Довечера ще слушам пак аз вик след вик.
Че брат ми днес родителска среща са си спретнали...
Ай да видим за какво довечера наш'те ще са го подметнали [lol]
-
Ой.. лелеееееее... среща ли каза...
След всяка моя среща пък много смях пада...
От мен все се оплакват, че много говоря...
Че опозиция съм вечна и с даскалите споря... :p
Наште ми се карат... Класната негодува...
После пък се смеят... За мен не си и струва... :>
Да се ходи на тези родителски срещи...
Все едно и също думат... Даскалите вещи...
Довечера ще кажеш брат ти що е сторил...
Какви изпълнения има или пък с кого е спорил... [lol]
Знаех си, че двойка не може ти да имаш...
Видя ли сега?!... Трябва вяра да ми имаш!...
Ти си знаеш, че ще се справиш, ама и аз да си кажа...
А поетът певец вече трябва да го накажа! [evil]
-
Няма да го наказваш - той се завърна...
На нас - девойките чакащи го внимание обърна.
Но сега налага се пак дует тук да остане,
че на компа брат ми ще застане.
Трябва да се махам аз...
Ама ще се завърна след някой друг час.
Ще видя що сте спретнали вие двамата...
А сега римите подхващайте.
Аз тръгвам си от тук сега,
но за жалост не е туй шега
-
Ей ме на,пристигнах,
недейте ми се много кара,
че поуспах се малко и до компа късно стигнах,
но какво пък,заслужавам два шамара. [lol]
-
Не шамари, а сърдити муцунки...
Какво ти поуспиване... направо изчезна...
Но хайде... стига... нали вече тук си...
Как си, поете... пак остава дуетът...
-
Грешка няма,когато сме дует,
но върховни ставаме,когато бъдем тройка,
пирует след пирует,
певец съм аз,а ти пък песнопойка.
-
Песнопойка с някои тонове фалшиви...
Затова наборката ми е утеха...
Тя ме поправя и спасява с чудни рими...
Но сега пък си отива... по "твоята" пътека...
-
Где отива наща сладурана,
нещо не разбрах,
защо не остане впримчена в капана
на поезията без страх?
-
Под "твоята" пътека "отсъствие" разбирай...
А нима да римуваш с мен е капан?!...
Колко си мил... Смях и ярост напират...
Рими ще бълвам като страшен вулкан...
На коя честота си?!... Аз Куку си слушам...
Много се кефя на песнички разни...
Музика обичам и рими редя си...
Впримчен за жалост със мене сега си!
-
Дай боже всеки му такава "жалост",
обичам таз съдба нещастна,
думите не ще отидат ни за миг на халост,
с тях аз изразявам почитта към тебе страстна.
-
Страстна почитта ли е?!... Аз мислех на друго по-приляга...
Този епитет, но явно че греша...
За мене приемливо само едно е...
Страстна единствено е любовта...
Малко се разминахме с тази ни "страст"...
Но изяснихме си вече, нали...
Ясно е, че римите над нас имат власт...
Друго не е важно за момента... дали?! :>
-
Страстно може да е всичко,
защото "страст" не е просто думичка една,
нито пък измислен епитет от някой чичко,
това е начин стар,да разбереш света.
-
Страшно много се засягам
ту сте трио, ту дует...
Да, рядко към римите посягам.
но защо пък не квартет?
-
Недей да се засягаш, мила...
За нас е чест да пишем с теб...
Или пък ти със нас да пишеш...
Уффф... че сложно е... Да! - по-добре квартет!
:)
-
Отворена за всички е нашата група,
нека никой да не се засяга,
издирват се талантите с лупа,
към римите всеки смело да посяга! [lol]
-
Само "към" римите ли мога да посягам...
Нека никого тук да не засягам...
Но не може ли и "с" тях да докосвам душите...
На хората мили, с които си пиша...
Дам... разбрахте ме много правилно даже...
Нека с рими всеки за другият да се изкаже...
:>
-
Хм, не се засягам вече :)
и как - такива образи сте вие..
Но диалогът ви така протече,
че няма как развитие да придобие...
-
Докосваш душите, сърцата, и как!
Имаш си фен в мое лице..
Пишеш страхотно - и в ден, и в мрак,
Разтреперва се чак мойто сърце...
-
Това за мен ли беше... или лаская се напразно...
Ох, че некомфортно ми стана сега...
Много мили думи... хвана ме натясно...
Ще потъна от срам в дън земя, ако греша...
За мен ако са те... "Благодаря!" аз ще ти кажа...
Да те разтреперя е повече от чудо за мене...
Моля те, мила, имай малко жалост...
Аз не съм "талант", а почувствало сърце...
[shame]
-
Добре,аз ще съм пръв,
за теб си позволявам устата да отворя,
защото ти за мен си като за риба стръв
и предизвиваш ме да споря.
Талантлива хубавелка,
с думите умело ме подвежда,
бърже,бърже с римите ме стрелка
и кара моето съзнание стиховете да подрежда.
Поглед мил,честен и открит,
но тайнствена си ти мома,
има дух в тебе скрит,
желаещ да боядисва удома [lol]
На моята милост ти допадна,
спечели дълбоко уважение,
откровенността с римите открадана
и прокуди моето съмнение.
-
Аз продължавам?
Добре - дългокоска...
Рими реди и е май чипоноска -
гледам таз снимка и се питам дали
на таз шарена фотка си се стимала ти?
После за кой - Затоичи на ред -
има го, няма го - активен поет.
В рима да спори добре му приляга,
но като гледам до късно не ляга
Яничка, сладка, е малка сърдитка,
бърчи носле, но е мила душичка
и тя рими да пиши умее,
но пък се питам Ава къде е?
-
Сърцето, почувствало ако го няма,
и най-големият талант да си,
би срещнала трудност голяма
да сътвориш и строфа дори...
А за останалите какво ли да кажа?
Добри поети сте - това си личи,
със стиховете ви ще го докажа
те са просто повече от добри...
-
А ти уважаема си новичка тук,
но се доказа признавам,
като достоен боец,носещ от рими чук,
да си с нас още дълго,аз се надявам.
-
А от тебе ианичка,
постове доста прочетох,
да те хапна искам кат баничка,
почти в любов ти се врекох. [lol]
-
Надявам се също в този игра
да поостана, че увлича ме тя.
А на всички вас голямо мерси
за гостоприемство с думи добри
-
Мазните банички доста са вредни..
Но иначе съм им огромен фен-
2 -3 от тях бих хапнала поредни,
Но цял слон би станало от мен..
-
Аvа... я нямаааааааааааааа... сега ще заплача...
Наборката сладка си има май задача...
Дано скоро да си дойде, че да се зарадва...
Колко много хора се събрахме в таз дъбрава...
От рими и куплети... Певецът ни е тук...
И още две кокетки... На него пък напук...
Все момичета сме тука, едничък ни е той...
Но нека никой да не бърка... Че ще има бой...
Той е наш вдъхновител, макар да зачезва...
От време на време... и с дни да се не весва...
А за двете поетеси, какво да ви кажа...
Възхищавам ви се, милички, и то не напразно...
Цяла група стана... Стихове ще има...
iani4ka - мадама, създадена за рима...
Отвътре си и' идва - талант е тя познат...
Душата и' ранима за мен е цял палат...
Където се раждат най-истинско изкуство...
Благодарна съм ти само, че мога да почувствам...
Това, което пишеш... Изпълва ме наистина...
Факт трепетът е ясен... а не някаква измислица...
Djindjer пък да знаеш - аз съм си това...
А ти си поетеса, родена за песента...
Думички редиш и чудя ти се аз...
Как може да измисляш такива стихчета в захлас...
Чета и се коря... защо и аз не мога...
За ежедневието да творя без капчица тревога...
Но на мен не ми достига... Явно нещо много...
Затова благодаря ти... Продължавай в таз посока...
Zatoichi... Няма как... Те думите не стигат...
За мен е единак... приспособил се и задминал...
Всеки друг поет - Не ви залъгвам - знайте...
Казвам си това, що мене най- късай ме...
Мнението мое е породено от таланти...
Певци и поетеси... Не! Нямате вий равни!
[inlovee]
-
Айдеееееее,отиде,възгордях се,
от думите ти май се изчервих,
от щастие аз на Земята цяла разпрострях се,
като нище ей сега за тебе мога да напиша стих.
-
Стих за мен ли?! Леле леле...
Недей да правиш ти това...
Провокиран си от мене...
Но стих не заслужавам за истината една!...
Недей се възгордява, че ще паднеш от високо...
Наистина личи си - за рими ти е набито окото [lol]
Но защо пак сме си само двамата...
Къде отиде компанията...
Ех, защо все тъй се получава...
Искаш нещо, получаваш го, а после... си заминава
[oops]
-
Компанията си е тук.
Но не смея да се включа...
Нито дума, нито звук,
флиртът ви да не приключи... [lol] [lol] [lol] [lol]
-
Сега ще трябва да се извиня,
но на брат ми трябва да помагам,
задачи за движение ще се налага да редя,
бързо ще се върна,но сега ще бягам.
-
Флиртът на думи е сладък - така е...
Но за теб място има... Недей се излага...
Всичко красиво всъщност лъжа е...
За римата "любовна" ела да помагаш!
:p
-
Хах, главният герой избяга,
Някак много "женско" става..
Дългокоске, ти се стягай,
инициативата за теб остава..
-
Инициативата все си е моя...
Искам за това да поспоря...
Защо не я поемеш ти сега...
Аз го правя отдавна... направо се олях...
Кажи какво те вълнува, поетесо...
Да го разнищим сега додето...
Няма го героят, нито героинята...
Нека поговорим... къде расте гергината [lol]
Нека да обсъдим днешния ден...
И всеки друг пожелан от теб проблем... :>
-
Бързичко се върнах,не ви забравих пак,
ианичке,въпрос към тебе имам
сигурно,защото страдам от мерак,
защо си толкоз рядко тук,та караш ме да умирам.
А ти дългокоске боядиса ли стените,
довърши ли ремонта набелязан,
уклепа ли ръцете и ушите,
остана ли домът ти от бояджийте забелязан.
-
Хах, днешният ден -
не се различава
от вчерашния,
утрешния, може би...
Радостта ми днес е голяма,
тъгата - по-голяма и уви...
Завършвам училище
таз година-
разделяме се, колко ме боли...
"Хайде, ще се видим догодина"
Ще се видим ли, дали?
-
Рядко ли съм тук? Нима?
Всяка вечер влизам аз
Единствената ми вина-
Рядко включвам се при вас-
мързелът е главната причина
-
Хаха... стените няма аз да клепам...
вратата го отнесе,
но аз малко я помазах...
сестра ми ме замести...
Аз с винтовете спорих...
оставах ги бездомни...
разглобих с тати шкафа...
махнах всичките пирони...
И забъркахме цвета...
за вратата бивша бяла...
сега едната и' страна...
е прасковка цяла...
или нещо подобно...
леле... не зная...
малко ми е неудобно...
но... ето, че това е...
Утре чакат ме тапети...
тук всички ще лепим...
шаренко да стане...
мен ще ме задоволи... [inlovee]
-
Мързелът е лош съветник,
но понякога е толкова блажен,
създава висшия несретник,
но въпреки това нека е благословен.
Говоря тъй,защото те разбирам
и аз познавам мързела векик,
хване ли ме,да се движа спирам,
и превръща ме в "мистик". [lol] [lol] [lol]
-
Ох, мързелът...
Да живее! - ще извикам...
Блаженство..
Майка ми крещи...
Омразният будилник писка...
А аз лежа със затворени очи...
-
Мда,досада пълна,
будилници,учебници и тям подобни,
моята личност от мързела покълна
и хвърлям аз на работливите усмивки злобни. [lol] [lol] [lol]
-
Аз връщам се, а тук пак никой няма,
освен мойта наборка засмяна :)
Да се оплача аз на ред,
че брат ми по глупости е най - напред.
Днес на даскало не ходи умника страшен
и след срещата родителска получи се скандал ужасен :p
Ама така е - като прави се на мъж,
а последствията си не трае ни веднъж.
-
Нека на мъж да се прави... има време...
Отговорности по-нататък ще поеме...
Ако не в училище, то къде тогава...
Нали трябва човек да си прави сам забава... [lol] :> [lol]
Радвай му се, че като порасне после...
Отговорностите ще го затрупат още...
Неотвикнал да бяга пак ще го застигнат...
И ще трябва сам да се оправя и всичко да постига...
-
Гледам до късно тук сте стоели
и в лафчета сладки сте се уплели,
а аз рано легнах, затуй пък сега
вече съм будна и с чиста глава.
"Здрасти" Ви казвам и също желая
на Вас ден прекрасен и светла омая
от слънце, от радост и весели рими
и мигове златни с нищО несравними.
-
Здравей и аз ти казвам...
Гледам други няма още...
Право си видяла...
Отнесохме се снощи...
С наборката сладка...
Откарахме до рано...
С музика и поздрави...
Останахме си ние само...
Пожеланията мили...
Тъпкано ти връщам...
Хайде със свежи рими...
Да се поразбудим!!! :>
-
Будна отдавна съм, даже сега
на бюро съм седнала с химикал в ръка
Туй е работното място за мен,
тук аз прекарвам всеки делничен ден.
Спокойно е днес, сега няма кампания
затуй аз на теб ще ти правя компания. :)
-
Работно място ли казваш?!...
На бюро седиш?!...
Аз пък си лудвам...
На подобно място да пиша...
Предпочитам да се свия...
На леглото във форма нереална...
Или пък да се извия...
Тук на пода е идеално...
Благодаря за компанията...
Имам аз нужда...
Мълчанието обикновено...
До болка ми е скучно...
Но на моменти ще изчезвам...
Нали ремонт се вихри...
Днес тавани мажем...
Че са станали безлични...
Но ще завръщам после...
С тебе да си пишем...
Днес като гостенка ще бъда...
Но римите ни ще се нижат!!!
-
Разбирам напълно - и с мен е така
няма ме, тук съм - все се въртя,
но на работа все пак съм дошла и шефа
парички ми дава не за да си гледам кефа.
А ти си художничка :) с четка тавана
днес ще рисуваш. Май малко остана,
че вече от .. има-няма, няколко дни
слушам, че измаза ти всички стени.
Хайде успех - и ме дръж в течение,
че зная добре за твойто умение
рими да пишеш по цели нощи,
но с четката как си - не зная аз още [namigggggg]
-
За щастие четка мен ми не требе... [lol]
Има тапети за нашата цел...
От два дни точно ремонтът тече си...
И днес май достига върхов предел...
Другиден вече ще бъдем готови...
И ще има да чистим, че бал наближава...
Нямам търпение... За стеничките нови...
Резултатът постигнат дано да ни смае...
Хайде аз ставам... Отивам нататък...
Но пак ще се върна... Да видя ти как си...
Денят обещаващ... Дали ще е кратък?!...
Май начинът един е... Да го разбереме... До после! :p
-
Мале, мале - абитуриентка си значи
време страхотно, много задачи,
но все са приятни и сгряват душата -
днеска ремонти, а утре цветята,
рокли, обувки, чанти, мечти...
Малко завиждам ти - знаеш ли ти?
Но си го знай, че е то от сърце
без капка злоба и пошло не е!
-
Аз успах се днес малко
и туй от гледна точка на домашната е жалко [lol]
Намесвам се в разговора ви приятен тоз час -
на бал догодина ще сме наборката ми и аз.
Тя сестричка по - голяма има...
Тя ще е принцесата красива. :)
-
Ясно, ясно.. нещо не разбрах,
но като "чух" бал и направо онемях,
но сега лампичката ми светна,
но от пожеланията не ще се отметна.
И на теб сладка Ава здравей,
отваряй очички, че небето синей
и ей вече обед на вратата чука -
домашните не хвърляй на боклука.
-
Авичка мила, видя ли сега?!... [heart__]
Не само аз мисля така...
То, че си сладка от далече личи... [inlovee]
А ти за Баба Яга ни пробутваше шеги... [lol]
Сега пак бездействам... и чакам с непрязън...
Класната шашава да се обади... Да замазвам...
Много се дразня, като прави така...
Аз като отсъствам не ползвам лъжа...
Винаги и' казвам, че бележката е фалшива...
Пък тя все желае акъл да ми налива... [evil]
Нооооооо... Писна ми вече... Няма да я слушам...
Дано не се обади, че дойде ми до гуша...
Вие двечките сега обсъждайте теми...
Пък аз ще участвам частично с неголеми...
Римички свои... Скромно ще го давам... [shame]
Че обещая ли повече... Може да измамя... [oops]
-
Не малко, ами много се успах...
Туй стана понеже с наборката до късно снощи аз седях. :)
Сега мъча се домашна по руски да пиша,
ама без чаша кафе умът ми не може да диша.
Брат ми изпил всичко налично...
Ще приема туй за съботиране лично.
Иначе добро утре, не добър ден [lol]
Аххх.....колко ми е заспало на мен [lol]
Наборке....без притеснения...
Спокойно - няма да има гонения :)
Всичко вярвам при теб ще се размине,
ама при мен трудно ще денят да мине :p
-
Здравейте, здравейте!!!
От училище се връщам...
И писах есе, не не се смейте...
В петък завършвам...
И бал май ще имам :) :)
за разлика от вас, не догодина...
Простете ми моля
за стиха нескопосан-
То е ваша воля,
но пияна съм просто...
Ходим да пеем
да пием по-точно...
Наливаме, пием...
изтрезняваме срочно...
И после отново...
Просто нищо ново...
-
Пияна ли?! Лелеееееее... Весело е значи...
Я опитай да решиш няколко словесни задачи...
Да се убедиш, че си си трезва напълно...
Ти от училище си идваш... Аз пък не съм и тръгвала...
И какво за бала казваш?!... Готвиш ли се вече?!...
И какво есе пък пишеш?!... Времето за учене изтече!!!...
Кажи им на тези даскали, че са закъсняли...
Стига с тез домашни... Вече сте голями!!! [lol]
-
Вече големи сме - вярно е, да...
да повярвам не мога..
Но есе ще пиша...Как ли пък не...
"Пишете!"
Какво?!?!
Завършваме вече - стига пък, де...
Това, което пиша,
трудно го понасям...
Затова ще бягам
просто се изнасям...
Римите ги няма
мозъкът ми - също...
Малко съм пияна..
А ще излизам от вкъщи-
довечера серенада ще ходим да правим...
Ще пием, ще пеем...Как ли ще се справим..
-
Успех ти пожелавам...
Внимавай как ще стъпваш...
Серенадата желана -
Да не вземеш да объркаш...
Знам, че ще се справиш...
А и сама явно не ще си...
Няма да сгрешите...
Пейте, пийте... Бог знай къде си... [lol] [lol] [lol]
-
Малко ме нямаше, а тук веселба
Замаяна Яничка от рано сутринта.
Сънена Ава и липсва кафе...
Хей, дългокоске - скастри ги бе.. :>
Но знам, че си палавка и ти като тях,
затуй ще ви смъмря - простете тоз грях.
Тъй се разба, че съм от Вас по-голяма
готова съм вече да направя аз драма
Първо учете а пък след туй
време ще има за туй и онуй
А пък съм сигурна, че ще успеете
покрай уроците вий да лудеете... :)
-
Покрай бала така е..
Трезвен няма начин да останеш..
Шоуто сега е...
И веселото трябва да прихванеш,
че толкоз ще бъде-
изпити идват,
раздяла, сълзи...
Вече ревем-
толкоз боли...
-
На всички казвам "Guten Tag",
въпросчета към вас прескъпи мои имам,
престъпвайки на stih4e.com бляскавия праг,
думите никак знайте няма да подбирам.
Бих искал Ава да разкаже,
за по-малкия си брат,
ако е гад като моя, да го докаже
и разбира ли се с него,или проси си тукат. [lol]
Ианичка желая с нас да сподели,
накъде в живота ще поеме,
дали сериозно нещо ще се промени,
покорявайки съдбата със седло и стреме. :question:
Djindjer пък пробуди моя интерес,
с какво се занимаваш мила,
доста си потайна,да не будиш в другите върховен стрес,
та не казваш как хляба си изкарваш-с "добро" или със "сила" :> [lol]
И разбира се Дългокоска-моята "изгора виртуална", [lol]
свърши май стените,свърши и тавана,
разгадай ти тайната сакрална
и кажи ни,що за мазане у вас остана. :question:
Изчерпателни бъдете,
развържете си акъла в главата,
рими не пестете,
да поиграем пак играта. :> [lol] :> [lol] [heart__]
-
Моят брат е на 15 години.
С него разбиране?Все едно ходя по поле с мини.
Странен характер е той,
понякога наистина проси си бой.
Все в каши се набърква
и родителите ни побърква.
Вчера пак неприятности големи,
нижат се при него само проблеми.
Грешки безброй прави уж на наш'те напук,
но после реве пред мен - ей тук.
Глупост след глупост - взе да се повтаря,
сам вратите пред себе си затваря.
Но къде ще му отворят после знай ли?
Кат' кученце пред мойта вратичка ще лай ми?
-
Аз - "изгора виртуална"?!... [inlovee]
Хахаха... какво прозвище получих...
С римите си взех направо...
Че в "сърцето" те улучих... [lol] :>
Стените чак сега поомазах...
Те не бива да се боядисват... [shame]
Ама аз покрай вратата...
И тях сефтосах без да мисля... :p
И все пак туй страшно не е...
Тати каза, че не е проблем...
Взе мечето той от мене...
И доомаза ги съвсем...
Сега останаха тапетите любими...
Но утре е тяхното време...
Аз пък дойдох да попиша малко в рими...
Колкото мога... Без за друго да ми дреме... :p
-
Поемам, накъде?
Мечтите ми са много...
Но имам си една голяма-
Лекар да съм аз мечтая.
И спирки за мечтите няма.
Това единствено желая.
Имам си вече по химия оценка
и в Софийския съм "Химия" студентка..
Но това резерва ми остава..
За медицина постоянно уча-
главата ми на каша става..
И не зная ще ли да сполуча...
-
На серенада отивам
успех пожелайте...
До рано ще запивам,
а вие мечтайте,
пишете,
спорете,
флиртувайте даже...
"Спри" да няма просто кой да ви каже...
-
Успех ти желаем... Но нямаш нужда от него...
Пий и пей, но спомен запази...
Ние ще поработим върху "нечие" его...
Но като се върнеш веднага ни ракажи...
Как сте попяли... И дали добре сте подпийнали...
Серенадата страстна за кого е била...
Какви ситуации комични сте имали...
Как си се чувствала... Да не забравиш това!!! :)
-
На Ианичка и аз успех пожелавам
и въпрос към тебе имам Нели,
ту те има,ту те няма,караш ме да полудявам,
защо пропускаш писането върху страниците бели.
Явно работата вкъщи продължава
и ти на двата фронта се сражаваш,
тапетите лепиш в линия права
и стихчета редиш без да се предаваш.
ПП:Поклон
-
[shame] [shame] [shame]
О, недей да полудяваш... Просто тъй се случва...
Но когато мога с радост тук се спирам...
И все пак разговор с някого аз търся...
Но често никой няма... А и теб не те намирам...
Работа почти си нямам... Днес само малко поработих...
Чичо и тати мажеха стените...
Похвали не заслужавам... Май че тебе изработих...
Ремонтът се привършва... Но не аз правя чудесийте...
Щом възложат ми задача... С желание аз скачам...
Но иначе ей тука си седя... И чакам тебе...
Не върша много нещо... Край тати все подскачам...
И все се моля работа нова да даде ми...
А той пък майстор можещ... Сам добре се справя...
И аз утеха търся в листовете бели...
Но когато никой няма... С радост благославям...
Ремонтът вкъщи бесен, мислите обсебил...
-
Ей на и моя ред
за себе си да кажа
таз сутрин в шест и пет
събрах си аз багажа
и до работа пешхом,
да зърна sth4e.com :)
Зачетена в римата
тук от вас чет'римата
събирам всеки ден
усмивки и за мен.
Какво работя ли?
Ей тук съм секретарка -
еротично ли звучи?
Не съм аз секс другарка
на моя свестен шеф,
работя си със кеф!
Годинките ми също
са повечко и те...
така като пресмятам -
вашите по две. [oops]
Но тук ми е забавно
в рима да говоря
и с поети славни
по мъничко да споря.
Ох как се аз отплеснах
достатъчно за мен
надявам се Затоичи
да си удовлетворен.
[lol] [lol] [lol]
-
Удовлетворен и повече дори,
забавно е във форума да бъдеш с нас,
защото твоята милост умее да твори,
продължавай все така,недей да бъдеш пас.
-
Вчера беше шоу голямо-
Русе във въздуха остана...
Пяхме, не - крещяхме само...
Хоро играхме на фонтана...
100 човека - 4 класа-
на 4 различни серенади-
после се събра тълпата наша...
Простено е, нали сме млади..
-
Луд умора няма,
а всички млади днес са луди,
не че лошо,напротив-радост най-голяма,
ако лудите не бъдат,няма кой светът ни да пробуди.
Нямате акъл в главата?!?-Простено!
Да обръщате наопаки живота,
от съдбата май е нагласено,
живейте сега и гледайте от по-висока кота. [lol]
-
Повярвай ми, има лудият умора-
Снощи до три - а в шест рано сутрин
днес бяхме станали доста малко хора...
Зад черните стъкла криехме очи
Други към обед в училище се явиха...
А трети просто нейде се покриха..
-
Кой покрил се,кой дошъл,
имали сте як купон-това е важно,
а аз пък имах снощи малък гост и много зъл,
който гледаше с очички блажно,блажно.
Плъх от терасата изскочи
и в хола най-нахално влезна,
с муцунка ме посочи
и отново си излезна.
Мда,кофти е на първия етаж,
пълно е с гадини,
плъх у нас съм виждал не веднъж,а дваж,
капан ли да заложа или мини. :>
-
На първия етаж..Не зная-
На десетия живея аз..
Но с плъх срещи не желая...
Все пак имало е и у нас...
Надей капани разполага
веднага щом плъхчето пробяга-
милото излязло на разходка...
Най-добре - вземи си котка..
-
Котки хич аз не обичам,
но може и да са полезни,
няма аз след мишките да тичам,
щом котенцата ще ги правят ястия трапезни.
Ох,друг проблем обаче имам,
по математика ще правя класна,
а от тригонометрия нищо не разбирам,
очаква ме за срока краен,изненада най-ужасна.
-
Ето ме... Отново...
Липсвах ли ви аз?!...
Май не много...
Гледам добре ви е сега на вас...
Стаята ми почти е готова...
Пожар е цяла... Нямам думи...
Дъха емоция от нея нова...
Влюбена съм вече лудо...
Обожавам тази стая...
Ако дойдете на гости ще я видите...
Може да не ви хареса... Не е бяла...
Но мен червеното пали ме... както палят ме римите!!! :>
-
За твоята стая-поздравления
и аз не обичам бялата стена,
пробужда тя в мен съмнения,
депресирам се от толкоз белота. [lol]
Виж червеното е моят цвят любим
и всичко в червено аз харесвам,
обичам да вървя и по червения келим,
по стени червени много се отплесвам. [lol]
-
Червеното ми е най на сърце...
То е цветът на кръвта ми гореща...
То облива меко и моето лице...
Когато човек ме погледне с надежда...
Червеният цвят е топъл и огнен...
Той е тъй нежен и някак е силен...
Нося го с радост... Навява ми спомен...
Червен бе духът ми... Днес от мъка той син е!...
-
В тъжния и мрачен ден
мечтая си далеч от мен
да бъда, себе си да скрия,
сълзи и мисли да изтрия,
да бъда просто капка на паважа.
Но няма никой. На кого да кажа?
-
Кажи на мен... Аз ще те разбера...
Сподели със мен... Аз чувствам същото това...
Искам, но и не искам не по малко...
Антитези ме изпълват... Колко жалко...
Бунт във мен разпалва се... Крещя...
Искам да изчезна... Самотна завинаги нейде да заспя...
-
Защо ли с тебе сме такива –
да страдам значи да съм жива?
Не мога, повече не искам
сълзи и мисли да притискам.
Нима ще бъде толкова погрешно
да сме щастливи, не за вечно,
за миг, един, едничък само?
Някой да предложи рамо,
с което да крепи звездите,
една ръка да спре сълзите...
Една за друга май ще го направим.
Други няма. Нека ги забравим...
-
Аз днес в депресия съм страшна.
На даскало получихме новина ужасна.
На един съученик баща му е във спешно.
Плаче ми се с него, не ми е смешно.
Катастрофа станала жестока....
дано всичко да не тръгне в грешната посока.
Че много лошо вече се събра във моя клас един -
семействата си губят милите - удар е неудържим.
-
Eто навреме прочетох това,
днес закъснявах с мойта кола
и през града я карах със сто... [shame]
Знам, че не бива и грешно е то.
Съвсем от скоро съм аз с колата
опита нямам, ни рутината,
а се "затичах" към свойта голгота,
а колко минутки "струва" живота?
Миличка Ава, в твойта тъга
ще сме с теб, подай ни ръка!
И палци ще стискаме - да се оправи
този човек - нека зло го забрави!
А аз ей сега - още тука пред вас
обещавам да карам с по-малко газ.
-
Хайде, Певецо... Къде пак се дяна?!...
Отново ли те грабна работа отвяна?...
Каза, че тук ще си... И аз отзовах се...
Но пак се скатаваш... В измама озовах се...
Аз имам задачка... Тук нокти рисувам...
С лакове пресни... Нещо не струват...
Иначе добра съм... Но сега проблем има...
Нещо се размазват... Но ще има да зимат...
Няма да се дам... Маникюра ще направя...
Хайде идвай, бързо... Сама не ме оставяй!!!
:p
-
Djindjer търсиш си белята,
поемаш риск неоправдан,
"да закъснея,или да си разбия главата",
избор грешен,но риск избран.
Внимавай с колата,
не бъди "пиян" водач,
току виж обърне се земята,
улицата прашна,ще стане твой палач.
-
Аха,маникюр!
Туй ще да е някой трик,
за невнимателен сладур,
обладан от твоя лик.
-
Не за мен... а за сестра ми...
Тук с нокти изкуствени се занимавам...
Ей сега и апарат ми донесоха...
Като фотографка скоро ще се изявявам...
Много обичам да снимам...
Живота си давам за чужд апарат...
Една такава случка вече имах...
Щях да полетя от мост към каменен ад...
Но... се задържах стоически...
Едва не полетях надолу...
Сестра ми се съсипа от страх убийствен...
Аз пък се смях на воля...
И поука не си извадих...
Готова съм да го направя пак...
Но сега имам маникюр да правя...
После ще се радвам на този апарат!!! :>
-
Ха,ха,луд умора няма,
другия път с бънджи се вържи,
викни и мене да сме двама,
дано въжето,главите празни задържи. [lol]
Сестра ти значи боядисваш здраво,
не ти стигнаха стените май,
падаш си бояджийка-Браво!
фурия цяла си и нямаш край.
-
Край без край за мен е всичко...
Няма начало в деня ми улисан...
Нещо ми е едно шугаво сега...
Май пак ще ме налегне познатата моя - тъга...
И аз ще я поканя отново вежливо...
Своята постеля ще и' предложа...
А тя ще ме прегърне пак силно, грижливо...
Така както никой друг не иска и не може...
Но ти си се смей... Аз също се усмихвам...
Певецо, бъди и за мене щастлив...
Аз своята радост в тъгата намирам...
Говори ми ти в рими... За мен сън са красив...
-
Тъгата завладя и мен-
не съм вече ученичка-
вчера бе последният ми ден;
плакахме много и то всички...
"Всичко свърши" един приятел каза
Веднага се разплаках, гримът ми се размаза...
-
Мда,жалко,че даскалото има край,
но все пак нищо не е вечно,
пред теб ще се отворят нови двери знай,
ще се къпеш в "злато течно"
-
Не знам...Не мога да приема,
че вече всичко свърши..
Сякаш някой нещо ни отнема...
Остава ни сълзи да бършем
и пак от тях задавени да пеем..
Довечера на класната на серенада-
отново едва ли ще се смеем...
Когато ни пое си бяхме млади-
сега пред нас е цялата Вселена...
-
От миналите дни,ще остане спомен мил,
не трябва по тях ти да тъжиш,
тъжен дух в тебе май се се вселил,
изгони го,защото друго трябва да решиш.
Идва нова отговорност,нова свобода
и както каза пред вас е цялата Вселена,
ще въртите вие цялата Земя,
нека душата ти остане от живота несломена.
-
Тук така се зачетох
зараза голяма!
А работа чака ме,
няма измама! [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee]
Цветя за всички поети и..ученички!
ДАВАЙТЕ!
И поздрав от мен!
-
Тук сме веселяци, говорим в куплети
И всички които таз тема прочетат
после те ни стават фенове заклети,
работа забравят, не могат и да спят. [namigggggg]
А на тебе Цвете, мерси за тез букети,
гост бъди ни често - и нощем и през деня =:)
-
Аз да ви се оплача в рима и в стих
боли ме глава и хич не ми се спи
какво е това чудо от няколко дни
сякаш не е моя тая проклетия.
Така ме боли,че ми иде да вия
и напират в очите ми сълзи
хапове изгълтах безброй
и няма лек и цяр за този главобол.
Какво да сторя и как да се преборя?
Добре,че в стихче намирам утеха ,
макар и малка от болката ми тъй жалка. [confused] [sad3]
-
Мила моя, сладка моя,
решението е едно само -
легни си ти и си почини,
нищо, че не ти се спи-легни!
Болката много по-малка е щом
в пухкава възглавничка главата е!
Хайде мила моя - сега бързо, на бегом,
в леглото меко да те видя
и нека лека да ти е нощта!
-
kalista,от сърце ти благодаря
за милото ти отношение и за загриженоста
знам,че ако си легна и поспя
може и да забравя за главата ми сега.
Ама как да се откъсна от вас
как и времето си да прекъсна с вас
трудно ми се получава
да не кажа ,че хич не ми се и удава. [gu6] [kiss2]
-
И аз така съм всяка вечер мила,
от компа ме свалят със сила ;)
Какво пък - обичам тук да си седя...
и стихчета до посреднощес да си редя...
-
Хихи,болката ни е всеобща
тресе ни треската заочна
без стихче не можем нито миг
и който не ни разбира,
нека се нервира.
Не ни пука от това
стихче.ком е с нас в радост и в беда. [pleeeez] [plqsssss] [plqsssss]
-
[inloveee]
Тук сме веселяци, говорим в куплети
И всички които таз тема прочетат
после те ни стават фенове заклети,
работа забравят, не могат и да спят. [namigggggg]
А на тебе Цвете, мерси за тез букети,
гост бъди ни често - и нощем и през деня =:)
Браво Сладури!
Благодаря за тез мили думи! [inloveee]
-
Днес ми е объркано и криво
душата ми е счупено на парчета стъкло
как ми е тъжно ,плачливо и унило
как ме обърква всичко в тоз живот.
Плача и сълзите ми се стичат
по кърпичката вече мокра откога
дали и така като тях ще се стопи
тъгата ми някога?
Сама съм и сърцето ми се къса
от болка ,викам за помощ
чува ме само дъждът по стъклата...
тази мъка толкова ми е позната. [confused]
-
И аз познавам тази мъка,
погледнеш - всичко на ниво,
а в душата нокътче човърка,
и плаче ти се... Но защо?
Аз познавам и тъгата
полепнала по мойто тяло,
която сграбчва ти душата
и ти е мрачно, сухо, вяло...
Но зная също кръговрата
на чувства огнено-метежни
и как усмивка след тъгата
разтваря устните ми нежни.
И затова момиче мило
недей да бъдеш ти унило.
След тъжен ден, след тъжен миг
ще дойде радостния вик.
[brmmmm] [kisss]
-
Ето ме най-после мен...
Да се завърна беше ден...
Да "видя" любимците мои...
Да предложа своите рими - покои...
Тоничка, поетесо красива...
Недей се пред мъки превива...
Ти си силна, емоцонална, обична...
Да тъжиш дълго на теб не прилича...
Цункам те с розова нежност...
Прегръщам те с рими безбрежни...
Стопли ме с усмивка от радост...
Подари ми мъничко сладост...
Djindjer, невероятна си ти...
Заслужаваш палат от мечти...
Още и още за теб са...
За чувствените рими чудесни...
Аз пък съм веч по-свободна...
Балът мина - съня превъзмогнах...
Сега съм свежарка отново...
Търся Тройката и всички вас... Ей ме на' - готово!...
Наборке сладка - знам тук си ти...
Хайде с мен попиши...
Нека провокираме поетите...
Да преминем с усмивка релефите...
На дните коварни, но чудесни...
Да излеем душата си в песни...
ЛАлаЛАлаЛАааааааааааааааааа [lol]
[twist] :flyingkiss: [twist]
-
Тири рам,тири рам,
при вас майче се телепортирах,
хайде всички,не обичам аз да пея сам,
вчера пак за вас умирах. [lol]
-
Вчера мина... Днес е друго...
Нека да те съживя, Певецо...
С рими нежно те целувам...
Хайде... Почваме парчето...
Тра-ла-ла... Тра-ла-ла...
Това бе моята мечта...
Тра-ла-ла... Тра-ла-ла...
Отново съм при вас... Отново съм си у дома!!!
[lol] [lol] [lol]
-
А аз тия дни за компа си умирах....
Трудно място си намирах....
и накрая windows-a получи преинстал......
май човека от сервиза в чудо се бе видял [lol]
-
За туй ли липсваше бе Ава,
забавил се е тоя преинстал,
дано проблеми няма,Затоичи се надява,
а Нелито върнала се е от бал.
-
За Нелка, знам добре....
Тя обеща ми снимчици не две...
И чакам си ги аз сега във тъмнината
ще ми ги пратиш ли, душице?Нека поне едната :)
-
Срам голям, смях още по...
Снимки има, но какво...
Оказа се - аз почти не присъствам...
От 100 снимки на 99 отсъствам... [lol]
И все пак си имам тази...
Дето аватарчето ми пази...
Иначе аз снимах ли... снимах...
И на снимки, затова не ме има...
Но не е най-важното това...
Прекарахме чудесно - БЕШЕ ВЪРХЪТ!!!...
Но липсвахте ми много...
Ето ме при вас...
Дали днес сте готови...
Да покажем Тройна страст?! :>
-
Готови?Естествено....нима въпросите са нужни...
Хайде песен ний да почваме - римите не са ни чужди...
Без вас аз полудях....времето видя ми се безкрайно...
и тея дни с молитвено скръстени ръце поглеждах небето омайно... [lol]
-
Кой не е готов?
За вихъра от страсти в рими,
за целувки и любов,
за желания,мечти и мигове любими. [lol]
-
Аз пък страдах тихичко... Не исках да показвам... [inlovee]
Болката за вас... Съкровено си я пазех... [heart__]
А за песен - нека почна... Не бях и миг поспала...
Направо на училище отидох аз след бала... [oops]
И после в час по български очите се закриваха...
Клепачите шептяха... И нежно миглите приспиваха...
Госпожата чак се трогна... От усилията неимоверни...
Да остана будна още... Историята е верна... [lol]
Беше много весело... После смях се дълго...
Плаках от сърце... А тати се побърка...
И прати ме да спя... Но не можех да си почина...
И продължих аз все така... През сълзи от смях да се превивам... [
lol] [lol] [lol]
-
Забравила си май да спиш,
но така е при купона,
тъй е,ще наваксваш триж,
а после пак в тона.
Супер аватар!
Сладурани сте големи,
на едно място,много чар,
прекрасни сте,ако трябва да сме преми.
Ама ти лекичко се криеш,
половинката от теб съзирам,
снагата по краищата виеш,
но от усмивката ти,знай умирам. :hot:
-
[shame] Усмивка не, а смях направо...
Не умея дълго да позирам...
Луд хилеж ме все напада...
И да се смея си умирам...
А пустите пък "фотографи"
Чакат... Чакат да поспра...
Но какво ти спиране... Напразно...
Аз се смея и крещя...
И ей така ме щракнаха - ухилена...
Не пръв, не и за последен път...
Не обичам да позирам... Усмивката...
Не е сдържана и скромна, а от смях луд! [shame]
[lol]
-
"Светът е оцелял,защото се е смял",
знаеш тази поговорка вярвам,
смехът е от човека не малък дял
и затова обичам в смях да се разтоварвам. [lol]
-
Нивга не е лошо човек да се смее дори със сълзи на очи...
Нали туй начин е с другите щастието си да сподели...
Защото широката усмивка е заразна,
стига да е чиста, искрена, а не подла, мазна [lol]
Знам, че твоята от радост неземна е била...
и с тебе аз се радвам не само сега :)
-
До година знайте ми се струва,
че и ние ще се хилеме на поразия,
абитуриенти,дай Боже-дано да чува,
ще вдигаме в живота олелия. [lol]
-
Колко сте мили... Как се вълнувам...
Сякаш имам възможност да ви разцелувам...
Ако срещне ни животът... Няма да ви се размине...
С обич душаща край вас ръце ще обвия...
Сами си го просите... За което ви благодаря...
Красота вие носите... Аз цяла горя! [inlovee]
-
Ти гориш и ние с теб,
радостен ще е мигът,ако се срещнем,
от щастие ще заиграя степ,
дано някой ден,на праг съдбовен се посрещнем.
-
Танц на мен дали ще посветиш?!
Кажи, за да зная кога да тръгна...
Дали веднага... или щом заспиш...
В съня ти да дойда и теб да прегърна...
Съдбовен праг сами ще съградим...
Ей сега срещата уреждаме...
Имам аз тандем любим...
Две душички за мен най-напред се нареждат...
-
Две душички аз оставям в тоя миг....
Бързам да си легна, че ще предизвикам майчиния вик...
До утре, мили ми, певци :)
Срещата кой кога ще уреди [namigG]
-
Едната ми душичка очички ще затвори...
А другата ми обич дали също тъй ще стори?!...
Сама ли ще остана... Каква ирония съдбовна...
Имам две душички... А бездушна ще остана скоро!
[reeeev]
-
Бездушна ти няма да си, мила.
Съжалявам, ако съм те натажила :)
Но спокойна ти бъди...
Утрото ще дойде....ах, нали?
-
Ще ти посветя не танц,а танцово изкуство,
нищо,че съм с два леви крака,
важно е самото чувство,
ох,какво ли не прави на хората мерака. [lol]
Ако в сънят се засечем,
знай и аз ще те прегърна,
да бягаме в миг ще спрем
и мост между душите наши ще разгърна.
-
Мост, ако разгърнеш, по него ще тръгна...
Сигурна ще се чувствам, щом си ме прегърнал...
А мостът под нас ще се люлее заплашително...
Ще те помоля да ме гледаш... Дали е възпитано?! [shame]
Чувството тогава ще бъде неповторимо...
Ти само прегърни ме... Преди да си отида...
-
Майче време е да си отивам,
в леглото да се просна,
не обичам пред монитора аз да заспивам,
но утре,като китка росна,
нови мигове прекрасни с тебе ще откривам.
Моля ти се извени ме,
спорът утре май ще продължим,
в съня ти прегърни ме,
все пак трябва да поспим. [lol] [shame] [heart__]
-
И тази нощ не ще да спя...
Но ти иди си там отново...
Аз самичка ще редя...
Думи в мрака със отрова...
Сладки сънища на теб, Поете...
И на наборката сладка също...
Щом можете спокойно спете...
Срещнете ли ме в нощта - с обич ще ви прегръщам!!!
-
Спокойно спах ли аз не знам.
Туй въпрос е на който отговор не ще да дам.
Въртях се, трудничко очи затварях
и всеки път щом туй правех него си представях.
Явно се е променил....
Явно навиците свои е сменил...
Преди би ми отговорил след минута,
но сега превзет е от жена надута...
Тя строг контрол без милост упражнява.
Какво му стана, че безропотно се подчинява? [oops] [evil]
-
Здравейте и от мен сладкишчета,
наминах да ви поздравя
и гледам.. римички на шишчета [oops]
въртели се до сутринта.
Но все страхотни новините са
на дългокоска - евала! [plqsssss]
За бала, римите и фотоса
от аватара и сега.
И пак вилняла тука тройката
и страници напълни две
на римите не хващам бройката
и нека все така да е!
Накрая Авичка ще гушна: [gu6]
"Недей да бръчкаш ти носле"
и после аз ще ти подшушна -
"Такива си си те!... Мъже!" [gentlefen]
-
Мъжете...ах, познавам ги добре...
Та нали те нараняват моето сърце?
Свикнах аз със болката отдавна -
задача бе трудничка и славна....
Но сега посрещам ударите с усмивка на лице,
защото сетих, че сълзите ми не заслужава никое момче.
За туй сега животът ми е сладък и весел само...
Целенасочено не търся мъжко рамо,
защото любовта сама ще дойде, знам...
И тогава спокойно сърцето мое ще отдам.
-
Рекламата на "Спрайт" си гледала, нали?
...На отчаяните все не им върви. [saddd]
Затуй подхода твой аз одобрявам
любов да срещнеш скоро се надявам.
А дотогава щедро ти желая
усмивки, веселба и дни в омая
от други чувства, хора и мечти,
който в рима тук ти претвори [namigggggg]
-
На жените все мъжете са виновни,
все нямали сме нужния подход,
защо тогава просят трепети любовни,
а не ни гласуват на доверие вот.
Верно,че мъжете са малко заблудени,
че обичат най-вече чувства да рушат,
но и ние хора сме и оставаме ранени,
когато жените да ни смелят като баничка решат.
Не казвам,че невинни овци са мъжете,
но не са и изверги ужасни,
Жени!Да се вайкате от нас вий престанете,
мъжът и жената на планетата са най-прекрасни.
На жените ще си позволя да дам съвет,
при това съвсем безплатен,
ако мъж ви дразни-направете се на сладолед,
за да разберете боклук ли е,или пък е златен.
Форумите вий момиченца обърнахте наобратно,
с вашите нещастия продиктувани от нас,
обвинявате ни в престъпления нееднократно,
че докарваме в душите ваши само празнота и мраз.
Половината от това е вярно,половината е клевета,
започвам да си мисля,че жените са само песимистки
и че "мъж" е дума скверна в женската уста,
ох,а едно време бяхте само феминистки.
Сигурно се чудите какъв е изводът от това,
той не е,че мъжете са невинни и прекрасни,
а да търсят жените и в себе си вина,
ако искат в душата не празнота,а мигове най-страстни. [sradlio2]
-
Аууу, Певецо... Та какво говориш?!...
Гледам и не вярвам на очите си...
Срещу вятърни мелници се бориш...
Защото не си разбрал всичко за "жените"!
Все мъжете ни били виновни -
Колко смешно е това...
Такива приказки говорят...
Само празните уста...
Засягаш се, а не е редно...
Обобщаваш както не желаеш теб...
С всички други да те причисляват...
Недей така... Гориш в лед!!!...
Наистина душата женска...
Често е нагрубявана от обич...
Наистина така е и до днеска...
Но погледни реално аз те моля...
Както всичките "мъже" различни са...
Както има нежни и грубяни...
Така "жените" са обичани...
И многократно наранявани!!!...
Не казвам, че не страдат и мъжете...
Но твоята позиция е грешна...
Да се разтапяме като следоледа?!...
Докато се превърнем в локва течна...
Е не виждаш ли, че това е известно...
В петно на паважа превръщат се сълзите...
И проклинат "онзи" гневно...
Сладоледът отровен е... Помисли си!...
Затова ти казвам - стига вече!
Жените и мъжете сме почти едно...
Вината не ни отпраща далече...
А събира ни - забраненият плод е това!!!
[think]
-
Уважаема Нели,
Не поставям аз никой под общия знаменател,
нито искам пък да нанеса обида,
не съм ви враг,а съм приятел,
неразбиращ форумната ви партида.
Искам също аз да изясня,
че въобще не съм засегнат,
само лекичко ще поясня:
неразбирането ме държи напрегнат.
-
Пак неясно ти се изразяваш...
Не бил засегнат... Айде бе...
Леко гневен се показа...
Туй личи си от немай-къде...
За какви партиди пак говориш...
Нали тук всички си споделяме...
Май повод търсиш да поспориш...
Заповядай! - Аз съм на твое разположение...
Тук не се обединяваме...
Срещу мъже или жени...
А подкрепа си оказваме...
Част от живота са любовните беди...
Все скептично към тях се отнасяш...
Изключение прави само моментът...
Когато почувстваш се съпричастен...
Миличък, не бъди напрегнат...
Хайде за друго кажи да попишем...
Явно не искаш за "мъже и жени"...
Пак аз те чакам... Отново въздишам...
Моля те просто... ми се усмихни!!!
[pleeeez]
-
Уважаема Нели,
Не обичам аз да споря,
нито пък съм гневен,
нормално исках да говоря,
по въпроса толкоз древен,
но до тук да спрем,
смисъл няма този "спор",
ако млъкнем няма да умрем,
инак ще настъпи тука "мор" [lol]
-
Тук спор голям се май разгаря,
но моята душа той измаря.
Всеки точка гледна си има...
Разлики ще има винаги между двамина...
А не мен ми е някво щураво такова -
щастлива все едно намерила съм си подкова,
която щастие неземно все ще ми дарява
и спомен от екстаз в мен вечно ще оставя.
-
И кое е толкоз веселото мила Ава,
каква е твоята позиция,
Затоичи на подкрепа от теб не се надява,
защото смята,че ще стреляш,като Румелийската милиция.
Може би от женска солидарност,
с Нелито ще ме разстреляш,
проявявайки с нея легендарната коварност,
какво е мнението ти,защо не го споделяш?
-
Мнението ми не е от солидарност провокирано,
не е и с безчувствието ми замаскирано -
да, наранява съм била доста пъти...
Все има някой дет живота ми мъти...
Кофти тръпка...на ъгъл да заставам...
ничие мнение обаче не ще да защитавам...
Всеки от нас преживял е безброй неща -
различни те били са, туй различава нашата съдба.
За това всеки по себе си съди,
дали ще копнее за другиго или ще го отпъди.
Аз страдала съм доста, но не до край,
и знам, че все със някой сърцето ми рая ще познай.
До сега щастието и любовта много са ми липсвали...
Но мъжете са ме лишили от тия дарове безценни, дали?
Вина, знам винаги и в двете страни има,
за туй не се считам за светица непрегрешима.
"Мъже - жени", туй ли ви е спора?
Боже, хора, та те са си опора!
И колкото и да нареждаме, че другите са ни виновни,
споделяме с тях точно миговете ни съдбовни.
Мразим се, но се обичаме;
отричайки, едни в други ний се вричаме...
Кръговратът на живота е това...
Моля, примирете се...Просто е съдба...
-
И аз същото казах с други думи,
но май се поуморих,
разтегнах доста аз локуми
и ето пиша и последен стих,
в който лека нощ ти пожелавам
и до утре с теб и Нели се надявам.
-
До утре, но през часовете светли,
че вечерта ще палувам на купонче аз.
После най - много да стана по първи петли
и да се разсънвам не един-единствен час.
Лека нощ сега на теб...
Май примера ти ще взема и за съвет,
че утре раничко ще ставам пак -
форма аз поддържам покрай морето с бяг [lol]
А до края на нощта и купона луд, как ще издържа?
Фантазията ми е бедна...Ни сили последни ще да изцедя [lol]
-
Чук,чук,чук,
къде се скрихте всички бре,
не виждам никой тук,
идвайте,че без вас се чувствам зле.
-
Аз съм тук...
Но не издавам нито звук...
Правя се на съсредоточена и уж уча...
Но като е уж да видим как ли ще сполуча...
Още съвземам се след снощното разбиване -
страшно беше...трябва все така да забиваме [lol]
-
Ето ме и мен, да кажа "Добър ден!"
Хубавото време грабна ме в плен
дърпа ме навън, със слънце омагьосва
сякаш в топъл сън цял ден аз кръстосвам
по паркове и пътища, по слънчеви пътеки,
с приятели се срещам, усмихвам се на всеки...
И време за поезия все не ми остава,
лятото ме грабва, съдбата е такава,
че искам още малко навън да полудувам,
не искам да заспивам, не искам да сънувам,
не искам пред компютъра и утре да осъмна.
Моят принц реален аз искам да прегърна,
реално да посипя лицето му с целувки
от обич омагьосана, без никакви преструвки.
А после, .. може би, от щастие обвзета,
аз ще напиша песен с множество куплети,
която ще поискам с вас да споделя....
А сега мили мои, отивам да "летя".... [heart__] [heart__] [heart__]
-
Добър да е денят за всеки нас...
Как сте - тоз въпрос подхвърлям ви на вас.
Аз идеално чувтвам се сега...
Добра новина радва моята душа...
В събота започвам работа аз вече...
Училището ще оставя зад гърба си надалече [lol]
че безкрайно много ме мързи.
Сега ще има "Върви и работи!" [lol]
-
Приятен ден,а туй какво е?
наистина ли го желаеш ти
или е само празна фраза
без оби4,без тъга и без ме4ти
-
Днес не е прекрасен ден,
чакат ме измервания по геодезия.
Кръв и пепел!Горко на мен,
тази мисъл спъва моята поезия.
Но да не ви занимавам,
с на Zatoichi проблема,
да се справя се надявам,
живота гаден е-туй е проста лема. [lol]
А ти пък Станиславче,
ще се правиш май на работяга,
ще виждаме ли тука твойто лафче,
ще пристъпваш ли отново на сайта прага?
-
Естествено, че ще се мяркам аз и тук...
Ще шавам, ще си пея, рими на умората ще редя на пук.
Ще се разтоварвам тук аз всеки ден,
защото май няма да е никак лесничко без вас на мен.
Съжалявам за недодяланите рими мои,
но сънят ми изживява ми се малко кат копой
и не иска да ме пуска още май.
Но спокойно...аз ще го изгоня скоро, знай... [lol]
-
Знам аз,знам,
ти си песнопойка знаменита
и днес не го остави сам,
Zatoichi из форумите да се скита. [lol]
Хубаво е че ще си при нас,
макар и "леко" уморена,
в късна доба или ранен час,
знам,че ще си от усмивка озарена. :)
-
Усмивката рядко ме напуща...
Просто сърцето да съм тъжна не допуша :)
Защото животът ми е радостта една,
дори на моменти да го изживявам като на шега.
Важното е да се забавлявам бясно,
да мразя леко, да обичам страстно :)
Грижите не са по-важни от отмората, нали?
А ако не е така - Боже, опази. :)
-
А ето я и нея,
притесних се,че изчезна,
где била е,да попитам аз не смея,
важното е че в сайта влезна. [lol]
Как си Нели,
к'ва е хавата,
часовниците знам-не са спрели,
щом си вънка от кревата. [lol] [lol]
-
Нелка май нейде ни забегна [oops]
Да не би да иде да си легна?
И пак ний с теб оставаме си двама...
Ама за Нелка ми е тъжно, ще ида са оплача аз на мама [lol]
-
Оффф,аман от грижи,
отново бива да се извиня,
моя милост трябва да се движи,
а на Нелито,че изчезна пак-ще простя.
Телефона преди секунди звънна,
съобщиха ми лоша новина,
нулеви часове-яд в мене гръмна,
спокойствие няма по цялата земя.
Дано не ми се сърдиш Ава,
но преди всичко е дългът,
към даскало,нация и държава [lol]
ще трябва да поема тежкия път.
До довечера ти казвам аз,
тука ли ще си не знам,
разбрах обичаш ранния час,
но дано не оставиш мене сам.
[sorry] [sorry] [sorry]
-
Довечера, но след 11 ще се вясна пак...
А теб и Нелка - ще ви извиня.Инак как?
Щом трябва да вървиш - добре.
Аз сядам пък да умножавам две по две [lol]
-
Ето ме, любими мои...
При вас дойдох, макар самичка...
Да стоя сега сред хиляди герои...
Без следа от двама ви... А само стихчета...
Малко аз се позагубих...
Случва се и на най-добрите...
Боже... май че се обърках...
Случва се... и на недобрите!... [oops]
Дам - това е друго нещо...
Добре, че навреме се поправих...
Та чета аз тук и потрепервам...
май че нещо се забравяме...
Не пишем вече ние тримцата...
Сърцето ми къса се... УжасТ направо...
Аз пак пропуснах училище...
А родителска имаме скоро... Е браво... [shame]
Мама каза, че срам я хващало...
Дано не е истина, че боли ме така... [confused]
Но хайде да оставим даскалото здраво... [evil]
Споделете трепета на своята душа... [inlovee]
-
Хех, и аз "здравейте" изричам..
Нямаше ме - до морето отскочих-
и сега на раче червено приличам..
Като време бала малко пресрочих,
но вече всичко приключи-
над уроците залягам-
ще видим що ще се случи-
изпити наближават...
-
Здравейте отново,
събрахме се...почти,
нека кръстосаме шпаги от слово,
да се "сражаваме",но без да боли.
Що така бе Нели мила,
от даскалото бягаш,
где до днес се беше скрила
и защо над учебниците не залягаш? [lol]
На iani4ka успех желая,
на изпита-шестак,
по-често да изпада в творческа омая
и да прави всичко с мерак.
-
Успех на всички ви желая...
Кога ли ще се върна тук...във рая?
Не знам вече колко с вас ще пиша...
Най - много от работа умът ми тук да поиздиша [lol]
-
Ето ме... Тук съм, сладки мои...
Легнах късно... А навън е порой...
Мрачничко е... И предразполага...
Човек в леглото да се излежава...
Поете, остави това училище...
Не го посещавам вече често...
Тази година е за отпускане...
Пък ще наваксвам по-нататък... Мъчно... Лесно...
-
Хе-хе,училището-кучета го яли,
година за relax несъществува,
но пък 90% от учениците заспали
и на някои скъпичко ще струва.
За тебе не говоря Нели,
ти си от елита,
но на мен мозъчните клетки май са изгърмели,
душата тук,но умът се нейде скита.
И тука времето не е на кеф,
силен дъжд удари,
нямаше от гърмежи мощен рев,
но дъждът не леко се стовари.
-
Как искам да се гушна в някой...
И да спя, да спя, да спя...
Но няма никой, никой няма...
Не идва отдавна и сънят...
Затова ще се усмихна леко кротко...
В очите с пламъчета и искри...
Щом да се наспя не мога...
То поне усмивка ще блести!
-
Ето това е приказка добра,
усмивката не се сломява,
обединява хората по цялата Земя,
душите прави благи и радост подарява. :)
-
Подарявам радост и за мен има малко...
И все пак... как искам и още нещичко да имам...
Не желая премного... А просто залагалка...
Не искам лъжи, любов... да презирам...
-
Вярно, май се посъбрахме-
отдавна не се бе случвало това...
Да се оплача искам - страх ме е
от това, което ще се случи с мен сега.
Раздвоена съм във всичко днес:
дали с любимия си да остана
или да се поддам на тоз унес,
който преди дни ме тъй обхвана
и кара ме по момченце друго да залитам,
човек, когото едва познавам...
Хах, май накрая сам сама ще скитам-
от два стола на земята се остава...
-
По тоз въпрос съм пас,
съвет от Нелито поискай-тя е разбирач,
неграмотник в любовта съм аз,
тичам по полето,но съм слаб играч.
-
Разбирач?! Поете, що говориш?!
Аз за себе си си зная...
Съвет да дам... Но що да сториш...
Ти най-добре ще прецениш, мила... Ще признаеш...
Познаваш си се по-добре...
И твоето момче тъй също...
Затова мисли и със сърце...
Избери кого ти да прегръщаш...
-
Ей,сладури,любовните ви терзания
са за мойта душа лек и обаяние
колко ви обичам да знайте
как ви се радвам познайте.
Аз днеска си изкарах перфекциозно
бях в компания фамозна
с част от форумските симпатяги
пихме кафе и времето ни забрави.
[cheers] [bye]
-
Весело било е значи,
сподели лични впечатления,
за бургазлийските играчи,
разкажи ни без съмнения.
-
Ще разкажа ,що пък не
за бургаските сладури олеле... [lol]
Значи Кисс е срамежливка голяма,
но сладурка избрана.
Никсито е умен и начетен
за всичко знае и добър поетин. [lol]
Лорито е мила приказливка,
Анито какво да кажа
тръгна си бърже тя
дано следващият път успее
със усмивката си задълго тя да ни дари
Този път не бяхме много,
но си обещахме не на ум
да се срещаме и да не се забравяме
защото сме хора все на таз земя
и е грях да не се познаваме
щом страдаме от болест една
и стихче.ком ни е в ума.
[cart-heart] [hugs and kisses]
-
Ах, забавно вий сте си прекарали,
а на мен вчера душичката ми са изкарали.
Работи, работи...за секунда почини
и после пак наново започни...
Така денят ми мина общо взето
и после определено давах на заето...
А как исках да дойда на срещата със вас...
Но уви....ударих тоз път пас [confused]
-
политам бавно в небето,
от очите ти така зелени.
и сладка болка има в сърцето,
защото се обичаме с теб,любими!
-
Очи зелени тормозят и мен;
лошото е, че два чифта са, а не един
и раздвоена съм ден подир ден
сърцето се къса, но не може да реши.
-
[slun] Сълчев лъч нежничко цунка
и тази сутрин още спящите ти очи
усмихна се направи сладка муцунка
размърда се разпиля по дланта ми кърдави коси
Погалих те майчински плахо полека
неисках съня ти спокоен да взема
измъкнах се тихо от постелката мека
Обрънах се и те погледнах преди да поема
Обичам те мило мое дете! :kissoflove:
-
Ох iani4ke,iani4ke,проблемче майче имаш,
що ще правиш я кажи,
решение важно май ще взимаш,
кое сърце ще заболи?
-
Моето май най-много боли,
всичките си карти аз разкрих
Единият ми уж прости,
а аз на другия снощи позвъних...
Излязохме за мъничко навън..
Но отскоро него го познавам-
и странен е - мълчалив е като пън,
но харесва ми, а не искам другия да предавам-
била съм с него две години,
чувствата ни са се изхабили...
-
Хмм...странен случай,без майтап
и сега какво?!?
Двамата ли ще ги месиш,като хляб,
рискувайки да останеш без другар,само.
ПП:Знаеш поговорката нали:Който гони два заека...за вечеря яде моркови... [lol]
Но има и друга:С един куршум два заека... [lol]
ППП:Внимавай по кого стреляш и с какво стреляш [a taka]
-
Мисля, че вече съм решила-
по уроците ще стрелям,
а за другото-веднъж съм прегрешила,
който ме иска да ме намери
-
iani4ka, миличка... неприятно е много...
Когато сърцето те разпне сурово...
Но няма какво да се прави сега...
Умувай и чувствай... няма друг изход това...
Аз пък съм някак също объркана...
Хем ми е малко самотничко понякога...
Хем пък се радвам, че тъй съм свободна...
Чоглаво ми е малко, но усмихвам се всякога...
-
Скъпа, дългокоске недей да се терзаеш
сезонтът любовен тепърва настъпва
за трепени нови ще има да се маеш
пред нощти безсъни съня ще отстъпва [namigG]
-
Тежко ми е и студено
мъчно ми е много
сама съм в стаята ,седя смирено
и не усещам топлина,
а само болка раздира на парчета душата ми сега. [confused]
-
напоследък нямам вдъхновение
май ми трябва някой муз
трябва ми вълнение
от тестето искам да изтегля Туз
нямам никакво търпение
-
Странно чувство ме обзема
Иде ми да полетя
Само дето ме боли корема
Как ли от тая болка да се отърва.
Ще си направя кафенце горчиво
И ще си помечтая дори
За всичко дивно и красиво
За непознати страни и светове.
Ще си помечтая за Майорка,
За Рим,и алпите красиви
За камилите мързеливи
И за пясъчните дюни игриви.
Ще си помечтая за морето
За пясъка така сребрист
За едно момче,което
Не ми излиза от сърцето
За него ще си помечтая
И пак към него ще тръгна сега
Ще лудуваме на воля
И ще ми е толкова любовно,е тогаз ще полетя.
Ще съм благодарна за решението му съдбовно
Да бъде с мен,до мен
Да ме обича и пленява
И никога ,ама никога да не ме забравя.
[usmivkaa] [cais007]
-
Днес е странен хубав ден...
Семейството се е събрало...
Тъй липсваше ни тоз момент...
Сред многото скандали...
И филм ще пуснем много скоро...
А аз да уча имам..
Но хич не ще да чувам колко...
Ядове ще си навличам...
Ей сега при вас пооставам...
А после пред малкия екран ще се забавлявам...
Певецо, стига си се крил...
Сподели и ти какви си ги редил... :p
-
Здравей прекрасна!
Радвам се за семейството твое,
дано за вас нощта да бъде ясна,
щом сте заедно всички,туй добро е.
Аз нямам що да споделя
и унас скандали има,
карат ме да се деля,
но по тез въпроси неща да пиша в рима.
Нещо ми е сиво в душата,
настроението го няма,
не си намирам място на земята,
що да сторя-бъди с мене пряма.
-
Пряма да съм - ще опитам...
Но какво на теб да кажа...
Съпричастност аз изпитвам...
Всеки ял е тази каша...
До скоро като тебе бях...
Вкъщи дишах много мъчно...
Но отново оцелях...
Преглътнах хапките си жлъчно...
Няма що да сторим ние...
Обичта ни води ни скандали...
Караме се и търпиме...
После смешно е... Спирали...
Завити в собствените ни сърца...
Развиват се и пак обратно...
Се впиват, за да разберем...
Че животът ни горчи от сладко!...
-
Щом стане сиво пред очите,
а по прозореца вали
и сълзи галят ти страните
за тез неща си помисли.
Кого обичаш? Те дали
на здраве и живот се радват?
Дали в дома ти мир цари
и бяла обич се прокрадва?
Ще има бури, снежни хали
сърцето ти ще вледеняват
и дръзки, шеметни скандали
ще се развихрят и надяват
да скършат крахката надежда
и вярата ти да пречупят,
но ти към тях не ще поглеждаш,
защото вече си научил,
че важното е да са живи
и здрави твоите роднини,
а всичко друго ще си купим! [namigggggg]
И туй се знае от години.
-
Щом стане сиво пред очите,
а по прозореца вали
и сълзи галят ти страните
за тез неща си помисли.
Кого обичаш? Те дали
на здраве и живот се радват?
Дали в дома ти мир цари
и бяла обич се прокрадва?
Ще има бури, снежни хали
сърцето ти ще вледеняват
и дръзки, шеметни скандали
ще се развихрят и надяват
да скършат крахката надежда
и вярата ти да пречупят,
но ти към тях не ще поглеждаш,
защото вече си научил,
че важното е да са живи
и здрави твоите роднини,
а всичко друго ще си купим! [namigggggg]
И туй се знае от години.
Не мога аз да се сдържа
да не ръкопляскам до насита.
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee] [inloveee] [inloveee]
-
Пак извъртяха се нещата...
Само аз си се разбирам...
Все карам някой да очаква...
Друго... Бъркам и не спирам...
Сипя думички, играя...
Не влагам лоша мисъл даже...
Но както и сама гадая...
Все грешен извод се показва...
Нескопосана съм и не знам какво...
Още не умея аз да правя...
Но май да спра ще е за добро...
Да казвам и че ме разбират да вярвам...
-
Така направих аз - казах си стига
ще спра да си споделям вече с него.
Едно му казвам, друго той разбира,
не може да проникне в мойто его.
Не го направих. Или не съвсем,
защото туй е грешка мила Нели.
Живота си минава - ден след ден,
а ний мълчим - затуй са тез раздели.
Мълчанието - тази скрита болка
не ще реши проблемите ни - знай.
Да ни разбират и да знаят колко
желаем го - бъбри без край.
А грешките, които ще направим
по-късно "опит" ще ги наречем
и повече не ще да ги забравим,
не ще да ги повторим без да щем!
/off Тони-бонбони на тебе мерси,
че тез комплименти с мен сподели [lq lq lq]
-
И всичко хубаво, красиво,
и всичко лошо, зло и сиво,
си има своя тъжен край.
Минават времето и хората през него,
минават Ад и Рай.
Пристигаш ти и всичко свое...
в мен оставяш...
отиваш си и взимаш всичко в мен,
зад ъгъла се скриваш и забравяш...
Забравяш ли?!
Обичаш ли и страдаш ли
тъй както мога аз?!
Секундата превръща ли се в час,
когато гасне любовта?
А, дните ти преплитат ли се...
...с вечноста ,
като нощта, в която будя се сама?!
Умираш ли от болка бясна
и раждащ ли се в утро...светлина,
когато съм в прегръдките ти...
туй далече от света.
Забравяш ли какво е самота,
когато знаеш че ще съм до теб...
до КРАЯ!Защо?!
Самата аз не зная,
но виждам смисъл само в любовта!
посветвно на Н.Славчев
-
Днеска имам ден рожден
Кой е като мен!
Слънцето ми се усмихва зад златни лъчи
Е,годинките не са малко
Но какво пък нали не ми личи.
Имам огънче в очите
И вяра в сърцето
Знам какво умея
И знам какво да желая.
Тъй че съм щастлива,
Мъдра и красива
Какво още да желая?
Освен да бъда такава
И много ,много да мечтая.
[svirrr] [svirrr] [svirrr] [twist] [twist] [twist]
-
Снощи как плакахме и ти и аз неще забравя,
и как ми каза че аз съм Първата и еиднствена любов.
Но за раните в себе си нанесени от мен ми ти разказа,
и рече ми че си отиваш завинаги от мен сега!
"Не от друго,а от обич те оставям.
Някъде далче от мен ще си щастлива ти"-
така ми каза и за последно ме прегърна,
прегръдка пълна с нежност и любов и дълбока тъга.
"Ето аз дарявам ти последната целувка,
за да видиш,че обичам те от цялото сърце.
Но с всички рани,които ми нанесе,
сякаш ти сама си тръгна от мен".
И целуна ме,а сълзите и на двама ни се стичаха по топлите лица.
Целувахме се за последно,
за последно сепрегърнахме сега.
Каза ти:
"Вече късно е.Хайде да вървим."
А аз отвърнах:
"Не,почакай,мило!"
И пак в прегръдките ти златни аз се хвърлих,
избухнах в плач безскраен от любов.
"Обичам те" през сълзи казах.
"Обичам те,моя любов"
А ти погледна ме с такава мъка,
и ми каза че неще се видим повече с теб.
че заминаваш си в далечна София,
и тук няма да се върнеш заради мен.
Тя седна бавно до стента,
а той я вдигна с любов.
Тя пак "ОБИчАМ ТЕ" прошепна.
"И аз" тя чу за отговор.
Застанаха пред домът й и прегърнаха се силно,
тя не можеше да го пусне да си тръгне...
та той бе първата любов!
А една двойа мина и им каза:
"Ех,любов,не можете да се разделите".
И още по-силно те заплакаха,
парещи сълзи се стичаха по лицата им сега.
А Тя промъви с мъка:
"Разделяме се сега".
"Обичам те" му каза.
"И аз,но така е по-добре за нас"й каза Той.
И тихичко се обърнаха...и тръгнаха...
чу той,че тя го вика,
обърна се,а тя пак скочи в ръцете му изпепелени.
"Не си отивай,моля те недей"
Ридаеше бавно в/у раменете му.
"Моля те,недей си тръгва,останои при мен".
А той погледна я,"Обичам те" й каза,
обърна се и тръгна си завинаги сега.
А тя остана да го погледа,
"Обичам те" му изкрещя.
И видя го в гръб как ръцете на очите си постави,
забърса течащите сълзи.
Обърна се и той да я погледне как заключва си вратата,
а видя как стои и гледа го с душата.
"СБОГОМ,мило,Сбогом"каза той.
"Обичам те и винаги ще те обичам,но по-добре ще е така.
И той си тръгна,а тя гледаше го за последен миг сега.
Качи се бавно в стаята си и започна пак САМА да плаче...
"Господи,върни ми любовта!!!"
-
[svirrr] [dance4] [hip hip uraaa] [dance4] [svirrr]
Тонка Бонбонка, да си ни жива и здрава...
Все тъй сладка, горчива... И все по-по-млада...
Лъчите за тебе да изгряват и нощем...
Слънце в дните ти да грее с любов...
Да си имаш достатъчно от всичко и още...
Да се радваш докрай на своя хубав живот...
Бъди ти все весела, но тъжи и по малко...
За нещата, които в сърцето са спрели...
Дарявай с усмивки и целувки децата си...
Знам, че най-скъпото ти в тях и те в теб са съзрели...
Прегръщай без свян и без страх часовете...
Сълзички понякога рони без умора...
От радост, тъга... Опознавай цветовете...
На дъгата с надежда и тя ще е твоя...
[svirrr] [birthdayy] :flowers: [birthdayy] [svirrr]
-
Ангелче мило, за тебе аз плача...
Сърцето кърви... Де да можех да закрача...
Право при тебе щях аз да дойда...
Да те прегърна със сърце... С огромна пробойна...
Боли и не спира, но това не е важно...
Наранена си ти и умираш безгласно...
Знам, че не вярваш, но всичко отминава...
И само хубав спомен, макар и тъжен, остава...
Сега поплачи си... Сега потъжи...
Но недей се отдава на безкрайни сълзи...
Ти си прекрасна, ти си едничка...
Ще имаш живот като на сладкопойна птичка...
Всяка пролет ще е радостна... Всяка зима ще тъжи...
Крилете и' прекършени ще са, щом сняг завали...
Но времето мени се... И ще си иде и студът...
Тогава ще отлитнеш... Щастлива по новия си път...
[sad3] [i love you2] [wish all my love] [sad3]
-
{dulgokoska} ,мило мерси,мн е хубаво и тъжно:(
липсваш ми толкова много,
във всяка сълза,във всяка капка любов.
Липсваш ми в изгрева,липсваш ми и в залеза.
Липсваш ми!
Бих заменила целия си живот само още един ден да сме заедно.
Липсваше ми и вчера...
Липсваше ми и днес...
Липсваш ми сега...
Ще ми липсваш и утре....
Ще ми липсваш цял живот!!!
докато те няма ще ми липсваш...!!!:(
-
Каква е тази липса?
Какво е туй момче?
Заслужава ли си да го искаш,
с прекършено сърце?
Момиче малко,сладко,
аз знам,че няма да ме чуеш ти,
но просто ще отминат
от спомените тези дни.
А ти пиши,така ще свърши всичко,
пиши си стихове,слова,
за да може пораснеш ли малко,
да се смееш със глас на това.
-
Каква е тази липса?
Какво е туй момче?
Заслужава ли си да го искаш,
с прекършено сърце?
Момиче малко,сладко,
аз знам,че няма да ме чуеш ти,
но просто ще отминат
от спомените тези дни.
А ти пиши,така ще свърши всичко,
пиши си стихове,слова,
за да може пораснеш ли малко,
да се смееш със глас на това.
мило тази прелест за мени ли е [shame] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]
-
angel4e_f,
спомените тъжни загърби,
пиши си тука да ти е кеф,
за миналото не скърби...
в крайна сметка всичко ще се нареди... :)
-
angel4e_f,
спомените тъжни загърби,
пиши си тука да ти е кеф,
за миналото не скърби...
в крайна сметка всичко ще се нареди... :)
Zatoichi ,мило,много ти благодаря,
за тези твой мили редове,
аз знам,че утре пак ще дойде той,
но пак рабито ще остане моето сърце!
{dulgokoska},слънце,
много те обичкам,
и пак за теб ще пиша и сега.
Подкрепа моя те наричкам,
за кратко време ти ми стана кат сестра.
С мене плака,когат ми беше тежко,
с мен се смя,когато имах нужда от това,
сега освен Обичкам те да ти кажа,
нищо по-силно не намирам от това!
ilusia,сладкишче мое,
обичкам те от цялата душа.
От твойте думи се научих,
че не трябва да скърбя.
Аз знам от тебе,че глава високо трябва аз да вдигна.
Да забърша слзите и да погледна туй ,дето имам и ценя.
Обичкам те и теби,мило мое сладко,
обичкам те,винаги ще е така!
me4tatelka,сладкишче мое сладко,
и теби те обичкам много!
на теби ти благодаря за всичко дето ме съветва,
и сега от мен да знаеш,че си незаменима!
`Amy_Lee`,а ти бонбонче малко,
с теб добър екип станахме в разказа.
Ама мн те обичкам и теби,мило,
мн мн си ми сладка!
ауу хора леле нещо музата ми изчезна на псоелдните!
После ще напиша още за др любими хора от тук!
-
Върви където искаш.
Лягай си с кяото искаш ти.
Прави си кефа,хич за мене не мисли.
Аз бавно ще умирам още.
ще страдам,но с усмивка през сълзи.
ще мисля колко близо е до утре
и колко дълга искам аз да е нощта.
Но напук на болката и изневерите с тебе ще остана,
за да може ти да видиш колко боли да нараниш една жена!
-
Каква е тази липса?
Какво е туй момче?
Заслужава ли си да го искаш,
с прекършено сърце?
Момиче малко,сладко,
аз знам,че няма да ме чуеш ти,
но просто ще отминат
от спомените тези дни.
А ти пиши,така ще свърши всичко,
пиши си стихове,слова,
за да може пораснеш ли малко,
да се смееш със глас на това.
мило тази прелест за мени ли е [shame] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]
Ами...да!!! [a taka]
И сърцето ми прекършено е като твоето,
ще бъдем ли някога щастливи по своему?
Едва ли иска той да бъде с мен,
а ти си плакала ден след ден..
Как усмивката аз да си върна,
като ми я взеха без да ме попитат.
Как без страх да го прегърна?
като спомените пак налитат.
-
Живея пак без сянка,
без любов,а с омраза.
Без блям,без капчица мечта,
без желание за живот,
само с жестоката съдба!
-
И всичко туй нима е зарад мен?
Изгубих гадната усмивка,
и прецаках даже твоя ден?
Но..недей да се отчайваш,
ще обикнеш някой друг...
Той ще бъде тъй смайващ,
както преди никой друг...
[so_happy]
-
Тъй е тежко да си тръгва някой...
Тъй боли да го загубиш...
Колко мъки те разтапят...
Колко кръста те разпъват...
Всичко струва ти се малко...
Ненаситна си и от сълзите...
Жадна за милувки страстни...
Напразно търсят го очите...
Ръце, които все осъмват...
Сами, без обич на любим...
Устни, които и след стъмване...
Таят все същия копнеж един...
Колко боли някой да си тръгва...
Но всеки отива си все някога...
Надеждата в сърцето обръгва...
И оставаш с него, ако продължиш нататък...
Сърцето кораб е с товари много...
Пътници безброй, дела и спомени...
[brmmmm] [i love you2] [wish all my love] [brmmmm]
-
Казвам ви,боли ме...
той адски много нарани ме,
и не спирам аз да плача,
в краката му да му се влача!
Колко болка ще понасям
докато ме има насвета?
С какво от мене тя отне те?
Повече любов ли ти дари?
Цял живот за теб аз живях,
но тръгни си няма как да те върна...
зная тя ще бъде твоя грях...
Но боли...
Искам да се спъна и да падна,
за да има за какво да изкрещя,
болката,която всъщност тайно пие,
малкото ми сили и сълзи...
-
Болки от всичко извличат се лесно...
Трудно е да ги отминем, загледани в нещо...
Много по-хубаво и по-обещаващо...
Болка обилна, нещо днес ставащо...
Минали дни топлят ни с болки...
Бъдещи обгръщат ни с блян за живота...
И въпреки всичко усмивки аз имам...
Макар и ядосана ги давам... не взимам...
[lol] :p [lol]
-
Когато "болка" изречеш,
започва теб да те боли,
затова думите когато избереш,
за хубави неща мисли... :)
-
Да мисля... мисля си за хубавите думи...
Които с теб редим и се забравяме...
И все пак... някак трудно е...
Да не се нервирам с ежедневни ядове...
Това училище ми писна вече...
Утре ще пощурея съвсем, тотално...
Но после ще се върна тук и цяла вечер...
Ще те чакам, за да се допълваме феноменално... [lol]
-
Ха-ха-ха феноменално...
как само звучи,
нека тогава потъне в забрава всичко банално,
нека за шОуТо отворим души... :) [lol]
-
Нека, нека, ама съм на път да изгоря...
Не само от твоите рими, а и от химията зла... [lol]
Аналитична и процеси имам си за утре...
По БЕЛ съм с шестици, но и там смут ще е...
Напрегнат ден с обучаващ се следобед...
Ръцете ми треперят... отвътре съм си огън...
И все пак съм си луда... Готова съм отново...
Няма тук заблуда... Мога с тебе още много...
-
Всеки си носи кръста, [lol]
едни потъват в блато,
други сред мъглата от уроци гъста [lol]
но пък има и мигове от злато... :)
Аз по БГ имам тест,
точно утре,2-ри час,
туй за мен е преголяма чест [lol] [lol]
ще закръглям буквички в захлас. [lol] [lol]
Изпитване по геодезия,
таз наука ме съсипва,
получавам пак амнезия,
сърцето в гърлото ми рипва... [lol]
-
Имам ти неволите... закъсвация голяма....
Ще закръгляш буквите... но при мен подсказка няма...
Сама ще си измислям варианти и формулки разни...
Пък, ако не искам... Има изпити безотказни... [lol]
Успех ти аз желая, за мен не ми и пука...
Сега ми е забавно... от треската претръпнах... [lol]
-
Най-жестока треска, [lol]
май ще ни гори нощеска, [lol]
няма отърваване, [lol]
ще пада с римите преиграване... [lol]
Стига с тез неволи,
не чуваш ли...що румоли,
ще валят думичките на парцали, [lol]
и градушка като портукали... [lol]
-
Пак само си говориш май...
Ще свърши бързо този Рай...
Ще трябва да си лягаш рано...
Ще остана аз ей тука само...
И с тетрадката ми нова...
Ще уча формули сурови...
Ще се цъкля, ще се пеня...
Място нямам да намеря...
Ама айде размисли...
По- до късно остани...
Да научим има време...
Постой по-дълго ти с мене...
Тогава не само портокали...
Ами плодова салата ще завали...
Ще ни млатят по главите...
Ароматни сладости в игрите...
Смях ще пада след това...
Твърдичка си е моята глава... [lol]
-
Олеле!Късно стана,
трябва да се пъхам под юргана [lol]
Шегуфка... [lol]
туй беше на симулант преструвка [lol]
Да остана аз до късно,
не знам,не знам,
ако остана тук ще стане мръсно,
от римите ми,ще докарам някой спам [lol]
-
Мръсно, чисто - все едно е...
Щом сме тука - за добро е...
Няма лошо в това...
Смях на празната ми глава...
Пея си с цяло гърло...
В римички свенливо мъркам...
Времето лети, лети...
Аз вглъбена съм, уви...
А тез шегувки са опасни...
Ще разпалиш мойте страсти...
И скандал ще ти заформя...
Няма нищо да ме трогне...
Спам, не спам, ей тук оставаш...
Иначе ме ти предаваш... [evil]
[lol] [lol] [lol]
-
Твърда ръка... [lol]
жестока господарка... [lol]
с голяма душа,
но може да ме смачка кат хлебарка [lol]
Добре оставам,
дано силите ми издържат, [lol]
на доброто се надявам,
ята от рими ще кръжат [lol]
-
Смях голям... голямо чудо...
Твърда, я... не нещо друго... [lol]
Но главата ми е чудно мека...
Май че трябва ми добра аптека...
Да излекува увлечението силно...
Че заразих се тъй обилно...
За компа си залепнах страшно...
Но защо ли... не е ясно... [lol]
Цербер аз не съм все още...
Бягай бързо докат можеш...
Че затягат се нещата...
Ще посрещна аз зората...
С горчивото кафе в ръка...
Ах, пропих се от сега... [lol]
По принцип ми е толкоз чуждо...
Но днес ми трябва... нощта е дълга... [lol]
-
Отличничка с мека глава?!?
Да бе, да....
Да бягам от тебе-не ща,
супер ми е,ще извикам "УРА!"
-
Викай, викай и аз тук кряскам...
Животинчето спокойно стряскам...
С шумна музика и с пееща сестра...
С рими, що редя... щастлива съм душа...
Сега ми нищо веч не липсва...
Даже не ми и писва...
Не искам краят тук да идва...
Не искам! Ще му се обидя...
-
Не искаш ли "Happy end" да има,
в леглото на възглавницата мека,
да сънуваш приказка в рима-
в по-добър свят,да е по-добър човека...
-
Аййй, не! Не искам, а и не мога...
Аз не спя и в късна доба...
Пък и тепърва ще да уча...
Възглавница днес май няма да подуша...
Не ми и трябва... свикнала съм вече...
А и тук откривам добричко човече... [inlovee]
-
Тогава хайде...до полунощ,
че ще се развали магията,
да усетим пак стихийна мощ,
да се противопоставиме на орисията... :)
-
Май и компания се появява...
Хайде да се включва тя веднага...
И римите да се вият, вият...
Смях и настроение да ни разкрият...
А тая магия проклета...
Много е кратка, нелепа...
Но пак ще я направим ний скоро...
И ще продължи доста по-много [lol] [lol] [lol]
Каква обърквация изписах...
Мани... нещо се стъписах [shame]
-
За кой говориш,
за ияничка-баничка ли загатваш,
да идва,а ти не спирай да бърбориш [lol]
и римичките мои да хапваш [lol] [lol]
-
Ама тя избяга нещо...
Да не би да постъпихме грешно...
Защо така ни изостави...
Аз ли нещо и' направих...
Ех, Поете, не съм аз гладна...
Ама за римите ти съм премного жадна...
Опивай ме, а аз ще изтрезнявам...
Че щом спрем ще полудея [lol]
-
в този миг сега
ще кажа истина една
едно моми4е съзрях ве4ерта
седи само под блестящата луна
запознах се с нея веднага
и в миг усетих любовта
на девоиката красива
4уствата поднесох с нежни думи аз отнесох
С усмивка отвърна веднага
но чувстваше ли тя това
Не мисля аз сега
но в този хубав ден ,аз останах в плен
на девоиката в бронзов тен:))))))
малко в минало време:)
-
Хубаво е да си влюбен,
лошичко е да си сам,
ако тя почувствала е нещо,
ще се върне утре там!
Ще забрави,че те няма
и ще помни вечно този миг,
ще те търси като жива рана,
а ти ще съживяваш този блик...
-
Девойката не гледай само отдалече
а бързо ти нещо и кажи.
Признай и любовта си дива
и я погледни не много свенливо.
Тя сигурно това и чака
едни очи да я погледнат в нощта
и в любов да и се кълнат
ех,че ще е хубава нощта. :p :p :p
-
Никаква организация няма...
Хали, мераци, копнежи...
Ех, че весело стана...
Обърквация от душевни ехтежи...
Само мъничко още оставам...
И после си тръгвам от тука...
На уроци без желание да се отдавам...
Наранена от тежка разлика...
-
Тежка разлика за какво?
Нима е пълен с болка жовота ти,
недей така,мило дете..
ще се оправи с копнежите ропотни...
'Няма да страдам от днес' си кажи,
пвдигни глава и гордо напред продължи,
направи крачка,а може би две...
сама не знаеш слънцето всеки ден те зове... [inlovee]
-
Леле, грешка съм допуснала... [shame]
Не разлика, а разлъка ще съм вкусвала...
След броени минути само...
Отива си... Тръгва натамо...
А кога ще се върне не зная...
И чакайки без глас ще ридая...
-
О,ще се върне,не бой се,
по заник слънце или с кристалната роса,
ще има "В две редици строй се!"-
дует "по-страшен" няма на цялата земя... [lol] :) :p :>
-
Той се върна... а аз не дочаках...
Нетът се бъгна... за чао помахах...
И после с терзания, уморена потръпвах...
В поредно очакване... Но сама си осъмнах...
Нямаше думи, нито усмивки...
Само клепки в умора, притворени, тихи...
Нямаше нищо, даже сили са още...
И вечерта ме прегърна, казвайки "Самотна нощ ще е!"...
[confused]
-
Самотата в нощта е убиец,
самотата без него е страх.
в тъмнината недей да се криеш,
защото сърцето потъва във прах!
-
О, колко верни са твоите думи...
Да се крия отдавна престанах...
Задълбочил всичко помежду ни...
Убиецът родител ще стане...
Naeliya :arrow: :flyingkiss: [namigggggg]
-
На никога аз не желая
на моето място да е
от учене направо ще се смая-
и в тая жега - много е зле...
На десети е първият изпит,
времето ме яко притиска
и на мен все ми се спи
да се явя май не ми стиска...
-
iani4ka мила, разбирам те - лошо!...
Неприятно това е повече от много...
И аз сега уча... и блъскам глава...
Но ти ще успееш... не се и съмнявам в това...
Ден за ден зубкам и каша ми става...
А ти постоянно знания опресняваш...
Лечението е само едно, ти знай...
Излез, отпусни се... Направи си малък Рай...
А после да учиш пак поседни...
На свежа глава сили ти освежи...
Кашата разбъркай, после отново...
Подправи я и всичко ще бъде готово!...
:flyingkiss:
-
Много са страшни изпитите ми
Цели шест са - главата ме боли...
По биология са трички
и по химия са три.....
Чудя си сега и мая
по главата кой ме би
за медицина да мечтая,
много тъпо, но уви...
-
Tъпо?! [oops] Миличка не думай тъй...
Как може така да казваш... въй...
Твърде важно е, за да го принизяваш...
Поискала си го... сега е редно да го защитаваш...
Наистина е много учене - знам го това...
Мен не ме влече, но щом си избрала така...
Недей се отказва... тия изпити ще минат...
Но само помисли си после... Колко приятни мигове ще има...
Своята професия сама си си харесала...
А това е тъй скъпо... Не би могло да е тъпо!...
Всичко отминава... моментът тежи...
Но после ще се радваш... Отпусни се малко... Не гълчи!... [inlovee]
-
Ех, тези уроци!
Вглавата ми малката клетка
прави подскоци.
Мъчи се милата - от стах се тресе:
дали пък ще дойде й силата,
когато квесторът тестта внесе?...
-
Дойде, не дойде... изходът един е...
Нашето момиче безценен цял рубин е...
Както и да излезе на тези изпити, зная...
Че тя натрупала е достатъчно и истински знания...
А видях, че се задава моят скъп Поет...
Време беше вече... след толкоз часове наред...
-
Дойдох,видях...останах, [lol]
пък може и да победя, :)
с римичките отново се захванах,
отсъствието от миналия ден ще ти простя :)
Прости ми го и ти... :)
но понякога...много ми се спи... [lol]
А ияничка очаква я успеха,
сигурен съм в това,
да не се подготвя за утеха, [lol]
а с изпита да се захване-най-простата игра... [lol]
-
За прошка ти не ми приказвай...
Просто... в рими замълчи...
Аз вече тайно се отнесох...
И заповядах си "Не го гълчи!"...
Но знаеш, малко съм си смахната...
Та сигурно няма да ти се размине...
Щом победата ти днес тъй кратка е...
Отмъщение жестоко ще да те застигне...
[lol] [lol] [lol]
Броят на публикациите твои впечатли ме...
666... нима това символ не е?!... ти кажи ми :>
-
Най-могъщия сред мрака, :>
най-великия кошмар, :>
демона прекрасна тебе чака, :>
внимавай,че си пада малко звяр [lol]
Не,не е тъмния луцифер...
а просто твоя кавалер... [shame] [lol] :>
-
Ммм дам... Мъжката Пепеляшка... [lol]
Дето бяга в полунощ с каляска...
И разбива сърчицето...
И се връща после... ето... [lol]
Сън, кошмар... все още не...
Но скоро може би... сега кавалер е поне...
[inlovee]
-
Я със мене сподели,
що в понеделник стана,
имаше ли фал или...
шестаците за опашките захвана.... [lol]
-
Понеделник или петък, сладък...
Нещо май се пообърка...
Хайде пак ще ти прощавам...
Ако аз съм те побъркала... [lol] [lol] [lol]
Едни оценки си оправих...
Други неприятно затвърдих...
Но още има да се справям...
Поне надеждата спасих... :p
-
Аз съм пак във времето назад,
със седмица цяла дори,
майче правя се на тарикат,
иска пак умът да спи... [lol]
Добре...не е било трагично,
даже справила си се прилично,
аз пък тест ще правя...пак, [evil]
но ще си взема май бележка-накуцвам с левия крак [lol]
-
Пак и пак... ужасно значи...
Пак ще учиш и ще крачиш...
Накуцвайки насам - натам...
И ще оставиш някого ей тука сам...
Защо ли се досещам кой е...
Човек за теб, готов на бой е...
Но няма как... е всъщност има...
Но трябва волята му да е по-търпелива...
А това е толкова трудно вече...
"Докато чакаш всичко без тебе оттече"...
[confused]
-
Стига с тестове,уроци и оценки,
да поговорим за певци,фенове и фенки,
разкажи за някой столичен концерт,а може би два :)
разкажи имаше ли гръмогласен вик "Ура"... [lol]
-
Опааааа... ах, къде заби ме...
Много лошо е това...
Нямам си и идея, извини ме...
По концерти аз не съм била...
Не съм чувала и коментари...
Интересът ми не е натам...
Ако търся нещо, то едва ли...
По таз концерти щях да съм...
-
И аз нещо се не трогнах,
не съм голям фен,
с кинти не "помогнах", [lol]
лудницата просто не е за мен :) [lol]
-
За мен пък пасва идеално...
Както ми отива и тишината...
Аз вписвам се емоционално...
Във всяко нещо до душата...
Весела и тъжна едновременно...
Така аз имам своето място...
Но за парите по концерти мнението...
Като твоето е... туй е ясно...
:p
-
Тц,тц,тц-лудница и тишина,
нима възможно е това,
как побира ги твоята глава,
несъвместими понятия,ама на... [lol]
ПП:талант :) [lol] :p
-
[lol] [lol] [lol]
Ааа... недей така... с похвали...
Че скоро надменност ще завали...
Като пуйка аз ще се надуя...
И мелодията ти красива не ще я чуя...
Просто така се случва... не зная...
Как за другите е невъзможно...
Излизам различна... но леко желая...
Да бях като всички... нима тъй е сложно?! [confused] [shame]
-
О,не-не бъди като всички,
"всичките" са скучни, [lol]
ти си от онези птички,
хвъркащи над поляни тучни... :)
Другите владеят само едното,
а в твоите ръце Хаоса стои,
но как го използваш,внимавай...щото,
може някой да го заболи :) :p [lol] :> [heart__]
-
Другите боли ги кратко...
В тях аз бързо избледнявам...
За мен запазвам болка сладка...
И всички спомени оставам...
Ти не се плаши... неподвластен...
И предпазен си от нещастието край мен...
В ръце май държиш ти Хаоса...
С кръгла форма - съвършен...
[inlovee]
-
Хаоса не е за всеки
и определено не е той за мен,
предпочитам аз по-тихите пътеки,
защото оставам по-малко уморен.
Много глъч и много врява,
правят ме "леко" неспокоен,
сред хора да съм-не ми се отдава,
предпочитам мигът в самотата многослоен...
-
Тогава как да приемам това...
Че Хаоса уж аз го държа...
А с теб се чувствам прекрасно... на място...
И никак не ми е тука тясно...
В единия случай противоположностите се допълват,,
А в другия сходните характери се свързват...
Ние сме в средата
на това разбиране...
Или може би невярно
е цялото париране...
Всъщност е без никакво значение...
Факт е, че открих своето течение...
-
Може би си права,
нейде по средата
се намираме тъдява, [lol]
там където преплита с друга се душата... :)
-
Може би... мнението ми споделяш...
Ех, че хубаво ми стана...
Опозицията нещо се прережда...
И мнението едно ще остане...
Хайда да се хванеме за друго нещо...
Да намериме различия и да ги обсъдим пак горещо... :>
-
Къде да обърнем взора,
към предпочитания или светоглед,
или за характера да подновиме спора,
сигурен съм има помежду ни различия безчет... [lol]
-
За чий характер, по-конкретно?!...
И аз съм сигурна в много неща...
Взорът ни е по-далечен...
От на деня обикновеността...
Различия безспорно има...
Нима обратното съм казала... [oops]
Но защо и колко се в нас откриха...
И как един на друг ни те показаха...
[inlovee]
-
Добре,сега ще кажа,
някои неща за мен,
на кратко ще разкажа,
в този слънчев ден... [lol]
Не се влияя,
от модните тенденций,
простички неща желая,
не съм с безкрайни аз претенций...
Не съм и религиозен,
но не съм и атеист,
песимист сериозен,
но и не рядко-оптимист...
Обичам облаците бели,
обичам синьото небе,
да ги гледам горе Нели,
изпълват с вдъхновение моето сърце...
Футбола не обичам,
от коли не се интересувам,
но мъж се аз наричам [lol]
и на друго се любувам...
Не пия,не пуша,
по жени не ходя... [lol] [lol]
градския шум ми идва до гуша,
сред самотата обичам да бродя...
Четенето обожавам,
с любима книга в ръка,
друг човек аз ставам,
летя над чужда и далечна земя...
Дискотеки не посещавам,
също и компютърни зали,
домошар съм и такъв оставам,
купоните не харесвам,ако не сте разбрали [lol]
На Смирненски се възхищавам,
стихове написал е прекрасни,
чета ги в захлас и недоумявам,
какъв велик човек е бил,във времена ужасни...
Доста съм разсеян,
и без ясна представа,
с ум надалече отвеян, [lol]
какво в живота ми ще става...
По отношение на парите-пестелив,
няма за какво да харча,
с други щом се запознавам-срамежлив [shame] [lol]
та от притеснение чак в устата ми нагарча...
Стига толкоз откровения,
знам полазиха те май съмнения,
намери различията сега, [lol]
аз разкрих частица от своята душа...
-
Лелееее... Ужас!!! Как можа?! [confused]
Сам себе си опроверга!!! [oops]
От всичко по-горе изброено...
Само едно ли, две ли не ми е приближено...
Разлика откривам само...
В шума и танците до рано...
Но то понятно е... наистина...
Момиче съм и танца искам го...
Книги да чета - обичам...
Потапям се в различен свят...
Поезията ме привлича...
И тя е моят провокат...
По жени не ходя също...
Нито пуша, веч не пия...
Стоя си също често вкъщи...
Но и навън обичам... Не, не крия...
Обожавам аз разходки...
И приятели си еднички...
Природата ми не е кротка...
И същевременно е тъй добричка...
Няма какво да казвам друго...
Като теб изглежда, че съм днес...
И все пак има още нещо...
Но открий го сам... клонка сред лес...
[lol] [lol] [lol]
-
Тук откривам откровения горещи,
а аз пък искам да ви кажа нещо:
вий сте толкова различни -
смели, дръзки, слабо иронични...
На света цвета всеки иска да научи,
но опитва се и от пороци другия да отучи.
Жадувате за танц - ти {dulgokoska},
за Смирненски пък Zatoichi, седнал на бабината си рогозка.
но дайте друга тема да похванем
може тъй пък повечко да станем ... [shame]
-
Охо,гост пристигна,
заповядай драга,при нас поспри,
за поздрав аз ще ти намигна, [lol]
а ти за себе си ни разкажи...
Накратко ако не ти се говори,
но в мерената реч,
няма тази вечер да се спори,
прибрахме с Нелито словесния меч. [lol]
За туй не плаши се
и любезно изясни,
тука в рими отпусни се,
образа си в рими проясни...
-
Рими, рими... стига се повтаря... [lol]
Ех, Поете, Тя си знае добре... :p
А и виждам, че и' се отдава...
Реденето на звучни редове...
Аз съм Нели и приятно ми е много...
А пък моят кавалер любим...
Който е богат на мереното слово...
Се зове със зучното име Венелин... [inlovee]
За нас представа имаш вече, явно...
Нали малко в откровенията прекалихме... [shame]
Но казаното е напълно вярно...
Заповядай! Чакаме! При нас включи се! :p
-
Със сили сетни
и усилия изстискани,
ще изкажа думи ответни,
макар и неизискани,
защото имам въпросче едно,
към Нелката мила,прекрасна,
което ме мъчи от време оно,
просто въпросче,за представа по-ясна...
Как го правиш бре Нели това,
във времето въздесъща,
да си тука и деня и нощта,
да си ходи твоя милост и в същия миг да се връща... :question: [oops] [lol] [heart__]
Работа не признаваш,
училище...почти, [lol]
май неумееш ти да се предаваш,
май Нелката не знае как се спи... [lol]
За да се науча питам,
защото ми е неудобно,
искам с тебе тук да скитам,
сама да те оставям все-доста ми е неугодно... :) :) :)
-
Искаш тайната си да изкажа...
А после ти от нея да намажеш...
И само заради едно ще се склоня...
Не обичам тук без тебе да стоя...
Та ето как стоят при мен нещата...
Нощем не издържам аз в кревата...
Сънят дълбок май ми е обиден...
И бяга той, а аз оставям го да си отиде...
Не ме влече и в много късна доба...
Разсейвам се с книжка или поетична проба...
А денем тук под претекст...
Че да уча трябва и ставам след минутка - две...
Най-хубавото е, че засега се справям...
В безсъни нощи уроците удавям...
Или пък в междучасията попрочитам набързо...
И след това оценките добре ги връзвам...
Не е нищо, кой знае какво...
Но понякога е доста уморитено да се въртиш в легло...
Без да можеш очи да затвориш...
А най-лошото е, че тогава няма с кого да говориш...
Сестра ми спи като пън сладко, сладко...
А аз, ако задремя... то ще е съвсем закратко...
[oops]
-
Виждам в stih4e(.com) с новите сте приветливи..
Тъй че, без да крия своите очи свенливи,
някои неща ще ви разкажа....
Аз съм нова и признавам
тук играта ми е тръпка.
Но по много аз не мога да оставам -
мен живота с работа ме врътка [lol]
Мерената реч за мен бе нещо непознато,
но пък думите се връзват като в песента легато...
Лесно е когато става интересно...
И аз да си призная честно
с интерес оставам да чета
как в главите ви се лее мисълта
-
В главите ни?!... По скоро в душите [lol] [lol] [lol]
Едни такива... кънтящи с викове...
А звуците, що блъскат се в ушите...
Изливат се в ей тези редове... [lol]
И тъй преплитат се реки безбройни...
С ежедневни трудности и смешки много...
Най-забавен е Поетът с поройни...
Игриви думи... Светло слово!... [lol]
За момента аз какво да кажа...
Чакам някого за компания...
През нощта приятелка в легло аз пазех...
Гледах филми... без стенания [lol]
От смях умрях си, а заспали...
Оказаха се моите момичета...
И днес за нас е празник официален...
Та пропуснах аз да ходя на училище [shame] :> [shame]
Разбрах, че хубави оценки...
От вчера имам за годината... :>
И сега ей тука пърхам ведро...
И подходящо място аз не си намирам... :p
-
Здравей отново!
За оценките-Браво!
При тебе значи всичко е готово-
свобода пълна-надясно и наляво. [lol]
Аз пък днеска,
пак ще търча,
на даскало с рошава прическа,
по коридорите ще има да хвърча. [lol]
-
Ще ми се да е свършило...
Ама има и утре...
Ужасно се е получило...
Много ми се струпва...
Две практики с протоколи...
Изпитване на всички тях...
И урок по история...
Иде ми да превърна всичко в прах...
А и не забравяй после стажа...
Знам ли как и там ще е...
Ох, стига толко багаж...
Сега трепка в ритъм моето сърце...
Забравям другите неща...
И заслушвам се във вълшебна песен...
Настръхва моята душа...
Влюбих се! [inlovee] Толкова е чудесна...
-
Нелке тъй любезна,
аз ще взема да отлитам,
но не бой се,че ще изчезна,
като се върна,за тебе аз ще питам... :)
Аз съм втора смяна,
но часове по-ранни имам,
та ме викат от зарана,
практика да взимам. [evil]
-
С тия практики проклети...
Закъсвация голяма...
Вече капчица търпение...
Да приключат, не остана...
Бързай... скоро всичко свършва...
Все някак ний ще оцелеем...
А няма ли ме, щом се върнеш...
Значи друг взел ме е мене...
:p
-
Отговорите ви тук прочтам
и си мисля как и аз до скоро
бях готова тъй да тичам
в даскалото - то за мен бе сърчицето второ [lol]
Беше време - преди 20 май,
с приятелите беше радост, беше смях,
но се разделихме и поехме по страни безкрай...
А на мен остана само спомена от тях.
Та намеквам аз, че като казват
хората за даскалото - ценно е,
то нещо друго има се в предвид:
сред ученици то не си печели много фенове,
но приятелствата там са си от висша степен първи вид!
Тъй че - то ще свърши -да!
Но когато вече го загубиш
ти се иска още за беля [inlovee]
-
Ох, съгласна съм с тебе, мила...
Училището е велика сила...
Но понякога се прекалява...
И ентусиазмът често се стопява...
Важно е и необходимо...
Но понякога непоносимо...
Не само учениците попрекаляват...
Но и даскалите полудяват...
Злобят се и са добрички...
Сами се вкарват в игрички...
Аз разочарована съм жалко...
Успехът ще е твърде малко...
Без стипендия оставам...
От срам и ярост побеснявам...
[oops] [shame] [confused]
-
Училище,раздяла,край,
но още ми се иска май...
Една седмица крайния срок да удължа,
учението,макар и трудно, да си продължа.
Тук оставям приятели безценни,
гаджето и лудории
и заминавам към семейството във Пловдив,
където ще трябва да бачкам,нали?!
А как не искам да си ходя...
Тук е весело със тях.
По софийските кафета пак да бродя
и да се превиваме от смях...
Но няма - тръгвам,заминавам -
багажа вече е готов.
И въпреки,че е грях, ще го кажа
ЛЯТНА ВАКАНЦИЯ СВЪРШВАЙ - ИСКАМ УРОК НОВ! :) [reeeev]
-
Хайде пак тема да подхванем...
За теб, за мен, за тук, за там...
Как минават дните да узнаем...
Кое перце е... и кое таран...
За мен най-лош е спадът...
На оценките и на стипендията...
Но вече вижда му се краят...
И поуспокояват се трептенията...
[confused] [lol]
-
Оф,дните минават бавно,
по жегите в училището обикалям
и няма нищо тука славно,
да беше битка,ами от лъчите аз изгарям... [lol]
Но имам си утеха една,
място най-любимо,
не го заменям за нищо на света-
stih4e.com и момиче прекрасно,необозримо... [lol] :) :)
-
Прекрасно?!... Да! И все те чака...
Айде пак започва семейният скандал [lol]
До заран ранна... чак до сред мрака...
Въртя и суча... да седна пред познат екран...
И там да видя нещо друго...
Различно от деня ми скучен...
Да видя Него... много трудно...
Вече все по-рядко туй се случва...
И тук се пеня и се дразня...
И навивам се да уча уж...
Но учебниците мен не блазнят...
Дори покрити зад "успешен" руж...
Та сметка ревностно аз искам...
Стига с това учение...
От него нуждата разбирам...
Но докарва ме до психонарушения [evil]
[lol] [lol] [lol]
-
Мда,права си-майче съм виновен,
но нека лека да е твоята присъда,
и аз страдам от деня жежък,отровен,
но ще се опитам по-редовен тук да бъда. :)
Не се пени,не се дразни,
а на мен се усмихни,
кажи какво аз да направя,
та да си кажеш:"Добре де,ще забравя" [lol] [lol]
-
(http://www.sparkletags.com/Text%20With%20Images/T/tweetyandyourpointis.gif)
Прошка няма... вече казах ти...
Днес съм лоша и то много...
Да кажа, че забравям, отказвам ти...
Дори мога да съм по-сурова...
Нередовен си отдавна...
А чуваш ли ти гласове?! [lol]
Или пък привиждат ти се сянки?!... [oops]
Да не би някой тебе да зове?! [lol] [lol] [lol]
Айде, жегата премина...
Вече диша се по-леко...
Дано нередовността отмине...
И разговарянето ни да е по-меко... [lol]
-
Добре,добре,-разбрах,че не прощаваш,
но знай,че ти ме леко депресираш,
като повтаряш все "ще съжаляваш",
недей така,че сърцето ми стресираш. [lol]
А що се отнася,
за жегата тук,
тя не загася,
прави на пук.
И късно вечерта,
все е едно,
като през деня,
но-по малко зло [lol]
-
Няма да съжаляваш... А ще ти се иска...
Надалече да избягаш... Но дали ти стиска...
Как форумчето ще оставиш... Та то ти е любимо...
Не можеш да забравиш... То е просто неустоимо! [inlovee]
-
Съгласен,съгласен,
то е мед и масло,
огън и лед опасен,
остава си едно... :)
Но понякога нещо блокирва,
не мога да си го обесня,
кръвта във вените се съсирва,
сам ще се обезглавя... [lol] [oops] [evil] :question:
-
хихихи... недей така...
че ще ме налегне безмерна тъга...
и после какво с мен ще стане...
то и аз едва издържам и неспокойна си оставам...
от снощи досега бях полудяла...
през минута проверявах... от неспокойност изкуфяла...
[lol]
-
Тема опасна подехме знай,
да не викаме дявола голям,
да си останем двама в този рай,
защото лошо е-ти сама,а аз пък сам... [lol] [lol]
-
Защо пък лошо... не разбирам... [oops]
Нали обичаш самотата...
Аз място май не трябва да намирам...
Дълбоко в тебе, във душата... [shame]
Нали спокойствие обичаш...
А аз понякога донасям хаос... [confused]
Дявола не искаш да повиквам...
Е, замлъквам... нали форумчето е ОК в този час...
[lol] [lol] [lol]
-
Ех ма си ми дяволица,
обичаш да ме мъчиш,
за тебе съм като мушица,
изненада ли искаш да ми връчиш?! [oops]
Обичам самотата,
но сега я няма в душата,
искам ХАОС да ми носиш,
и ХАОС от мене ти да просиш [lol] [lol]
-
Ох, имаме проблемче значи... [lol]
Не умея аз да прося... [shame]
Затова оставям много знаци...
Но ХАОС ще пробвам да понося...
Ако пък се проваля случайно...
Наистина изненада ще ти връча...
Защото, ако падам то е безпощадно...
И край мене всички тихо мъча... [confused]
Вместо изненада диплома аз ще ти дам...
Че след толкова учене... Все пак ти не остана сам... [inlovee]
-
С теб човек и да иска дори,
сам не може да остане,
аз не искам разбери-
някой за душата ми успя здраво да се хване... :)
-
Кой е този нахалник, кажи...
Как си позволява дързост подобна...
Колко е нагло и нелепо, уви...
Самотникът надянат е със споделена роба...[lol]
Ако искаш аз ще я задържа,
а ти бързо избягай...
Това ти го дължа...
За моите обърквания, извинявай...
[inlovee]
-
Нахалника да е благословен,
от лъчите златни вечно озарен,
защото много е този нахалник за мен,
искам го и нощ и ден. :) :) :)
-
Какъв си смахнат... Как може тъй...[lol]
Да желаеш нахалник... леле... въй...
Малко хора биха сторили това...
Да не си се объркал... Увери се сега... [oops]
Че грешките често са много болезнени...
Макар че понякога са си полезни... :>
[inlovee] [inlovee] [inlovee]
-
Аз си падам малко особняк, [lol]
желая туй,що другите не желаят, [lol]
имам особен аз мерак, [lol]
и чувствата копнежи други ваят. :) [lol]
-
Нима намекваш, че нахалникът нежелан е...
И обичта към него на другите параван е...
Е, поне утеха си има сега...
Че ти го желаеш... или е лъжа?!...
Ведра тъга сърцето обгръща...
А всъщност никой мен не прегръща...
[lol] [lol] [lol]
-
Нещо в мене пак не е наред,
ту спи ми се,ту лети ми се навред, [lol]
книжле отново май ми се чете,
но не се решавам-какъв каприз,какво дете, [lol]
пред монитора ме се стои,
но главата от жега се върти,
погледа отнесен,пак блуждае,
какво да прави моя милост не знае... [lol]
-
Главата се върти?
И при мене е така, помни :)
Но не знам защо така се получава,
че ваща кака полудява [lol]
Май по рождение пере ме тока....
или изпадам в треска, тъй дълбока...
За малко днес се аз отбивам....
рядко вече временце намирам...
Жалко...тъжничко ми е за вас...
моите рими веч' играят пас...
-
Време значи намери,
за нас мъничко ava,
да знаеш Zatoichi много се чумери,
че те няма и лаф със теб на става...
И ЛС ти написах дори,
обсъждахме отсъствието твое,
с Нелито до зори
и се чудим и маем какво е,що е...
-
Отсъствие по работа е извинението мое...
Кво да се направи-искреничко то е :)
Трябва пак да бягам - на изпращане съм днес...
Но време щом намеря за себе си ще пратя вест :)
-
О, не... Пак ли потегляш...
Моля, поспри...
Сега аз посядам...
Малко време отдели...
Писна ми вече...
Това разминаване...
На помага дори...
Основателно поясняване...
Зная, че имаш работа ти...
Но тъжно е, много ни липсваш, уви...
[sad3] [reeeev] [sad3]
-
Пак ни се изплъзна,
надалече избега,
упрек да изрека,не ще дръзна,
ще дойде тук отново...на брега...
-
Тя ще дойде, ти ще дойдеш...
Но аз къде ще бъда...
Вече някак е неясно...
За мене тежичка присъда...
Хайде малко по-ведро вече...
Че готова съм да ревна...
Ти и Тя от мен далече...
Каква печална тема за беседа...
-
Как така къде ще бъдеш...
между нас ти ще пребъдеш [lol]
няма да се притесняваш,
недей и да съжаляваш,
защото някой ден-слънчев вероятно, [lol]
отново ще сме тримка
и знай,ще ни бъде приятно,
ще сме само за снимка. :)
-
Каква ти снимка, Поете мой...
На различни места сме... в различни покои...
Да се събереме - не става, няма надежда...
Тримата заедно... някак не изглежда...
Да стане туй скоро... по-скоро не...
Ох, има нещо... черногледо съм дете...
[oops]
-
Хайде,хайде,на мен ли го казваш,
че козирозите сме песимисти, [lol]
недей таквиз приказки да ми разказваш,
защото можем и да бъдем оптимисти... :) :) :)
-
Я, най-добре да си признаем...
Реалисти сме непоправими...
В своите идеи вярваме...
И в изпълнението им сме неповторими...
:>
-
Реалисти...хм...може би да,
но има в нас от всичко по малко,
не знам дали това е за хвалба,
или пък трябва аз да кажа:"жалко"... [lol]
-
Никакво "Жалко..." няма у нас...
Реалистична фантазия с много, много страст... :p
Всичко умеем по своему да виждаме...
Хайде да не спорим, че другите да не обиждаме... [lol]
Козирозите не напразно тъй зоват се...
И в жеги безобразни, на инат те не топят се! :p
:> :> :>
-
Така е,с рогата напред,
не сме от овните по инати,
но сме с таланти безчет,
че дори и устати. [lol]
-
Аууу, устата до безбожност... :>
Всички се от мен оплакват... [shame]
Нима е толкова пък сложно... [oops]
Да проумеят що аз постоянно им загатвам... [confused]
За множество неща са слепи...
Или правят се те на такива...
Но това безкрайно е нередно...
И ще им го казвам аз... Макар да е за тях обида!!! [evil]
-
Оле, пак обърках се аз... [oops]
Ама... голям праз [lol]
-
Ха-ха,точно така,
казвай каквото те мъчи,
без да слагаш на уста ръка,
без значение кой-какво на теб ще връчи.
Аз пък съм повече тих,
отколкото устат,
но почна ли да пиша стих,
съм за сто човека в чат. [lol] [lol] [lol]
-
Хихихи... какъв фурор... [oops]
Тук си истински вихър... :>
Нямаш дълго ти умора...
И с теб обичам аз да скитам... [inlovee]
По поляните на наште стихове...
Тъй е хубаво така...
Аз до теб съм само птичката...
Коята пее от цялата душа...
:p
-
Ти си точно птичка волна,
от желанието и копнежа май си болна,
та зарази и мене с този грип
и привлече един странен и потаен тип... [lol]
-
Болна ли... ах, ти... говориш
пак измислени неща...
Нима готов си с мен да спориш
и защитаваш болестта... :>
Потаен аз не те намирам...
По-различен... може би...
Но в това аз хубост все откривам...
Лошо няма... щом си с мен... хихи [inlovee]
-
Лошо няма казваш,а дали си убедена,
аз казвам "лошо няма",че си с мен,
информация отдавна потвърдена,
щом си с мен,нощта превръща се в ден. :)
-
Убедена не съм... а много повече от това...
А твоята нощ е по-кратка от деня...
И все сме далече и все се делим...
Щом тук засечем се, спрялото време лети...
Хем се забавя, хем бързо върви...
Няма избавяне... То решава, уви...
-
Tака е,времето обича,
невинни души да притиска, [lol]
да кара човека да тича,
дори той да не иска... :)
-
Така е, но твоето е още по-лошо...
Времето за сън приласква те мощно...
И бързаш да лягаш, към леглото летиш...
Мене забравяш в мига, щом заспиш...
[reeeev] [reeeev] [reeeev]
-
Забрава?Как искам да я позная...
бавно с приказки сладки да омая...
Искам да е тя при мен сега....
искам бързо да излекува моята душа,
че пак разболявам се май...
момче е виновно, май всеки туй знай.
-
Знае се то, любовчийке чаровна... :p
Че болката твоя е отново любовна...
Само се чудя и в недоумение се мая...
Как някой ранява те, ще го пратя не в Рая... [evil]
А в Адския огън, да се пържи, но нали...
Знам, че това би те наранило повече, дори...
Затова не се предавай, аз съм тук - насреща...
На слуха се ти не давай... Използвай силата гореща... [inlovee]
-
Днес съм аз щастлив,
защото нещичко разбрах,
бил съм в миналото предвидлив, [lol]
защото "5" по немски в дневника видях. [lol]
А мислих,че останал съм с четворка,
защото от немски не отбирах [lol]
и даскалката "мила","горка",
говорише си,а аз отново не разбирах... [lol]
-
Браво, браво, поздравления...
Явно немският е мил към всички...
Макар че суров звучи, за удивление... [oops]
Оценките ни са отлични... [lol]
Аз пък съм единствена шестица...
По немски тази година в клас...
Отлична е и твоята петица...
Заслужени са дори и с неразбирането в час :p
-
Ама ти си ми била чудесна,
щом немския "изяла" си от раз, [lol]
граматиката не е никак лесна,
но явно внимавала си в час.
Евала,поклон,
при теб ще ходя на уроци частни, [lol]
за да няма догодина тежък стон, [lol]
за да няма изненади най-ужасни... [lol]
-
За даскало си вий говорите отново...
За моята стипендия ще кажа само аз "готово"...
Чудо случи ми се и уви...
надеждите в реалност претвори -
стипендията хванах, интересно как...
мама мислеше, че не ще да ме огрее пак [lol]
-
И на теб поклон дълбок,
кръста чак ме заболя, [lol]
ще стигнете своя връх висок,
ако продължавате така. :)
-
Ох, аз стипендия не хванах...
Не ми достогна единица...
И защото горда си останах...
Успехът води се петица...
Браво, сладка моя, приятелко
Ти заслужаваш подобен успех...
Я да сменим темата и по-нататък...
Да не ни се кланя прекрасният поет...
-
да я сменим, но за що ще си говорим ний тогаз?
малко трудничко се сменя темата от раз!
кажете и започвам да говоря....
мога даже малко да поспоря...
чакам вас, мили мой...
кой застава първи в строй?
-
Ей ме на'... камикадзето съм аз...
Та сменям темата в този час...
Нека поговорим за приятните неща...
Които са ни споходили до сега от сутринта...
:p
-
Аз ще изстрелям първия салют,
я кажете ще ходите ли нейде на почивка,
или ще запазите домашния уют,
където и да е,споделете със усмивка. :)
-
Аз засега съм забатачена тук... [oops]
И няма надежда за промяна наскоро... [evil]
И все пак тая желанието за уют...
В някоя палатка нейде по Черноморието... [inlovee]
-
До сега от сутринта...
Божке, туй за мене е мечта :)
Снощи от втора, първа смяна станах аз...
Познайте днеска колко бях във час :)
Но...може и да се объркате вий, мили...
че где сте видели кат мене такива самодиви :)
Луда работа ви казвам - ей ме на...
Луда - 24 часа веч не спа :)
Инак на работа си ми е доста яко...
колегите пере ги тока...в шок изпадат:)
лудница и филми там пък стават -
дупето ви трябва да е много яко :)
-
Брей,брей,брей,
валкирия цяла,
плаши се от тбе даже змей,
бяга на далече тъмна хала [lol]
-
хаха... сладка, айде, знаеме ги ние тия...
яко дупи как недоспало сервира...
ама без да те засягам... та какво са 24 часа...
не е никак много, даже ако си купонясвал...
само дето от смях работата не върви...
че лично аз се разревавам... и се хиля през сълзи...
такива моменти край мен са опасни...
че смехът ми е до болка страстен [lol] [lol] [lol]
-
Тук ще кажа само че грешиш...
Със смях и клиентите ти веселиш...
Забавно е как с колегите се ний заливаме,
сервирайки обаче нищо не разливаме...
Инак 24 часа - нищо са, признавам...
предния път бяха 32 - таз тайна ви издавам
-
Аз не отричам веселите всеобщо...
А разкривам свойта слабост да се смея мощно...
Да рева и кат се смея всички да развличам...
Направо полудявам, забравям и да дишам...
[lol] [lol] [lol]
-
Весело ми бе до време...
Сега подсмърчам вече...на кой му дреме?
Болна съм и от кашлицата две не виждам...
към колегите ми утре с хапчета аз ще прийждам :>
Ще ги черпя - кат бонбони аз ще ги раздавам...
Че покрай мен не се знае кой ще разболявам :)
-
Я кажи ни ava,
имало ли е сериозен гаф,
такъв от който ти призлява,
сподели със нас в кратък лаф... [lol]
-
Мене разболей... моля ти се, мила...
Че така ме мъчат ей... чак искам да си ида...
От стажа и от всичко... тук искам да остана...
Даже хапчета ще гълтам... без спирка... ако става... [confused]
-
Не става, Нелка, златна моя...
Не ща да съм прокоба твоя...
А за гаф...вчера стана пак един...
Дискотеката се наводнила...
Лудница определено беше,
но купона другаде вървеше...
Преместихме сме ний при колегите във бара нощен -
купона стана доста мощен...
Но наложи се да дремнем за час - два...
Че все пак работи се на трезва, не пияна глава...
-
Хихи... сладката е прекалила...
Дали не е с лимонче и текила...
Колко пъти чашките надигна ти?...
Или до толкова не успя да преброиш?!... [lol] [lol] [lol]
Я сега признай си... а и поводче си имала...
Стипендия, компания... питията много май си взимала [lol]
-
Грешка - пак обърка, мила моя...
Като не съм на работа - тогава е запоя...
Инак снощи менюто бе обикновено...
джин със спрайт + лимончето зелено...
Да не кажа, че дори не ми се отрази...
ама ще има кой да възрази [lol]
-
Винаги ще има кой да възрази,
но май не пречи ти това,
браво,браво,добре се изрази,
най-добър купон получава се след работа... [lol]
-
Ееее,ава ,що не свиркаш за купона ти
да дойдем и ние и сърцето от лудост да лети?
Знаеш ли как ми се дивее и до сутринта песни да пея?
Че живота изтича като пясък
и без спомени не се живее
айде да ме поканиш с тебе да дивея. [dance4] [dance4] [dance4] [usmivkaa]
-
А всичко за миг върху ми се срина...
И засия чернотата огромна...
Не искам и няма от тук да замина...
Ще остана завинаги - белег от рана прободна...
-
Чернотата ще бъде прокудена,
защото ти си лъча светлинен,
тъмата ще бъде погубена,
защото аз съм фенера старинен... [lol] [lol] [lol]
-
Аз и Ти светлина сме прераждаща...
Но не можем мрака да убием...
Аз и Ти звезда сме падаща...
Но след време и тя ще изстине...
-
Аз и ти сме като феникс горещ,
със едно сърце в гърдите,
ще загине в пепел,но отново ще лумне като пещ,
ще се устреми беснеещ пак към звездите... :)
-
Като розов храст, разцъфващ пролет...
Красив, но с опасни бодли...
Примамва и аромата му молят...
Толкова странници да ги съживи...
-
Но ако странниците не внимават
и докоснат цветовете деликатни,
за съживяване ще се надяват,
а ще има моменти неприятни... [lol]
-
Това безспорно е, Поете...
Светлината в Огън се разгаря...
Опасно е на странниците за ръцете...
Не внимават ли - ще се опарят!
:>
-
В моята душа тъма безкрайна днес цари..
И моля се горещо някой да ме посвети..
във тази тайна толкоз стара:
Как от любов се не изгаря?
И ето,че усещам моята душа как диша..
И искам с някой да напишем,
стихче-две за таз любов-
как тъй трепетно пламти в душите?
Всеки може с мене да се скита,
всеки може на мене да разчита..
Всеки аз мога да оби4ам
И нека всеки мен обича.... [reevvv]
-
Аз да те обикна лесно мога...
Това е моята присъда...
Ако бъдеш истинска - готово...
И аз тъй истинска ще бъда...
Да не изгориш е просто невъзможно...
Даже в студен пламък да гориш...
Пак ще си опарена... Ох, сложно...
Но няма друг начин... В това сама ще се убедиш...
:flyingkiss:
-
Истинска аз винаги мога да бъда
Щом с мене говори човек,
който с мене също е толкова истински...
Обичам аз хората винаги
и това понякога се оказва порок,
защото лоша шега ми игарае,
любовта към неточния човек
Ала аз усещам със сърцето си,
че ти с мене ще си така добра.
Бъди сигурна в мене ти,
защото приятелка мога да бъда добра...
[be mine2]
-
Ох, че познато ми звучи...
Отлично знам за какво говориш ти...
Все даваш от сърцето си на хора...
И да върнеш парченцето не можеш...
И даже не си го искаш обратно...
Защото дарила си го безвъзвратно...
Това ми е до болка познато...
И често, нали, остава непризнато?!...
[gu6]
-
За това бъдете вие пестеливи,
не давайте много,не искайте много,
защото има хора и добри и злолюбиви,
а сърцето вречено може да остане само на едного...
-
Не е така, Поете любими...
Сърцето едно, но се на много раздава...
Наистина има хора различни...
Но привлекат ли те, трудно отказ се дава...
-
Трудно отказ се дава,
но преди всичко трябва да се преценява,
защото от предателство лошо на душата става
и непосилно е отново на добро да се надява...
-
Пак сбърка относно мене, Поете...
След предателство душата ми линее като цвете...
Но то не умира завинаги мудно...
А отново разцъфва с надеждата чудна...
-
Поклон пред твоята сила,
поклон пред твоята мощ,
ти във добротата си чак си прекалила, [lol]
светъл ден щом виждаш,а е тъмна нощ.
Но доверието е скъпоценен дар,
внимавай на кого го ти даряваш,
защото ако се наложи в миг да търсиш цяр,
може горчиво ти да съжаляваш.
-
Можеш да обичаш и неподходящи...
Можеш да обичаш без доверие...
Сърцето храм е приютяващ...
Нуждаещия се по твое осмотрение...
Без значение дали достоен е за други...
Ти приемаш го какъвто е...
Дори душата твоя да изнури...
Той остава си завинаги в храма - сърце...
-
Мъдри слова от мъдра жена,
за любов е всеки достоен,
но все пак от защита се нуждае човешката душа,
мнителността със мярка не е грях десеторен.
-
Не е грях, прав си, Поете достоен...
Но моята мнителност не е такава...
Аз умея да виждам капана просторен...
И стъпвам в него, от обич изтъкана...
Умея да виждам в сърцето човешко...
Умея да предричам постъпките, края...
И вървя все натам... въпреки всичко...
Доволна от онова, което ще позная...
-
Наистина сърчице удивително имаш,
занеш какво даваш,знаеш какво взимаш,
щастлив съм,че те познавам,
щастлив съм,че с теб приятелски се съревновавам... :) [heart__] :)
-
Всеки си има суетност потребна...
Но време е вече към друго да прибегна...
Уморих се да чувам "възхитени" слова...
Уморих се да давам поводи за това...
Мъничко аз съм от другите по-различна...
Но това не ме прави героиня трагична...
Аз съм човек, често грешащ...
Просто поток съм... наобратно течащ...
Пак нося наноси и също мръсотия...
Пак се избистрям, и пак се мърся...
Също си имам своята тиня...
В която странници безбройни душа...
[confused]
-
Не казвам,че си човек безгрешен,
напротив знам го и още повече на теб се възхищавам,
ти си човек чаровен,добър и интересен
и пак ще кажа:радвам се,че те познавам... :)
-
Нима е грешникът простен...
Щом прозрачен е за всички други...
Нима грехът неопростен...
Такъв остава само, щом се губи...
Тогава ще натрупвам своите грешки...
На камарата, връз твоето сърце...
А ти се възхищавай по човешки...
И умирай... От моите ръце...
[reevvv]
-
Офффф,оф,оф,
стига вече се вайка,
стига с този "благослов", [lol]
не ти ли омръзна тази балалйка... [lol] [lol]
Казвам аз простичко и ясно:
харесвам те мила,
нима от думите ми става ти тясно,
нима за този грях би ме удушила... :)
-
Видя ли колко съм досадна?!
Страдалница изкарвам се и грешна...
Но това е истина печална...
Това са моите парчета...
От които съм сглобена и поставена...
На мястото, където да покълнат...
От думите ти май че съм опарена...
Защото неведнъж с тях са ме разпъвали...
И многократно същото съм сторвала...
С все същите добри слова...
Защото много пъти съм поробвала...
Без да желая славата на покорителка "добра"...
[I love you] [wish all my love] [I love you]
-
{dulgokoska},я спри да се вайкаш
и момчето смело в очите погледни
той те харесва такава ,каквато си
и не се свени да ти го каже откровено
дай му и ти признание свещенно. [namigggggg]
Аз какво да кажа
днеска скука ме е налегнала голяма
чудя се какво да правя
как от скуката да се скатая...
мисля да отида на фризьр
прическа хубава да си направя
после да се пременя
и на разходка из града да се отправя ей така.
Без повод и причина
да се пошляем със съкровището мое
знам,че може да му е досадно
но ще търпи тези мои женски капризи
няма как ,нали е с мен
ще ме търпи и няма да мърмори . [twist] [dance4] [devil4o]
-
Ех, сладка мъка ще е тази...
Това свещено изтезание...
Красавица сърцето да ти пази
и да те обича да е нейното призвание.
А аз съм толкоз уморена,
и толкоз тежка ми е тиквата,
че даже да заспя не мога
без да я отрежа и заровя
за да не чувам как шляпа и плющи
и грозния й тътен да ме плаши.
О, мозък мой прокиснал,
и сакато мое дарование!
Всевечното мъчение
от липсата на стимул...
-
Не искам вече да живея
по нечий нелепи правила,
деня си имам право да владея,
да правя грешки щом реша...
[plqs plqs] [namigggggg]
-
Права си ти за това
и нека да бъде така..
Нека владееш света си сега..
И нивга не даваи на никой да ти проваля живота
заради неверни правила! :)
-
как се чувставам аз сега?
весела е моята душа.
но вечер,много страда тя,
и тъжни мисли ме обземат,
щом легна сама в леглото!
Опитвам да се боря със Самотата,
не спирам аз за Него да копнея.
как ли е Той сега?
мисли ли за мен в Ноща?
отговора аз не зная,
но искам да го разгадая...
Вечер се явява Той,
сънищата ми превзема!
Но нас,никой не може да ни раздели,
колкото и дълго на пътя ни да стои
и да иска д аго разруши....
искам да извикам аз сега БЛАГОДАРЯ,
спасихте вие с тази игра ,
моята страхлива душа!
имах нужда да говоря...
-
Благодари на себе си, принцесо...
Че смелост имаш да говориш...
Не е нужа само вдигната завеса...
А и хъс да кажеш, каквото те тревожи...
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
-
{dulgokoska} ,смелост да говоря - имам аз
но за съжаление само пред Вас.
трудно се признава на Любовта,
каква ще е моята Съдба...
ако зная,че тежка ще е тя,
щом несподелена ми е Любовта...
[inloveee]
Ако ви се пише...Пишете
харесва ми да говоря пред Вас,
а сега ви пожелавам Лека и Мека...
Утре ще по пиша пак,за моята Съдба!
целувки за всички вас... :kissoflove:
но от мен,а не от моята Съдба...
-
Хах, адашка имала съм тук :)
За което радвам се кат' луд [lol]
Съжалявам пак, че рядко ви се появявам...
Но нали работя - дали е грешка не признавам :p
Скоро пак може да се мерна...
Обещавам да съм ви верна :)
-
Ето ме и мен, GP, първи пост във този ден
И аз работя - на строеш
Но въобще не съм келеш
Създавам рими от душата
Със усмивка на устата
Родил съм се поет - така е
Всеки туй ще го признае
Ае!
-
И нека все така да продължава,
нека всичко да те вдъхновява!
Честит нека да ти бъде този първи пост! :)
Знай,че тука хората са невероятни,
мили и супер приятни :)
-
пак ли моята съдба?
доволна е в момента тя
добре се чувства в нощта,
днес не страда Тя!
слуша музика сега,
и волна и щастилива е,
или се прави на такава...
вече и аз незная,
какво ли иска тя?
може би Любов?
но има ли смисъл от това
добре и е сега,
няма да се сдухва....
-
Да споделя и аз ,мъките си в този час...
Завихрила съм чистене невероятно
от боклуци да изчистя аз дома
това решила съм сега.
Та,белким ,с това
изчистя и моята душа.
Това е стар метод и изпитан
повярвайте сега.
Ще блесне дома ми и ще стане тъй прекрасен,
а с него ще светне и моята душа.
Отделно и листовки трябва да решавам
че се налага ,то се знай
щом искам возилото ни да подкарам
трябва листовки да решавам. :) :) [inlovee] [inlovee]
-
Учи, мисли и не се пести,
в решаването на листовки уверена бъди,
че има много шофьори,
със статут на аматьори,
и са си купили дори,
книжката с пари.
На пътя винаги бъди готова,
някой охльов с количка нова,
ненадейно да те натресе,
щото бил пиян като прасе,
някъде изхвърча от завоя,
щото карал кат Монтоя.
-
[smeeh] [smeeh] [bravisimo]
meteor,ти ценни съвети даде ми безспорно
искам да съм шофьорка изрядна,
да се науча да шофирам
и с тези аматьори лесно да лавирам.
Стискайте ми палци,
приятели добри,
че това не е шега
и трябва да се справя,
няма връщане назад. :) :p
-
Стискаме! :)
Днес искам аз да се оплача от това мое семейство,
колко са ужасни и колко се мразят
и всеки път как се опитват да ме разделят..
Но,по дяволите,това няма ли край?!
За мене те въобще не мислят,
а само как да се избият-
е,нали аз туй заедно не живеем,
нали за туй всеки път се биете
кой със мен да е този ден..
Е,стига вече-искам ад се махна,искам да ви мразя..
ала боже,точно това не го мога... [not fair]
-
"изтриваш дрехите ми със очи,
в умът ти няма нищо друго нали?"
пак пее моята душа!
весела отново е тя!
пее,скача...полудява!
нещо взе много да шава!
лошо няма,щом е щастлива,
и се прави на Дива!
ля-ля-ля,пее пак тя....
поздрав за всички с песента / Деси Слава - Невъзможно е да спрем!
а който не слуша поп-фолк с песента / Qwan - One Life , One Love ... ля-ля-ля
[na na] [svirrr] [twist] весела съм днес....но не съм от WEST!
-
Продължавай все така,
радвай се на песента! :)
благодарим за поздрава :p
-
Нощ прекрасна е, нали?
МАй навън ще почва да вали.
Но и на друго място капки ще се леят...
Във очите ми сълзите ще запеят
тъжна песен -
от онзи ден,
на чак до късна есен,
един Човек не ще е вече с мен.
Пуснах го -
нали затуй е мъдрост да обичаш -
в нужда на приятеля да се притичаш.
Да дадеш му свобода, когато
ти до болка се нуждаеш
да видиш лицето тъй познато,
да сториш неща, за които да се каеш...
Е, хайде, светът не ще се обърне
да плаче за мойта тъга
Пък и Той - нали ще се върне...
Аз само се питам: кога??
[reeeev] [not fair]
-
Naeliya , как си ти сега?
в твойте очи ли заваля?
на вън не е,но в мен вали!
дъжд от мисли капе,
капе и неспира.
гръмнотевиците аз усещам,
със светкавици се срещам.
питам се къде е той в нощта,
ще дойде ли пак в съня?
"обичам те" шептя му отново,
но сбърках-знам! и сега не може
всичко да почне на ново :(
защо ли го обичам - незная
за грешката,която допуснах аз нехая...
Любовта понякога е грешка,
зависи -
обичта ти към кой е насочена?
но знай,че ASL-то никога не е пречка...
тъжна песен пея пак,
защо ли ви занимавам със Съдбата своя,
ще си поплачем със Самотата моя.....
П.П. извинявайте че ви загубих от времето...да четете кви глупости пиша....но ми деиства успокояващо
-
ох ох....какво ли не сътворява вече мойта глава!вижте какво писах..даже имам тема (казва се - кефи ли ви?как да го довърша?)но май няма смисъл от нея...ето го и НЕЩОТО за което говорим...
какво става с мен?
защо всичко с мен се промени,
срамувам се от себе си дори,
как можах да го направя?
толкова много съжалявам,
но знам,че вече е трвърде късно.
колко трудно се изрича "Съжалявам",
когато знаеш че наистина си виновен.
приятелите казват "не си виновен ти!
Всичко ще се оправи",но питам себе си
КОГА?кога ще бъда отново като тях?
колко още ще трябва да страдам
заради грешките които допуснах?
иска ми се да извикам "Съжалявам",
за това което съм,ще бъда или бях,
но кой ли ще повярва вече в мен?
дали ще ме обича някои както преди?
отговорите на тези въпроси аз не знам,
иска ми се да умра,но така ще си помислят че бягам!
няма да им позволят да се подиграят с мен отново!
но какво да направя?как да постъпя след всичко това?
каквото и да направя...дали ще има смилъл за тях?
ще бъде ли както преди,питам се самa
в тежката нощ на болка и страдание!
сълзи се стичат по лицето ми,
и само мисълта за Негo,моята любoв,
ме прави по-силна от всякога!
но какъв ще бъде смисъла,
ако и той не вярва вече в мен?
болката става все по-голяма.
искам да направя толкова неща...
но тази болка на страдание ме изяжда
ден след ден!как да постъпя,какво да направя?
П.П. и пак става въпрос за мойта Съдба.....
-
Мило момиче, не страдай и не съжалявай!
Може би един ден ще разбереш, колко лошо е да се предадеш!
Болката, която те обзема не ти дава сили, дори и да извикаш "Прости Ми"!
Не наранявай своето сърце!
Не го превръщай в разплакано дете!
Казвам ти това, защото знам какво е да боли, и когато си сама!
А сега вдигни глава и се усмихни, защото не си сама и не си виновна ти!
И помни, каквото и да става, не падай и не се предавай!Животът е пред теб..просто по пътя продължавай!!!
-
мерси за съвета,
даден ми от поета.
съдбата е такава
каквато си я направа.
няма за Любовта вече да страдам,
и няма да се предавам!
-
Та нека сега да споделя...
Че "говоря" си с красавица...
Това не е тайна за никого...
Но нещо се дърпа тя римово...
Зачезна преди миг и не зная...
Дали ще приеме или ще се скатае...
Аз я предизвиквам открито ей тука...
Да разиграем историйка в рими, надута...
[oh kotioo]
-
Алоуу,мене ли споменаваш,
предизвикателствата са мойта страст,
в тази тема обичаш да се подвизаваш,
знам аз, пишеш и нареждаш без жалост.
Мързелана си оставаш ти у вас,
стихове редиш и чатиш,
а сестра ти работи в този час,
от тоя мързел ще си патиш! [oh kotioo]
Оххоо,сега видях таз емотиконка,
как се казва и разсмях се,
хайде,да видим мойта коконка,
какво ще ми отвърне,аз спрях се!
-
Та за моята сестра виждам, реч иде...
В момента тя към басейн е отпрашила...
Дай да я оплачем... работила милата...
Сигурно, за да тръгне са я болка заплашили...
Много е трудно да се печеш, да се мокриш...
Направо ми се пълнят очите със сълзи...
Толкова е тежко... Няма какво да говорим...
От толкова неволи ми затвори и телефона дори...
[lol] [lol] [lol]
Продължаваме нататък... Какво ли да ти кажа...
Ще те изложа, ако разкрия тайната твоя...
Подобно на мене си вкъщи оставаш...
И тука, и там, с тебе все си "говорим"...
А иконката забавна има си смисъл...
Подготви се, че аз за теб съм го писала...
Айде, красавице, неземна, схватлива...
Продължи по-нататък, че разговорът загива...
[lol] [lol] [lol]
-
Ами казвай тогава на момата,
нази да забира на басейнче,
скучно у дома е,аз горката,
искам на море,на купонче вече...
Не ме издвай,пфу,клеветнице,
мене ще изкарваш лоша,
че не ходя аз на мойто селце,
не ми се слага пак галоша [lol]
[lol] [lol] [lol]
-
Аз? Клеветница? Как смееш...
Сметка ти да ми държиш...
Я шшшт, тихо! Спри да пееш...
Че току виж скоро изгърмиш...
:> [lol] [lol] [lol]
Ако не искаш ти галоши свежи...
Ходи копай по чорапи...
Ще сбереме разни прежди...
Да облечеме ти краката...
Малко мръсничко ще станеш...
Ама тъй е там на село...
От работа пък, щом се схванеш...
Ще те разчупя аз умело...
Право вкъщи те довличам...
И купончето ще е готово...
С музиката, която обичаме...
Ще направим окопация на хола...
Няма кой какво да каже...
Че само лошо ще намаже... :>
-
Ще си орем на село,ще си копаме,
после в сеното арно ще заспим,
по хамбари ще се хилим,ще хлопаме,
па най-подир кокошките ще напоим! :)
Яко изкарване,какво ще кажеш?
Може даже пача да ядем,
от чесънЯ може да намажеш,
овчарчето от село да отведем :> :> :> :>
Па ако е хубав ергенин,
на купончето ще го вземем със нас,
ще го турим почетен гостенин
и ще танцуваме с него в захлас!
Къде са ми галошките? :>
-
Хаха... с тебе яко смях тук пада...
Ама не забравяй калната помада...
Ще се овапцаме прекрасно...
Селски легенди ще станеме страшни...
Помийки на прасето ще забъркваме...
После с него ще похъркваме...
И на самин края за капак...
Ще си доведем ратай глупак...
Да се смееме задружно...
Нима това не ни е нужно...
Май призванието си открихме...
Бягахме, но право в него се забихме...
Лошо няма... Айде ставай...
Да тръгваме... Не се скатавай!
[lol] [lol] [lol]
-
Охо,разкри ми душата!
Аз съм родена за селата! [lol]
С тебе двете по полята да търчиме,
дървета с плодове да брулим,да готвиме :>
Багажа спретвай,па да ходим,
знаеш,за там родени сме и двете!
Ако искаш и други от форума да водим,
просто на там ни тикат ветровете! :>
ПС:Не мога да издържам веч-
Яде ми се тюрлю гювеч :> :> :>
-
С кърпи на глави красиви...
С мазоли на ръце тъй нежни...
Ще бъркаме манджи лютиви...
И кога завеят халите снежни...
Ще ходим да спиме в обора...
Да топлиме стоката едра...
Ще чистиме от рано все двора...
Ах, каква приказка вълшебна...
И все пак весело ще бъде...
Сбереме ли се ей таквизи люде...
На гадулка някой ще ни свири...
А друг ще пее... щом подпийне...
Хубаво си е на село... наистина...
Макар да се смеем... Там е убийствено :>
Хайде, форумци, умели...
Да не сме от работа умрели...
Хващайте си на мига торбата...
И да си вдигаме натамо чукалата...
[lol] [lol] [lol]
-
Приказка вълшебна ми описваш,
просто с нетърпение очаквам този миг!
Казвам ти,със съдба прекарсна ме орисваш...
така търчи ми се,чак чувам вече на магарето буйния вик!
Айде да го яздим бясно,
да се реем из тучните ливади,
после да ядем мляко прясно.... [lol]
Апък в махалата вечеринки правят,
с теб най-видни моми ще бъдем,
кой знае - може даже да не ни забравят,
акълищата мъжки ще крадем :>
С носии,с китки арни,
ще кокетсваме свенливо,
после далеко от селото-дни кошмарни,
друго си е някъде на пусто,диво :>
-
Ех, как искам и аз
на село да ида кат' вас.
То ми е родно и много е свидно
да не го посещавам за мен е обидно
Но времето малко е - все не достига.
Една работа свършвам - друга пристига.
И много далеко то се намира
На Стара планина да прехвърля баира
за мен километри са доста.
Но обещавам, че скоро на гости
ще ида при баба за малко.
Инак ще е много жалко!
Работата свършване няма...
Друг път ще я върша - чудо голямо!
-
Друго си е да береш босилек...
И да дъвчеш киселец пресен...
Друго си е да будиш пръв петлите...
И да тръгваш към нивата все с песен...
Друго си е да превиваш гръб...
На две пречупен от мотика тъпа...
Друго си е да предеш връв...
Да триеш морно чело в кърпа...
Друго си е селското хоро...
Пъстро, шумно, безконечно...
Дето ергените ти хвърлет по око...
И намигат ти закачащо, напречно...
Друго си е на село да мирише...
Да се смесва ароматът на цветя...
С преработената вечеря на добиче...
Друго си е... да си у дома!...
:> [lol] [lol] [lol]
-
Ето и наша наследница,
към клуба се присъединява,
знам,чека я ще си прекара яко таз седмица,
ако дойде насело с нази тадява [lol]
Бостанско плашило ще съглеждаме,
не хоро,а цяла веселба ще вдигнем,
после храната животинска ще подреждаме,
и звучно после ще си се уригнем!
На село-като в Рай,
казвам ти-чудно ще ни е на всички,
на градския живот-турям край,
писна ми да бъдем скучни ученички :> :> [lol] [lol] [lol]
-
Описваш нещата така закачливи...
но крият се доста ризи кирливи.
На село аз също много обичам
на воля в полето да тичам,
и цветята, и билките много,
подредени без ред от природата строга.
Обичам, когато, сънена още
на петела гласа чувам колко е мощен.
Обичм ги там и миризмите..
(дори, както казваш, и от овците).
Обичм го цялото село, макар да е малко.
Но в случая много е жалко,
че ден след ден запустява
и живите малко остават. [so_happy] [reevvv]
-
Дългокоска ми каза че тук голям смях пада,
е това за мен никак не е изенада.
С такива весели хора като вас,
може само да развеселявате такива като нас :p
И аз скоро на село ще отида,
приятели и близки да видя..
Но не смятам работа тежка да върша,
нито да чистя и прах да бърша,
нито да копая нещо или да садя... [lol]
...а май под сенчицата дебела ще си поседя :p
Ще се порадвам на спокойствието блаженно
и да ви пиша, това ще направя непременно! : ))))
-
Как искам да се къпеме у ряката...
Да тичаме с боси крака...
С жабите в синхрон да крякаме...
И да ходим с менци за вода...
Леле, че купон ще бъде...
Тази думичка някак се не вписва...
И все пак от тука, ако мръднем...
Ще бъде страшно... и на мене веч ми писна...
Я по-добре да муаме с добитъка...
Зеленища свежи, лековити...
Да дъвчеме и плюем до насита...
Билки ароматни и бодливи...
На мегдана да се сбираме по пладне...
На дегустация всеобща на вина...
Пък така докато не паднем...
Ще се олюляваме с песен на уста...
:> [lol] [lol] [lol]
-
Браво! Това е прекрасно!
На всеки тук става му ясно,
че селото е Мека за душата
и пристан за нас тъй сърцати
[lol] [lol] [lol] [lol]
-
На село си е хубаво, ний знаем...
Но всичко си има забавна страна...
И нека сега си признаем...
Не е лесно да работиш с унила глава...
Затова да изясним сегичка...
Това е весела игричка...
Да не се засяга никой тука...
Че иначе ще го оставиме да пукне от скука...
:>
-
Ех...на село вече не е същото както е било,
сега вече е много различно!
По морето строят се хотелчета и вили безброй
и кацат по поляни свежи, като пчелички в рой.
Природата красива те унищожават,
само и само пари повечко да притежават!
Да запазят природата те вече забравят
и след себе си изсечени гори оставят.
Ами след време какво ще остане?
Природата да съществува ще престане!
Селото в град ще се превърне
и към китно селце малко..никога не ще се върне.
-
Ха ха! Иронизираш
каквото аз казх за село?
Даваи, недей да спираш
играта продължаваи ти смело...
Но аз пак ще милея,
затуй, че е само мечта
това как ще оцелеят
нашите мили села
-
Чакайте малко сегичка...
Стана беля не мъничка...
Ирония, ако е имало тука...
То е миловидна, бореща се срещу скука...
Проблемите ясни са отдавна...
Относно борбата неравна...
Между "цивилизацията" и старото минало...
Не омаловажаваме с нищо любимото...
Нам ни е скъпо селцето българско, китно...
Но да се смеем не е никак обидно!
-
От къде тръгна цялата тема за селцето?
Да се прехвърлим ли вече на морето? [inlovee] [inlovee]
-
Не исках натам да подкарам нещата,
но ми потече сълзата,
защото аз няма да мога да ида
на село. И не е обида
Веселете се смело
Хубави спомени трябва да има
от гледката незабравима
-
Темата за село се от мене подкара...
Че отказах да ида и ядоса се мама...
Завлече сестра ми на нейна глава...
Обрали са всичко и хоп... на плаж сестрата е сега...
Та със Светлето двете започнахме със смях...
Да навлизаме в предизвикателството, що отправила бях...
За морето ли искате... ми хайде тогава...
Там шумно е много... И всеки лесно се дава :> [lol] [lol] [lol]
-
Кой ли не обича морето?
Опаковайте багажа, взимайте детето,
в колата бързо се качвайте
и усмивката на лицето си закачвайте. [lol]
Дълъг път ви чака,
но времето поже да почака.
Рано или късно ще стигнете на морето
и ще идете на плаж с детето [lol] [lol]
-
Морето, вълните и плажа -
тях кой не обича...
Гледаш спасителя снажен
и навътре започваш да тичаш.
Че той е така услужлив
понякога и приказлив...
Еххх, морето вълните и плажа -
тях кой ли ги не обича? [inlovee]
-
Морето опасно е за луди девойчета...
Че има отбивки и много завойчета...
И по тях след младежи се лесно увличат...
Не само в морето, но и по заведенията тичат...
Тук на някой намига, там се усмихва...
И после се вайка, че на въжето увисва... :>
-
А, ако си майка и имаш дете,
сигурно нямаш и капка спокойствие.
"Мамо, искам сладолед!"
"Мамо, искам за голямата пързалка билет!"
"Мамо, хайде във водата!"
"Мамо, хайде да играем на играта!"
...
"Мамо, изцапах се със сладолед,
загубих за пързалката онзи билет...
И мамо не искам във водата!
Вече не ми се играе на играта!" [lol]
-
А таткото вече от ужас примира...
Той е по-неспокоен и от досада умира...
Как иска децата да млъкнат за малко...
И с тях да забрави София, но жалко...
И тука и там те все нещо желаят...
Не в морето, а в сълзи от ината свой се давят...
[lol] [lol] [lol]
-
[lol]
Еми, така са децата,
такава им е играта : )
И ние сме били така..
но не помним кога :p
..
-
Или пък помним отлично...
И продължаваме играта скришно...
Че като знаем какво ни очаква по-нататък...
Се възползваме докрая... Животът е кратък! :>
-
:> :>
Животът е кратък, така е!
Но малкото дете това не знае. :p
А, когато скоро разбере...
ще прави бели 100 пъти повече! :>
-
Ето ме отново за малко отсъствах...
Присетих се нещо и пералнята пуснах...
Черешки донесох и чаша вода...
Любима песничка слушам... ЕКСТРА е така :>
-
Аз пък от скуката не мога да се отърва,
постоянно следва ме тя.
Искам да дойде Петък и тогава...
скуката ще я няма.
Заминавам на в едно градче малко,
че не е днес..колко жалкооо.
-
Я, ми разкажи ти по-подробно...
Кое местенце е за скуката гробовно...
Къде се намира тази утопия приказна...
Нима е конкретна и ясна... тъй истинска?! [oops]
-
Белоградчик градчето се казва,
малко е..на картата трудно се показва.
Но има приказни, чудновати скали..
сякаш са накацали хиляди скални орли.
Скалите напомянт за фигури какви ли не,
хора, растения, животни и прочее. [inlovee]
-
Чувала съм аз, че там е много красиво...
Но допреди ми навяваше страшна тъга...
И мястото далечно ми беше немило...
Защото там работеше моят баща...
И всеки ден аз час по час, признавам...
Исках да си дойде тук при мене...
Да изостави работа, град и чудна панорама...
Радвам се, че друго е чувството при тебе...
-
Пак съм тук,при вас
Извинявам се,че ви изоставих,
с една приятелка бяхме у нас,
ядохме,филм гледахме,после я изпратих.
Та за селото темата май сменихте?
Нима на сламата и натуралната природа изменихте?
Грях голям е туй,да знаете,
я бързо да се покаете! :p
-
Я... я... и азбуката свърши...
Ти най-сетне върна се вкъщи...
И веднага започна да нареждаш, така ли...
Вместо ние трябва сама да се покаеш...
Шшшшт пак ти казвам, недей да кориш...
Че ще те накажа и... бая ще изгориш :>
[lol] [lol] [lol]
-
Какво правихте без мен?А овчаря?
Май забравихме го самотен да линее,
какво като плешив и стар е- тъкмо като царя,
поне мърда есе още,можеше и по- зле да е.
На село май няма да ходим днес,
гледам,изгубила си интерес?
Май купончето планирано остава,
така ли е,кажи ми,или напразно се надявам? [inlovee]
-
Купонче ли чувам аз?
Купонче у вас? [lol]
Май нещо съм изпуснала..
кажете какво съм пропуснала :> :> [lol] [lol]
-
Айдеееееееееееее... На всички стана ясно вече...
Тайната ми май отече...
Е, няма какво да се прави...
Някак ще се справям...
Та при добро желание и интерес...
Ще потвърдя веднага тази вест...
Хващайте превоз насам...
И теренът готов ще е, знам...
Че добре ще се представим на купона...
Е, идва те ли? Или ви е заковал пиронът?!
[lol] [lol] [lol]
-
Идвай,идвай,никой не крие,
всеки право да дойде има,пък дори да се напие [lol]
Ще си танцуваме,ще се веселим,
ще лудуваме,няма да спим!
С дългокоска мислехме днес,
на село да ходим...но загубихме интерес :>
Галошите грубо изоставихме...
...но идеята за парти не забравихме [lol]
-
Аз не се напивам,
не че много тренинг имам. :p
Мисля да донеса някое яко филмче,
и да гледаме ще седнем на мекото килимче [lol] [lol]
Ще си облечем едни пижамки
и ще вземем бира и пуканки..
После нека ни е зле,
с такава бира и такова мезе [lol] [lol] [lol]
-
Охо,с пижамки!Идеята е хубава,
но рисковано е,но трябва да няма момчета,
как от мъжките погледи ще те избавя,
и как ще спрем похотливите им погледчета?
По-добре с дрехи си ела,
пак ще стане веселба! [lol]
А мезето - не го мисли,
дългокосва него ще уреди [lol] :>
-
Пак дългокоска накиснахте, така ли...
Но хайде премълчавам си, че леко сте нахални [lol] [lol] [lol]
А защо да не направим... например 3 в 1...
На всяка идейката да приемем за добро или зло...
Пижамки, филмчета, момчета...
Все ще се справим... да е весело НЕКА! :>
-
[lol] [lol]
Няма да пускаме момчетата,
че те са като добичетата [lol] [lol]
Ще си бъде женско парти,
с пиене, веселба и малко карти :p
Може да изиграем покерче малко,
ако ли не ще бъде много жалко. :>
-
Покер как се играе - идея си нямам,
явно само ще пия и ще ви зяпам.
Но дългокоске,айде не се оправдавай,
а галоните с бира един по един подавай.
Няма да губим цяла нощ във обеснения,
ами да преминаваме към приготовления [lol],
-
Покер и аз не разбирам...
Но вижте... белота го знам...
И така върви си ми с бира...
Че направо съм страшна... ахам...
Та какви приготовления още...
Вие стоите си там...
Стига с празни въпросчета...
ИДВАЙТЕ СКОРО НАСАМ!!!
[oh kotioo]
-
Проготовления без мене а,
забрана за момчета тъй ли почитаеми,
да не би пижамката тесничко да е скроена,
та изритвате събратята като топки надуваеми.
Покерчета не играя,
дори и биричката не желая,
но на вази аз ще обещая,
че за целувките ваши ще се постарая. [lol] [lol] [lol]
-
И аз покера не го знам!
Разчитах вие да ме научите там [lol] [lol]
Но друго ще си намерим за игра,
нали така? :p
-
Проготовления без мене а,
забрана за момчета тъй ли почитаеми,
да не би пижамката тесничко да е скроена,
та изритвате събратята като топки надуваеми.
Покерчета не играя,
дори и биричката не желая,
но на вази аз ще обещая,
че за целувките ваши ще се постарая. [lol] [lol] [lol]
Е, на жеснко парти момчета няма,
такива са "правилата" на играта голяма. :p
-
Мъжагата подучул е за нашия план,
сега го каним с нас да бъде засмян [lol]
Вижда ми се доста уверен,
ама дали е на трезвеността си верен?
Момичета,пазете се,той невинен е уж,
но кой знае каква вихрушка е,все пак е мъж! :>
-
Момичета, хайде да направим изключение...
Това момченце умее да пази поведение...
А и сам казвал е, че шума не обича...
Та значи купонът нему не прилича...
И скоро ще се откаже, а целувки поиска ли...
Вие ще решавате поемате ли рискове...
Аз неутрялна оставам... Той мой се е по моему...
Но никого няма да спасявам... Всеки да се справя по свое му...
-
Е, хайде... идвай!
Ама .. биричката ти я давай. :p
И леко, че сме три!
Срещу един сме по-силни [lol] [lol]
-
Охо,"незабравимото чувство",
във мене има съмнение,
Нелито ще гарантира за моето изкуство,
тя ме знае,влизали сме с нея в прение... [lol]
-
Може ли малко помощ само...
Изпуснах лекичко смисъла...
Как се стигна до това, що познавам...
Давам гаранция иначе рискова...
[oops]
-
Извинявам се за краткото отсъствие,
просто на масата беше моето присъствие.
Пържени картофки хапвам,вкусни,
а вие чудите се,дали момче на купон да пуснете.
Рискувайте,разрешете,
но дойде ли - не го щадете :> :)
-
Но на него може да му е скучно,
за мъжка компания да му е мъчно.
Може да се измъчи при нас
и да не издържи дори един час! :p
-
Повече от час ще издържи,
горчиво ще го накажем,ако партито развали :>
Дългокосма май заспа,изчезна,
купонът не може да почне без нея [confused]
-
Ей ме на, душици сладки... [inlovee]
Не си правете илюзии за отсъствия не кратки...
Тук съм си и ви чакам да се съберем...
Поета прекрасен да объркаме съвсем :>
-
Той май малко се поизплаши,
дали да дойде ще се престраши? :>
-
Хайде,бре маскари!
По-бързо,че купона ще се провали!
Момъкът избяга,май го стреснахме трите,
сега ще бъдем на купона самотни момите [sad3] [sad3]
-
Изплашен!?!От вас!?!
Не си познало момиче любезно,
аз съм владетеля на късния час, [lol]
аз съм луната в небето черно,беззвездно... [lol]
Не ме щадете, [lol]
ами умения вие покажете, [lol]
как въртите бича над мъжете, [lol]
как ви падат покосени във ръцете [lol]
-
Айде бе... верно ли..владетел?... [oops]
На късния час ли казваш?... [lol] [lol] [lol]
По-скоро заспал си без време...
И лъжеш ни тука, и мажеш...
Недей да ме караш да те изобличавам...
Знаеш, че докажа тезата си без да изопачавам... :>
-
Чакаме те тогава,
да дойдеш на наща забава [lol]
Шантави сме,но не сме зли момичета,
даже не приличаме на добичета [lol]
-
Ооо, какви сладури, сладурани
тука на купонче са събрани! :)
Дали при вас да се включа,
на покерче малко да ви науча ...? [lol]
-
Здрасти,теб също те приемаме,
на купона заедно ще дивееме :p
Покерчето забрави,
а за купон се приготви!
Другите ги няма,може би се обличат,
но съветвам ги бързо към забавата да тичат! :)
Хайде и ти със нас ела,
па да направим щура веселба!
-
Шантави сме,но не сме зли момичета,
даже не приличаме на добичета [lol]
Е това е най-готината рима
Паднах да се смея, признавам си - уби ме :)
С весели хора купонът винаги върви
"Нека да е шоу" казва ви Джи Пи
-
Много хора взеха да стават,
а момчетата лееко изостават.
Така де...вече се видя,
с момчетата трябва да се примиря. :p
Само да не правят много глупости,
иначе са добре дошли! : ))
-
Хей, хей, ето ме и мен за малко...
Аз напускам ви за кратко...
Но върна ли се... много ясно...
Тука ще ви стане тясно :>
:p
-
Алоуу,май идеята за купон забравихте,
и вчера сама ме изоставихте!
Ще ви се карам,ще ви бия,
как може такава поразия :p
Я да се стегнете всичките,
да изприпкате с биричките
-
Аз ще взема от на татко домашната ракия
Кви бирички - каня се да се напия
Ще почерпя аз и вас
И ще запомните купона, има си хас
Когато домашнярката се лее
Дори и кмета дивее
Стават всякви поразии
И страхотни олелии
Който драйфа - на балкона!
Който спи - вън от купона!
Само сериозните ще оцелеят
И до късно песни ще се пеят
-
Най-добрия купон,
прави се на трезва глава,
с кротък и спокоен тон,
с будна и осъзната душа. [lol]
Който пие,
да мисли не умее,
трудно демоните си ще скрие
и в пиянство сам ще се усмее... [lol] [lol]
-
Без напивания, от сега да се разберем.
Че бързо, бързо ще се ометем :p
Не приличате на хора, като се напиете [lol]
и всякакво желание за купон можете да убиете [lol]
-
Е, какъв купон тогава
Заминавам си веднага :)
Без ракии и салати
без музики и викове сърцати
Ще приключим рано-рано
Ще се разотидем най-безславно
Каква файдата е тогава?
Тъй домашнярката зян става :)
-
Хайде пак да се намеся...
Че без мене пак се разнесе...
Мълвата за провал пореден...
Но ще я промениме с удара победен...
Та значи следва туй тогава...
За купонската направа...
Всеки взима, що сърцето му желае...
И ще консумира, стига само да не трае...
Ще говориме, ще пишем...
Ще пеем, ще въздишаме...
И така ще ни е все добре...
Съгласни ли сте?!... Посмейте да кажете НЕ! :>
[oh kotioo]
-
Кой е казал, че ракия няма да има, ха!
Май, не ме разбра :p
Ракийка и салатка ще има,
но пияни няма да има :p
Ще пиете малко, за настроение..
и ние ще пием..от уважение :p
-
Естествено, че уважението е на първа база
"ти мене уважааш ли ма" е добре известна фраза
Важното е веселбата
Да е кефец на душата
Аз подпийвам си доволно
Но пиянството не ми е тема болна
Мирувам и се забавлявам
С глупаците глупак не става
Не съм побойник и простак
Е, за последното ... малко, все пак [shame]
-
Хаха.. Е, то е важно весело да става,
за това приличието вкъщи се оставя.
Взимаш си веселото настроение само
и става празненстото голямо :p
-
Фразата за уважението и в моя ум се пръкна...
Сетих се за унижението, дето веднъж за миг се врътна...
Аз редовно си се хиля като за световно първенство...
И веднъж един ме пита "Ти си си посръбнала, нали... кажи какво?!"...
Толкова искрено зададе си въпроса...
Че за миг неудобство яви се... почувствах се проста...
Но после отново от смях се запревивах...
И звучно, многозначно му треснах телефона най-учтиво... [shame]
[lol] [lol] [lol] ФАКТ! :>
-
Хора, много ми е скучно и тъпо,
станах в 6 и сега със скука заплащам скъпо [lol]
В сих4е вас ви нямааааа,
грешка голяма! :> :>
И по телевизията е пълна скука,
но на никой не му пука!! : (((
-
Ставаш в шест - ами прекрасно!
Как ни няма? Много ясно,
че сме тук и пишем рими,
и поеми, синоними...
Квото дойде - веселба,
за да прогоним скуката! [lol]
-
Джи Пи пак е тука, край на сутрешната скука
Вече съм в офиса, пиша и хич не ми пука
Работата може днеска да почака
Вчера до късно издивяхме с тайфата
Телевизията сутрин е голяма скука
А Бареков от БТв е е***ти борсука
Върти, суче, "произвежда новини"
Всички му се смеят, сещаш се нали...
-
Момчета и момичета,простете,
че ви изоставих,без мен на купона не ходете!
Просто малко се отплеснах и заспах,
купона отлага ли се,така и не разбрах? [confused]
Без забава скучно е,най-вече ваканцията лятна,
хайде,кажете кво стана със забавата приятна? :)
-
И аз не знам какво стана,
май купона незапочнат остана.
Е, всеки на някъде отлита
и никой къде отива не пита. [lol]
Така купон да стане няма,
а само с идеята ще си останем голяма.
Хайде идвайте бързо купона да почваме
и весели стихчета да постваме :p
-
Смеете се вие, ама аз за купон си говоря...
Да пеем, да пиеме... даже с някого ще поспоря :>
Като всички сте свободни в един прекрасен ден...
Заповядайде, ей тука, на купончето при мен...
Да се събереме, че весело да стане...
Римите в кръвта са ми, но... нека купонът тук не си остане...
:p
-
Дългокоске,Луничке,кажете,
ще се забавляваме ли или не щете?
Аз тука кафенце си пия,
ако откажете се-двете ви ще бия!
Даже момчетата се навиха да дойдат със нас,
а ние ослушваме се в тоя час... :p
-
Unforgotten`feeling`f, от купон кой се отказва?
Всеки иска да купонясва, всеки това казва.
Ми и ние сме хора и ние сме така [lol]
и ние искаме купончето и то веднага! :) :) :)
{dulgokoska}, Добре дошла! [lol]
Днес пак ще си говорим за купона :>
-
Умът ми хвърчи, но аз нямам крила
затуй никъде аз не ще отлетя.
Във весели рими обличам тоз ден,
дано така малко ми светне на мен,
че дявол свиреп се опитва жестоко,
в душата моя да рови дълбоко,
но ако с усмивка го срещна тогаз
една битка със него съм спечелила аз.
А додето напиша тези куплети
пред мен се изредили много поети [lol]
-
Опасни сме тука... отбор сме щураци...
Всеки гони я скуката...Поети - диваци [lol]
Я кажете ми вие, що правихте вчера...
Искам пикантност... та да се посмея... :>
-
Вчера с мързела се размотавах
и много от времето си му дадох [lol]
Легнах да спя към един на обяд
и станах в четири следобяд! [oops]
А уж не ми се спеше на мен,
а проспах половината ден! [lol]
-
А сега мисля за малко да се изпаря
и да си гледам сериала [lol]
Айде изчезвам аз,
тук съм след по-малко от час! :p
-
Аз гледам сериала,интересен е,
героят главен..мммм -чудесен е [shame]
С Фотошоп боравя,
малко сакато,цвета на очите да поправя [lol]
-
Аз пък сериала слушам го...
Но да гледам... "Не желая!"... Отхвърлям го...
По сериалчета не си аз падам...
По тежички филмчета си с обич припадам [inlovee]
-
На фотошоп съм много дОбър
от усмихнат човек правя бобър
От снимки хората щастливи
Ги правя доста причудливи
Колегите ми си ме знаят
Редовно идват и се маят-
"Какви колажи и монтажи!"
И компромати стават даже...
-
Приятелка добра,
в трудната игра..
винаги до мен,
дори и в тъжен ден!
Как ли се обърна,
всичко назад се върна..
забрави ме тя,като на шега!
С умраза изпълнена аз,
напред продължавам да вървя,
жажда за мъст и силна тъга...
няма,няма да се спра!
Напред ще продължа!
-
И тръгвам си... Да! Много скоро тръгвам...
Ще остана там, както съм тихичко очаквала...
Потеглям вече... Гледам настрани... помръдвам...
Тръпнейки... за пореден път от кръговрата...
И тръгвам си... Дали са ме запомнили?...
Дали ще липсвам на някого изобщо...
Когато се превърна само в спомена...
За далечно... бродещо само животно...
-
Тръгваш си...и боли,
но явно неизбежно е това,
исках с теб да продължиме,но уви,
лош живот,зла съдба...
Ще липсваш на сърцето,
ще чакам с трепет отново да се върнеш,
ще чакам и гледайки небето,
ще копнея с думи пак да ме прегърнеш... [sad3]
-
Е, все пак аз няма да умирам...
А и има начини за връзка...
Недей ми се прави, че тук примираш...
Има други личности кат мене дръзки [namigggggg]
А аз ще си Те търся... денем, Нощем даже :>
Ще прекъсвам и съня ти с разни sms-и...
Пък какво съм постигнала то ще си покаже...
Току виж като моя разбие се и твоят... след тези ми намеси [oops]
[lol] [lol] [lol]
[kisss] [wish all my love] [kisss]
-
Да се разбие...кое,
моят сън!?! [lol]
Не мож ме събуди и гърмящото небе,
непоклатим съм в леглото като пън. [lol]
-
Е, браво... много е похвално това...
Я, не се гордей, че мязаш на пън...
Че току виж треснала те някоя мълния в мига...
И изпепели те, докато спиш в непробудния си сън...
И после какво?! [oops] Пепел ще бъдеш...
Ще се разнасяш по клавиатурата, без да можеш да пишеш...
И после какво?! [oops] Невъзможно ще бъде...
Даже телефона си не ще може да вдигнеш... [evil]
-
Мълний нека да ме тряскат,
нека бушува бурята над мен,
демони люти закани да вряскат,
непоклатим ще остана,на леглото в плен. [lol]
Но ще се събудя,
ще вдигна GSM-ма
ибез много да се чудя,
ще ти напиша sms поема :)
-
Олеле... поема цяла...
И нощем даже... направо съм си онемяла [oops]
Какво туй чудо, каква таз сила?!...
Дето ще те кара през съня да пишеш в рима...
[lol] [lol] [lol]
А ценичките... не са си ниски...
Така че трай си... само искай...
И аз ще пиша... Ти в съня си ще четеш...
Как без стихчета въздишам... и затуй ти пращам sms...
[lol] [lol] [lol] :p
-
Който иска,трябва и да дава,
който дава,може да не иска,
със вземане само,хубаво не се получава,
но със спогодба взаимна,от радост ще се писка [lol]
-
Да уловя момента от мене се иска...
Ми добре де... ето какво се получава...
Като луда тук сама се кискам...
Моят Поет трудно бил се давал...
[lol] [lol] [lol]
А аз така си го обичкам...
Нима това цена е малка...
Давам всичко, що си имам...
Ако не е достатъчно... значи съм жалка
[ami segaaa]
А сега какво ще кажеш?! [pleZz]
-
Ти даваш,аз взимам,
аз давам ти взимаш,
радвам се че тука тебе имам,
радвам се,че със слова във въздуха ме вдигаш. [lol]
-
Хихи... радваш се, а?
Но нека открито кажа сега...
Вижда се ясно, как ми избегна въпроса...
Но отговор Аз искам, а не си го прося...
:>
-
Не го избегнах,
просто не го видях, [oops]
но под друг ъгъл погледнах
и отговорих смело,без страх. [lol]
Даваш на моя милост прекалено,
толкова много дори не съм желал,
жалка не си,а ангелче възвисено,
за да се реванширам всичко бих ти дал [inlovee] :)
-
Аз не искам всичко... само отговор още един...
Как така не си го видял... Нали четеш уж моя стих...
Или пак ми ментичка пробутваш...
Я, сега ми обясни...
Но не почвай да овърташ...
Че скалата май се поразби...
[think]
-
Точно последния ред,
от другите отдалечен,
избегна моя светоглед [lol]
и пропуснах въпросчето към мен.
Бързах и да отговоря,
да не би нейде да потънеш,
изчезвайки ми зад завоя, [lol]
със отсъствие мен да спънеш...
Но ето отговорих,
няма нийде ментичка сладка, [lol]
очите си от сън отворих
и гледам вече всяко стихче,всяка пратка [lol] [lol]
-
Май изпусна едничко... точно еееееееей там...
Видя ли го?! Не?! Ми ела ми насам...
Че да ти го покажа аз лично... Няма как да сбъркаш...
Аз хубаво го виждам... Просто край мен се навъртай...
[lol] [lol] [lol]
-
Нещо аз недоумявам,
какво опита да ми кажеш,
глупавичък съм и си признавам,
може ли по-ясничко да се изкажеш?
-
Ох, ама съм сложна, значи...
Просто с Теб си се шегувам...
Както и да е... Забравих,
колко неразбраното ми слово струва... [shame]
-
Още с нетърпение чакам момента,
в който на него ще отмъстя
за нещастната си съдба!
С усмивка коварна
и нито капка милост в сърцето
гледа ме той,
но аз вече не искам да бъде мой!
Искам само да страда
и на колене да ми пада !
-
Търсиш значи отмъщение,
личи,че те е заболяло,
но болката чужда не е решение,
зъл демон,лошо чувство те е обладало. [evil]
-
А как да не търся отмъщение
след [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]като достигнах такова падение ?
Така да ме унижава
и с мен да се подиграва!
Обичах го силно
а той нехаеше,
сложи край на всичко просто ей така,
без да помисли,че ме е наранил
и зли чувства в мен е вселил :>
-
Поетът ми прав е... Демон като Неговия тука...
Ей такъв... Крилат е... Отмъщение му е името друго...
Зная аз как боли да обичаш...
И как искаш да изкажеш тази болка... да нараниш...
Но зная и че е безсмислено...
Така просто няма да се преродиш!
-
Знам,че не е решение,
но поне и него ще го боли,
няма само аз да роня сълзи!
Изпитвам отвръщение
и искам отмъщение!!
Любовта много лесно в омраза се превръща,
всичко на обратно се обръща!
-
От любовта наистана остава рана,
но вярвай от омразата остава по-голяма
ужасно лесно във нея ти да се удавиш
човешкия облик бързо да забравиш.
-
Като го мразя ми е по - добре,
в това море от омраза
няма да потъна,
а в морето лъжливо от любов,
няма капка живот!
Няма повече в краката му да лазя,
един ден той ще ми плати
за всичките лъжи
и многото сълзи [oh kotioo]
-
Път трънлив избираш,
с много капани осеян,
нима пропастта дълбока не съзираш
и търсиш смисъл в омразата отвеян.
Ще се загубиш знай,
не се за блуждавай,
съгрешилият пак ще се каи,
но на деградацията не се предавай...
-
То е ясно,че някой ден ще се каи,
но искам да е по - скоро,
искам аз да го накарам да съжалява,
че страдание на ляво и на дясно той раздава!
Аз не съм единствената паднала в неговия капан,
той си мисли,че е цар
и всички момичета сме му роби,
но ще го накарам да се мъчи
и болката ми да изживее!
В този живот ако не си зъл,
всички ще те мачкат
и ще те карат да страдаш,
сълзи да лееш
и тъжни песни да пееш!
-
Казано е:не съди,
за да не бъдеш съден,
споменът ще остане,но напред продължи,
болката е просто кошмар безплътен...
-
Безплътен ли ти казваш...
Не съм съгласна пак...
Болка може да се породи...
И от най-жалкия глупак...
И той от плът и кръв ще е...
Така че помисли си...
Дали кошмар безплътен е...
Пред мен обоснови се!
[inlovee] [heart__] [inlovee]
-
Болката може да е кошмар безплътен,
но мен боли ме много
и за това не мога да стоя със скръстени ръце,
да не лекувам разбитото си сърце!
Искам отмъщение пак ще кажа
и никой не може да ме разобеди,
защото не познава моите беди!
-
О, бъркаш, нещо
си разбрала погрешно
тук никой никого не разубеждава
просто приятелски съвети дава...
А щом си решила ти
върви, омъщение търси
но мисля, че все ти знаеш
в раната рана копаеш
-
Сега се чувствам по-силна от него
и за това искам да му отмъстя,
за да разбере коя съм
и за какво се боря.
Искам да разбере какво се крие в женското сърце,
да знае че вече не го искам
и няма повече да се натискам!
Всеки познава болката от любовта,
но никой - моята съдба.
-
Да, ние знаем толкова за тъгата
колко си решила да споделиш
и е естествено непознати - не ти знаем съдбата
нали ти си решила какво да премълчиш...
:)
-
Добро Утроооооооооооо! С почуда пак съм тука!
И пуля се, защо ли имам нет...
Но радвам се... Поне няма да е скука...
И ще попиша още римички безчет...
Но май че няма никой да се присъедини...
Сама ли пак ще си остана...
Стига спахте... Разтърсвайте глави...
Със стихчетата аз вече се захванах...
[pleZz]
-
То вече "добър ден" минава
но радвам се, че тук си ти
защото твоята компания си заслужава
да не откъсвам от монитора очи.
Кажи ми днес как се чувстваш
дали ти се обадиха роднини
събота и неделя дали ще разпускаш
или ще впуснеш в купони диви
[cais007] [pleZz] [twist]
-
Тук с дългокоска става веселба голяма
и скуката вече я няма.
Сега я чакам да дойде у нас на гости,
за хавлиеното парти да се приготви. [lol] [lol]
-
На моето Цвете ще кажа с усмивка...
Че вече посмях се на своите роднини...
Любимото човече ми прати забивка...
С едно смс-че направо разби ме [lol] [lol] [lol]
А и освен този смях покана получих...
От онова сладуранче, дет е отгоре над мене...
По хавлия да тичам към тях... да получа...
Шоколадче вкусно, че да похапна е време [oh kotioo]
-
На моето Цвете ще кажа с усмивка...
Че вече посмях се на своите роднини...
Любимото човече ми прати забивка...
С едно смс-че направо разби ме [lol] [lol] [lol]
А и освен този смях покана получих...
От онова сладуранче, дет е отгоре над мене...
По хавлия да тичам към тях... да получа...
Шоколадче вкусно, че да похапна е време [oh kotioo]
Ау, имам лоша новина.
Шоколад вече няма [oops]
Всички май го изядох
и мънчико преядох [shame]
-
Това е прекрасно, дано
да имате фотоапарат под ръка
как ще може и ние да хвълим по едно око
тази ваша следобедна веселба
[svirrr] [dance4] [svirr] [namigggggg]
-
Веселба без шоколад?! [oops] По-скоро оплакване...
Какъв хавлиен Ад... Пък и снимки очакваме...
Но айде да се стегна... Стига циврих вече...
Към джапанките ще посегна... Ще ме познаете отдалече...
[oops] [lol] [lol] [lol]
-
Веселба без шоколад?! [oops] По-скоро оплакване...
Какъв хавлиен Ад... Пък и снимки очакваме...
Но айде да се стегна... Стига циврих вече...
Към джапанките ще посегна... Ще ме познаете отдалече...
[oops] [lol] [lol] [lol]
О, аз ще купя шоколад,
за това не бери яд.
Айде идвай, че няма време.
а купончето време ще отнеме!
Ще поканя няколко момчета,
няколко малки зверчета.
М*** можеш да доведеш,
ама внимавай да не ме убиеш!!! [lol] [lol]
-
[oh kotioo]
Шоколад, момчета става интересно
но май по бански ще е по-уместно
само музика и кокотейли с чадърчета остава
за да е перфектна вашата забава
[svirrr]
-
[oh kotioo]
Шоколад, момчета става интересно
но май по бански ще е по-уместно
само музика и кокотейли с чадърчета остава
за да е перфектна вашата забава
[svirrr]
На нашата забава си поканена и ти,
само си облечи банския и идвай [lol]
Донеси и малко шоколадче
или някое момче..? :p
-
О, аз ще купя шоколад,
за това не бери яд.
Айде идвай, че няма време.
а купончето време ще отнеме!
Ще поканя няколко момчета,
няколко малки зверчета.
М*** можеш да доведеш,
ама внимавай да не ме убиеш!!! [lol] [lol]
Знам те аз Тебе до болка си ми ясна...
По-скоро до смях... ама си си прекрасна...
Сигурна бях за изказването твое...
Явно ми е дарба... предсказването мое [lol]
Ние по хавлии, а те по какво?...
Бе я остави ги...
Шоколадите само за нас ще са... Това е положението най-добро!
[lol] [lol] [lol]
Сега пък бански съчинихте... е, айде решавайте вече...
Че докато се кумите... некупеният шоколад се разтече [oops]
-
О, аз ще купя шоколад,
за това не бери яд.
Айде идвай, че няма време.
а купончето време ще отнеме!
Ще поканя няколко момчета,
няколко малки зверчета.
М*** можеш да доведеш,
ама внимавай да не ме убиеш!!! [lol] [lol]
Знам те аз Тебе до болка си ми ясна...
По-скоро до смях... ама си си прекрасна...
Сигурна бях за изказването твое...
Явно ми е дарба... предсказването мое [lol]
Ние по хавлии, а те по какво?...
Бе я остави ги...
Шоколадите само за нас ще са... Това е положението най-добро!
[lol] [lol] [lol]
Сега пък бански съчинихте... е, айде решавайте вече...
Че докато се кумите... некупеният шоколад се разтече [oops]
Бански или хавлия...или без нищо може дори, [lol]
ние ще го понесем, нали?
Важно е весело да става
и шоколад никакъв да не остава! [lol]
-
мила, аз съм малко стара
не е за мен такава забава
но ще ви се радвам от сърце
защото още живее в мен щуро дете
[namigG]
а вече и две ..........
-
мила, аз съм малко стара
не е за мен такава забава
но ще ви се радвам от сърце
защото още живее в мен щуро дете
[namigG]
а вече и две ..........
АААА, бебенцеее ли чух сега?
Каква сладка, хубава новина!
И бебешко парти можем да направим,
бързо с това ще се справим! [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]
-
Хич старичка не е...
Не слушай приказки ти празни...
Бебче чака, вярно е...
Ама и тя дете си е голямо...
Една щурачка е прекрасна...
И забавна, и чаровна...
Пък и младичка е, за купони страстна...
Изобщо не е отпила от старостта отровна
[gu6]
-
Ура Ура Ура ще има щур купон
за баби и за бебета забава
ще дойде даже пенсионера Купидон
близалки и гърнета да раздава
ха ха ха
[xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa]
-
Това за банските си е добра идея
От кеф направо ще запея
Ще докарам моите авери
Нали момчета искате - те са перфектни
И бременни ще има - изненада :)
За бременните - само лимонада!
Културно аз ще се държа
Няма да пия кат' свиня
Ще съберем цялото племе талантливо
Ще отидем в клубче с музика на живо
Ще се повеселим и ще попеем
Ще скачаме и ще дивеем :)
-
От хавлии на бански минахме...
После от гости в заведение стигнахме...
Но това е днешната младеж... реално...
Няма нищо при нея за постоянно...
Всяка една идея предпослена се явява...
Променлива величина... Се пак и пак тук проявява!
[lol] [lol] [lol]
-
Е хайде де бъди по-щедър, моля
за лимонадата ми дай парченце торта
а ти си пийвай сладичко, наволя
аз няма никому да те изпортя.
А може би след някой месец, скоро
в купона ще участвам аз отново
и джинчета прекрасни и омайни
ще ни разхлаждат в нощите безкрайни
[twist] [twist] [twist]
-
Това за джинчето ми по- допада
Парченце торта - вземай цялата направо
И без това е много сладка
За мене - някоя блага салатка
А пенсионера Купидон
Носи в джоба си кондом
Не знам близалки и гърнета
Но ласки май раздава, така че се пазете [lol]
-
Ех знаех си, ще ти хареса
идеята за джина щом намеся
но ти добре допълваш и салата
дано да е прохладна механата...
А колкото до Купидон
недей да правиш от мухата слон
той, истина е, ласки че раздава,
но само ако искаш или заслужаваш
:p
-
Малко морал Красивото Цвете тук внесе...
Културно, полека лекция за ценност ни изнесе...
Хайде, какво стана, та забавата прекъсна...
Дайте ми поле за изява и веднага ще се впусна...
[lol] [lol] [lol]
-
Кажи ми,приятелю сега
как прекара последния си ден?
Снощи видя ли нашата Луна,
или изпи,както подразбрах чашка с джин? [lol]
-
Видях много луни, не знам коя бе нашата
А джина мистериозно изчезваше от чашата
Налагаше се да поръчвам - "Още, още"
Накрая се усетих, че е вече късно нощем....
[lol]
-
Аз чак сега видях, че някой жаден бил е...
Но всъщност не разбрах, дали пък не препил е?...
Я сега ми довери... тайничко... и на ушенце тихо...
Какво и колко пи?... Помниш ли?... Очаквам стиха...
:p
-
Събрахме се с приятели, живеещи в чужбина
Не сме се виждали отдавна доста време мина
Пихме и говорихме си как е там живота
Обаче стана късно и момчето се омота
Дето се казва, размътихме компота
Весело беше, но днес е малко заспало
Главата и тялото не са едно цяло
:)
-
хаха... ми то така се получава...
За хубавата нощ това е твоята награда...
Омотал се значи той... [lol] на кълбо или на макара...
И пак не каза точно... колко и с какво Ти се намота?
:>
-
Понеделник вечер рано е да се умира
Така че консумирах само бира
Количеството само че забравих, беше неразумно
По сметката разбрах, че е било доста "културно"
-
Биричка обичам, така че одобрявам...
В жегата трагична се с нея разхладявам...
"културничко" било... хихи... верно ли?...
ам... тогава от какво теглото е... та разглобен днес си ти :>
[lol] [lol] [lol]
-
Отдавна не съм се намесвала май,
а разговорът ви накъде се завъртял-
затова на мълчанието слагам край-
щом за джин е, бира или вермут бял
няма начин да не се включа :)
С изпитите вече аз приключих
и отдавам се спокойно отсега
на купони, алкохол и веселба
-
Ето я и нашата умница...
Вече с по-спокойна, но и пълна главица...
Само с алкохола да внимава...
Че прекалили всичко мож се изпарява... [oops]
Толкова труд си положила...
На своя разум си заложила...
Затова сега пий, пей, танцувай...
Но не прекалявай... чашката умерено целувай [lol]
:p
-
Късно лягане + бира не е много добре
А когато "културно" в кавички е, става доста зле
Особено когато работа те чака
Разбираш, че май снощи баш бая си се прецакал
Но лято е - и нека за това забравим
С думи няма как да го оправим
Но се сещам за добрата стара поговорка
"Клин клин избива" - дай една Загорка!!! [evil]
-
Е, то мисля, че е ясно -
свършиха се дните тежки,
когато всяка вечер пиех бясно
и заедно с моите "колежки"
простеехме си до зори..
Сега съм вече поумняла-
и по-голяма съм дори-
някак си се чувствам по-зряла... :p
-
Сега последния си пост прочетох
и държа да отбележа,
че "колежки" съученичките нарекох,
и нека никой да не се подвежда,
защото малко странно прозвуча
и с какво се занимавам не пролича.
-
хахаха... iani4ka се заоправдава...
пролича, не пролича... асоциация веднага...
"колежки" си е блага дума... с много дефиниции е тя...
какво в ума твой изплува... та уточни се на мига?! :>
[lol] [lol] [lol]
-
Е, асоциацията ясничка е май-
и без да казвам се разбира.
Затова корекция направих, знай,
наложи се да отреагирам.. :)
-
Тази нощ бе просто поредна...
В нея нямаше за мене сън...
Въртях се мъчно, в тъмното гледах...
И заслушвах се в задуха, притихнал... навън...
Не издържах и станах малко рано...
Но с усмивка посрещам този ден...
Защото довечера ще бъде забавно...
Ще празнува скъп човек за мен!
[svirrr] [svirrr] [svirrr]
-
Днес работя сам - за двама
Секретарката я няма
Офиса е само мой
Ще си пуша без покой
Уикендчето предстои
Пак на плажа, сещаш се нали
Лятото е време за почивка
За скитосване и за разпивка
Бургас, Созопол, Китен, Варна
Рок и метъл във Каварна
Трупаш зимата пари
А през лятото - харчииииии
:)
-
Денят започва, както всеки ден,
със две цигари и едно кафе,
това, закон неписан е за мен,
за да се почувствам по - добре.
А, да, и искам аз да поздравя,
майка ми, с рожденният и ден,
една година още отлетя,
Обичам те, и винаги бъди до мен.
-
Да й е честит рождения й ден
Днес и шефа ми рожденик е голем
След минути почва празненството
И момента аз улавям бързо, щото
Не се знае какво ще стане след това
Дали ще мисля с моята глава
Гледам, приготвил е почерпка здрава
Събираме се в неговата стая
Тежко е но няма как - ще пия
Рожденици щом има - мама мия!
-
На празнуващите да им е честито...
Добре полято и още по напито...
Май тези дни родили са се все хубави хора...
Вчера при мене, а днес при вас е купонът...
Ама така де... иначе натрупва се доста...
Ден след ден не върви да си гост...
Че тежичка задача си е да пируваш всеки ден...
Вчера не прекалихме, ама си ми тежи все още на мен...
[oops] [lol] [lol] [lol]
-
На мен пък път ми предстои
Кръвта ми бурно пак кипи
Ще бъде супер тези дни
Купон, трева и секс
ще има до зори
[svirrr] [svirrr] [svirrr] [smeeh]
-
Това е супер, дет' го пишеш
Купонът ще е доста пищен
Както си трябва - до зори
А за после не мисли
Може и да те боли главата
Но важно е да си в играта
-
Пак съм бясна, но с усмивка дива...
И иде ми да се засмея през плач...
Идва нещо и си пак отива...
Както за удара последен се явява палач...
Но моите удари многобройни са просто...
И все оцелявам, и разочарование нося...
Очакванията различни са доста...
Но кое да оправдая... това е въпросът?!
-
Нели мила,вълнението ти не разбрах,
защо си бясна,но с усмивка дива,
да не би да те е обладал неизвестен страх,
разясни ми таз ситуация причудлива...
-
Мен от страх ме бяс не хваща...
А усмивката сама се пляска...
На лицето ми и там стои си...
Пък и причина има... помисли си...
Някаква случайност стана...
Яви се някой и тук за мъничко остана...
Какво ли да ти обяснявам...
Толкова е сложно...
Коментирам го отдавна...
Но за възприемане е невъзможно...
-
Да не би да коментираш
пак моето поведение,
ох,каква си лоша - не спираш
да ме засипваш ти с унищожение... [lol] [lol] [lol]
-
Все аз съм кривата и лошата...
А кажа ли го - в миг отричаш...
Невинна ли съм или пошла?
Кажи каква съм... Каква ме обичаш?
-
Обичам те със цвете във косите,
обичам те и с бич в ръка,
обичам благите ти думи във игрите,
но и укорите пронизващи моята душа... [inlovee] [inlovee] [inlovee]
-
Аз цвете в косите си нямам...
И бич не държат ми ръцете...
Май обичаш ти някаква измама...
Грешка е! Пази си сърцето...
Думите в игрите май са благи...
Но с тях на мен си контрастирам...
Укорите са прегради...
На които обесен май Тебе намирам...
-
Цветето и бича - бяха символи само,
цветето на твоята душица,
на сърцето - красиво,голямо...
А бича на неугасимата искрица,
която във огън прераства щом изкаже се прямо... [lol] [lol]
-
Символи просто или сложно все тая...
Факт е, че нямам и така ще е, зная...
Пак задълбахме за мене... отново...
Колко велика съм... но само на слово...
Та хайде кажи Ти за какво мислиш сега...
Различната тема нека почне от твоята глава!
-
Нямам никаква идея,
за темичка нова,
в момента за едно копнея,
защото вечерята е май готова... [lol]
-
"Добър апетит!"...
От мен е това...
Гладният стих...
Не е за твоята глава...
-
Щастлива съм отново,
моето търсене приключи,
намерих го!
С него чувствам се добре,
намери се дъха ми кой да спре
и в друг свят да ме отведе.
-
И ето че и ти доказваш как нещата си се случват..
Понякога,когато вън вали се моля да не е така...
Но някои неща случват се наистина просто ей така..
И няма щастие можещо да замени това,
което ни показва любовта
и по трудни пътища ни води,
и показва сладостта!
-
Зад блока, сред паркираните там коли
Един трабант не спира гадно да бучи
Трима чички, селските монтьори
Форсират го и го "поправят", тъпите позьори
Реве трабантът с дрезгав глас продран
"Стар съм вече, не съм за аутобан"
Онези нещо в тихия следобед пак нагласят
Със страшен рев махалата те огласят
Скоро май на някой ще му писне
Ще слезе долу и ще ги притисне
На трабанта клечката ще драсне
ще свършат изведнъж ремонтите ангелогласни
-
Трабант съм аз, но служих ти добре
по-мощен бях дори от сто коне
а и макар сега да не съм първа младост
в живота свой аз служих ти с радост.
Какво от туй, че старо съм трабантче
в дъжда си скрит под моето таванче,
по улиците пъркам с пълна газ
не заслужавам тази участ аз.
Така че ти кибрита прибери
и клечица за мене не пали.
Търси в двигателя ми таз повреда.
Какво ти пука тебе за съседа?
-
На по 88 станахме и остаряхме
Живота си заедно изживяхме
Аз помня времето когато те закупих
Ти бе за мен колата, от веднъж се влюбих
И вместо да ти осигуря достойни старини
В някоя автоморга с твои набори-коли
Аз те продадох на съседа ми, техника
Който иска до последно да те изстиска
Пърпориш немощно ти в тихия следобед
Ревът ти вече е кат' стон задгробен
Ще те откупя и ще си почиваш ти спокойно
И ти, че и ние, удоволствието ще е двойно
-
Айдеее... май смехът ми свърши...
До одеве се кикотих...
Но сега внезапно с тишина завърши...
Дано не е момент доживотен...
А другите май се забавляват...
И лошо няма, знам, в това...
Дано на тишината се не дават...
Че е толкова неприятно... оу... да [confused]
-
Каква тишина те гони бре мила,
хайде докарай отново смеха,
стига усмивката си крила,
хайде,че със думи ще те поразя.... [lol]
-
Тази заплаха сериозно разсмя ме...
Колко си страшен... И Кинг Конг ще се смае [lol] [lol] [lol]
Но аз благодарна съм, че теб, Стихийо ,съм опознала...
Ти усмивката връщаш ми с бързината на хала [inlovee]
:p
-
Ти ми се смееш, [lol]
но аз съм сериозен, [lol]
акъла ми нощем пилееш [lol]
и ставам все по-помпозен. [lol]
Та как да те укротя,
аз се чудя,
дали во веки да заспя,
или от всяка стрела да се будя... [lol] [lol]
Ти ми кажи,
неспяща красавице,
играй свойте игри,
свали маската,покажи ми лице... [lol] [lol] [lol]
-
Мен да укротяваш? Че да не съм аз животно диво...
Пък и сили все спестяваш... В съня да ги харчиш било по-красиво...
Бил си сериозен... да бе... а що се смееш...
Я вземи успокоително, че ще се поболееш...
Аз твоя акъл не съм го докосвала даже...
Ако някой се съмнява... нека веднага обратното докаже...
И че този сън ще ти изяде главата скоро...
Разбери ти... ако не, то съседът ще го стори :>
Лице показах ти отдавна... по пощата го пратих...
Май нещо и за памет... спешно трябва ти... дали пък хапове?!
[lol] [lol] [lol]
-
Ти май нещо ме кориш, [lol]
че пестял съм сили в сън,
опитай ти кат мен да спиш,
да видиш колко уморително е да си пън... [lol]
-
Ми я сложи го в печката тоз пън...
Или пък покани от гората мечката в хубавия сън...
Да видиш как енергично ще забягаш...
И капчица умора няма ти да проявяваш! :>
[lol] [lol] [lol]
-
Пуснал е дълбоки коренища, [lol]
този пусти пън, [lol]
не става лесно той на пепелища, [lol]
май в петичката ти е трън... [lol] [lol] [lol]
-
Е, ако побира се в петата моя...
Туй трънче мъничко е, знай...
Иглата хващам... скачам в боя...
Скоро няма да заспиш отново... май...
[lol] [lol] [lol]
-
Не игла ще ти трябва,
а цяло мачете, [lol]
защото съня не отслабва,
но отслабват ръцете... [lol] [lol]
-
Нима куца ме искаш...
Без пета или глезен?
Ако на акъла ти уйдисам...
Някой друг ще е бесен [oops]
-
[lol] [lol]
Естествено,че те искма цяла,
цяла-целеничка,
по възможност - заспала, [lol] [lol]
но пак да продължиме таз игричка... [lol]
-
Алеле майкооооооо... какво откровение... [oops]
Как си, Поете, температура ли вдигаш?
Иди пийни си лек за спасение...
Че скоро ще се стреснеш от думите, които показани имаш! [lol]
А как, щом заспя, таз игра ще продължи?
Нима възможно е това? Тайната ми сподели! :>
-
Всичко е възможно,
нима не си разбрала, [lol]
няма място за чувство тревожно,
щом не си будна,а заспала... [lol] [lol] [lol]
-
Айде, не ми ги пробутвай ти тия...
Че публично току виж теб съм разкрила...
Нямало място за чувство тревожно...
А ако ти хъркам, дали не ще ти е сложно?
(да сънуваш де) [lol] [lol] [lol]
[xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa]
-
:toofunny:
В името на своето благо, [lol]
ще го приживея, [lol]
дори да хъркаш ще ми е драго, [lol]
песничка за сънчо ще запея... [lol]
-
Ами ако напук се навечерям...
С микрофони най-добри...
Тогава Сънчо (от опит споделям)...
Ще избяга далече спокойно да спи [lol]
[xa xa xa xa xa xa]
-
Хе-хе,сънчо - упорит, [lol]
важното е ти да си заспала, [lol]
пък той на другото - навит, [lol]
но сигурен е той,будуването вече си избрала... [lol]
-
Май, май... сме август вече...
Времето за зимен сън изтече...
И Сънчо отдавна игнорирах го...
В казармата на мъки паркирах го!
[lol] :> [lol]
-
Игнорирах аз смело тъмата,
но тя не отстъпва,дори се сгъстява,
игнорирах аз Сънчо - владетеля на леглата, [lol]
но тих шепот на нейде ме призовава... [lol] [lol]
-
Поете любезен, май се улисахме...
За път пореден, сами себе си слисахме...
Но още е рано, така че шепотът тих...
Забрави го или ще го заглуша аз с вик!
[molitva]
-
Ха-ха,забравихме правилата, [lol]
туй е лоша поличба, [lol]
хайде сега по леглата, [lol]
че наближава сънна сеитба... [lol] [lol]
Не се стряскай,
само шегичка,
на мене ти ръкопляскай,
че продължавам аз тази игричка... [lol] [lol] [lol]
-
Ръкопляскам... пляскам... току виж ги объркам...
Но нали си играем... имам право да сбъркам...
[oh kotioo]
В един ход поне... Нали така, Поете...
С ръце, без ръце... реално или в куплета...
[think]
-
Аааааааа не, [lol]
без прегрешения, [lol]
току виж ми станало зле
от тези уж невинни увлечения... [lol]
По добре играй със замах, [lol]
играй без грешни ходове,
защото туй е по-сложно от шах, [lol]
не е като да краднеш цвете,от чужди дворове... [lol] [lol]
-
Аз цветя не крада... а само бера си...
И не мога да прегреша... все правилни са моите стъпки...
Шах... играя рядко... но смайвам всички тогава...
Че макар да ме бият... често съм енигма цяла...
И се пулят, и се маят... каква е моята стратегия...
Понякога и аз повалям ги... С привидно неразгадаемата мистерия :>
[lol] [lol] [lol]
-
Хм,хм,трябва да поиграем някой ден,
на черно-бялата дъска,
ще е забава и чест голяма за мен,
да ме натупаш в таз игра [lol]
-
Явно добре не четеш...
Аз рядко побеждавам...
И точно Теб като прашец...
Да тупам?!... хм... не вярвам!
:p
-
Аз също рядко играя,
дори брат ми ме бие,
но признавам,не ме бива да мисля и не се страя, [lol]
а той щастието от победата си не крие [lol] [lol]
Та както и да е,
тогава домино ще поиграем, [lol]
предполагам туй умееш го добре, [lol]
ако не,на дама ще се маем. [lol] [lol]
-
Що не поиграем на стихове...
Пиша аз и после ти...
След това пък ще се сменяме...
После аз, а първо ти...
И така дуетче ще направиме...
Ама целичко...
Дали успешно ще се справиме?...
С думите върху листчето беличко?
:p
-
Ами,не знам,
може да опитаме,
но умея да "работя" само сам, [lol] [lol]
но ще ме научиш и излитаме,
към звездите и луната,там,
където няма да е нужно да се питаме. :)
-
Айдееее... трябва да те уча...
Но аз това не го умея...
Слаб навярно ще получиш...
И, чакайки, самичка ще се рея...
-
[lol] [lol]
Хайде,хайде,бързичко ще ме научиш,
ще ми покажеш някой таен трик,
нали искаш стихче двойно да сполучиш,
да наддаваш с някой друг римуван вик. [lol] [lol]
-
Едно е да искаш... друго да можеш...
И съвсем трето да го сториш...
Тайни да крия, наистина мога...
Но виж как открито за тях ти говориш...
И всички досещат се малко или много...
А твоите скрити си там, надълбоко...
Колко ли струва ни общото слово?
Дали само това, що ни вижда окото?! [think]
:p
-
Туй си заслужава,
по-подробно да се обсъди,
може пък номера да става, [lol]
може идейката ни да пребъде.
-
А коя е нашата идейка?
За ревността и одъра ли?
Или за самотната пейка...
Изгризана от бобъра и...
Паднала сама в реката...
Където я разбили водите...
Та коя е идейката горката?
Нека я обсъдим сред вълните!
[think]
-
Хм,хм,че странни идейки ми предлагаш,
защо ревността,а не дъгата,
защо деградивното пред градивното ми поставяш,
защо да не е приятелството,а самотата... :question:
Нека да е нещо цветно,
макар козирога да е песимист, [lol]
нека дори да е към човечеството мъничко заветно,
нека бъдем ти и аз просто един оптимист. :)
-
Не е козирогът никакъв песимист...
А реалист, или поне съм аз такава...
Защо ни е нужно да сме с теб оптимист...
Вместо за красотата на реалното да даваме...
Каквото имаме с тебе... ти - сън, а аз безсъние...
И мъничко любов към човека насреща...
Оптимистът граничи с периодично пълнолуние...
А реалистът умее трудности и усмивки да посреща!
[inlovee] :p [inlovee]
-
Добре тогава - решено,
нека пребъде реализма,
защото нему всичко му е позволено, [lol]
макар и братовчед на скиптицизма... [lol] [lol]
-
Братовчед, но е далечен...
То и братята се различават...
Пък какво остава за роднина, дето...
От чужда кръв се получава?!
:p
[lol] [lol] [lol]
-
Да не намесваме родата,
че ще настане обърквация,
по-добре да си гледаме в краката,
за да няма омазвация... [lol] [lol] [lol]
-
[xa xa xa xa xa xa]
Таз последничката дума...
Страшно мене ми хареса...
И нека тръшне тежка чума...
Всеки, с неодобрителна намеса!
[shame]
-
Мда,тълкува се двузначно, [lol]
но да давам пример е доста неудачно, [lol]
затова ще премълча...
и до три ще преброя... [lol] [oops] [lol]
-
Колко време за това ще ти е нужно...
Май пример да беше дал не щеше да е тъжно...
И по-бързичко да стане, мисля, че би...
Но все едно де... Май стигна вече до 3?!
[lol]
-
Още съм на 0.5, [lol]
хич не обичам числата, [lol]
по-добре ми е,да ме зовеш "поет", [lol] [lol]
така ми е по сладка играта... [lol] :p [inlovee]
-
Аз теб отдавна нарекох те тъй...
Моят Поет... и Певец си... и ...въй...
Моя си Обич... и Моят Сладък...
А това за числата си е само твой залък...
Сам се зарече да преброиш до 3...
Не беше далече... още 2.5 прибави [lol] [lol] [lol]
-
А може пък и минусче да сложа, [lol]
на мястото на омразния плюс, [lol]
но май ще се поизложа, [lol]
ототрицателни числа,чак ме е гнус... [lol]
-
Какво ти стана, Поете...
Омазвации и гнус...
Май ти докараха ветровете...
Притесняващ Те трус...
И сега се бунтуват...
Стомахът, главата...
Ушите не чуват...
И трепери душата?!...
[oops] [lol] [lol] [lol]
-
Не трепери душата,
а треперят клепачите, [lol]
беззвучно отваря се устата
и моли за почивка играчите... [lol]
Нели,времето си превиших,
лимита изтече,
навярно туй е сетния ми стих,
време е за "лека нощ" любимо човече... :) [inlovee] :p [lol] :> :arrow: [heart__]
-
"Лека нощ" за мен след малко...
"Здрасти" да не кажа ще е жалко...
Или вече не е вярно туй...???
Кой ще намери как да ме оплюй? [lol]
-
Ето ме и мен отново тук
и на всички дето не ме искат на пук [lol] [lol]
Ще ви подосаждам пак
и ще ме търпите, няма как... [shame]
Домъчня ми за всичи вас, деца [lol]
и мисля да ви дам по една целувчицаааа :flyingkiss:
Как сте иначе, набързо ми разкажете,
от мен не крийте нищичко, хайде кажете!
Как върви лятото при вас,
как минава времето ви час по час.
Отчет от всички ще поискам
и да ми кажете всичко аз искам!!! [inlovee] [inlovee]
-
[hip hip uraaa] [hip hip uraaa] [hip hip uraaa]
Алоууу, чувате ли всички...
Моята красавица се върна...
И казвам си веднага колко я обичам...
Пък и ме зарадва... как искам нея да прегърна...
И да не я пускам дъъъълго... дъъълго...
Скоро и това ще се случи... хихи...
Нали вече тук е... при мене се върна...
Пък и страхотна новинка ми съобщи!
[kisss] [gu6] [kisss]
-
Ауу, по-често ще взема да отсъствам
и все по-рядко да присъствам!
С такова хубаво посрещане.... [inlovee] [inlovee] [inlovee]
С Нелито скоро ще се видим
и едно филмче на бързо ще "обсъдим" [lol]
Ще бъде веселба голяма,
защото от нея по-забавна нямаааааааааааа [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [lol] [inlovee]
-
Хаха... адиди майкьоооо... нямам вече търпение аз...
В другиден... само още малко... и ще треперим на филма от страх...
А отсъствия повече недей да правиш...
Че ще вземеш мене съвсем да забравиш...
И после глоби големи ще налагам...
Внимавай... заплашвам те... На риск се излагаш!
:> :> :>
-
Ето, дойде време и аз да уловя момента
"Момента" се римува много яко с "инструмента"
Добре дошли на всички - починахте ли си добре
Защото стиховете тук не секват даже за минута-две
Има нужда и от свежи попълнения
да се насладим на нови рими и творения
Любов, раздяла, сирене и кашкавал
Какво ли не съм чел и много съм се смял
Дано така да продължим
Рими свежи да творим
Пишете много и обилно
Рейтинг да вдигнем силно
:) :)
-
хах ГП...пак с твойте рими,
те са ми така Любими!
Сирене и Кашкавал??
да не би да си гладен-
Пак ли не си ял?
-
Моите рими, да, това е моя стил
Шашаво звучат, дори и без да съм пил
Нещо верно гладен бях тогава
Дочух, че някой сандвичи раздава
Сирене и кашкавал, суджук обичам
Без да се наям не се събличам
Любовта при мен минава през стомаха
Това тук май че всички го разбраха
Обичам аз да уловя момента
Пиейки мастика с мента
И всеки знае, че на степен ен-та
Помага тоз коктейл на инструмента
-
Няма да улавям моменти
нека моментите ме улавят
И без да си правя комплименти
ще им е трудно - затуй да забравят :)
-
днес Мими от София се прибра ,
беше рано сутринта.
с нея ще излизаме сега.
и заедно ще дочакаме нощта.
и Здравко...и Васко може да видиме,
и заедно да купонясваме :)
П.П. - нещо ми е весело сега :0 аз по-принцип съм тъжна :()
-
днес Мими от София се прибра ,
беше рано сутринта.
с нея ще излизаме сега.
и заедно ще дочакаме нощта.
и Здравко...и Васко може да видиме,
и заедно да купонясваме :)
П.П. - нещо ми е весело сега :0 аз по-принцип съм тъжна :()
ХаХаХаха тва го предлагам за хит на сезона ...направо в окото застреля бизона :p
-
А моята приятелка се чувства сломена...
И тихо проплаква сълзичка една...
А моята приятелка е пак наранена...
Но аз съм далече... Каква подкрепа е това?!
[mad]
-
Подкрепа неземна за мене е това...
За нея казвам ти "Мерси" от сърце и от душа...
Ако искаш вярвай, но само ти знаеш как чувствам се сега...
само пред теб изповядвам чувството, познато като самота
-
До преди час бях аз сломена,
до преди час не можех даже дъх да си поема,
но любовта усмихна ми се пак чаровно,
и се впуснах в мислите греховно.. [heart__]
-
Моментът е за лягане дошъл...
А как не ми се спи сега...
Но денят ще стъпи скоро вън...
И трябва бодра поздрав да му поднеса...
-
Ами...мен пък глад зловещ ме мъчи,
искам някой 200 пици да ми връчи,
и доволна,после пак рими да редя
защото са ми едничката утеха на света! [shame] :)
-
Аз пък...ми е някво мързеливо...,
едва се тътря и говоря,
пеядох даже и ми стана криво,
дали със мързела ще се преборя...? :p
-
И ето ме отново тук,
и пак си мрънкам..
сякъш всичко е на пук,
защото нямам сили да изтръпвам..
-
Спинка ми се малко,
идва време да си лягам вече,
а искам да остана - колко жалко,
но трябва да си лягам с мойто мече :)
-
Момента улавям... за "Добро утро!" е той...
И с моето мечтателче правим остър завой...
От леглото изскачаме... и хитове въртим...
Вече загряли сме... дано все тъй продължим :>
Поздравче за нея... с всички песни наши...
"Хит-овете" си споделям... в този ред на мисли всичките парчета са "адаши"!
[hip hip uraaa] [hip hip uraaa] [hip hip uraaa] [twist] [hip hip uraaa] [hip hip uraaa] [hip hip uraaa]
-
Слушам музика и плача,
на самотата се прекръствам в здрача..
Моля Дяволите да ме вземат,
силно да ме прегърнат и сърцето да отнемат,
че така боли разполовено,
и от него капят капки силно червени..
А боли ме,сякаш режат го с трион..
Да си отиде веднъж завинаги от моя дом!
(http://i.yoosms.com/i/uploaded/anim/1136455433114.gif)
-
Поетът Любим си отиде отново...
Отнесе със себе си и красивото слово...
Певецът замлъкна... в мен само кънти...
Запазвам ека му... и повтарям "Сладко спи!"
[spining heart] [wish all my love] [spining heart]
-
Отново безсъние ме мъчи,
днес нищо ново не се случи.
Цял ден си стоях у нас,
така минаваше час след час...
Сега пред мен е дилема една,
обичам ли го-не или да?
Приятели ли сме само?
Питам сърцето,но то сякаш е нямо...
-
И днес от храната за вечеря нищичко не пипнах,
и отново зная-обичам го!
Ала той не ме обича-той ме мрази..
И майка ми съсипва отново всичко,
съсипва живота и единственото,което обичам..
отново...
-
И днес от храната за вечеря нищичко не пипнах,
и отново зная-обичам го!
Ала той не ме обича-той ме мрази..
И майка ми съсипва отново всичко,
съсипва живота и единственото,което обичам..
отново...
Не се отчайвай,мила!
Недей забравя,че животът продължава!
И какво и да става,ти не се отчайвай,
да се виниш за някакъв глупак не си заслужава :)
-
Чувствам се малко зашеметена
може би защото втора чаша със мента вече аз привършвам...
Ето от вчеращната разходка още ми се спи и се чувствам изморена,
май след малко ще се запътя към леглото и на възглавницата главата ще си тръшвам...
Дано времето утре да не така дъждовно и онило,
малко по безоблачно и сиво,
че с моето момче имаме нужда да сме заедно
и ако времето е пак такова заспало
няма да мога да го вида чак до срада и все ще ми едно замряло [confused]
-
"Онило", викаш ... кофти, кофти
Омайна лунна нощ е, аз искам ощи, ощи
Прозорецът отворен беше, легнах си да спя
Когато се събудих, от студ бях посинял
Комар зловещ на моето чело бе кацнал
Размазах го и се завих, преди да съм се гътнал
Много студено стана, ко ше правим
Май печките настана време ний да палим
Половината колеги са се разболяли
На 7 длъжности съм вече, ама заплатата да ми увеличат - едва ли....
-
Дори и в самотата има нещо хубаво понякога,
Потъваш и отдаваш се изцяло
И после срещаш някого...
Да искал си - не си го,
Да търсил си - не си
Нн повярвай щом човека дойде
Не искаш той да си върви
Това си ти за мен - нечакан,
Но вече толкова желан
За мене, ти си този някой ,
Който смисъла показа ми като на длан...
-
Римски чат не ме влече...
Истината тука е...
И веднага идва ми да кажа...
Че писане не ще откажа...
Тия дни проблем аз имах...
Ядове от бяс все зимах...
Клавиатурата отказ отправи...
И не можах никак нея да оправя...
Затова пък от снощи имам си нова...
И сега пиша, драскам... Гола съм во'да! [lol]
-
Поздравления Нели!
Клавиатурата е в ред,
пръстите са подивели
и рими сипят се безчет. [lol]
Но внимавай!
Ако и тази повредиш,
обяснения не давай,
а лягай по-добре да спиш. [lol]
-
Айде... пак за сън говориш...
Я вземи се разсъни...
Май малко трябва да поспоря...
С тези... пръстни игри...
И да спра да пиша толкоз...
Но да спя аз пак отказвам...
Ще развивам нова ролка...
От "творбите", що показвам [oops]
[lol] [lol] [lol]
-
За сън говоря,
защото във 12 станах
и без да споря
със "закуската" си се захванах. [lol]
И ти недей да спориш,
говори ми благо,
но ако пък ми се помолиш,
може и да извадя остро даго. :> [lol]
-
Поете любими, що тука стана...
Страницата бъгна - голяма досада...
Хайде вече оправи се всичко...
Връщай се скоро... че без Теб няма нищо!
-
Време е и аз да уловя момента
а след това и автобуса и на кръчмата, да пия мента
Отмина лятото и веч' студено взе да става
Компанията от авери взе да оредява
Заминаха си хората да учат и работят
Порастнахме, не е шега, купонът не е деонощен
С бради, коси, мустаци, на акъл обаче сме хлапаци
Духът е важен, да вървят годините, ебаси
-
Каква веселба тука става...
GP пак римите захвана...
Само дето късно идвам май...
За днес е сложил своя край...
Затова пък аз докат го чакам...
На Поета тука ще си врякам :>
-
Врякай,врякай - силите си не пести,
а аз пък ще те слушам до зори,
опа,поувлякох се във тез игри
и рекнах мъничко шеги... [lol]
Искаш да ме мъчиш,
но втория ред беше шега,
покана знам,желаеш да ми връчеш,
да съм римотворец аз до заранта... [lol]
-
Не само желая, но специално ще дойда...
В някой омразен за тебе ден...
С плик в ръката към тебе ще ходя...
Няма как да бягаш вечно от мен!
:p
-
Всъщност аз и не бягам,
на едно място стоя
и чудя се,багаж ли дастягам,
или твоите стъпки към мен да броя. [lol]
-
И аз се зачудих що да ти кажа...
Дали да подкрепя идеята за багажа...
Че наготово да получавам... хич не обичам...
Но пък и по тебе да бягам... че не ща, не отричам...
Затова я си стой и живей си нормално...
Пък аз ще се пръкна изведнъж... ИДЕАЛНО!
[lol] [lol] [lol]
-
Искаш да ме улесниш
със този тъй внезапен ход,
или някак да ме затрудниш,
да не хвърлям кървав пот... [lol] [lol]
-
Извинявай, Поете, ей ме пак тук...
Малко работа имах с кухненския чук :>
-
Охо,със чук значи ми боравиш,
повечко тогаз аз ще внимавам,
с мене лесно ще се справиш,
но на милосърдие се надявам. [lol]
-
Надявай се... надеждата последна умира...
Но през туй време прескочи ти за бира...
Пък аз ще прескачам до кухнята често...
И така вечерята ще сбереме съвместно [lol]
-
Ще прескоча аз,но не за бира,
отивам аз до тридесетивтори блок,
да твори замалко Затоичи спира,
но след секунди ще се върне като Бог... [lol]
-
Ох, тия пустите секунди...
С които все очите ми замазваш...
Влачат се като охлюви мудни...
Каквото и да ми приказваш [confused]
-
Ето ме пак,
както обещах,
приятел или враг,
аз съм вашия страх. [lol]
-
Па! [oops] Умрях си...
Ти си виновен...
Най-големият ми страх си...
Сън тъй отровен!
[lol] [lol] [lol]
-
Не се бой от съня мила,
остави го да те прегърне,
недей се противи със сила,
после пак при мене ще те върне. [lol] [inlovee]
-
Пак ще кажеш, че неразбрал си...
А ясно си казах - ти си сънят...
В такъв случай много с мене уял си се...
И будна да съм твоя, и пак, щом заспя... [confused]
[lol] [lol] [lol]
-
Да не би това
да ти създава притеснения?!
Нима!
Дай тогава обяснения. [lol]
Не ми се даваш
във съня,
а само в реалността ми плаваш,
е,от мен да мине...пак ще ти простя... [lol]
-
Аууу... да вия аз започвам...
Много скоро в тебе ще се вкопча...
Ти прощаваш ми... да не ти се вярва чак...
А твоите провинения покриваш ги в мрак...
И лягаш да спиш... Ревниво пазиш съня...
После бърбориш илюзии, че в сърцето ти спя [evil]
[xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa]
-
Там е проблема!
Че ти драга въобще не заспиваш
и изправяш ме пред дилема:
да спя сладко,или със речи да ме заливаш... [lol]
Но и речите са сладки,
о да и те ме привличат,
макар и да влизаме в мънички схватки,
твоите думи във съня след мене тичат...
-
Ахаха... как извъртя нещата...
Моите думи тичат след теб?...
Я отново прочети правилата...
Или ти бягаш безпричинно, или преял си със сладолед... [lol]
Та нещо си в грешка... хайде пак схватка...
Какво ще отвърнеш на таз провокация?...
Любопитно е много за мен... нежна хватка...
Сподели - усещаш ли аромат на акация? :>
-
Аромат на акация...
Шега може би?
Усещам само обърквация [lol]
сигурно вече ми се спи [lol]
Аз да бягам не обичам,
но явно и ти,
значи с тебе си приличам,
ха противното мо докажи [lol]
-
Акацията е бодлива, нали знаеш...
Шега красноречива... дали ще познаеш...
Щом кажеш "Различни сме!" прилики откривам...
А щом Нас сравниш ни... разлики разкривам...
Какво да доказвам... ти като пън спиш...
А аз си лудувам... докато в сън овци броиш :p
-
Стига вече приказки за сън,
време е за друга тема,
друга рима,различен звън,
ако ще да го обърнем на поема [lol]
-
Днес поема вече пусках...
Оназ сълзливата... сети се...
Стига толкова те мъчих...
Със смях по мене съвземи се...
Порадвай ми се на трезвеността...
Знам, нарочно пиво не купи... празнее ми пастта...
[lol] [lol] [lol]
-
Хм,ще е интересно,
да те видя пияна -
и на двама ни не ще бъде лесно
да изкараме нощтна смяна. [lol]
-
МНЕ! Не требе ти да ме керизиш...
Много лошо е тогава...
Получават се разните кризи...
По-добре всеки надалеч да остава [lol]
-
Аз съм винаги трезвен,сериозен,
от мене недей се плаши,
на моменти може би съм лекичко помпозен,
но поправя се всичко нали.
Ами ти любезна,
как си с алкохола,
ще намеря ли пиячка ако влезна
увас във хола. [lol]
-
Охоо... в хола пиячка се много намира...
Но нея не пипам я... почти и не пия...
Просто ей тука барето стои...
И да се удави алкохолно в него... може цял отбор "бойци" [lol]
-
Хе-хе сериозни резерви,
някой хич не си поплюва,
вие сте май род с железни нерви
готов с бутилка да рискува. [lol]
-
Ех, че логика извади...
Просто семейството много не пие...
Поради тази причина подобни резервоари...
В своето барче тайничко крие :p
-
Поете, я ела си тука...
Искам да те "видя" скоро...
Колко много днес е скука...
Чак наляга ме умора...
Няма ни от време доста...
Аз със тебе, ти със мен...
Кой е тука днеска гостът...
Заповядай! В този чакащ ден...
-
Момента май е идеален за улавяне
И цяло барче с пиене си голям късмет, повярвайте!
Е хайде, кой ще бъде тоз щастливец?
В този чакащ ден да дръпне една ракийца :)
-
[lol] [lol] [lol]
Ракийка ще подмина...
Към водата ще замина...
После тук ще спра...
Да погледна как вървя...
Май пак съм си самичка...
Ни Поета, ни Комикът...
И все пак здраве нека е...
Скоро някой тук ще спре :>
-
На една далечна спирка,
спира странен влак,
наддава той последна свирка
и пътник слиза - един такъв чудак. [lol]
Пътника(лекичко особен)
самотна дама на спирката видя
и в миг потъна той във спомен...
"Здравей Нели!" - Промълви и...избега... [lol] :) [inlovee]
-
А тя остана пак самичка...
След великодушното решение...
Да и' каже поздрав... кратка сричка...
Последвана от пренебрежение :p
-
Срички-мрички, пълен шаш
Да беше пийнал за кураж
Момичето те чака в този миг
Свенлив бъди, но пък и пич
Сам аз така се изживявах
В младостта си много съжалявах
Но пък сега, когато одъртях
С друг акъл се осъзнах
И си казах: Айде баста
Живот живей се джаста-праста!
:)
-
Слънчевите лъчи през щорите проникват,
светлинката отново стопля ми душата...
Мисля си за него, как да спра
нямам мира, но и време
затова трябва в релсите да вляза и да урока мозъка ми да поеме :p
Чесно казано обаче, преди да се реша
във банята ще вляза, за да се умия
Та, докато гледам как всетлината заобикаля щорите зелени,
чатя си с приятелката скъпа по скайпа
и сме почнали да обсъждаме ежедневните проблеми ...
-
Момента по хавлия аз улавям...
И да се приспивам се залавям...
Че по-късно чака ме даскало...
Което със скуката се е сраснало...
И слънцето там ми припича...
И гали ме... как ме обича...
А аз се унасям полека...
И клепките милват се меко...
Това ме очаква и зная...
Трябва да лягам накрая...
Защото заспя ли аз там...
Ще последва навик, а не срам! [lol]
-
Между нас хич не върви
И иска да ме остави той
Пак усещам вкуса на сълзи
Всеки мъж бие отбой!
Как все на такива попадам
Толкова мн ли искам
За всеки страдам ли страдам
И чувствата си често подтискам...
[sad3] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]
-
Пак любовни мъки има някой...
Но така за жалост е всякога...
Обичаме, боли... и после пак...
Прощаваме, кълнеме... вършим грях...
И все така светът върви си...
Омразен ни е и е хрисим...
На мен пък друго ми тежи сега...
Стомахът пълен е... неприятно е така...
-
Както казваш има ги в живота
мрачните, дъждовни дни
в които се налага
любовна мъка да тешим.
Но всички знаем ,
че след този мрак
щастието ще ни се усмихне
и слънце ще изгрее пак :)
-
Затишие пред буря, а след нея... пустош...
Така е често във живота...
Усмивки до уши, а после... същото...
Но след мъничка почивка с лодка...
Която по сълзи се носи...
За да спре на бряг по-нов...
И да пристъпим с тръпка боси...
Към друга грееща любов...
Скитнице, кажи днес как при теб е...
Буря или лодка, или що?...
Сърцето отвори си за момента...
И поднеси го с римите - злато'...
-
Май буря се задава нищо,
че днес спокойна е реката,
защото пак самичка
се скитам из водата.
Но дългокоске вече свикнах
и да си сам понякога е дар
защото после порива за обич
се връща силен и пламтящ...
-
Напълно ни моментите съвпадат...
Моят с твоя и обратното...
Колко хубост има да пропадат...
Сълзите бавно в безвъзвратното...
За да откриеш после още...
Пълни с новите неща...
С нови чувства, нови срещи...
С друга нова красота...
-
Със тебе няма да се предадеме
и ще преплуваме реката,
защото зная - на отсрещния бряг
нова обич ни чака...
Може би тя ще е точно онази...
истинска наша...
красива...
и никой и нищо не щя е прегази...
-
Препълнена чаша е животът...
А ние капките трябва да избираме...
Или отдръпнато да кажем "Не мога!"...
И от жажда докрая всеки ден да умираме...
По-добре да отпиваме...
Възможно най-дълго с дъх затаен...
И отрова, и сладост... да не спираме...
За да стигнем елмаза, на дъното стаен...
-
Знаеш ли сега ми е тежко,
защо съм толкоз сама,
не искам вече , не мога
от самота ще умра.
Отново със нея на маса
и пак се кълнем,
аз имам само нея,
тя има само мен.
Кажи кога ще си тръгнем,
всяка по пътя си нов
не искам сама да съм вече
отхвърлена, без благослов...
-
Винаги има дни такива...
Самотата премного тежи...
Но когато внезапно умира...
Ни липсва... странно, нали?!...
Недей се предава... почакай...
И скоро ще мине тъгата...
Потърси сладостта на очакването...
И ще преминеш щастлива нататък!...
[gu6]
-
Самотата може и да е проклятие,
може пък и да е дар,
за всекиго различно е понятие,
един е неин роб,друг пък господар...
Тя е като огледало,
което винаги проклинаш,
не е само черно,но и бяло,
във нея,себе си намираш...
-
Да... намерих се във нея...
И тебе също там видях...
Не в едната и' постеля...
Но със сигурност те аз познах...
Дар... Проклятие... Съдба...
Обичам я и тъй я мразя...
Наш'та връзка - Самота...
С рими сладки ни беляза...
:p
-
И все още ни бележи,
тази странна самота,
подвластни сме на нейните кроежи,
но разделя ни пък заетостта...
И що да сториме любима,
нека чуя твоя план,
да "пееме" във гореща рима,
или да се срещнем в някой стар,крайпътен хан. [lol]
-
Поете мой, ти - мой животе...
Ханът ще ни бъде тесен...
По-добре е сред природа...
В парк под огнени завеси...
Есента си идва бавно...
И с нея аз ще попътувам...
Отдавна си говоря празно...
Но скоро ще стане туй, що планувам :p
И някой ден, макар закратко...
Ще посветиш на мен разходка в парка [lol]
Само не казвай, че пловдивчани си нямате паркове [oops]
-
Кожата ми още влажна е,.
баладата на компютъра звучи...
Ако беше до мен невероятно щеше да е,
но не си до мен уви...
-
Толкова съм щастлива,
защото ти съществуваш,
защото до мен те има,
искам ден и нощ да ме целуваш...
И днес едно нещо осъзнах-
обичам те безпределно аз,
но да си призная ме е страх,
стопли сърцето ми от този мраз...
-
Здравей познайничко стара,
дълго време се лутах,
но ето,спрях на тази гара
и сънят настрана временно избутах. [lol]
-
Сега къде си мила,
няма те в чата
да не би в гората да си се изгубила [lol]
или някъде забрави си главата [lol] [lol] [lol]
-
Стара наричаш ме... дали е обида?
Голямо момиче съм, но чак пък превила...
Гръбнака не съм... седя поизправена...
А ти, Приятелче скъпо, какво със съня си направило?
[oops]
Радвам се да си те видя, Поете! [kisss]
-
Здравей Нели!
Аз също се радвам
във тези сенки подивели
нощни римички със тебе да обядвам. [lol]
Но съня...
Ох,колко ли ще издържа...?
Напора е толкоз силен,
а часовникът сипе от секунди дъжд обилен...
Но преди да се стопя
в непрогледната тъма,
искам най-сърдечно да се извиня,
за отсъствието свое от дома.
Малко време
имам вече,
тежко бреме
на реки потече.
-
Хайде тогава, Поете любими...
Да си правим редовни вечери на рими...
[rolleyes]
-
Аз поет не съм
Аз просто мисля си на сън
Аз мисля нощ и ден
Кога ли ще си в моя плен
[inlovee] [inlovee] [inlovee]
Божее и поет станах :p
-
[lol] [lol] [lol] не знам дали от моите думи го повтаряш това...
ако е от тях - те бяха за Моя си Поет, но и ти се справяш добре (по скромната ми лична преценка)
Твоето момиче трябва да е щастливо с такъв човек [heart__]
Сега сладки сънища на всички желая...
Поетът си легна... време е да го последвам, зная...
:p
-
Лека вечер и на теб
и за тези рими щи пиша 6 за късмет
А за моето момиче не знам :)
Нали съм зет заврян [lol]
-
За зет заврян не знам...
Но май шматка си падаш...
И ей за това...
Аз шапка ти свалям...
По-хубаво няма...
От това да си чалнат...
Хайде, до скоро...
Че с шамари ще ме разкарват...
[lol]
-
Шматка може и да не съм
Някои смятат ме за Мозък болен
Глупости говоря дори на сън
Защото като птичка съм волен
Хайде до скоро и от мен :)
И да не ме забравиш ти
и в утрешния ден!
[lol] [lol] [lol]
-
Ноща обгръща ме
а аз ръце протягам.
Очите ми ме молят
"Не, не ни затваряй ти!"
И аз с каво да раполагам?
Е,хубаво тогажа-
то и на мене не ми се спи.
-
От концерт завръщам се сега,
с участие на "БТР" и "Щурците",
чудесен концерт беше това,
за мен те са най-добрите...
И още групи имаше дори-
"Те"и "Д2" също бяха,
но "Те" не ми харесват,уви...
Но с другите всички заедно пяха...
-
Имам навика на тебе да споделям,
да казвам най0съкровенни мисли и мечти,
всяка дума от сърцето си отделям,
но сякаш ти не го оценяваш ,
дали за добро или за зло съм ти се доверила,
това ще го покаже утрешния ден, мила...
[think2]
-
Днес съм почивка, утре пак... май...
Контролно ще имам... горя, то се знай...
Но работа чак в другиден ще си имам...
От 10 до 10... и 10лв ще взимам [lol]
Числото туй явно мое е временно...
Пък и днес на обяда в стаята ниедна...
Т.е. "учителска" се сбрахме класовете...
Балната дата с място и парички да сметнем...
Сметките наши и криви, и прави...
Излязоха крайни... на 20 май БАЛ ще се прави :p
И само да добавя, че Поета си чакам...
Макар и да зная... че е непосилна задача... [heart__]
-
Вън вали,студено е и гадно
зима идва ,то се знай.
Дано в душата ми слънце да грее
да има усмивка и в студените дни.
Ах,как мразя тази зима,но уви
и таз година ще я има. [sradlio]
-
Стига де, Бонбонке...
Зимичката бяла...
Красива е, макар че...
Студеничка е хала...
Снегът и радост носи...
Зачервенички нослета...
Пързалките и още...
По-вкусни топлички кафета :p
-
Ами,кратко,просто и ясно-
и днес чувствам се ужасно.
И пак смело се мъча да напред да крача
а отвътре идва ми със силен глас да плача.
-
Недей тъгува ти,
сълзи не рони,
за тъгата забрави
и на живота се усмихни.
-
Самичка скучая в момента...
И залъгвам себе си... ментя...
Че достатъчно правя за всички...
А всъщност пропускам не еднички...
Малки подробности... грешки...
Които товарят ме... тежко...
Искам промяна... нередно...
На другите им трябвам... тъй земно!
-
Отдавна зная всичко между нас прикючи,
но аз все още чакам нещо да се случи...
Спомените-отдавна с тях живея,
Сълзите-горчиво продължавам да ги лея,
Омразата-все повече утихва,
Любовта-няма изгледи да стихва.... [sad3]
П.С:Нз дали изразява точно моментно чувство...аз като си го чета да,дано не съм излезнала от темата
-
Чувствам се толкоз самотна сега...
Къде са приятелите добри?
Къде изчезна и любовта?
Защо понякога се чувстваме сами?
-
Понякога е нужна самотата
и трябва да ни преболи.
Щастието по е сладко
след като дълго сме били сами.
-
Какво правя аз с живота си
нима искам бъдещето си да пропилея!?
Трябва да се боря и вярата да върна
да правя това,което наи-добре умея
-
Тогаз бори се. Нямаш време.
Кратък миг ни е живота.
Живей го и не съжалявай,
за да си винаги свободна.
-
Сега скучно ми е малко,
нямам какво да правя... жалко,
стихчетата свои препрочитам,
но да си говоря с някои предпочитам [confused] :)
-
Oтново съм пред компютара сама,
не казвам нищо, а мълча.
Трябва да почвам със задачите ми за деня,
но колкото повече се чудя
от коя да почна,
толкова повече времето минава
и все по-малко ми остава...
Winamp-a песен за живота ми е пуснал
на Robbie Williams- Feel, какво ли чувствам аз сега?
Чувствам, че не лека е моята съдба-
утре имаме контролно по физика !!!
(http://smilies.sofrayt.com/1/r/pup.gif)
-
Самота...Тъга...Сълзи...
За пореден път чувствам се така...
И въпреки,че съм по силна от преди
къса се от болка моята душа...
-
Отново е вечер,
отново съм сама,
отново далеч си от мен!
Отново плача,
отново тъга,
поредният безмислен ден!
Какво да направя?
Пак аз ли греша?
Защо си отново студен?
С какво съм заслужила тази лъжа,
че искаш да бъдеш до мен?!
-
И аз усещам странна тъга,
чуся се защо е така...
Любов от Него получавам
и да се видим все по-скоро се надявам.
Страхувам се само всичко да не рухне
и ярост, вплетена с мъка, в душата да избухне.
-
Лекичко очичките ми клепки се затварят,
време им е да се наспят, през целия ден какво ли не видяха..
Сега обаче тихо е навън,
сама го проверих , ни шепот ни звън..
Мисля си , че празници наближават,
те ще стоплят моето сърце ,
нима тези празници не ни облагородяват-
правят ни по- истински и грижовни към другите, дават ни шанс
да зарим някого с подарък
и да видим радостта в очите му да се чете,
а да радваш някого те кара да се чувстваш толкова добре!!! [inlovee]
-
Отново в мислите ми се промъкваш ти.
Все още не си ме забравил,зная.
Когато те няма безкрайно боли,
но нямам сили да ти го призная...
-
Бирата изпивам бавно...
Вече в повече ми идва...
Покрай цялата забава...
Умората е дружка силна...
Млада съм, играе ми се...
А време сякаш някак нямам...
Училище и работа...
Вечер рано пак си лягам...
-
Winamp is playng:Wеlcome to the hotel California
добре дошли в моя свят...
Един изглежда,
а в същността си на друго е богат...
Може и да преживявам криза,
но добре ще се погрижа
да не го разберете...
Не бих си позволила
да ме видите като безпомощно цвете!
-
Приключи седмицата трудна,
изпълнена с милион контролни
всяка вечер аз съм будна
карам само на бонбони!
Толкова безсънни нощи
аз прекарах, за да уча
и сега е вече време
да изляза да разпусна!
Но с кого да споделя
тъй очакваната вечер?
На гаджето ли да я подаря?
Или с приятелите да изляза?
Чудя се сама сега
и не знам какво да правя!
В краен случай ще заспя
и за всички ще забравя..
-
Искам лятоооооооо
викам от умора,
слънцето така ми липсва,
как да издържа студа ,за Бога?
Искам слънчеви утрини,
мирис на море,
искам плаж и бански
искам да се усмихвам на едно лятно небе. [mhmm] [slun] [slun] [slun]
-
Излез от мислите ми...Махни се!
Не заслужаваш да си още тук...
Над сърцето ми съдрано смили се.
Ще намеря ли щастие с друг?
-
Моментът - уловен е!
Поетът ми - при мен е!
Усмивката - разстлана!
Повторение - желано!
[lol]
-
Но повторението омръзва,
стопява се усмивката,
поетът "тенекия" връзва,
а моментът...потъва като хлебарка в мивката... [lol] [lol] [lol] [lol]
Нали знаеш,много хубаво,не е на хубаво,тъй че внимавай с еуфорията [lol]
-
Предупреждение - отбелязано...
Измъкване - забелязано...
Усмивката - наказана...
И с леко сърдене намазана...
:p
-
Предупреждение реално,но сърдечно,
измъкване с предупреждение,
усмивка с топло чувство безконечно
и сърдене - без продължение...
-
Антитеза със усмивка на уста...
Контраст ведно у две сърца...
Благодарност за стопляне чудно...
И надежда... за скорошна будност...
-
Скорошна будност - утопия,
но благодарност отразена,
ще се видим в Етиопия
щом във сън си упоена. [lol]
-
Аз там не ходя, Поете...
Много е топличко май...
Вярно - недишащо мойто е цвете...
Но на хлад живурка... то си знай...
[lol]
-
Но когато снеговете го покрият,
за топлика ще зажадува май
и тогава пламъците мои ще го обвият
изригнали не от ада,а от слънчевия рай [inlovee]
-
Оле, че закана за потоп...
От лава и от огън тук изписа...
Чакам сняг, а сетне... топъл смог...
С Утопия наяве да ме слиса...
:>
-
Ти не знаеш що от пепелта ще се вдигне,
не знаеш що магмата гореща ще извае
и дали лавата пламтяща ще те стигне,
затуй внимавай утопията игричка зла да не изиграе :>
-
Аз не знам... но тебе те познавам...
Ти добър си по душа и по сърце...
Затова така милея и признавам...
Обичам да се "срещаме" със теб...
[inlovee]
-
Признанието твое шепнешком повтарям, :)
обичта твоя стопля ме,на сърце ми лежи :)
и със словата свои стихчета ти посвещавам :)
но едва те усещам когато...моя милост спи... [lol]
-
Стига де, Поете мой любими...
Нарочно ме раздразняш и във рими...
"Едва усещам те"... това какво пък значи...
Че опашката е дълга от задачи?!...
И усещаш ги една ти по една...
В сън дълбок и то едва, едва...
А стигне ли и моят ред накрая...
Дори не можеш мене да познаеш?!
[confused]
П.П. [lol] [lol] [lol]
-
Това така е мила моя,
защото сън не те лови,
но ще те усетя ако си до тоя
дето в полунощ овце брои.
Ако над съня ми бдиш
със твоя рядък сън,
бързо ще се увериш,
че става люляк твоя пън. [lol]
-
Аз овцете ги щадя...
Да рипат цяла нощ не искам...
И те сънуват чудеса...
Или поне така си мисля [oops]
А люляк как обичам само...
Но таз година не откърших...
Да поплача дай на твойто рамо...
Докато спиш... не можеш да се мръщиш...
:p
-
Щом ще плачеш ти на мойто рамо
пък дори и във съня имагинерен,
не ще се мръщя,ще те милвам само,
а ти ще знаеш - стои до теб приятел верен. [inlovee]
-
Ще ме милваш ли?! [oops] Та ти ще бъдеш пън...
Все така говориш ми измамно...
А заспиш ли... губи се светът...
И забравяш, че си имал рамо...
А хъркаш ли? Не ми се вярва, не...
Но дори симфонии да композираш...
Убедила съм се отдалече, че...
Със съня си не умееш да импровизираш!
[lol] [lol] [lol]
-
[lol] [lol] [lol]
Дали словата твои са обида?
Дали искаш иронично да ми се присмееш?
Не знам,но как да е - във леглото ще отида,
а пък ако искаш - яла сънчо да ми пееш. [lol]
-
Тичам... чекай ме... че додам...
Само да си преброя овцете...
Че не искам друг да ги използва...
И утре да са морни им нозете...
[lol] [lol] [lol]
-
Давай ги в кошарата,
голяма е да знаеш,
доведи и кравата
и каквото друго обещаеш [lol]
-
[lol] [lol] [lol]
Нямам крава тука...
И на село нямам...
Ех, че несполука...
Кошара празна ще оставим...
Дай да купим... пра'се...
Да го угоим...
И в легло от слама...
С него да си спим...
[lol]
-
Наистина добра идея
цяла фермичка ще създадем -
ти - добрата фея,
аз - заспалия голем...
и сто прасета на корем. [lol]
-
Чак моят корем заболя ме...
От смях с тези твои идеи...
Колко приятно забавлявам се...
Само да лягаш не смей...
-
Имам утре по литература класно,
а да уча страшно много ме мързи...
Не може да бъде по-ужасно...
Казано е:"Мързелът мъчи,не мори"! :p
-
Ваканцията наближава
колко малко ни остава
Трябва да се изтърпи,
после много ще се спи!
-
Най-сетне душата ми спря да кърви
и сега съм щастлива и отново сама,
ала тази самота за мене днес е дар,
дар че съм оцеляла чак досега... [heart__]
-
Чакам... чакам си поета...
И се правя на заета...
Само дето в скоро време...
Ще да кипне вик у мене...
[lol] [lol] [lol]
-
Нека нищо да не кипва,
да не вика никой нека
нека Нелито да сипва
биричката обещана,мека [lol]
-
Мехурчетата и' ще се разпръснат...
Докат те чакам да се появиш...
И вкусът и' тебе ще разтърси...
После как ли ще заспиш?!...
[think]
-
Знаеш колко съм непоклатим,
не ще ме бира спре,
във леглото съм недостижим,
кой на мен ще се опре... [lol]
-
А това звучи различно...
Внимавай с изкази двулични...
Че някой с нас ще се обърка...
И фантазиите ни нощни ще да сбърка...
[lol] [lol] [lol]
-
Нека тогава да дадем материал
на клюкарите търсещи клюка,
а ние с тебе ще отплаваме на някой сал -
който иска,да си вади поука... [lol] :)
-
Ама с тия плавания как ще се справим...
За това образувание нямам...
Гребла ли ще взимаме или ще се давим...
Май поуки "от удавник" ще давам...
[oops]
-
За туй да нямаш грижи мила,
роден съм аз мореплавател,
гребла,платна и сила -
всичко дава твоя обожател. :)
-
Ох, ласкатели такива...
Как обича мойта грива...
Че с тях се сред вълните рее...
И със вятър леко пее...
"Морето ми е малко тясно...
Но брегът стои далеч... Прекрасно!"
-
Уви,не би ни стигнало безбрежното море,
не биха ни вълните нежни укротили,
затова ще завладеем и далечното небе
и звездите над земята заискрили.
-
А когато се събудиш ще го помиш ли...
Този спомен в теб ли ще живее...
Че заедно сме покорили небосклона...
А аз дори не съм мигнала навреме...
[lol]
-
Ех,каква си само реалистка,
пусни на воля малко въображение,
стига за пижамата ме стиска,
покажи ми мила цветно вдъхновение. [namigggggg]
-
Цветно вдъхновение... Какво пък...
Айде да изпробвам моите краски...
Те черни са, но черен цвят, щом дъхне...
Оставя ти за дълго време ласки...
-
Твоите краски черни в реки от багри ще удавя,
а сетне по-ярко от слънцето ще заблестиш,
ще ти покажа моите ласки,които в рубини ще запаля,
разбира се любима,само ако позволиш. [gentlefen]
-
Галантен джентълмен си... тука спор да няма...
Мнение различно би било лъжа...
Позволявам аз потопи от страна на разни хора...
Но винаги, щом зная, че ще се възстановя...
:>
-
Добре казано,но само дето
желание по-горещо в мен събуди,
родено изведнъж в сърцето,
което бие бързо под ноти луди.
Знай тогава драга,
че ще позволя да се възстановиш,
но когато се налага
по дъгата с моя милост ще вървиш... :)
-
Какво пък стана тука пак?...
Връщам се и гледам... Ах...
Желание, закана или май че...
Привижда ми се лъв у мило зайче...
[oops]
-
Зайче?!Къде го видя?
Да не би да виждаш мен
в подобна светлина,
ах,нима съм заек заблуден?
-
Заблуден не беше мойта дума...
Да не би да дъвча твърда гума...
Че излиза нещо, дето не изказвам...
Ако грешката е твоя май ще те наказвам...
[lol]
-
Ето,пробваш нервите ми май,
щом заблуден не съм,тогава...
заек си оставам,но повод ми дай
и ще видиш как дракон заек става. [lol]
-
Дракони обичам, но имаме проблем...
Те вече се наричат "изгубен рефрен"...
Само в песни се срещат и в митове чудни...
В зайците няма дракони... БУДНИ!
:p
-
Тогава хич не ме познаваш,
не знаеш,че легенда съм жива,
уви,в невежество плаваш,
моя малка самодива. [lol]
-
А "малката ти самодива"...
Вече лошо е игрива...
Че невежеството е обидно...
Невежа съм, но не го разкривай видно!
[lol] [lol] [lol]
-
Но аз невежеството ще поправя,
корените му във миг ще изпепеля
и искрица огнена в душата твоя ще поставя,
след което моят плащ около теб ще разпростря.
-
И цветятя ще е задушат...
Едно не диша, но другите - да...
А щом плащът ги завие... ще спрат...
Да виждат красивата лунна светлина...
А дали е така?
-
А дали под плаща не се крият
хиляди нови звезди,
дали под плаща няма тъмнината да изпият
моите кафеви,кафеви очи...
-
А после пиян ли ще бъдеш, Поете...
В очите си с блясък на цветен прашец...
В които звездите омайно оплете...
И които новост търсят от днес?!...
-
Няма да е зле да се поупражня
в пиянство преди срещата със теб,
защото знам,че положението ще усложня
щом на запой ме заведеш в кварталния вретеп. [lol]
-
Какво да се прави... там е така...
Алкохоли все разни... чай и коняк...
Джин с малко тоник... Водка с... айран...
Тъй пият го, вярвай... ще видиш и сам...
[lol] [lol] [lol]
-
И днес не те видях,
а тайно се надявах...
Влюбих се и ме е страх,
защото винаги се раздавах.
Но този път любовта ще заключа
вътре в клетото сърце свое
и историята наша ще приключа,
не ще ти отдам сърцето мое...
-
Малко ме уплаши с тези питиета,
които приличат ми на отвари зли
разместващи ума,духа...сърцето на поета,
каращи го малко по-високо да лети... [lol]
-
Сорка [shame]
-
Защо се извиняваш, Поете?!...
В тази тема няма ред...
Спокойно си нареждай редовете...
И така със страници напред!
[lol] [lol] [lol]
-
Знаеш,че със хаоса се боря,
всяка секунда,минута и ден,
опитвам себе си във ред да сторя,
но дори и ти със хаос връхлиташ върху мен. [lol]
-
Аз тебе така си те пазя...
От всякакъв, никакъв хаос...
Нима нещо грешно съм схванала...
И тормозя те... Дяволски фарс!
[mhmmmm]
-
:)
Може да ме пазиш,може и да ме погубваш,
но сега ще се направя аз на самоуверен -
всичко може,но неумолимо в мен се влюбваш,
фарс ли,нима не догадката ми изстрел верен... [lol] [lol] [lol]
-
Може, не може... стреляш наслуки...
Сега ще кажа и моите поуки...
Самоувереност моментна е по-скоро надежда...
Която понякога (само понякога) подвежда...
:p
-
Добре,тогава изстрелите аз да не хабя,
какво ще кажеш за малко пестеливост,
може би не с барут,а със сабя трябва аз да те сразя,
сабя от прилежен чар и малка доза срамежливост...?
-
Срамежливостта ти отдавна, знаеш, познавам...
Чарът ти също тайна не е...
Как мислиш за Свой аз поет те признавам...
Не с барут или сабя... а сразена с сърце!
-
Твоите думи нещо ме разнежиха внезапно
и знам,не е полезно това по принцип,
но какво пък,признавам си,че е приятно,
допада ми свирепо този поетичен клип... [lol]
-
Май слабото място, Поете, открих ти...
След полунощ сърцето ти... ври...
Остава трудността със своите стихове...
Да удържам на фронта будни твоите очи...
-
Ето това е вече трудност
и наиста за теб ще беде изпитание,
защото освен велика мудност,
след полунощ съм блеещо изтезание...
-
[lol] [lol] [lol]
Блей си на воля, колкото искаш...
Само очите си с мисли задръж...
Трудно е, вярвам, но с общи усилия...
Ще пожънем успехи в тъмната ръж...
-
И след това утрото красиво ще затъмним
със проклятия сутрешни на уста,
ще ме молиш,ще те моля другия път да спим,
не след полунощ,а още в 20.00 часа...
-
Пак старата песен на глас нов се носи...
Но аз ще я спъна... и знай, че боли...
Тонът е грешен... не питай въпроси...
А часът по-нататък по скалата премести!
:p
-
Упорита до краен предел -
това пагубно е,но ми допада
щом сънят над нас се е навел
нека го прогоним с поетична тирада. :)
Така харесвам ли ти мила,
не съм ли по-блестящ и от Херкулес,
не потапям ли кошмарите във сила,
кажи де,прояви снежинка интерес. [lol]
-
[lol] [lol] [lol]
Проявявам не снежинка, а лавина...
Любопитство мене ме застига...
Само дето... утре веч е днес...
Но това не представлява интерес...
-
Щ е го обърнем накрая
в тест за издръжливост,
какво ще стане - не зная,
но току виж напуснала ме всяка срамежливост...
-
О,вий, деца на поета,
лавини аз гледам се спускат сега,
издръжливи момчета,страх,притеснения,
не се срамувайте...изпитание на любовта...
-
Старх и притеснения винаги ще има,
но ние всички тук сме защитени
и с нашта муза - веселата рима,
винаги оставаме засмени.
-
Пак съм засмяна и аз... ей ме тука...
Поетът видях... каква ми сполука...
За мъничко само задържам се аз...
Днес няма да го има по-късният час...
-
И аз така съм мила Нели,
секунди от съня делят ме,
овците пак са подивели,
но думите ти леки пак зоват ме.
-
защо и аз се ядосвам и живота си прахосвам
нима на някой му пука дали аз имам сполука
я като вас да се наспя и повече да не тъжа
защото само сили пилея и после сама за тях си милея
-
Зова те, за да пожелая ти, Поете...
"Сладки сънища!" на тебе само...
И последният за днес куплет ще е...
Пак за твоето любимо, нежно рамо...
[inlovee]
-
Последният за днес куплет
ще бъде за самодива сред цветята,
за звездите в небосвода пръснати безчет,
за магията Нели,в теб и в светлината... [inlovee]
-
****
И пак не знам със Теб какво да правя...
Понякога ми липсваш, щом седиш...
На няма и една крачка, а направя ли я...
Искам да си тръгнеш... Ти мълчиш...
-
Прави...каквото трябва,
прави...туй що сама желаеш,
нека само...усмивката ти не отслабва,
нека само...на мен я обещаеш...
-
Обещанията лесно някои дават...
Спазването им е трудно...
Животът понякога занася...
И забравяш... и вървиш напреде мудно...
:p
-
Дори когато вървиш мудно,
дори когато сковава те амнезия,
стои в съзнанието будно
късче незабравяща поезия... :p
-
Едва се сдържам да не заплача
, но не от мъка , а от радост [inlovee]
От нетърпение нервно крача
щастлива съм каквото и да кажа, така тече моята младост :)
А колко му трябва на човек?
До вчера гневна и сама,
недоволна от всяка малка грешка-
сега обичам сутрин да се будя
и на грешките гледам с насмешка :p
Така се чувствам тази сутрин,
навън слънцето огряло е и утринта краси
и ми напомня , че джубокса ми довечера във седем ще звучи [namigggggg]
-
Пак по пижама тук се явявам...
И търся познато "лице"...
Което любовта не търси, не познава...
Но има си топло сърце...
А него го няма, него го няма...
И скоро от тук ще изчезна...
Ще стискам си палци с надежда голяма...
С него пак тука да влезна...
:p
-
Не търся любов гореща и ...банална,
възпявана от разни заблудени менестрели
и превръщаща във извор всяка локва кална,
а тебе търся,тебе търся,мила Нели!
Не се яваявай тука по пижамка,
облечи си онзи,цветния тоалет
и подари усмивчица във рамка
на своя глуповат,заблян "поет".
-
Пак по спално облекло съм...
Да извърна ли очи, ръце...
Не искаш мене по пижама...
Ам... да бягам най-добре?...
Усмивки все за тебе имам...
Поискай си и ще ти дам...
Поет, Любим, направо Всичко...
Сърце, Душа и много Плам...
-
Твърде щедро,Нели,твърде щедро,
нима засулжил съм подобно аз доверие,
нима сърцето ми е толкоз едро
та не гръд му трябва,а предверие?! [lol]
Ще взема само усмивката от устните ти топли
и ще я положа във саксия крехка от роса
и ще угаснат всички мои беди,тревоги,вопли
щом разцъфне нарцис нежен с багри на дъга...
-
Сега като поглеждам назад във изминалото време,
се сещам колко изгубени мечти са отлетяли със тебе..
Открехвам прозореца на отминаващото тихо лято,
а там пред мене се изсипва цяло ято..
Ято от нестихналите ми копнежи да се боря за тебе..
ято от неверните залежи на едно все тъй открехнато сърце...
-
Тик-так,тик-так -
времето е моят враг,
когато вън настане мрак,
зове ме Сънчо пак.
Но по пътя пряк
ще дойда аз във зрак
и отново ще превърна в мак
свойте думи и душата чак.
Тик-так,тик-так,
ще се видм пак
и пак и пак,
защото има тук голем мерак. [lol]
-
Чий ли е меракът толко?...
И носи ли по малко болка...
Или пък напротив - радост...
В очакване на нова сладост?...
-
Болка и радост - може би,
но със сигурност копнеж,
защото този който доста спи
идва после кат марула свеж.
-
***
И сега какво... с кого... и накъде...
Вече стана доста сложно...
Навсякъде край мен мъже...
А ни един е Невъзможно...
Желан и ревностно опазван...
На колене пред мен стоят...
Понякога по малко бягат...
Най-добре съвсем да си вървят!
-
Пак онази тъга,
сърцето ми сякаш се свива
и точно тази тежест в гръдта
бавно, жално ме убива...
Някой ми липсва повече от всичко,
но искам да е само мой,
а личицето от екрана тъжничко
не дава и на него покой...
Не съм ревнива,
просто злобничко боли,
че мечтата ми красива
умишлено чужди рими реди [sad2]
-
И ето съобщение поредно
пратих му сега.
Знам часа е късен, но на пощата е това ;)
Не можех да заспя, аз трябваше да му го кажа...
Макар и не в очите, аз трябваше да му покажа...
Обичта, която изпитвам, колко силна е към него!
Как за мен единствен е и макар да иглеждам силна
за него аз седя сгушена като дете,
скрита под завивките и си мечтая...
там от света се крия и ума ми фантазии за него си плете...
и за друго аз не хая!
Тъй силно е чувството, тъй чисто,
че ако беше до мен- щяхме да сме в рая!
Това се опитах аз да му опиша,
с думи право от сърцето.
Не знам дали за това чувство думи съществуват,
но длъжна бях да открия чувствата си на момчето !
[heart-4eta] [heart-4eta] [heart-4eta]
-
Отново седя си сама
и гледам тавана обсипан с мечти..
И летя и се вглеждам в човешките души,
и се боря да не се изгубя..
Та не стига ли това,че моето сърце на прах разбиха,
не стига ли че моята душа убиха?
-
Отново седя си сама
и гледам тавана обсипан с мечти..
И летя и се вглеждам в човешките души,
и се боря да не се изгубя..
Та не стига ли това,че моето сърце на прах разбиха,
не стига ли че моята душа убиха?
Душата е е безсмъртна
ти го знаеш,
и никой душа
не може да убива,
иняма за какво
ти да се каеш,
сега се усмихни
и скоро ще си
и щастлива.
Сърцето ми е пълно със любов,
но отклик няма.
Живота ми е тежък и суров,
а болката голяма.
Край мен жени,жени,
все весели, засмени.
И всичките едни,едни-
като за мене нема...
-
Най-прекрасният за мене ден...
Най-любимият човек празнува...
А аз със поглед насълзен...
Посрещнах слънце как планува...
Да облее в светлина...
Този празник с нова сила...
Уж плачът е за деца...
А в мен се лее и безсилна...
Показвам се пред тез сълзи...
Сърцето ми тежи, тежи...
Усмихвам се... "Бъди щастлива!"...
Плача, но ще имам сила...
Ако бъдеш все така...
Прекрасна, близка ми сестра...
Обичам те, и зная всичко...
В ръцете ти е, тъй мънички...
***
Неземен, твоята любов...
Позната ми изглежда леко...
Няма тука многослов...
Просто тъй е при човека...
Търси, търси, не намира...
Спре, забави се, почива...
И зад някой камък, връх...
Съзрява я... Тя - обич свръх...
-
И търсим я.. И търсим..
Къде се крие Тя?
Усмихваме се.. Мръщим..
Но все сме си така!
Обичаме едни такива,
за нас не даващи и пукната пара..
А всъщност все изпускаме
Човека.. Любовта!
Кога ще се научим?
Кога ще оценим?
Все тъй ли ще се губим?..
Все тъй ли ще тъжим?..
-
...
Безмерно строго се държиш със мен,
гласът ми плува сякаш във пустиня
и всеки стон загасва тихо...уморен
и пак те призовавам - жрица не бъди,бъди богиня...
-
***
Сянката у мен надвисна...
И наниз от бодли - мъниста...
Тежи на моите крила...
Богиня да съм... с вързана душа?!...
-
Мога само да ти дам
усмивка и сълза,обич,извинение,
мога същността си да отдам,
ако знам,че отново сме във единение...
-
А как е лесно да поискам...
А как е трудно мойто ДА...
Сърцето плаче след убийство...
Душата моли... Срамота...
Няма начин за единство...
Между мускул, ум и дух...
Борба, дилема и... заричане...
Усмивка в крясък кух...
-
Кажи какво да сторя,кажи какво,
искам теб отново,искам теб...
линея,а отвръщаш ми със зло,
превръщаш ме във спомен,в сън нелеп...
-
И лошата отново ставам аз...
Защо ли те повличам ми кажи...
Тогава отърви се, хвърляй "Нас"...
И бягай... за да бъдеш с друг щастлив...
-
Отчаянието превръщаш ти във гняв,
изкарваш ме палач,животно и глупак,
но треперя аз пред гранитния ти нрав
и напук ще те жадувам и пак,и пак,и пак...
-
Мекотата в мен е много твърда...
Раздвоение поредно се размърдва...
И боли, боли... ах, как боли...
Не искам, не мога... не трябва... Дали?!...
-
Имаше дни когато потъвах
в мекотата ти душевна,
когато думите огъвах
не във плач,а в песен дневна...
Сега ме караш да преда
нощ позорно черна,
разпъваш ме,а аз крада,
горест от спомени безмерна...
-
Недей ме търси, стига вече...
Просто си върви по пътя...
Не си мисли, че ми е лесно...
Загубих се, бездомно стъпвам...
И нямам сигурност тук вече...
И не мога да затичам пак...
Препъна ме със свойта нежност...
Подложи ми с усмивка крак...
-
Защо тогава и себе си лъжеш,
кокво под бесилката е изписано,
нима за греха ще се омъжиш,
нима съм вече просто име във тефтер - отписано?!...
Не!Аз няма да си тръгна,няма
съгреших,но опитах и се извиних,
ще пропадна във бездънна яма,
но ще те открия,защото те открих...
-
Отново ме раняваш с нежност...
От нея най- ме мен боли...
Една коварна в миг небрежност...
В мен цяла вечност ще кънти...
И как да се усмихна през сълзите...
С корист в моето сърце...
Не искам да те лъжа, то в очите...
Е изписано, как боли къде...
Бесилката е символ на тъгата...
Въздухът ми свърши в онзи час...
И вярвам аз, че е истина лъжата...
Остани... и сбирай части Нас...
-
И всичко...Защото умея да обичам -
отхвърляш ме - така да е!
Но в своите различия,на тебе аз приличам -
ще си останеш моето небе...
-
А ти оставаш... моята вода...
Усещам те в сълзите си, потекли...
Прочитайки послените слова...
Не те отхвърлям аз... кавги нелепи...
Не се доказвам, не искам аз поклони...
Просто болката в мен вие...
Разбери това... различията твои...
Заключват ме във приликите - Ние...
И всичко...Защото умея да обичам...
Ти не вярваш, но това се чувства във душата...
И боли, и пиша, и пак тичам...
Но подсечени са някак ми краката...
-
Упоритост ледна,Нели,проявяваш,
а как искам да "танцуваш" пак със мен,
но с окраски тъмни покосяваш
моите надежди впримчени във твоя плен...
Права беше,аз сгреших,
от глупост тебе нараних,
но горчилка двойна ти поднесе,
мен поряза,мен понесе
към зандана от немилост
и упорито,упорито отказваш ми милост...
Може би искаш...а може би не,
но от мене няма лесно да се отървеш,
ти си непреклонна,но ще бъда аз дете
и ще плача,докато отново ме неназовеш
не със огън,жупел,яд,а със усмивка на лице!
Блокирай ме в съобщенията си лични,
блокирай ме във скайпа и във всичките програми,
блокирай ме във своето сърце!...
Нека мислите към мене са скиптични,
нека ме сънуваш във кървящи панорами;
изтрий ми телефона...от сърце...
Името ми забрави,
във тишина ме заключи!
Кълни ме,режи ме,изричай
думите си тежки от олово,
на мъката всевластна се обричай,
обеси ме със въже и слово!!!
И пак от мен не ще избягаш,
защото аз от теб не ще избягам!...
С въздишка пак отронвам - извинявай...
искам раната заедно да затворим!
Призовавам те!Със мен отново плавай!
Прощавай,Нели...пак ще поговорим...
-
Време е за сън... Поете...
Почини си във сърцето...
Клепачи докосни и лека...
Прогони' далеч... Човека...
-
Надявах се да стане нещо хубаво...
Надявах се със него да се съберем..
И както винаги вървях си влюбена...
В един момент изскочи той пред мен...
Тогава исках силно да го гушна...
Но нямах сили и не го направих...
За него вече аз съм просто бивша..
За мене той отдавна е забравил..
Но моята надежда не отлита..
Със мисълта за него спя и се събуждам...
Дали е истина аз още се питам...
Неразделни бяхме а сега сме чужди...
-
Какво да ти кажа, Любими?
- ти вече го каза
- Върви! За мен не мисли и навреме,
всичко за Нас-забрави.
Какво да направя - да моля?
Да плача със сълзи без глас?
Да те търся, да прося, да падам?
Ти няма да чуеш - аз знам.
Обърна ми гръб и си тръгна.
А сам си се питал защо?
- Не виждаш ли колко е болно
и колко ужасно е то?
Нима ти харесва да страдам?
И ставаш така по-велик?
Кажи за какво ме наказваш
и Кой те изпрати, кажи?
Аз молих ли те да ме обичаш?
Да бъдеш със мене Такъв?!
Защо този замък създаде
и после го бутна със пръст?
Но няма кого да попитам
Ти вече далеч си от мен.
Едно нещо само забрави
да беше и него ми взел...
-
Сама ли стоя?
Пак твоята снимка ли гледам?
Дали не греша?
Ах, как искам да те последвам!
Без глас ли крещя?
Пак твоето име аз сричам!
По дяволите гордостта!
Обичам те! Защо го отричам?
-
А в днешния живот суров
аз няма да ви пиша за любов.
На работа и после вкъщи-
денят ми често е намръщен.
Но със усмивка всеки ден отново
пристъпвам в битието си сурово.
Дали съм в службата или във своя дом-
преглеждам често "stih4e.com".
-
Болна съм. Не ми е добре.
Няма кой да гушкам - далече е моето момче.
Други ми предлагат прегръдка и закрила.
И с тях аз съм също мила.
И като предателка се чувствам,
от забранения плод нима вкусвам?
А обичам със сърцето си един,
но от болката задръжките изчезват като дим.
-
Имам нужда от теб,Шоши..
Имам нужда да разбереш колко си сурова..
и колко лесно ти е да разбиваш чуждите сърца..
Имам нужда да ти кажа колко те обичах..
Но сега за мен си просто нищо..
Нима не каза истината?
Нима тя е по-добра от мен?
Добре..за тебе ще забравя..
очите ти ще ме гонят от умора..
А моето сърце за тебе вече е толкова затворено..
Нима не каза истината?
Нима не ме забрави с твоя егоизъм..
Нима не те обичах?
Сега сбогом,моля те,върви си..
И никога не обръщай..
Моето сърце за тебе е вече така затворено...
Нека те забравя,нека си отидеш..
нека сълзите ми пресъхнат..
Нека спра така болезнено да те обичам...
-
***
А липсваш ми... Само как ми липсваш...
И преди разлъка е имало за дни...
Но друго бе... Тогава се обличах...
С надеждата за усмихнатите ти очи...
Които, знаех, час по час горяха...
И се чувствах много по-добре...
Липсваш ми, но в калта сега се спряха...
Спънатите надежди за очите твои две...
-
оставам,надявам
Надежди,спънати надежди,
е казано хептен добре.
Пред никого не се навеждам-
за нещо аз, до днес поне.
И,силно се надявам
такъв да си оставам.
-
Изплъзва се момента,
не мога да го уловя,
в два пукнати цента
превръща се света...
Като риба във река
пъргаво избягва
протегнатата ми ръка,
що утайка само грабва...
Изплъзва се момента,
не мога да го уловя,
черно-бяла лента
е разтегнатата ми душа...
-
Изпускам го момента...
Не мога да го задържа...
Май малката ми кента...
Във играта е лъжа...
Изпускам, да, момента...
Ръцете се опразват...
И хвръква сива лента...
Нима гоня го напразно?!
-
Ами да го уловим тогава!
Две души със четири ръце
не би ги спряла и ламя стоглава,
момента нека съградим във векове!
Хайде,подавам ти душа,
хвани я...ако искаш само,
нека миналите времена
оставиме зад рамо...
-
Главата лесно се извръща...
Иначе боли я врат...
Как оставя се извън къща...
Спомен за прекрачен праг...
Рамената ни са крехки...
И ръцете да държим...
Дни, години и... навеки...
Миналото ще делим...
-
Делба е времето - съмнение няма,
и минало и бъдеще и настояще,
мостове стабилни са под двама
и наяве и насън,между будни и спящи...
Но не живеем във миналото,нали...
Не живеем и за бъдещето,нали...
Живеем сега и сега ще боли,
сега ще бленуваме,сега ще летим!
-
Живеем сега, за да има... любов...
А моята силно в гърдите гори...
Живеем сега, но светът не е нов...
И има си "после", и има "преди"!...
-
Ти си всичко,което има в една истинска усмивка,
ти си моят свят и моята подкрепа..
Ти си ангел със изтръгнати крила,
ала можещ да лети..
Силен ли си достатъчно,за да спреш ти да плачеш,
тогава целия свят в краката ти пада..
Някой ден ще те чакам отчаяна и много сама..
Ще чакам моята приятелка добра...
Обичам те-завинаги..така сама...
-
Пак не се обажда на време...
Часът се, уречен, изнизва...
И скоро с пристегнато бреме...
Ще попита "Да не ми се обиждаш?!"...
-
Врмето,ах,времето!
Паянтово,уречено -
то е,то е бремето,
то е словото неизречено...
Аз много неща казах,
много пренаредих,
но роб свободен се оказах -
в това се убедих!
-
Вярвам в теб..
Искам всеки миг да е наш..
Ала не сме само ние..има и трети човек..
Готова съм до болка да те чкам само обещай..
Че ще си с мен..а не с другата ти "тя"..
Може и да ме боли,може аз за теб да плача..
Но ти си моя най-добър приятел..
-
Отново злобни реплики... късове...
Отново доказване... хъсове...
Отново безлични сълзи...
Лицето се дави... горчи...
Наслоява се страшна умора...
Всички дни са точно кат тоя...
Не е по-различен, солен е...
Денят ми Рожден уморен е!...
-
***
А как да ти разбирам... обичта?!...
Щом излъга ме за Нищо...
Не си се "влюбвал" досега...
А в мен направи го за мигове...
И до днес съм "тежка диагноза"...
Как така се зариби?!...
Може би съм твърда доза...
Но очи след нея отвори!...
Време е... Жив и здрав бъди!
-
А как аз да разбирам твойто пожелание?!
Иска ми се да е с две значения,
но знам ли,дали отново не чакат мене изтезания?
Дали словата ти не се поредните ограничения?
Мойта обич към теб е еднозначна
и не искам очите си да отворя,
искам диагноза твърда,не тъй мрачна,
и не искам отново с теб да споря...
-
[confused] [confused] [confused]
А аз не искам гузен да си все...
Обидата у мен не заличи се...
И все пак една е, а не две...
Съумях и я задуших, да - посмали се...
Има друго, далеч е то от теб...
Не за обичта ти аз говоря...
Римите не са за прям Поет...
А за Човека, когото аз уж роня...
-
Не знам защо,не знам и как
но днес се чувствам аз щастлив,
очарова ми душата тихия мрак
и полумесеца сребрист...красив.
Погледах го...съвсем за кратко,
погледах облаците нощни...мътни
и потънах във сиянието сладко
на сенките среднощни и безплътни.
-
Аз искам да си замълча...
Защото ярост в мен диктува...
Думи, но ще ги въспра...
Не искам с Теб да ги римувам...
Радвам се, че си спокоен...
Дано и аз да кротна скоро...
-
И каква е таз причина
довела те до нервен срив?
Стопи си гневната лавина,
да не стане някой взрив. :)
-
С усмивка всичко да посрещам?
Нима възможно е това?
На всичко лошо да поглеждам
като на някаква шега..
Не съм способна да се смея,
когато вътре в мен боли..
Недей ми казва да живея!
Не е възможно.. Просто спри!
-
Недоволството ти ме засегна...
После ми се в миг ухили...
Чакай малко да поседна...
Че краката ми са вече гнили...
Ей това у мен се бори...
Първо "мръщиш" се в секунда...
А сетне контраст си сторваш...
Как на туй да се не опъна?!...
-
Човек съм аз на настроенията,
усмивки и сълзи в едно разпръсквам -
гонят ли сърцето ми съмненията,
като усойница зловеща съскам,
но настани ли се в душата ми хармония,
аз съм,Нели от искри симфиния. [inlovee] :)
Не се сърди на мен,
на никого не се сърди,
защото твърдо аз съм убеден,
че усмихната сега си ти! [inlovee] :) :p
-
Очаквах твоят стенещ зов,
а обич в замяна получих..
Очаквах днес до мене да те няма..
Очаквах а днес си тук до мен..
Не вярвах че обичал си ме тайно..
Не вярвах а сега си тук...до мен! [inlovee]
-
Защото не успях да те дочакам,
когато пожела да бъдеш сам..
Не ти повярвах, че за мен си плакал..
Сега изгарям в огнения плам..
-
Изгарям щом ме погледнеш,
Умирам ако ми се сърдиш..
Вярвам в очите ти милички..
Искам да съм в ръцете ти тръпнещи..
Чакаш ме да дойда при теб..
Чака ме достатъчно-вече съм тук..
Обещай ми да вярваш за мен..
А аз завинаги ще остана в твоите ръце!
-
Чакам те ей тука...
А ти на крачки две стоиш...
Напред-назад все стъпки...
Но до мен не искаш да се приближиш...
А времето се ниже...
От ръцете ми изтича...
Събрах се в смачкан вестник...
Статиите му си приличат...
-
О,до теб съм аз отдавна.
Отговорих на въпроса ти дори
и сега отново в "битка" славна
сънят ще ме мори.
-
Кой въпрос съм ти задала...
Не помня сигурно това...
А уж не аз съм тук задрямалата...
Победена в битката с съня...
-
Беше ми се нещо разгневила
на променливото настроение
и с нервичките беше прекалила
и ето ти фрапиращо положение. [lol]
-
Но твърде кратко ще е то...
Защото... знаеш ти какво...
Сънят те вика и примамва...
Тръгвай - чака те отдавна...
-
Този път е друг проблема,
сайта пак ме разиграва,
не ми отваря нечия тема
или бавно всичко се получава.
За туй съм толкоз днес ефирен [lol]
затуй съм кат фантом,
не е работа да е немирен,
този наш възлюбен дом. [lol]
-
Не само на тебе, Поете, го прави...
Този номер долнопробен...
Явно иска егото си да погали...
Че с любов сме му заробени...
И мен ме мъчи със очакване...
Но не се отказвам аз...
Да призная, имаш ти вина тук някаква...
Бързам, да не звънне твоят час...
-
Бързай,бързай,влака да не изтървеш,
поспри на нашта тиха гара,
дето изсипват се поети кат снеговалеж,
а "поетът" твой със времето си п'рай гаргара. [lol]
-
Мой ли стана изведнъж...
Нали отричаше това признание...
Май гаргарата ще бъде леден душ...
Но за кого... ще проличи... след невнимание...
:p
-
Твое ще е всяко невнимание,
защото тъй се моя милост не зове,
ти,любима,във твоето старание
превърна ме във питомно зверче. [lol] :p
-
Да опитомявам аз не мога...
Недей преписва го на мен...
Каквото чувствам туй е и за Бога...
И за Дявола... Поет си в мен роден...
-
Чувствам тъй близо някои неща..
Нима живота ми покрай всичко се изплъзна..
Нима някои неща така забравени сега..
Преди миг само бяха за мен света?
-
А Грухчото нима не е до теб?
Не те ли вдъхнавява!
Поглеждам как крачетата плете
и май че се прозява.
Стегни го този Грухчо със канап.
По близичко да е до тебе.
Не знае той що е майтап,
държи се като малко бебе.
-
Грип презрян ме покоси,
връхлетя ми като хала
и болка във главата ми свисти
и сече ме кашлицата подивяла.
Проклета да е зимата без студ,
празнуват шумно всичките бацили
и запада всеки труд,
когато грипът гаден жили. [evil]
-
Грип си ти за моето сърце..
Като жила са твойте две ръце...
Убиваш ме бавно,когато забравиш..
С една единствена усмивка да ме избавиш.. [confused]
-
Няма дума да обеля...
На тебе, Идол и Баща...
Ти каза много, щом посегна...
Почупи моята душа...
А мислех всеки ден /и днеска/...
За усмивката ти на лице...
Която тъжна е, сълза гореща...
Пари дъщерно сърце...
Но няма, просто няма прошка...
Защото мина тя...
Обичам те, без теб не мога...
Но почупи моята душа...
Няма дума да обеля...
Седмица поне една...
Отвътре ме разрязва его...
"Кажи! Мълчи!" - себеигра...
-
Скуката отново ме обзема,
къде си въображение мое...
да спасиш ме от застоя?
Не ме оставяй, спри, ела при мен,
искам да направя нещо диво в моя ден!
Ала не дохождаш пак и неволята дори да викам
полза никаква не ще да има,
само мога да почакам
вечерта какво ще ми предложи!
Дано театъра да ми хареса
и да не се изложи,
че единствено тази пиеса
би могла да всене различното
във деня на прозаичното...
-
А тъгата в мене тихичко стене.
Не можахме ли поне това да избегнем?
Обичаш ме и зная..
С мене ще си най-накрая..
очите ще затвориш,
длани ще разтвориш.
И ще очакваш единствена и мила..
Моята душа те е озарила.
Обичай ме и знай..
Със теб е моят рай!
-
Щастлива съм...Толкова щастлива...
В очите му черни открих любовта...
Сбъдна се мечтата ми красива...
Той е най-прекрасното нещо на света...
[inlovee] [heart__] [inlovee]
-
Препявам си:
"Завинаги млад,
искам да бъда завинааги млад!"
Какво повече да кажа?
Младостта изчерпва всичките ми мечтания...
Искам любовта ми да е все така силна и безгрижна,
да не се замислям колко ще ми струва това или онова,
а волничко в мечтите да си летя...
Времето да не ме притеснява,
а целия свят да е пред мен и да ме зове
искам да съм завинаги чиста като дете!!
-
Понякога и на мен ми се случва
да ми влязат любовни прашинки в очите.
Уж са мънички , а така те измъчват.
Дали си ги искал, изобщо не питат...
Тогава докосни с върха
на пръста твойте очи,
нежният допир възможно е
прахта да прогони с лъчи.
-
И най-боли ме от смъртта...
А след Смъртта... отново смърт...
И пак е смърт преди смъртта...
И по време и... души болят...
И чужда, и позната, и единствена...
Всяка е по своему различна...
Най- е страшно, когато си го "искала"...
Да дойде и... да видиш в друг Убийството...
-
Смъртта е край естествен,
всеки тя достига -
и чужд,и местен,и лош,и свестен, -
душата от пръстта повдига.
Но лошо е да бъдеш труп
със биещо в гърди сърце
и да опитваш - като рубикуб,-
да наредиш живота си с ръце...
-
Но тъжна е смъртта на друг...
И "Хубавото" се не види...
Радостта, че плачеш от любов за труп...
Е скрита и... ръцете сини...
В сън явяват се до смърт...
И после пак... но със забрава...
Остава само спомена от този друг...
Щом Смъртта приел е за награда...
-
Уви,болката ти не разбирам,
но ако мога да помогна с нещо,
с усмивка примерно да те шокирам
или думи да сглобявам вещо,вещо,
само ми кажи
къде,защо и как боли.
-
Да кажа не мога, това е у мен...
Скрит надълбоко, споделен момент...
И също не зная, и също боли...
Но усмихни ми се тайно...
И тук се върни...
[heart__]
-
Усмихнах се тайно
и тук се върнах,
където потайно
дъгата посях. :)
-
А що ще пожънеш след Нея, Поете...
Цветове със яркост или безцветност у мен...
Знаеш ти колко тежи ми сърцето...
Везните се счупват... от огън студен...
-
Каквото посееш,таквоз ще пожънеш,
може ли дъгата безцветна да бъде,
можеш ли крехкия сърп да огънеш
и да бъдеш с това,що ще пребъде...
Студените огньове що са ти потребни?
Нима намираш в тях утеха своя?
Та те са в обувката камъчета дребни
и пропасти дебнещи иззад завоя.
:)
-
Студените огньове светят по-дълго...
Вярно, че топлост нямат кат други...
Но издържат и тлеят, тлеят, издържат...
И така са по-ценни... така са по-пълни...
-
Защо ти е вечност студена,
когато горещ е мигът,
не бъди от часовник пленена,
когато мечтаеш цветът!
-
Не вечност у мене се крие...
Часовникът бързо мълчи...
Цветовете отблъсквам - магии...
Всеки миг ми по малко тежи...
-
Няма хора на земята,няма цветя нито дървета.
Съществувам само аз и моята мъка по тебе.
Как можа да ме излъжеш и раниш така
-
Дойдох,видях...и си тръгнах.
От своето малко време отделих,
но едно със сигурност разбрах
макар и столицата да не покорих.
Не е за мене този град,
твърде много улици и хора,
за спокойствие изпитвам глад,
разходката из София - 'гати зора! [lol]
Тълпите моя милост не обича,
провинциален съм чиляк,
но макар на тишина да се обричам,
ще дойда пак,ще дойда пак. :)
-
Върви си...не се връщаи вече
не искам аз да те виждам вече
много болка ти ми причини
омразата обгърна ме
и слаба и силна станах аз,
подарих ти сърцето ти
а ти го счупи на парчета
-
Дадох ти сърцето си.
Дадох ти душата си.
Отдадох ти се цялата.
Помниш ли светлината?
Онази...Бялата?
Светлината,която следвахме.
Мечтата една,която преследвахме.
Отдадох ти сърцето си.
Подадох ти ръцете си.
Чувствам умора.
Нямам сила дори напред да продължа.
Нямам сила да заплача.
Какво ми стори...
Страх ме от теб.
Като вълк си свиреп.
Разкъса в мене всички чувства.
Не искам до мене да си вече.
Желая от мен да си далече.
-
Сънят не ме обича и това е...
А ако някога /да, мене/ пожелае...
То задълго все не ще да е...
Чуват се вибрации /нозе/...
И почва да трепери пак по пода...
Онзи мой - приятел - телефона...
Обаждат се хората познати...
И няма сън, така е всички дати...
[oops]
-
[lol]
Значи търсено си ти момиче,
което в миг се отзовава,
когато телефона тъй любим окичи
всички стаи с звън и врява.
А аз се чудя 'що не спиш,
'що си като нощна хала
и сенките обичаш да ловиш,
сега разбрах - работиш в телефонната централа! [lol]
-
Как разкри ме за секунди...
Вече нощите не са ми чудни...
И знаеш как говоря ли, говоря...
Само дето... понякога не мога да затворя...
А друг път телефонът си мълчи...
И не щъка, ами мирен си лежи...
По дървения под и май тогава...
Се оплитат жиците - не работи телефонната централа...
[confused]
-
В моите очи не нямаш място ти
сърцето ми рани,но раната зарастна
сега си мислиш ти,че много ме боли
не момченце,лъжеш се жестоко ти
-
Вярвах ти безумно аз..
Ала ти на мене не..
и с какво заслужих днеска таз омраза?
Не искаше с мене да говориш..сърцето ми рани...
Ала обичам те жестоко,сили нямам да летя..
Любов ли щеше да е нашето това..
Ако не бе пролята поне една сълза... [lol]
-
Мразиш ме,и това на мене ми харесва
искам и ти да страдаш сега,както
страдах аз преди....Обичах те,а ти ме рани
Мрази ме,мразя те и аз!
-
Да те мразя?
Нима възможно е това?
Нима сърцето толкова забравя..
Нима нараненият трябва да прости?
Мразя те,защото се таковаш с мен..
Но те обичам..и това е..
-
Любов...любов...и пак любов...
Ти правиш ме така щастлива...
С теб преоткрих свят,сякаш нов,
героиня съм в приказка красива!
-
Приказка живяна беше нашата любов,
няма да се върне но бъди готов,
да отидеш в ада земен,
щом с моето сърце игри играеш! [evil] [lol]
-
Почаках те да дойдеш... но напразно...
И чакам още... тука си седя...
Появи се сулиет във мисли празни...
Очакването май ми е грехът...
-
Силует съм аз от грях,
сянка ледна под лъчите,
нося поетичен крах
и не,не виждат ме очите. [lol]
Но ето тук сега поспрях -
пред твоите очи
и едничко само не разбрах -
що жадуваш - сенки или пък лъчи?...
-
Все си неразбрал по нещо...
Ледни сенки или лъчи горещи...
Все ми е едно, щом най-накрая...
Яви се тук... и ще поостанеш, ЗНАЯ!
:>
-
Знаеш доста работи,момиче
и признавам - това ме притеснява,
защото зад маската на мило птиче,
зная аз - крие се ламя стоглава. [lol]
Но нищо.От това,което имам,
ще ти дам най-щедро,
а от теб без срам ще взимам
усмивки в слово ведро.
-
Аз ли лошата излизам...
Крадец си станал по неволя...
Щял от мене да си взима...
Ми ако понеча да не ти "говоря"...
Що ще сториме тогава...
Неведнъж сме го опитвали...
Но ламята тук стоглава...
Остава винаги привиквана...
:p
-
Все бързам за някъде
И все закаснявам...
Все искам всичко да запомня...
И всичко забравям.
Всичко ми досажда
и от всичко ми писна,
Главата вече ме боли,
но пред учебника висна.
Утре пак контролни ще правя,
само ми кажете как мога да се справя :realmad:.
-
[lol]
Нека си ламя,но ламя бъбрива,
мълчанието не обичам,
не казах,че си лоша,а красива,
позволи ми с хитрина да те обичам.
-
Хитрина ми казваш... но понягога тя...
Води до глупост... до грешни дела...
Които с усмивка се посрещат, изпращат...
Да обичаш ламя не е ли най-страшното?!...
[oops] [lol] [lol] [lol]
-
Рицар съм аз,във васалност заклет,
и дори да съм се врекъл на ламя,
която с "наглост" нарича ме "Поет",
не ме е никак страх от обичта! [lol]
-
Отворете си очите, Рицарю прескъп...
Това е много кален и опасен маршрут...
Хванеш ли по него... конят ще избяга...
И ще има много схватки с омагьосана тояга...
-
Катарзис преживявах до преди миг един,
докато четох римите на мой човек любим....
Божествено силни думи, пропити със чувство -
това е нейното безкрайно изкуство....
Думите й рисуват, туй което друг никой не може....
От нейно име благодаря ти за таз дарба голяма, о, Боже!
Нели, слънчице мое, твори все така за напред,
вкарвай в света ни, тъй бързащ и хаотичен, поне малко ред ;)
-
[oops]
Любимата ми Авичка с гръм се появи...
И вмезапно тъй ме шашна, че обърках букви три...
Какво и' стана, питам... да каже си сама...
Недей благодари Му... на мен без ред ми е редът!...
[shame]
-
Недей се шашка тъй бе,Нели!
Нима си тънела в незнание!
Ръцете твои с молив подивели,
потапят стихоплетците в очарование! :)
-
Аз друга теза имам си за мене...
И римите, и темите ми "чудни"...
Прехвалена се чувствам, ала нощно време...
Заплащам със стихове в ума ми будни...
[confused]
-
Любимата ти Авичка че'те до сега всички твои рими
и осъзна какви грешки има непреодолими...
Наваксах си с поезията доста...
Такъв пропуск - бива ли да съм чак толкоз проста [lol]
-
Сякаш съм на бойното поле...
И в мене стрелят с бучки захар...
Приятели, стегнете се...
Сладичко не изпускат ми устата...
-
Ами хапни тогава
една лъжичка мед
и каквото ще да става,
но да става с думички безчет! :)
-
Лошо няма да обичаш думичките сладки по твой адрес,
особенно щом са искрени и в други предизвикват интерес....
Всичко що написах до тук е моята истина за теб ;)
Дано да споделяш късче от нея и да си все мой човек ;)
-
Човечка съм ти, како, докрай и след това...
Но стига толко сладко, че преяла ще умра...
И после на душата крилете ще се счупят...
От толкоз моя лакомост... Вкарайте ме в пътя!
[lol] [lol] [lol]
-
Аз да ви се оплача - забравила съм бързо рими да редя...
Вторачена седя и мился....но предимно си седя..... [lol]
Ала след малко нашта тройката май ще се разпадне,
отивам шофьорска книжка да поливам - да видим кой под масата ще падне [lol]
-
Твоя ли е?! [oops] Казвай, че лошо ти се пише...
Купувай си кола, че чуй как тежко дишам...
Хвана ли те само, че се возиш ти без мен...
Ще пробягам магистралата... и ти остава... само ден...
-
Не е моя - една приятелка днес последния си изпит взе
и сега кампания "Да полеем книжката" поде...
А ние меки сме душици - как да й откажем...
Пиене ли е - яяяяяя и ние да се покажем [lol]
Добре, че ще сме в домашна обстаноска,
поне няма никой да играе в заведение постановка [lol]
-
Ти днес бая кампании споделяш...
За части телесни, за книжки... да полееш...
Ма недей да се удавяш, че сутринта жажда ще те мори...
То песните са сладки, но алкохолът може ги опозо'ри...
[lol]
-
Няма да се давя - спокойно ;) За училище ще ставам утре :)
Но при изпитването по руски, в кюпа с двойки ще съм вътре :)
Лелееее колко римата ми куца...За патерици плаче вече,
а на тая възраст виждат ми се доста надалече... [oops]
Търся си лекарство - моля ви се, помогнете
и мойта окуцяла римичка спасете [lol]
-
Има лек за всичко драга,
знам за твоя милост цяр,
вика му се:най-дебелата тояга,
ликува всеки - и селяк и господар.
Все те няма,все си заета,
станала си зимен вятър,
ще те излекувам аз - "Поета".
Върни се в стария театър... [lol]
-
Поблемът е, че и за актриса не ме бива ....
Вляза ли в театъра - ще стане той могила [lol]
Ама щом държиш така да бъде....
Ще видим колко тая сцена с мене ще пребъде [lol]
-
Скъпи мои, заминавам аз ....
Обещавам няма да пиянствам до ранен час ;)
Ще видим кога на тази сцена пак ще се явя
и какво ново с мен ще поднеса ;)
-
До скоро, Авичке, забравих да ти кажа...
И недей разкрива, че опитвам да ти се подмажа...
Но снимката ти толко е красива...
Че почти пред мен те виждам близко жива...
[lol] [lol] [lol]
-
Ами,довиждане тогава,
до нови срещи,
и,како Станислава,
нека да са по-горещи! [lol]
-
Поете, имаш си ти пламък - профил...
Навсякъде пожар гори...
И караш ни да го повторим...
Но ние двечките... с вода ще те гасим!
[lol] [lol] [lol]
-
Луда станах, честно си признавам....
Роклите за бала ме побъркват - вече се предавам [lol]
Обиколка по магазините направих пак....
Тук - таме харесах си модел, ама ....чат - пат....
Нищо точно не може ми допадне,
кога ли Роклята под ръка ще ми попадне....
Сега пък харесах си три рокли, но кройката не мога да извадя.... [confused]
Сайтът е направен да не сваля снимки....ааа на арменски поп ще се обадя .... [lol]
-
Чакам днес сънят да ме намери...
Умората в очите ми личи...
Усмивките са тъжно пременени...
Смили се, Сънчо, и в чело ме целуни...
-
В монитора съм впила очи
Чакам него само да зърна
Той е тук,сърцето лудо заби
Щом на думите му понеча да отвърна
-
Искам и аз така,
но няма го мойто бебе сега....
Седя и чакам за пореден път...
Но той сякаш се е бутнал в някой таен кът... [lol]
-
Петък вечер е и е студено,
мокро е.Пък съм и сама.
Ама казват било вредно
да излизам във дъжда.
-
Не съм Сънчо,но за лека нощ ще те целуна
и надявам се умората необозрима,
да отмия със несръчна рима,
а сънят ти да превърна във лагуна. :)
-
Сънят ми беше луд,необуздан,
беше свързан с тази нашата любов..
Днеска търся своята вина,търся мойте грешки...
Има ни и за жалсот ще ни има..
Обичам те,обичаш ме...не е измама! [heart__]
-
Не съм Сънчо... Нито пък си Ти...
Не съм и Сън, ни Вяра във мечти...
Но имам Теб... и не, не искам друго...
Щом Моят си Поет... неморен е смехът ми - чудо...
[heart__]
-
Твоите думи като нож в душата се забиха..
последните съчки на пламъка нежно разплаиха...
Както всяка нощ за тебе копнея,
както всеки ден след теб,щом изчезнеш,дивея!
Може лудо аз да те обичам..
Може всичко за теб да съм готова да направя...
Може мечтите да се струват днес измама..
Може,но ще ме чакаш и ако туй е тъй измама..
Повярвай ми в някой пукъл с бой жесток ще те дяна! [lol] [lol] [lol]
-
По пижамка стоя и пред монитора цъкам,
из сайтовете щъкам ...
Но училището мило пак ме призовава -
прозорците сякаш оформят лице, което ми се подиграва...
И днес по философия под чина ще се скатавам -
времето си губя и все се размотавам -
затова за часа пак не съм готова,
само моля се да не получа двойка нова
[helpme] :)
-
За училище забравих вече,
остана ми от него само дъх далечен..
Сега съм в работа овлечена...
от мислите за вечерта повлечена ...
на умора за пореден ден обречена ...
от мисълта за топло легълце привлечена :>
-
Ще се повторя или ще се потретя...
Как, кога... не питам и не знам...
Но постъпките ти стъпвам... истинска потеря...
Да те изспусна... не мога и... няма да си дам...
-
Хубав ден е днес - слънчев,ясен,
настроението - патриотично,
а аз във този час прекрасен,
ще те чакам с чувство най-обично. :)
-
След ден тъй тъжен,
появи се той-приятел важен..
И в миг единствен ме накара
пак и отново да мечтая!
-
Нечий нощен зов
подбуди любопитството ми силно,
и ето пак - готов,
излизам по пижама,думи да редя обилно. [lol]
-
Нечий нощен зов...
Бая изсилил се е явно...
Седя без ни един пантоф...
И пиша бързо... чакам славно...
[lol] [lol] [lol]
-
Я сложи си пантофките меки,
че пролетта е нещо ветровита,
босите крака не са за всеки,
грипа дългокоските връхлита. :)
-
Те май сами го търсят и прихващат...
После пък, подсмърчайки, се хващат..
За главата, но отказват до края самин...
Пантофи да сложат в дома си любим...
-
Виж,като се замисля,
без пантофи - туй не е беда голяма,
но главата ми обмисля,
че катастрофа е да ходиш без пижама. [lol]
-
хахаха [lol] [lol] [lol]
Още във пижамата не съм...
Не готвя се от ей сега за сън...
Мъничко си мисля да забавя...
Защото тук аз искам с теб да поостана...
:p
-
Ех,ако можех и аз своята природа
да запратя във нечувано забвение...
Но,уви,"поетите" кат мен,друга са порода -
леглото под завивките е нашето владение.
И сега,какво се получава,
кой от кого примера да взима,
единия когато ляга,другия вече става
и нещо накуцуква споделената ни рима,
по фланговете думата се разминава. :)
-
Ще балансираме, не бой се, веднага...
Сънят ти полунощ ще да почака...
И /обещавам /дума давам за това...
Че настъпи ли... не ще те дърпам пак от мрака...
Харесва ти във него - и туй знам...
Светлината ми светулчеста е малко...
Но желанието да не бъдеш сам...
У мене надделява и... те чакам...
[shame]
-
Ах,как желана е във моя мрак
твоята светулка хвърковата,
защо ли нямам във съня си гара с влак,
да се приближа блажен до светлината...
-
В съня си може да нямаш...
Но аз знам, че другаде има...
Там даже София-Пловдив...
Редовно влакове спират...
[think]
-
Уви,нощния ми експрес пристигна,
трябва вече да пътувам,
но отново клепки морни ще повдигна,
и наяве скоро теб ще засанувам!
-
А вчера ме подмина влакът...
Чаках го... да слезеш ти...
Но ни една врата не се отвори...
И не скочи, но пък и не се разби...
-
***
И всеки път боли ме да мълча...
И моля се ти да не повториш...
Това, което върша и сега...
Няма да ме разбереш, нали?... вече другото си сторил...
***
-
Скуката ужасна е,
скуката боли.
Искам аз полезна да се чувствам.
Искам но ще стане ли??
-
Не зная как да се отблагодаря...
За твойта нежна мисъл във сърцето...
Накара моите уста...
Да се усмихнат, да се смеят... ето...
Че пак си мисля за това...
Колко те държа в душата...
Простичкото ми "Благодаря!"...
Събира цяла мен... Скъпа ти е Добротата!...
(http://img505.imageshack.us/img505/5991/11402624568ik1.jpg)
-
Омръзна ми всичко от мен да давам,
а в замяна и на половина да не получавам!
Омръзна ми душата си на всеки да раздавам
и духом заради един човек да падам.
Омръзна ми от всичко това,
омръзна ми все да бъда добра.
И всичко да тая в моята душа
и следващия път пак да си замълча..
[not fair] [crying] [crying] [crying] [crying]
-
Омръзна ми да омръзва Добротата...
Толкова горчи ми това...
Че отворени искат да бъдат устата...
А аз все ги стискам и преглъщам едва...
Омръзна ми да гледам как ти плачеш...
Душата моя даже наводни...
Но усмихвам се, защото знам макар че...
Тъжна си... има подадени към теб ръце едни...
:)
-
Да си добър сега не е модерно,
по-модерно е дори да носиш черно,
но добротата е забравена да...
За това и съм тъжна сега. [confused]
[sad3]
-
Пък аз съм безкрайно щастлива...
И днес това ми отива...
На теб също следва така...
Да бъде - с усмивка на уста...
Толкова поздрави получих...
Че да се отблагодаря едва ли има случай...
Както редно е и както ми се иска...
Тъгата има я... но тя е в ред на други мисли...
Усмихни ми се, че сън не ме лови...
Сърцето песничка ти пей... да не боли!
[heart__]
-
Добре, тогава ми кажи...
Какво разсмя те за последно...
Спомни се и се усмихни...
Аз също искам да "погледам"...
:p
-
Ах,нощта - тази лунна изтърсачка,
бях забравил че е пречка,
че в ръцете й съм аз безпомощна играчка,
че до леглото все ме води лунната пътечка.
Но пък в твоите ръце най-чудни,
превръщам се във нощна лира
и макар със струни мудни,
сека нощта кат поетическа секира.
Затуй поостани ей тука,
нека заедно посвирим
и със плахи звуци - напук на всяка скука,
слънцето в нощта подирим.
-
И какво се получава... май...
Тук някой нещо тайно знай...
Аз моля да стоиш все буден...
А ти заспиваш често муден...
Пък сега да поостана...
Ех, каква към мен измяна...
Ще извърша, но поне...
Смях във екота не ще замре...
То се знаеше отдавна...
Тук съм...
жива - мъртва... скрита-явна...
-
Днеска явно
проблемът сънен ще реши,
форумът,и няма да ни е забавно,
когато Сънчо ни теши.
И ето,трепна аз отново,
изпускам сетен дъх
и чакам ням - без слово,
на прага съм да кажа "Въх!".
-
Обсъдихме проблема вече...
А решението е едно...
Римата се лесно спече...
Под надслова "Що е то...
Любимо е на много люде...
Пък се крие в дебри разни...
Понякога и страшно бурно...
Отпраща ги "сами" да лягат..."
И какво сега, как да предречем...
Дали и колко ще го има днес пак тоз Проблем...
[confused]
-
Беше казал един Далай Лама, [lol]
че смисъл никакъв няма
от проблеми разни да се боиш,
когато не можеш да ги разрешиш
и за проблем да се тревожиш,
щом по-късно да го решиш ти можеш.
-
А късното за мен е рано...
И обратното при теб...
Е, кажи ми как тогава...
С Ваша милост ще се разберем?!...
[lol]
Или пък смисъл просто... няма...
Както "казал ти го е" Далай Лама...
-
[lol]
Някак все ще уредим
със тебе този парадокс -
може би единствено не ще заспим,
след утрешен словесен бокс.
-
Туй "може би" прозвуча като "едва ли"...
А навънка още сухо е, не вали...
Пък аз протягам се, сякаш е порой...
Обичам да припявам сънено на неговия вой...
И някак си е мрачно и ласкае...
Неспящия в дрямка да се вае...
Ей така и тез думите ме успиват...
"Може би"... "едва ли"... дали те успоредност имат?!...
[oops]
-
По принцип аз не обичам
дрехите модни,
нито по тротоари да тичам
с парцалки негодни,
но в един момент,уви,
нуждата налага,
човека трябва да се премени,
от суета не ще избяга.
И ей тъй днес,
без да вдигам много шум,
надянах аз със интерес
абитуриентския си костюм.
Но не е моя милост очарована,
от безрадостната перспектива,
че кат манекенка опакована
ще будува,ще танцува и с алкохол ще се налива...
-
При мен по-различно стоят...
Нещата край "важната дата"...
На мама ръцете се кършат...
И все и' напомнят устата...
Че рокля да гледам аз трябва...
Пък ушите ми вечно не чуват...
Каква е таз знатна дата...
Щом чужди желания отново ще бруля?!...
-
"Важната дата" - как точно го постави
в кавички най-важни,
ами да,защо човек да се лигави
със суетността многоетажна!
Но чувал съм аз,
че берат момите зор по-голям,
когато в избрания час
трябва с тоалет да са там.
За момче - какво?
Едни парцалки прости -
панталони,риза и сако
и вече готови сме за гости.
Без дрънкулки,без отбрани
прически,завъртулки,
за тая работа не сме- мани,мани,
не сме пригодни за светулки.
[lol]
-
Аз не съм по точно тези случки...
За мен са малко много скучни...
Да е чужда дата, да е другиму празник...
Ще съм първа писта... ще съм с радост заразна...
Но, щом е за мен... то така бих го ограничила...
Че пари ще се пръснат по-малко от за червило...
-
Оф,стига сме говорили
за "важната дата",
стига сме се морили
с таз суетна позлата.
Кажи сега,
приятелко добра -
Нелсън,Нелчо или Нели,
какво на обсъждане подлежи,
дали ще е мартенска зора,
или "поет" незнаен що в креват лежи?
-
Не разбирам от тези неща...
Но утре ще ставам към девет...
За си люсна една хладка вода...
И да поема за работа с ведрост...
А сетне... пак часови...
Зад бара ще бъда на крак...
Не това на мен ми тежи...
А че е от сутрин до... мрак...
[confused]
-
Днес едно прекрасно дете си отива....
От кога животът в България толкова млад замира?
Грехота е на 16 да си отидеш от този свят....
Грехота е нищо да не си видял, а да си идеш млад....
-
В прииждащия на талази мрак,
шепот ме докосна,невидима следа,
следа от нечий вихрен бяг,
и ето,аз шептя:здравей,здравей звезда!
-
Утрото, все казват, е по-мъдро...
От вечерта и нейните бури...
Събудих се отдавна... и чудно...
Че всичко е същото... пури...
Пушат ми право в очите...
А аз отговарям с усмивка...
Понякога... колко е тъжно...
Да нямаш Човек за почивка...
Но звездата от мене глас взе...
Ти чу ли "Благодаря Ти!" поне?!...
[heart__]
-
Момента!Момента!Бързо че избяга!
Отново като див шаран
нервичките ни напук натяга
и няма срам,и няма срам!
Изплъзва се момента,
като дим се изпарява
и вместо с вкус на мента,
горчилка под език оставя...
-
Държа го едва между двата си пръста...
На лява ръка... а със дясна се кръстя...
Момента, ела, помогни ми да хвана...
Че хлъзка се яко, да яде пасти шарана...
[lol]
-
[lol] [lol] [lol]
И аз със тебе се кръстя,
но вече май съм убеден -
не помагат десет пръста
ни през нощ,ни през ден.
-
Как са любимите ми поети....
Май с нищо не са заети,
освен с проблема да ловят момента...
и да запазят сладкия вкус на мента [lol]
-
Уплашена съм аз сега
без някой да има вина за това!!!
Чувствам някаква празнина
и в гърлото е заседнала болезнена буца!!!
Надявам се това да спре,
за да е спокойно моето сърце!
-
Моите любими...
Ей ги тука на...
Хайде, бързо рими...
Да навървим, че... беда...
[oops]
-
Бедата вече е сторена -
допусна ни сайта проклет
и римата за миг отворена,
ех не е зле да бъдеш стихоплет. :)
-
Ам... но бързата кучка...
Слепи ги ражда...
И аз май така си римувам...
Какво пък...
Нима туй е толкова важно...
Поете, в бунар ли те чувам?!...
[oops]
-
Чуваш разни неща интересни,
аз пък стомаха нещо си чувам,
не ще ме приласкаеш с думички свестни,
не,не мога веч да гладувам.
[oops]
-
Писах отговор одеве...
Но форумът бъгяса...
И сега хич не е редно...
Повторно да се мятам...
[confused]
-
Повторно не,ама ще се мяташ,
за тоя форум на салта ще се премяташ,
знам аз това,защото
и аз на същото готово съм...горкото.
-
Горкото любимо човече...
Има приятелка луда...
Направо сълза ми потече...
Че въведох те в жестока заблуда...
[ami segaaa]
-
Хм,кое,приятелко луда,
наричаш ти заблуда?
Моля те,на мене разясни,
да не би таз заблуда да си ти?
Не,не мисля,не,не е така,
но дори и да е вярно,
пак ще ти подам ръка,
да,заблудата е нещо харно.
[lol]
-
Блажен е невежият...
Или както бе там...
А ти съчетаваш...
Невъзможното тук...
Хем си ми учен...
Хем си ми благ...
На това аз му викам...
Сила в памук...
-
Памук съм да,че и захаросан,
вярвам,на тебе ще се осладя,
със домашна,а не със захар вносна,
не ме ли опиташ,не ще ти простя!
-
[lol] [lol] [lol]
Ахаха, но, Поете...
Как може да кажеш така...
Аз съм от днес на диета...
Че приличам веч на... свиня...
[shame]
-
Зад онез червени тапети
с онова сладурско меченце,
ти си вдъхновение за всичките поети,
ти си,Нели,най-добричкото детенце.
-
Не вади срещу мен компромати...
Че снимки вече няма да видиш...
Тапетите и мечето са сладки...
Но и килцата ми, хич не са мижави...
[lol]
-
Пиша тука във захлас,
а ме чакат учебници тетрадки.
Че утре още от първия час...
Ох,трябва слагам край на думите сладки...
Че имам и по история контролна,
и по литература трябва да пиша ЛИС.
Боже,кой ще ми помогне?!
Че даскалът ни е преиначен съдист ... [confused] [confused] [confused]
-
Пак забърках се в история...
Прилича ми на ТВ сапунка...
Само дето има болки...
Истински - това е спънка...
Само дето аз съм никоя...
И дори да сгреша не мога да отговарям...
Както и да е... викам...
И само дето... безмълвна си оставам...
-
Kакво отново тебе мъчи,
каква е скръбната история,
сълза съдбата ли ти връчи?
Защо не чувствам топла еуфория?
-
Защото се бъркам, Поете...
Там дето не е за мен...
И споделеното бреме ми свети...
В очите, като дерейлирал трен...
И не зная правата си в случая...
Такива май нямам дори...
Ах, ако теб видя наяве...
Дано подкрепиш ме... уви...
Невъзможна е таз ситуация...
Чужда до болка за мен...
И също е лична, градация...
На мисли през нощ и през ден...
Ей така ми се свива сърцето...
Но това се тук не споделя...
Ох, само да хвана ръцете ти...
И съвет, може би, ще приема...
-
Какво е днеска чувството в сърцето?
Може би е скрита меланхолия
или чиста радост,чистичка като небето;
може би са скръбни своеволия,
или пък детска екзалтация?
Хайде,Нели,помогни ми,
разкрий душевната ситуация,
ако можеш,направи го в рими. [namigggggg]
-
А ако не мога... що тогава...
Малко сложността ще бъде повишена...
Но нека пробвам аз да го направя...
Макар да зная - трагична си е моята система...
И все пак... ей ни на и двамата...
Рядко щастие на туй се вика...
Кавалерът си е с дамата...
А пък римата е... без насита...
[lol]
-
Чудно,чудно -
моето душевно състояние
с твоето съвпада
и макар и да се движа мудно
не липсва в мен желание
а от тука следва,
че рима не една ще пада,
туй то - кавалерът с дамата беседва.
:)
-
Пак си прави с нас шега...
Домът за римата ни не една...
И все пак нека сме инати...
И на търпение богати...
-
Казват,че търпението е добродетел,
но не знам дали това така е,
смятам днес да бъда на това свидетел,
но трябва с мене някой да поиграе.
-
Хм... как ли ще се справяш...
Някой викай да помага...
Че тук трудно с нервите ще се оправяш...
Май ядосал си ти Баба Яга...
[oops]
[lol] [lol] [lol]
-
Не ме е страх от баба ти Яга,
от друго ме е страх -
изпитвам ужас,щом стих4ето избяга
и настъпи виртуален крах.
И от тебе малко ме е страх,
недей ме пита ти "защо"
някога безстрашен бях,
но всичко се променя...към по-добро...
[lol]
-
Плашеща съм по изключение...
Иначе съм добричка, желана...
Кавалерът е в странно настроение...
И трепери пред своята дама...
[oops]
-
Сега пред друго треперя,
изоставам от графика предначертан,
на една книжица се чумеря -
от "Тютюн" дълбок океан. [lol]
-
~Нервно-щастлива паля поредната цигара..
Дима гледам,вътре в мен нещо ме изгаря..
Защо си там,толкова от мен далечен..
За мен този час без теб е като вечен..
Поредна цигара и мъничко в очите брокат..
Сякаш нарочно се убивам..Отново кръговрат.
Имам ли те или нямам?Това само ми кажи..
"Имаш ме" чувам те да прошепваш.. -
Щастлив мираж от сенки си само ти..
-
А скоро със влака ще има пуф-паф...
Как е леко, когато си твърдоглав...
И решил да направиш пътуване крайно...
То става набързо и недълготрайно...
[lol]
-
Кой ще дойде под тепетата след ден,
кой ли с влака ще пристигне,
може да е някой сифиянец уморен,
а може пък и Поетесата да ми намигне.
:)
-
А може и този път да те уплаши...
Реално ти говоря, помисли...
И ако е скъп животът ти, Мечтателю...
От тази среща ти на време се спаси...
[lol]
-
Какъв мечтател аз ще съм,
ако риска "страшен" не приема?
Не!Дори да ме удари гръм
от гарата ще дойда да те взема.
[lol]
-
От гарата ме взимай и след миг...
Плюй си на петите яко...
А аз веднага и без вик...
Отивам да мажа яйца с бои и... мляко? [oops]
[lol] [lol] [lol]
-
Яйцата гледай да не счупиш,
настроението да не развалиш,
не искам утре да се цупиш,
когато трябва да се веселиш.
:)
-
И аз не искам, нооооо... кой знай...
То Ад може да е "онзи Рай"...
Дето срещите ни крои и забърква...
Но с теб щем, не щем... веч правим стъпка...
[lol]
-
Понякога подвеждам личността...
И вижда тя в очите ми усмивки...
Които всъщност нямам си... така...
Страда, неразбрала, че съм чисто...
И просто някаква илюзия...
Обикновено момиче, което измисля...
В чуждите сърца заблудите...
За да има място да почива...
И теб ли подведох, и теб ли предадох...
От спомени такива чак мен ме боли...
Недей се обвинява, не се притеснявам...
Просто не желая... да си идеш и Ти...
Защото скъп си ми... много си ми скъп!
-
Няма аз да си отида,
не ще го сторя...защото знам,
че като перличка затворена във мида
сияе ти сърцето,сияе с чистия си плам!
-
Водичка малко ще ти лисна...
Очите ти да се отмажат...
Че пламъците ми нечисти...
Пакости отново правят...
-
Не искам бял воал
и истини девичи,
искам пламък цял
на дяволско момиче!
[lol]
-
Моят пламък е накълцан...
Пък и дяволите ми избягаха...
Че за опашките ги дърпах...
И така от страх не сядаха...
[shame]
-
Щом избягали са дяволите,
то и ангелите ще ми стигнат,
аз не се боя от крамолите,
дори и кат вулканче да изригнат.
-
Нц... и ангели си нямам...
Само някаква там яма...
Дето на море прилича...
И измамно в пропастта увлича...
-
Ех,стига вече се измъква,
не можеш мен да заблудиш,
внимавай,Нели,че се мръква...
да не вземе да заспиш...
-
Леле-мале, кой ми казва...
Да внимавам със съня...
Нещо лошо с тебе става...
Но не мога да те съжаля...
-
Не искам съжаление,
не искам и поуки,
не искам и съмнение,
само мъничко сполуки.
-
Пожелавам ти успех...
Много искам да сполучиш...
Нали си моят си Поет...
Дано на хубавото все да случиш...
-
Хубавото е магия много веща,
рядко виждана тъдява,
но помня аз онази провинциална среща,
що на сън ми се явява.
-
Че как на сън да не е...
Ти все спиш и спиш...
А срещата къде...
При хубавото я тъкмиш?!
[lol] [lol] [lol]
-
За мъничко отново аз пристигнах,
не знам за колко точно,
но съня от клепките си вдигнах
и пиша пак...нарочно!
-
Пък аз почаках и загледах...
Филм любим и ведър много...
Като перманентничко поглеждах...
И тук за поетично слово...
-
Може ли милейди с мен да сподели,
кой е филмът тъй прекрасен и любим,
ако с думи пък не може се определи,
то тогаз,милейде моя,направете се на мим.
-
"Като рицарите" е на роден език...
А инак "A Knight's Tale" го пишат...
Малко романтичен, мечтателен, див...
А също сериозен и страшно комичен...
[inlovee]
-
Чудно филмче - гледал съм го аз,
отдавна беше този час,
но направи и на моя милост впечатление,
че рицар да си...т'ва си е вдъхновение.
-
[lol]
Днес самичка ще си спя...
Така че забавления си търся...
Скучничко е у дома...
Но има филмчета и музика...
-
Самичка вкъщи с музика и кино -
да,потиска се по-този начин самотата,
но виж,ако прибавиш господин и вино,
малко по-забавно получават се нещата.
[lol]
-
Веднага май се сещам за един...
Дето чудеше се дали да се напие...
Но далече ми е този господин...
А и сигурно с готовност ще се скрие...
Късничко за него става...
Всеки миг ще ми помаха...
От отсрещната страна на екрана...
И оставам да си пиша... с мен самата...
-
Как се не случихме съседи,
врата и черга до черга и врата,
по-близки щяха да са нашите беседи,
но,уви,дели ни половин страна.
-
Хайде пак хиперболи...
Тя страната ни е малка...
Мога да покажа в петък пак...
Колко близичко сме с влака...
[lol]
-
Хиперболата аз не използвам,
но виж,обичам прямотата -
ако в петъка не се възползвам,
ще се възползвам аз в престолнината!
[lol]
-
Каква засилка за възползване...
Но не се изхвърляй много...
Че не вярвам, прямо казвам ти...
Да цъфнеш ми на гости скоро...
-
Ами тъй като те гледам,ако в Софията ида,
и ти си с това "чудесно" настроение,
ще ми биеш бързо шута и ще си отида,
пак в провинцията и пак в уединение.
[lol]
-
Някой май си търси оправдание...
Тъй както, че руши се, старо здание...
А вината е невинна, но реална...
Идеята ми е ли е печална?!...
-
Знаеш ли,Нели,ти каква беда?!
Страх ме е даже да го спомена.
Не стига,че заспивам през нощта,
но вече спи ми се и през деня.
[oops]
-
Катастрофа, Ужас, ще мреме...
На Поета все му се дреме...
А аз бях намислила нещо...
След седмица - две, като среща...
[confused]
-
Не думай,че нещо отвътре аз трепнах,
какво,Нели,рече,ти си решила?
Сънят поизгоних и леко укрепнах,
но знам ли каква мисъл в главата си скрила.
-
Тормоз, да, тормоз, пак тормоз, все тормоз...
Ето това съм забъркала в каша...
Която пробва акълът ми прост...
И която ще вкисне срещата наша...
[lol]
-
Срещите вкисвам аз обикновено,
а твоята каша от акъла ти "прост"
разбива моето съзнание подредено
и от парчетата му прави мост.
-
Този мост към спасение ли те води...
Сигурно бързаш да го построиш...
Защото възможно е много тегоби...
Да те стигнат по-скоро, и да оставят бакшиш...
-
Пред всяка беда - давам си небрежен вид,
а настигналите ме със бесен хъс тегоби,
не ще ме сварят неподготвен,а доста упорит
и ще ме забравят,кога ги сложа в скоби.
-
Мен в скоби ми е тясно...
Измисли ми друго място...
Където да се дяна...
Като разбита морска пяна...
-
Скобите са за тегобите,а на тебе,уважаема
отдавна място съм ти отредил,
ще те сложа там,където най е евтин наема -
където тупка тътен мил.
-
Но ако шумът ме дразни...
Няма аз да ти платя...
Ни с усмивки, ни със думи мазни...
Ах, жесток ми е света...
:p
-
Даже и една усмивка да не заплатиш,
не ще те изгоня навън,
а когато да ме траеш ти се умориш,
просто ще потъна в сън.
:p
-
Партньорът ми хитрее пак...
Но знам какво се каниш ти...
Откак разстла се нощен мрак...
Повод търсиш да заспиш...
И сега ще кажеш, че съм аз...
Тази, що е уморена...
Ех, да бях сега у вас...
Бих застъпила и нощна смена...
[lol]
-
[lol]
Множко ще ти станат смените,
я пример взимай ти от мен,
когато се увеличат промените -
поспивай си през нощ и ден.
-
Добре, отивам да поспя...
И след час това ще правя...
Утре ще повторя си нощта...
А в нощта денят ми пак ще се повтаря...
:p
-
Едва след час?
Промени доста май си насъбрала,
а може би в захлас
ти чакаш просто края...иде,иде бала.
-
Никакъв бал не ме интересува...
Тук нещо друго мене развълнува...
И реших, напук на тебе, със съня да се смиря...
Така в ни стотна време, няма тук да се явя...
-
Да не би ядът ти да докарах,
по начин за мен необозрим...
Каквото от ръкава си изкарах,
то беше мой копнеж любим.
-
[lol] [lol] [lol]
Ласкател или користен противник...
Пак събрал си в тебе сто неща...
Но обещавам си на мене и на тебе...
Скоро, много скоро да ги разделя...
-
Дели,изваждай и дроби,
аз със матаематиката съм на "Вие",
стига ми да кажеш "може би",
или пък просто да се скриеш.
:)
-
Да се скрия?!... малко заболя...
Без причина или мисъл...
Не ми се извинявай и сега...
Знам, че не със зло си го написал...
-
Злото тук не съществува,
а обяснението е просто -
ако мен не искаш да ме чуваш,
разруши основите на моста.
-
Аз нямам сила за това...
Или липсва ми желание...
Но как достигнахме сега...
До подобно жалко оправдание...
-
Гледам от известно време аз...
тука пишете само двамата в захлас...
проблемите си сами в рима споделяте...
а другите не искат с вас да се римуват...
мен любовна ме мъка мъчи...
колко банално звучи...
но любовта е жестока...
дърпа всички към порока
-
Не знам аз кой се оправадава,
не знам дали това е нужно,
но знам,че бъркотията лесно се оправя,
когато смеем се задружно.
-
Погледът отново празен, пълни се с сълзи отровни....
Всеки нанася ми рани смъртни,тежки, прободни....
Защо е тъй, че все аз тегля си злото?
Защо съм за туй първа на хорото?
Тегли, душице моя - страдай пак, за кой ли път....
Късно ще съзнаеш, че всеки в сърцето ти забива прът....
Но ти си страдай - ще се научиш все нявга да си силна....
Трудно ще е, но само таз е билката церилна....
-
Понякога свенливо те обичам...
Друг път пращам ти дръзка целувка...
Не умея душата по начин друг да събличам...
Дано не се задавиш с тази лутаща се пеперудка...
-
Да се задавя ли?Едва ли?
По-скоро още една ще долети,
а щом ще са се две събрали,
дузина цяла още ще ме посети.
[lol]
-
Внимавай какво си пожелаваш...
Че сбъдне ли се - няма път назад...
И дузини насекоми ще те давят...
В някакъв пъстро-чуден Ад...
-
Щом е пъстър Адът,
значи всичко е наред -
сладък ще е мармаладът,
а аз ще съм поет.
[lol]
-
А пък аз ще съм умряла...
Защото се наплюсках много...
Направо издивявам...
И нямам сили да изтърся слово...
[confused]
-
Остави на мен тогава всяко слово,
само пращай ми целувки,
сърцето да говори е готово -
тесни са разумните обувки.
:)
-
А чорапите ти как са...
Може би и те са тесни...
Я, направо акробатика...
Започвай на уста със песни...
-
За моя жалост,
не мога аз да пея,
ще отиде акробатиката ми нахалост,
по-добре е да мълчея.
[lol]
-
хахах
Да видиш само тук картинка...
Тати на мама се радва...
Вика и' Пухчо и я гъделичка...
Пък тя се мръщи /и смущава/...
[lol]
-
:)
От семейството задружно,по-чудесно
няма нийде по света,
всичко толкова е хубваво и лесно,
когато процъфтява обичта.
:)
-
Обичам да греша понякога...
И после в укор да горя...
Та нали човекът всякога...
Има нужда да тегли черта...
-
Имам аз един въпрос такъв:
когато теглят хората чертата,
истина ли теглят,или блъф,
главите ли ги водят,или пък сърцата?
-
Отговорът ми е простичък...
Тогава в бой прегръщат се...
Сърцето ти и разумът...
И заедно извръщат се...
В сълзи, които никой...
За нищо на света...
Не бива да ги вижда...
В името на таз черта...
-
А какво тогаз
черата им поставя?
Цвят какъв е оттенъкът
й времеви?
В бъдещето леден мраз
или тихо минало
със думичката
кратка на уста - "Уви"?
-
Ръката се движи по импулс от тъга...
С привкус на усмивка по онез същи уста...
Чието "Уви!" за цвета забелязва...
Той е не един, а хиляди, навярно са...
Черен от мъка, разлъка, печал...
С надежата стои там и другият - бял...
Червен от кръвта на сърцата, душите...
И още багри там много у нея са скрити...
-
Обичам много пъстротата
и не мога аз на тази тъй чудата нам дъга,
да не помахам със ръката
и да се усмихна радостно и кротко - ей Сега!
-
Усмивката ти ще ли е в началото...
На онази шарена черта...
Която въплъщава най-баналното...
От безумието на обичта...
-
Усмивката ми - да,навсякъде ще е,
ще бъде тиха,смела и банална,
ще бляска и ще отразява синьото небе,
срамежлива - да,но никога прощална!
-
[heart__]
И някъде в простора, обещавам...
Ще свети друга в две очи...
Които огледално аз познавам...
И непрощаването сладко ще горчи...
-
И пак ще се кълна
аз в любовта,
и пак ще я упреквам за това,
което стори,но ще знам че само тя,
може пак да го повтори
-
Хващам аз момента за ушите
и смело,смело ще попитам:
какво бре,Нели мъничка,гнети те,
прблем ли има питам?
-
Проблем, да кажем, няма...
Само мъничко мълчание...
Не е голяма драма...
Приемам го за... изпитание...
:)
-
"Да кажем" - неубедително звучи ми,
а от где мълчанието изтича,
моля,на мене обясни ми.
Драмата не ти прилича.
-
Неубедителното остави...
Тъй, както вчера го оставих...
Драмата отрекох я, нали...
В предните рими това поставих...
:)
-
Друг въпрос тогаз ще ти задам.
За какво е тайното ти изпитание,
мога ли това да знам,
или ще потънеш пак в мълчание?
:)
-
По-скоро ще се поразбъбря...
Но в някоя друга насока...
И към теб ще се, малък, обърна...
Тази дума е нежно жестока...
[lol]
-
Добре,няма веч да те тормозя,
сподели каквото най-желаеш.
Още малко тук ще се повозя,
има задължения,как е - знаеш.
:)
-
Повози се, нали е безплатно...
Но май няма какво да споделям...
А и в краен случай /неприятно/...
Ще се жалвам на тебе в неделя...
-
Моята Елегия за Теб е - Обич, Пътник и Бреза,
събрани в, за почивка, време, разделени скоро след това.
Тя по пътя му следяла, всяка стъпка с всеки клон,
а Той песничката и' запявал, с някак носталгичен тон.
Елегията е позната, не Любов е Обичта,
защо така стоят нещата - Аз съм Той, а Ти си Тя?!
-
Той и Тя,и между тях - момент
от време споделено...
Той и Тя - река без бент
от чувство съкровено...
-
Тя и Той, и мъка скрита...
Удавена в щастливост...
Тя и Той, а кой попита...
Честност има ли, Влюбчивост?!...
-
Честността е за влюбчивите,
лъжата - за красивите,
но Истината е една
и е запазена единствено за любовта.
:)
-
Истината не една е...
Недей да вярваш ти в това...
Както не една в живота...
Явява ни се Любовта...
-
Не е една...за всички,
но кога една от истините теб намери,
на дъгата всичките боички
в тон един ще се разперят.
-
А сетне и ще се оскубят...
Една друга ще се оберат...
И ще съзнаеш колко много струват...
Истините, дето теб кроят...
-
Истините са бижу безценно,
дори,когато са от оникс чер,
те са във сърцето неизменно
нежно цвете или револвер...
-
Теб Руската рулетка те привлече...
И опасно си играеш ден след ден...
Как не искам, любимо ми човече...
Спусъка да дръпнеш зарад мен...
[sad3]
-
Зарад тебе,моя малка Нели,
много...всичко... бих направил,
не е хвалба от мисли полудели,
теб дълбоко в мене съм поставил!
-
И няма как това да променя...
А, кълна ти се, душата бих си дала...
Ако можеше за нощ поне една...
Да те освободя от тегобата, що теб е обладала...
-
Не искам свобода...от таз тегоба...
искам винаги да помня нея...
Искам да не плаче твоята особа,
кога от болка пея...
-
Но сълзите ми са мойта песен...
И не можеш да го промениш...
Както аз не мога в тебе...
Тегобата да удуша, капиш?!
-
Някак може би разбирам те,
ако ли не - ще ми простиш,
обаче знам - обичам те,
това е то,капиш?!
-
[lol]
Усмихна ме отново...
А в душата ми тежиш...
С мисълта за страшно "Сбогом"...
И не искам аз "капиш"!...
-
Стига с тази дума тъй рекламна,
че когато кажеш ми "капиш",
звучи ми сякаш реплика измамна -
"'що не 'одиш да поспиш?"
И да,тогаз ще кажа сбогом
и до нови срещи
и няма след това да мога
да пиша SMS-си
до твойте ароматни свещи!
-
Впрегай се и тука стой...
Че ще дойда да ти тегля бой...
И ще ме запомниш с лошо...
Нема да те спаси дори съседът... Гошо?!
[lol]
-
[lol]
Един прекрасен...бесен бой
от воята ръка прекрасна,
ще докара на уста ми бесен вой...
от еуфория страстна.
[lol]
-
А отричаш да си мазохист...
Колко пъти те разкривам...
Стига прави се на оптимист...
Че малко от малко те... настигам...
-
Ако ти настигнеш ме по оптимизъм,
оставката си на "поет" ще дам,
тихичко от стих4ето ще се изнизЪм...
и до София - да ти се предам...
-
Че защо така ще сториш ти...
Какво в главата ти се готви...
Или пък другаде ти ври...
И обливат те вълни /май/ топли...
[lol]
-
Като тенджера...със похлупак
на врял котлон забравена,
аз вря и чувствам се щастлив глупак,
когато е ръката ти на моята поставена.
-
Ах, тез ръце как пак се бъркат...
И оплитат се тук-там...
Може би е мойта сбъркала...
А може би е твоята... не знам...
:p
-
А как не ми се иска да е сбъркано,
но ще се получи парадокс особен -
как така,живота е дете побъркано,
а аз - мъдрец във чувствата способен [oops]
-
Искам разяснение веднага...
Какво току ей тука стана...
Нещо се забъркахме отново...
Леле, че извади странно слово...
[oops]
-
Всичко вече разяснено е,
опитах да го кажа прямо,
просто някак трудно е,
но чувството е по-голямо!
-
Знам за чувства и за мисли...
Знам за болки и тъги...
Знам, че твърде пълен ти си...
На всякакви житейски дни...
:)
-
Моя малка Нели,това не е така,
аз в Живота съм хлапе невежо
и пълен съм единствено с неяснота...
Аз съм стръкче от тревата...в Утро свежо...
-
А защо твоето Утро...
Е с буквичка главна...
Тоз случай със лустро...
Е лъснат, навярно...
-
Лустрото не обичам,
то фалшив е елемент,
с Утрото обличам
само истински момент!
-
А пък вечер го събличаш?!...
Тъй ли тук се получава...
Ех, ако и тъй обичаш...
Би било чудесност права...
:)
-
О,не,напротив!И вечер го обличам...
само че в пижама
и доста,доста го обичам,
защото няма във съня ми драма...
[lol]
-
А в деня ти тя присъства?...
Тогава лично бих те аз успала...
Че с душата ти да няма блудства...
От страна на тази лоша драма...
:p
-
А не споменах ли аз това,
че драмата си повече обичам,
ако трябва ще го изрева -
ДРАМАТА,ДРАМАТА ОБИЧАМ!
[lol]
-
Стига с тази драматичност...
Зная, че си поетична личност...
Но чак пък толкоз... да крещиш...
Ненужно си е... пак... капиш?!
[lol]
-
Не капиширам!
И не ми е ясно!
Не претендирам,
но знай,че ми е тясно.
[lol]
-
Вземи, та малко разтреби...
Щом край тебе тясност ври...
И тогава пълна глътка...
Поеми си въздух... *шутка, шутка...
[lol]
*шега /доколко помня от руския/
-
Поемам въздух...и изричам:
нощ навън е тъмна,страшна,
но знай,че пак ще те обичам
и във позата си...неизящна!
[lol]
-
На благородна аз ще се престоря...
И отварям ти сега простора...
Иди и забрави ме бързо, бързо...
И мен налегнал ме е мързел...
[lol]
-
Не знаеш какво значиш за мен,нали?
И аз не знаех... чак сега разбрах.
Мислех,че всичко свърши още преди.
Ала днес...мечтите свои аз ти завещах.
-
"Добро утро, Утро мое!"...
Бе написал моят Поет...
А днес е, чудесно, защото скоро...
Ще държа във ръцете жадуван билет!
[slun]
-
Що скъпата ми дългокоска прави
в тази вечер на присъници?
Играе си на SMS-чета със Сави
или стяга за концерта раници?
[lol]
-
По-скоро се мотам, тука и там...
Очаквайки филм, пък то параван...
Наште не бързат, после ще юрнат мен...
Ех нощта ще е дълга, ами утрешният ден?!...
-
Денят след утре
може да е мъничко опасен,
но нали на втори
ще ти пее Биланчо прекрасен.
[lol]
-
На таз кълка лежа...
И дано да е сладко...
Когато заспя...
В гласа на тоз... Батко...
:>
[lol] [lol] [lol]
-
Гледай само да се не успиш,
че ще чака "батко" друг
моментът пак да уловиш
и да му разкажеш - що за звук.
[lol]
-
То глас ли е, да го опишеш...
Чудо ли е, да го споделиш...
А "баткото" със друг да пише...
Да желае може, хм, на бис... [think]
[lol]
-
Ех,давам си главицата излишна
да съм тогава аз във НДК,
уви,ще си остана с мисълта предишна
за твоята докосната ръка.
-
Ма как избяга ми от намека...
И пак високо ме качи...
Ще те гази май че валякът...
Но, моля, хайде, продължи...
[lol]
-
Ако ти си валякът и ще ме газиш,
да,ще продължа,
защото знам,че и дори да ме накажиш,
балажено под асфалта ще лежа!
[lol]
-
Не, назад не се обръщай...
И не искай вече бис...
Че ще вземеш да научиш...
Още някой лош сюрприз!
[lol]
-
Обичам да ме сюрпризират,
особено пък дългокоски,
нека изненадите не спират,
но нека от усмивки са на вноски.
-
Пак претенциите вадиш...
То сънища, усмивки и... дърдорене...
А честичко ме мамиш, мамиш...
И после що достигам до оборване...
:p
-
Кога,къде и как съм те измамил,
бързо пример ми кажи,
и планина за тебе бих нарамил,
но първо ти се докажи!
[lol]
-
Нима отричаш, че доказвала...
Пред теб съм се немалко пъти...
И от теб често наказвана...
Била съм със чертежи... тъпи...
[lol]
-
Нима дългът и моите чертежи
сега са повод зъл
за поетически метежи,
не разбирам,нима съм без акъл?
[lol]
-
Даже ти е в повечко, но хайде...
Нека не избивам аз комплекси...
Че е хубаво ентусиазмът...
В работи училищни, щом се намеси...
-
Отново казвам ти:"Здравей!"
и усмихвам ти се отдалече,
ако можеше устата - щеше да зепей,
но от усмивката си ще пелтечи.
:)
-
Развиделява се на хоризонта...
Някой от баира крачи...
Прилича на позната нота...
Но само за обучени свирачи...
[lol]
-
Нотите ги моя милост не разбира,
по-добре се справя с срички,
дума не едничка от главата ми извира,
но тези от сърцето са за тебе - всички.
-
И всичките пътеки са за теб...
Хващай първата към влака...
После плюй си на петите яко беж...
Че в блока бял някой гост очаква...
[lol]
-
Белито блокове...с червени балкони,
са особени постройки,
ако някой по стълбището ме подгони,
ще се спъна в някоя пейка.
-
Няма пейки край нас...
Само някакви градинки...
Пък и до 4тия етаж...
Се лети лесничко... като калинки...
[lol]
-
Еми не съм калинка,
но защо пък да не хвръкна,
ей тъй,от вашата градинка
и на балкона ви да се натъкна.
[lol]
-
Трябва да летиш във полукръг...
Карта май ще ти е нужна...
По-добре на някой стрък...
Изчакай ме... ще чуеш като жужна...
[lol]
-
Може пък жуженето да ме изплаши,
току-виж - пчела пред мен се изтипоса,
но понеже уважавам дълбоко чувствата наши
ще те попитам:да не би да си пчеличка дългокоса?
[lol]
-
Не пърхам от цвете на цвете...
Тази професия някак е чужда...
По-скоро на осило съм дете...
И затуй на теб умело ще жужна...
:p
-
Умело,неумело,
със щастие ще те изтрая,
и да боли - ще стискам зъби смело,
а сетне,че ще дойда пак ще обещая!
:p
-
Обещания се лесно дават...
Но дали ще се изпълнят...
Или ти кръгом ще правиш...
Дали пък няма да се спънеш?!...
:p
-
Понякога и думите не стигат...
Или пък излизат от устата трудно...
Когато се до крайността достигне...
Да са разтегнати в усмивка до ушите чак... безумно!
[slun]
-
Ех,безумия какви се вършат
в тоя странен свят...
Някой ден усмивките ще ни довършат,
но нека нивга не заспят!
-
И нека винаги да има...
По един Поет за всеки...
За да бъдат озарени...
Всички хорски ни пътеки...
[inlovee]
-
Когато съм хоризонтиран,
това е най-зловещото,
защото съм от тебе изолиран...
а мисълта за Теб е най-горещото!
:p
-
Ако бе така, то и в съня ти...
Щеше да те пари Адът...
А той, отритнат до крака ти...
Се свива, тръпне до припадък...
[lol] :p
-
Адът мой е всъщност Рай,
а Раят ми е Ад
и никой нищичко не знай
за моя тъй потулен свят.
-
И затова те наранява...
Онази болка и цери...
Ах, ти това не заслужаваш...
Да повторя ли аз пак "П....и!"?! ...
-
Какво е във действителност онази прошка,
която пламенно в сърцата ни гори,
не е ли тя на човешката душевност сяйна брошка...
Не!Думата не изричай...не говори...
-
Но аз съм приказлива /как го знаеш/...
И обичам да си казвам...
И това ми винаги прощаваш...
А аз повтарям го... и ги сторвам празно...
-
Знае моя милост,че си приказлива,
но няма що да ти прости,
ти си Всичко в съчетание причудливо,
недей,от себе си недей пести!
-
И пестелива съм, обаче...
А сега пък накъде...
Дадох вече солно залче...
Вкуса усещаш... жажда те боде...
-
Жаден съм,така е,
но не за уиски или водка,
жаден съм и твоя милост знае,
че съм жаден за още една следобедна разходка.
:p
-
[lol]
Моя наглост безподобна...
Нима аз взела съм маркуча...
Ех, каква съм /скрито злобна/...
Кога да крадна аз ще се отуча?!...
[shame]
-
Вероятно ти ще се отучиш,
когато от съня се аз отуча,
и може даже да сполучиш,
но аз не ще сполуча.
-
Намек долових аз твърд...
Че да те пускам ми е време...
Ах, пак ли пее ти градът...
С тъмите, че да спиш е бреме...
-
Класна утре чака ме по ЗИП,
но за четене не съм във настроение,
не ми се пише пак за някой ВИП,
от белия лист ме хваща притеснение.
[lol]
-
Пък него мисля вече да избягвам...
Че крие той вкуснички неща...
И макар много в устата да не слагам...
Имам във излишъци кила...
[confused]
-
Тук е мъничка Мистерия...
И вече, казва, променен е...
Софиянец - пикантерия...
В скайпа необременен е...
[lol]
-
Не умея с гатанките да се справям,
може би и времето не е добро,
затова мистерията да разгадаеш ти оставям,
че хванаха се питанките ми в хоро.
[lol]
-
Mistic е този чаровник...
С приятнички песни за мен...
Сега щастлива съм като дъждовник...
В слънчево-валежен ден...
[lol]
-
Ти - щастлива,аз - заспал,
какво се тука получава?
Ти - чуден идеал,
аз - преживяща в съня си крава.
[oops]
-
ахаха [lol]
Може би е тъй, защото...
Сети се, че те очаква...
Учене и май подмолно...
Се промъкваш към матрака...
Но хайде, стига се изнизва...
Ако трябва мене остави...
И от малко буквичките близвай...
Сглобени за ВИПови творби...
:)
-
Не искам да обмислям денят
идещ точно след днес,
а искам ВИП-овете всички да заспят,
уви,не ще ми се окаже тази чест...
-
Не бой се, Поете, а знай...
Че чест по-добра ще проимаш...
Когато в съня си омаен...
Потопиш се без хапче да взимаш...
:p
-
Не ползвам аз хапове за сън,
а заспивам ей така - от раз,
събуждам се с изкуствен звън
от будилника във ранен час.
-
Знам това аз, Сънчо, зная...
Нима е нужно пояснение...
Дори с вързани очи ще те позная...
Кога и как заспал си без мое усмотрение...
-
С все още мокра коса...
Дънки и потниче черно...
Тъпча из нас и се мотам, снова...
Разхождам обувки, макар да не е модерно...
За бала да свикна аз искам...
И не, че мога да ходя въобще...
Но малко опора си имат...
И искам да се задържам на нея поне...
-
Принципно съм аз коректен
във всяка среща с час фиксирана,
но случва се понякога да съм дефектен.
Прости!Това е от главата ми стресирана.
-
А пък не съм опитвал скоро аз
от онези,завъртяните целувки,
а как ги обичам... и в тоя час
за тях ми стягат и чорапи,и обувки.
[lol]
-
[oops]
Какво изрече ти, Поете...
Кой какво ти е въртял...
И явно, че успял е тебе...
Да оплете в звездици или... в кал...
[lol]
-
Говори си "поетът",внимание не му обръщай,
явно някоя звезда блестяща,
очите му е заслепила,затова със рима го прегръщай,
за да не остане душицата му спяща.
[lol]
-
Тя обича да си спи...
Пък аз на време пак не вденах...
Но римата си все върви...
И нека тъй е... нощем, денем...
[lol]
-
Нека...нека бъде светлина
и словото блести в оранж,
нека пада всяка стена,
когато съберат се двама в бранш.
[lol]
-
Двама, трима или сам...
Все е весело, когато...
Има поглед по-пиян...
От душевно звездно злато...
-
Весело е да си весел,
но когато весел си и си пиян,
ще се намериш може би обесен,
ако забравиш що е думичката "свян".
[lol]
-
С алкохол се свян лекува...
И изчезва, като дим...
Но изтрезнееш ли... върлува...
Дваж по-силно, щом сгрешил си бил...
:p
-
Затова не правя аз подобни грешки
и всичко си ми е наред,
други са мойте грехове човешки,
други,но умножени по 5.
[lol]
-
Поне едничък спомени...
Грях такъв, че да повярвам...
Как във твоите очи...
Се крие грешност и неправедност...
-
Мойте грехове са тайна...и не са...
Мойте грехове от сатен са и елмаз...
Дребни...и необятни като небеса...
Мойте грехове....това съм Аз...
-
Бих поспорила със теб...
Веща съм, знаеш, по въпроса...
Огледах те до усмивката последна...
И в греховете ти, твърдя, че стъпвам боса...
:p
-
Не искам аз нозете твои да опаря,
тъй е деликатна всяка твоя стъпка...
Грехът умее да изгаря...
Но за тебе ще запазя топла тръпка.
-
И тъй отива на твоята богиня...
Да се показва в грешна светлина...
Деликатността и' се е в минало стопила...
И е кратер вече святата и' планина...
-
Божествената светлина тъй грешна,
на слънчев месец лъч е необятен,
който сянката ми ще посрещне
в миг на вдъхновение най-благодатен.
-
И всяко грозно нещо сътворява се...
Прекрасно в твоята поезия...
Жалко, че не преобразява се...
Реално, тъй ефирно, неболезнено...
-
Неболезнено,уви,няма как да е,
няма как да бъде идеално -
сърцето ми човешко го богиня взе...
Но възможно е да бъде реално...
-
Нека денят е прекрасен,
нека спомени стари да се махат..
Нека денят е вълнуващ
и да няма повече сълзи!
-
Мъничка рана на дясна ръка...
Плейър, чиято капачка изчезна...
Борчета, борчета във всяка леха...
И любимо човече... убийствена бездна...
Усмивка на устни - от ухо до ухо...
Красив е денят, красив ще остане...
И всяка минута, като сребро...
В паметта ще прегръщам, от туй днешно копане...
[inlovee]
-
Всеки има своя ден лъчист
и смее се,и радва се когато
стапя се проблемът напорист
във мигове по-скъпи и от злато.
И аз съм днес доволен,
с дълг изпълнен,защитен,
и вече съм полуспокоен,
макар и малко уморен.
-
И просто нямам сили да се смея...
Затова, просто се усмихвам...
И просто със всяка песен пея...
Избухвам, преминавам и... притихвам...
А време филм е да се гледа...
И Детското в мене да усмихна...
-
Напоследък гледаш доста детски,
май привличат тебе анимациите цветни...
Недей да бягаш дълго от проблеми светски,
че ще следват реакции ответни.
[lol]
-
Поредният проблем е, че си тръгваш...
Отново си отиваш, там, сам там...
Залезът ти жълтичък целувам...
И колко ще те чакам аз си знам...
-
Залезът самотен в огън тлее,
тлее тихо...а нощта нараства.
Къде е Утрото с росата си да го огрее,
в тъмата призрачна да не угасва...?
-
Може и да плача..може и да ,ме боли...
Но знаи едно любими,ще те чакам до
зори...ще те чакам докато слънцето не
угасне и не настане мрак за мен...
докато очите се затворят и кръвта
във вените не спре...
-
А наляво, а надясно...
В главата ми е качамак...
Но за момента е приятно...
С кого, къде, доколко... как...
[lol]
-
Кога?Къде?Защо и как?
Не знам...и да го знам не искам!
Един път е болка,другия път - мерак,
по-добре невежество да си поискам.
-
Музейна нощ започна вече...
Според мене - красота...
Защо ли не е по- на често...
А само днес... хм, мечта...
-
Голямо сърце,
пораснало дете
с кървава душа-
чувствам се така!!!
-
И пак в очите ми невидим дъжд...
Танцува цял със свойте капки...
В ръцете - пропаст отведнъж...
И пълнят, гребват мисли хладки...
А искам да ме утешиш...
Ти, когото не назовавам...
Непознат или пък мой си стих...
Как искам да ти се отдавам...
-
Сиво е...и някак красиво,
тъжно и необяснимо,
притихнало...стихийно диво,
всепрощаващо...неумолимо...
Сиво е...
-
Черно-бяло е...
Тъй е просто...
Крачки, локви... красота...
Голям пред мене свързва мостът...
Черно-бялата дъга...
-
Ако черно-бяла е дъгата,
значи съзерцаваш я на лунна светлина...
Ако черно-бяла е дъгата,
настъпила е нощ,нощ и тишина.
-
Ако е настъпила тихата нощ...
То святото чудо далеч е...
Ако е същата нощната мощ...
Значи отминала е нашата вечер...
-
Ако отминала е нашата вечер
ще дойде друга с свойте чудеса,
не бой се и не гледай по-далече
от утринните облаци в притихналите небеса.
-
Ако не гледам от тях по-далече...
Значи чакам на мястото точно...
За да намеря нашата вечер...
В някаква чужда отсрочка...
-
Ала ако загубиш своя поглед във далечина,
ще пропуснеш слънцето отново възродено,
а сетне,когато се огледаш,ще видиш пак нощта
и Утрото в сумрака нов - отново уловено.
-
Но ако погледна точно в тебе, във сърцето...
Там са сбрани Утрото, Нощта...
И тогава ще докосна ти лицето...
Белязвайки те вечно със мечта...
-
Ти беляза ме отдавна,
нанесе своето огнено клеймо
и душата ми е веч неравна...
не ще й стигне едно единствено писмо...
-
Неравностите по гласа ми...
Са ями от усмивки и сълзи...
Писмата ти за мен са друми...
Които в път ме викат... красоти!
:)
-
За теб в сърце си пазя лъч най-ярък,
не е много,но това,що мога да ти дам - пази,
избрах мъничък,но вечно жив подарък,
подарявам ти сълзи в усмивки и усмивки във сълзи...
:)
-
Вечният живот не ме вълнува...
Само Истинското търся в теб...
Но разбрах и че неистинско не съществува...
Благодаря, Приятелю, че си Човек!
[heart__]
-
Аз благодаря и аз в поклон коляно сгъвам,
че бе до мен,че до мене си сега,
научих се от тебе да летя и не искам вече да потъвам...
Благодаря ти!Благодаря ти,моя Дъга!
[heart__]
-
Опасенията се опровергаха...
И ето на' отново тук...
Но чудя се дали не закъсняха...
Филмчето ме вика май на пук...
[shame]
-
Я виж ти...била си майче киноманка,
а аз го късничко разбирам
и пробягва бързо по лицето сянка,
а не ми се ще ей тук да спирам.
-
Или пък на време ти идва...
За да направиш скок за покупки...
Хайде, торбата си взимай...
И бегом, понасям аз шутки...
[lol]
-
Шутки понасяш,знам аз това,
а я кажи дали и зъболекаря понасяш,
или със зъби скърцаш и едва
усмивчица на устните си снасяш.
[lol]
-
О, недей ми напомня, смела съм аз...
И сълзичка едва-едва пуснах...
Но болка такава не пожелавам в тоз час...
Дори на врага, когото ще схрускам...
-
Молех се аз в онзи час
за твоя плам и смелост,
отвори сега свирепа паст
и усмихни се с здрава челюст.
[lol]
-
Подигравка ли долавям тук, Поете...
Ако знаеш само как боля...
И че при мисълта за онези - двете...
Продължения, от яд трептя...
[oops]
-
Аз,уви,да се подигравам не умея,
но виж,научил съм се да се възхищавам
и от възхищение тебе ще възпея,
щом след двата пъти оцелееш...обещавам.
[lol]
-
Те ще бъдат наведнъж...
Направо не желая да го мисля...
И защо се казва, че се държа кат мъж...
При положение, че жената в мен е бистра?!...
[lol]
-
А аз защо държа се кат жена -
разнежена в обятията на мъж,
когато ни дели една ръка? -
Въпросче за милионче дръж.
[lol]
-
Разменени роли не внедрявай...
И се спри до тук...
Че може да се вдигне врява...
И да чуе друг...
[lol]
-
Хм,интересна клюка ще излезе,
правилно го отбеляза
и в "славата" ми на "поет" ще влезе
едно съмнение зараза.
[lol]
-
Тъпкай медикаменти тогава...
Чайчета пий, шоколади...
Подсечка стори на тази зараза...
Да мреме още сме млади...
[lol]
-
Млади и зелени,
а пък някои глуповати
кат събрани в каца мрени,
мрени със домати.
[oops]
-
Хайде пак да се поцъклим...
Позабравихме го май че...
Мрени, зеленчуци...
Те за другаде са знай, че...
-
"Поцъклим"?! - Що за дума непонятна,
обясни на мене уважаема,
от кой е речник тая дума знатна,
знатна и неподражаема?
[lol]
-
Цъкля, пуля - синоними...
В речниците, де да знам...
Имат ли съседи в рими...
Че да поглеждаш и ти там...
[lol]
-
Римичка на "цъкли",
сещам се една -
думата е "пъкли",
синонимче на "жена"...
[lol]
-
Едно си баба знае...
И тра-ла-ла-ла-ла...
Пък дядото не хае...
С изветрена глава...
[lol]
-
Мина се замина,
свърши таз година
и ей го на - абитуриенти
и куп от сбъркани моменти.
-
Тая година
наистина отмина,
изпитите се задават,
ужас в мен настава.. [oops] [lol]
-
Някаква надежда май че виждам,
вятъра ме стопли и разнесе ме..
В килера сложих болките предишни.
Жива съм! Завърнах се към себе си...
-
Нова чувствам се сега...
Различна,чужда от това,
което бях с години...
Нова,нужна чувствам се сега,
и приятелите истински открих...
И сърцето ми от страст ще се стопи...
Ала истина е-времето лекува,
ала стара рана в сърцето не зараства лесно...
Имам време-може да ми липсва,
ала нова съм сега..
чужда съм на грозното в света!
-
Когато всичко свърши...
Спомена тежи...
Но също и ни топли...
С нашите сълзи...
:)
-
Със сълзи ни топли,но и със усмивки
и помага ни във тежки дни,
и когато няма и в съня почивка,
за "вчера" просто си спомни.
:)
-
Скучно ми е... да добре ме разбра!
Заведи ме там където ще уловя деня....
Скучно ми е- искам да живея за мига!
Отведи ме - отведи ме далече сега!
-
[usmivkaa] [usmivkaa] [hey sexyy]
Веднага,сега,незабавно,
където поискаш,кажи.
На Майорка аз бях неотдавна,
а там си е рай-без лъжи.
И тамо...сред слънце вълшебно и пясък,
морето-и плажа безкрай.
Даже за земен е ясно.
Къде на земята и рай...
-
Ох, на Майорка - като каза
И аз искам от България да изляза
Да видя малко още поне от Европа
Че тука вече дъската ми хлопа [smeeh] [smeeh] [smeeh] [pleZz]
Италия, Франция, Барселона
Не се виждат от дома от балкона
Поне до Турция да намина
И да остана дни десетина [usmivkaa] [cais007]
-
Скрита във сумрак се появявам...
По-късно ще ме видиш ти...
Да ме имаш - никога не позволявам...
Гърчиш се... а мене ме боли...
-
И търся те отново и отново,
търся те във гъстия сумрак
и гърча се в безгласно слово,
и копнея...и копнея да те зърна пак!
-
И няма какво да напиша...
Просто думи тук ще навървя...
И какво винаги - ще подишам...
Та някой свой враг да разкървя...
[lol]
-
Да повярвам нещо ми е трудно,
че имаш даже враг един,
не,едва ли - тъй е чудно,
враг за теб,под небосвода син.
-
Сигурно по много си ги имам...
Никак се не нравя на таквиз...
Дето най-обичат да си взимат...
Наготово от чужд труд и после бис...
:>
-
Тогаз им покажи рогца,
на твойте фенове в кавички
и смело им кажи:"сега деца,
ще дърпаме ушички!"
[lol]
-
Вчера за последен път...
С протоколна липса ги наказах...
И с усмивка до рогца...
Че не клякам им показах!
-
Всяка липса е сериозна,
особено пък щом е протоколна,
но кага душата чужда е разколна,
то липсата е несериозна.
[lol]
-
Усещах вчера как неприязън...
Струеше вред край мен...
Но отиването ми не бе напразно...
Стажът веч е победен!
-
И защо била е тази неприязън,
кажи,че обяснението не намирам,
нормално е да будиш сал съблазън,
това поне го аз разбирам.
[lol]
-
Защото на труда си не плюх...
И не дадох да преснимат...
Туй, що сглобявах с лек блъф...
Че всичкото /хих/ го разбирам...
-
[mhmm] [mhmm]
Прекъснали играта
намерих ви случайно.
Повеля на съдбата,
загадъчна и тайна.
Какво оповестява
пак пръстта на съдба?
Единствено остава
да питам за това?!...
-
Оповестява... запознанство,
сполетяло двама души...
Прерастнало в пиянство...
Надянало ботуши...
Разтъпкало крачища...
От поле, та до тепета...
Като пилета в калчище...
Или пък захарни петлета...
-
Оповестява също дни,
изпълнени с почуда,
с усмивки,без злини,
под крилца на пеперуда...
Оповестява също нощи,
рисувана с пастели,
що сеят багри още
под звездите оживели...
-
[sad3] [namigG] [reeeev]
Живота е менте.
Всичко е измама.
Живота отлете.
Нищо не остана.
Мечти,мечти безброй,
изкаляни,осрани...
Надежди боже мой,
пребити и обрани.
Живота на шега
с илюзий ни храни.
Кажи ми ти сега,
какво за нас остана?!
-
Може би съм малко изгорял -
уви,слънцето не ме обича,-
но след цамбуркането щом съм оцелял,
значи съм избегнал бича.
[lol]
-
[mhmm] [sad3
Незнам какво да кажа аз сега.
Думи не намирам.
Ако така върви докрай света,
млад ще се умира.
Ракети,бази-за война
пак янките се готвя
В Ирак ги бият и сега,
а не спира злото.
Америка и Буш,война,
ракети,атом,бомби.
И бъдеще във тъмнина,
със смърт и катакомби...
-
И пренася си човекът...
Цялата война у къщи...
Пари, роднини и... опека...
Хаха в усмивката се сгушвам...
И си мисля, че развод...
Не е дума, не е акт...
И не мисля, аз съм роб...
На чувството си за вина...
-
Тъй е лесно в живота си да уловиш
жланият от теб момент,
себе си в епична битка да сразиш,
да обявиш Усмивка за патент!
А как е само непосилно
да докоснеш със ръката си неустрашима,
да докоснеш нежно,силно,
ръката нежна на любима!...
-
Не знаеш как се чувствам,
щом далеч си ти от мен.
От отрова сякаш вкусвам.
Без теб не мога нито ден.
Утре ще те видя,да.
Но утре е безкрайно далече.
Искам да си до мен.Тук и сега.
Обичам си те толкова,човече! [inlovee] [heart__]
-
Всеки миг ще те посрещна...
А може би ще чакам дълго...
Всяка вечер се присещам...
Че не пишеш ми, посървам...
***
Всеки миг ще я изпратя...
А може би ще закъснея...
Две души, родилно сляти...
Ще бъдат дълго раделени...
-
Да посърваш не желая,
да пиша всяка вечер се възпирам...
защо ли...може би и аз не зная,
но измежду болките избирам.
-
Щом имаш избор, пак добре...
Лошо е, когато нямаш...
И в кошмар залостват те...
Всите, дето притежаваш...
-
Кошмари трудно мене ме ловят
и не боя се аз за свойто здраве,
блажени са очите ми,когато спят,
ала след всеки сън,отварят се наяве...
-
А със затворени очи...
Накъде можеш да скиташ...
По-добре в сън тебе да не те боли...
И буден за съня да питаш...
-
Ако твърде дълго-дълго спя,
да се събуждам ще збравя,
ако буден винаги стоя,
крилата си в забвение ще оставя.
-
Тогава спи и забрави се...
А после в сън се преоткрий...
И пак вземи си твойто име...
А после в сън криле опни...
-
Понякога са сънищата скучни
и няма сбъднати във тях желания,
може би във тези светове беззвучни
е нужно мъничко компания.
:)
-
Може би и "може би"-то доскучава...
Повече, отколкото държи...
Илюзиорни светове да подкопава...
Компаниите с капризни са души...
:)
-
Ех,защо си винаги във опозиция
и избягваш сякаш всякакво съгласие...
МОЖЕ БИ,пък заслужавам инквизиция,
ала забавно е кога сме в несъгласие.
[lol]
-
Заслужаваш нещо по-добро...
Но още не откриваш...
Защото много даваш на съно...
А той насита не разбира...
[lol]
-
Туй,което заслужавам,
присъдено на мен ще бъде от правдиви небеса,
в своя избор аз не се съмнявам,
всяка истина с усмивка най-правдива,знай,ще понеса.
[lol]
-
Чакай от небесата да ти се стовари...
Награда, наказание или пък друго там...
А аз ще съм от лошите, които са разбрали...
Че давят в глупости детинския си плам...
-
Ти си,вярно,цялата от плам скована,
ти ще бъдеш картина нерисувана,
ти дете си под дъга засмяна
и ще бъдеш винаги сънувана.
:p
-
[usmivkaa] [namigG] [namigG)
Без да искам в играта се намесвам.
Аз без следа от задна мисъл.
Пишете,щом ви е интересно.
Дерзайте,само бих написал.
-
Заповядай, Приятелю, тук...
Ние не бихме изместили...
Твоя творчески труд...
Напротив - пиши ни по-честичко...
[lol]
-
Да пишеш, то е благодат.
И във рими да споделяш,
сякаш сме в съвсем различен свят,
когато с другите с рими се разбираш....
-
Да и болка разбира се...
А у мене е много събрана...
Чак са фалшиви усмивките...
Чак моля по-друга да стана...
-
Усмивката фалшива е когато ти не я желаеш,
а не когато ти не си щастлива,
а за други се усмихваш...
И що е щастие, съмнявам се, че ти не знаеш,
а то попива всяка малка болка,
която в очите си ти къташ...
А за промяна не копней, ти грешка ще направиш,
аз знам какво се получава
и по-добра не ставаш...
-
Именно - не я желая...
Ни една от хилядите, що си сторвам...
Тъгата се в усмивката удавя...
И изглежда тя със фалш оголена...
А промяната, която пожелавам...
Е от егоизъм да заспя, та за Нея да не съжалявам...
защото Тя усмивки заслужава... само истински - желани, непресторени...
:)
-
Фалшивите усмивки си личат,
когато искаш да ги видиш,
и много хора таиничко мълат,
когато на лицето си ги сложиш...
Аз никога не бях разбрала,
че някой е до мене без умора,
и този фалш не заслужава,
и гласно той това ми го показа...
Усмихна ме и радост ми донесе,
в живота ми изписа стих.
И никой друг така не ме понесе,
далече от тъгата с полет тих...
-
Да уловим момента
Да пооставим малко инструмента
Че тежък е деня и пак се бачка,
Но моментът е настъпил да направим пачка
Моменти много във живота на поета
"Момент!" се чува от тоалетната, когато е заета
На момент решения се вземат
На момент съдби се определят
Моменти във живота колко щещ
Но важно е да знаеш в кой момент да спреш...
-
[lol] ах ти и твоите рими, така се увлякох, че очаквах друго наместо "спреш"... как да е
Като имаш си работа - върви я гони...
Други бездействат и ронят сълзи...
В тяхна защита ще кажа едно:
"Случва се всекиму от време оно"...
И като представител, нека поя'сна...
Не е лесно от мързел да седиш си на тясно...
-
От мързел да седиш натясно
Туй е кофти – всекиму е ясно
Друго си е да се поразходиш
Биричка да си отвориш
После може и на плажа
Погледа си да облажа
С девойки по монокини
С ц*ц* като дини
Българки, чехкини …
Но сега на бачкане съм аз
И в "стихчето" съм тук със вас
и на кой му трябват ц*ц*
С толкова поети и поетици
-
От главата до петите всичко ми гори
и тъй се чувствам,сякаш съм мираж,
тлея днеска не зарад любов,уви,
а защото вчера върнах се от плаж.
-
Плажът е болезнен...
Не действаш ли съгласно...
Всичките полета...
В "техника на безопасност"...
-
Техниката безопасна на плажа,
при мен е само една -
с фактор 50 да се намажа,
но ще последва пак беда.
[lol]
-
Само веднъж съм горяла...
Инак съм с тен по наследствие / [oops]/...
Който е постоянен...
И ме предпазва от подобно бедствие...
-
Кожата в какао оцветена,
в туй е защитата и чара,
ала мойта кожа тъй незакалена
била е винаги като извара.
[lol]
-
А малко ми се плаче, но мълчи...
Не е нужна думичка едничка...
Просто са във моите очи...
Всичките награди, всички липси...
-
Пести във тази жега адска
всяка мъничка сълза,
предлагам мисъл тарикатска -
мъката убий с боза.
[lol]
-
Вече е светло, сълзите се крият...
И нямам нужда да поркам боза...
Но въпреки всичко в хладилника има...
Цяло шише при нужда такваз...
-
Аз пък днес обърнах
две кофички "фибела",
вкъщи радостен се върнах,
скрит от жега подивяла.
[lol]
-
Студеничка вода...
Ей тука аз си пийвам...
Не щем оназ боза...
Тя мудно се излива...
-
На този рид забивам флаг със грация
и от всеки нека да се знае,
че тук положих 3000-ната публикация,
имам и свидетел,да,така е.
[lol]
-
[lol]
Чудничкото постижение...
Напомня ми отново...
Как на друго закръгление...
Провъзгласи ме за виновна...
-
За моето вдъхновение,стимул,рими,
до голяма степен ти си отговорна,
не,недей сега да казваш ти "прости ми",
все тъй продължавай,със "вина" повторна!
[lol]
-
Прошка повече не искам...
Пък вината си я влача...
Желана или пък неискана...
На мен е хвърлена... ще си я тача...
:p
-
Недей се хвали тъй открито,
до един сме всички със хомоти,
не е едно е дънотото пробито,
но въртим все пак безбройни обороти.
-
Пак ви нямерих брей...
Вини,вини
приятни,симпатичн,
жени,жени,
еднакви и различни.
Едно не съм разбрал
за милион години.
Защо съм аз живял-
и съм бил наивен.
С душа на старец зъл
изпратен от космоса,
аз как ли бих могъл...
в това ми е въпроса.
Навикнал с вечността
на хилаяди години,
не знаещ старостта
и младите години,
за век да разбера,
душичките човешки,
и да не съгреша-
да не правя грешки...
Пак скитам по света
планети посещавам,
земята знае тя,
познати сме отдавна.
И нямам спирки аз
там доле,на земята.
Във този късен час
ще нанкам на луната.
-
Щом подслон ще дириш на луната,
тревогата е значи тук една,
трамвай да стана,ако име няма си бедата
и ако името не е Жена.
[lol]
-
Само поглед щях да хвърля...
Но Поетът ми го спря...
И дано се покахъри...
Че ще ставам много зла...
[lol]
-
Да беше само в тез игрички,
ала не тъй,нали,
всичките усмихнати женички
сте всъщност много зли.
[lol]
-
Моля, нека ми го каже...
Някой, ала не от тия...
Дето представляват...
2/3 цяла лошотия!...
:p
-
А сега доказваш се дребнава
и изкарваш ти свенливите "поети"
някаква дърдорища си плява
с оглед на мизерните 2/3.
-
Ти се хващаш за 1та/3та...
Дребнава съм за сал един...
Който е във неизвестност...
Затова, Поете, мен не клепай с грим...
-
Е какво пък - жените не разбирам
и няма да се правя в туй на Голиат,
само тебе,Нели,толерирам,
макар ди си оставаш тайна и за целий свят.
[lol]
-
Оставам просто... Твоята тайна...
Светът за мен не се е загрижил...
Ако пак неразбрал си случайно...
То механизмът значи се е задживил...
[lol]
-
Хм,хм,механизми тука колко щеш,
в тоя век с велики технологии,
я кажи,кога ще спреш,
да будиш в мене разни аналогии?
[lol]
-
То от тебе си зависи...
Нямам общо с твойте мисли...
Сам се спирай, сам започвай...
Аз пробягвам, не проточвам...
[lol]
-
Кой?!Ти ли нямаш общо,драга,
с мойте мисли изтерзани,
защо тогаз от там не бягаш,
защо те търсят мойте длани?
-
Имат нужда от обождане...
И решили са, че го умея...
А за бягането - невъзможно е...
Знаеш как го аз лелея...
[lol]
-
Ех,че съм невеж,невеж,
глупав кат планински трол,
боди ме,ако искаш,таралеж,
само разтълкувай ми последния глагол.
-
Веднагически преписвам...
От тълковния си речник...
Ти пък вземай да записваш...
Че знанията уж са вечни...
[lol]
"За блян, мечта, надежда - пазя дълбоко в себе си, имам.
-> Лелея надежди за по-добро време."
-
Мерси,че ме поучи,
нова думичка научих,
обаче тоз глагол "лелея",
свързвам го с глагола "блея".
[lol]
-
Ти всичко свързваш криво-ляво...
Куцо, бито, все е вяло...
Даже часовете шест...
Ги прескачаш... яко леж!
[lol]
-
И пак е нужно тука пояснение,
нима изкара мене некоректен,
недей докарва притеснение
с израза си недиректен.
[lol]
-
Или не съм те разбрала...
Или сега ти оплиташ...
Каква си хала, заспала...
Остани си при мене да спинкаш...
[inlovee]
-
Уви,чакат ме ангажименти -
утре рано ставане във шест,
сетне - бяг без почивки на моменти
и после пак спане до шест.
[lol]
-
Ако пропилееш деня ни...
Ще ти дойда на гости...
С узрели и гнили дюли...
Ще те замерям до пости...
[lol]
-
Глаголи,глаголи
и някакви жени.
Тук една ме соли,
за някакви вини.
Аз гостувам само,
за секунди някой път.
Време,време нямам...
Чака ме далечен път.
-
Станах тази сутрин в шест и половина
и люшнах 10 километра на бегом
и ей така събрах не два мазола,а дузина,
а утре сутрин ще повторя същия погром.
[lol]
-
Пък аз утре съм свободна...
Докъм 16 часа...
После ще бъда кат нова...
Прилична, вглъбена... добра...
[lol]
-
Теб какво те чака
след тоз заветен час,
да не би да хващаш влака
и от София - у нас?
[lol]
-
У вас не си ме канил...
Пък аз не се натрисам...
По-скоро ще да яхвам автобус...
И право на Оряхово...
Тамо - в магазина...
Да отчаям всите хора, качествен покрус...
[lol]
-
Че нямаше ли магазин,
нейде закован сред "Люлин",
та ще биеш километър не един
до тоз регион обрулИн?
[lol]
-
Магазини Господ дал...
Люлин, Центъра, чак в Младост...
Ала в моя си квартал...
Да работя не е радост...
[lol]
-
Отново не разбирам и с риск да се покажа
мъничко,едва,нахален,
безобидно и кротичко въпросче ще изкажа,
защо е "Люлин" за тебе неидеален?
[lol]
-
О, любим си ми е той...
Но стига ми едното място...
Което имам си пред компа мой...
Второ би било ми тук безстрастно...
[lol]
-
И отново имам аз към тебе питане,
кажи ми,в тая реалност тъй гореща,
когато умориш се ти от рипане,
ще ли има време пак за среща?
-
Кой с кого ще трябва да събирам...
Случайно или пък нарочно...
Питането не съвсем разбирам...
Задавай по-конкретно, точно...
[lol]
-
Миг ще остане ли поне за "Добър ден!",
за стихчета и чувство уникално,
за усмивки...и за мен,
тук,във мястото виртуално?
-
Ако всичко е наред...
То би трябвало да има...
В противен случай занапред...
Ще стана смс-любима...
-
Ти си мойта смс любима,
отпреди ланската зима,
но само с туй ще бъда недоволен,
а може и да се окажа тежко болен.
-
[lol]
Някога ми бе написал...
"Играй, не преигравай"...
И ето, че сега таз птица...
Е баш за твоите ръкави...
-
Не мога аз да преигравам
по тоз въпрос тъй деликатен,
верен на себе си и теб оставам,
а въпросът си остава неприятен.
-
Неприятното заплюй го...
Цялата луна глътни...
И както свикнал си по пътя...
Към съня любим върви...
-
в съня те сънувам
ти ако можеш си иди
аз сега те бленувам,
а ти ми прости..
-
Дипломата взех,плюс един сертификат
и доволен вкъщи се прибрах,
посборих се със лудия си брат,
сетне легнах...и заспах.
[lol]
-
Какво бленува момчето не знам...
Но за Сънчо не се и съмнявам...
Че добре е, щом е поспал...
Аз пък няма скоро да лягам...
-
Защо ли с тази новина
мен така не изненада,
не се променят твойте времена,
леглото още гледаш със досада.
[lol]
-
От него плещи болят...
Май се много отвивам...
Легла наяве валят...
В мечтите ти, а аз ги убивам...
[lol]
-
Бях във лекарския кабинет
и забиха ми диагноза "болен"
и сега съм леко кашлящ аз "поет",
ала все тъй кат ракета боен.
[lol]
-
За дни животът ми затече...
В посоки най-различни...
И "Здравей!" и "Сбогом!" беше...
А между им - думи ужким лични...
***
За дни животът бе ми кино...
Компания, приятел, смях...
Тази вечер пак е тихо...
Но усмивката стои за тях...
:)
***
За дни животът се живее...
Ще има още много нощи...
И аз отново ще се смея...
И ще валя отново... още...
-
Към усмивки всички се стремим,
нали усмивка всяка е знамение,
а животът пред усмивката е мим,
защото приятел да немриш е умение.
:)
-
Всичките приятели си пазя...
В тясното сърдечно ми пространство...
Какво като отдавна са излязли...
От ръцете ми... не им е недостатък...
-
И днес не ще ни каже жегата "Довиждане!"
и всеки тихомълком проклятие ще изграчи,
но най са зле софиянци,не са горките за завиждане
с толкоз много на главите им колоездачи.
[lol]
-
Вчера минути четиридесет и пет...
С автобус пропътувах разстояние...
Какво ти пътуване, на едно място бе...
Всъщност за половината време пеша е занимание...
[confused]
-
А защо из градския пейзаж блуждаеш,
защо не си почиваш у дома,
навън е хаос разпилян,нима не знаеш,
гледай и днеска да не тръгнеш пак така.
-
Уж за работа отидох...
А какво там да открия...
Два часа се зазидах...
Заради няква тенекия...
[oops] [lol]
-
Хората с крака са надарени,
бавни,ала най-удобни,
след всеки поход падат покосени,
ала гумите понякога са твърде злобни.
-
Леле накъде изби...
Цялото движение...
Гняв и болка във очи...
От нанасяните поражения...
-
Както е при вас тръгна'ло,
с толкоз много във очите зло,
май че ще бъде идеално,
ако си купи всеки софиянец колело.
[lol]
-
Аз мисля да си маам пеш...
Колела не са ми никак нужни...
С тях в колите можеш да се спреш...
Особено с умения, кат мойте... Бум и Бам - дружни...
[lol]
-
Ти поне си със умения,
а при мене липсват,дори и твоите съмнителни,
ако яхна колело,ще настъпят във града брожения,
емоциите няма да са никак положителни.
[lol]
-
[lol]
Тогава яхвай метлата...
И се понасяй високо...
Само внимавай крилата...
Да не закачиш на някой со'кол...
-
В летенето съм аз талант,
недей се в мен съмнявай,
ще ми завиди и Атлант,
на моя полет се надявай.
-
Сама и самотна, в сърцето - тъги...
Хиляди малки усмивки лукави...
В ръцете - тръстика с аромат на липи...
Толкова сбито живея... едва ли...
-
Я,кого намирам точно тук,
феичка,притихнала самичка,
стига плака,малката,без звук,
хайде,хвани ме за ръчичка.
:)
-
понякога и малката ръка е длан
способна да дари с милувка нежна
и малкият човек потънал в свян
и рицарят поднасящ му надежда
-
Понякога наивността горчи...
А после все ми е красива...
Нека ми се смеят сто очи...
Аз винаги ще бъда искрена тетива...
:)
-
Тоз следобед претърпях аз трансформация
и от самоук "поет"-любител,
превърнах се с изящество и грация
в плочкаджия и строител.
[lol]
-
А аз пък чакам часът да удари
Че не мога веч да кисна тука
Бързам да си ходя, драги ми другари
Че на морето няма скука
Път ме чака утре сутрин рано
Като се върна ще разкажа
Специално за вас в рими подбрано
Колко "гадно" беше ми на плажа [hip hip uraaa] [hip hip uraaa] [hip hip uraaa] [hip hip uraaa] [hip hip uraaa] [hip hip uraaa] [hip hip uraaa] [hip hip uraaa] [hip hip uraaa] [hip hip uraaa] [hip hip uraaa]
-
В целия форум един потребител...
Се мота и търси нещо ли, някого...
Малко е скучно да си "победител"...
След вниманието оставаш си сам всякога...
-
В целия форум един потребител
и 1 скрит като много други
на красивото - ценител
какво да прави се чуди...
-
Компания се появява...
Споделени чувства...
Колко тихо е тъдява...
Тишината е почти и плътска...
-
добро утро шепти ти слънцето..
и цвете даже ти дарява..
покълна ли вече зрънцето..
на тихата несъществуваща раздяла...
-
Покълна и прорасна на раздялата...
Със съня, която често срещам...
Какво като съм аз безсънна цялата...
Има още толкова несретност...
-
Ти сънуваш безсънна, това е ново нещо..
я сподели..какво сънува снощи..
нещо студено или нещо горещо..
аз се нося на сънена вълна все още...
-
Да сънувам?!... Нямам време...
В дрямката сънят се не побира...
Наместо туй в това си време...
Пилея мисли и събирам...
-
Мислите се най-добре събират,
когато реалността е сън дълбок,
в противен случай усмивките умират,
светът наяве е жесток.
-
Светът наяве ни събра...
Жестокост е за теб, признавам...
Но аз съм радостна така...
Но аз от туй се много сгрявам...
[inlovee]
-
Светът наяве ни събра - не съжалявам,
но освен че аз на тебе реално се любувам,
всеки път,когато се в криват поставям,
във прегръдките си тебе пак сънувам.
Затова си дай почивка,
полегни в леглото,не тъгувай
и както си заспиваш със усмивка,
мене тихо засънувай.
:p
-
На съня ми не разчитай...
Аз сама не бих го сторила...
Когото искаш - всеки питай...
Насън бих само поговорила...
[lol]
-
[lol]
И аз на сън понякога говоря,
но няма тука що да сторя,
нищо,насън ще спорим двама
коя уста е по-голяма
[lol]
-
Аз мисля си, че туй е ясно...
Големината и словата...
У мен намират се дори в несвястност...
Каква беда съм за Земята...
[oops]
-
Не знам каква беда си на Земята,
но знам,че във главата ми си ти беда,
ето,вместо вече да съм във кревата
с тебе рими и въздишки пак редя.
:)
-
"Use it!" и бягай далече...
Аз на пети ще се побия...
Оцелееш ли след мене, Поете...
То значи владееш магия...
[lol]
-
радвам ви се отстрани
и не смея да прекъсна
щастието що лети
в римите ви тази вечер късна
и вярата във мен възкръсна
-
Често ни се случва това...
Заплеснем ли се по игрите...
Съфорумците се боят...
Да пуснат стихче, щом търпите...
Следва да благодарим...
В това с Поета сме Един...
:)
-
Събота е утрин свежа
планове си правя сам
да се включа във пълнежа
бягайки от тоя храм
-
Някой нежно моят свят целуна
и отново се усмихнах аз,
нейде в мене звънна лека струна
и пропука твърдия елмаз.
-
Някой нежно ме усети в струна...
И понечи да откъсне смях...
Красиви стихове като лагуна...
Опияняват ме и тъна в тях...
:)
-
А може би лагуната е сив мираж,
където търся място да се скрия,
далеч,далеч от мен самия,
където да стоя под страж.
:)
-
А може би, що вардиш по- си струва...
Отколко оня трепет в струна...
Дето нагло се прокрадва...
А може би, умът мъдрува...
Защото иска да сънува...
Паун, не черна гарга...
-
А може би е крайно време
да погледна със очи по-нови
и в покой да се приема,
без предразсъдъци - окови.
-
А може би покоя този...
Не го разбирам, обясни ми...
Как сънуват трънни рози...
Как обичат ги бодливи?!...
-
А разбира ли орелът волен морската скумрия,
дали еднакъв е за тях дъждът?
Рибите и птиците са тъй различни,няма да го скрия,
тъй както са различни и жената,и мъжът.
[lol]
-
И общото му беше?!...
Айде, ще затварям...
Голямата си човка...
Че едни въпроси все поставям...
[lol]
-
На твоите въпроси,мила,
мога сал с въпрос да отговарям,
ако би се ти с това задоволила,
своята устица няма да затварям.
[lol]
-
Искам рими, Сънчо...
Да, рими...
А не евтино зрънчо...
Поете любими...
[lol]
-
Евтино зрънчо много аз обичам,
ала обичам също да редя във рими,
ох,в каква дилема се заплитам
най-добре е майче утре да решиме.
[lol]
-
Стига ги пуска тези тънките...
Ами стой и си грей дънките...
Със светлината, от монитора струяща...
И с душа, ведно със моята неспяща...
:p
-
Не нося дънки,мила,а шорти от коприна,
които,с твоята душа неспяща,
ги пърлиш като шиш в камина,
аз съм вече факла пламнала,горяща.
[lol]
-
[lol]
Да ти донеса водичка...
Или може пък запяла птичка...
Току виж поосвежи те...
И буден с мене тук държи те...
-
Мене най ме освежава,
сън дълбок и до забрава,
обаче к'во да правА,
когато дългокоската не дава.
[lol]
-
Какво да правиш...
Ще търпиш...
Щеш не щеш...
Ще се държиш...
Инак може дълго в мъки да гориш...
[lol]
-
[lol] [lol]
И освен,че шортите ми с пепел се покриха,
ще се палнат и гащите със розов цвят,
дето във пералнята се оцветиха
и дето крия ги от целия свят.
[lol]
-
Криеш, ала аз си зная...
Сам на мене довери...
И посмях се /не накрая/...
Ти все такива ги редиш...
[lol]
-
Редя,редя и гащи късам,
но не в пералня,а посред бордюр,
ала сетне аз ще се нахъсам
и ще цъфне у софиянци най-работния сладур.
ахаха [lol]
-
Късаш от седене ли, от що ли...
И в София се работа намира...
Току при Сави ще те пратя аз на щори...
Или пък от глупости ще те убия...
[oops]
-
Аз кален съм и лесно се не давам,
но опитай със убийство ти,
ако не искаш повече да оствам,
защото моя милост ще ти дотежи.
[lol]
-
Нека те понося колко мога...
Пък щом краката ми се разтреперят...
Ще измисля някоя тревога...
От която се Поети с бягство дЕлят...
[lol]
-
Остави сега тревогата,а кажи,
ако за тебе най-специално
изкова във моя свят вратичка,
дали ще бъде тривиално,
ако те поканя на вечеря със свещичка
:)
-
Свещи, знаеш, че обичам...
Току виж те пък подпаля...
После трябва ли да тичам...
За студна вОда от бунара?!...
[oops]
-
Че ти подпали ме отдавна,
но аз добих имунитет
и в нашата беседа славна,
от "сладук" станах "поет".
[lol]
-
Стана Сънчо и оставаш...
Един такъв, все сладко спящ...
Чудя ти се как успяваш...
За мен да мислиш в сънен свят...
-
Вали дъжда отмива
мислите ми...празнота
и само малка и игрива
при мен застава самота
-
Отново казам ти "Здравей!",
поспал солидно до обяд,
но недей мисли,че съм достигнал своя апогей,
за сън мори ме още глад.
[lol]
-
Живота не проспивай,
че той е много кратък.
Човека вечно си почива,
замине ли оттатък.
Пестя минути катадневно,
а дните не успявам.
Все нещо не достига,нема.
На нещо се надявам..
-
Аз пък се надявам...
Дуетната ми половинка...
Да дойде за задявка...
Но не с някоя блондинка...
-
aз пък скучая
и се чудя каква глупост да направя
чудя, та се мая..
кой ли във водите си ще удавя [lol]
-
Вечер тъмна мрачна и самотна
гърлото ми стяга някаква каишка
със присъда доживотна
аз си мърдам свойта мишка
-
искам да заспя..
и да се събудя след 5 дена..
искам бутилка вино да пресуша...
пък дано с това да се размина...
-
Имам нужда от споделяне...
Може, всъщност, по-добре...
Би било едно изливане...
В рими, с чужди редове...
-
Отново тука аз се появявам,
за весела задявака господин,
и чакам своята дама,и само се надявам,
да не се задява весело със някакъв блондин.
-
[lol]
По русо много си не падам...
Тъмно предпочитам аз...
Мургав тен, очи кафяви...
Но какво пък няма да съм пас...
-
Знам,че няма да си пас
и достойно,знам,ще играеш,
знам,че някои хора си остават само час,
но може би и ти го знаеш.
-
Минутите съставят час...
Хиляди частички истина...
Профил, тил или анфас...
Ти си Близкият, аз съм Близката...
-
Някой чува ли болката,която в мене крещи?
Блъска,тропа и се съмнява.
Дали ти някога би и простил?
Здравей!Ти кой си?
Събуждаш ме в ранния миг.
Пробуди съня ми.
Отмина гургулника .. свит.
Тази сутрин на рамото ти пишеше: умира!
Но не знаех,че отнася се за мен!
Нахално,без почерк начертано ..
"Тя удави се в ден студен!" ..
На гроба кървави сълзите ми ще капят,
и ще мислиш,че е червена светлина.
Ще те напътствам с топлина,
но не очаквай да летя!
-
Моментът пак изтича
изпада между моите клепки,
как само ми прилича
минутите във мен да са некрепки.
-
Едва гледам, замаяна...
слушах песни за душата..
не давам бутилка за размяна..
със съкровище от самотата...
-
Омраза, мрак от мен извира,
Желая днес със кървави ръце,
аз нейната душа да доубия,
да унищожа аз черното и днес сърце!!!
-
Но пак се спирам и не мога.
Презирам в себе си аз този огън.
Караш ме да полудявам всеки час.
Колко силно те мразя и се нуждая от тебе аз.
-
Улавям аз момента с въженце.
И мисля си за моето момченце.
Да мине още само час
и с него пак ще бъда аз.
:)
-
Да гледам ли какво е времето
Как си Имаш ли оплаквания
Значение тук има само семето
на непоникналите ми очаквания
-
Ех, колко много те обичам.
Ти си всичко, любими мой.
Пред теб не ще отричам.
Че ти си хаоса в мен
и същевременно покой.
-
Всички ли любов ви гони...
Я, хванете някой детски спомен...
С колене издраскани, ранени...
Тогава бяхме сякаш по-големи...
:)
-
Защо не мога да заспивам
нали съм тук и не един
нима не търсих туй що значи
просто моя синоним
-
Намери си своя рима...
С нея ще ти е по-леко...
На душата ти ранима...
Душа на ритъм, на поета...
-
Синоними,синоними,
има ги безчет и тук.
Човек късмет да има
и да не е кютук
Душа той сродна ще намери.
Някоя и кой да го избере.
-
Отново бе направен тук
от неземния неземен коментар,
и моят няма да едруг -
влюбеният си е трижди тъпанар!
[lol]
-
Покъртително словоизлияние...
Кратичко, красноречиво...
Прилича на огромно здание...
Отвътре - кухо, вънка - гнило...
-
Недей се ти съмнява
във съмнителни градежи,
туй,което е тъдява,
то се знае и бележи.
[lol]
-
Бележи се и грешно...
Как мишка котка гони...
Стъпките и' - тежки...
Цвърченето - бонбони...
-
Стига с римите абстрактни,
че ще взема да прегракна,
по-добре на мен кажи,
как си,има ли при тебе новини?
-
Ако не викаш - глас ще имаш...
Ако не млъкнеш - не зазидваш...
Новините стари, все са същи...
Каквото има, то си е от вкъщи...
-
Не питам що ти вкъщи си скатаваш,
питам в теб какво е времето,
усмивчица на мене често завещаваш,
но какво е,какво е в тебе времето?
-
Нормално... вятърът върви...
На място даже тича...
Другото го остави...
Понякога не се обича...
-
Отново будиш в мен догатки,
отново ми говориш със загадки,
а аз разбирам толкоз малко,
толкоз,толкоз малко...
-
Всеки мъничко разбира...
Така май мъдрост се събира...
В мене няма много думи...
Пиша нещо, дърпам друми...
-
На думи днес си пестелива,
а може би се заблуждавам,
това не ти отива,
прав съм и не се съмнявам.
-
Не се съмнявай в себе си...
У мене има що да трае...
Отива, не отива... смесица...
Това е, що аз искам и ме то желае...
-
И в крайна сметка,
що се тук получи,
стана по-голяма плетка,
от която нищо не научих.
-
Знанието, казват, е богатство...
От мене получават се остатъци...
Затова заключени са яслите...
В тях само мислите ми са натрапници...
:)
-
А ако плахичко почукам,
дали вратичка няма да открехнеш,
с теб в една беседа да си пошушукам,
съгласна ли си ти до мене да приседнеш?
-
Само се усмихвам...
И за отговор мълча...
Не мисля да притихвам...
И днес ще почета...
[lol]
-
Бе ходих на басейн,
къпах се т'ва онова.
Ама с'я съм толкоз уморен,
че мързи ме да стана бе да еВа [lol]
-
Мисля си и не на градус
може ли една игра
за един да бъде радост
за друг пък тъга
-
Игрички всякакви играем
Но истината е една
За да няма отношения "под наем"
Трябва да сте на една вълна!
-
Жега брате,жега тежка,
Вече няма накъде.
Става вече много жешко.
Чак до тука ми дойде.
-
:p :p
Вълни,вълни,безчет и брой
бушуват по земята.
Парички иска тя във брой
и наем иска си жената.
Тя иска с гребен гъст
тук всички да нареши.
А отговора ни е прост.
Подхода е погрешен.
-
Подходът е погрешен,
това е май и мой проблем,
глупав ли съм или смешен,
че отново слушам "Чай вдвоем"?
-
Играта ни позната
със нови правила
всеки дебне от засада
другия-за думичка една
-
Голям си пост направих
с грозде, круши, лешник
ала не забравих
че пак съм същия касап-отшелник
-
Пък аз съм се завърнала...
На хубавото място...
И нов поет съм зърнала...
То беше твърде ясно...
Само мъничко увереност...
На постещият трябваше...
Сега е прекалено...
Да чакам стих повтарящ се...
:p
-
На състезание по плуване ходих,
Като по чудо имах много късмет -
гмурнах се без да се разбия в горния слой лед.
И все пак трето място си заслужих,
в тоя студ аз доста се потрудих [lol].
-
Отиде си,тъй както и дойде,
загадъчна,магическа и нежна.
Замислям се от плът ли бе
или илюзия,мечта далечна?
-
Играе ли ми се - не мисля...
Просто ще го сторя...
Със стихове-измислици...
И малко истинска история...
-
10 км ми показа
тази вечер в 6 километража...
Малко ми се сториха одеве-
само слънчоглед ми бе багажа.
-
А как обичам слънчогледи...
Любими те са ми цветя...
Може би за други грешно...
Но за мен - в най-цветната графа...
[inlovee]
-
Дали пък всичко беше изживяно
във тези толкова щастливи дни?
Дали не беше изиграно,
замислям се...уви?
-
Щастливи и нещастни дни -
с лопата да ги ринеш!
Всички ги обичай,всички ги цени,
защото някой ден без тях ще си заминеш.
-
Вярвам,че ще дойде,
търся дажи там ,
в страховете-своите,
смелост ще намеря-знам.
-
С администрация се боря здраво
истината да докажа.
Правят се на луди-щом завърша Право,
хубаво ще ги накажа.
-
Прависти - колко щеш ги има...
А човешкото у тях...
Почива лете, пък и зиме...
Налегнати са все от глад...
-
Понякога брутално изпростявам
но друг път спатиите си даже сам не улавям
баланс е нужен на системата
докато не е изгоряла схемата
-
Как ми липсва онзи сладостен момент,
когато нямаше безмълвни дни студени
и двама с теб,от рима вярна запленени,
едва разделяхме се с "хепиенд".
-
Не би ми повярвала,това го разбирам,
макар и тежко да ме огорчава,
но аз лъжи в словата си не сбирам,
извън играта чувството остава.
Но ти си права,ти си права,
доверие да ми дадеш как би могла,
о,как са безполезни мечтателните ми крила,
не заслужаваш ти "игра" такава.
Но повече от туй ме наранява,
че мислиш мен завоевател,
че в нещо аз те принуждавам,
а всъщност най-желая да съм ти приятел!
И затуй ще млъкна вече,
и няма да говоря за чувства и крила,
ще бъда винаги далече,
но няма да съм слово,а дела!
-
Как роди се словото такова...
Внезапен завой във море...
Не питам, дори и не моля...
Нося се в къси ръце...
-
Имам толкова въпроси във главата,
всъщност,майче е един.
Можеш ли да посетиш душата ми?
Да,да...точно ти.
-
Посещение, аз вярвам, ще усетиш...
Някой вече в тебе е погледнал...
Недей кори го за късата ви среща...
Нали все пак в душата ти е седнал...
:)
-
Както си стоя във вдъхновена стойка
и опитвам аз момента в стихчето да уловя,
за лафче-рима търся си девойка,
ах,коя ли днес да избера?
[lol]
-
Онази, що в шамарите се бута...
И прави се, че пише, че отрича...
Някога да е обувала ботуши...
Може би тя с тебе ще потича...
:p
-
На дамите им най-отива
да се не бутат във шамари,а във ласки,
ала ти във други цветове преливаш
и най-обичам твойте краски.
А ботушите недей отрича,
че и те понякога са необходими,
може да ти се наложи,бре момиче,
да нариташ някое момче(със рими).
-
[lol]
Ритам кат магаре младо...
Нямам грижи със това...
С токчета или помада...
Не срещам трудност с грубостта...
И винаги съм невнимателна...
В желанието да съм мила...
Магарето ушите клати...
Да не прилича на камила...
-
Туй добре е,значи ще се разберем
и щом възникне между нас проблем,
с здраво ритане ще го оправим -
ти ще риташ,двама ще те славим.
[lol]
-
На мой гръб думи ли ще трупаме...
Тогава ще подсигуря и трупове...
На някои мухи нахални...
Жужали в чужди, словни спални...
Пък хване ли те гнус, навярно...
Невинна аз ще съм изцяло...
-
Кой невинен е и кой - виновен, -
нека позабравим тоз въпрос любовен,
по-добре е двама да поспорим
кой от другия ще се опари,
докато със римички се борим,
кой е по-голямото магаре.
[lol]
-
Та това е повече от ясно...
Все го виждам най-отпред...
Язе съм магаре бясно...
Ти си същ добър поет...
[lol]
-
[lol]
Аз пък,да ти кажа,гледам наобратно -
в тебе виждам от поезия лъчи,
но щом към мен обърна своите очи,
виждам се магаре безвъвратно.
Явно тука трябва трети,
който правдата да отсъди,
кой сред снажните поети,
магарето да бъде.
-
Страничните оценки не приемам...
Стига съдиха ни двама...
Пътеката съседна вземам...
Към магарешката обща драма...
-
Нека кавалер да се покажа,
тука мен не мъчи ме дилема,
готов съм,туй аз ще ти кажа,
драмата ти дългоуха да поема.
[lol]
-
Хайде и ушите да надупчим...
Със стотици обеци...
Така в люлянето ще се случи...
Песничката на звънци...
[lol]
-
А,не,по себе си дрънкулки не обичам,
някак неудобно ми е да се кича,
това оставям аз на други индивиди,
дано със нежеланието си те не обидих.
-
По-скоро ми уби ентусиазма...
Но какво пък, здраве нека е...
Подкови ли тогава ще си слагаме...
Да държат копитата туй, що виси на рамене...
-
Подковите премного ще дрънчат
и надали самара горе ще държат,
затуй предлагам аз да сложиме търлици,
най-отиват те на всичките магарета и магарици.
-
Крайно опака съм за отиване...
Тичането пък съвсем отписвам...
Най-добре ще бъде само стихове...
На ръцете си с перо да пишем...
-
Някой ден със тебе трябва да потичаме,
въпреки,че друго ти твърдиш,
задъхани щом почнем римите да сричаме,
ще искаш пак във бяг да се мориш.
[lol]
-
Заплаха ли откривам в тези думи...
Тичай си ти по опасни друми...
Аз ще сричам колкото си мога...
А стигна ли те, да те пази Бога...
-
Стигнеш ли ме и сам ще се опазя,
не ме мисли за беззащитен,
затуй,дорде ме стигнеш ще полазя,
що ще стане,аз съм любопитен.
[lol]
-
Ще заспиш... какво да стане...
Душите да не си кривим...
Сънят за теб си е имане...
Ревностно си го пази...
[lol]
-
Не е така,отричам,
вярно е,съня ценя и го обичам,
ала не е моя ценност той,
просто необходим отбой.
-
Ах,съня,как ми липсва той,
да сънувам героя мой
или пък дори кошмар,
как живота ми забива шамар,
но мен сън не ме лови,
дори не ми се спи,
защото Той вече не ми се врича...,
защото Той просто вече не ме обича!!!
-
Музиката пак туп-тупка...
И в сърцето се топи...
Хубаво ми беше утрото...
Вечерта от яд ще прекипи...
-
Отслабнал съм с още 2 кила
за подиум готов съм ,да...
Програми и диети
от мен търсете.
-
Утре съм на работа. Отново
(нищо ново)
Утре ще е много хладно
(пак съм жаден)
Утре трябва да се бръсна
(ще се пръсна!)
Писна ми да идва утре...
Утре ще ми бъде лошо
(ш'се потрОша)
Утре ще се преработя
(ше се пОтя...)
Утре ще съм недоспало
(адски вяло....)
Днес ще взема да си легна...
-
Понякога и в дните си угасвам...
Ставам тиха пещера...
А в края и', във клетка тясна...
Се блъска много мисълта...
-
Бързах да се върна
да напиша думичка поне,
в римите да те прегърне,
иска моето сърце.
-
Днес направих аз рискован ход
и себе си в безстрашие предизвиках,
та да видим в идния ми живот,
що в безумието си аз повиках.
-
Безумията са най-смислени...
Идеалите им са у джоб...
Но винаги безкрайно истински...
Повярвайте ми, хвърлих боб...
-
Как си грее слънчицето вън
и редим си рима подир рима?
Може би това е сън,
а наяве...?Не искам да идва зима!!!
-
От името на всички, съм добре...
Зимата е хубава и снежна...
За жалост от година или две...
Да бъде суха мисли за модерно...
-
Улових момента,юздите са в мен.
Така...а сега на къде?
Препускам сред статуи в сивия ден.
Но всъщност...аз съм море...
...трябва ми бряг...
-
Трудно е,когато се опитваш
времето на временца да разделиш,
умората докрай изпитваш,
но щом е твоят избор - не грешиш!
-
Иска ми се да поспя в прегръдки...
Или поне във мъничка една...
Но в коридора чакат мойте стъпки...
Да ги погаля с будни стъпала...
-
,,В игра стихийна уморено,,
почива моето перо,
ръката,може би за друго е родена,
да пише истинско писмо.
-
Отново тихичко си мисля...
Как е празна мойта длан...
Обичам всички Мои искрено...
Но оставам си "The Lonely One"...
-
"The Lonely One" е само фраза,
която сам човекът си избира,
която истината не показва,
а илюзия визира.
-
За тебе съм вече далечна...
Свободен орел си, лети...
Скрита ще съм във извечното...
Не ми се говори дори...
-
Нека далече ни изпрати съдбата
Нека полетя над скалите дори
Нека скрита да бъдеш, горката
как ще е да си далече? Говори!
-
Думите са винаги изказани...
Дори когато не звучат на глас...
Отвисоко гледала не бих...
Ниското обичам аз...
И все тъй малка ще остана...
-
Точно в тоз момент и ситуация
имам аз един проблем
със евентуално вярната интерпРетация
на твоето "Carpe diem!"
-
Дори не помня що туй беше...
Не е важничко, нали...
Уморена сещам всичко в мене...
Отвън и капка не вали...
-
Добре ще е ако си спомниш,
защото искам да го знам,
недей да казваш "не е важно" - думи скромни -
бъди човек със мене прям.
-
Иска ми се да мълча...
Простичко е, твърде просто...
Само да си помълча...
И ще олекна с малко постене...
-
Ти всеки път ме тъй измъчваш,
уж,с най-простичко мълчание,
ти всеки път във мене вмъкваш
по този начин простичко страдание.
-
Някои неща са лични...
Другите да страдат - не...
Бива ли, щом е комична...
Трагедията на едно дете...
-
Е щом не искаш да споделяш,
аз отново ще си замълча,
нека е това,което определяш,
но знай - орел не съм и нависоко не хвърча...
-
Не говори щом искаш, не е нужно
ала мрака в себе си недей държа
дори за това да ти е тъжно
излей душата си като дъжда
-
Умората бавно кръжи, върти се и се спуска
на талази, отпускайки своите кокалести ръце...
Захапва съществто ми, превзема ума ми,
но пропусна малкото червено сърце.
-
Сходни симптоми откривам със теб...
Умора, прикрита от факти...
И някакви малки тела със релеф...
От восък и топлост... отгадки...
:)
-
Болезнено топъл ще бъде денят,
белязан от автогари и гари...
Желая ти весел и приказен път:
таз сутрин аз всички преварих.
:p
-
Пък твоят да бъде по-тежък дори...
От хубави случки и мисли...
Приятно е някой в ранни зори...
За тебе добро да поиска...
-
Въздухът неумолимо захладнява,
сърдити облачета във небето има,
по-бързо вече се стъмнява,
мда,отново иде,иде Зима.
-
Губят се приятели в мълчание...
Губи се гласът на песни...
Помощите не са покаяния...
А малки крачки към прозорци тесни...
-
Днес се докоснаха братята
някъде отвъд планината.
Мечтите на клети сирачета
с път напоиха земята.
-
Макар за кратко в тоя миг да пребивавам,
защото дърпат ме ангажименти,
отново със "Здравей!" се отзовавам
и улавям всичките моменти.
-
Сякаш все по-надалеч...
Цветята ме отвеждат...
Кълбо с кълбо плете...
А между тях - все прежда...
-
Днес ми е тихо(и страшно самотно).
От толкова думи не чувам и звук.
Липсва ми някой. И обич. И огън.
Но няма кого да докосна и с пух.
-
И нямам си чувства на радост, на близост...
Отнасям се тайно към другата мен...
Която отменя фаталната низост...
На търсене Някого, държейки се в плен...
-
Не мога да бъда каквато харесвам.
Не мога и даже да гледам през мен.
Премного съм чужда. И много несретна.
Така ми се пада. Противен рефрен.
-
Повтарям се вече. Не искам да искам...
И май че отвикнах да правя това...
В стъпките свои нагазих и шипове...
Проимах в душата си от студа...
-
Не е грях да пожелаеш,
нито грешка е да сториш,
но помни каквото знаеш!
Коя врата ти утре ще отвориш?
-
Хора се влюбват без да желаят
а ти говориш, че да искаш не щеш
само безсилните така нехаят
сърцето свое незнайно ще предадеш!
-
Изненади, изненади...
Този днешен ден ми прави...
И се чувствам по-потребна...
Вместо кат калинка дребна...
-
И калинките си имат прелест,
че със своите точки седем
радват детските душици
да отиват лесно в Едем.
-
гледам пишете калинки.
а аз се сещам за малинки
и лятото горещо липсва ми
студа бавно наближава ни
-
Тръгвам си,в съня ще те посрещна,
нали те имах,стига ми...?
Останалото ще е вечна
загадка,от която ще боли...
-
Не се харесвам вече. Мъчно ми е даже.
Е, много малко. (Твърде се познавам.)
Какво ли сторих. Много ми се плаче,
но нямам време да го пропилявам.
-
Пия някакво странно, горчиво кафе.
Но да ми е неприятно? ... Чудно, но не.
Цяло лято с този горчив вкус се събуждах,
но след това нечии устни аз вкусвах...
Спомени... лятото отдавна сякаш замина
и сега се готвя за следващата трудна учебна година.
Учетилите стачкуват, но за изпити учим...
Мъчно.. но нали казват, че само така ще сполучим.
:)
-
Напускам кораба без пояс, без да плувам
но топлото течение ме грабва
в страните с тропици ще слънцето умувам-
изплъзна ми се от ръцете всяка брадва.
-
[sad3] [reeeev]
Не знам,не знам,
обикалям си земята,
и виждам там,и там,
как злобата царува брате.
Навсякъде войни,войни,
и гинат много хора.
Отвсякъде вони,вони,
на злоба,мъст,умора
-
Отново съм болен
Отново съм сам
Отново ме няма, а там съм
Отново боли ме
Отново не знам
И май ме е срам
И май съм без име
И сякаш съм там
А всъщност ме няма...
-
Ноща веч падна....
и тя като мене в свойта премяна,
почива и наблюдава, уморена земята ...
Прихнала в скута на вечната горест човешка...
за сън си мечтая, но работа чака ме - тежка...
-
Търсих дълго и навсякъде почти,
има...аз знам...
Влияем ли върху съдбата си,или...?
Може би ще се предам...
-
Може би ще те посрещна...
Чайко моя, със усмивка...
Полъх нов на чиста свежест...
Гласът ти ми поднася пивка...
:)
-
Иска ми се да те нарисувам,
да те видя бих желал,
може би рискувам,
листа да остане бял...
-
Главата ми умира...
Нещо и' тежи...
Време е да спира...
Щом вътрешно боли...
-
От тъмни мъгливи поля,
приспани от ранни вериги
се полита в умора нощя
и се чакат съновни талиги.
-
Все сън по петите им тича...
Заспали са днес момчетиите...
Не ще да умрат от обичане...
А от редовно едно недоспиване...
[lol] :p
-
Как е всичко понякога тихо
и във баса се дави, разтваря,
нарисувано в тъжните щрихи,
нежелаещо веч да прегаря.
-
Някой тъжи по живота...
И липсва му пламът за пламък...
Ако имах аз клечка по-топла...
Бих помогнала с опит нежалък...
-
Ходих котките вънка да храня
всичките са много мили
болна била Ариана
днеска чак събрала сили.
-
И ето на, във тази тема...
Викам своите другари...
Защото, мътните го взели...
Форумът е със стражари...
И лимитът прокълнат...
Спира ЛС със инат...
[evil]
-
Нещо тук не доразбирам,
нима сме имали лимит,
лошо туй е подозирам,
но знам,че шефчето си е чешит.
-
Мигът пижамен е все още...
Че дълго беше мойто "нощем"...
Но вчера ще го помня век...
Усмихна ме един човек...
-
Лимони, чай и кърпи носни.
Идилия.
Но някакси вместо да носи болки сносни,
дарява с някакво добро усилие.
-
Завидях ти на лимона...
Чашата ми веч е празна...
Пък Идилията скромна...
На мен не ще да се обажда...
-
Ще ми се да дам аз даром
от идилия с лимони.
Ще съм доста благодарен-
вече дъвча и бонбони.
-
[lol]
Ще завидя, ще се вдигна...
И край на тази ти идилия...
Бонбоните са ми любими...
С всяка форма, вкус... дори на сирене...
-
Нека са си и соленки,
па дори кат чушки люти,
няма круши, няма дренки-
всичко хапвам за минути.
-
Аз попивам като гъба...
Всяка глътчица водица...
Толкова природно чудна...
Че безумно я обичам...
-
Да, водата е прекрасен
дар от Бога за живота.
Хората не го цениме,
че ни дава тъй охота.
-
Може би съм ти се случил
някога преди...?
Ти не беше ли получила
моето CV...?
-
Понякога се толкова обърквам,
че чак се плаша от себе си...
Защо ли няма го баланса
и вярвам в ереси?
-
До миг тъгата ме прегръща...
Вече ми е смешно...
Със теб не знам какво се случва...
Но мен ме сполетява Тежко...
[lol]
-
И мен тъгата ме обзема
заради новия ни кмет
надявам в твоята поема
да бъде весело привет.
-
Усмивко моя, не тъгувай...
Аз експерт съм във това...
Кметския си яд събувай...
И хайде с мене на игра...
:p
-
Тук се води друга политика
и с лозунг все един се агитира -
който може(и не може)нека клика
и римата изобщо да не спира!
-
Напускане, отдавна разчертано...
Кога ли ще затъркалят колелетата
на автобуси. Но мисля рано.
Все още съм в вендетата.
-
Място съм оставил
в себе си...до после,
времето-забравил,
чувствата ми постят...
-
Не мога да пиша и ме боли...
Очите се пълнят със слабост...
Нуждая само от моя си стих...
А него го няма... Брутално...
-
Стремеж. Погледът - смутен.
А ръката - трепери.
Срам. Въздухът - плахо студен.
Пресичащи се сфери.
-
И има значение в индукцията,
защото тя донася справедливо.
Към нея се страми продукцията:
към вярното и към правдиво...
-
Една дилема мисълта тревожи
и глава боли ме пак;
о,всемогъщи Боже,
автобус да бъде или влак?!...
[lol]
-
Мислите ми скитат,
духовно-емпирични,
постоянно питат,
има ли различни...
-
И тъй, реших сега да поиграя,
ръкавите отдавна ми са празни...
Главата ми обаче се препълва
с анализи дълбоки, фазни,
и изводи от доста време бълва...
-
Тройка сме на Следразсъмване...
А пък 3в1 различно...
Смее ми се и настройва ме...
Леееко поетично...
-
Дойде времето сега
да попълня този ред.
да разбутаме тъга,
да играеме с късмет.
-
Късмета аз не уважавам...
Ала казвам си едно...
Към вас се все присъединявам...
Усмихната... от ухо, та до ухо...
-
Боже, колко сте наивни! Мили,
не се опитвайте да си играете със мен!
Премного бавя се и се простирам
в еднички рими и куплет...
-
Аз съм седмица и стига ми то...
Да чакам и вечност за слово едно...
А сетне и втора, и трета и... чак...
До свършване може на нашия свят...
[lol]
-
За бавене ако говорим,
в това съм виртуоз голям,
за бързане ако говорим,
ще пишат някои догодина там. [lol]
-
"Бързата кучка слепи ги ражда"...
И моята рима се бързо разгражда...
Затова се бавете, а аз ще бера...
По някое цвете от ваште слова...
-
О, не се тревожете, ще станем на песен
(народна, от бавните, дълги и тъжни).
То не може стихът ни все весел.
И ние, поетите, ставеме тежки.
-
Което краси, подобни на грозд...
Сладък и кисел в едничък живот...
Опива, трезви, прекрасно е, знам...
Летим и тежим... обичам се Там...
-
Ще сториш ли нещичко, Моя тъга...
Сякаш че много ти искам...
Откажи ми опора, откажи онова...
Което ми трябва да дишам...
За да усетя се нова игра...
Свежа и странно незнайна...
Може би трябва точно това...
И ще се скоро позная...
В усмихнати устни на светло лице...
Измило се много със чувства...
Едното момиче щастливо не е...
Щом сервират само закуска...
То иска вечеря, то иска и танц...
Романтика, стих, че и песни...
Ще сториш ли нещичко, Моя тъга...
Еднаквото вече ме беси...
-
Не мога да съумея да не посрещна
подобаващо и тъй триумфално
с усмивки сънливи и весели свещи
оттегляне мойто начално...
Не мога да питам се вечни въпроси-
така и до тях не достигнах...
Направих си чудо-строих си колоси-
окото ми даже не мигна.
-
Защо ли сега да се смея?
И ти ми насече крилата...
Може би бих предпочела
да сме още веднъж непознати...
Какво като пак сме приятели?
Не виждаш ли - друга съм днес!
Но до тук! Бях твърде смела,
от утре ще гледам с унес...
И няма да видиш в очите ми
нито обида, ни ревност...
Без друго са претежки дните ни.
Самотни и толкова слепи!
-
Защо не мога да говоря
на теб като голям..?
А искам вече да отворя
първа страница от нов роман...
-
Умира ми главата и трещи...
В нея всяка фибричка сама...
Как прегръдка искам да ме утеши...
И схруска всяка болка на мига...
-
Ужасно е глава да носят раменете,
да ми се гонят мислите и да се блъскат...
Опитати повече не ми носете -
и без това през себе си ги хвърлям.
-
И губя своя път
и се улисвам
за кой пореден път
всеки на любов орисвам
-
В душата - поет,
в ръцете - ковач...
Такава съм - несъвършена...
Където желая да бъда орач...
Съм копито на вол, в земя наранена...
-
Без корона - царица,
малък щурец във света,
такава си - живопис и скица...
в което докоснеш -
оставяш следа.
:)
-
Забравих да си спомням
от срещи със несбъднато...
Какво ли всъщност гоня,
когато си стоя във същото...
-
Пак засегната от човек любим...
Какво, като поисках да съм в полза...
Понякога съм като рафт без книги...
Безмислена, опразнена и плоска...
-
Все се стремя към нещо недостижимо,
като дете, молещо да улови луната.
Макар да знам че всичко неловимо
осмисля красотата на мечтата.
А щом се сбъдне вече е излично,
както за детска играчка луната,
но отвисоко ти изглежда идилично
и все повече се бориш за мечтата
-
И в нощ,и в ден,под залез и зора,
блуждая между купища бумаги,
ала късмет ми липсва в таз игра
и заровете на калъч ми бягат.
[lol]
-
Ако не влизах да се давя...
С теб на зарове аз щях да поиграя...
Че съм се Потъровала без друго...
Трябва мен да ме отрезви студно чудо...
-
Аз съм доста любопитен
и информация искам в тоя миг,
на книжица коя/със шрифт дебел и ситен/
спряла си ти любопитния си лик?
-
На "Бягаща без вълци...
Към шампоанени води"...
Надявам се, разбираш...
Чете си честичко дори...
-
Разбирам аз и съм наясно,
защото моя милост е и задължен
и измежду редове безброй ми става тясно,
но пък чувствам се ощастливен.
-
Ако това четеш,значи най- е вероятно
да съм заспал ужасно безвъзвратно,
та исках благо да ти пожелая
в тая нощ на сенки илюзорни
да бъде вечерта ти ползотворна
и разделяйки се,нова среща да ти обещая.
:)
-
Всрер калта и капките наслоени
прелитам,промъквам се
от обрулени прегради негативно претворени
ненатъквам се
и ето:
дори и целият свят(дори той и още)
да движи срещуположно
ще му се наложи да бъде маломощен
и да ме увреди е твърде невъзможно.
-
Малко ми остана
да реша накрая,
само че в капана
няма отговор ,,не зная,,...
-
Трябва да направя
изборът-единствен,
себе си забравям
за живот-осмислен...
-
Навънка дъжд студен барабани
и макар да съм неболен,
иска ми се слънце облаците да смени,
за да бъда по-доволен.
-
Иска ми се и на мене ,ама на ...
слънцето ни изостави
и даде път на тази есенна тъга .
Откъде топлинката да намеря
и сърцето премръзнало да сгрея?
-
Задъхан...до немай къде,
завързан...сякаш със със стомана,
но в нещо е посипан сноп с перде:
във смес свещена сякаш...във гайтани.
-
В тъжните си клепки те държа...
Дързък, срамежлив, наежен...
С усмивки, с огорчения, с това...
Че имам в тебе повечко надежда...
-
Надеждата в сандъчето от страх държа
и не смея аз да го отворя,
защото ако със надеждата се въоража,
неизбежно с истината ще се боря...
-
Пижамата налична...
Е прилично неприлична...
Копчетата закопчани...
А пък дупките... от лани...
[lol]
-
Аз ще падам до вчера
до днес, до после.
До дъно улиците ще премеря.
И ако следва нещо след това
ще го потърся, и ще го намеря.
-
Който търси - намира,
който намира - жлее;
каквото ти животецът сервира,
все друго във душицата ти зрее.
[lol]
-
Главите ни са пълни до горе
с ненужна,алчна информация,
поединично се спасяваме-позор е,
че си отива българската нация...
-
Зимата затяга своите клещи
и пътя бележи с прахуляк от спомени...
Когато си трябва я носим на плещи,
подобно на земята-листата отронени.
-
Това зрение...така уморява
така затяга свойта кучешка примка,
със старите си навици не се прощава-
да вижда ясно и зад всяка димка. [confused]
-
Не ще ме разбере духът ти,
не ще го побере умът ти.
Аз тъжна съм, неразгадана,
и свята съм, но неразбрана.
-
Не ще ме гушна твойта съвест...
Не ще ме и целуне вяра...
Защо така сами си тръгваме...
Не е ли Обич оцеляла?!...
-
МислИ сега,какво направи
със думи,хвърлени...така,
защо отново със чука удари
по нежната,неискаща...мечта...
-
И ето,още една година
бързо пак се изтъркаля
с градежи много и руини,
и пак напред,та до безкрая.
-
Мен някой стих би ме разтопил...
Но пак на своя лед ще се опирам...
Днес ден красив у мене е попил...
И чакам шанс... да пробвам свойта сила...
-
Скоро някой пътя си ще стяга
ще шепти в ухото авантюра,
който сложи си обувки на бродяга
ще го чакат дни и нощи щури.
:)
-
Дом не успях да сътворя.
Живея в къща от сатен.
Крехко ми е във душата ,
поседни за мъничко до мен [reevvv]
-
Душите са за свобода родени,
недей затваря своята във къща,
на битието дните му са преброени,
а душата е на вечното присъща.
-
Не искам вечност....
Ни живот на Богове ,
стига ми във моя мъничко човечност ,
когато ми е болно някой да се отзове
-
Ех,как всички ставаме пациенти,
когато до сърцето хаоса опре,
как търсим в своите моменти
някой,който времето да спре...
-
А времето във мен кърви.
Че го завързах тъй сурово,
ще може ли да ми прости ,
че исках щастие на готово ?
-
Не се продава щастие в пакети,
не се и консумира ден за ден,
щастието на всичките поети
скрито под сърцето е в рефрен...
-
Сърцето ми престана да тупти ,
от фалша на всичките поети ,
разпръснаха го пияните ръце
прилично на новогодишните конфети
-
Огледала и отражения...много са лъжите
и трудно е наистина да преценим,
ала струва си,да струва си...за дните!
В нощите неизбежно да горим...
-
Огънят ми станал е на лед.
От самотата се смрази.
Разбира се , ще продължа на пред ,
макар света да ме намрази
-
Ледът топи се рано или късно,
и ето,потича светлоструй,
ореола на нощта разкъсай,
нозете в лазура обуй...
-
И чакам път... останалото после...
Раница и крачка... свобода...
Малко студ и повечко емоции...
И чакам път... взорът ми - стрела...
-
Хората често предават -
отново във това се убедих.
Уж пред теб всичко от себе си дават,
но разочарованието преоткрих.
Хората често говорят за вечност,
но в следващия миг са вече други.
Защо да търсиш човечност
като и приятелите стават хищници груби??
-
Вече стапям се в вечерното мълчание,
с последен трак на мишка и клавиатура
аз "лека нощ" ти казвам с топло пожелание
за все така усмихната,безкрайна авантюра.
-
И време е да ти благодаря...
Макар и закъсняла /малко много/...
Прегръщам те, Поете, със душа...
Както никога не мога с мое слово...
:]
-
Ех,беше време тъй забавно,
когато тука със една познайница,
чаровна и усмихната омайница,
улавяхме момента славно,славно
и течаха римите като река.
О,как желая аз отново
във една беседа,просто ей така,
да звънне пак ритмично слово
и с мисъл пееща - наново
да обхвана нечия ръка...
Просто ей така!
-
Подавам пръст, не ми отнасяй ръката...
За мъничко тук или за повече оттатък...
Ще се задържа, обещавам, само ти недей бяга...
Още рано е много за съновна ти слава!
[lol]
-
Я,вятърът кого довял е,
интересно,интересно,
гледам - и часовникът ми спрял е,
май ще бъде честно. [lol]
Здравей,другарче дългокосо!
Аз радвам се и съм щастлив,
щом себе си ти тука носиш
моментът е отново жив.
:)
-
Ми дай да го убием с рима...
Обвием исках аз да кажа...
Правя бързо, струвам, шия...
И дваж по-сръчничко замазвам...
А после протоколи /още/...
Пак ще бягам да преписвам...
Може би във смяна нощна...
Може би в лежане скришно...
-
И що сега ще чиним,
да вземем някоя тема да обсъдим,
сал' дано да не настинем,
че двама болните ще бъдем.
Проблем житейски предложи
и дискуса нека го обхванем,
омагьосай ме и ме лъжи,
нека в фокуса останем.
-
Хайде пак "лъжа" намина...
И нека питам туко-тъй...
Кога устата ми били са...
Лъжливи /първо се обуй/
Че днес забавно всичко виждам...
Разбира се, е само временно...
Но викна ли от тук насетне...
Ще бягаш като за последното...
Захарно петле на панаира...
Опашките май най-са вкусни...
Темичка не се намира...
Но пък портокал тече по мойте пръсти...
[lol]
-
Ех,сега ме вече изкушаваш,
как обичам само портокали,
и тоя шрифт...ей да внимаваш,
че в оранж ти пак си цяла
и има,знай опасност тука,
ако днеска отдаде ми се наслука
за миг един аз ще се врътна
и дорде се сетиш - ще те глътна.
[lol]
-
[lol]
Ахаха, кой ще се задави...
Със залък неголям, но пък парлив...
Оранжев сок оранжево не пари...
Но за сметка на това горчи, бодлив...
Понякога показва се /случайно/
и няма начин туй да се избегне...
Недей си резервира чаша трайна...
От него, много лошо ще те разболее.
-
Аз пък тебе ей сега ще светна
и ще ти кажа ей това:
от моята система няма по-имунитетна
и най-обичам портокали във тава!
Тъй че,драга,тука не позна,
не ще се аз опрая,ни задавя,ни пък огорча,
а на екс и веднага
щастливо чашата ще изгълча.
[lol]
-
Наздраве! Болести да няма...
Ни едничка теб да не заглежда...
Че с мен ще се изправи, рамо в рамо...
И после... ще се моли за надежда / [lol]/
-
Ето,аз съм бил и късметлия,
защото се оказах първия бард,
що освен със рими и магия
се сдоби и с бодигард.
:p
-
И както съм устата /по рождение/...
Все ще има с мене да те бият...
Но нека, те и силните течения...
Нуждичка да ги отпиват имат...
-
И защото си устата,
както каза - по рождение,
аз разбрах,че няма на Земята
по-прекрасно поведение
от това да си бърбориш
с весело и светло слово
и когато случи се - да спориш,
а когато не - отново.
-
[lol] /ах, тиии/
Капчица ирония...
Вярвам, ти не влагаш...
Но от моите уста...
Океани бих изляла...
Даже саркастично...
Много бих се изрисувала...
Поведението ми типично...
Бих го в смешки наобувала...
И не е весело, а шантаво...
Задето все съм неразбрала...
Но стои на мен печатът му...
И други /тебе/ забавлява...
-
Тъй е,не отричам,
умееш мен да забавляваш
и аз това ценя и го обичам
и зная също,че прощаваш
капчиците от ирония,
които тук не влагам,
за туй,ще черпя тебе със арония
кога се видим - обещавам.
-
Аз тефтер ще си изпиша...
С всяко твое обещание...
И едва ще в време дишаш...
Ако стриктно се представяме...
В играта "Давам, давам"...
Но аз пък само взимам...
За което много съжалявам...
Тефтера в пода ще зазидам!
-
Недей да съжаляваш и зазиждаш,
а тефтерчето си подвържи със тол
та щом във съгрешение ме видиш
да ме туриш бързо под контрол.
[lol]
-
Изостави нещо мен късмета,
а си мислех,че нощес го улових,
но уви,зависил той от нета,
ако можех - променил го бих.
-
Това е лесно, ала ти почти безгрешен си...
Или поне така те виждам...
На очите кърпа, римите в ръцете и...
Няма бягане! Дано не ти завиждат!
[lol]
-
О,завиждат ми на мене даже боговете,
защото нямат те такава дружка,
която да отвява бясно умовете
досуш като сибирската вихрушка.
[lol]
-
Намирам се аз в някакви полета...
Но не Сибирси,а Софийски...
И тук пресрещам ветровете...
Признавам, че са олипийски...
-
[lol]
Зная аз софийските полета,
случвало се е през тях да бродя
и макар да няма рози и лалета,
чини ми се - скоро пак ще ги обходя.
-
Нещо ново ли замисли...
Отде така оригинален...
Се намери и избистри...
Зная как си специален [inlovee]
-
Ох,стига,че се изчервявам,
изказах просто порив пожелан
и,да,силно,силно се надявам,
да стана пак,отново - патилан.
[inlovee]
-
Усмивка, може би за чао...
Опитвам да се задържа...
Но чиниите само мене чакат...
Да ги излъскам до искра.
[confused]
-
О,ето,доводите твои ей сега ще ги разбия
и ще ти кажа,без във спор да се увличаме,
и аз чинии обичам яростно да мия,
нима в това поне не си приличаме?!
[lol]
-
Пак изплъзна се от мойте лапи
като мокра хлъзгава чиния;
дано у вас водата спре да капи,
за да мога тука пак да те открия. :)
-
Заклинател ли си, що ли...
Но временно ги свърших...
Тези, мокрите, тегоби...
И ей ме на отново... вкъщи [inlovee]
-
Действат явно мойте заклинания,
даже почвам да се възгордявам,
дали да не положа повече старания
и елексири вече да създавам... :>
-
Внимавай с щипките и мерките...
Че разсееш ли се, край!
А знаем колко са отнесени...
Поети-маговете... Ваййй [lol]
-
[lol]
"Поет" да си и "маг",не е работа шега,
всъщност,трудоемко си е доста,
първо,да се пързулнеш трябва по дъга
и второ,главата трябва да е проста.
[lol]
-
Ще ти опростя въпросите на трудности...
Само да ми паднеш и глава ти ще напълня...
С каране, бележки и какви ли още писъци...
Стига си преписва невярности, че съмва!
[evil]
-
Аз честен съм и почтен,
не обичам нивга да преписвам,
но факт е също и,че съм к...пленен
от римите,които тук изписваш
[lol]
-
А как човек да ти се кара...
/то аз човек ли съм в действителност/
С тези твои звездопади...
И усмихната чувствителност?!
:]
-
Не ми се карай,моля,
аз искам сал' едничко...
Когато с рими тук ромоля,
да се усмихваш ти на всичко.
;]
-
Постигнато е, вярвай...
Музика послушай...
Сега те поздравявам...
С любима песен. Чужди...
Думички, но близки...
Някой ще ти пее...
Мигунов - Тихо, тихо...
И дъжд да те огрее.
-
Благодаря на теб сърдечно
за поздрава чудесен,
спечелен бях за вечен
фен на тези песни.
Аз също и в дъжда обичам
да се разхождам безметежно
и на воден дух приличам,
когато стане по-валежно. [lol]
И идва ми една идея,
ако случаят се отдаде,
под някой дъжд със тебе да попея,
дореде...дъждът се предаде.
:)
-
Струва ми се, твърде лесно...
Бързо той ръце ще вдигне...
С моя глас, така чудесен...
Мигновено ще го победиме...
И ще има дълго суша...
Но, казват, няма главобол...
От опити /дори заблуди да са/
Щом капне капка, Старт, без Ол.
[lol]
-
Чудно,чудно,ще си паснем значи
във вокалния дует,
моя милост щедро ще заграчи,
а ти ще ми пригласяш и в комплект
двамцата ще спретнем
на дъждеца изненада,
ръкави ще запретнем
и той ще спре да пада.
[lol]
-
Уплаха светска ще настъпи...
Всички назе ще замерят...
Със домати малки, скъпи...
Или дето що намерят...
[lol]
-
О,да,ще бъдем ний за назидание
на онези хора дръзки,
които само със едно желание
мъчат се да чуруликат,ала гъзки
могат ли това да сторят
без хармонията да съборят...
И сещам се за онзи ден,нощ по-скоро,
когато случихме се ний на караоке
и добре,че смелост не добихме с теб,изгоро,
защото щеше да се случи *#!@?4^##!!
[lol]
-
О,не знам за вас,но аз щом "запея"-
мога всичко живо да рзсмея,
а дори и да разплача-
'щото не пея,а грача! [lol]
Мога да счупя всички стъкла,
мога да прогоня и Слънце,и Луна,
за щастие,мога да танцувам-
а мисля,че и да римувам! :)
-
О, не, когато аз запях...всички замълчаха
г-жата се опули, само когато казах "до"
до ре....не стигнах...а тя се хвана за главата...
вика "беж, да те няма, вън през вратата!" [lol]
но в този миг съдбовен, чета си скучни книжки,
изпит имам в понеделник сложен, сънувам вече срички..
И поема започнах да си пиша...
изперках тотално, вече даже не ми се диша..
А сега без името да назовавам
с моето начало на поемата ще ви позабавлявам: [lol]
О, XXXXXXX, XXXXXXX, пишете ми три!
- Три, три, ама и за две не знаеш дори!
О, XXXXXXX, XXXXXXX, имате милост, нали?
- Милост, милост, ама догодина, сега си иди!
И така моите велики мисли свършиха до тук,
сега отивам да чета приказката "Пук" [lol]
-
Изгубена и в превода, и в чувствата...
На глупавите мисли за река...
Която е сърцето ми, промушва ме...
До спиране във очните дъна...
-
Ni6to az ne moga da kaja
mislite mi si ostavat vav uma mi
i ne moga drugi da nakaja
moga samo da se prestruvam
i na lajata da robuvam
Da se pravq 4e ne sam bila ot4aqna
ili naranena
da se pitam za kakvo na tozi svqt
sam rodena
-
Малко поизбързах...
може би с ,,обичам,,...
чувствата отвързах...
искам да не си приличам...
-
Какво са питам "радост" и "тъга",
какво е "жега" или "студ",
когато винаги "сега"
човекът си е луд?
-
Чета улисан разни сказки
за радост, болка и тъга
и чудя се на тях отдаден
кога ще чувствам като вас и аз така
-
Когато повечко пораснеш
и срещнеш туй-онуй,
когато светнеш и угаснеш
и пак останеш светлоструй.
[lol]
-
Не е в светлината мойта участ
годините са тежест, не крила
но твоята дъга щом пускаш
от радост, да окъпе моите слова
внимавай тъй безотговорен
цветът и светъл да не развалиш
щом слееш го с мойта недоволност
и докоснеш го до мойте дълбини
-
Дъгата ми,приятелю,неразрушима,
не се руши от недоволни речи
тя повече от седем цвята има
и от черно-бялото стои далече.
Не е лошо ще ти кажа
и ти такваз дъга да съградиш,
че тъгата е прокажна,
вярвай,няма да сгрешиш.
:)
-
Тук хулят моята Тъга...
Поете, знаеш как обичам...
С нея тихо да стоя...
И двете топло да се стичаме...
По моето сърце и по душата...
Недей отрича другата страна...
Харесвам аз и тебе и дъгата...
Но Тъгата има своя красота!
:)
-
И ето ме отново с нет
и щастие във мене дреме,
но с лош съм аз късмет,
че отново нямам време.
И тъгувам с пълна гръд,
та чак ми се доспива,
е,нима и този път,
ще кажеш,че тъгата е красива?
[lol]
-
Винаги на тези думи...
Аз докрая ще държа...
Сладки сънища, Поете...
... щом не мога да те задържа...
:p
-
Ах,ах,бързо вече ме пръждосваш,
ти явно с други кавалери
врмето си неумерено прахосваш.
Я кажи,друг поет ли си намери?
[lol]
-
Срещат се и все различни...
Те на тебе не приличат...
Скъпи са ми и са лични...
Но ти най-пръв си между всички.
[lol]
-
И днеска съм без ресто с въпроси неми,
в една мъгла и борове...Сумрак.
Банкнотите ми някой ли отнеме,
не дрънкат монети по релси на влак.
-
Не ми е нужно да съм пръв
нито пък да взимам лихва,
стига ми да съм такъв,
който да усмихва.
-
Напомням дата веднага...
Седемнадесети януари...
Усмивки, пълнещи сълза...
И много обич. /Той ме прави...
усмихната... Благодаря!/
-
За мен тогава няма
от таз' награда
по-голяма,
по-наситена наслада!
Сякаш,че минавам
под арка триумфлана
и ето,че щастливец ставам,
щом усмивката е реална!
-
Като пух е мекичък, невинен...
Понякога и пакости...
Но простено му е всичко...
С тези чернички очи...
Право във сърцето стреля...
И доволно знае все...
Че съм твърде разтопена...
За да накажа грам поне...
[inlovee] [lol]
-
Кой кат' мен,кой кат' мен -
хем със кръв гореща
глуповат ерген,
хем на чудна среща
в утрешния ден!
[lol]
-
Мъгла се стели над ума ми
в зимен късен час.
Сънят преследва младостта ми
и иска да се вкопчи в нас.
-
Къде са думите...
след филм на Чаплин...
убиват,не куршумите...
а лудостта по чалги...
-
Свърши ми кафето ,
а очите пак затворени стоят
ще си взема сладост шоколадова под небцето
да събудя поне свойта душа. [hey sexyy]
-
Бонбонка шоколад ще муа...
Аз пък къщата ще вдигам...
Че мъничко е хаос. Се чудя...
Как лесно все това постигам?!...
[lol]
-
Днес очаква ме контролна
и не зная даже грам теория,
но живея с мисълта настолна -
винаги бъди във еуфория.
[lol]
-
Ще дойде друго време и косите...
Пак ще бъдат дълги... до петите...
И очите ще са пълни не с инат...
А с друга... по-човешка благодат...
И, може би, и връзките сърдечни...
Няма да са глухи и далечни...
Каквото и когато да се случи...
Аз себе си не искам да науча...
-
Красива ли да съм?
Представителна?!
За изкуството ни театрално
ще се облека идеално.
-
Всяко време идва...за миг...и отминава...
но по - е важно какво мигът създава,
дали условностите си безбройни
да приемем можеме спокойно
и когато себе си в промяната решим,
можем ли така...да продължим...
-
И ако не може - трябва...
Предаването театрално...
Свършва, а пък колелото...
Се върти... докрай живота...
-
И пак се радвам тука да те зърна,
цяла във оранж и...многоточия.
Кажи ми как сега към книги да се върна...
Дали не правиш го нарочно?
[lol]
-
Загубила себе си, някъде в тъмното ..
отново заплаках сама ...
Във ъгъла прашно стаило се виното ...
червено, кърваво - сякаш мойта душа ...
-
Кап-кап-кап... припява дъждът...
И леко у мене се пролет разлиства...
Ума ми са хванали и го държат...
Любими души. И мълча. До поискване...
-
Наяве и насън
песнички тихичко пея.
Пролет е вече навън.
Вече учуден не съм-
мисля,мечтая за нея...
-
Мързеливо ми е много днес
дали е за добро ?
Какво да сторя аз сега
та енергия отново да родя? [lol]
-
[mhmmmm] [mhmm]
Нещо ми се иска
и нещо ми тежи,
а облаците ниски
са пълни със лъжи.
Дали ще тресне,гръмне
и светне на зиг-заг.
Отново ще се съмне,
небето синьо ще е пак...
-
Защо всеки се опитва да ме спира,
защо всеки тръгва да ми опнира,
нужно ми е само да ме оставите на мира!
Искам..., просто с приятели за бира!
-
Дърпа ме нощната песен
далеч от познатия дом...
Опъва клепачите с длани...
Заплита косите на кок...
И блазни сънят вековечен
Да сполети и мене сега...
Тя на плитка завързва очите....
Пее ми...Дано да заспя
-
[usmivkaa] [bravisimo] [namigG] [cvetee] [cvetee]
Не искам и не ща да мра сама.
Наистина ли кавалери няма?...
Наистина-един ли не остана?
Та аз съм си една жена
и чакам, и очаквам аз покана,
от мъж очакван, мъж сега.
Наистина ли кавалери няма?
Несъществува ли готин, свестен пич?
Какво да кажа, сигур има,
не са хиляди, поне стотина-
не сме изчезнали съвсем, не сме на хич...
И ние,ние често търсим.
Разбираме но много късно;
но истината просто лъсва,
че жените истински
са близичко до хич.
bravisimo] [usmivkaa] [cvetee] [cvetee], близо са до хич.
ЖЕНА ПОДОБНА НА ГЕРГАНА
ДО ДНЕС НА СРАЩТНАХ,ПРОСТО НЯМА.
-
Главата ми ехти,
ще гръмне!
Не спират мойте палавници да крещят.
И сили нямам,
ще припадна...
Помоооощ!!!
Искам малко ТИШИНА! [aaaaaaaaaa] [pisna miii]
-
Като леха останала по пръст...
Без ни едно лаленце за окраска...
Усмивката ми днес е онзи лукс...
Що ми смъкна кожата от ласки...
И колкото по мисли да вървя...
И даже по небето си да тичам...
Пак на земна почва ще дъхтя...
И още от ръба си ще надничам...
Станала на дланите си голи...
С поглед върху линиите тънки...
За мене милост няма да помоля...
Дори ако с ината ми се срутим...
-
И аз не знам какво ми е ?
Мъча се да разбера...
Сякаш ми е мило и любовно
ала няма ми я любовта.
Мойто мило пак работи
пак сега ще съм сама
добре че са децата
те са ми радостта сега. [inlovee] [inlovee]
-
Понякога аз често искам,
да видя как света голям,
живее по закона писан
от Господ-бог,от Господ сам.
Как хората са просто хора,
човеците сред тях са 100 на 100.
Доброто, не знаещо умора
помага да живеем хорошо.
И няма бедни, няма гладни,
и всеки е доволен,сит.
И никой никой не напада
и царства обич,братство, мир.
-
Изпита да взема тъй силно аз мечтая
и за любовта в момента аз нехая,
но след изпит ненормален
всеки неутрален
трябва да разпусне
и душата да отпусне,
затова и аз
пак останах пас.
Той да ме целуне искам,
но продължавам аз да пискам
за този изпит ненормален,
след който всеки неутрален
трябва да разпусне
и душата да отпусне.
-
Душа, душа, загадката,
която и днес не разгадах.
Бръмчи ми пак главата
и не е, не е , за смях.
Където да погледна
все виждам, виждам теб.
Погледът ти леден
хем блазнещ, хем проклет...
-
Разбит е мигът на частици,
колелото на времето се върти...
И редуват се спица след спици,
и отварят се, затварят врати...
...
през които светлик се процежда,
разцъфващи сякаш звезди,
напомнящи прозрачни надежди,
че ще бъде както преди...
-
Мига и миг.
От мигове приятни
неприятни,
живота ни се
състои.
От срещи
със добър
приятел.
От срещи
сладки
със жени.
Така върти, върти се колелото.
Минава преминава ни живота...
-
( Помниш ли го, малка моя, този
трик,
който с теб преди владеехме,
да улавяме тук всеки миг,
със рима в диагнози?... )
-
О, миг, поспри се ти...
Зората е така далече
и времето лети, лети,
а теб те няма вече.
-
Ако някога в очите ти порасна...
Колелата ще са вече самолети...
А крилете на мечтателите...
Златно бляскащи копейки...
И като след край на приказка...
Щастливо ще живей света...
Извил очите си на мъки...
Ако някога... но не сега!
:)
-
Ако донякъде
душите разбера.
Защото не за всяка
живота е пара.
Защо с душици черни
създаде някой Бог.
С осанка, с вид наперен,
а с нрав и ум убог.
-
Пръста ми убол със въздишка...
Устните мълчат за векове...
Ако стъпките ми в твоите се скитат...
Изпрати ми нощни ветрове...
В твойте мисли и живот да ме повикат...
-
Вятър вей,душата стене
и много е далече Бог.
Щастие за мене нема-
живея аз по устав строг.
Само вечер разполагам
със себе си, и своя сън.
Днес живота го налага,
а утре аз, дали ще съм...
-
Ветровете на промените се бият...
Влачат път, посоки и страни..
Ако във нозете ти ме скрият...
Спри да стъпваш, моля, полети!
-
Не е трудно никак да лети
идеята, щом тя е млада,
но й сякаш много по-допада
прегръдка земна да я сполети...
:)
-
А пък ако остарее...
Хладничко мазе да търси...
Може и ателиенце...
В което с хъс да се насвърши...
[lol]
-
Е, рано е да мисли края,
когато няма още старт,
затуй е по-добре с омая
да живее в устнте на бард.
:p
-
Те, устните, са със претенции...
Кола, въздух и водичка...
Но Идеята е друго нещо...
Тя върви, върви едничка...
:)
-
За идеите е писал Платон,
доста хубави, най-прелестни слова,
що сияят като бляо злато,
ала теб не те привлича това.
[lol]
-
Ако споменеш отново...
За тези "тънки Платове"...
Ще те прегърне нощен огън...
Треска ще те затресе!
[evil] [lol]
-
Тя треската затресе и отмина
и лоши спомени аз нося
ала зная, моя мъничка бамбина,
че от тебе чудна треска прося...
[lol]
-
Аз церителка съм славна...
Със среднощни смс-и...
Секвам и оставям гладни...
Вси тресчици, само сТресът...
Дето следва ме доволно...
Оцелява до "отново"...
:]
-
За чаровния Ви "стрес", милейди,
остриета, мечове ще блеснат
и ще се водят философски - рой - беседи,
че обожавам нощем да съм стреснат!
(:
-
Обожаваш нощем да си стреснат,
но уви каква е тая стряска
дето само тебе тряска ?
И нузете ти улекват
падаш на земята днеска
и оставаш без словата твой досадни
чак до сутринта брисани
и много ясно описани
[lol]
-
Тресе го треска някой тук
и много се натиска.
А тя обича някой друг-
не чува и не иска.
Така върви и днес света,
така и продължава.
Нахалника със пръст в уста
захапан пак остава.
-
Ако утрото на вятър се обърне...
Бих ли литнала в света...
И да се върна най по тъмно...
Със звездици във коса...
Може, ако имам дума...
На късна, обедна, зора...
-
ЗАМИНАВАМ НА МОРЕ!!!
ЩЕ ВИДЯ СЛЪНЦЕ И НЕБЕ!
ГОЛЯМА РАДОСТМЕ ОБВЗЕ
РАДВАМ СЕ КАТО НА ТРИ - ДЕТЕ!
-
Лоча сока
и се смея
ех че весело е днеска
иде ми нараво да запея.
Радвам се за тебе анонимке
весело прекарване ти пожелавам
на морето много е горещо
да не хванещ тен зловещо!
[lol] [lol] :p
-
Мръсни купички привикват ме да тичам...
И в мивката се ширят кат' в кесия...
Дори да са жълтици - не обичам...
Да ме юркат. Няма да ги мия!
[lol]
-
Телефонче искам ново,
но глупакът от Хенди го чакам много.
Вече капару сам дала,
а още тоз мръсник го няма.
Поръчала съм го от три дена,
накрая ще си срежа някоя вена.
Днес ще ходя на море,
къде се загуби идиота под тва небе.
Накрая от Варна телефон ще си купя,
а неговия - ще счупя!
-
И грейва твоят поглед светъл
щом видиш ме отново ти
с усмивка нежна ме даряваш
и караш сърцето да тупти.
С две ръце разтворени
към мене се насочваш в миг...
Прегръщаш ме
и правиш ме щастлива!
-
Педи 10-на дни водата
на варн.плаж стана мн.
студена. 1 човек се удави.
За малко втория щях да
съм аз.
Морето е море,
но не е за мене.
За малко не умрех-
водата бе студена.
Бях влязал много аз
много нанавътре.
За миг водата охладне,
едва се жив измъкнах...
-
Незнаете хора колко ви блазе...
Аз заминах в Uk на бригада
и няма за мен студено море
има само зелено поле...
Има и нещо хубаво в това
например-срещнах любовта
Има и нещо лошо сега
срещу мен живеят той ... и тя...
Ах българско синьо небе
и синьо солено море
с български силни мъже
къде сте сега къде....
-
Не знае никои къде
съдбата си ще срещне.
Дали на Черното море
във черна неизвестност.
Или на зеленото поле.
Там някъде, където,
отгоре само е небе
и слънце само свети.
-
така е..това се нарича Съдба
и с всички нас тя постъпва така.
Незнаем утре какво ще ни се случи
но знаем няма да е като днес
и дори планът да не се получи
ще продължим да плануваме нощес..
И като слънцето незакъснявайки изгрява
така Съдбата не спира да се подиграва
Всеки ден изгряваме с надежда
а накрая все нещо не се нарежда...
-
Лежа си аз на компа полу заспала,
и си разглеждам новия телефон с наслада.
Мислих си за преди и за това колко го чаках
Какво става с този w660i
се едно е носен от Дубай!
-
И аз лежа, но съм някакси унила
няма ли утеха за душата ми мила!?
Преструвам се, че съм добре,
и уж спокойна ще си лягам,
но това, което ме зове
няма как да го избягвам!
-
"Дождик" прокапва от песен на "На на"...
И някак по-свежест ми прави деня...
Ако понеча със мен да остана...
Ще трябва да свикна с усмивки в уста...
(:
-
Слушам песнички така любовни,нежни,
а наоколо е благодат безкрай
намерих рая и тука си оставам...
обич само ще раздавам. [heart__]
-
Сега, до
-
Сега, доори сега
отново не разбирам,
защо една тъга
отново ме намира.
Защо и днес сега
в това чудесно лято,
навсякъде със мен е тя-
пак трови ми душата.
-
Усещам как човърка ме отвътре...
Трънче някакво, бодливо...
Моля те, недей да ме отблъскваш...
И никога не ме притегляй силно...
-
Целомъдрено съм се прибрал,
сякаш всичко е по план,
трябва ми един успял
да намери улица "сезам"...
-
Празно ми е и някак чуждо
уж това което искам - имам,
а вътре в мен е някак пусто,
че не давам, само взимам...
-
Календарените странички...
Са същи маргаритени листенца...
Но почакай, обещавам ти...
Някъде аз /скоро/ ще те срещна...
За да те прегърна и с очите си...
Да те нацелувам до любов...
Какво се случва със мечтите...
Когато са се сбъднали, Живот?!...
-
Мишката немога аз да движа,
с очите леко вече мижа.
Спи ми се много,
но ако заспя ще е дълбоко.
Няма да мога да стана
и ще пропусна обаждане от мама!
-
Music, Photography, Poetry, Dance...
No way to describe our romance
There are so many ways, undiscovered ways
To express yourself in your kind of art
Sex is Art and you, you're my artist
Make my heart sing
Picture my happiness with your caress
Tell me everything I'm afraid to say
Make my voice trebmle after your pray
And then my mind is going to surrender
Surrender the ego of decent mode
And we will dance, oh, how we are going to dance
Two people, two souls...
Dancing together their Love
:)
Тъкмо постнах това в профила на моя приятел [heart__]
-
Хванала съм толкова моменти...
Че са ме разтеглили на кръстопът...
И стрелките в мене си усещам...
Дано не стъпча нечий чужди път...
Защото би било фатално...
Аз не съм убийца на мечти...
Ако стъпя криво - да, ще падна...
Но ти не идвай да ме утешиш...
Аз вече по-сама съм. Уж голяма.
-
Да не идва, да не те утешава,
да те остави сама в свойта забрава,
да не те подкрепи- ако стъпиш накриво
това би било гадно, безлично и сиво.
Аз търся приятели нови, чудати,
мили, безумни, щастливи и тъжни- хвъркати-
на теб бих ръката си своя подала
ако поискаш и мига хванат от мен бих задържала
за миг и за два, и отново обратно към теб завъртяла ;)
-
Еднообразието е сложен кръговрат
особено щом връща те назад
много тъжно ми е да те пусна
но какво си ти-емоционалност пуста
как се вкопчих в теб като в играчка
а към бъдещето все не правя крачка
Аз ще те заровя- облак грешен
някой ден ще си за мене "вчерашен"!
-
вчеращният вестник
и отмилия ден
пазят спомени далечни
и се впиват в мен;
неведнъж посягам
ги изсхвърля с замах,
но за в бъдеще залагам
ще чета ги в захлас;
крачката напреде зная
вече ще отмервам аз
щом от миналото пари
и рецитирам ги наглас.
-
Ах, колко спомени от тука
скачат връз душата ми сама,
а както ме налегна "махмурлука"
отново аз се сещам удома.
:)
-
Стига пи, а хващай със усмивка...
Римите /ще дойда ей сега
само да измия и чиниите...
и тенджерки от чорба/
[lol]
-
Важно много е с усмивка
да се търкат съдове във мивка,
защото дълг на всеки е свещен
да се усмихва всеки ден.
И мен ме дълг сега зове,
колега ще го късат - ще реве
и вика ме на помощ, че умира...
но не пречи туй да пием бира! [lol]
-
Все поводи за пълни чаши...
И две луни ще ви изпращат...
По пътя към дома безстрашни...
Криволичещи до блясък...
:p
-
От бира сал' едничка
аз не криволича...
виж, до твоята ръчичка
бързо падам ничком.
[lol]
-
На земята не е меко...
Ала как обичам само...
Аз и със, и без дюшек...
Да се тръшкам тамо...
[inlovee]
-
Дори да не обичам да се тръшкам в Земята,
често ми се случва да си чупя главата.
Защото мечтая, мечтая, мечтая...
И от високо падам накрая.
-
и да падам- пак ще се изправям
и да губя- пак си заслужавам
да се изправя- отново да вървя
да се опитвам- без пламък да горя..
какво като ще губя?
а ти какво спечели?
дали така в борбата
себе си намери?
[namigggg]
-
Самотна съм – това е вярно
Не крия колко много ме боли.
Денят изгрява в ново черно
и залязва с перелина от мъгли.
Разнищвам тантелата на мрака,
протегнала безпомощни ръце,
замислена дали още да почакам
изгревът на твоето, на синьото небе...
-
Чакай и аз така ще чакам
надежда винаги има нали?
Чакай и аз ще чакам
защото света не е само сълзи!!!
Ще идват хора нови и все по-дорби
ще си отиват и пак ще ни боли!!!
Но ще чакам пак новата среща
и по пътя напред ще вървя
дори планини да имам насреща
ще вървя докато всички пътища извървя!!!
Ако искаш-тръгвай с мен
по пътя да не сме сами
тръгвай ... защото времето върви
срещи и раздели е то-ЗНАЕШ НАЛИ???
-
Знам , знам ..
Жалко е това ...
Как да стане така, че по- добър да стане света ...
Ако нямаше лоши хора, друго щеше да е сега ...
Нямаше да има толкова зло по света ...
Хората щяха да има какво да ядът
и щяха постоянно на ближния си нещо от сърце да подарят ...
Мъчно ми е за бедните хора по пътя прашен и студен ...
Мъчно ми е и се надявам да им помогне някой ден ...
Някой добър човек ... Някой като мен ... :p
-
КАКВА Е ТАЗИ СКУКА, БОЖЕ?!
КАК МОГА С НЕЩО ДА СЕ РАЗВЕДРЯ?!
ДА ЛИТНА ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА – ЕДВА ЛИ МОЖЕ,
НО МОГА МИСЛЕНО ДА ПОЛЕТЯ...
-
Радост, еуфория ме е обвзела,
но тази умора...дявол я взела
колкото щастлива,
толкоз уморена...
Ужастно е наистина
каква е тази теорема!!!
-
Любовта напълно ме е обладала,
от нея немога да видя правилния път,
на всеки по нещичко съм дала,
а сърцето скрито, плаче в мойта гръд..
-
Нощта прелива вече,
а имам нужда да летя,
но нещо простичко ми пречи -
нямам пеперудени крила...
-
Не може нищо да ти пречи
последвай ме и затвори очи...
Защо копнееш за крила на пеперуда,
щом имаш си мечти.
Аз всеки ден на техните крила пътувам,
светът когато ми дотегне
все имам в шкафа някоя забравена мечта
и бягам,бягам а после летя...
Да знаете само как обичам това...
-
Сега съм всичко,
вода и облак и природа.
И мъничко чилече
мечтаещо и несвободно...
-
То има ли хубаво утро
Когато мълчане ме стъмва...
Отвътре до сЪлзи е люто
И дълбоко, и писък, и стръмно...
-
НА ВСЕКИ
На всяка утрин и на всеки ден,
като на подарък гледам.
Надеждата, надеждата е в мен,
а тя умирала последна.
Живота наш планиран е така,
от кой, и Господ го не знае.
Сега си тук, подаде ми ръка,
а утре виж дошъл ти края.
Затуй на всеки слънчев ден,
на облачето бяло на небето,
се радвай, радвай като мен
и нека пее песнички сърцето...
--------------------------------------------------------
-
Тук си много прав ,неземен .
Над въпроса размишлявам тия дни
иска ми се да не мисля,
но не мога и
стигам до важно заключение:
Че не е важно утре аз дали ще съм тук
важно е да си спомнят за мен ,дори да няма звук
от моето дихание,от моите мечти.
Ще горя и ще живея
напук на тия лоши дни.
-
/реплика на Тони/
Напук на тия лоши дни
на нашта участ земна,
която със безброй злини
доброто в нас отнема.
Напук на този калпав свят
нещастия и беди големи,
ще пеем...ти си още млад-
и ще дочакаме промени.
Ний вярваме, ще дойдат дни добри
и нови времена ще дойдат.
Светът да чака май се вече умори
от свойта участ недостойна.
Кажи ми Тони до кога,
ще бъде,
ще е все така?
-
днес чак разбирам какво е ЛЮБОВ -
днес когато я губя завинаги!
днес се сещам за дефинията на страх
когато се досвам до простичкия цинизъм...
днес се промених с нещо и неочаквано
днес точно рабирам какво е тъга
когато не можеш да върнеш нищо обратно
и знаеш, че всеки е сам със свойта вина...
а пък мене дилема ме чопли отвътре:
как да постъпя - незная, незная...
да гледам тоз ужас до утре
или с инжекция да търся аз края?!
как се убива това, което най-много обичаш?
моя мъничка Брита, моя радост, моя тъга...
-
Дните ми са като преспа
Бяла, викаща, студена
И само ти със много нещо -
твоята любов - отнемаш
Този страх - да я прескоча
Този ужас - да я чакам
За да се стопи, нарочно
За да дойдеш не разтапям
дори снежинчица от нея...
Обичам те /в душата стена/
-
РАЗПЛАКАХ СЕ - НЕ ЗНАМ ЗАЩО! -
А ТРЯБВЯШЕ ДА СЪМ ЩАСТЛИВА,
НО СВИТО, ЦЯЛОТО МИ СЪЩЕСТВО,
ОТ ЦВЯТ И БОЛКА ДНЕС ПРЕЛИВА...
ЩЕ ВИДЯ ПАК ОЧИТЕ ТИ КРАСИВИ,
ЩЕ ТЕ ДОКОСНА ПАК НАЯВЕ...
А МОИТЕ СЪЛЗИ ТАКА ЩАСТЛИВИ
ОТНОВО В ТВОИТЕ ЩЕ СЕ СТОПЯВАТ...
-
Напукана съм като карамел
По зъбите на твоето обичане
Защо и как успяваш в мен
Да направиш прах от всичкото
Което ме придържа за ръцете ти
Което ме привързва към очите
Напукана съм. Днес е ден
Да помълча /неистово/
-
Направо свят ми се завива,
като чух това..
Но явно малко се преструва..
Не мълчи сега!
Говори ми,искам да те слушам,
в миг за мъничко поспри..
И после уморена отпусни се,
и говори със всичките звезди!
-
Във името на шоколада и на чипса,
ако от тук да минеш ти се случи,
остави ми редче-две, че страшна липса
от главата до петите ме улучи.
-
Във името на хубавото утро
и на всяка нощ по ласки голи
редче-две ей тука
оставям ти, копнеже мой!
-
И щастлив съм, малка моя,
че даряваш със внимание тоя,
дето тебе трябва да дарява,
а пък ей го пак, че се скатава!
Не че нещо обвинявам
аз по тоя повод,
само мъничко се посмущавам,
ала зная – има довод!
-
Ако ти изричаш щото
искам аз да изрека,
то тогава пак наопаки
мен ми иде да мълвя:
Не е тъй, недей терза се,
пак ще стане срещен час.
Стягай гащи и чорапи
във неделя пак ще има нас.
-
И при мен не е на шест,
всички ме отхвърлят нещо,
чувствам се като игра във quest,
вече чувствата не са горещи!!!
Защо така, защо се случи,
защо съдбата ми в живота не сполучи,
защо приятелите се превърнаха във непознати
защо така, какво се случи,
защо моя милост във живота не улучи???
-
Утрото добро е, да,
ала аз си имам тук една беда -
като нямам вкъщи нет целебен,
то е ясно - ще се ползва нет служебен! (:
-
Хубаво било да поработваш
и да имаш нет платен, ех, кеф,
докато не дойде срокът
за заплата - само лев...
-
Ах, по болното ме как настъпи -
не искат хората играчки скъпи
на изплащане да свият -
по-лесно да се самоубият,
а все във кеш купуват,
мойте призиви не чуват
и да се правя трябва на акула,
ако не искам банков превод - 0!
-
Нещо смисълът ми бяга,
пее във ушите здраво
руска музика и ето...
пак ми чезнат редове, което
може само да ти казва
каква съм лейчица на/празна.
[lol]
-
По-полека с музичката руска,
че акъла песните ти взеха
и в крайна сметка, който много руско пуска
започва той на руски да си шпреха! [lol]
-
Вече казах няма "шпрехам руски",
има "говорить по-русски" и
ако не спреш ще взема да не пускам
и разни други чудни "дреболии".
:p
-
Знаеш мила моя, че
габЪркам те и правя шутки,
а пък истината ще рече -
обичам теб и тези ни минутки!
(:
-
От любов ми иде... да се къпя.
След любов - във банята да вляза
и май ще дойде много, много скъпо
от любов таз сметка. Но ще газя
аз до колене, та и отгоре,
само да обичаш, мило мое!
[:
-
Обичам аз, обичам -
и теб и шоколада,
но душичката ми страда,
щом към банята затичаш!
И трябва сбогом да си взема
аз със тебе в тоя миг,
че щом към банята поемеш
губи се един поне светлик! [lol]
-
Доброто настроение е мак,
който устните ти пак е наокичил
и просто зная си, че няма как
да не ми се предаде... обичам.
-
Не искам настроение да кичи
устните ми що тъгуват,
искам твоите, момиче,
твойте устни мойте да рисуват!
-
Ще рисуват и ще мацат
като Пикасо, като бояджия,
само още малко вяра
във влаковата линия.
-
Ах, влаковете толкова са бавни,
че търпението ми дарайлира,
ала нищо, мъките са славни,
щом усмивки две събират.
-
Навън покапал слънчоглед е
и е топло, и е златно.
Колко ми напомня теб
/една златистомедна капка/
и когато ще залезе
ще ми донесе цветя
като рози кръвчервени,
като твоите уста.
-
Отдавна сякаш роза
не съм на тебе подарявал,
но с тази слънчева прогноза
време майче е да се поправя. :)
-
Подарявай аромати
на сапунена роса,
а пък другото е щастие,
покълнало върху дланта.
-
Трака-трака, днеска някой ще дочака
да пристигне друг със влака,
и кой е батко, кой е кака
значение няма за мерака.
-
Път от вкъщи, та /въ/вкъщи
от сърце, та пак в сърце,
където късно ще ме гушнат
топло влюбени ръце...
-
Прекрасен празник имахме днес,
с моето беби си купихме чисто нов мерцедес :)
-
Лято
като злато
над нами се изсипва
и всинца ни съсипва.
-
Отива си вече прекрасното лято,
изпращат го птиците сбрани на ято,
а може би гонят го натам, накъдето
всеки би искал даму е топло в сърцето.
-
И малко по-късно пак е времето топло,
понякога /всъщност/ сгорещява живота
и не ща да помръдвам сред тая ми жега.
Ех, пролет да беше, не ще имах проблеми (:
-
Carpe diem! - извикал е Хораций
и никак не е бил глупак,
заслужил си е рой овации,
но времето изплъзва се все пак! (:
-
И както презасилено се сурка
обича да ни сблъсква и разделя,
то може би е алчно или бъркам...
Но все едно. Не мисля в тази жега!
-
Жегата и в моя мозък се прицели,
та обхвана ме склероза
и забравяйки от спомени парцели,
се помислих като Kristo виртуозен!!!
-
:D
Ти имаш хубави ръце,
щом пак римички запишеш,
хайде, Мое сърчице,
нещо хубаво издишай...
-
Ето на!... Издишам...
и с римите които пиша,
звънкащи кат' акордеон
издиша също аромат...
от пилешки бульон!
-
Тук някой мил вегетарианец
силно ще се разгневи,
затуй те моля доста явно
за пилешкото си мълчи!
-
Е за краставици ли да си говорим!
Тази тема е за дилетанти,
По-добре е друго ний да сторим
и да си полафим за... за... тиранти?!
-
Някога, назад във времето,
моят татко ми издири
едни червени, та червени,
ала къси - нямах сили
да порасна наобратно
и се стигна до проклето
отказване от тез тиранти.
Полафихме. Е, общо взето (:
-
Не знам сега какво да пиша тука,
главата ми съвсем изкука
и вместо музата да яхна
последнта изчезна та се махна. [lol]
-
Ами намери послушна,
само нека да е мъжка,
че съм лекинко ревнива
(пожар обхваща лесно нива).
И вместо да я яхваш ти,
просто тук я изпиши.
-
Ей на - изписвам я веднага:
антипод е тя на баба Яга,
с дълга - почти де - хубава коса,
срамежлива, обичлива - прави чудеса,
с плътни устни, мека кожа
еротиката буди в мойта ложа,
а очите, ха, очите,
те са смисълът на дните...
Оп, май трябваше да бъде мъжка...
е... след дъжд - качулка. (:
-
Дръжки!
Май за да не се налагаме
трябва бързо да си лягаме,
че в полунощ магия веща
разваля се и силно нещо
те поваля, та заспиваш.
А днес дали пък друго имаш?
-
Мила, познат съм още като "Тъмния Врач"
и Гандалф с мен не може да се мери,
тъй че, приготви ми се за дълъг мач
и с фокусчета ти недей се пери!
-
Ти знайш ли, мили, що е Врач?!
То по е ниЗко от вълшебник,
тъй че Ш-Ш-Т и хайде пак
да се редуваме на смени (;
-
Йрерхията на магията
изглежда ти е непозната,
врач нарича се мисията
на онзи със рогата.
-
"Врач" е всъщност само лекар,
докторче и стига толкоз.
Как да получаваш смееш ти човека,
получил 6 на изпит?
Морков!
-
Пак на моркови и краставици
те избива да римуваш,
я опитай със пържоли върху трици
или се срамуваш?
-
На диета безусловно,
ще се храня вече здравословно,
храни без мазнини и майонеза
превалират в моята трапеза.
Краставици, моркови и дини
ударна доза витамини,
картофки със масло-
безвкусни ГМО :)
Няма място за пържоли,
питаш се защо ли?!
Приветствам новия режим,
резултатът- неопровержим :)
-
Резултати вади чрез диети,
само здравословно хапва,
аз пък "ръцам" си спагетки,
че и биричка си капвам.
Не живея без пържоли,
ала мусакичка препочитам,
всички питат ме защо ли,
с плод и зеленчук да не опитам,
но какво да правя като в мене,
звярът - хищник си живее,
сит ли е спокойно дреме,
иначе за шоколад след хапване вилнее.
-
И в мен живее ненаситен звяр-
бисквитено чудовище, познайник стар,
яде си всичко що се хрупа,
безсъвестно калории си трупа.
Иначе отговорното ми его
отказва да се бори с него,
друга алтернатива си намира-
с танци калориите балансира.
-
Пак съм на диета "здравословна"
( за кой пореден път без шоколад).
Скоро ще се носи миризма зловонна,
ако не хапна нещо, ще умра от глад! [oops]
-
Внезапна носталгия обзе ме
спомням си със умиление
90-те години- наш`то време
вълшебно детство- приключение.
За всичко намираше лек
Д-р Куин лечителката,
на мъдрост ни учеше Педя човек,
на старание- учителката.
На аудио звучеше Dj Bobo
докато лентата се оплете
на пръст навие я- готово
какво изобретателно дете : )
Захарно петле, памук,
ледено сокче, чипикао
лакомства-не свършват те дотук
тублерони и какао.
Навън е тъмно вече
но игрите продължават
не се сърди човече-
децата му се наслаждават.
Изпълнява кака Лара
милион и едно желания
в това се крие чара
на детството ни- мания : )
-
Заминавам!
В мене има радост и вълнение и страх
Заминавам!
Месеца измина бързо-не разбрах!
Заминавам!
Искам го и тъй силно го желая
Заминавам!
Ала шубе ме е да си призная...
-
ЛОН KuRwa DON
"Hello" и малко дъжд
english,turkish,polish - на веднъж
Little bit of rain - Здравей
английски, турски, полски-in the same fucking day
Samochódem,With underground or пеш
the time is gone - можеш ли да спреш
"Te iubesc" , "я тебя люблю" , "Je t'aime"
искам те на задна , по корем.
Знаеш що е "çok güzel"
културното на "I can fuck you well..."
"Bonjour" , "Привет" , "Cześć" , "Здравей"
first page of "The Independent" for today
Hа банкнота Кралицата е Funny
is it all about the money???
днеска си добре - утре неразбран
Kрай! Enough! Aman!!!!!!!!
-
Не ми се мисли колко ще вървим
все така преди да паднем долу,
дето всичко ще изкорени
гневът ни хорски, без едната злоба...
-
Прохладна майска нощ е ...
и Дунава навярно е заспал ...
А аз и съвестта ми
пак играем покер ...
Обичам тези нощи,
в които губя и си плащам -
"съперникът" ми щом е оцелял!
-
Знаете ли, че времето голям проблем е,
защото разделено е на време -
минало и бъдеще със настояще,
което съществува ли - не схващам,
но ако нещо има все пак смисъл,
то това е весел да си, вместо кисел!
-
С твоята "лечебна" философия
не весела, не кисела аз ставам,
а най-непредсказуема атрофия
на мозъка пак мисля, че ще хвана.
Но какво пък толкова, щом пиша,
значи някак още оцелявам
и ето - малко свежа и умислена
по залез слънце с лукчета загрявам (:
-
Философия, лукчета и чай от мента -
само толкоз, мила, мога да ти дам -
не побира джобът ми и 20 цента,
но надявам се да стане по-голям! [lol]
-
От теб, любими, само философията,
ала няма лошо във това,
то от парички много, от удобства
ленива котка става любовта.
-
Абе да ти кажа, само със филосфия
и любовта не оцелява в София
и ще трябва повечко да се старая
като първия път да те омая. :)
-
За омайване съм много лесна -
чинийки всекидневно мий,
приготвяй папане чудесно,
леглото вечер оправи
(и после сутрин), а пък аз
ще ти пиша само рими,
ще купувам и цветя
просто ролите ще размениме [lol]
-
Сакън!! То и това остава -
жената на мъжа цветя да подарява!
Чинии да мия - някак ще се справя,
със чорбите - може би,
със леглото - няма изгледи да се прославя,
но цветята - забрави! [lol]
-
Готово! Даже мисли да четеше,
не би се справил по-добре.
Другото е лесно, но цветята
предпочитам ги от твоите ръце.
-
Ах, как ме изпързаля,
чак сега го осъзнах!
И дрехите нови на краля
не го направиха така за смях!
-
Пише ми се, страшно ми се пише!
Няма ли съфорумец един,
който в рими да издиша
всичкото, което го крепи?
(:
-
Дишам, а в гърдите ми е празно,
място само за сезони,
а за чувствата е тясна
барикадата от еталони...
-
Не е честно у поети
да се струпва празнота,
но такова е сърцето им -
струни арфени с лица,
които виждат, преживяват
и предлагат своя лек,
а каквото им остане
преглъщат го като Човек...
-
Светулкова, отново ме усмихваш!
Тъпото ми настроение затри!...
Няколко реда написвайки,
душата ми освети... [shame] [inlovee]
-
Напоследък често ми липсваш -
нежните рими, песните руски
и всички усмивки, които
правеха дните сладоледено вкусни (:
-
Липсваш ми, понякога даже повече -
спомени изплуват за отминалото време,
когато поезията ме изпълваше и значеше,
спомням си какво остави тя и ти във мене..
-
Форумче чудесно,
писането - лесно (:
в мен е музикално,
че многострадално
лошото изтече,
шефчето пък рече:
"Стихчето работи".
Тука не роботи,
а хора сме си чисти,
нищо, че без листи
пишем до забрава.
Чудно място си остава!
=:)
-
И на мен ми липсваше да виждам ваш'те аватари,
хубаво е да се завърнеш при приятели стари.
Хайде, напред към стихове и публикации -
Шефче - за форумчето - адмирации!
-
Чудно място за поети,
за приятели добри
и за странници с куплети,
вплели в чуждите игри.
-
В нета необятен пак се лутам
Темичката стара рекох да разбутам
Вълна романтична пак ме е обзела
На сватба съм канена и към Варна съм поела
-
И любовна треска ме обхвана
но приятелите мои, стари,
мен остави ме таз "дама",
не оставят ме- какви другари!
-
Къде се скрихте, римотворци,
каква съдба ви е отвела...
уви, прашасаха широките прозорци,
на нашта стара цитадела...
-
На къде внезапно отлетяхте,
спомен тук след вас има,
знайте, че следата ви е жива,
отпечатък на душата несравнима.