Твоето форумче
Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Октомври 27, 2005, 12:32:18 pm
-
Душата ти е моя. Не разбра ли?!
Забравяш го понякога. Нали?
В небето на копнежите ни гали
крило на птица бяла. Рой звезди
в косите ти цъфтят и се разлистват
с красиви крехки, нежни стъбълца.
В кръвта ни дива чувствата се плисват
и правят рани , и лекуват...До кога?!
Навярно чак до края на всемира,
до сетната въздишка , след това...
Любов такава просто не умира.
Тя трае вечно. Няма правила.
-
Ех любов...любов...понякога е толкова жестока че прави добрите хора да бъдат тъжни за неопределен период от време... :toofunny:
:flyingkiss: :kissoflove: :lovetogether:
-
Любовта е като слънцето- понякога е горещо, друг път облаци го закриват, понякога вали дъжд или сняг и изтрива следите му.
Но то винаги, в крайна сметка се усмихва. [slun]
-
има ли я наистина?;(
-
Разбира се, че я има ,сладурче. Трябва само да откриеш своята.
Или тя - теб :)
-
:) Освежаващо стихо. Малко си се поувлякла с тази вечна любов. Къде е да я видя?
-
Вълшебно е!Браво!!!Целувки!!! [heart__] [heart__] [heart__]
-
:) Освежаващо стихо. Малко си се поувлякла с тази вечна любов. Къде е да я видя?
В сънищата ни, Ради, в мечтите, в капката,пречупила и отразила лъчите на Слънцето, в калинката, толкова червена и нежна,...изобщо навсякъде, стига да имаме очи да я видим и сърце, за да я почувства и съхрани. :) [heart__]
-
Вълшебно е!Браво!!!Целувки!!! [heart__] [heart__] [heart__]
И на теб, мафиотче [lol]
-
[cvetee]
-
[inloveee]
-
Любовта е такава..
Тя е измама..
Тя мами момичета момчета
кара ги да се чувстват като
изоставени зверчета.
Любовта е болка и тъга
присъстваща в всяка една душа.
Любовта е сълзите по нежните лица
на младите хора по света.
-
Любовта...
Стремим се към нея като странници в пустиня,
изпили последната си капка вода.
Оазиси, миражи и бедуини -
приказки от хиляда и една нощ, игра.
Любовта е толкова капризно цвете,
че повяхва, ако кихнеш по-силно дори,
затова и се радвай, като на ръба вулкански,
като на сламка за удавник и помни,
че това, което не ни унищожава,
трябвало да ни прави по-силни...
Дали?
:) [heart__]
-
Може би знаеш ли ?
Може да накара сърцето по силно да кърви.
Мисли да се блъскат в главата
както големи вълни в камани.
Любовта е спътник на всеки един живот
лесен или жесток тя е като порок..
Но искам аз да изпитвам тази страст
бих жертвал свободата си дори
само да се чувствам любим!!
-
Да, мазохисти сме си по природа -
май обичаме да ни боли.
Дали си струва?!
Любовта е от странна порода-
когато умира, най -красиво блести,
когато се ражда е наркотик всесилен,
когато е в апогея си-просто летиш.
Любовта е и винаги ще бъде
неотказен, чисто човешки фетиш.
-
[bravisimo] :flowers: :kissoflove: [kiss2] [evala]прекрасно!
-
Душата ти е моя. Не разбра ли?!
Забравяш го понякога. Нали?
В небето на копнежите ни гали
крило на птица бяла. Рой звезди
в косите ти цъфтят и се разлистват
с красиви крехки, нежни стъбълца.
В кръвта ни дива чувствата се плисват
и правят рани , и лекуват...До кога?!
Навярно чак до края на всемира,
до сетната въздишка , след това...
Любов такава просто не умира.
Тя трае вечно. Няма правила.
Душата ми е твоя. Не признавам
и гледам те с надменна тиха жлъч,
защото тази болка ме отравя,
във мрака на плътта ми ти си лъч,
разрязващ дремещото ми себично Его
и каращ ме да стена от копнеж.
Не съм човече от конструктор"Лего",
не съм ти конче в цирков стар манеж.
За мене любовта ти е отрова,
с паралитично-гърчав див ефект.
Душата ми е твоя, но остава
на мене правото от теб да търся лек.
-
добър си
-
Благодаря :)