-
Ами аз като си харесам някоя стихче си го запаметявам в компютъра.Ако смятате че има подобна тема я заключете,ама все пак реших да я пусна,понеже наистина има стихчета,които силно ме жегват..
-
Филмът свърши..но с нея или с мен?
By Lucky
Филмът за нас отдавна приключи...
Може би сега, приятели сме само...
Сърцето си обаче аз не заключих...
Макар и наранено, то остана цяло...
Влюбен си! Адски много ти завиждам...
Щастлив си.. а може би не!?
Тя е хубава, до нея аз те виждам...
Но, когато всичко свърши аз взех твоето сърце!
Споделяй ми.. разбирам те напълно...
Кажи ми, още ли откриваш мен във нея?!
Или пък искаш любовта ви да е дълга...
Все тая.. аз без тебе мога да живея!
Раздвоен си.. знам, това така боли!
Наранен си... но ти казах, че ще страдаш ти...
Обвинен си.. че не си забравил ти...
Наще дълги нощи... наще дни...
Тя ревнува, идват куп скандали...
Филмът и със нея свършва май...
Тя го вижда, че ти липсвам, не разбра ли?!
Обичаш ме! Сега и го признай!!!
---------------------
Погребението
By black embrace_f
Погребението на мечтите ми ще е грандиозно...
Ще присъстват всички сподавени болки...
И ти ще си там. Ще видиш колко е страшно и грозно...
Подай ми ръка - ела да направим из Ада няколко обиколки...
И двамата в черни спомени трябва да бъдем облечени...
Нали така повелява традицията за опечалените?...
Потъват в студената пръст думите ни набързо изречени...
Защо трепериш? Нима вече усети дъха на умрелите....
Небето е сивкаво, със зловещи оттенъци...
А клоните на дърветата приличат на лъскави саби...
Не чувствам..Сърцето ми е пристегнато от назъбени ремъци...
Смъртта и твойте надежди така безмилостно ще ограби....
Кървавите ми сълзи нищо не могат да върнат...
Моето тяло заприлича на куха обвивка...
Животът ми катастрофира и на мокрото шосе лежи преобърнат...
А ти си доволен...Познавам добре тази ехидна усмивка...
---------------------
Наместо истинска сълза
By KUKLI4KATA
Луната ги погледна мълчешком
(навярно не разбираше защо е всичко) -
жена до мъж във бял файтон,
с красива, но изкуствена усмивка...
Пътуват заедно, под една звезда,
решили твърдо да споделят пътя.
И тя целува свежите цветя,
а той... случайно ли ги стъпква?
Жена и мъж споделят тишина
с останалата тънка, крехка нишка.
По пътя си той хвърля нежността,
а тя... защо прикрива своята въздишка?
Поглежда го с кокетна самота,
а в погледа му - ледена вихрушка -
разсича отведнъж любов на две,
а той... не чу ли нейната молитва?
Луната ги погледна мълчешком
(навярно думи са излишни) -
а тя... наместо истинска сълза
отрони пак изкуствена усмивка...
П.П Знам,че не е на KUKLI4KATA,ама все пак тя го беше побликувала...
-
не знам коя беше авторката..моля някой ако се сети да ми каже...
За твоито тръгване
и тихите ти стъпки
Почти готова бях.
Почти.
По дяволите всички
евтини отстъпки...
Ще се разплача.
можеш да се спреш по милост
за минута.
Кажи ми,
че от днес ще идваш
само във безсънните ми нощи.
По-често ще те виждам във кошмари.
Не ме е страх,
че ще се будя в пот обляна
каквото можем сме си дали.
Не ме е страх... а само как треперя
и кой ще ме загръща нощем
не искам дявол да го вземе да си тръгваш
кажи й... аз не съм готова още.
Кажи й...
Няма да й кажеш.
Навярно твърде закъснях.
При мене спри по милост
само за минута.
Аз бях почти готова.
Бях.
-------------------------
Прости ми
by Gentiana & Blue_Rose
Ако продам от себе си частица по частица
душата, която със болка ти взех...
И като цвете, почти неразлистено,
да увяхна през твойте погледи - лед ...
Ще намериш ли сили от своето безсилие
само за дъх моето отлитане ти да простиш...
Ще забравиш ли мислите, впити във мисли,
които те следват, преди да заспиш...
В тази нощ аз съм безумно самотна
и какво като сняг чист навън вали.
Бяла празнота. Не мога да я преглътна.
Ровя с пръсти в миналото. Нека раната закърви.
Нека се отвори отново под небето,
в което птиците името ти пишат с крила,
после ветровете го отнасят далече, където
не мога да го достигна. Полудявам. Върни се! Ела!
Протягам ръце през набраздения вятър,
свойте чувства до теб да докосна във страх...
Защото съм слаба, защото съм няма...
от викане спрях, разлях се на прах...
Частица ми дай, вдъхновена от Рая,
да те стигна, твоята прошка в плач да изкупя...
Две очи, без посока те следват до края
на грешните нощи, на моята участ.
Хиляди пъти преминавах през твоето мълчание.
Не разбра ли, че страшно исках да изкрещиш,
че ме обичаш, че е непоносимо страдание
да ме гледаш как си тръгвам и те изпращам да спиш.
Исках да ме разтърсиш със силните си длани
и да ми кажеш, че съм само твоя и на никой друг,
но се смеех изкуствено и оправях косите си разпилени,
после с приятелите ти флиртувах, ей така, просто напук.
Осмях живота си ... в безпощадна игра,
себе си лъгах, че мога от теб да се скрия.
Убий ме в замяна! Не стига това!
Светът се е сринал! От ярост се пия!
И все непотребна ... и все непозната...
Този студ ме прегръща с твойте упреци страшни.
Не чуваш ли, обич?! Издигнах храм в празнотата,
коленича пред Бог, за нас да се моля!
Но храмът руши се и небето над него е голо,
няма звезди, Господ не иска да слуша, мълчи.
Света бих обиколила като един нов Марко Поло,
дано те открия отново съкровище мое, но...не би.
Ти топиш се като снежинка върху горещи устни.
Изпива те като сладка вода друга, а пък аз
превърната в скитница умирам. Не мога да те пусна,
а да те задържа за себе си вече не е в моя власт.
Блъскам в душата, едно уморено страдание...
кога ще се свърши от мен печал да кърви.
И пак да те гледам ... и пак да се радвам,
на твоята радост, на твойте очи!
Никога вече ...Никога пак.Потъвам отново...
Но тази тъга ще доплува в очите...
да те изплача ... А не превъзмогна.
Защото обичах. Разхвърлях си дните...
И въпреки всичко надежди в полята ще сея
на болката и самотата си и ще жъна сълзи.
Ще се моля да я разлюбиш, да забравиш за нея.
Да намериш пътя затревен към мен отново ти.
Аз ще те чакам. По сто пъти на ден ще се моля,
а нощем ще те сънувам и от болката ще крещя.
Ще изкупя със всичко мое правото да съм твоя.
Дай ми втори шанс! Този път няма да се осъдя сама.
-
Първо да кажа, че темата много ми харесва, надявам се да има успех :)
Второ авторката на безизвестното стихотворение съм аз... [lol]
А ето ги и моите любими, поне през изминалата година :
Gentiana
Горчиво, но с много любов
Отряза ме...
Като с нож.
Поне ме намажи на филийка.
И ме изяж.
Бавно...
Покажи ми, че си много лош.
Толкова, колкото
главата на топлийка.
Аз ще се направя,
че много ме боли.
Дори истерично
ще се разплача.
С пръсти ще се впия
в студените ти очи.
Няма да се смееш, обаче!
Всички наранявали...-
казват за човешките часове.
Дали последният ще ни убие?
Ти си едно много специално момче -
първо мост ми рисуваш,
после сам го триеш.
И ако съм стъпила вече
на измислената му твърдина,
ще падна и ще се удавя
в тази твоя
от безброй лъжи
черна река.
Може долу
и някой крокодил да плава
и да плаче с крокодилските си сълзи
за смачканата ми като хартийка
тъпа нежност.
Направи я на топка,
после я захвърли.
Ще улучиш ли кошчето?!
Браво!
Неизбежно...
Последна глътка
от горчивото питие,
което ми наливаш всеки път
и с много любов ми го поднасяш.
Тази нощ няма да сънуваш
нежната ми плът.
Май ми каза, че кожа не понасяш.
И да не ти хрумва утре да ми звъниш
и в омраза да ми се обясняваш.
Не искам да знам, че не можеш да спиш.
Знаеш ли,...мисля, че...си го заслужаваш.
BLUE ROSE
Проклятие
Към теб ръка протягам. Празно.
Бездънни мисли в мислите разяждат цял един живот.
Проклятие.
Сънувах кървави ръцете ми. Сънувах теб.
Останала без име.
Снимка и ковчег.
Сънувах устните ти. Ти обичаш ме.
В един несъществуващ свят на мрака.
Докосвам те. Илюзий рисуват ме.
Ти си там. А аз те чаках.
Проклятие.
Не съм изманала през дните, нито стъпка
в празни нови светове.
Твърде сложно е. Аз съм в твоите прегръдки.
Ти си ням. И без сърце.
Останаха ми, две последни думи,
на гордост. Курва е душата.
Всичко в бясното благоразумие...
да бъдем зедно, но под земята.
-
Забодох темата, защото и на мен ми се струва интересна.
Пък дано да няма пак против [confused]
Това, което на мен ми хареса най-много за сега е май това -
Последен удар
SkitnicaVmoretO
Ако се вгледам
без да искам в думите...
по дланите им истини се стичат
и може страшно да боли от тях,
но казват, че не ме обичаш.
Аз ли съм тая, която
погрешно изтръгна от себе си
много дълго се вкопчвах в душата ти
но не ме издържаха ръцете ми.
И се блъскат накъсани нощите
в моито тягосно, глухо безсъние.
И отвътре писък на гарвани
ми шепти, че си само безумие.
И се раждаш от моята лудост,
и от двете ми жадни ръце.
Но как да ги слушам, за Бога
щом за теб е готов да умре
всеки зов от душата ми молещ се
за отчаяна глътка любов...
ако те среще отново във нощите
ще се върне с огън по-нов.
Нося в зъби сетните удари
на своито разбито сърце...
все е тая...
дори и последния
пак за тебе то ще даде.
[inlovee] :)
-
Gentiana
Рисувана приказка за нас
Китарата... Акордите и страстни.
Прозорецът, потъващ в полумрак.
И тези чувства в мен,
на разум неподвластни,
които късат струни -
пак... И пак.
Не е валяло.
Още сняг не виждам.
Но сиво е небето.
И горчи
тревога - болка ,
острие в сърцето.
Небе с Луна
и тук таме... звезди.
Студът е нещо, от което страдам.
Но искам сняг над мен да завали.
Снежинки пухкави и много, много нежни,
да бъдат моите художнишки бои.
И този път картината е бяла.
Ще нарисувам приказка
за нас. Със нас. Екстаз.
Опиянение.
Една кристална зала,
в която ще танцуваш с мен.
Пик - час.
Дали съм толкова добър художник,
че тази приказка да оживее ?!
Ех,... не знам.
Небето на декември ми се смее.
Ултрамарин.
Сребро.
Небесен храм,
отворени врати
и златни свещи
които в дъното горят и мамят - влез!
Ела и ти.
И нека е горещо.
Не казвай - утре...
Нека бъде - днес.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
~Insane~ and Unforgotten`feeling`f
в Дуел
На дуел те предизвиквам!
Хайде, приеми!
Да ранявам,вече свиквам,
Оръжие със себе си вземи.
Надвий противника,побързай,
Няма да чакам да пристигнеш
Аз ще подраня-знай,
Ще бягам бавно, за да ме настигнеш,
А после, бързо ще изчезна…
Без дори оръжието да погледна…
Хайде,ако имаш смелост в очите погледни!
Опитай се да ме удариш,
но да знаеш...много ще те заболи!
Няма да те чакам до мен да стигнеш,
от поглед ще ме изпуснеш,само като мигнеш...
Хайде,излъскай доспехи горди,прехвалени...
А толкова смел ли си,когато са свалени?!
Опитай от на тръпката горчиво-сладкия аромат,
хайде,размахай оръжието,или само на думи си богат?!
****
Не искам да ранявам бавно…
Искам аз да те убия!
Виж оръжието как танцува плавно,
Искам от силите ти аз да пия!
Хайде, хайде, приближи се!
Нека твой да бъде удара пръв,
Хайде, престраши се!
хвани с коварната си стръв!
Хайде, любима, замахни,
И двама знаем какво ще се случи
Хайде, мила, бронята махни,
Нека сърцето ти…рана пак получи!
****
До сърцето ми не ще се докоснеш!
От погледа злобен само на земята ще се проснеш!
Хайде,замахни,опитай пак да ме уцелиш...
Хайде,но под бронята сърце не ще намериш!
Без сърце останах в друг двубой,
и късно е,сега просто просиш бой...
Хайде,с оръжието замахни,шанс последен...
На земята проснат ще си...хм...пореден...
Не искам да ранявам леко вече,
времето за милост тoкy - що изтече...
Бягай,плюй си на петите,оръжието хвърли...
Ще чуваш само вика ми на победа, как зад теб кънти...
***
***
Мила, та ти миришеш на погром.
Че силна си, кого заблуждаваш?
Болката сега е твоя дом!
На какво друго се надяваш?!?
Аз, любима, искам да убия
Бронята ти, за да докосна
Сърцето, което така ме мрази…
Нежно да го повия…
…на тревата росна…
със мене то да гази…
Искам! Нападни ме! Давай!
Нека заедно да се раняваме.
Боли те, знам.Прощавай…
Мъртви малко…и двамата оставаме!
-
Мръзне възрастна жена...
by ranenia skorpion
Там пред Шератън хотела...
в тези дни на бури и вихрушки...
една жена съдбата си приела...
мръэне и продава теменужки...
В злоба сърцата си обвили...
хора гледат я свирепо...
а тя продава мирно карамфили..
на мястото попаднала нелепо...
Децата й не взимат мерки...
да избавят майка си от тука...
за нея просто двете щерки...
не виждат в щастието пролука...
Потънала жена в терзания,проблеми...
чака мъж ухаещ на "Рефан" ...
да плати за купените хризантеми..
увити за любимата в целуфан...
Една жена от старост трудно крачи...
с букетчета в ръка тя клета,
вика и подканва минувачи...
да си купят от жълтите лалета...
Тече напред живота устремено...
и следва своя вечен график...
пешеходци преминават на зелено,
шофьори псуват попаднали в трафик...
След време в разкази и прози...
ще опише някои странстващ бард...
как жена продавала е рози...
на оживен от хора булевард...
Там зад паркингът открит...
почива през кратки интервали...
и клечки пали от кибрит...
студа от себе си да свали...
Кокичета , фрезии , лияни...
продаваха се от старата цветарка...
бяха те в светлина обляни...
с различен цвят и специфична шарка...
Нижат се дните като в броеница...
отмерваики съшествуването земно...
на една унила българска старица...
останала сама с цветето последно...
[/b]
-
Авторът не го помня, но зная че го четох тук някаде :)
Ти си в живота ми.
Ти си в сърцето ми.
Ти си в мислите ми,
в мечтите ми,
ти си дълбоко в гърдите ми....
Ти си в съня ми,
ти си в нощта ми ...
Ти си в душата ми...
Ти си в умът ми...
ти си всичко,
което дава спокойствието
на духът ми..
Ти си слънцето,
ти си луната...
Ти си птичката пролетна,
която лети в небесата....
Ти си звездите,
ти си онази на който принадлежат
мислите,сърцето,мечтите...
Ти си всичко,което ме прави щастлив...
Ти си онази която откъсна розата дива...
Ти си дъжда,ти си цветята,
ти си тази заради която
се родих,тук на земята...
Ти си , онази
която ме прави щастлив...
Знаеш ли,
миличко..ти
си ми всичко.
-
Нощна среща...Час след полунощ.
Совите придремват уморени.
Скърца дънер стар - злокобен, лош
звук от зъбки тракащи - хиени?!
Кискат се...Не! Хич не ме е страх!
Чакаш ме под онзи бор вековен.
Твоята любов нима е грях?!
Свети в тъмното. Момент съдбовен.
Няма да се дам на угризения.
Суеверията ги натиках в джоба.
Няма място тука за съмнения.
Искам те-до лудост и до гроба.
Падам във ръцете ти...Успях!
Минах през къпини и смокини,
през пътеки, плувнали във прах,
през бостани чужди и градини.
Спъвах се(от ужас май крещях)...
Няма да призная, че съм пъзла.
Важното е, че те доживях.
Ох, а нервите ми -вързани на възел.
Прегърни ме.Цялата съм зов.
Бяла съм магия за душата.
Прошепни ме като благослов.
Страстно ще си слеем с теб телата.
После аз съм ти, а ти си аз -
има ли значение кой кой е?
Само тук и само в този час
ти си мой и цялата съм твоя. Gentiana
[inlovee] [inlovee] [inlovee]
И още едно .Незнам дали е на КУКЛИ4КАТА ,но ми хареса.
Не страдам. Нито съжалявам.
Обичам малките си грехове.
Осъдила съм те на незабрава
и ще те помня с векове.
Не ме боли. Е, пак послъгах...
Боли ме мъничко – ей тук.
Сега ще трябва да си тръгвам,
очаква ме у нас съпруг.
Не съм невярна, нито лековата.
Не търся авантюри и игри.
Фатално късно срещна ни съдбата,
дари ни с миг, след това ни раздели.
Не плача. Това не са сълзите ми.
От жегата е може би....
Не искай прошка от очите ми,
не си виновен в нищо ти.
Е, тръгвам. Чакат ме във къщи.
Аз съм омъжена жена.
При него трябва да се връщам.
Съдбата нареди така. КУКЛИ4КАТА 4.05.
И всички стих4ета на Додик. [inlovee] [inlovee] [inlovee]
-
Моите любими са няколко,но за мен са невероятни:)Най-хубавите [heart__]
Когато те няма,
дори не е свят,
обител на демони зли.
Когато те няма,
се чувствам глупак,
сам сринал всички мечти.
Когато те няма,
няма нощ или ден,
ни облаци,нито звезди.
Когато те няма,
аз нямам сърце,
а бездна що страшно боли. (Dalechen)
Вале Каро(ranenia skorpion) [inlovee]
Тесте от чувства,съдбата ни раздава,
в шоуто,наречено от хората, живот,
и нямаш ли коэ прикрит в ръкава,
затъваш като при играта на белот...
... И беше той вале каро,
а тя красавица без ангажименти...
без наметало шапка и перо,
споделял с нея свойте моменти.
Но чувства придошли защо са!!!
Та това бил просто чат,
с красива дама чернокоса,
- с човек за него непознат...
Отказвал срещи с дама купа,
живеел отчаян като единак...
само болка научил се да трупа,
по момичето от картата с черен знак.
Денем лутането из тълпата,
безплодни опити донасяло в резултат...
силни дни като - каре асата...
липсвали в затъване към бавния валат.
Вечер с едно вале спатия,
умували как по пладне,
с въэможности начертани на хартия,
от живота дама да се падне...
Търсил той с планове и сметки,
своята красива дама пика,
идвало му сред хората десетки,
в плен на мъка да извика...
Но нямало го и добрия жокер,
да помогне на отчаялото се вале,
също като при игра на покер,
присмивали му се попове-крале...
Влизал в сайта с интерес нескрит,
но последния път му прилошало,
не зърнал той профилът изтрит...
не бил готов за новото начало!!!
Тесте от чувства съдбата ни раздава,
в шоуто наречено от хората живот...
и нямаш ли коз прикрит в ръкава,
затъваш като при играта на белот!!!
Мъртвец сред живите(black embrace_f)
Обичаш сам на себе си да бъдеш враг...
Твърденията ти са двусмислени и противоречиви...
В черупката си криеш се - излизаш в полумрак
и на околните раздаваш плодове изсъхнали, горчиви...
Съзнанието ти сиво мухлясва от предубеждения...
Различността за тебе означава чиста лудост...
Държиш да си праволинеен - не сменяш свойте настроения...
Екстремните емоции си заклеймил като "ненужна другост"...
Отричаш и петниш бунтарски мнения....
Отдаден си докрай на "истинския" традиционализъм...
Маскираш думите умело и ги оставяш без значения....
Помагаш само в краен случай - това наричаш хуманизъм...
Затъваш сигурно и бавно във плаващите пясъци,
които всъщност представляват живота ти безинтересен...
Очите ти са черни дупки със огнени отблясъци...
Мъртвец сред живите си - душата ти е зеленясала от плесен...
Не мога да обичам(meteor) [shame]
Аз не мога да обичам,
така безчувствен ще умра,
като хищник любовта отвличам,
и после я захвърлям във прахта.
Аз не мога да обичам,
сърцето ми сковано е от лед,
любовта завинаги отричам,
както сега отричам се от теб.
Аз не мога да обичам,
и никога не ще успея,
дрехите си черни пак обличам,
потъвайки, във мрака да се слея.
Аз не мога да обичам,
в душата ми е вечна зима,
на изсъхнало дърво приличам,
на което птички, няма никога да има.
По жицата(Unforgotten`feeling`f)
Моканина погали нежно
с връхчето на трън отчупен
крилце на лястовица снежно,
кацнала на стол,отдавна купен...
Тя беше изгубила пътя свой,
бе паднала на земята ранена...
летяла бе...към грешния звой,
който доведе я до пръстта студена...
Въздъхна човечецът сам,
погали я пак,замълча...
после погледна натам,
където надеждата изхвърча.
А по жицата затанцуваха
една до друга,чувства черни
всички заедно умуваха
как да прекарат мигове вечерни.
А лястовичката самотна трепна
крилцето си,счупено,заспа...
Моканина видя я и се сепна,
до нея падна,зарида...
-
Последен удар
SkitnicaVmoretO
Ако се вгледам
без да искам в думите...
по дланите им истини се стичат
и може страшно да боли от тях,
но казват, че не ме обичаш.
Аз ли съм тая, която
погрешно изтръгна от себе си
много дълго се вкопчвах в душата ти
но не ме издържаха ръцете ми.
И се блъскат накъсани нощите
в моито тягосно, глухо безсъние.
И отвътре писък на гарвани
ми шепти, че си само безумие.
И се раждаш от моята лудост,
и от двете ми жадни ръце.
Но как да ги слушам, за Бога
щом за теб е готов да умре
всеки зов от душата ми молещ се
за отчаяна глътка любов...
ако те среще отново във нощите
ще се върне с огън по-нов.
Нося в зъби сетните удари
на своито разбито сърце...
все е тая...
дори и последния
пак за тебе то ще даде.
[inlovee] :)
Тони, Илянче - стихчетата "на" КУКЛИЧКАТА са и мои любими... [inlovee]
Добър вечер, господине!
Дай ми - левче или два...
Виж, ръцете ми са сини
и подути от студа!
Циганка съм, но съм млада...
Имам гъвкава снага!
Огнена съм като клада
и по-чиста от снега...
Пея нежно като славей.
Любовта ми е в кръвта...
Хайде, да попеем!Давай!
Песента на любовта...
.......................
Лека нощ! Сега си тръгвай!
Знам, че искаш да си сам.
Не съм циганка...Излъгах...
Просто трябваше да ям....
Тази вечер няма да остана.
Утре... Утре ли? Ще видим...
Да, излишно е да правим планове
и миражни кули да издигаме.
Всяка нощ пристигах тук, събличах се
и мъждуках в черните ти вечери.
Любехме се без да се обичаме...
сутрин бяхме чужди и далечни.
Сутрин ти се втурваше да търсиш
Другата - Неповторимата,
аз - отмивах те от себе си набързо,
убедена, че съм Нелюбимата...
Дните ни зачеркваха целувките,
палили пожари в тъмното.
Нощем като луди хуквахме
да се любим чак до съмнало.
Няма да остана тази вечер...
Няма трескаво да се събличам.
Трябва да си тръгвам вече...
Тръгвам си, защото те обичам.
-
Тони, Илянче - стихчетата "на" КУКЛИЧКАТА са и мои любими... [inlovee]
И още едно .Незнам дали е на КУКЛИ4КАТА ,но ми хареса.
Циганка
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)
Добър вечер, господине!
Дай ми левче или два...
Виж, ръцете ми са сини
и подути от студа!
Циганка съм, но съм млада...
Имам гъвкава снага.
Огнена съм като клада
и по-чиста от снега...
Пея нежно като славей,
любовта ми е в кръвта.
Хайде да запеем! Давай!
Песента на любовта...
....................................
Лека нощ! Сега си тръгвай!
Знам, че искаш да си сам.
Не съм циганка... Излъгах...
Просто - трябваше да ям!
*********************
Тази вечер
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)
Тази вечер няма да остана.
Утре... Утре ли? Ще видим...
Да, излишно е да правим планове
и миражни кули да издигаме.
Всяка нощ пристигах тук, събличах се
и мъждуках в черните ти вечери.
Любехме се без да се обичаме...
сутрин бяхме чужди и далечни.
Сутрин ти се втурваше да търсиш
Другата - Неповторимата,
аз - отмивах те от себе си набързо,
убедена, че съм Нелюбимата...
Дните ни зачеркваха целувките,
палили пожари в тъмното.
Нощем като луди хуквахме
да се любим чак до съмнало.
Няма да остана тази вечер...
Няма трескаво да се събличам.
Трябва да си тръгвам вече...
Тръгвам си, защото те обичам.
*************************
Грешница
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)
Не страдам. Нито съжалявам.
Обичам малките си грехове.
Осъдила съм те на незабрава
и ще те помня с векове.
Не ме боли. Е, пак послъгах...
Боли ме мъничко – ей тук.
Сега ще трябва да си тръгвам,
очаква ме у нас съпруг.
Не съм невярна, нито лековата.
Не търся авантюри и игри.
Фатално късно срещна ни съдбата,
дари ни с миг, след това ни раздели.
Не плача. Това не са сълзите ми.
От жегата е може би....
Не искай прошка от очите ми,
не си виновен в нищо ти.
Е, тръгвам. Чакат ме във къщи.
Аз съм омъжена жена.
При него трябва да се връщам.
Съдбата нареди така.
-
Едно от първите стихчета, които прочетих тук още като гост
:arrow: Обява / NiksY /
Обява да пусна реших,
че си продавам сърцето,
раните сам му заших
и прогоних от него детето.
Вярно, малко е овехтяло
и не изглежда много добре,
но поне е почти цяло
и струва колкото две.
Липсват парченца тук-там,
но всяко е чувство повратно,
което съумявах да дам,
без да го търся обратно.
Евтино е, много не искам,
единствено желая в замяна,
всяка емоция да потискам,
предпазен от обич да стана.
Купете го, днес е на сметка,
от него ме отървете без жал,
че чувствам се като в клетка,
в която без кралица съм крал.
Питате се, защо го продавам...?
Защото е пълно с мечти,
а за мечтател вече не ставам,
тъй като друго сърце мечтите уби.
[heart__]
Липсваш ми / SteeleR /
Къде ли си... какво ли правиш...
как ли блещукат твоите очи...
дали усмивка малка тихо се прокрадва
или въздух не достига зарад смеха от ранни зори...
Къде ли си... какво ли правиш...
гори ли силно твоето сърце...
или през сълзици днес се будиш
далеч от твоето момче...
Къде ли си... какво ли правиш...
как ли руменее красивото ти личице...
Къде ли си - май зная...
там - далеч - в прегръдките на неговото сърчице...
[heart__]
Хартиена кукла / `Amy_Lee` /
Като хартиена кукла - ти късаш частици от мен,
Като хартиена кукла - по малко,и бавно.
Като хартиена кукла съм - и така всеки ден...
Всеки ден убиваш ме,бавно,но славно...
Незнаеш,че сърцето ми кукленско постоянно кърви.
От болка вече не може да диша..
и постоянно шепне ми 'Не спирай,върви...
ще се намери някой,който теб да обича..'
Защо си мислиш,че съм от хартия,
"Хартиена кукла си" - казваш ми ти..
..а ако можех тази 'Хартиена кукла' от себе си да изстрия..
е,да но 'ако можех'..но уви..
Не мислиш ли,че тази хартиена кукла може чувства да има..
също сънища,желания,мечти..
и че може да обича момче,което всичко й взима..
и че може това момче да си ти...
-
А сега по темата... [inlovee]
Поздравленя за темата харесва ми :)
ето и моите (ваши) любими стихчета [heart__]
Такава ли ме искаш?
автор:vanilla_g@
http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=20003.msg389620;topicseen#msg389620
Такава ли ме искаш- объркана и раздвоена,
с открадната маска на нечие красиво лице,
такава ли ме искаш- в сърцето си на две разделена,
все още по тялото със следи от чужди ръце?
Наистина ли би могъл да ме приемеш
с очи, друг толкова дълго жадували- сега ослепяли,
наистина ли би могъл болката ми да снемеш
от моите ръце, друг толкова дълго желали?
Ще можеш ли да целуваш устни от устни недоизстинали,
все още носещи дъх нежен на целувката чужда,
да ги изпиваш ще можеш ли, още изтръпнали от дните отминали,
такава съм- жалка и грешна- нима от мен наистина имаш нужда?
Такава ли ме искаш... горчилката в чаша тъга,
която вечер да пиеш с до болка уморено лице,
такава ли ме искаш... угаснала заскрежена звезда,
която да обичаш с приказното си нереално- чупливо сърце.
************
Той
автор:Angel_Eyes@
http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=17697.msg345425#msg345425
Той е този,
който кара те
да плачеш нощем
Той е този който,
от кожата ти те изкарва.
Но той е и онзи,
който кара те
да се усмихваш,
онзи който кара те
да се влюбваш
всеки път щом го видиш.
Той е мисълта
с коята заспиваш,
и същата
с която се събуждаш.
Той дава ти крила
да летиш
и смисъла
да продължиш.
Той е този, който
кара те от страст
да гориш.
************
Друга съм
автор:Lucky@
http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=17678.msg346639#msg346639
Ако бях както преди, щях да заплача...
Това, че с нея те видях... сякъш нищо не значи...
Всъщност.. умирам от болка.. но не ти го показвам!
Друга съм.. и себе си наказвам!
Мога да се смея цяла вечер...
За да ти покажа, че не ми пука вече...
А щом се прибера да плача с глас...
Че днес завинаги те изгубих аз!
Ти днес със друга мина покрай мен...
Тогава "бях заета" с нещо важно...
Не те погледнах... никакъв проблем...
Но очите ми бяха влажни...
Друга съм... може би силна...
Да ти се моля?! Да бе да!!!
Пред теб, да! Но пред болката безсилна...
Сега се чувствам толкова сама...
************
Проклета да съм...!
автор:¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤@
http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=17947.msg349593#msg349593
Последен пристан ти ми беше.
Последна спирка и заслон.
Утехата,когато ме болеше.
Моя вик...шепот...стон...
Усмивките дарих ти ги...
Днес твои са и сълзите...
Думите болезни спестих ти ги.
Илюзии празни са мечтите...
Проклета да съм хиляди пъти,
че нощем само теб сънувам.
Проклета да съм,липсва ми дъха ти.
Проклета-искам устните ти да целувам.
Нещастница съм,по дяволите...
Мразя се,защото обичам те още.
За силна ме смятат останалите,
ала капят сълзите ми нощем.
***************
Добър или лош?
автор:Hurto@ & balrog@
http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=18035.0
Здравей, приятелю наивен,
защо реши, че тя ще бъде твоя?
Тя за мъж истински мечтае
и ще направя всичко, да е моя!
Ти, мой приятел най-добър
и съветник уж ми беше,
но бавно, бавно на любовта ми,
сърцето ти крадеше.
Такъв за тебе бях, признавам,
но когато любимата ти аз видях,
в сърцето нещо се събуди
и без да искам тайно завидях…
Завидя, нали? Един път да съм
в нещо по-добър от теб дори…
Но нека любимата ни да реши,
на кой сърцето си тя ще дари.
Добре, нека тя решение да вземе
и да каже, кой от двама ни ще избере,
но значение за мене вече няма,
защото имах тялото й, а не ща сърце.
Безскруполен и без сърце си ти,
подиграваш се със милите жени.
Но явно това харесват дамите уви,
мъжете да са лоши, а не добри…
Кое е правилно във любовта тогава?
Дали добричък или лош да е мъжът?
Въпросът неразрешим остава
и нека дамите сами да изберат…
-
Валят слънчогледи...
И времето плаче.
Днес е онзи ден,
същият,
от който боли.
Намусени тоги
облаци влачат.
Разпънат на кръст
в тишината си ти.
Зелени усмивки
на жълти лалета,
набрах си и търсих
утеха за нас.
Сред опадала шума
се крие и бяга
предчувствие бледо
за нова тъга.
Валят слънчогледи
и златно е всичко.
В косите ми времето
сладко заспа.
Не ме ли обичаш?
Не те ли обичам?
Глухарчета - чувства
летят над града.
Gentiana
Докосване
Свива се душата от вълнение,
от сладост чак изтръпва ми езика,
пристигаш като боже изцеление,
и зрънцето на любовта ти в мен пониква,
и пориви ръзпръсват се из въздуха,
във ореол от приказно сияние,
потъвам в сладостта от сблъсъка,
на устните в минута на мълчание,
100 пеперуди-нежност по клепачите,
потрепват със крила от щастие,
и тръпки влюбени полазват ме,
с на пръстите ти нежното участие,
обагрят ми лицето ярките ти чувства,
със цвят на обич - есенни листа,
а устните ти финно и изкусно,
по бузите ми изрисуват любовта,
и пламнал като горско минзухарче,
потъвам с удоволствието в твоите очи,
и шепна тихо - влюбено канарче,
и женско обаяние от теб струи,
и сякаш мъжкото във мене секва,
разнежвам се във твоите ръце,
понасям се, щастлив, олекнал,
с крилата на разтупано сърце,
а този полет е така прекрасен,
че цял живот със теб летял го бих,
и небосвода обещава да е вечно син и ясен,
щом голямата любов във теб открих.
dodic Винаги ще те обичам
Ръцете ми са винаги горещи,
а твоите са ледени.
Защо?
Пълзи в душичката ти тъжно нещо.
От стар пожар там тлее зарево.
Притискам се към теб.
Със страст.
По детски.
И цялата си топлина ще ти отдам.
Какво тук значи етикетът светски?!
Ще те целуна.
Вън.
Без капка срам.
И нека ни говорят зли клюкарки,
че нямаме задръжки.
Жалък свят...
Летят, родени в допира ни фойерверки
към скучното небе на малък град.
Gentiana
Идваш пак при устните ми жаден.
Но устните напукани от самота
Отказват да целуват.
И дори и да е за последно...
Въздиша тежко вън нощта.
И капе ярост по прозорците.
Обида.
Крещи отчаяно проклетата душа.
Как знае ... по стъклото,
следи оставя само любовта.
А по стъклата не следи...
порои цели.
"Не те обичам"
вярва си душата,
но те обичам мътните ме взели.
Дори вратата - моя нощтна стража
отваря се сама пред теб.
Идваш пак при устните ми жаден.
Как те мразя...
И проклета да съм ако откажа.
SkitnicaVmoretO
Розова хризантема
в чаша с вода
ми напомня
за нещо красиво.
Не я сложих във вазата -
просто така-
в чаша от кафе
тя ми грее.
Цветът и е розов
като нежен твой дъх,
като мисъл за обич
и ласка.
Аромат на небе,
подир пролетен дъжд,
на светкавица
гневния блясък.
В този есенен ден
пак мъглите предат
сиви прежди.
Плетат грозни дрехи.
И носа си дори
не подавам навън.
Ще си търся във нея утеха.
Розова хризантема
в чаша с копнеж,
по далечно,
усмихнато
лято.
Може другите
и да носят тъга...
Розовите
са с души от злато.
Gentiana
-
Усмихната болка ( Amy_Lee )
Нараняваш ме,а аз ти се усмихвам.
Боли ме,знаеш.Но продължаваш.
Смирена,без да знам какво да правя,аз притихвам.
И знам,че още ще ме унижаваш..
Какво да правя,като те обичам?!
Не мога нищо да ти кажа,нищо да ти сторя,
На ум в любов ще продължавам да се вричам,
И ще продължвам с болката си да се боря..
Но дали ще издържа не мога да узная
A силите на свършване са може би..
И знам че мислиш си че аз нехая..
Но само мислиш си го..а уви ?
Уви обичам те,безумно страстно
Но крия свойте чувства,и си мислиш.че съм безразлична..
Преструвам се,играя роля..
Която никому не е привична..
Усмихвам се,макар да ме боли,
Усмихвам се,макар да ми се плаче,
Сърцето ми безумно много и болезнено кърви..
И..все ще се надявам.. някой ден 4e,може би
Щастието редом с мен ще провърви..
-
...::Mag1::...
Обичам те повече от залеза горещ
обичам те повече от всяка дума
повече от най-желания копнеж!
Обичам те повече от вятъра в косите ми
повече от жаркия огън в очите ми!
Обичам те повече от небето синьо
повече от мечтата чиста
повече от водата бистра!
Обичам те повече от света мой
нека сипе се порой
нека ме боли
и нека плача с кървави сълзи
но пак тялото ти да почувствам
искам пак ръцете ти да докосна
да тръпна в ласки под светлината на луната бледа
под сиянието на звездите красиви!
Искам пак да ме обичаш
в името ми да се вричаш
пак в любов да се кълнеш
пак да ме целуваш с копнеж!
Искам в очите ти да се огледам
да видя света
да видя любовта гореща...
Гледам те,и бавно потъвам в очите ти
очите ти,по-красиви от всичко
очите,подарили ми света!...
Нашият свят,света на любовта..
За тази любов бих дала всичко
бих дала мечтите си
бих дала сърцето си
сърцето,което тупти за теб!
То е като пожар,който гори за теб
като море,което се бунтува за теб
като слънце,греещо за теб
като нощ,чакаща деня..
Деня!... Деня,в който ще бъдеш
ти до мен
и ще шепнеш нежно
ОБИЧАМ ТЕ!..
-
Пъро искам да поздравя angel4e_f за темата и на мен много ми допада, защото и аз си запазвам стихотворенията, който ми харесват. Искам предварително да се извиня на авторите им защото не съм писала кое произведение на кой е така че ако някой си ги познае да ме извини! [confused] [shame]
**********************
А бяхме истински...
Нявга - тъй далече...
Разби се всичко на трески,
само спомен е вече...
Гонехме телата си по пясъка,
луната мълчаливо ни преследваше.
И щастливи бяхме ръка за ръка,
слънцето за нас грееше...
Но счупи се калейдоскопа наш,
и няма вече ни синьо, ни червено,
Само сиво остава в този късен час
да се надяваме е вече прекалено..
Кажи ме, че ме мразиш - моля те,
кажи ми, че не съм желана вече тук.
Прокуди ме, нека съм далеч от теб,
изгони ме, животът ми е така кух.
Не успях сиянието на луната да опазя,
и даже слънцето май затъмних.
Нека в твоите крака да лазя -
но дълго щастието ни крепих...
Изтече помежду ни пясъка,
и ръцете се пуснаха сами.
Изчезна на телата блясъка,
никой не сваля вече звезди.
Жалко, отива си нещо,
което на любов прилича,
а любов ли е- не го отричам...
**************************
Крадла съм ...
Крада от живота щастие с пълни шепи ,
за да се усмихвам ведро през деня ,
а после като връщам миговете тъй отнети ,
вечер в тъмното потъвам в празнота .
Крадла съм ...
Крада тъга от самотата , скрита в тайни ,
за да мога и аз да плача като останалите хора ,
после осъзнавам , че като всичко и сълзите са нетрайни ,
и заспивам с неохото , потънала в умора .
Крадла съм ...
Крада си често впечатления ,
подбирам ги и гледам все да са добри ,
а когато непосилно е да оправдая всички чужди мнения ,
в сърцето нещо лекичко започва да боли .
Крадла съм ...
Крада любов - силна , истинска и вечна ,
за да има нощем за какво да си мечтая ,
дано поне тя стопли душата ми джебчийски - нечовечна ,
за да мога в мислите си да горя , когато някого желая .
Крадла съм ...
И мечти крада - чужди желания , мисли дори ,
че са мои с усмивка винаги се преструвам ,
крада и лица с чужди красиви черти ,
за да не разберат другите колко наистина струвам .
Да , крадла съм ...
Нима някой може да ми каже , че съм грешна ,
днес тайно прибираме - едни - надежда , други - мечти ,
ако сама съм - нека съм жалка , нека съм смешна ,
но аз знам , че макар и тайно , всички днес сме крадци ...
*****************************
Днес отново е време за разговор с тебе мое малко сърце
докога ще ме мъчиш нима не разбра-
не всяка любов е възможна! Да посърва мойто лице,
но няма как да постигна тази твоя мечта!
Разумът превръща я в прах, мачка я жестоко.
Престани в отговор силно да туптиш!
Не разбра ли? Не винаги може да летиш високо!
Време разделно е- трябва да се преземиш.
И какво като само едни очи те докосват
и разтапят те нежно- зная го добре това.
Стига хлопа! Само чарковете ти се износват.
Аз така или иначе я избрах нея- г-жа Самота.
Най после утихна. Сърдито си ми сега.
Погледът ми с безразличие се стрялка безцелно.
Не очаквай от мене да потъна в тъга.
Искам те студен камък- така е модерно.
-
NiksY&DeTe_Ha_Xaoca
Oнази, другата
Никси:
Направих грешка, съжалявам
но моля те да ми простиш,
направих грешка, осъзнавам -
от ярост е нормално да гориш.
Нараних те силно, знам,
не мога да се оправдая,
но без теб съм съвършено сам
и друга да обичам не желая.
Ти си моята любима,
а не онази, другата.
Мег:
Съжаляваш,
мислиш ли че "Извинявай" спира болката?
Заслепен от страст,
в сърцето нож заби ми,
любовта предаде,
кърви сега душата моя,
кърви и любовта,
Защото тази нощ не беше с мен
а със онази, другата!
Никси:
С нея бях, но тялом само,
а с теб съм винаги в сърцето,
и казвам си, директно, прямо,
сгреших, прости ми за което!
За момент накриво стъпих,
спънах се и паднах,
нечестиво аз постъпих,
но готов съм пак да се изправя.
С теб единствено,
а не с онази, другата.
Мег:
Прошка ще ти дам,
това е лесно.
Болката си как да спра,
на тоз въпрос отговори,
и после истински със мен бъди.
Ще треперя винаги,
когато ти не си до мен,
да вярвам аз ще искам,
но в сърцето ще боли.
Смисъл има ли кажи,
Да бъда аз със теб,
а не онази другата!
Никси:
И мен боли ме нетърпимо,
но минало е вече това, нали.
Прости ми нещо непростимо,
прости ми, колкото и да боли.
Защото... ако е небе живота
пътеводната звезда за мен си ти.
Изсвирих в песента ни грешна нота,
но сърцето ми за теб трепти.
И само ти го караш да го прави,
а не онази, другата.
Мег:
Наранена, огорчена,
не от другата жена,
от обичания мъж.
Сладка и красива бях,
днес съм харпия,
коварна искам да захапя,
нея, теб и нас.
Как да ти простя - не зная
Как да пристъпя гордостта?
Как живота си да начертая?
Как да повярвам отново в любовта?
Кукличката
Нежно... много нежно те искам...
Нежността си ти подарявам,
до теб на леглото оставям...
От теб, за теб я подхранвам
за теб, от мен я открадвам...
Мога с нея нощем да те завивам,
нежност сутрин да ти сервирам...
Мога с нея да те откривам
до теб сгушена... да примирам...
Мога с нея да се усмихвам... или притихвам...
Мога, защото те искам...
До теб устни притискам...
Нежността си разлиствам...
Нежно... много нежно те искам...
SteeleR
Нежно...
Нежно усмихвам се и после се скривам
дълбоко във твоите толкова бистри, сини очи...
където, аз, вечно да мога...
да пия от тез кристално-чисти води...
и тихичко песен запявам
песен за теб и за мен ...
песен за две облачета, високо в небето...
песен за две влюбени души...
и като две малки прашинки...
попаднали сред океан от вълни...
аз гоня - ти бягаш...
а после тъй страстно любим се до зори...
и ето - сутрин е - слънцето зачервено изгрява...
и нежно прошепва със пролетен дъх...
че днеска е ден за неща по-красиви...
че днеска е ден на сърцата, от любовта ранени, да изживеят мига...
-
не зная на кой е, но след като го прочетох го четох пак и пак,докато го запомних на изуст! Искерно поздравявам автора!
И тръгнахме надолу. Пепелища
след някакъв лудешки нощен пир.
Едва сега разбрах, че сме във черно,
защото към разпятие вървим.
Мълчахме дълго, прекалено дълго
и в стъпките ти чувах своя пулс.
До мене беше, а като че всеки
поел бе своя най-самотен път.
Аз спрях и дълго гледах към реката.
Отиваше си. Мъртва. Като нас.
Приличаше на търновската Янтра,
където в Юда ме превърна страст.
Едно момче на осемнайсет се съблече
и влезе във водите. Беше мъж.
И затова го исках. После го прегръщах.
И после го забравих. В онзи дъжд
от кестени на мъничката гара -
разбрах, че ти ги мяташе по мен.
За наказание. Като Албена на площада,
която селото прокле във онзи ден...
С теб слизахме. Безкрайно. И надолу.
И керемидите на къщите видях,
и после царевицата – застинала отляво.
И изведнъж – изтръпващ страх.
Като от куче. Ти, не знам, усети ли –
поисках да те сграбча за ръка,
да ме спасиш, а после до сърцето ми
да долепиш ухо. Ох, някаква сълза
след миг ще издрънчи на пясъка -
(какво страхотно ехо!) страшен знак,
че ти си в мен, а не до мен и че душата ми
не си е тръгвала от твоята душа.
И че до края има много време.
Да минем триумфално през града!
Ти знаеш ли, че е прекрасна есен
и че Раждавица не идва от ръжда,
ами от раждане. И ние сме родени
от майка Страст и от баща Инат.
Очите ни са силни и зелени,
защото плачем само през нощта.
И моля те, прости ми, че заплаках,
когато във дланта ми се заби треска.
Остана кървав белег на ръката ми,
не от бодила, а от твоята ръка.
Прости, за тишината сред трънаците,
когато стъпките жигосваха пръстта.
Тогава аз разказвах на тревата,
че с тебе ни е свързала кръвта.
Онази кръв, която някой път се лъже
и тръгва не след огън, а след дим,
но винаги обратен път намира
към майка, към земя и към любим.
-
...::Mag1::...
Обичам те повече от залеза горещ
обичам те повече от всяка дума
повече от най-желания копнеж!
Обичам те повече от вятъра в косите ми
повече от жаркия огън в очите ми!
Обичам те повече от небето синьо
повече от мечтата чиста
повече от водата бистра!
Обичам те повече от света мой
нека сипе се порой
нека ме боли
и нека плача с кървави сълзи
но пак тялото ти да почувствам
искам пак ръцете ти да докосна
да тръпна в ласки под светлината на луната бледа
под сиянието на звездите красиви!
Искам пак да ме обичаш
в името ми да се вричаш
пак в любов да се кълнеш
пак да ме целуваш с копнеж!
Искам в очите ти да се огледам
да видя света
да видя любовта гореща...
Гледам те,и бавно потъвам в очите ти
очите ти,по-красиви от всичко
очите,подарили ми света!...
Нашият свят,света на любовта..
За тази любов бих дала всичко
бих дала мечтите си
бих дала сърцето си
сърцето,което тупти за теб!
То е като пожар,който гори за теб
като море,което се бунтува за теб
като слънце,греещо за теб
като нощ,чакаща деня..
Деня!... Деня,в който ще бъдеш
ти до мен
и ще шепнеш нежно
ОБИЧАМ ТЕ!..
[inlovee] Мерси,бебо!
Моите са много.Всички на Нели,Алекс и Рени (кукличката)...Всички стихчета от темата пак Ти.D`Eva има огромен талант,то си личи.Но най-любимите са ми тези:
Искам да изгаряш в адски мъки ,
Да раздирам с нокти твоето сърце ,
Поне за миг да осъзнаеш мойта болка ,
Да коленичиш със протегнати ръце .
Да кърви душата ти във мрака ,
Предвкусвайки безчувствено смъртта,
Да те душат сълзите ми отровни ,
Разяждащи , пронизващи плътта .
Създадох те в мечтите си наивни ,
До гроб ще помня този сладък грях ,
Разсъдъка ми замъгли с целувки ,
Разби мечтите ми на прах .
И въпреки лъжите ти безкрайни
Аз името ти нежно пак изричам ,
А тялото си спомня твойте ласки ,
Аз мразя те , защото...те обичам !!! :arrow: loshata
_______________________________________________________________________________________________
Защо сега, когато забравих изпепеляващия поглед?
Защо сега, когато в ума мой не си ти?
Защо сега, когато пътят към мен от друг е поет?
Защо сега, когато за друг са моите мечти?
Защо сега, когато той от мойто сърце те измести?
Защо сега, когато се усетих щастлива за миг?
Защо сега, когато образа твой някаде там се изгуби?
Защо сега, когато затихна последния отправен към теб вик?
Защо сега идваш при мене,
когато вече не съм аз сама?
Защо сега търсиш очите,
когато друг запали в тях пламъка?
Защо сега ти ме потърси,
когато за тебе затворих вратата?
Защо сега за мене се сети,
когато повече не пожелах да те чакам? :arrow: Рени
_______________________________________________________________________________________________
Не ми казвай, че не те боли,
защото няма да го понеса...
И моля те - Не говори!
щом със страданието съм пак сама...
Чувствам, че със теб загубих
завинаги аз свободата,
това се случи, щом се влюбих -
ти ми взе сърцето и душата!
И зная аз - не ще ги върна обратно
завинаги в ръцете твои ще останат
и ще ги пускаш да летят, но само за кратко,
щом ми се усмихнеш и ръцете ти ме погалят!
И после ще си тръгваш, оковал ги отново,
оставил нещастна, горчива сълза,
която ще чака - на всичко готова
да има пак ТЕБ, СЪРЦЕ и ДУША! :arrow: Нелито
_______________________________________________________________________________________________
Животът е игра на смисли
а думите - коварните стрели
уж сладки са , уж са открити,
а се забиват гладно и ...боли
Как ненавиждам колебания
какво е избор и "не мога да реша"
изчакване е липса на желание
ако желая , значи не греша! :arrow: Девата
[heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]
-
.:: :) Mag1 :) ::.
Толкова грешки направих,
и толкова хора раних...
И всички тези сърца,разбити оставих,
защото теб,в никой друг не открих!
Търсих те във всеки друг,
но никой не приличаше на теб!
С всеки чувствах се като труп,
умирах,сякаш не живях без теб!
Твоите очи никой ги няма,
никой не би ме обичал
с любов по-голяма...
С твоите ръце никой не галеше,
твоята усмивка никой я нямаше!
Полужива всеки път ти ме оставяше,
до ранни зори с мене сладко разговаряше...
Ти беше най-прекрасния,
понякога беше и най-ужасния...
Беше този,който ме разсмива,
този,който до мен вечер заспива...
Беше деня в нощта ми,
беше всичко за мен!...
Толкова хора,
толкова различни лица,
толкова усилия празни положих,
за да те забравя...
За да не мисля все за теб
и твоето сърце...
Толкова мъки изтърпях,
но ти пак не изчезна...
Опитах се,но не можах да забравя...
Теб и любовта ти не мога да оставя!
Явно вечно теб ще обичам,
и вечно след теб ще тичам...
Ще те търся и ще те намеря,
дори от страх и болки побеляла,
ще съхраня и запазя,
любовта ни вечно да е цяла!
Обичам те!
-
By tonkata
Сбогом, моя голяма любов! [heart__]
Ти от мен пожела да си тръгнеш.
Сбогом, мой единствен живот!
Някой ден може би пак ще се върнеш.
Ти си тръгваш! Аз викам след теб
и гласът ми кънти в полумрака,
но сърцето ти е бучка от лед
и душата ми нежна разплака.
Не! Аз не плача! Плаче дъждът.
Той се стича по бузите мои
и в устните влива вода,
за да изтрие целувките твои.
Сбогом, моя голяма любов!
Някой ден може би пак ще се върнеш.
Ще те чакам, единствен мой зов,
да дойдеш и пак да ме прегърнеш!
Това наистина не знам на кого е, но съм сигурна че е от потребител на стихче [inlovee]
Л И Б И Я
Страна на позор,
владяна от страх;
диктатор и
стадо овце, пълни с прах
в невежа, порочна
и долна пустиня
заплашват чедата
на наша родина!
Ламя лицемерна
и търсеща жертви,
крепяща живота
на мъст и мизерия,
изискваща слава
и без да и пука,
път с лакти проправя
чрез чуждата мъка!
Какво ли ще прави?
Ще видим тъй скоро...
Не трябва да имаме
капка умора!
Да бъдем сплотени,
задружни, единни
да върнем живота
в душите невинни!
Излезте навънка!
Носете мастило!
Правете плакати
и викайте силно:
"Кадафи! Шамшорник!
Дойде ни до гуша!"
Правете така, че
змията да слуша!
-
.:: :) Mag1 :) ::.
Толкова грешки направих,
и толкова хора раних...
И всички тези сърца,разбити оставих,
защото теб,в никой друг не открих!
Търсих те във всеки друг,
но никой не приличаше на теб!
С всеки чувствах се като труп,
умирах,сякаш не живях без теб!
Твоите очи никой ги няма,
никой не би ме обичал
с любов по-голяма...
С твоите ръце никой не галеше,
твоята усмивка никой я нямаше!
Полужива всеки път ти ме оставяше,
до ранни зори с мене сладко разговаряше...
Ти беше най-прекрасния,
понякога беше и най-ужасния...
Беше този,който ме разсмива,
този,който до мен вечер заспива...
Беше деня в нощта ми,
беше всичко за мен!...
Толкова хора,
толкова различни лица,
толкова усилия празни положих,
за да те забравя...
За да не мисля все за теб
и твоето сърце...
Толкова мъки изтърпях,
но ти пак не изчезна...
Опитах се,но не можах да забравя...
Теб и любовта ти не мога да оставя!
Явно вечно теб ще обичам,
и вечно след теб ще тичам...
Ще те търся и ще те намеря,
дори от страх и болки побеляла,
ще съхраня и запазя,
любовта ни вечно да е цяла!
Обичам те!
наистина е невероятно...и на мен ми стана любимо [inlovee]
-
Здравейте!Много ми харесва този сайт и най-накрая се регистрирах [lol]
От друга страна тази темичка за любими стихчета е върха!!! [bravisimo]
Ето някой от моите любими стихове,тъй като авторката не е ги публикувала тук в сайта все още,името и остава тайна [666t tiho]
До нея винаги бъди!
Не,друг не я познава както ти
и друг не би могъл да я разплаче,
от обидите на друг не я боли,
без теб се чувства истинско сираче!
Не,друг не би целувал толкоз нежно,
не би изтривал нейната тъга,
ако е с друг,небето няма да е звездно,
а тя ще бъде толкова сама!
Понякога е страшно безразлична,
обижда те и унижава,
в минутите на ярост даже е цинична,
но всичко в тебе обожава!
И ако хванеш найната ръка,
ще се разплаче безутешно,
защото вярва в любовта,
усеща допира ти нежно!
Не!!!Това не е поредният и сън!-
До нея си!!!Не е сама навън!
Половината Сърце
Годините течаха ден след ден,
със върхове и пропасти дълбоки,
това което дишаше във мен,
се пръскаше на хиляди посоки!
Не знаех кой път ще ме води-
помамваха ме слънчеви лъчи,
където и сърцето ми да броди,
се връща пак при твоите очи!
Когато и с цветята да играех,
където и да дирех своя брод,
аз някаде във себе си мечтаех,
да дишам пак от твоя кислород!
В които и морета да пътувах,
не се почувствах зле за миг дори,
защото много пъти аз преплувах,
вълничките във твоите коси!
Разбрах, че моята съдба
е чиста обич да ти давам,
да търся щастие зад реалността,
до болка да те обожавам!
Не знам какжо научих от това,
но щом поток от обич в мен потече,
опитах слънчев лъч да ти даря,
но ти от тях си имаш много вече!
Не знам с какво бих ти била полезна,
но всичкото което имам,знам,
че даже тази близост да изчезне,
аз пак за теб ще го раздам!
Половината от сърцето си откъснах,
и то не спря година след година,
и пак по твоя пбраз пръснах
половината от своята половина!
Сега разбрах, че винаги ще трепне
ръката ми в ръчичките любими,
докосвайки ги нежно ще им шепне:
"Обичам те и моля те,прости ми!"
Ангелът на доброто
Ангел със едно крило видях на сън
и разплака се душата млада,
а слънцето,грейнало навън,
изведнъж превърна се във клада.
Тя ли рани го толкоз жестоко
и полета негов уби,
и вместо да бъде високо,
сега в нищото рони сълзи.
Нека,щом дяволът тъй е решил:
болката да свърже със злото,
но той безвъзвратно сега е сгрешил,
защото сега е ред на доброто!
Никой не може порива нов
да прикове дори и със болка.
Сърцето откликва на смелия зов,
сърце,ранено до болка!
И свързват се тяло със тяло,
и сливат душа със душа,
и от нищото,чисто и бяло,
излита ангел...с две крила!
Различна нощ
Дихание и шепот изпълват нощната тъма
една ръка се протяга,
докосва друга с тъга!
Две очи,изплашени,забравят
да се пазят от греха,
едно сърце се предава-
във вина се дави мига!
Тази нощ е по-различна,
но е тъмно,в нас гори,
и звезди над нас не светят-
ний сме тези две звезди!
В тази нощ не сме сами!
Господи,прости!
Очите му са бисер,изкушаващ,
ръцете галят със перце,
а устните му все нашепват:
"Кралица си на моето сърце!"
И аз забравям,че е грешно,че е подло
да мамиш своето момче,
отпускам се в прегръдките на дявол,
но с нежно,ангелско лице!!!
За миг дойде и мигът време те отнема
и последно дълго в мене ще кърви,
ръцете ми ще просят нежна ласка,
в стрцето ми ще завали!
...В такъв миг,в такава нощ,
бедното превръща се в разкош!
Заспивам аз до него през нощта,
до теб,съпруже,будя се на сутринта!
И ето още едно,което някаде съм чела и тъй като много ми е харесало съм го запомнила(иначе не знам автор)
Понякога всеки от нас прави грешки,
но моите грешки станаха грях.
Разбрах,че не всичко си тръгва,
но важното не задържах!
Разбрах и че хората страдат
разбрах и че най-много боли,
когато самичък останеш
сред тихите,неспиращи дни!
Разбрах,че животът е кратък,
че миг е той от вечността,
разбрах,че мигът не е сладък,
когато живееш сам в пустошта.
Понякога всеки от нас прави грешки,
но грешката стане ли грях,
разбираш как всичко си тръгва
и даже споменът става на прах!
:lovetogether: :flowers: :kissoflove:
[wish all my love] [spining heart]
"Да си човек е много!Да си жена е нещо повече...!"
-
lamarin Остани и тази.
Намрази ме! Изгори ме.
Тръгвай си, не спирай, не плачи..
Всъщност си обърках мислите,
Не тръгвай, Спри се...Остани....
И викам пак, гласът ми ме предаде,,
очите търсят само твоите очи,
сълзи не исках, ти сълзи ми даде
солта от тях, във гърлото горчи..........
Понякога ти беше тъй различна,
Разпъваше и сгъваше съдби,
а аз - кълнях се в Теб, и те обичах,
макар съдбите наши да изтри..............
Сега те викам пак - върни се,
с юмруците си бия по стената,
ти казваше ми само -´Съвземи се !´
´Не съм жена, да , аз съм Сатаната ...´
Намрази ме моля те и забрави ме,
Дявол, Сатана и спомен лош
Всъщност си обърнах мислите,
чАКАЙ! Остани и тази нощ ...
-
Приюти ме.
by SkitnicaVmoretO
Приюти ме.
Толкова съм малка и нещастна.
Не ме предавай.
Толкова е рано
така нелепо да си тръгне любовта
и да осъмна някъде без без рамо
на което мога да поплача.
Не си отивай.
Толкова е късно.
Разбираш ли сега е невъзможно
да те държа в ръце...
и да те пусна.
По устните се плъзга твоито име.
Без тебе нямам бряг и нямам брегове.
Останаха ми толкова ненужни
напукани от болката ръце.
Ала ръцете ми не стигат да прегърна
и сълзите не стигат да те спра.
Така е късно, Боже да те пусна,
така е рано и нелепо да си иде любовта.
-
Една майка
By BLUE_ROSE
До моят гроб една жена донася всяка вечер,
една открадната от Рая теменужка... бледа...
Стои безмълвна, нещо тихичко за бъдещето шепне...
И все към снимката му, с празен поглед гледа.
Мирише на сладкиши, на боровинки и канела.
Изпекла му е пак любимите... не ги забравя...
И якето му, под ръка е взела...
защото вечер може да му стане хладно.
Заглажда всеки път с треперещи ръце до мен пръстта...
Такава нежна ласка... за толкова студени дни.
Да бъде майка преданна, дори и след смъртта...
Един порой от вечност... която толкова боли...
Откъснала поредната му теменужка...
Ще дойде ли?! Очакваме я... както той ...така и аз...
Ще каже ли по нещичко за утре...
Ще носи ли онези... боровинкови неща...?
При мен отдавна никой не е идвал... Прорастнаха тревите...
и името ми върху кръста избледня...
Но тя и за мен, с онази нежност подрежда свещите...
с онази любов, и за мене отронва сълза...
Понякога казва тиха молитва, и разкъсва между нас тишината.
После си тръгва, стопява се във топлия мрак...
И малката бледа теменужка, остава да шепне с листата си...
до утре... до следващия път, до новото идване...пак...
Но мина много време... преди да проумея защо...
до мен, вместо него, се издигаше една печална, каменна жена...
Сега разбирам....това не беше само нашият дом...
А също и нейн ... и на моята майка... и на всяка една...
-
Нощ и самота...
Ден и нищета...
Болка и тъга...
Сълза в моята ръка...
Напразна тъга и поредна сълза....
Вик към небето и рана в сърцето...
Молба към Бога и посягане към ножа...
Душа на кръст и сърце на кол...
Безсилие и поредна чаша алкохол...
Депресия и мълчание...
Болка и неземно изпитание...
Смърт или просто отчаяние....
Това ми даде ти,
това ли заслужих ми кажи...
Душата ми уби и сърцето ми рани...
На молби се наслуша ти,но ми каза-
Ако искаш ме мрази...
Няма да те мразя разбери...
за това че те обичам ми прости...
-
SkitnicaVmoretO
Сътворение
С пръсти ровя в самотата своя.
Започвам дългото пътуване
към своите забравени надежди.
Това пътуване от тук
до никъде не води.
Единствено затваря с трясък и последната врата
зад която си застанал.
Превърнах те в пепел,
издигайки на пиедестал спомена,
който сама си създадох.
Пепел връз пепел...
и глупост.
Създадох образ нереален,
за да ме мъчи мисълта,
че те загубих.
Напук на разума,
на всичко рационално
се храня пак със спомена измамен...
и пак си пожелавам звезди,
и ставам все по-малка и по-малка
пред измамата,
която мойта самота си сътвори.
Ридаейки във тишината глуха
си взимам чувството
на страх и болка.
И зная трябва всичко пак да се изстрада,
повторно всичко да се сътвори,
по-истинско и по-реално,
за да се върне с огън непознат преди...
Приюти ме
Приюти ме.
Толкова съм малка и нещастна.
Не ме предавай.
Толкова е рано
така нелепо да си тръгне любовта
и да осъмна някъде без без рамо
на което мога да поплача.
Не си отивай.
Толкова е късно.
Разбираш ли сега е невъзможно
да те държа в ръце...
и да те пусна.
По устните се плъзга твоито име.
Без тебе нямам бряг и нямам брегове.
Останаха ми толкова ненужни
напукани от болката ръце.
Ала ръцете ми не стигат да прегърна
и сълзите не стигат да те спра.
Така е късно, Боже да те пусна,
така е рано и нелепо да си иде любовта.
-
¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤
Тъжната балерина
Ето я излиза красивата балерина,
но защо не е облечена в бяло?!
Красива като кукла от витрина,
колко мъка сърцето й бе видяло...
Толкова грациозно танцува,
на пръсти нежно стъпва тя,
но спомня си как той я целува,
спомни си изведнъж за любовта...
Понася се под звуците на танца тя,
под звуците на меланхолична песен,
песен,пееща се за любовта
и спомни си за живота нелесен...
За всичката болка си спомни,
за цялата изживяна мъка онази,
щастливите моменти си припомни,
които в душата тъй скътано пази...
И нахлуха мисли мрачни,
не можа повече да се сдържи,
сълзи текнаха прозрачни,
сега порой от очите й вали...
И устните,розови преди,
сега сякаш къравочервени,
и сърцето и отвътре кърви,
очите и гледат натъжени...
И ръцете нежни,сега са изподрани,
нозете крехки вече не се държат,
и по тялото хиляди кървящи рани,
мрачен и болезнен е целия свят.
-
Жадни Вселени (Gentiana)
Тихи стъпки... Уморена трева.
Върху белия хълбок на мрака
ляга сянка на птица. Звезда
с писък пада. Аз знам, че ме чакаш.
Скрит сред тъмните нощни брези -
силует зад кора с цвят на мляко.
Губя сили, когато мълчиш
и в душата ми впива се драка
с пръсти - трънчета, с плодчета - стръв,
всяко плодче - отровна мория.
Става черна от страст мойта кръв
и не мога от теб да се скрия.
Знам, че носиш студено сърце
и че искаш от мен мойто тяло
като амфора, късче небе,
в дълбините му - грях изначален.
Ще се впиеш в плътта ми горещ,
деликатен, изменчив, коварен -
като музика, пламък от свещ
ще запалиш съня ми. Изгарям
и под стъпките ти ще се натроша
като мъртво дърво почерняло.
Знам, че страдаш - ще те утеша.
Ще ти дам ново, светло начало.
Ти си моята странна съдба
и те нося дамгосан в сърцето.
Обожавам дъха ти. Сълза
пада в тъмното... Свети лицето.
Няма време, пространство и бог.
Има само две жадни вселени.
Върху спомен - елен еднорог
в тази нощ ти ще дойдеш за мене.
-
Ellectra
Лудост е, че те обичам..
та ти си долен егоист.
Любовта за теб май е измислица
на някой си наивен романтик.
Но аз те искам и в тази секунда,
колко смешно и трагично е, нали?
По-ужасен си от дявола,
той поне би чул страшния ми вик.
Обичам те от себе си повече
и повече се мразя заради това.
Сърцето ми на части ти разкъса,
моля те, поне убий и любовта.
Не заслужаваш нищо,
дори и стиховете които все за теб редя.
И въпреки това не си отивай,
да те обичам - това е моята съдба.
Ужасен си, непоносим,
не мога даже да те гледам,
но искам те до мене всеки миг,
без теб не мога да живея.
-
ще кажа Gentiana и от там нататак е ясно...
-
Защо той е в моето сърце,
защо тая мечтите още в мен,
защо споменът не иска да умре,
да замине,като хубав ден?!?
Защо в сънищата си те виждам,
защо нищо не е като преди,
искам да те ненавиждам,
но оставил си във мен болезнени следи?!?
Защо остави спомен да гори,
защо позволи да кажем"стига",
сега и в сънищата ми дори,
ужасната болка ме настига?!?
Защо загърби любовта,
защо остави да боли,
защо не се посвети на красота,
а каза:"За мен се в нощите моли"?!?
Защо сега седиш и чакаш ме навън,
защо изпитваш празнота в твоето сърце,
защо кошмар е твоят сън,
защо сълза,след сълза тече по твоето лице?!?
Защо не пренабрегна гордостта,
защо си тръгна наранен,
защо сега ще просиш любовта,
като можеше да я изпиташ с мен?!?
автор:snow__queen
-
Бил ли си
{dulgokoska}
Бил ли си някога различен?!...
А еднакъв бил ли си, кажи?!...
Бил ли си осъзнато себичен?!...
И неразбрано обичащ... дали?!...
Бил ли си?!...
Бил ли си грешен?!...
А отхвърлян?!
А мъртво пиян?!...
Бил ли си?!...
Като просяк предрешен?!...
И на мъки...
По-богат и от крал?!...
Питам се... Бил ли си... болен?!...
От мрака на минали дни?!...
Питам Те... какво е "доволен"?!...
Това знаят ли твоите мечти?!...
Бил ли си?!...
Горд и независим?!...
Със силни и пълни ръце?!...
Бил ли си?!...
В черно боядисан...
От несполуки, спъващи нозе?!...
Бил ли си някога умен?!...
Такъв, та да даваш акъл?!...
Бил ли си тайничко влюбен?!...
Нагрубяван като мръсен чакъл?!...
Бил ли си... жив?!...
или мъртъв?!...
Бил ли си... гнил?!...
или не?!
Бил ли си?!...
Нима те обърках?!...
И ме пращаш... далече... къде?!
Бил ли си овцата най-черна?!...
Бил ли си кучката бита?!...
Бил ли си... клетва неверна?!...
Бил ли си?! Това... само питам!...
-
SkitnicaVmoretO
Приятелско
Ела.
В нощта ми. Невъзможната.
Ще спусна косите си.
Дългите. Неспускани до днес,
натежали от чакане, за да покрият
голите ми, бели рамене.
Ела. Ще си говорим във минало време.
Колко тъжни били сме нощес.
По теб ръцете си няма да пусна.
Ще съм добра. Ще си сипя кафе.
Ще те гледам с очите си. Тихите.
Ще попивам със устни лицето ти.
Ще съм добра. Ще си говорим за времето.
За жена ти. Онази красивата...
Разкажи ми пак за детето си.
Ела. Ти не знаеш, но малко ми липсваш.
Отдавна забравих виновните.
Но ми липсват понякога думите,
онези приятелски топлите.
Ти не знаеш, но малко съм тъжна.
Ела. Ще съм добра. Ще ти сипя кафе.
Просто тъй съвсем по приятелски,
ще те прегърна с отмалели ръце.
Само те моля, тръгни си
преди в очите ти да се изубя.
Страшно много горчи ми кафето
и всъщност искам да се любим...
-
Ако напиша един стих ще обидя всички качествени такива.За мен всички сте победители.Тук има повече качествени поети отколкото някога са били издавани!Поздрав на всички!
-
Devil's Bride : Безпътен
Защо дошла си, любима?
Какво търсиш от скитник без сърце?
Нима мислиш, че в животът ми любов има?
Не виждаш ли - лъжец съм с кървави ръце.
Ръцете свои ти недей разперва,
прегръдката не ще ме стопли...
Добрината до душата ми цял живот се изкатерва,
но без помощ... оттекват само жални вопли...
Устните не свивай,
моята целувка пълна е с омраза,
разочарованието си не скривай...
ненавистта е призрачна зараза...
Сърцето си как може да ми подариш?
Без да усетя с него ще се подиграя.
След всичко зло вярваш ли, че мрака в мен ще нарушиш...
Не вярвай... за греховете си не ще се никога разкая.
***
Какво в душата ми стана?
Небето пропада върху мен...
В любов ми се обрече, мила... до края тук остана
и в лято превърна моя ден студен...
***
И аз сърце съм имал,
макар че цял живот другите крадях...
Чуждото щастие съм взимал
и от това все по-нещастен бях.
Ти, мила, подари ми мъничко прегръдка,
стопли чуждото, зло сърце...
А от гърдите ми изтръгна се мъчителна въздишка
и сълзите обляха белязаното ми със срам лице...
[cvetee]
-
Бил ли си
{dulgokoska}
Бил ли си някога различен?!...
А еднакъв бил ли си, кажи?!...
Бил ли си осъзнато себичен?!...
И неразбрано обичащ... дали?!...
Бил ли си?!...
Бил ли си грешен?!...
А отхвърлян?!
А мъртво пиян?!...
Бил ли си?!...
Като просяк предрешен?!...
И на мъки...
По-богат и от крал?!...
Питам се... Бил ли си... болен?!...
От мрака на минали дни?!...
Питам Те... какво е "доволен"?!...
Това знаят ли твоите мечти?!...
Бил ли си?!...
Горд и независим?!...
Със силни и пълни ръце?!...
Бил ли си?!...
В черно боядисан...
От несполуки, спъващи нозе?!...
Бил ли си някога умен?!...
Такъв, та да даваш акъл?!...
Бил ли си тайничко влюбен?!...
Нагрубяван като мръсен чакъл?!...
Бил ли си... жив?!...
или мъртъв?!...
Бил ли си... гнил?!...
или не?!
Бил ли си?!...
Нима те обърках?!...
И ме пращаш... далече... къде?!
Бил ли си овцата най-черна?!...
Бил ли си кучката бита?!...
Бил ли си... клетва неверна?!...
Бил ли си?! Това... само питам!...
и на BLUE_ROSE
Пробуждане
Не съм забравила. Изпих секундите и тръгнах...
Колко пъти грешката изплете в мен въжета.
Не беше грешка. Себе си на сън изтръгнах.
Мъничко свята. Много проклета.
Но не искам отсрочки от чуждото време.
Колкото трябва... кошмарът в нас да изтлее.
Откраднати чувства. Излято съмнение.
Нищо не струва, в сън да живееш.
И когато умираш. Страхувай се само за миг.
После нещо отново до лудост смъртта да учуди.
Нито нещастен. Смътно велик.
Стреляй насън. Животът рано ни буди.
-
Любимо... В момента се сещам за първото което прочетох на Скитницата иначе любимми твърде много... :)
SkitnicaVmoretO
„Мълчи, сърце.Тези високи дървета са молитви.”
Робиндранат Тагор
Високи, непреклонни дървета.Вървя.
Замъглява очите ми вятър суров.
През вековна гора преминавам
по следите на чужда любов.
Някой друг преди мен е минавал.
Някой друг е шептял през сълзи.
Някой друг е обичал безкрайно.
Някой друг е оставял следи.
Мълчи, сърце.Не роптай.
Тук са святи всички дървета.
Всяко от тях е начало и край
на нечия обич, отнета.
Всяко дърво е молитва към Бога.
Всяко дърво е огнище на страст.
Всяко дърво е човешка история,
останала нейде без глас.
Колко много дървета край мене.
Под краката ми жълти листа.
Покрай нечии съдби преминавам,
върху нечии думи вървя.
Мълчи, сърце.Не осъждай.
Нямаш право, мое сърце.
Тези високи дървета са църква,
изграждана със векове.
Замълчи, сърце.Не отричай.
Там отляво е твойто дърво.
Там отляво е твойта молитва
и дано да я чуе, дано...
Винаги ме е грабвало... Тя си знае защо :) :p
-
DEVIL_IN_HEAVEN
А казах ли ти днес, че те обичам?
Не ми се искаше да си вървиш,
а някой ден във свят различен
ти свойта обич с мен да споделиш?...
А казах ли ти днес, че тебе искам,
каквото и да струва обичта;
да можех да съм все до тебе близко,
да бъда част от твоята душа?
А казах ли ти днес, че няма нищо вечно,
че хората живеят само миг,
а нашият е бъдеще далечно -
ще бъде ехо от сега издаден вик...
А казах ли ти днес, че тъй било решено:
и двамата да скитаме без цел,
преследвайки мечтите си, внушени
от някой, който слага ни предел?
А казах ли ти днес, че ще те чакам,
дори и да не знам къде и докога...
че пътят ти е връщане обратно,
а аз съм указателна стрелка?
А казах ли ти днес, че те обичам?
Дори да съм забравила, сама
ще ти го кажа пак, когато свърши всичко...
Обичам те! И утре, и сега....
***
А казах ли ти колко те обичам?...
Дано в сърцето ти това да е простимо -
пропуснах го, защото ми се вижда,
че с двете думи е неизразимо...
-
Хаха! Не знаех, Mr_FLIRT. Това наистина ме трогна... [inlovee] Правиш ме много щастлива, ако е истина. [heart__]
-
Тази вечер
phibi
Напускайки бавно града,
сред звезди, шума тази вечер
с теб вървим ръка за ръка
толкова близо, а толкоз далече.
И сякаш години делят ни от теб,
какъвто беше, преди да те срещна
в този хаос, могъщ и нелеп,
в тази луда реалност погрешна.
И сякаш години делят ни от мен,
каквато бях, когато ме срещна
в този свят, на бързо скроен,
в тази действителност смешна.
Но загърбили смело града,
през звезди, шума тази вечер
с теб вървим ръка във ръка
такива, каквито сме вече...
Не разбра
phibi
Ти пак повтаряш същите неща
и мислиш си, аз пак не чувам.
До болка взирам се в нощта,
а ти крещиш, че пак бълнувам.
Обиждаш ме, ругаеш, пак виниш.
Но спри... достатъчно ме хули...
и наранен опитва се да ме раниш.
Не ме видя... не можеше... а чу ли
как аз мълчах, за да говориш?
Студена бях, за да ме разтопиш,
отказвах ти с копнеж да спориш,
изгарях те, прогарях те, за да гориш.
За да преминеш, аз се спрях,
решетки сложих, за да ги строшиш.
Не непристъпна, твоя бях,
погрешна бях... Но ти грешиш.
И пак повтаряш своите неща.
И казваш ми, аз пак не чувам.
Не се ли уморихме от това?
Поглеждам те.
Прегръщам те.
И те целувам.
Обичам те.
Но си отивам.
Само-дива
phibi
Сама съм, да, и тъй съм „дива” –
каква ли още ме нарече? –
а пак съм аз, и пак „красива”,
„прекрасна” съм, но тъй далече
от онзи идеал на клечка,
от съвършената жена момиче...
Нима това сега е пречка?
Нима сега си тъй различен?
Очите ми не са небесно сини –
какво пък, и през тези виждам.
Не нося кожи и коприни,
не съм модел, не им завиждам,
престореният свят ме отвращава,
не мога „умно” да се смея...
Но ти го знаеше, че съм такава,
че тези „тайни” не умея.
Така че този път е „сбогом” –
не си ми нужен да съм жива.
Върви си, да, без теб ще мога.
Нали все пак съм само-дива.
***
Zatoichi
Отново на ръбатата койка,
в полусън лежа бездиханен
и поглъщам мрака без упойка
и снова в кошмар идеален...
Тишина наоколо се сипе
във прегръдка от ониксов хлад,
а без жалост кожата ми щипе
непознат и непрестанен глад...
Но тишината ми някой смути
и по мраморния коридор,
започна чужда сянка да пълзи
към обречения ми затвор...
Так,так,так - към моята килия -
алени токове - так,так,так...
В тъмното не мога да се скрия!
Аз самият съм треперещ мрак!
И от мен нощта се сякаш свлече,
щом взриви се във светлинен ад
вратата,и ласкав глас ми рече:
"Ела,свърши вечния ти глад!"...
Отлъчен
Zatoichi
Дали от гордост прекомерна,
дали от блян изпепелен,
превръщам се в мъгла имагинерна,
с лик обърнат - огледално изкривен...
И вървя сред отражения измъчен
и звучи една присъда...
Небето бях,земя ще бъда,
а присъдата - отлъчен!
Дали заради слава мимолетна,
дали заради честолюбие горчиво,
отломка е мечтата ми заветна,
а слънцето е със луната сиво...
И плувам в сън дълбок и злъчен
и звучи една присъда...
Орелът бях,дърво ще бъда,
а присъдата - отлъчен!
Пречупих сърповете на дъгата
между прошка,съвест и грях,
прегърнах силно самотата
и себе си,себе си разпилях!...
От цветно отчаяние съм облъчен,
но звучи си същата присъда...
Бях усмивката,сълза ще бъда,
а присъдата - отлъчен!
...
-
Ангелът на доброто
Ангел със едно крило видях на сън
и разплака се душата млада,
а слънцето,грейнало навън,
изведнъж превърна се във клада.
Тя ли рани го толкоз жестоко
и полета негов уби,
и вместо да бъде високо,
сега в нищото рони сълзи.
Нека,щом дяволът тъй е решил:
болката да свърже със злото,
но той безвъзвратно сега е сгрешил,
защото сега е ред на доброто!
Никой не може порива нов
да прикове дори и със болка.
Сърцето откликва на смелия зов,
сърце,ранено до болка!
И свързват се тяло със тяло,
и сливат душа със душа,
и от нищото,чисто и бяло,
излита ангел...с две крила!
Различна нощ
Дихание и шепот изпълват нощната тъма
една ръка се протяга,
докосва друга с тъга!
Две очи,изплашени,забравят
да се пазят от греха,
едно сърце се предава-
във вина се дави мига!
Тази нощ е по-различна,
но е тъмно,в нас гори,
и звезди над нас не светят-
ний сме тези две звезди!
В тази нощ не сме сами!
Господи,прости!
Очите му са бисер,изкушаващ,
ръцете галят със перце,
а устните му все нашепват:
"Кралица си на моето сърце!"
И аз забравям,че е грешно,че е подло
да мамиш своето момче,
отпускам се в прегръдките на дявол,
но с нежно,ангелско лице!!!
За миг дойде и мигът време те отнема
и последно дълго в мене ще кърви,
ръцете ми ще просят нежна ласка,
в стрцето ми ще завали!
...В такъв миг,в такава нощ,
бедното превръща се в разкош!
Заспивам аз до него през нощта,
до теб,съпру
И ето още едно,което някаде съм чела и тъй като много ми е харесало съм го запомнила(иначе не знам автор)
Понякога всеки от нас прави грешки,
но моите грешки станаха грях.
Разбрах,че не всичко си тръгва,
но важното не задържах!
Разбрах и че хората страдат
разбрах и че най-много боли,
когато самичък останеш
сред тихите,неспиращи дни!
Разбрах,че животът е кратък,
че миг е той от вечността,
разбрах,че мигът не е сладък,
когато живееш сам в пустошта.
Понякога всеки от нас прави грешки,
но грешката стане ли грях,
разбираш как всичко си тръгва
и даже споменът става на прах!
Тези стихчета са на едни момичета от Пазарджик. Учили са в Немската; там и бяха издали една книжка от училището със стихотворения на учениците и аз много ги харесвам, особено второто.
-
Една майка
By BLUE_ROSE
До моят гроб една жена донася всяка вечер,
една открадната от Рая теменужка... бледа...
Стои безмълвна, нещо тихичко за бъдещето шепне...
И все към снимката му, с празен поглед гледа.
Мирише на сладкиши, на боровинки и канела.
Изпекла му е пак любимите... не ги забравя...
И якето му, под ръка е взела...
защото вечер може да му стане хладно.
Заглажда всеки път с треперещи ръце до мен пръстта...
Такава нежна ласка... за толкова студени дни.
Да бъде майка преданна, дори и след смъртта...
Един порой от вечност... която толкова боли...
Откъснала поредната му теменужка...
Ще дойде ли?! Очакваме я... както той ...така и аз...
Ще каже ли по нещичко за утре...
Ще носи ли онези... боровинкови неща...?
При мен отдавна никой не е идвал... Прорастнаха тревите...
и името ми върху кръста избледня...
Но тя и за мен, с онази нежност подрежда свещите...
с онази любов, и за мене отронва сълза...
Понякога казва тиха молитва, и разкъсва между нас тишината.
После си тръгва, стопява се във топлия мрак...
И малката бледа теменужка, остава да шепне с листата си...
до утре... до следващия път, до новото идване...пак...
Но мина много време... преди да проумея защо...
до мен, вместо него, се издигаше една печална, каменна жена...
Сега разбирам....това не беше само нашият дом...
А също и нейн ... и на моята майка... и на всяка една...
Това много ми харесва и ми напомня за 1н приятел лека му пръст ....
-
Искам си точката - Гео [inlovee]
Не обичам
удивителните...
Намирисват ми
на изкуственост.
На отрепетирано
вълнение -
девет бала-
в чашата ми
със швепс.
Някакво
префърцунено
възклицание -
Ах, моля ви се
ииии ... защо?!
Не ги обичам
проклетите.
Сложи ми точка,
но ме обичай ...
Искрено.
-
Постой... - Gentiana
Постой още малко до мен,
моя любов.
Утре всичко ще бъде различно.
Утре просто няма да ни има.
Не говори,
думите като куршуми пищят,
рикошират в душата ми,
в душата ми е зима.
Постой, не докосвай сърцето ми.
Нека кърви.
Тази кръв аз не искам
по вените ми да стине.
Прокълнато било е черното ми небе.
Умират птиците ми,
искам с тях и всичко мое да загине.
Постой, после тихо вратата затвори,
заключи я,недей се обръща.
Пусни слуха, че призраци нощем крещят,
бродейки из стаите на тази празна къща.
-
Едно от най-хубавите стихчета от форума:
Измръзналото ми сърце в ръцете ти отново бие нежно - balrog & Gentiana (http://www.stih4e.com/forum4e/index.php?topic=17519.0)
Росата в уморените треви,
в слана превърната, сияе в сиво.
На изток трепват първите лъчи
на Слънцето и мракът си отива.
Денят започва със усмивка,
получил си целувката една,
а ветровете бавно, мълчаливо,
тътрят се из мократа гора.
Усмивката му бавно залинява
и свежестта отстъпва на тъга.
Декември е на прага и остава
в душата нотка на тревога и вина.
Облаците на камара се събират,
отнякъде проблясва светлина,
гръм небесен тишина раздира,
с първи капки идва и дъжда.
И мокрите ми устни нервно тръпнат ,
в предчувствие за болка. Тих валеж,
превръщащ се в снежинки.Плахо шепнат -
Ти можеш, нежен... Искам да ги спреш!
Сърцето нежно, бавно се сковава
от липсата на галещи ръце,
а вятърът не спира да напява,
че сърцето търси си сърце.
Обръщам се. Подгизнала съм цяла.
Протягам зъзнещите си ръце
и виждам там, в мъглата снежнобяла,
ти чакаш ме с усмихнато лице.
Ела във моята прегръдка топла,
ела, за да те вдигна на ръце,
съдбата чу самотните ми вопли
и те намерих, мое измръзнало сърце.
-
Това е приказка,
но не започва
с това, че нявга нейде нещо имало.
Това е песен,
но не звучи
от устните на тъжен трубадур, обляти с вино.
Не е измислица,
но някак в нея трудно е да вярваш.
И сън не е,
но чуеш ли я нещо в теб попарва.
Разказвам ви
за планини от сол и долини от плесен,
разказвам
за живот по-пуст и сив от късна есен.
За мъртви барги
с нотки мрачни на проклятие,
за пръсти от катран
и зла утроба, носеща изчадие.
Тя сляпа е
за светлината на живот сред хората,
и глуха е
за щастието от труда и от умората.
Не е тя никоя и нищо тя си няма,
душата и е празна, свита, кална, черна яма.
И нищо тя не иска, ней е нищо мило
копнее само пустота и смъртно жило,
но все пак чака, чака да дохожда
на този свят от злоба злобната й рожба.
Плод проклет,
заченат от омраза,
гибел, злоба, завист, змийска наприязън.
Сякаш сам от Дявола на хората изпратен,
но не сред тях, а право във сърца им.
В душите им навеки тя живее
не се топи и вечно сякаш тлее
и в себе си вовеки носи него -
детето неродено - Болно Его.
И в унес смътен мислиш,
че я няма,
но тя у теб разлива мътня пяна
на вечна нужда от незнайна сила,
простор невиждан и нечувана закрила
и ведрина измамна, носеща умора
далеч от всички мили тебе хора...
Сега повярва ли, че в себе си я носиш?
Сега разбра ли, че заради нея просиш
това което ти и никой няма?
Тя с теб не ще да бъде нивга пряма,
защото искреност едва ли знае що е,
ала върви и носи ти простори
единстевно от безнадеждност жалка.
Дадеш ли се веднъж и все по-малко
усещаш, че живот у теб остава.
А тя изсмуква те, и пак не получава
това, което иска - рожба си да зърне.
Не й е писано и нищо не ще върне
човешкият и облик, а и твоя,
не чувстваш вече ни студа, ни зноя...
У теб доброто тъй отдавна дреме,
а и съвсем останал си без време
и на безвремието се предаваш,
дори и нямаш нещо,за да го забравиш
тъй пуст и празен си, макар и с нея в тебе...
И носиш в свойто бреме ново бреме.
repi-s-lychec
-
Един ден (Hellhound)
Един ден, когато вече няма да ме има
когато търсиш любовта, но получаваш само тъга,
когато искаш смях, но бликват сълзи,
когато не си болен, но много те боли.
Един ден, когато любовта ми осъзнаеш ти
и почувстваш колко много ме боли.
Един ден, когато нямя с кой да споделиш греха
и в душата ти е само самота.
Един ден, когато вече мене няма да ме има
а в сърцето ти бошува зима.
Един ден, когато при мен поискаш да се върнеш,
а в прегръдките на другиго ме зърнеш.
Един ден ще осъзнаеш какво си била за мен
но в този ден може да ме няма мен.
Ако обичаш мен сега бъди със мен така
както със никои до сега.
Защото някои ден може да не си до мен.
Сграбчи любовта сега защото този някои ден
може да е и утре за теб и мен.....
Обичам те Помни Обичаи ме и ти за да няма такав ден за теб и за мен.
-
Съблечи ми душата си
by Gentiana
Съблечи ми душата си,
обърни се с гняв назад,
писъкът ми да се стича
като кървави резки
надолу по кожата ти,
оставяш ме полусляпа
да умирам от глад,
а искаш светлината
в прозрачното ми тяло
да пали свещи от умората.
Горя отвътре-
прокълнато от мълния дърво,
улучено в сърцето,
бавно с нокти в мен огънят дращи.
Свлича чувствата ми...
Ти никога ли така не си горял,
нима не знаеш как болят
тези празни, черни нощи,
в които уж свети огромна луна,
но минаваш през нея
и оттатък е тъмно?
Криле на прилепи,
вместо ангелски крила
на гърба ти изтерзан-
с тях не летиш, а падаш
в тръните, преди да съмне.
Съблечи ми душата си ...
Или ме занеси на най-високия връх
на жестокостта си мъжка,
на ветровете остави ме.
Нека се стопи последният ми дъх,
в мига когато стреснат
закрещиш моето име
-
:) BLUE ROSE, благодаря ти, че пишеш...
(http://bp0.blogger.com/_K9Lk_T7W8P0/Rg6AX9ip2hI/AAAAAAAAAPg/8unxlba6dBE/s200/325361556_f4ce8dfd8e_m%5B1%5D.jpg)
На този който не посмя да ме обича
Ти винаги ще бъдеш
моя ласка,
трептящото ми
слово и поема...
И колкото и пъти
да захвърлиш тази маска
ще те играя аз
в пространството и времето...
И образът ти през мъглата
ще изплува,
тънък светъл порцелан...
Мечта ,
която нищичко не струва
останеш ли във нея сам.
Прозорците за теб ще се отварят,
ще влизат дните ти
във мойте дни.
Отрязъци,
които се повтарят
как си идвал...
и вали...вали....
И ще вярвам
колко пъти ме сънуваш
твоите проклятия
на глас ще изричам.
Мъжът
на който често се преструваш...
е този,
който не посмя да ме обича.
-
Темата е страхотна :) :) :) . . . . БРАВООО [bravisimo]
Пясъчни пръсти
[Пясъчни пръсти
Меки като кадифе
Твоята душа разкъсват,с аромата на кафе…
Тихи стъпки,шумни мислите препускат
Във унеса от вятъра се губят,вземат ме и ме изпускат
Но оставят сладки следи във моето сърце…
Впити в мен,твоите очи душата ми разкъсват
Разпиляват мислите ми,от реалността ме пак откъсват.
Понасят ме към безкрайни небеса,
Тичат с мен,с косите ми си те играят,в унеса на любовта.
Сладко опиянение.Прозрачни докосвания тялото обгръщат
В злато от лъчи се къпят,изчезват в тъмното и пак се връщат
За да оставят спомена от безкрайното море…
Вълни от обич,къпем се във блясък от звезди
Да плуваме не можем,но това не е проблем,щом любовта около нас искри.
Океан от цветя нас ни заобикаля,венец от целувки ни изгаря.
Незабравени обещания,изплуват някъде от океана…
Потънали,но истински,изплували от бездната,изплували до края.
С ръце от паяжина сянката прогонвам.
Тичам със вълните,до неземни светове се пак домогвам…
Пясъчни пръсти…
Меки като кадифе.
В сърцето ми забиха се…и не ме оставят те…
Очите ми пълни със роса от обич
Ръцете ми плуват в море от целувки.
И с нас е на слънцето първия лъч.
За да стопли нашите милувки.
Да скрие радостния глъч…
Устни горящи,тъмата раздират
Бродят в душата ми,нови приказни светове да открият…
Безкрайно небе…Загубени спомени.
Пръсти като кадифе…живеят в моето сърце.
Вятърът да ги погуби не успя…
Само тихичко ги разпиля…
Пясъчни пръсти…загубени отдавна
В унеса на сладостта препускат
На вълшебната поляна.
Та значи тъй-реши и си отиваш.
На добър час! Аз няма да те спра.
Ще потъжа ден-два, ще ми е криво,
но от мъка едва ли ще умра.
И мене, ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
ще ме спаси от мрачните ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли буйната жарава,
която в сърцето ми гори?
Аз няма да съм същата тогава,
очите ще останат без искри.
Сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента...
И ще заприлича на вярата,
която потаих в своята душа...
Щастлив бъди, не мога да се сърдя.
Обичай и обичан ти бъди!
А тези устни, които аз цeлувах,
ще ги целува друга може би.
Но нека тя щастлива бъде,
да има туй, коета нямах аз,
да радва теб и радостна да бъде,
да бъде туй, което аз не бях...
Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще спрат да пеят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Снощи се прибрах безчувствена. Седнах на леглото, усмихнах се защото те има. После се разплаках защото няма да те имам. Проумяваш ли какво направи с мен? Едва ли ? Взе най-крехките ми чувства, най-милите И ги отнесе в рая, а после от там с трясък аз ги хвърлих в краката ти. Но, ти не ги видя. И как ли би могъл? И те ще си останат там- до теб, около теб но, недокоснати. Не вярвай на думи! " Обичам те.. не се казва. Обича се с очи, с ръце и с всяка малка част от цялото ти същество. Моля те не се разсмивай с глас Аз се научих да обичам и плача защото съм жива, защото ти ме направи такава. Любовта не боли Никога! Това е всичко, което ще запомниш от мен. Помни Любовта не боли! Не си обичал щом си страдал и не са те обичали щом си го позволил И краят е това: Един човек на тази планета снощи плака защото обича. Едно момиче искаше да си толкова щастлив колкото само любовта може да те направи. А тя е навсякъде! Ти просто още не си готов, не я познаваш. Когато някой отскубне сърцето ти, отнесе го в рая и после от там го разбие в земята, а ти все още обичаш и си щастлив - тогава миличък ще ме разбереш. А до тогава не казвай " Обичам те " Обичам те най-истински, но го казвам за последен път!
PS : Не знам автора на никое едно , ако някои си ги познае нека да ме извини :) . И все пак има от мен едно голямоооо бравоооо :))) ......
-
:) BLUE ROSE, благодаря ти, че пишеш...
(http://bp0.blogger.com/_K9Lk_T7W8P0/Rg6AX9ip2hI/AAAAAAAAAPg/8unxlba6dBE/s200/325361556_f4ce8dfd8e_m%5B1%5D.jpg)
На този който не посмя да ме обича
Ти винаги ще бъдеш
моя ласка,
трептящото ми
слово и поема...
И колкото и пъти
да захвърлиш тази маска
ще те играя аз
в пространството и времето...
И образът ти през мъглата
ще изплува,
тънък светъл порцелан...
Мечта ,
която нищичко не струва
останеш ли във нея сам.
Прозорците за теб ще се отварят,
ще влизат дните ти
във мойте дни.
Отрязъци,
които се повтарят
как си идвал...
и вали...вали....
И ще вярвам
колко пъти ме сънуваш
твоите проклятия
на глас ще изричам.
Мъжът
на който често се преструваш...
е този,
който не посмя да ме обича.
Казва се БРАВО и то на кирилица. Има ли нещо което не можете да опорочите изобщо...
-
не е любов,
не е любов, не питай!
и няма залези,
които да го скрият...
умората е пресушила
миглите,
изпила силите,
закърпила сърцето,
но не оставила
прозорците
отворени
ако потропа някой,
няма да го чуя
ако си ти пък
няма да повярвам
в апартамента ми
е пълно
със незапълнени пространства:
като това до чашата ми за кафе,
оставено за твойта чаша;
като оставените празни закачалки,
невярващи че ще дочакат твойте ризи;
и като мястото с ръст на човек,
оставено в леглото ми, до мен...
но напоследък
ми се виждаш
твърде малък
едва ли ще успееш
да запълниш
празнината...
...а аз ще спра да се надявам
ще оплета венец
от незабравки
и ще окича с него
някой
пораснал Малък принц...
By:burning_acid
-
Темата е страхотна :) :) :) . . . . БРАВООО [bravisimo]
Пясъчни пръсти
[Пясъчни пръсти
Меки като кадифе
Твоята душа разкъсват,с аромата на кафе…
Тихи стъпки,шумни мислите препускат
Във унеса от вятъра се губят,вземат ме и ме изпускат
Но оставят сладки следи във моето сърце…
Впити в мен,твоите очи душата ми разкъсват
Разпиляват мислите ми,от реалността ме пак откъсват.
Понасят ме към безкрайни небеса,
Тичат с мен,с косите ми си те играят,в унеса на любовта.
Сладко опиянение.Прозрачни докосвания тялото обгръщат
В злато от лъчи се къпят,изчезват в тъмното и пак се връщат
За да оставят спомена от безкрайното море…
Вълни от обич,къпем се във блясък от звезди
Да плуваме не можем,но това не е проблем,щом любовта около нас искри.
Океан от цветя нас ни заобикаля,венец от целувки ни изгаря.
Незабравени обещания,изплуват някъде от океана…
Потънали,но истински,изплували от бездната,изплували до края.
С ръце от паяжина сянката прогонвам.
Тичам със вълните,до неземни светове се пак домогвам…
Пясъчни пръсти…
Меки като кадифе.
В сърцето ми забиха се…и не ме оставят те…
Очите ми пълни със роса от обич
Ръцете ми плуват в море от целувки.
И с нас е на слънцето първия лъч.
За да стопли нашите милувки.
Да скрие радостния глъч…
Устни горящи,тъмата раздират
Бродят в душата ми,нови приказни светове да открият…
Безкрайно небе…Загубени спомени.
Пръсти като кадифе…живеят в моето сърце.
Вятърът да ги погуби не успя…
Само тихичко ги разпиля…
Пясъчни пръсти…загубени отдавна
В унеса на сладостта препускат
На вълшебната поляна.
[PS : Не знам автора на никое едно , ако някои си ги познае нека да ме извини :) . И все пак има от мен едно голямоооо бравоооо :))) ......
"Пясъчни пръсти" съм го писала аз много отдавна...Даже сега като го гледам, съм допускала доста грешки, но си ми харесва, защото го писах с мног нежност и обич, мислейки за моето момче. Радвам се, че ти харесва! :) [heart__]
-
Eamon
Едно признание...
Искам да кажа на целия свят.
Истина една, чиста, свята без лъжа..
Че ти за мен си всичко на света..
Че ти на мен показа, какво е любовта..
Искам всеки един да познае това..
Какво е да те обичат..
Какво е любовта..
Как когато си до мен,
слънцето грее нощ и ден.
Красотата ти кара цветята да пораснат..
Усмивката ти спира ми дъха..
Целувката ти в рая ме изпраща..
О, боже колко красива с теб е любовта..
Момичето което виждат моите очи..
Момиче.. умно и красиво..
Момиче с невероятни мечти..
Момиче нежно и различно..
Момичето на мойте мечти..
Момичето, ДА!!!
Ани това си ти!!!
За мен е чест, че съм с теб.
Обичам те Ани, обичам те толкова много, че съм готов да преобърна света за теб!
-
Deskata123/angelsko_lice
Пъзел от любов строя си
И стоя във стаята сама....
Чудя се дали ще мога...
някога тоз пъзел аз да
построя...Дали ще мога
тайната на любовта да
разбера...и принца си
аз отново тук да срещна
Няма да боли...Нима една загдка
може някого да нарани..Не..не
не вярвам аз да стане...
Ти ще ме обичаш..сигурна съм във това...
Ще ме обичаш..няма как..ти си моят пътен знак
Не зная кой си ти...И какъв си..но уви...
Представям си аз любовта..И искам чисто бяла да е тя..
Чисто бяла като роклята на булка малка...
Чисто бяла и красива като роза....
Да е искрена и чиста....Като детската душа.....
Да не може никои с пръстче даже да я пипне...
Защото искам да е крехка като стъклена ваза пълна с цветя....
За да се научим да я пазин и ценим..за да се научим вечно да сме нии единни...
За да се научим да обичаме света
Пъзел от любов строя...
но някое парче все се губи....
не мога да намеря начин сърцето ми да не се влюби...
вечно на грешни типажи попадам...
и сърцето ми напразно оковавам....
искам като теб приятелко да мога да мечтая...
когато се влюбя да не чувствам, че играя-
ролята на вечното добра...
ролята на тази която не чувства самота...
кажи приятелко след това мое излияние...
какво да правя...
за да се науча сама да се справя...
за да мога този пъзел аз да подредя...
и да бъде щастлива моята душа....
Приятелко скъпа.....
За съвет мен не моли
Ти знаеш тайната.....
Тя се крие някъде там...
В сърчицето ти....тя е там..
Дано да я открия...
моля се за това...
за да намери покой моята душа...
и пъзела да успея да построя...
-
Нещастно си обичал и от нея бил си наранен
и молил си за капчица пощада...
В копнежи само си се вричал,после бил си отегчен,
а после пък изгарял си на клада...
За нея всеки миг си молил-да се върне,да те стопли,
да скрие всичките ти болки от света...
Със Бога само си говорил,отронвал си несподелени вопли,
потъвал си от ярост в неотронена сълза...
Сега при мен пристигаш,мене молиш,
да я заместя мъничко поне...
И искаш нещичко поне да сториш,
да мога аз да върна всичко дето тя ти взе...
Ела,седни...Започвай да говориш!
Аз знам,че знаеш колко бързо моя свят превзе!
И сили с тебе да се боря,нямам!
И как да имам?!Всичките ми ги отне!
Ще мога ли да съм онази,твоята,
която с всяка ласка те влудява?
Ще бъда ли във тебе сила,
вливаща за дъх пореден волята...
Онази дето никога не наранява...
Ще искаш ли да я забравиш,както стара рана,
ще мога ли да се превърна в слънцето за тебе някой ден?
Ще се измъкнеш ли от тази тъй дълбока яма?!
И нявга вместо нея да целуваш мен....
-
Плачът на цигулките
Плачат цигулките без сълзи.
Болезнено опънати струни.
Свърталище на изгубени души.
Ада в реалността ми се присъни.
Върху бялата риза червено петно има.
Виното ли излях или сърцето кърви?
Студено е лятото без теб...сякаш зима.
И падат от висините всичките звезди.
И ако черния цвят означава скръб,
аз ще бъда с черно от глава до пети.
От живота мой ти бе по-скъп.
Но днес в кръвта ми болка кипи.
Подмини ме отново ... от далече.
Коя съм аз за теб - една непозната.
Какво ми стори? Сърцето ми отвлече.
Дяволски ангеле,върни ми душата!
Обуздай всяка стихия в мене.
Рисувай в грозното красотата...
и тръгни си отново... вече е време.
Не усещат болка днес сетивата.
Дори пламъци в мене да бушуват
с ледена отрова ти ги изгаси...
Целувките ти твърде скъпо струват,
от тях накрая винаги боли...
ОТ ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤
-
Проклета да съм...!
автор:¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤
Последен пристан ти ми беше.
Последна спирка и заслон.
Утехата,когато ме болеше.
Моя вик...шепот...стон...
Усмивките дарих ти ги...
Днес твои са и сълзите...
Думите болезни спестих ти ги.
Илюзии празни са мечтите...
Проклета да съм хиляди пъти,
че нощем само теб сънувам.
Проклета да съм,липсва ми дъха ти.
Проклета-искам устните ти да целувам.
Нещастница съм,по дяволите...
Мразя се,защото обичам те още.
За силна ме смятат останалите,
ала капят сълзите ми нощем.
-
Нула часът е
« -: Октомври 10, 2005, 02:25:15 am »
Нула часът е...
И е време да дойдеш.
Теменуги в съня ми
валят.
Нула часът е.
Теб те няма.
Изпивам миг след миг,
пристрастяват ме-
опиат.
Голи клони
в прозорците
спират бесния бяг
на объркани чувства.
Теменугите
в тишината
се превръщат на сняг.
Нула часът е.
Ти отдавна спиш-
зима е между нас.
Теменугите
като снежинки
в кръвта ми валят,
а кръвта сътворява
висулки, прилични на теб.
Нула часът е.
Нежността ми
се вкисна-
цвете с отровно див
аромат.
Глад,
животински глад
ръфа плешка
от умираща нощ.
Писък зъл
стряска спящия град.
И е късно.
Какво ми остава-
да подсуша
тази локва зелена
от стопен теменужен цвят.
В нула часът
всички знаят...
даже дяволите спят. Gentiana
-
За себе си
Не съм това, което бях;
съдбата е неумолима.
Бе пролет, лято, но след тях
в прозореца наднича зима.
Любов! Със страст неукротима
боготворях те всеки час!
Ех, два живота ако има,
по - вярно бих ти служил аз.
/ Клеман Маро /
Прощално
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай!
Ще вляза тихо. Кротко ще приседна;
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
/ Никола Вапцаров /
-
Затворена врата -
стена, наместо казано "Довиждане!".
Омръзна ми от мъжка суета -
да бъдеш пръв, дори и на излизане...
След тебе няколко импулса изтървах -
разляха се по пода като ноти,
изсвирени от чисто женски страх
и млъкнали от още по-човешка гордост...
Не се усмихна, думата си спря -
едва ли не досадно бе да се сбогуваш...
В ръцете си нетърпеливо ключовете завъртя -
проява на последната ти мъжка грубост.
Омръзна ми...
Омръзна ми от мъжка суета!!
Бъди така добър, побързай на излизане...
Сама ще сложа ключа - как не осъзна -
притрябвало ми е изтръгнато от теб "Довиждане!"!!
by DEVIL_IN_HEAVEN
-
Прошка след прошка,
грях след грях,
накрая наистина вече замрях...
пречупен и смачкан... не издържах...
На парчета сянката ми разби,
и пръсна ги навън...
а там от небето тъгата вали...
Прогони ме нали?
А аз просто тръгнах си... уви...
Сега вървя и чувам стъпки,
никого не виждам вече-
само две сенки- изкуствено- безплътни...
една до друга, ала толкова далече...
Към мене пак вървиш и брод намираш,
но мостът нестабилно клати се... внимавай...
потрошен бе от тебе доста пъти...
внимавай да не паднеш... да не се удавиш...
Между нас, мостове много- от спомени-
някои са с изтънели прогнили въжета,
други- с дъски от обич и болка отронени,
а някъде далече- от силни, здрави дървета.
И тези, последните мостове,
от сълзи и усмивки, скърцат натежали,
но аз пак през тях ще се връщам...
да поседя над бездната- с мисли избледняли...
Ще се облягам на перилата без да мисля дори
и с часове обърната назад ще гледам-
мисълта ми в надежда дъските ще прогори,
но тези мостове, да се срутят не могат...
И сигурна в тяхната цялост,
ще оставам без глас и без плът...
на пепел ще ставам и с вятърно тяло
сама ще поемам без тебе на път...
Болката спомените замъглява-
избледняват...
въжетата се изпаряват
и здравото се разболява,
и внезапно здравото дори умира...
Обич, сълзи, усмивки, смях и мечти-
мостовете помежду ни това ги крепи...
Ръка днес ти подавам,
не я отхвърляй- хвани я здраво,
с последни сили я протягам,
за последно и никога вече... може би с право...
Връщай се по мостовете, докато са там,
защото кога изсечени ще бъдат-
дали от мен, дали от теб- не знам...
да се срутят спомените ни сами не могат,
но ние можем да ги сринем само с "поглед"...
By Don_NUTSO & Vanilla_g
-
Поетеса?
/ProstoAz/
За пореден път,но не последен
пред листа с поглед празен сядам...
и както винаги безумно леден!
И не зная - да се смея ли?Да страдам?
Кой ми даде тази титла?ПОетеса?!?
За такава се провъзласих сама!
Ала увациите...книгите...къде са?
Поетеса..но фалшива съм! Нима?
И аз не зная и като,че ли
не ме интересува даже
Не е важно туй,нали...
кой какво решил е да ми каже...
Важно е това което вътре в мен
таи се толкова години!
А ти беше твърдо убеден
че до смърт ще носиш името "Любими"!
Ха! Какъв провал!(По-голям от моя)!
Аз пишех разни мисли...и слова
а ти ме смяташе за лично твоя!
До тях да се докоснеш и не пожела!
Не пожела да видиш ред,ни два!
Камо ли стиховете ми да прочетеш!
И мълвеше ми едва,едва,
че поглед някой ден над тях ще спреш!
Но не го направи,не че има смисъл!
Та какво ли,мили,би разбрал?
Ти,дето връзката ни би описал
като романс,а аз като провал!
-
Няма я!... Приеми, че я няма!
Това е! Отиде си от тук!
Няма я! Дълбоко задряма...
И затова я изправиха пред Страшния съд!
Умирай! Презирай! Ругай!
Убивай се с мисли... проклятия....
Плачи... и отричай... но... КРАЙ!
Няма я!... Парливи обстоятелства...
Липса... Отсъствие... Яма...
Гроб, от сълзи изкопан...
Няма я! Просто я няма!...
Изход един е, а тъй нежелан...
Няма я! Хайде, мрази се...
И тебе и мене, и нас...
Боли те?! Е, и? Примири се...
Все ще го сториш... след години, дни или... час...
Няма я! Просто я няма!
И какво от това... ми кажи...
Бе време за драстична промяна...
Отдавна не бе плакал... нали?!...
Затова и днес веч я няма!
За да поплачеш и ти безутешно...
Да! Твоя е вината! Презряна!
Грешен си... и, знам, го усещаш...
Няма я! Няма я! Няма!
Контрастът на нейните коси...
Изчезна... избеляла програма...
По която снежен грохот върви...
Няма я!... Помниш ли?!... Няма!...
Кръгът затворен изроди се...
Няма я! Прекръсти се... но... Няма!...
Умри!... но с това примири се!
{dulgokoska}
-
Няма я!... Приеми, че я няма!
Това е! Отиде си от тук!
Няма я! Дълбоко задряма...
И затова я изправиха пред Страшния съд!
Умирай! Презирай! Ругай!
Убивай се с мисли... проклятия....
Плачи... и отричай... но... КРАЙ!
Няма я!... Парливи обстоятелства...
Липса... Отсъствие... Яма...
Гроб, от сълзи изкопан...
Няма я! Просто я няма!...
Изход един е, а тъй нежелан...
Няма я! Хайде, мрази се...
И тебе и мене, и нас...
Боли те?! Е, и? Примири се...
Все ще го сториш... след години, дни или... час...
Няма я! Просто я няма!
И какво от това... ми кажи...
Бе време за драстична промяна...
Отдавна не бе плакал... нали?!...
Затова и днес веч я няма!
За да поплачеш и ти безутешно...
Да! Твоя е вината! Презряна!
Грешен си... и, знам, го усещаш...
Няма я! Няма я! Няма!
Контрастът на нейните коси...
Изчезна... избеляла програма...
По която снежен грохот върви...
Няма я!... Помниш ли?!... Няма!...
Кръгът затворен изроди се...
Няма я! Прекръсти се... но... Няма!...
Умри!... но с това примири се!
{dulgokoska}
-
:) BLUE ROSE, благодаря ти, че пишеш...
(http://bp0.blogger.com/_K9Lk_T7W8P0/Rg6AX9ip2hI/AAAAAAAAAPg/8unxlba6dBE/s200/325361556_f4ce8dfd8e_m%5B1%5D.jpg)
На този който не посмя да ме обича
Ти винаги ще бъдеш
моя ласка,
трептящото ми
слово и поема...
И колкото и пъти
да захвърлиш тази маска
ще те играя аз
в пространството и времето...
И образът ти през мъглата
ще изплува,
тънък светъл порцелан...
Мечта ,
която нищичко не струва
останеш ли във нея сам.
Прозорците за теб ще се отварят,
ще влизат дните ти
във мойте дни.
Отрязъци,
които се повтарят
как си идвал...
и вали...вали....
И ще вярвам
колко пъти ме сънуваш
твоите проклятия
на глас ще изричам.
Мъжът
на който често се преструваш...
е този,
който не посмя да ме обича.
-
Ти казваше, че все ще закъснявам.
И ето ме – отново закъснях.
А всички ме печални отминават.
И ти тръгваш тъжен подир тях.
Дори не ме поглеждате, вървите.
И няма упрек даже, само тишина.
Навярно днес сте ми сърдити,
че вече няма да си идвам у дома,
че няма повече да ви посрещам,
че думите ви са нечути...
Дори в последната си среща
откраднах „още пет минути”.
Защото просто не можах
без дума даже да си ида.
За всичко друго закъснях,
но не и за последно да ви видя.
Пфииби
последни 5 минути
УНИКАЛНО !
-
Тайкато аз не мога да пиша само чета и това е едно от най любими те ми
Прошка след прошка,
грях след грях,
накрая наистина вече замрях...
пречупен и смачкан... не издържах...
На парчета сянката ми разби,
и пръсна ги навън...
а там от небето тъгата вали...
Прогони ме нали?
А аз просто тръгнах си... уви...
Сега вървя и чувам стъпки,
никого не виждам вече-
само две сенки- изкуствено- безплътни...
една до друга, ала толкова далече...
Към мене пак вървиш и брод намираш,
но мостът нестабилно клати се... внимавай...
потрошен бе от тебе доста пъти...
внимавай да не паднеш... да не се удавиш...
Между нас, мостове много- от спомени-
някои са с изтънели прогнили въжета,
други- с дъски от обич и болка отронени,
а някъде далече- от силни, здрави дървета.
И тези, последните мостове,
от сълзи и усмивки, скърцат натежали,
но аз пак през тях ще се връщам...
да поседя над бездната- с мисли избледняли...
Ще се облягам на перилата без да мисля дори
и с часове обърната назад ще гледам-
мисълта ми в надежда дъските ще прогори,
но тези мостове, да се срутят не могат...
И сигурна в тяхната цялост,
ще оставам без глас и без плът...
на пепел ще ставам и с вятърно тяло
сама ще поемам без тебе на път...
Болката спомените замъглява-
избледняват...
въжетата се изпаряват
и здравото се разболява,
и внезапно здравото дори умира...
Обич, сълзи, усмивки, смях и мечти-
мостовете помежду ни това ги крепи...
Ръка днес ти подавам,
не я отхвърляй- хвани я здраво,
с последни сили я протягам,
за последно и никога вече... може би с право...
Връщай се по мостовете, докато са там,
защото кога изсечени ще бъдат-
дали от мен, дали от теб- не знам...
да се срутят спомените ни сами не могат,
но ние можем да ги сринем само с "поглед"...
-
Те
/biser_t/
Те са някак различни
В очите им пламък
Заговорят ли грабват сърцето.
Казват знаели път
До въздушния замък
Скрит на другия бряг на небето
Не крещят не завиждат
Нямат време да мразят
Те обгрижват кахърния делник
Изморени с любов
Любовта ни да пазят
Вино пият Понякога в Мелник
И са искрени някак
В своите неудачи
По веднъж да се влюбват на седмица
В чудеса да не вярват...
Отговорни задачи
А им казват че са безделници
Но когато се случи
Без мечта да останеш
И отвътре да ставаш на камък
Тръгва някои за теб
къс любов да открадне
И сълза от въздушня замък
Обещали за утре
Ето днес ти помагат
Без да търсят награда за риска
ТЕ никога не бързат
или не закъсняват
Поетите идват когато си искат
-
Нежността
с твоето име
отново наричам.
В спомените си люби ме.
В мен живее любовта.
Мечта моя,все още те обичам...
Когато чувствата управляват света ми
и тишината мъртва се стиля в душите,
когато любовта изпива дъха ми
и някак по-слабо светят звездите...
...Тогава ми липсваш...
Утоли жаждата ми с капките дъждовни.
Напукани са устните без твоите целувки.
Никога не ще забравя тези дни съдбовни,
милите думи и нежните милувки ...
Всеки път,когато си тръгваше,
очите се пълнеха със сълзи.
Когато в далечината замръкваше,
устните тихо шептяха "Остани".
Дъжд валеше от небето...
Порой се сипеше от моите очи.
И цял живот се молих - морето
на скръбта да се пресуши.
Но молитвите останаха нечути...
и бавно гасна в лоното на нощта.
Умирах без тебе хиляди пъти
и пак се раждах, заради любовта.
За туй разпъни душата ми на кръста...
Сърцето на кладата хвърли.
Със сърп разпорвай мойте чувства.
В тялото ми болката всели...
И сетне гледай ме с задоволство-
...Поздравления!...
Постигна заветната си цел...
Никога не върна онази половина от сърцето,
която без да питаш беше взел...
by ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤
-
"На този, който не посмя да ме обича"
/BLUE_ROSE /
-
Когато гръм удари,
на мълнията песента ехти,
когато слънцето изгаря
сред диви облачни мъгли,
ти вслушай се в звука на времето:
как чупи нашата съдба!...
Не дава нищо за отнетото,
руши без помен и следа!...
Когато краят на реката иде,
огледай се в последните води -
ликът си истински да видиш...
Послушай, взри се, помълчи!...
На този ден, когато с пръст докоснеш
на падаща звезда заря остала,
ще имаш отговора на въросите
и мен за тебе - остаряла...
by DEVIL IN HEAVEN
-
Нощна улица...Без светлини.
Мисълта ми опипом се скита.
Сиви сенки с лилави очи
страстно-нежно
с безкрая се сплитат.
По пътека от жълти листа
се промъкват надежди-хиени.
Дебнат моите чувства.Кървят.
И съм цялата вече в зелено.
Търся две много нежни ръце,
цяла нощ ги сънувах и плаках.
Те ме галеха. Бягах от тях.
После исках ги страстно и чаках...
Странна тръпка в кръвта ми пълзи
и се стича на капки в сърцето.
Всяка капка избухва в искри -
фойерверки взривяват небето.
От разкъсано, мръсно лице
падат нежни камбанки на цвете,
с име странно на женски сълзи,
с дъх омаен,възпят от поети,
за които днес нищо не знам,
всъщност даже не ме интересуват.
Имам нужда от свой, собствен храм,
в който теб като бог ще рисувам.
Щеш не щеш във икона-съдба
ще вплета твойта нежна усмивка.
Ще се моля,ще страдам сама,
ще те търся без сън и почивка.
Опрости мойто диво сърце
и това,че вграден си във него.
Имам нужда от твойте ръце-
и в студа и във лятната жега.
Имам нужда от много любов.
Без храна , сън и музика мога,
но без обич и тих благослов
съм нещастник, останал без дрога,
който просто умира в дъжда
и не иска спасение. Бесен
сам разкъсал е вени в нощта
и написал последната песен.
Имам нужда от много любов...
Gentiana - "Имам нужда от много любов..."
Погали тишината,
която по рамото ти пълзи
като шал от най-фина коприна.
Мимозена нежност,
ех, защо ли от нея ме боли?!
И все пак я искам, любими.
Има нощи, в които съм
странница без душа.
Пътят е горчиво -шоколадов.
Огромна, пълнолица, свенлива луна
пада в кръвта ми-гореща и млада.
И вместо прилепи пеперуди цъфтят
по стените на пещерите, в мрака,
като редки нощни цветя с див аромат.
Някъде там и ти ме чакай.
Аз ще дойда, когато много ми дотежи
да се лутам във своите капризи.
Не със рокля ефирна,
в дънки впити рано призори,
с хладна от росата бяла риза.
Вдъхни аромата на мократа ми коса,
дъх на ирис и гордо кокиче.
Вплела длани доверчиво
в силната ти ръка,
безмълвно ще ти повтарям ,
че те обичам.
Gentiana - "Обричане"
Капят секунди на миглите...
По страните оглежда се хала...
И литва натам, към пустините...
Червена, синя и... бяла...
Събрали огън и жупел...
Огънати пръски от лъч...
Айсберги, сплескани студове...
И безплътно шепнеща глъч...
Огледални измерения, лудости...
В свят на нормални неща...
Явления, неизбежно пробуждащи...
Факти, които болят...
И разум, който се вие...
Подобно отровния смог...
Усилва се тънкото триене...
Скача от трън, та на глог...
Текат часове върху клепките...
Късно е вече да спират...
Прерастнаха всичките действия...
В пясъчни бури... пристигам...
{dulgokoska} - "Пясъчно!... /идвам си/"
-
ranenia skorpion
Кафе "Релакс"....
Мебели в тъмна облицовка...
приемаха клиенти в кафе "Релакс"...
вътре в эадимена обстановка..
эвучеше муэика усилена на макс...
Внеэапно эад голямата витрина...
познах случайно момичето с поднос...
да вляэа или бързо да отмина...
измъчва ме сега въпрос...?
Имах эа кафе пари,эа кола...
но когато тя ме эабележи...
щях да тръпна аэ на стола...
да не пламнат эагаснали копнежи...
Иэолиран от присъстващата вътре глъчка...
гледах сервитьорката която жално...
иэпълнявяше сега поръчка..
на мъж облечен официално...
Сервира тя на масата централна...
а лицето й чреэ тънък грим...
подчертава красотата идеална...
сред пушек от цигарен дим...
Сама обслужва в ситуация сюбливна...
три хлапета със сок от портокал...
видях че носи на ръката мойта гривна...
когато масата эабърса със парцал...
Мило стана ми и толкоз,драго...
че когато музиката изведнъж притихна...
тя влюбения мъж позна го...
намигна му и му се усмихна...
Старите пиачи тя сега гощава...
че и те редовни са клиенти...
до масата стои и права...
от тях приема плоски комплименти...
Сред силно парно и спряни климатици...
любезно поднася на всекиго меню...
сервира тя и сменя пепелници ...
там в кафе...на пето авеню...
И гледам вече някак примирено...
как семейство младо нея разпорежда...
а тя шепти им нещо откровено...
затоплена в пуловера от бяла прежда...
Помня че щастливи ходехме на кино...
споменът от които душата ми иэгаря...
че сега дори эа чаша капучино ...
не смеех до нея да припаря...!!!
Две дами обменяха новости и клюки...
бира пиеше чужденец с акцент ...
биэнес-партньори эа своите сполуки...
се черпеха до маса на студент ...
Нямах с нея специална уговорка...
и да вляза вътре аз не бях способен
тръгнах си... без онази сервитьорка...
мечти посяла в ден прокобен!!!
-
Приятели...
Не ми разбивайте сърцето. Плача с глас.
Там отвътре (май душата ) ми се счупи нещо.
Умирам. А за жива ми е толкова познато.
Този пламък. Който духваш като свещ.
Животът ми е крехък. Непосилно стичам
дните си , река от сушата непреваляла.
Аз не съм река, приятели. За да обичам,
често се събирам разпокъсана във цяла.
Затварям си очите. За да пиша с душа.
Поет ,на който му откраднаха небето.
Изхабих се да страдам по онова (любовта).
Приятели, не ми разбивайте сърцето.
BLUE_ROSE [inlovee]
-
Повече
иринка
Повече от всички мои монолози нощни
говорят ти очите ми-от плач пресъхнали,
и дадените с сляпо вричане,болезнените прошки
са повече от всички скитници по гарите осъмнали...
Говорих много-ти говореше ми още повече,
не ме разбра,а повече не те и аз разбрах...
А толкова по-лесно да е можеше,
сега след повечето ти не оцелях...
Просяци нощем да ме бяха искали
пак повече от тебе щяха да ме искат,
червени облаци да бяха ме подтискали,
пак повече от тебе щяха да ми бъдат близки...
Самотен единак да бях сред стадо вълци,
пак по-щастлива бих се чувствала...
отколкото през нощите ми пълни с страстни мълнии,
когато мойто младо тяло си отблъсквал...
И повече причини да ми беше дал
и повече надежди аз да бях оставила
пак всичко щеше да е същия провал...
Аз исках малко ,но и него съм забравила...
-
Парите ми ми писнаха
иринка
Скъсано парченце от писмо в ръцете
държа и стискам ,сякаш златна е монета,
с която може би купувах си сърцето,
а после глезено го хвърлях на паветата.
Усещане и обич те си просеха-
на тях им повече прилягаше да имат.
Мелодии за наказание ми носеха
и пръски от сърце ми вливаха.
Скъсано на много мънички кристали
писмото пак в душата си стоеше
знам,не бях като павета идеална
ала по много ме от тях болеше.
Когато се съвземех пак сърце купувах
и пак го трясках с сила във паветата.
Че го държа за себе си след туй сънувах....
и будейки се виех в мрака с псетата.
И празна бях.И глупава.И никоя.
Обичах само на монети писъка.
Заслужила съм нощите със глухо викане.
Сега се връщам някъде.Парите ми ми писнаха.
-
angel4e_f
Винаги сама
Аз винаги сама се справях,
сама преглъщах всичките сълзи,
и никога пред никого не плаках,
на смях обръщах всичките сълзи.
Аз винаги сама се взирах в небето(черно)
и често питах:"Боже,до кога!(Кажи!),
и винаги отговаряше ми само тишината(гробна),
че съм забравена(от Господ) и трябва да вървя.
Аз винаги през морето от приятели(фалшиви) преплувах,
с усмивки(на ужким добри),
и често с тях се разсейвах,с питиета,(по-скоро с текила),
винаги отговарях на тяхните(фалшиви) молби.
Аз НИКОГА пред никой не признах,
че имам нужда някой да ме защити(от теб).
И все напред така(уж гордо) аз вървях си,
забравена(от Господ) ,някъде далеч...
-
angel4e_f
Винаги сама
Аз винаги сама се справях,
сама преглъщах всичките сълзи,
и никога пред никого не плаках,
на смях обръщах всичките сълзи.
Аз винаги сама се взирах в небето(черно)
и често питах:"Боже,до кога!(Кажи!),
и винаги отговаряше ми само тишината(гробна),
че съм забравена(от Господ) и трябва да вървя.
Аз винаги през морето от приятели(фалшиви) преплувах,
с усмивки(на ужким добри),
и често с тях се разсейвах,с питиета,(по-скоро с текила),
винаги отговарях на тяхните(фалшиви) молби.
Аз НИКОГА пред никой не признах,
че имам нужда някой да ме защити(от теб).
И все напред така(уж гордо) аз вървях си,
забравена(от Господ) ,някъде далеч...
Това стихче сякаш е писано за мен...
Ангелче благодаря ти [heart__]
-
Prostoaz-Бунище
В стоновете бавни и ритмични
и сълзи на мисли хаотични,
в риданията си отново съм успяла
да се утеша сама и съм заспала.
Ала щом във утрото отвотя си очите,
солта по устните усещам от сълзите.
Риданията си наново изживявам
и истината най-накрая осъзнавам!
На кому съм нужна?На кому за Бога?
Не мога да се примиря с това!Не мога!
Не зная за какво се будя сутрин рано
щом сърцето мо до крайност е обрано...
За какво отварям си очите
щом сълзите потушили са искрите
и блуждая денем с поглед сив
...който преди време беше страстен,див...
Сега бунище съм.Около мене врани.
От де ли толкоз много са събрани?
В душата всички хвърляли боклука
кой нарочно...кой на слука!
Ала фактите са явни.В боклуджийска кофа
правърна се душата.И в тая крива строфа
мъча се да събера остатъците жалки
на живота ми предишен.Ала те са толкоз...малки.
-
Живях...(story of my life)
(angel4e_f)
Живях. Обичах и раздавах.
Мечтаех. И очаквах и трептях.
Исках. Имах и отдавах.
Желаех. Пламенно горях!
Тъжих. Нямах,а го търсех.
Плаках. Крих и си мълчах.
Страдах. Прикривах и се губех.
Падах. Наранена и стоях.
Пеех. Весело и тъжно.
Усмихвах се. Дори не знам защо.
Давах. Много,но не получавах.
Умрях. А в тялото ми имаше живот.
Лъгаха. Много или малко.
Мамиха. От завист и простота.
Предаваха. Не само,когато бях им нужна.
Оставиха. Мен-наранена и сама.
Плаках, но почнах и аз да мамя.
Страдах, но се научих да не ме боли.
Тъжих, на никой не показвах.
Падах, но напред продължих.
Мразех, а всъщност обичах.
Исках, но бе на шега.
Разбивах-научих на болката всички.
Горях-а бях студенина.
Сега упреквайте и мен,
че съм била КУЧКАТА без капчица морал.
ДА, вярно е че лъгах,мамих и убивах...
Знам че е жестоко,но живях!!!
Не си си струвал
(иринка)
Не си си струвал.
Нищо не си бил.
Дори усмивките не си заслужил.
Днес се срамувам.
Мене унижих.
Че да си човек не си научил.
Не си си струвал.
Болката не си заслужил.
Сълзите също.
По-добре да бях ги гълтала.
Сега се смея.
Нека си щастлив.
До теб назад не бих се върнала.
Не си си струвал.
Не ,не съм обичала.
Поне не тебе...
Бил си просто мисъл.
Ела и се сбогувай.
Вече ми е писнало.
Не те обичам.
Няма вече смисъл.
До някога!
(иринка)
До някога!
Това не е довиждане,
не е и сбогом...
Това е просто обещание,
че ще се срещнем пак....
Не никога,
но не е и със сигурност...
Не мога да те нараня...
Не мога!
Завинаги...
Не,не че ще те помня,
поне ще помня нощите със теб...
Но тъй ми дотежа...
Да,тази нашата любов-греховна...
Не мога с тебе да съм лед...
Сега затуй "До някога" ти казвам
защото можем да се срещнем
пак,но в друг живот...
Не искам още в този....
Не искам,че обичаш ме да те наказвам...
Да ще се срещенем някога....
и пак да се залюбим може....
-
Моята стена (*посветено)
(Arwen)
Спомени... хиляди...
...спомени за бъдеще...
...спомени за минало...
...спомени за сегашно...
Бягат, връщат се, връхлитат, парят...
За себе си си спомням,
за отпечатъците по моята душа.
В тухлена стена за кой ли път замирам...
Моята стена, била ми пристан и присъда...
Сред хората съм... хиляди, милиони,
но сама във собствен свят...
...и пак една стена...
...тухлена или восъчна...
Проклета да е таз стена!
Искам свобода!
Спомени, ах тези спомени...
Сенки... призраци от сегашно минало...
В мен преливат хиляди потопи,
но сърцето отдавна е загинало...
И пак стената...
Виждам себе си през ледената й повърхност.
И спомените разкъсват ми,
като хищници душата...
От стомана съм, а прозира самотната ми същност...
И рани... белези... следи и много кръв...
В стоманената самота бягам от себе си...
И като лешояд дошъл за своята стръв
разкъсвам една, след друга всичките мечти...
И пак стената...
този път бе огледална...
Погледнах в себе си,
видях следите от душата...
Нямах вече своята упора...
Сама се бях обрекла,
бях изрекла тежката присъда -
да живея сред останалите хора.
Да Винчи е мъртъв.
(SkitnicaVmoretO)
Няма да дочакам тайната вечеря
на душите.
За да разголиш своята
и да ме приковеш
към камъка,
към ножа.
За да усетиш на кръвта ми
мъченическия вкус.
Няма да дочакам
да ме изравниш с Исус.
Или себе си със Звяра...
Няма да дочакам тайната вечеря.
Едва ли само трийсет сребърника струвам.
Да пресъздадеш заради мене
най-великото предателство.
Твърде е опасно.
Пък и друг го е направил преди тебе.
Да винчи мъртъв е. Да ти е ясно.
Свалени карти
(BLUE_ROSE)
Къде си скитал, отново,любов,
през перипети и черни ,небелязани пътища...
Знаеш, че рядко се питам защо
всеки път при мен се завръщаш...
Но може би този въпрос си очаквал,
тази вечер да бъдем по детски просто, откровенни...
Давай, да сваляме картите,
защото пилеем и чувства и време...
Аз нищо от теб не очаквах, не исках,
ти нищо не даде и днес е повече от ясно...
Съвестта ти - кристално е чиста,
а моята - блъска се бясно!
Налей по чашка, горчивото марково уиски
ще говори чрез нас и ще бъде ... последно.
От двама ни, само то ще е искренно...
Ние сме карти, отдавна свалени...
-
Да Винчи е мъртъв.
(SkitnicaVmoretO)
Няма да дочакам тайната вечеря
на душите.
За да разголиш своята
и да ме приковеш
към камъка,
към ножа.
За да усетиш на кръвта ми
мъченическия вкус.
Няма да дочакам
да ме изравниш с Исус.
Или себе си със Звяра...
Няма да дочакам тайната вечеря.
Едва ли само трийсет сребърника струвам.
Да пресъздадеш заради мене
най-великото предателство.
Твърде е опасно.
Пък и друг го е направил преди тебе.
Да винчи мъртъв е. Да ти е ясно.
Свалени карти
(BLUE_ROSE)
Къде си скитал, отново,любов,
през перипети и черни ,небелязани пътища...
Знаеш, че рядко се питам защо
всеки път при мен се завръщаш...
Но може би този въпрос си очаквал,
тази вечер да бъдем по детски просто, откровенни...
Давай, да сваляме картите,
защото пилеем и чувства и време...
Аз нищо от теб не очаквах, не исках,
ти нищо не даде и днес е повече от ясно...
Съвестта ти - кристално е чиста,
а моята - блъска се бясно!
Налей по чашка, горчивото марково уиски
ще говори чрез нас и ще бъде ... последно.
От двама ни, само то ще е искренно...
Ние сме карти, отдавна свалени...
-
Защо сега...
KUKLI4KATA
Защо сега, когато забравих изпепеляващия поглед?
Защо сега, когато в ума мой не си ти?
Защо сега, когато пътят към мен от друг е поет?
Защо сега, когато за друг са моите мечти?
Защо сега, когато той от мойто сърце те измести?
Защо сега, когато се усетих щастлива за миг?
Защо сега, когато образа твой някаде там се изгуби?
Защо сега, когато затихна последния отправен към теб вик?
Защо сега идваш при мене,
когато вече не съм аз сама?
Защо сега търсиш очите,
когато друг запали в тях пламъка?
Защо сега ти ме потърси,
когато за тебе затворих вратата?
Защо сега за мене се сети,
когато повече не пожелах да те чакам?
Какво си ми дал?!
BLUE_ROSE
Не съм по тези - малките сметки,
но сега на раздяла, тази мисъл така ме гризе?!
Какво си ми дал? Не бях го пресметнала..
но даде ли нещичко, едничко поне?!
Някаква ласка, такава престорена,
която да помня в студените дни?!?
Или каквото и да е - за спомена,
който трябва всекиго да съхрани!
Тази любов, как е отминала?
Щом не помня нейният плам?
Тази любов, дали я е имало?!?!
Кажи ми ,аз трябва да знам!
Защото годините - моят живот са значими,
и ценно е във нас и времето дори!!!
Не казвай, че скоро ще мине...
Тази ярост е нова ,и дълго във мен ще гори!
Дори да не питам, въпросите чакат...
Какво си ми дал? Защо се чувствам ограбена?!
Защо не казваш нищо и гледаш земята?!?
В земята ли са мойте чувства погазени?...
-
Няма те там
BLUE_ROSE
Остатъци - душевни рани...
Око за око, сърце за сърце...
Като в приказен свят ме удави...
със тъмни очила, вместо вързани ръце...
Не разбрах как се случи тази сцена ,
във мислите ми репетирана не беше!
Като стара любовна дилема...
единият си тръгваше, а другият крещеше...
Но чакай, чакай, сигурно сънувам,
ти не би ми причинил толкова много...печал...
Или не , ти не би могъл да си тръгнеш...
нито след мен си крещял...
Тогава какво? Какво се е случило, моята длан
до болка е стискала хладния нож и пак насълзена...
Говоря със снимката, няма те там,
където си бил, в света ми, до мене!
Обсебваш ме (Не мога да те викам)
BLUE_ROSE
И да те викам ти ще замълчиш. Обсебваш ме.
Стараеш се във мен да влезеш тихо.
Престъпник. Миг на слабост и победа.
И пак мълчиш. Не мога да те викам.
Ще сбъднеш всичко ти нали?! Моето откровение.
Ще ме пренасяш ти през Рая на ръце!!!
Ще ме обичаш. Ще ме хвърлиш в съмнения.
И пак ще си тръгнеш със чисто сърце!
Незнам. Уморих се да те мисля вече.
Трябва да те имам. Да ме няма. Да съм там.
Убиваш ме. Душата ми на кръст отрече.
Престъпник. Миг ,за който искам да не знам.
-
Умирам ли?
BLUE_ROSE
Умирам ли?! Защо ме завиват буреносните облаци.
И златните арфи шептят ми по име...
Котките лягат на спомена.
Там е изтръпнало. Почти не боли ме...
Чайките разплитат плажовете,
набраздени и черни минни полета...
Времето отсича предсмъртни пасажи...
Плаче безсилно от ревност морето.
Капят минути, в капчуци мълчание,
ритъм на смътни прежалени дни.
Бедните скитници, влачещи тайните...
Душата никога не ми се довери.
*****
Преплита се слънцето с нови слънца,
залези мътни разбиват вълните.
Умирам ли?! Тази буря е тежка за нас.
Тази молитва, камбаната лудо завихря.
Искам да помниш, че всичко е истина.
Беше ли? Беше ли? Вече не знам.
Паднах свирепа, гневна на мислите.
Вече не питам. Останал си сам.
Горчиво кафе
BLUE_ROSE
Последното кафе е най -горчиво.
След теб почука тишината...
Очи, които ще ме срещнат срамежливо...
посрещайки с кафето непознати...
Димът извайва лабиринт от подлост...
във който всяка мисъл сляпо се върти.
Изтивам аз, стопена в гордост...
че трябвало е ... може би.
Не изтрезня, едно изкуствено сърце.
Не се изплака, не посмя.
Изпих последното ,горчивото кафе.
Била е важна... захарта.
-
Някой горе ме забрави...
BLUE_ROSE
Имах път без цел, копнеж без участ,
да препуска пак в кръвта като гориво.
Чужди устни мойте думи научиха.
Бог не вярваше във мен. Простих му.
И остана там назад, в безкрайни прерий,
да се лутат сивите стрелки на самотата.
Моята длан чужди длани намери.
Бог се обърна. Презрях чудесата.
Да съм нелепо в съня ти видение,
малка, бледа икона с ярко червило.
А как опустя.. този свят от страдания.
Бог ме посочи. Аз да избирам.
В тъмното опънах въжетата на презранието.
Оградих се със приятели и ослепях.
Всичко беше моят сън и видения.
Бог се усмихна. Сама се презрях.
Ела до мен
SkitnicaVmoretO
с ръцете си от нежност.
Последни нощи много на земята -
разлъки, горест и сълзи.
Кому е нужно камък на душата.
Не искам тъй и нас да ни боли.
Ранили се души взаимно,
взаимно нека да скърбим
и тая нощ да се прегърнем,
а утре ще се разделим.
Аз ще тръгна - бивше момиче.
Ти ще тръгнеш - бивше момче.
Кому е нужна тежка раздяла ?!
И след нас небето ще бъде небе.
За последно ръце във ръцете.
Тая обич не ще да умре.
Днес разлъката нищо не значи,
просто някой поема напред...
-
Нямам си никой
Чешмите са пропукани. Като недра от суша.
Текат през пръстите ми вечните години.
В огледалото се соча с пръст. И псувам.
Останала съм гола. Като миналото.
Под гроздето лежи последната ми котка.
(И под кръста. ) Имах вяра само до нея.
После се погледнахме накриво с Господ.
Прокле ли ме някой?!( Сама да живея.)
Ще се намразя някъде преди сбогуване.
Зарад неизпитаното. (Ако още ми тежи.)
Малко неща ( в действителност) са си стрували.
Нямам си никой. ( Да го боли !)
by BLUE_ROSE [inlovee]
-
Внимание! Чупливо!
NiksY
Някъде на кораб товарен
сандъци струпани безброй
чакаха на път незнаен,
да потеглят тъжно в строй.
Изведнъж сандъче с етикет,
гласящ "Внимание! Чупливо!
помръдна се само напред
и скочи точно като живо.
Моряците, стоящи близо
веднага се обърнаха натам,
погледнаха разсеяно отблизо.
и оставиха сандъка сам.
Престана нещото да мърда,
сякаш някой го уплаши,
след малко тихо се размърда
и към борда ням отпраши.
С усилия отгоре му се покачи
и бавно, бавно се заклати
и изглеждаше така почти,
че то само в водата се запрати.
Вятърът платната заопъва
и корабът по пътя си пое,
сандъчето започна да потъва
изоставено в безкрайното море.
Години след това нетърпеливо
повдигнаха сандъче две ръце
с етикет "Внимание, чупливо!
и в него - счупено сърце.
Нищо, че не пуша
Gentiana
Запали ми цигара
и какво, като, всъщност,
не пуша,
но от този живот,
разбери ме, ми идва до гуша.
Все строя катедрали
от най-светлите чувства
и мисли,
а с копитата Дяволът
гаси свещите.
Иконите ми са нечисти.
Не, днес няма от скръб
безпаметно да се напия.
Още вярвам в доброто,
още вярвам - това е!
Не крия.
Но по кривите улички
окъсана си тръгва Красотата,
с насълзени очи,
отритната, непризната.
И е толкова тъжно,
че нощите ми са монахини,
изменили на Бога,
изпратили светостта ми
"на кино".
Ставам лоша и дръпната,
цинична, като пристанищен докер,
в мигове, когато съм слаба.
Така и не го научих този покер.
Губя всеки път, м.... му!
О, извинете,
всъщност, исках да кажа-
не искам живота ми
да е пустиня,
пълна с миражи.
Запали ми цигара,
всички клечки кибритени
изгори до края
и когато догорят
може би и аз
какво
с живота си да правя
ще зная.
-
Скрита камера/Не на дрогата.../
[vOsYcHnA_pRiNcEsA & ludnegar]
Питам се често. Задавам си хиляди въпроси.
Търся отговори някъде дълбоко скрити в мен.
Често чудя се от къде си, кой си и какво си?
Безкръвно топъл си и тъй горещо си студен.
Аз няма да питам,щом си до мен
сега е нощ,но в мене е ден
и топъл съм,макар и студен -
отпуснат,отнесен...пленен.
И някак си нежно, чаровно унесен.
гледаш невиждащ, непитащ дори
Странен... Различен... характер не лесен,
но говорят ми очите, и когато мълчиш.
Светът е притихнал,всичко мълчи.
Усмихнат заспивам със твойте очи.
Глава съм положил на твоите гърди...
и слушам ти сърцето...гори!!!
Изчезва, стопява се света отстрани...
Щом ме докоснеш забравям за всичко,
И ето – Оставаме си само аз и ти...
За щастието е нужно толкоз мъничко.
... малко водка и ЛСД
-
Ела до мен
by SkitnicaVmoretO
с ръцете си от нежност.
Последни нощи много на земята -
разлъки, горест и сълзи.
Кому е нужно камък на душата.
Не искам тъй и нас да ни боли.
Ранили се души взаимно,
взаимно нека да скърбим
и тая нощ да се прегърнем,
а утре ще се разделим.
Аз ще тръгна - бивше момиче.
Ти ще тръгнеш - бивше момче.
Кому е нужна тежка раздяла ?!
И след нас небето ще бъде небе.
За последно ръце във ръцете.
Тая обич не ще да умре.
Днес разлъката нищо не значи,
просто някой поема напред...
На тръгване
by SkitnicaVmoretO
Попий по мислите ми жадно.
Тази нощ
душата ти крещи, че си отива.
Измъчената нежност и любов
от днеска никому не стигат.
Ръцете ни - ръце ненужни
не стигат вече да прегърнеш,
една любов в която ти си сам,
не стига да те стопли
и измръзваш.
Върви.
Не ми достига дъх да те догоня.
Нощта е тъмна и мъглива.
Назад е изгоряло всичко,
а някой друг при себе си те спира.
Попий по мислите ми жадно
за последно.
Не ми е точно днеска ред да съм щастлива.
Тръгни спокойно. Бавно.
Вързах здраво
последната надежда да те има...
-
Случайно
by SkitnicaVmoretO
Тази роля я познавам –
от поглед да се напивам.
От внезапна и случайна ласка
да се пълня и да преливам.
И дори и да съм черно бяла
да имам цвят на много цветове
Да бъда себе си и да съм другото
все още непораснало дете.
То значи двамата със тебе
не сме случайна среща в зимен ден
случайна обич, може би. Навярно
съвсем случайно се зовем.
Ала не е съвсем случайно
случайното ти име да боде
тъй нежно всяка нощ съня ми
протягайки към мен ръце.
И да оставам по-безпътна денем
случайно теб ще търся под едно небе.
внезапен лъч на обич ще изгрее
и пак случайно ще е ясно на къде.
Там навън наистина си ти
by SkitnicaVmoretO
Ах, там навън наистина си ти.
Нима ми носиш спомен от предишна среща ?!
Достойни думи не намирам в мен
да те посрещна днес с предишна нежност.
Зениците са малки като точки,
кръвта е прекипяла лудост.
Заспала обич се събужда в мен,
а гърлото е малко сухо.
Не съм те виждала от сто живота.
Повярвай ми не си се променил.
Денят ми здрач изглежда
всеки път
когато ми говориш нещо.
Ах, там навън наистина си ти.
Нозете ме болят...
така те чаках.
Копах тунели през живота.
Със нокти ровех,
падах,
нима наистина си тук, за Бога ?!
Пусни ме.
Това е ... толкова ненужно.
Ах, там навън наистина си ти.
А точно днес аз свикнах да съм чужда.
-
Всички са толкова хубави с толкова смисъл но най много ми харесва на Иринка -Обичам да съм некрасива ала своя..
неверотяно е направо нямам думи толкова ...не знам красиво.. :) Има и много други които ми харесват!!
-
angel4e_f , миличка ужасно поласкана се чувствам от теб в тази тема. Благодаря, че ме оценяваш. [heart__] [heart__] [heart__]
-
angel4e_f , миличка ужасно поласкана се чувствам от теб в тази тема. Благодаря, че ме оценяваш. [heart__] [heart__] [heart__]
Криси,аз исках да постна още няколко твои,ама нямах време и ще го направя сега [shame] [inlovee]
Не се усмихвай
by SkitnicaVmoretO
Най-сетне се оказа, че ме търсиш
сред самотата от безброй ръце.
Не се усмихвай тази наша среща
като дете ограбено реве.
И не, че е последна, но е глуха
и всеки зов е малко стар и тих
и закъснял достатъчно да е излишен
подобно пожълтял, намачкан лист.
Не се усмихвай, толкова е тъжно
когато във ръцете ми заспива
отчаян и последен зов,
но твърде закъснял да го прегърна
с предишна нежност и любов.
Да се разходим.
Да погазим в парка
листата паднали нощес,
не се усмихвай, прегърни ме тъжно
със любовта ти се сбогувам днес.
Най-сетне се оказа, че ме търсиш
сред самотата от безброй ръце.
Не се усмихвай.
Закъсняхме вчера,
а днеска друга среща ме зове.
И само "аз" не ни е толкова далечно
by SkitnicaVmoretO
От снимката на тази стара обич
най - краткото
без край изглежда.
Но тръгне ли си някъде
една предишна нежност
разбираме,
че всички до един сме смъртни
и с теб не се римуваме със вечност.
Жалко ...
светът не е достатъчо
омекотена люлка
за двама души като нас
които много рядко казват "ние"
и явно прекалено често "аз"
А "ние" никак не е лесна дума
не знам защо я свързваме със вечност
не можем да я спрегнем във сегашно време...
навярно двамата сме твърде смъртни
и само "аз" не ни е толкова далечно.
При мен всичко е толкова мъничко
by SkitnicaVmoretO
Не докосвай очите ми.
От тях извира лудата ми кръв.
Не търси за сърцето ми -
просто мит... за стръв.
При мен е всичко толкова мъничко.
Не разбирам от тия големите работи -
любови, раздели и залези.
Аз имам само идване.
И после... нищо.
Една такава...
проста тишина.
Разбирай ме добре...
понякога са важни
онези малките неща,
които ги няма в любовните вечери.
Ах, тия псевдо клетви за любов
са достойни само за... знаеш поетите
с техния нежен, лирически зов.
А аз съм малко, как казват...
по-истинска.
При мен е всичко толкова мъничко
и нямам много данни за поет.
При мен е различно...
право пред себе си,
не мога да стигна чак толкоз напред.
П.П Искам да отбележа,че бих казала,че всички на Ками и на КРИСИ са ми любими(и не бих писала всички),но искам да ги постна,за да могат и други форумци да споделят моята емоция и да се намерят в тези прекрасни строфи,както аз намерих и все още намирам себе си.Нямам много време сега,но дръжа и утре ще продължата моята "колекция". [heart__] Ками,Криси,благодаря ви! [heart__]
-
Града направен, чисто нов,
паважа сложен е на място,
да усети стъпки е готов,
предназначението - ясно.
И паважа гладък, чист,
усеща пътнически крак,
равен, нов, дори без лист,
иска да му служи пак.
Денем пътници привични
съпровожда до места безброй.
Нощем странници безлични
изпраща в градския покой.
На бързащите дава той подкрепа,
на мудните предлага светъл лик,
тълпи големи или само шепа,
зиме, лете, в мрак и във светлик.
Годините се точат, хората вървят
и паважа май вече остарява,
плочка липсва - първи път
бордюра веч се изкривява.
Не му е толкоз зле, минава време,
вече не е пресен, но не пъшка.
Но се оказва с ново бреме -
поет нахален със поезия го тръшка.
На пейката е седнал със умислен вид
и си мисли, че твори.
И паважа го усеща като гаден паразит,
да можеше да си върви.
И редят се любовните писания,
а паважа безмълвно протестира,
на поета любовните ридания
за неистински намира.
Не го е виждал ни веднъж
по него хванат да върви
за ръка на дама, мъж,
че поезия да може да реди.
Поети по-умели, с опит има,
изпитали любовни радости, ридания,
а този мисли с малко пантомима,
наваксва за липсващите преживявания.
И човекът дори не подозира
мъченията, на коит' подлага
клетият паваж, той не го разбира,
ред след ред от тетратката излага.
Паважа, той не може да чете,
но за люто съжаление,
поета рецитира със уста, ръце
и го обрича на мъчение.
Паважа не издържа вече,
ако не може поезията да спре,
ще загине. Спри човече!
Последен напън - запраща му паве.
Поета амнезия получи,
та не помни вдъхновение.
И се той наново учи
на стихотворното умение.
Паважът - нашят герой,
чака второто сражение,
не ще има той покой,
поета е във вдъхновение.
П.С.
Дано не съм засегнал хора,
аз съм сигурно поета
и паважът иска ме в затвора,
след тези редове приготвя ми павета.
-
Мисля,че го четох тук..ако някой знае автора,нека каже,моля :)
Аз исках да ти вярвам...
и ти вярвах.
Аз пренебрегнах хорската мълва
и шепот с двусмислени слова-
цевувките на ревностни приятели,
досадния рояк доброжелатели,
които ми намекваха открито,
че толкова наивни сме жените.
Аз исках да ти вярвам...
и ти вярвах.
Аз можеше със затворени очи да слушам твоя глас да ми звучи,
и с доверчиви стъпки,без съмнение,с обич и търпение,
да те последвам в мрак и мъки страшни,
каквато и беда да ни заплашва.
Но ти веднъж излъга.
Мен изглъга.
Тя беше дребна,да,но бе лъжа.
Ти твойта строга дума не сдържа.
Не ти се сърдих.
Не те упрекнах.
Ни веднъж за нея не намекнах.
Ала в гърдите ми заби тревога...
Аз искам да ти вярвам...
Но не мога...
-
A нощем се разпръсваха очите ти (запомняне)
A нощем се разпръсваха очите ти
като внезапен, летен звездопад.
И помнят прилива на устните косите ми,
ръцете на обичан непознат...
Сънят ми помни как посрещаше въздишките
и влюбените залези, без имена.
Как падаха в душата ми трвогите
като обрулени от вятъра листа...
И помня всичко - мигове и звуци,
как мислите ти в моите се топят...
Ръцете ти разливащи се в мене,
които нямат страх да изгорят.
И твоето целуване за края
все още помня цяла... и кълна.
А нощем се разпръсваха очите ти,
като внезапен, летен звездопад...
by SkitnicaVmoretO
Уникално е просто..... [heart__]
-
Мисля,че го четох тук..ако някой знае автора,нека каже,моля :)
Аз исках да ти вярвам...
и ти вярвах.
Аз пренебрегнах хорската мълва
и шепот с двусмислени слова-
цевувките на ревностни приятели,
досадния рояк доброжелатели,
които ми намекваха открито,
че толкова наивни сме жените.
Аз исках да ти вярвам...
и ти вярвах.
Аз можеше със затворени очи да слушам твоя глас да ми звучи,
и с доверчиви стъпки,без съмнение,с обич и търпение,
да те последвам в мрак и мъки страшни,
каквато и беда да ни заплашва.
Но ти веднъж излъга.
Мен изглъга.
Тя беше дребна,да,но бе лъжа.
Ти твойта строга дума не сдържа.
Не ти се сърдих.
Не те упрекнах.
Ни веднъж за нея не намекнах.
Ала в гърдите ми заби тревога...
Аз искам да ти вярвам...
Но не мога...
Стихчето не е от форумец, доста старо е.... сега ще излъжа но мисля, че беше на Елисавета Багряна.... може би.... [confused] Не съм сигурна.
-
angel4e_f написа: П.П Искам да отбележа,че бих казала,че всички на Ками и на КРИСИ са ми любими(и не бих писала всички),но искам да ги постна,за да могат и други форумци да споделят моята емоция и да се намерят в тези прекрасни строфи,както аз намерих и все още намирам себе си.Нямам много време сега,но дръжа и утре ще продължата моята "колекция". Ками,Криси,благодаря ви!
Аз съм сигурна вече... Вярвам и Криси също. Много ти благодаря! Трогната съм от вниманието ти и от това, че с толкова обич четеш стиховете ми, това е огромно признание за мен, което може би не заслужавам, но ме прави щастлива! Криси е прекрасна, аз самата обичам всичко ,което пише.... Радвам се, че попадам в "твоята колекция" именно с нея!!!! [heart__]
-
Нямам си никой
Чешмите са пропукани. Като недра от суша.
Текат през пръстите ми вечните години.
В огледалото се соча с пръст. И псувам.
Останала съм гола. Като миналото.
Под гроздето лежи последната ми котка.
(И под кръста. ) Имах вяра само до нея.
После се погледнахме накриво с Господ.
Прокле ли ме някой?!( Сама да живея.)
Ще се намразя някъде преди сбогуване.
Зарад неизпитаното. (Ако още ми тежи.)
Малко неща ( в действителност) са си стрували.
Нямам си никой. ( Да го боли !)
by BLUE_ROSE [inlovee]
За мен това е най-близкият и най-истинският стих, който някога съм писала.... Благодаря ти, че го оценяваш!!! [inlovee] [heart__] [heart__] [heart__]
-
Липсваш ми обич моя
Нямам търпение да те видя,скъпо мое създание...
Ти си в нощта ми нежно и страстно очарование...
Мечтая с теб да прекарам дните от живота си,
да се будя сутрин рано и ти до мен да си...
Да те целувам,когато плачеш,
да ти се радвам,когато се смееш...
Да бъда с теб,когато те боли,
и сърцето до болка да тупти...
Да бъдеш до мен,когато някой ме рани
и да ме утешаваш с твоите красиви очи...
Нямам търпение да те прегърна,
както в първия ден да те целуна...
Липсваш ми,
прегръщам те,
целувам те...
от Tajni4ka_:(
-
angel4e_f написа: П.П Искам да отбележа,че бих казала,че всички на Ками и на КРИСИ са ми любими(и не бих писала всички),но искам да ги постна,за да могат и други форумци да споделят моята емоция и да се намерят в тези прекрасни строфи,както аз намерих и все още намирам себе си.Нямам много време сега,но дръжа и утре ще продължата моята "колекция". Ками,Криси,благодаря ви!
Аз съм сигурна вече... Вярвам и Криси също. Много ти благодаря! Трогната съм от вниманието ти и от това, че с толкова обич четеш стиховете ми, това е огромно признание за мен, което може би не заслужавам, но ме прави щастлива! Криси е прекрасна, аз самата обичам всичко ,което пише.... Радвам се, че попадам в "твоята колекция" именно с нея!!!! [heart__]
[heart__] [heart__] [heart__]
Смешно ли е
phibi
Смешно е, че се събуждам със измислици
(особено когато не заспивам).
Изпонадрасках всичките си дневници
и заличих следите, че съм жива.
Запалих дрехите си – панаир на суетата,
изхвърлих всичките си гримове и вещи.
Отрязах си до корени косата
и кичурите си използвах вместо свещи.
„Умряла съм!” написах над леглото.
Вратите си зазидах за стените...
Не ми е нужно никакво „защото”.
Поисках го. Направих го. Финито!
[heart__] [heart__] [heart__]
Аз съм мъртва
BLUE_ROSE
Аз съм мъртва. Тиха като пясък.
Само вълните солено галят чужди зеници.
Аз съм толкова мъртва. Като скок от тераса.
Като нож от стомана. Забоден във птица.
Аз съм мъртва. Черен облак над антени.
Разкопчана риза. Път напукан от пресичане.
Аз съм толкова мъртва. Монета строшена.
Не страдам за теб. Умрях от обичане.
-
GaLLeRy
Неизбежно
/посветено/
Събуди ме.Толкоз е заспала любовта ми.
Някак застинала от фалшиви прегрешения.
Кой разпорежда се сега с душата ми?
Кой взима думата на моите решения?
И всяка истина във мене е грях.
Всяко желание-подтисната болка.
Аз искам ръцете ти,но забранени са-разбрах.
Аз искам сърцето ти,но да го имам-не мога.
Неизбежно е,не слагай пръст на съдбата!
Просто някой друг решил е вместо нас.
Едно на друго не могат да си устоят телата.
Ти ме искаш,искам те и аз!
И не е като в приказка-розово и нежно.
Непринуден си,дори леко груб.
Да бъда с теб тази нощ е неизбежно.
Не се опъвай.Просто решил го е някой друг.
GaLLeRy
Съзиране
Аз съм художник!Рисувам със мисли.
Не са ми нужни четки и бои.
И не на платна,а на хвъчащи листи.
Не факти, а просто мечти.
И обичам да рисувам спомени.
Обичам да иронизирам изживяното.
От очите ми очи отронени
се стичат бавно по рамото.
Виж поредната шепа надежда,
изразена в поредния ми шедьовър.
Колко впито към нея поглеждаш,
бавно отпиваш от тази отрова.
И в проклетата картина как се съзираш.
Сякаш е преживяно,но вече забравено.
Търсиш нещо,дето не намираш.
Искаш да вземеш нещо,отдавна оставено.
Затвори очите си.Картина няма.
Просто исках да погледнеш към мене
Забрави.Тъпа визуална измама.
Наречи го грешка-изгубено време.
И казах „Стига”.Няма вече в бялото да се съзирам.
Но продължих.Не успях да спра.
Знам-никога повече няма да те имам.
Не мога да рисувам.Едва сега го разбрах!
GaLLeRy
Бог е измислен
Аз обичам само горчивата истина-
Вярвам само в бича жесток
и в болката.Не вярвам и в себе си,
защото съм измислена
от тебе и твоя бог.
Прибери тези молитви.
Не изричай тия божи слова.
Звучиш непосилен и слаб.
Сякаш никога не сме били щастливи.
Били сме.И аз съм била.
Мълчи.Никой не те чува.
Не виждаш ли?Сами сме.
Кому е нужен Господ?
Колко дълго се сбогуваш?
Колко ни остава още?
Спри с молбите.Аз не вярвам в Бога.
А колко силно вярваш му ти!
Не мога да бъда в ръцете ти!
Не мога!
Не ме карай да вярвам в лъжи.
Моли се.Дано разбереш,че Господ е глух.
Вярвай,но поне вярвай във истини.
Чух зова ти.Но...май не го чух.
Престани.Бог е измислен!
-
GaLLeRy
Летен спомен
/посветено/
И в жалкия отенък на зимата
в ръцете ми цигарата догаря.
Спомням си.
Макар че много са дните,
дето изминаха,
спомените-
притихнали още ме парят.
В сърцето- там ми гори
на летния спомен тихия зов.
Някак мътно.Размътено от сълзи.
Помниш ли?
Нашата лятна невъзможна любов.
И в зимните ми нощи,
в топъл нюанс
се будят от нащо лято спомени.
Въпроси...
Щяхме ли да имаме втори шанс.
Щяхме ли
да сме влюбени и огнени.
Летни са ми мислите.Зимна е нощта.
С мене ти още щеше да си!Щеше...
Не.Не ни беше малко любовта.
Просто...лятото прекалено малко беше.
GaLLeRy
Не обичам да си лягам сама
Не си добре дошъл в душата ми.
Не можеш да влезеш в нея сякаш у дома.
Но толкоз близо са сега телата ни.
Просто не обичам да си лягам сама.
И във едно легло студено
все по-студена и аз от студ изстивам.
Мразя самотата.Знам,че е нередно,
но не мога сама да заспивам.
Не.Не се опитвай да влезеш в душата ми.
На нея харесва й да е студена и сама.
Горещо иска само да е тялото ми.
Стопли го.То не иска самота.
И зарад туй аз ще ти постеля да си легнеш.
Не искам да мислиш,че съм твоята любов.
Утре по-нова любов ще срещнеш.
По-нови чувства и път по-нов.
Не си добре дошъл в душата ми.
Не се опитвай да влезеш сякаш у дома.
Но толкоз близо са сега телата ни...
Сажалявам.Просто не обичам да си лягам сама.
GaLLeRy
Изгубена
Изгуби ме сред потопа от колебания.
На ръба на истината.Колко празни думи-
нарушаващи всички клетви и обещания.
Колко небрежно ти ме изгуби.
Вятърът извя сърцето ми-цялото.
Отнесе чувсвата някаде ... другаде.
И сега на теб продавам си тялото.
По-луда , дори и от лудите!
И не живея,просто дишам.
Полуизгубена душата ми-без мечти.
Нямам нищо,но какво бих могла да имам?
Изгуби душата ми.Поне тялото ми запази.
-
GaLLeRy
Махни оковите!!!
/посветено/
Махни оковите!!!
Не искам да живея във килия.
Защо си тъй жесток,кажи?
Признавам-искам милост,
а ти пред мен присвиваш очи.
Това съм аз-в цялата ми същност.
Никога съвършена и добра.
Това са мислите ми.
Не ги наричай лудост...
Знам,не съм дъщерята,
за дето си мечтал...
Но махни проклетите окови!
Какво е това?Скрита война?
Няма да успееш със отвари...
и отрови
да ме превърнеш в перфектна дъщеря.
Защо стискаш юмруци?
Пусни на воля чувствата.
Пусни ръката си.
По-добре шамар....
По-добре сама да скитам,
като луда.
Не искам да живея в тоз кошмар.
Махни оковите!
Обичай ме такава,както съм наистина.
Не искам повече тревога.
Това съм аз-моят ум и моето сърце....
Имай малко милост.
GaLLeRy
Ръката ми е тежка
Докосни ме!
Ръцете ми са толкова изтинали.
Недей посяга ми с тежките си длани.
Толкоз нежни са лъжите.
Толкоз горчиви са твойте истини.
Вече виждам края.Толкоз малко ни остана.
И тъй жадувам за малко обич,
а ръцете ти са като копия.
Всяка целувка напоена е с отрова.
А прегрътките ти са като вериги.
Толкоз груб си.
Да бъда и аз.Ако поискам-мога.
По дяволите,какво ти става?!
Чувсваш се велик,за дето нараняваш.
До края малко остава.
Убиваш ме с ръцете си,
Сърцето ми откача.Лудост е.
Неписаната истина напира в мен.
Аз не съм такава.Недей да се надяваш.
Колко самоуверен си.
Аз вярвам,че ще стане чудо
Нямаш право дори на грешка.
Пази се.Вече груба съм.И толкоз луда
Дланите ми нежни са.
Но знай-ръката ми е тежка.
GaLLeRy
Единственото,което те обича...
Грешнико,наричаш ме с жестоки думи.
Наричай ме! Чувствай се велик.
Само пепел остана по между ни.
Превърнаха се целувките в злокобен вик.
Отчайващо е.Аз плача, ти се смееш.
Толкова различно е от преди.
Но аз грея,ти никога не ще изгрееш.
С усмивка отминавам.Бъди щастлив.
Не , не съм те забравила.Не съм желязна.
Но вече в мене не гори , а тлей.
Любовта превърна се в омраза.
Да видим кой последен ще се смей.
Вярвам в правдата и смирена пред теб мълча.
А ти искаш сърцето ми да изтръгнеш.
Злобно крещиш и скриваш се в нощта,
но зная-ще дойде ден,в който ще се върнеш.
Но тогава вече няма да ме има.
Помни – няма връщане назад.
Аз горда съм.Не съм робиня
на проклатието ти,на твоя Ад.
Върви си, но заклевам те- ще сажаляваш.
Аз няма повече да трая ударите от бича.
Разби сърцето ми, но просто не осъзнаваш-
уби еднственото нещо,което те обича...
-
GaLLeRy
Повече от лудо
Повече от невъзможно е , нали?
Хиляди пъти „Не” пронизаха мълчанието.
А нашето „Да” кротко вали.
Не сме готови да понесем наказанието.
И всички крещят, били сме грешали.
Но нашите устни са заети да спорят.
Руцете ни- една за друга се приковали.
Оставаме телата ни да говорят.
Нека плачат всички за нашето чудо.
На нас ни е хубаво и се чувстваме живи.
Лудо е , нали?Повече от лудо.
Но не ни пука, нали сме щастливи.
Нареждат ни хората.Някои казват „смелчаци,
срещу всички бури се изправиха”
А други провъзгласиха ни за глупаци,
„невъзможно е, а те го направиха...”
GaLLeRy
И двамата да умрем
Умираш ли в тази нощ,пропита с кръв?
Не...тогава кой така зловещо си отива?
И двамата умираме,но кой ще бъде пръв?
Чувам гласа на Дявола.Мисля,че умирам.
Някой ляга кротко във пръстта.
Вървя безцел,а сред мен камъни без чувства.
Усещам как нещо разяжда ми плътта.
Полужива сред гробовете се лутам.
Виждам образа ми в напукано огледало
и прясна кръв запълва пукнатините.
Не тупти сърцето,дето в мене е туптяло
в черни кошмари се превърнаха мечтите.
Картината зловеща е.Кръв потънала във тъмнина
Топлината изгуби се в тоя мрак студен
Но нереално е.Аз вървя до теб ръка за ръка,
но вътрешно искам и двамата да умрем.
GaLLeRy
Фигурите са вече наредени.
И играта чака само нас.
Шахматни полета-бели и черни
редят се.Ти си първи,после аз.
Не се страхувам-игра като игра.
Позната,както когато с тебе бях.
Но масата без свещи е.И я няма любовта.
Чувствата ни- последна партия шах.
Играеш дръзко,решителен и смел.
А моите ходове са тъпи и необмислени.
Всичко твое е и света ми си превзел.
Отегчено е. Искам да си тръгвам.Писна ми!
Шах-мат.Ти победител си,аз пък победена.
Изневери ми и този път проклетия късмет.
Царят няма го, но няма защо да съм сломена.
Не виждаш ли?Царицата жива е.И играе срещу теб!
-
GaLLeRy
Други и слепи,и глухи
Твоето „Не” прокънтя във мрака
като камбана, биеща за глухи.
Не те разчувствах.И аз не заплаках.
Повече от сложно е, вече сме други.
Твърде късно е да се връщам.
Часовникът не е научен наобратно да брои.
Няма връщане.За последно те прегръщам.
„Сбогом” и ти едвам промълви.
Някой писал е сценарий за последната ни среща.
И са ни дали най-неподходащите роли.
Прегрътката ни престорена е.Май пропускам нещо-
с теб сме прекалено лоши актьори.
И не знаем да лъжем и да си играем на любов.
Крещиме истината –да ни чуят и глухите.
Готови сме да тръгнем по път-неотъпкан и нов.
Готови сме сами да посрещаме бурите.
Твоето „Не” прокънтя във мрака.
Моето го последва като ехо.Колко сме луди!
Някак си непринудено е.Вече заплаках.
Повече от сложно е. Ние сме други и слепи,и глухи.
GaLLeRy
От мъка никой не умира
Болеше ме.И още ме боли.
При мисълта за теб сърцето ми прескача.
Но никой не видя бледите сълзи.
Не посмях пред никой да заплача.
Запазих болката надълбоко във душата,
оная полуживата, с хилядите рани.
Осъмвах чакаща, спряла поглед в празнотата.
Повтарях все думите,от теб неразбрани.
Стисках във юмруци страдание жестоко.
Притаена в длани беше моята любов.
И напук на цялата проклета болка.
сам продължи напред по пътя нов.
Болеше ме и още ме боли.
Но съм все тъй с оная смешна маска.
Аз не проливам туко-тъй сълзи.
Аз съм горда,за да прося твоя ласка.
Тъга около мене се простира.
Но струва ли си да плача?Разбрах-
от мъка никой не умира
и аз за тебе не умрях!
-
angel4e_f , благодаря ти много !!! [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]
-
Липсваш ми обич моя
Нямам търпение да те видя,скъпо мое създание...
Ти си в нощта ми нежно и страстно очарование...
Мечтая с теб да прекарам дните от живота си,
да се будя сутрин рано и ти до мен да си...
Да те целувам,когато плачеш,
да ти се радвам,когато се смееш...
Да бъда с теб,когато те боли,
и сърцето до болка да тупти...
Да бъдеш до мен,когато някой ме рани
и да ме утешаваш с твоите красиви очи...
Нямам търпение да те прегърна,
както в първия ден да те целуна...
Липсваш ми,
прегръщам те,
целувам те...
от Tajni4ka_:(
Ками [heart__] много се радвам,че толкова ти е харесало,за да бъде от любимите ти [heart__]
Благодаря ти [inlovee] [shame]
-
GaLLeRy
Ако можех да те убия... Бих!
Щях да те бутна от някоя скала.
Не, че нещо ще се промени,
просто да погледнеш през моите очи света.
Само ако можех,бих те убила.
Бих те запалила с клечица кибрит-
да гориш бавно.Не, че ще съм по-щастлива.
Просто ти да не можеш да си щастлив.
Щях ли да съм тъжна?Щях да съм.
Ако те няма, може би ще умра.
Но бих дала всичко да си само сън,
а не тъй- да болиш повече от рана.
Бих... Бих ти опряла пистолет до сърцето,
Само да можех,по дяволите,само да можех…
Но тогава и аз трябва да си сложа въжето...
Обичам те.Скочиш ли, и аз след теб ще скоча...
-
(http://farm1.static.flickr.com/30/91071562_d5daea10a3_m.jpg)
Предавам се
Довчера бях
твоето мъжко момиче.
Днес се предавам от слабост
която сърцето гризе...
В ъгъла на тишината,
спряло твоето -Обичам те-
Миг подир миг,
от този живот ме краде...
И бих се вкопчила
във силните ти длани,
за да запазя гордостта
над мен велика...
Но ме боли...
И в слабост лазя...
под истината,
че не ме повика.
Забрави ме!
Отронена от вечността
да гния,
в тъжна роза -
гроб и ключ получих.
И ето - твоето мъжко момиче
се крие!
Има моменти, в които
от слабост се учим...
(http://farm1.static.flickr.com/74/194921883_9281373fe1_m.jpg)
-
(http://farm1.static.flickr.com/30/91071562_d5daea10a3_m.jpg)
Предавам се
Довчера бях
твоето мъжко момиче.
Днес се предавам от слабост
която сърцето гризе...
В ъгъла на тишината,
спряло твоето -Обичам те-
Миг подир миг,
от този живот ме краде...
И бих се вкопчила
във силните ти длани,
за да запазя гордостта
над мен велика...
Но ме боли...
И в слабост лазя...
под истината,
че не ме повика.
Забрави ме!
Отронена от вечността
да гния,
в тъжна роза -
гроб и ключ получих.
И ето - твоето мъжко момиче
се крие!
Има моменти, в които
от слабост се учим...
(http://farm1.static.flickr.com/74/194921883_9281373fe1_m.jpg)
и на мен ми е любимо..наистина е прекрасно [inlovee] [heart__]
-
(http://farm1.static.flickr.com/30/91071562_d5daea10a3_m.jpg)
Предавам се
Довчера бях
твоето мъжко момиче.
Днес се предавам от слабост
която сърцето гризе...
В ъгъла на тишината,
спряло твоето -Обичам те-
Миг подир миг,
от този живот ме краде...
И бих се вкопчила
във силните ти длани,
за да запазя гордостта
над мен велика...
Но ме боли...
И в слабост лазя...
под истината,
че не ме повика.
Забрави ме!
Отронена от вечността
да гния,
в тъжна роза -
гроб и ключ получих.
И ето - твоето мъжко момиче
се крие!
Има моменти, в които
от слабост се учим...
(http://farm1.static.flickr.com/74/194921883_9281373fe1_m.jpg)
-
SkitnicaVmoretO
Нека съм твоя. Светлинни желания.
Всяко "утре" в безсъния срещам.
Да се давят последите, влюбени залези.
Ще се кръстя. Отдавна съм грешна.
Ще изцапам очите си с кръв до зениците.
Все съм жадна да бъда щастлива.
Ще изпия последните мръсни надежди.
Но от вчера и те не ми стигат.
Ще окапя с листата... от срам или тежест.
Все изчаквам да бъда спасена.
Не открих хоризонти. Успях да се лутам
в теб и най-вече във времето.
Нека съм твоя. Светлинни копнежи.
Всяко "Утре" звучи безнадеждно.
Накъсах душата. И тя си отива.
Всяко "утре" е твърде далечно.
-
Във вълни се прераждам...
От капки на птица...
Намерили сетне широкия бряг...
Звездици в тях вграждам...
В небе върволица...
Която да бъде за обич маяк...
И всяка целувка...
В секунди се лее...
Прилична на вечност във миг...
Вторият дубъл...
Невъзможно копнее...
Само първият път е велик...
Затова всеки полет...
На дъжд в душа птича...
Превръща се в гребен и пяна...
Капки безброй...
Ме правят момиче...
Що устни в брега си оставя...
{dulgokoska} "Във вълни се прераждам"
Аз съм твоята нежна любов...
Потърси ме сред сенки лилави.
Ще те води ухание сладко на мед
и на мащерка - дива, омайна.
Самодивски поляни, кротка, бяла Луна,
тиха музика, стенещи елфи.
Пеперуди - големи, красиви цветя,
със крилца от напъпила тайна.
Аз съм твоята луда любов...
По тревите се стели греховност
и е диво, и страстно, и вали светлина,
и се пръска на огнени хапки.
Да откъснем последния стрък от копнеж,
който цъфва веднъж на години
и превръща кръвта ни в втечнена роса.
Да изпием росата на капки.
Аз съм твоята нощна любов...
Мога само с очи да те сгрея,
да ме молиш, да плачеш, до смърт да боли.
После всичко в едно да се слее.
От най-черните чувства вали светлина,
от горчивото сладост се сцежда.
Аз съм нощна кралица, ти си моя съдба -
двама с тебе сме си неизбежни.
Двама имаме карма и тя е една...
Трябва смело криле да разпериш.
Аз съм твоята всякаква "просто" любов...
И ти знаеш къде да ме намериш.
Gentiana "Аз съм твоята... любов"
Онези залези са некрасиви. И тежки.
Малко си струва да бъдат видени.
И понякога мамят очите. Тъжно време.
Романтиците отдавна са презрени.
А ненужни. Зори, морета, брегове.
Каква ти жажда?
В тях очите си никой не мие.
Реките са мъчни. И неромантични...
А на мен от там... не ми се пие.
SkitnicaVmoretO "Неромантично"
Когато вълните отронят
едва дочуто стенание
и очите ми твоите гонят,
ще ти дам едно обещание.
Никога няма да вкусиш
горчиви стъпки,раздели сподавени,
ръката ми няма да пуснеш,
очите ти няма да бъдат забравени.
Обещавам нестихващ огън.И звезди.
Сърце,танцуващо във вечността.
Остава само любовта ни да блести
и да е топло в нашите сърца...
Unforgotten`feeling`f "Обещание"
Треперят ми ръцете.
И сърцето също.
Тежат ми раменете
и клепките ми от безсънища.
Тежиш ми върху мислите
и в тях оставяш отпечатък
като тежка стъпка в мокър пясък,
като котва, като брадва ми тежиш...
Ръцете ме болят.
И слепоочията. И чувствата.
За тебе ме болят
и май кървят невидимо
/не ръцете, чувствата кървят/
и никога не спят
ами вампирясват с новолуние
и е страшна хищната им хайка-
не за вълци, а за теб и мене.
Ако можеш скрий се. Тежко време..
Смутно време..жежко...
Думи..
Мисли
...тегнат
тежко....
Hide`and`seek "Тежко"
-
А тези на DEVIL_IN_HEAVEN са ми любими много,много отдавна :) [inlovee]
Тя
Ти нея тук си я оставил,
но Тя не може да остави своята мечта...
Ти нея тук си я забравил,
но Тя не е забравила, че е жена...
Сега си нов човек; съвсем различен
Тя същата е - все дете...
Сега си възрастен, благоприличен
но Тя и тази роля възприе...
Един човек си, незначителен...
За нея означаваш цял живот!
И ученикът, и учителят...
а Тя е ненаученият ти урок...
Оставил си я - свърши с нея.
Тя в себе си те задържа.
Забрави вече - миналото взе я,
но ти си минало, а бъдеще Тя!
Пътеводителка
Аз бедна съм и никоя не съм...
Аз нямам нищо да ти дам
При тебе идвам също като сън,
като едничък, крехък, нежен блян...
Аз малка съм и толкова далечна -
една блещукаща звезда,
съвсем несигурна и никак вечна -
дори не виждаш бледата ми светлина...
Щом слънцето лъчите скрие
и сам си в най-студения си час,
макар и мъничка, лъчи ще впия
и ще те стопля само аз...
Една звезда за тебе свети -
единствена пътеводителка в света,
изгражда мостът между две планети,
огрява път към Вечността...
Нощта е мрачна и безкрайна,
а ти във нея си без помощ сляп,
но аз в душата ти съм скрита тайна
и светя в смисъла на твоя свят...
Аз бедна съм и никоя не съм
Аз нищо нямам - само светлина
и тъй далечен, вечен сън,
докрая никога не изживян...
-
Съдбата ми нанесе тежък удар,
в гърба ми острието си заби -
все по-далеч от мене те изпраща,
но все по-близо сякаш идваш ти.
И никой, никога не ще успее
магията добра да развали,
защото аз чрез тебе дишам,
защото в мен живееш ти!
Обичам те!
-
Мечтателке, много благодаря! [inlovee] Мислех, че са си потънали в архива...
-
Мечтателке, много благодаря! [inlovee] Мислех, че са си потънали в архива...
:) [cvetee]
Нека да те помня все така
vanilla_g
Когато тихо преваля нощта
и целува по лицето с лъчи светлината,
през затворените ти клепачи, отразява се деня-
така обичам сутрин да те гледам, като онази- "старата позната".
Кожата ти нежна с дъх на мека топлина,
сладостно потрепва с прилива на изгрев нов
и в последните минути на съня,
да те погледам, позволи ми... и да те запомня с мириса на нощ...
Усмихваш се насън за кратко и се питам
дали очите ми са още живи някъде в съня
или в чужди сънища отпратил си ме да се скитам,
прегърната от тънки паяжини съвест и вина.
Мълчиш... недей ми отговаряй,
не бягай от съня си тъй красив,
нека завинаги така да те запзя,
в съня си- толкова щастлив...
Гледам те... така истински и неподправен-
с чистотата неприкосновена на мъничко дете,
и помня как ти беше този, който никога не се предаде
да ми върне всичко, което света някога ми взе.
И така страхувам се, че някога ще те загубя,
че идвам в нощи като тази, ръката ти да подържа,
да те погледам и себе си да стопля в лунното сияние
и преди да се събудиш, да си тъгна, с раждането на деня...
Повече от лудо
GaLLeRy
Повече от невъзможно е , нали?
Хиляди пъти „Не” пронизаха мълчанието.
А нашето „Да” кротко вали.
Не сме готови да понесем наказанието.
И всички крещят, били сме грешали.
Но нашите устни са заети да спорят.
Руцете ни- една за друга се приковали.
Оставаме телата ни да говорят.
Нека плачат всички за нашето чудо.
На нас ни е хубаво и се чувстваме живи.
Лудо е , нали?Повече от лудо.
Но не ни пука, нали сме щастливи.
Нареждат ни хората.Някои казват „смелчаци,
срещу всички бури се изправиха”
А други провъзгласиха ни за глупаци,
„невъзможно е, а те го направиха...”
-
Arwen-Кукли на конци
Животът е пародия от чувства,
хиляди измислени неща...
А ние май сме всъщност
кукли на конци в ръцете на някаква съдба...
Толкоз много дири от следи...
...и после черна пропаст,
и смехът от иронията на хиляди мечти...
...и после смърт от бяла плахост...
Животът е усмивка без лице,
след туй мъртвешки глас...
Животът е онуй, дето не може да пипнеш със ръце,
трагедия от зов, сълзи и смях...
А съдбата е скитница неумолима,
като актриса във театър,
усмихва се след като детето в теб е срила...
и връща животът ти със съдбовен трясък...
Не носи ни усмивка, ни тъга,
само малко болка от сълзи...
Съдбата, сякаш дума на жена,
вплетена в игра с кукли на конци...
И ний сме тия дето ни играят,
ония дето все се лутат...
Животът и съдбата все ще ни омаят,
като в пародията мечти пропускат...
И после всичко губи се от ритъм.
Любовта умира без надежда.
Вярата топи се с всяка пошла мисъл...
...и вече късно е да се оглеждаш...
От толкоз примирения в незнание,
от толкоз мъка останала в несвяст,
от грешки, болка и терзание,
уморил си се да търсиш личното си АЗ...
А животът смее се отсреща
на хиляди болки и сълзи...
И съдбата в своя театър ни отвежда
с клоунски декори и дрипи от кукли на конци...
-
Ето още едно, което ми направи силно впечатление:
Тук и оттатък...или просто човешко(Gentiana&Vesselin)
Животът е просто прелистена книга
безсмислено чувство ненужен куплет
надежда, че нейде там някой го има
и той също иска да стане човек.
Смъртта е загадка...за някой -ужасна
за други е просто във време портал
през който минаваш оттатък Пораства
в душата ти плевел на страх и на жал.
Посоки различни нетрайни пътеки
където да тръгнеш ненужни следи
усмивки неясни след изпити леки
и спомен за нявга изтекли реки.
Небе от утайки Звезди алдехидни
сред бездната -мълнии Пречупен копнеж
Усмивки нетрайни жестоки ехидни
камшик и препускане Потен манеж.
Сънуваш надежда, а сам ти си плевел
спасение търсиш от празния лист
и вярваш че нейде са белите лебеди
с които могъл би да бъдеш щастлив.
Но щастие няма По ръб на бръснача
унилите чувства се режат Кървят
Не ми се усмихвай Как мразя да плача
Куп спомени мръсни вдън гори да вървят.
-
Ето още едно, което ми направи силно впечатление:
Тук и оттатък...или просто човешко(Gentiana&Vesselin)
Животът е просто прелистена книга
безсмислено чувство ненужен куплет
надежда, че нейде там някой го има
и той също иска да стане човек.
Смъртта е загадка...за някой -ужасна
за други е просто във време портал
през който минаваш оттатък Пораства
в душата ти плевел на страх и на жал.
Посоки различни нетрайни пътеки
където да тръгнеш ненужни следи
усмивки неясни след изпити леки
и спомен за нявга изтекли реки.
Небе от утайки Звезди алдехидни
сред бездната -мълнии Пречупен копнеж
Усмивки нетрайни жестоки ехидни
камшик и препускане Потен манеж.
Сънуваш надежда, а сам ти си плевел
спасение търсиш от празния лист
и вярваш че нейде са белите лебеди
с които могъл би да бъдеш щастлив.
Но щастие няма По ръб на бръснача
унилите чувства се режат Кървят
Не ми се усмихвай Как мразя да плача
Куп спомени мръсни вдън гори да вървят.
[a taka]
-
Пристъп на мълчание
hide`and`seek
И пак изпадам в пристъп на мълчание-
в тишината само ти звучиш.
От една раздяла разстояние
поглеждам те и погледът тежи.
И свеждам поглед. Зад зениците
остава образът ти да трепти,
да пари под клепачите. В очите ми
вали предесенно - не са сълзи!
И знам, че за да те доскосна
трябва само да посегна със ръка
и ще те стигна...Тъй е просто,
че почти не вярвам във това...
-
Тик. Такам. на Стиви [inlovee]
Хипопотамче. Върху. Хапче.
Цветно. Смайващо. Драже.
Дъждове. Гонят. Врабчé.
Болка. Не спира. Въже.
Чакам. Тикккк. Такам.
Часовник. Във. Мен.
Сърцето. Брой. Въздишки.
Слънце. Чакан. Ден.
Муха. Лети. Мишки.
Объркан. Пътник. Мълви.
Усмивка. Отронвам. Хи - хи.
Кафето. Пак. Горчи.
Слон. Балон. Лети.
Фрезия. Ухае. Мечти.
Зима. Ледена. Ти.
Красива. Далечна. Почти.
Малко. Огънче. Гори.
Маска. Златна. Зъби.
Стихчето. Спира. Не умира.
-
Задушница
BLUE_ROSE
Зад две пресечки ги посяха. С вино.
Най-близките ми хора. Празнично облечени.
Завити със любов. И карамфили.
С лица от тишина завинаги изсечени.
И днес ги обладават духовете им.Отново.
За да ги върнат малко на земята.Преди здрача.
Отчупих им сърце наместо пита. И зарових.
Душата си до тях . За да не плача.
Юлето [inlovee]
Нея я имаше често в очите ти –
просто мъничка сянка на искане,
няколко мига, откраднали дните ти
и понесли те право наникъде.
Тя е чудно красива и умна.
Знам, че може дори да рисува.
Прави всичко, което й хрумне.
И я караш да бъде щастлива.
А тя те превръща на старец.
И краде ти до капка достойнството.
Но я искаш. И нямаш куражец
да признаеш, че тя е премногото.
И се правим, че ти си ми верен.
И в очите ти няма обични.
Без сълзи и капризи живеем.
И този път не е различно.
И двама знаем, че тя ще си иде.
Те и другите „блясъци” гаснеха.
Ти имаш свойте залитания.
Но ме обичаш. Безумно и страстно.
Ти винаги знаеш защо си отивам.
Не искаш, не питаш, не молиш.
Не пробваш със „Днес си красива”.
И даже целуваш за сбогом.
Ти винаги пазиш ми място в тролея.
Прощаваш, когато играя кокетка.
Събираш нещата, които пилея,
и после ги слагаш в салфетки.
Ти винаги шепнеш. Не викаш. Не мразиш.
Подаваш ръката, когато ще падам.
Ти пишеш в небето. Закуски ми правиш.
И страдаш, когато аз страдам.
И може би чакаш да стана различна.
Но винаги знаеш, че аз те обичам.
Посветено
Ще ти напиша нещо много тъжно.
Ужасно тъжни са ми дните. Плачат.
Не се плаши. Аз нямам сълзи,
с които да разнежа здрача.
Ще ти прошепна нещо страшно тихо.
От самотата устните ми почерняха.
И вече имат вкус на старо вино –
от много сълзи малко нагорчаха.
И ще те прегъна. Дяволски и леко.
Ръцете ми не смеят да докосват.
Изпускам чашите, писмата и поеми.
В прозорците последно се износвам.
А ти ме преглътни. Макар солена.
Макар че съм като олово тежка.
Едва когато ме приемеш,
ще те целуна и ще си отида нежна.
Приличам на отлива –
дълго си тръгвам
и никога с теб не оставам.
Но приливи липсват.
Не съм ги рисувала.
Просто защото ги нямам.
Приличам на птиците –
нямам си никого,
скитам се. Търся.
Но нямам какво да намеря.
Трошици събирам.
И после ги пръсвам.
С небето си мислите меря.
Приличам на мида –
затварям се в себе си.
И теб не допускам при мене.
Приличам на минало –
тъмно и пусто,
затворено в тягостно бреме.
Приличам...
Но знаеш ли, май не приличам.
И колкото дълго да бягам,
винаги в теб се обичам.
Не съм те искала от сто поредни века.
От още толкова не си ме искал ти.
Не съм те имала. Потайно и полека
със теб си разменихме две лъжи.
Едната – опакована, красива като цвете,
което подаряваш на любим човек,
другата – опърпана и мръсна. И на двете
май взехме да си вярваме със теб.
Не съм те мислила от сто поредни века.
От още толкова не си ме мислил ти.
Не ме докосвай. Крехка съм. И лека.
От много обич може да боли.
А с тебе бе любов. Желана и гореща,
която никога не си отива. И кърви.
Не ме докосвай. Може би отсреща
сърцето ми ще спре да ми мълчи.
Не бях те спомняла от сто поредни века.
Отивай си. Че може да се сетя.
Обожавам ги... всичките
-
С времето съм чел невероятни творби. Имам си доста любимци и също толкова красиви стихове. Никога не съм си и помислял обаче да пусна някой стих в тази тема. Сега обаче дойде и този момент. И не защото това е най - хубавият стих, който съм срещнал тук, а защото мисля, че всеки един трябва да го прочете.
nMz
Поетите потъват във забрава ...
Дори с години да творят ...
И нито спомен не остава ...
От това което създадат ...
Проблясват те за ден , за два ...
Със някой друг (по-силен) ред ...
И тръгват си от таз Земя ...
Макар със знаменателя "Поет" ...
Хилядите листи разпиляни ...
Запомнени едва от неколцина ...
Често биват неразбрани ...
И захвърлени дълбоко в скрина ...
Думите им - чути и нечути ...
Са напразен вик в пустиня ...
И няма кой сега да срути ...
Мита , че поезията отмина ...
Във време на пари и на машини ...
Кой ще седне да чете ...
Мислите на някой в рими ...
Чувствата изляти в редове ...
За богатства хората копнеят ...
Не за някакви Поети ...
Вечно материалното милеят ...
За банкноти и монети ...
Но Поетите все още ще творят ...
И ще вярват във щастливата измама ...
Че нещо те ще създадат ...
Без то да се изгуби във забрава ...
-
dodic-За живота с любов
Живота е вечно набутване,
погледнат от всички старни.
Все нечии дупки изпушваме,
и все сме си с гладни души.
Цял живот на ръба оцеляване,
купища тухли и локви бетон.
Тиха младост в безумно спестяване,
за да има за идните дом.
И не е чудно, че боли ни за вещите,
придобити с оскъдни пари.
То когато си тръгнал от нищото,
за най-малкото твое боли.
Но така или иначе дишаме,
отредената ни доза кислород,
и мразим, и силно обичаме,
и богохулстваме, и се молим на Бог.
А живота все по-силно ни стиска,
все по-надълбоко кърви,
все по-черно ни плиска,
и все по-надолу вървим.
А отгоре слънцето грее,
разлива върху ни лъчи светлина,
и е бяло, и често чернее,
той живота е миг суета.
-
Мръзне възрастна жена...
by ranenia skorpion
Там пред Шератън хотела...
в тези дни на бури и вихрушки...
една жена съдбата си приела...
мръэне и продава теменужки...
В злоба сърцата си обвили...
хора гледат я свирепо...
а тя продава мирно карамфили..
на мястото попаднала нелепо...
Децата й не взимат мерки...
да избавят майка си от тука...
за нея просто двете щерки...
не виждат в щастието пролука...
Потънала жена в терзания,проблеми...
чака мъж ухаещ на "Рефан" ...
да плати за купените хризантеми..
увити за любимата в целуфан...
Една жена от старост трудно крачи...
с букетчета в ръка тя клета,
вика и подканва минувачи...
да си купят от жълтите лалета...
Тече напред живота устремено...
и следва своя вечен график...
пешеходци преминават на зелено,
шофьори псуват попаднали в трафик...
След време в разкази и прози...
ще опише някои странстващ бард...
как жена продавала е рози...
на оживен от хора булевард...
Там зад паркингът открит...
почива през кратки интервали...
и клечки пали от кибрит...
студа от себе си да свали...
Кокичета , фрезии , лияни...
продаваха се от старата цветарка...
бяха те в светлина обляни...
с различен цвят и специфична шарка...
Нижат се дните като в броеница...
отмерваики съшествуването земно...
на една унила българска старица...
останала сама с цветето последно...
Съдбата ми нанесе тежък удар,
в гърба ми острието си заби -
все по-далеч от мене те изпраща,
но все по-близо сякаш идваш ти.
И никой, никога не ще успее
магията добра да развали,
защото аз чрез тебе дишам,
защото в мен живееш ти!
Обичам те!
Аз съм твоята нежна любов...
Потърси ме сред сенки лилави.
Ще те води ухание сладко на мед
и на мащерка - дива, омайна.
Самодивски поляни, кротка, бяла Луна,
тиха музика, стенещи елфи.
Пеперуди - големи, красиви цветя,
със крилца от напъпила тайна.
Аз съм твоята луда любов...
По тревите се стели греховност
и е диво, и страстно, и вали светлина,
и се пръска на огнени хапки.
Да откъснем последния стрък от копнеж,
който цъфва веднъж на години
и превръща кръвта ни в втечнена роса.
Да изпием росата на капки.
Аз съм твоята нощна любов...
Мога само с очи да те сгрея,
да ме молиш, да плачеш, до смърт да боли.
После всичко в едно да се слее.
От най-черните чувства вали светлина,
от горчивото сладост се сцежда.
Аз съм нощна кралица, ти си моя съдба -
двама с тебе сме си неизбежни.
Двама имаме карма и тя е една...
Трябва смело криле да разпериш.
Аз съм твоята всякаква "просто" любов...
И ти знаеш къде да ме намериш.
Gentiana "Аз съм твоята... любов"
-
Аз винаги ще си отивам (и това е сигурно)
hide`and`seek
Аз винаги ще си отивам (и това е сигурно)
като есен. Като нощ, която е безкрайна (сякаш)
и винаги ще липсвам в нечие събуждане,
защото съм изтекла през ръцете (като пясък).
Обувките ми винаги ще сочат към вратата.
Не се опитвай да ги скриеш. Даже боса
аз винаги ще си отивам и оттатък
улицата ще ти махам вместо сбогом.
Ще си тръгвам пряко себе си,
пряко тебе и ръцете си и устните,
ще плачат стените,косите, но чудно е,
че аз няма да плача наистина.
Защото най-умея да ранявам с чувства
и когато ме обичат да ме няма (толкова ме бива!)
Така че да ме заобичваш просто е излишно,
аз винаги(със сигурност!) ще си отивам...
-
те попринцип са много ... но най ми харесват..
първото е на vOsYcHnA_pRiNcEsA --Създателка...\Сън\
--------------------------------------------------------------------------------
На слънцето лъчите сбирах
и всички топли, земни краски.
От камъните сила взимах.
От цветя, дървета – ласки...
Понякога отивах до морето
и блясък син от него молих,
сядах на брега солен, където
за мидички изящтни с пръсти рових.
Когато ходих на разходка,
стъпките броях и пазех...
Помних грациозна котешка походка!
Събирах даже туй, що мразех...
На небето облачета бели -
гледах ги и ги рисувах...
Имах толкова мечти и цели,
но реших накрая и рискувах.
И от всичко туй създадох тебе!
Всяка нощ във сънища те срещах.
Сгушена в чаршафи бели...
Утрото усмихната посрещах!
Грешница
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)
Не страдам. Нито съжалявам.
Обичам малките си грехове.
Осъдила съм те на незабрава
и ще те помня с векове.
Не ме боли. Е, пак послъгах...
Боли ме мъничко – ей тук.
Сега ще трябва да си тръгвам,
очаква ме у нас съпруг.
Не съм невярна, нито лековата.
Не търся авантюри и игри.
Фатално късно срещна ни съдбата,
дари ни с миг, след това ни раздели.
Не плача. Това не са сълзите ми.
От жегата е може би....
Не искай прошка от очите ми,
не си виновен в нищо ти.
Е, тръгвам. Чакат ме във къщи.
Аз съм омъжена жена.
При него трябва да се връщам.
Съдбата нареди така.
Тази вечер няма да остана.
Утре... Утре ли? Ще видим...
Да, излишно е да правим планове
и миражни кули да издигаме.
Всяка нощ пристигах тук, събличах се
и мъждуках в черните ти вечери.
Любехме се без да се обичаме...
сутрин бяхме чужди и далечни.
Сутрин ти се втурваше да търсиш
Другата - Неповторимата,
аз - отмивах те от себе си набързо,
убедена, че съм Нелюбимата...
Дните ни зачеркваха целувките,
палили пожари в тъмното.
Нощем като луди хуквахме
да се любим чак до съмнало.
Няма да остана тази вечер...
Няма трескаво да се събличам.
Трябва да си тръгвам вече...
Тръгвам си, защото те обичам.
Попей ми...
« -: Май 12, 2006, 07:19:14 »
Попей ми. Аз ще слушам и ще плача.
Попей ми тихо, през нощта на глас.
Попей ми. Песента поглъща здрача.
Попей ми звездно, в този звезден час.
Ще си запалим и свещичка. Тъжно,
ще впием погледи един към друг.
Ще издълбаем времето тревожно.
Нали така, сме стигнали до тук?
Израснах в тишина. И даже, вече
не помня и на славея гласа...
Попей, попей ми, времето изтече,
ще трябва да се връщам у дома.
А там е тихо, никой не говори
и никой мен не чува. Пустота.
Една едничка, песен там ме гали.
Попей ми. Аз те слушам и не спя.
-
Писмо до някъде далече By nMz
"На синът ми , който не дочаках ...
Който днес не спи във детското легло ...
За когото хиляди сълзи изплаках ...
За когото пиша днес това писмо ..."
Сине , твоят татко си отива ...
Съжалявам , че с живот не те дарих ...
И моля те за малка прошка ...
(Макар , че аз до край не си простих ...)
Прости ми ти , че не видя света ...
Че не позна за миг добро и зло ...
Че сладък плод не вкуси със уста ...
И дори не зърна падащо листо ...
За малките снежинки , дето не видя ...
За пясъкът горещ между краката ...
За мъката , за болката , за любовта ...
И всичко живо и неживо по Земята ...
И моля те – на мен да ми простиш ...
Аз исках пътят ти да осветя ...
От нищо в тоз' живот да се лишиш ...
И просто исках да съм ти баща ...
Ала някъде по пътя се изгубих ...
Навлязох във дълбоките води ...
И ето ме – сега получих ...
По два куршума в двете ми гърди ...
И питам се : Дали ме би обичал ...
Дали бих бил добър баща ...
Или всичко твое бих отричал ...
И вечно ще се мръщя и кретя ...
В главата толкова въпроси имам ...
Към теб - за радостта , проблемите ...
Но мисля със писмото си да спирам ...
Че свършва ми мастилото във вените ...
Кръвта ми по паветата се стича ...
И може би за мен е близко края ...
Но помни , че татко много те обича ...
И след мъничко ще е при теб ...
Във Рая ...
-
Устремно /Надолу или нагоре/
me4tatelka
...Тревите даже пътя ми посочват.
И аз вървя, натам вървя.
Но стигна ли, надолу ли да скоча?
Или, криле разперила, да полетя?
И звънките песни замират,
щом птичи гнезда подминавам.
През тръни и камъни пътя намирам...
И все вървя. Пред нищо не спирам...
Вдишвам. Издишвам. Вървя.
Цел имам. Но ми липсва насока.
Размишлявам... Кое от двете да избера –
полета или към дъното скока?
Иска ми се нависоко да летя.
Но и устремно надолу да пропадам...
Ето, стигнах вече ръба на пропастта...
Реших... Скачам.
И криле разтварям...
-
До болка ме няма
by
¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤
Улицата е задънена. Няма изход.
Срещата предвещава раздяла.
Не ми достига глътка въздух.
Всичките на теб съм ги раздала.
Няма да има утре (след вчера).
Мъглата ще ослепи душата.
Топло е. Защо треперя?
Различни сме. Такава ни била съдбата.
До болка ме няма. Изпи живота от мене.
В мислите си ден подир ден линея.
Не ти ли бе достатъчно света ми да превземеш?
Защо не ме остави ... просто да живея?
-
Продай ми (meteor)
Продай ми от твойте сълзи,
готов съм аз да си платя,
защото във моите очи,
няма и капка сълза.
Продай ми от твоите чувства,
искам и аз да обичам,
сърцето любов да изпитва,
в думи и аз да се вричам.
Продай ми любовния поглед,
с който ме гледаш сега,
да мога и аз да погледна,
в твоята нежна душа.
Продай ми мъничко вяра,
с надежда за новият ден,
под тихия звън на китара,
да се родят и чувства във мен.
Продай ми нежните думи,
които ми шепшеш в нощта,
готов съм всякакви суми,
да платя за тези слова.
Продай ми тази любов,
само кажи ми цената,
всичко да дам съм готов,
да платя дори със душата.
-
А гарата безумно опустя
dodic
Мълча. (Нали ще те изгубя.)
След малко, с преминаващия влак.
Обичам те! (Какво да кажа друго?)
Те, думите не стигат пак.
Ръцете ти са ледено студени.
(А уж във мойте ги държа.)
Трепериш. (Също като мене.)
Не вярвам да е само от студа.
Красива си! (Сигнал се чува.)
Сълзи проблясвът във очи.
Притискам те, лице целувам.
Недей! Не трябва! Не плачи!
Побързай, да не тръгне влака!
(Боже, чантата ти как тежи.)
Потегляш. Колелата тракат.
Приятен път! Обичам те! Пиши!
-
[shame] [shame] [shame] Трогната съм от вниманието. Благодаря! [heart__]
-
За нищо,стихотворението ти ме грабна много!!!
-
Кристо-Поетът
Виждам себе си на колене, молейки за пощада
Виждам как получавам незаслужена награда
Виждам момиче, плачещо в самота
Виждам дядо ми, който отдавна умря
Виждам сърцето на самотен човек
Виждам от амеба до австралопитек
Виждам огледало без отражение
Виждам животът си на повторение
Виждам как убивам и как съм умрял
Виждам се малък, а после съзрял
Виждам назад, когато бях нищо
Виждам и как ще загубя всичко
Виждам стрела забита в голямо сърце
Виждам надежда в очите на дете
Виждам сълзи през смях и ирония
Виждам асиметрия, виждам хармония
Виждам лъчите на слънцето, изляни в дъга
Виждам смисъла на радостта
Виждам небето, с облаци бели
Виждам всички живи и всички умрели
Виждам красотата на любимото същевство
Виждам погребение, последвано от тържество
Виждам защо бях стигнал до тук чак сега
Виждам защо толкова мразя срама
Виждам защо всичко това се случва с мен
Виждам как загубих всичко за ден
Виждам как имах само водя и хляб
Но всъщност не виждам защото съм сляп
-
dodic - Разтворете се за мене небеса
Разтворете се прозрачни небеса!
В пазвите ви устремен да литна
Днес съм радост. Днес съм със крила,
девойка приказна обикнах,
с дълги, пролетни коси,
вятърно в простора разпиляни,
с тиха нежност, що гори,
в меките й, бели длани,
с тънки и копринени ръце,
деликатни, като лебедови шии,
с цъфнали по финното лице,
крехки клонки на кайсия.
А очите - тъмен шоколад,
сбиращи света, и мене,
с устни във малинов цвят,
с дъх на печени бадеми,
и снага - надиплени поля,
кожа във нюанс на зряло жито.
Разтворете се за мене небеса!
Днес от обич ще политна!
-
lamarin...
Как искам днес преди да кажа сбогом,
Преди да те оставя да напуснеш
Преди в очите да говори болката
Да те попитам първо:„Как се чувстваш?"
Отмина цяла вечност с празно време,
Изпълнено с следите от раздяла,
От мен какво остана, и от тебе -
Осъдени души, с надежда вяла.
Кафетата в града работят още,
И стъклените маси са прикрили,
Че чашите с кафе - припомнят нощи
Които двама с тебе сме ги пили.
По улиците нямаше посоки,
Бетоните площади с парфюми
В понесени от спомените ноти
За края ми говореха без думи.
И искам днес, преди да кажа сбогом,
Преди за теб да спра да съществувам,
Да кажа, че не искам и не мога
Със теб любов, така да се сбогувам!
-
Кристо-Вътрешен инат
Може би аз разбрах, какво би било
- всяка паднала маска от мен
би ми донесла още от това същество,
което все не може да докосне теб.
Може би знам, какво бе грешно тук -
всичките ми истини сега са лъжи и
винаги отвътре се превръщам в друг,
копиращ гнева си толкова пъти...
И когато не го подозираш, пак
се потапям вътре аз, моя вътрешен инат,
всичко, което ме прави жив...
И когато не ме понасяш пак,
аз се радвам, изправен срещу целия свят,
този, който е скучен и сив...
Може би, нещо в мен те кара да страдаш,
и сякаш аз осъзнавам бегло това.
И всеки път, когато реша да те нападам,
то спира моето чувство за вина.
Нямам сили да му се противопоставя,
то е част от моето его и чест,
и всичките опити да те забравя,
ме карат да те мразя повече днес...
И когато не го подозираш, пак
се потапям вътре аз, моя вътрешен инат,
всичко, което ме прави жив...
И когато не ме понасяш пак,
аз се радвам, изправен срещу целия свят,
този, който е скучен и сив...
Как толкова пъти ядосвам всички около мен?
Всичките хиляди мигове болка, дори и при теб,
се нанизват стрелите / изгарям очите ти
свалям си маската и забравям си текста...
Сега отпечатвам на лицето си своя гняв и те
карам да страдаш както мене ти преди време...
да, права си, знам, това е по-дълбоко в мене
и ме разкъсва чрез удари, те ме разбиха...
... и сега скакалците земята покриха...
И когато не го подозираш, пак
се потапям вътре аз, моя вътрешен инат,
да, моя вътрешен инат сега взима връх
нито съм последен, нито съм пръв,
който избира да разрушава,
това което с векове е градил...
И когато не ме понасяш пак,
аз се радвам, изправен срещу целия свят,
този, който е разбрал и простил...
-
Спомените си отиват - lamarin
Спомените си отиват
Когато си отиде всеки спомен,
Положен във студения ковчег,
Цветята върху гроба сал ще помнят,
Че там под тях заровен е Човек.
И там ще бъдат всичките другари,
Които си познавал от деца,
А вътре във гърдите ти ще пари
Че сещат се за тебе чак сега.
Денят ще бъде скучен и дъждовен,
Навсякъде ще виждаш черен плат
И викайки, на всичките от горе,
Нечули, че го мразиш този цвят.
А щом жената, дето си обичал,
Държаща пръст с разплакани очи
Край гроба ти смирено коленичи
И почне нежни думи да реди...
Тогава ти си спомняш как преживе,
Тя казала ти само: Замълчи!
И тръгнала си, толкова щастлива,
А днес! А днес дошла е да тъжи!
И всеки спомен бавно ще си иде,
Любов и болка, радост и тъга.
И в този ден човекът сам ще види,
Че всъщност сам живял е на света!
-
Омагьосан (lamarin)
Едни очи, във мрака ми припомняха
Че тази нощ, в съня ми ще вали,
Стените ще ми прожектират спомени
Затворени зад мойте очи,
Ръце, който някога докосваха
Сега са сякъш ваяни от лед,
И моят труп, недей щади магъоснице
Щом моята съдба е да съм с теб..
Отивам си, вратата е отворена
По стъпките ми ходи като враг
Прекършената сянка на годините
Която с мен прекрачи твоя праг
И аз си тръгвам, тръгвам си завинаги!
С едни ръце, които не докосваха
Едни очи, във мрака ме проклинаха
И моя сън отново омагъосваха....
[heart__]
-
Съблечена
Облякла съм нощта. До коленете.
Голи ходилата ми танцуват…
Толкова криле събори Времето...
Колкото, навярно, се чувствувам…
Лъгана. От своите терзания,
от миналото ми, от моите копнежи,
от толкова мълчани обещания,
че даже в себе си да ги прережа
кръвта ми ще откаже, ще се разбунтува…
Подреждат се звездите като карта…
Но не такава за пътуване…
А за връщане обратно…
При парченцата, връвчиците…
При малките ми дневни изневери...
И приютяват ме къдриците
на две кукли, що намерих
скрити в дъното, отляво на сърцето ми,
в детското на мойто отчаяние.
…колко много знае Времето…
…колко празна ми е Стаята…
А моите коси, безумно прави…
Мислят си за слънце, светъл вятър…
Пак сграбчили са лунния овал…
Настъпен като чезнеща следа…
В пясъка забита,
най-последен отпечатък
на моята открадната душа...
Облякла съм нощта до коленете.
Дано прости ми, но я свличам.
Защото мога аз да бъда мене си
и въпреки това да се обичам.
{dulgokoska} и phibi
[evala]
-
(http://farm4.static.flickr.com/3021/2321531100_bb568602f2_m.jpg)
Стена от мълчание
/BLUE_ROSE/
Откакто престанах да скитам
не ми се доскита отново.
За времето сякаш утихнах...
и само си тлея от недоогън.
Не слагам червило
по устни немилвани вече...
от устните падат обиди
и всеки накъсват далечен....
А близките бяха на пръсти
един по един преброени....
Отчаяно можеш да кръстиш
на мене и Господ и времето.
Но все ми е тая, човече.
Откакто не скитам не ми се доскита.
Сърцето ми капе от вечност.
От вечност коя съм се питам.
Обувам на босо сандалите тихи
да не познаят по моите стъпки
нито небето, нито звездите,
че нито излизам, нито се връщам.
Погребах се рано. Сама от пасажи.
Написах си мъдричко завещание.
От скитник на скитник душата не става.
А моята стана... стена от мълчание.
-
nMz - Ела със мен
Ела със мен , не искам сам да ходя ...
Не чуваш ли ? Тя двама ни зове ...
Не питай тази нощ къде те водя ...
А нека здраво да се хванем за ръце ...
И с мен върви , недей да изоставаш ...
Кажи ми , ако бързам прекалено ...
Недей дори за миг да проговаряш ...
Да говорим тази нощ е забранено ...
Защото Тя достатъчно ще каже ...
Когато двамата отидем там , при нея ...
Ти помниш ли къде се запознахме ...
Тя там ни чака , точно там - на кея ...
И бели рози носи - цял букет ...
Тъй както аз донесох ти тогава ...
И помня , че направих пирует ...
И паднах ...
Смяхме се със тебе до забрава ...
Но защо ти крачката забави ...
Болка чувстваш във краката боси ...
Няма страшно , малко ни остана ...
На ръце до Нея ще те нося ...
Ала моля те - без повече въпроси ...
Името й аз след малко ще ти кажа ...
Пристигнахме , но виж , че май ...
Отдавна тя ни чака тук , на плажа ...
Ела със мен , не искам сам да ходя ...
Не чуваш ли ? Тя двама ни зове ...
Запознай се , мила , с нашата раздяла ...
Тя дълго чака край това море ...
[heart__] [heart__] [heart__]
До болка познато е ! Велик си ... [confused] [heart__]
-
Плачът ми ме погледна отстрани
...или моноспектакълът на една надежда
Плачът ми ме погледна отстрани.
И се засмя.
А после ме удари.
Плачът ми се престори на разбит
и ми припомни...
колко съм валяла.
И колко пъти съм го плакала за глупости...
и колко пъти съм го плакала от мъка,
от болка,
от страх...
От чувството да бъдеш на ръба.
И колко път съм изминала, цяла.
И колко пъти не съм се предала...
Плачът ми ме погледна отстрани.
И се усмихна.
А после ме погали.
Напомни ми, че имам две очи,
които вярват в мен.
И ще ме пазят.
А колко пъти съм ги търсила неистово...
И колко пъти съм си лягала замислена...
И колко пъти съм се будила със тежкото,
заспало във съня ми, до сърцето ми ...
Но плачът ми ме погледна отстрани.
И днес съм със една усмивка по-щастлива.
Плачът ми пак ми каза "Поплачи!",
а после аз си спомних, че съм Жива...
/И значи мога
толкова безкрайно много,
че не искам да загубя и секунда...
Имам право на усмивки.
И нямам право
повече да губя.../
By Jane
Не само това ми всикчки нейни са ми любими.Лош стих няма [inlovee]
-
Прекрасно...
Изгревът най-хубав е в Морето,
там на вътре в морските вълни.
Там, на онова место, където...
Слънцето най-истински блести.
А чайките се къпят в блясък.
Приветстват първите лъчи...
Прегърнала водата своя пясък,
тихичко нашепва и шуми...
Вятърът танцува по вълните.
От далеч им носи новини...
Тайнично надниква в дълбините
с двете си невидими очи...
И Залезът най-хубав е в Морето.
Избродиран сякаш от кашмир...
Докоснал мястото... Където...
Се срещат морска и небесна шир.
Слънцето кога съвсем се скрие,
Луната тихомълком се яви...
Със мекият си блясък да открие,
събуждащите се сега Звезди.
Утихнали заслушват се вълните
във таз изящна тишина...
Пред тях и нощите и дните,
разкриват свойта красота.
А вятърът все тъй повява,
с тиха песен да ги поздрави.
Луната тайничко се изчервява,
от първи Слънчеви лъчи...
-
Благодаря ти... [heart__]
-
Писмо до някъде далече By nMz
"На синът ми , който не дочаках ...
Който днес не спи във детското легло ...
За когото хиляди сълзи изплаках ...
За когото пиша днес това писмо ..."
Сине , твоят татко си отива ...
Съжалявам , че с живот не те дарих ...
И моля те за малка прошка ...
(Макар , че аз до край не си простих ...)
Прости ми ти , че не видя света ...
Че не позна за миг добро и зло ...
Че сладък плод не вкуси със уста ...
И дори не зърна падащо листо ...
За малките снежинки , дето не видя ...
За пясъкът горещ между краката ...
За мъката , за болката , за любовта ...
И всичко живо и неживо по Земята ...
И моля те – на мен да ми простиш ...
Аз исках пътят ти да осветя ...
От нищо в тоз' живот да се лишиш ...
И просто исках да съм ти баща ...
Ала някъде по пътя се изгубих ...
Навлязох във дълбоките води ...
И ето ме – сега получих ...
По два куршума в двете ми гърди ...
И питам се : Дали ме би обичал ...
Дали бих бил добър баща ...
Или всичко твое бих отричал ...
И вечно ще се мръщя и кретя ...
В главата толкова въпроси имам ...
Към теб - за радостта , проблемите ...
Но мисля със писмото си да спирам ...
Че свършва ми мастилото във вените ...
Кръвта ми по паветата се стича ...
И може би за мен е близко края ...
Но помни , че татко много те обича ...
И след мъничко ще е при теб ...
Във Рая ...
Не бях плакала така отдавна :((((
-
Всъщност са много. Обаче това изключително силно ме впечатли, просто не мога да опиша чувствата, които ми предизвиква и не знам защо толкова, толкова много ми харесва, но не ме и интересува. Просто знам, че истински се наслаждавам докато го чета.
Тревата легна...
hide`and`seek
Тревата легна плътно до земята,
да чуе шепота, от който е родена,
да чуе корените, дето наобратно
търсят своите слънце подземни.
Тревата слезе ниско да разкаже
за всички изгреви, които са я топлили,
за синьото небе и пеперудите
на родната си пръст и корени...
Тревата легна тихо. Като в ложе
във пазвите на топлата, добра земя,
събра стъблата си и леко ги положи...
Да се повтори сетне същата трева...
-
На този, който ме обичаше
Ръцете му не бяха никога студени,
здраво стиснали в безпътната си длан
една вселена... (цялата за мене)
и светът му- малко разпилян.
Той рядко казваше, че ме обича,
в две кратки ясни думи... (и така банални),
но често чувах го спонтанно да нарича
“Вятъра”- сълзите, мокрили очите му издайни.
Той никога не беше тъжен... (външно)
и никога не ме упрекна, съди и кори,
и дори, когато (пак) си тръгнах гърбом,
да ме открива в себе си смирено продължи...
-
Поласкана съм, хубавице.
Обичам те [heart__]
-
На този, който ме обичаше
Ръцете му не бяха никога студени,
здраво стиснали в безпътната си длан
една вселена... (цялата за мене)
и светът му- малко разпилян.
Той рядко казваше, че ме обича,
в две кратки ясни думи... (и така банални),
но често чувах го спонтанно да нарича
“Вятъра”- сълзите, мокрили очите му издайни.
Той никога не беше тъжен... (външно)
и никога не ме упрекна, съди и кори,
и дори, когато (пак) си тръгнах гърбом,
да ме открива в себе си смирено продължи...
И на мен ми стана любимо [inlovee] [heart__]
-
OMG [shame]
Леле, хора, изчервих се много вече. Но съм и много поласкана и зарадвана. :)
-
Аз поисках и дъжд заваля
Аз поисках и дъжд заваля.
Недей, не ме крий под чадъра!
Аз обичам дъжда,
той единствен със сълзите се слива.
Той единствен отрови отмива.
Звъни и почиства града,
От мръсни потоци и чувства.
Не ме крий под чадъра,
аз обичам дъжда!
Той единствен разкрива мечтите.
Аз поисках и дъжд заваля.
Не ме гледай ядосан в очите,
Не ме крий под чадъра сега,
дъждът единствен отмива сълзите...
-
Спомняш ли си,не те молих да останеш.
И сълзи пред тебе не пролях.
Ръка дори не ти подадох,
а само празен поглед с арогантен смях.
Спомняш ли си,обяснения не исках.
Не се опитах да те задържа.
Махнах ти със длан за тръгване...
и не успя да видиш колко ме боля.
Спомняш ли си,беше вечерта със нея.
Неочаквано ме срещна-бях с усмивка на уста.
Болеше ме,болеше,но живеех...
Аз можех и без тебе-както до сега...
Спомняш ли си?Помниш ли?Кажи ми!
Силна май изглеждах в твоите очи.
Но ми костваше живот и половина,
за да съм щастлива истински...почти.
Душата ми отряза във онази нощ.
Едното и око завинаги почерни.
Но правех се ,че все ми е едно
и бях за тебе тъмна,непрогледна.
***
Много време мина оттогава.
И все усмихната ме срещаш в своя път.
Само,че сега усмивката не е лукава...
Аз съм истински щастлива
и влюбена до друг вървя...
не знам от кого е,но [inlovee]
-
Спомняш ли си,не те молих да останеш.
И сълзи пред тебе не пролях.
Ръка дори не ти подадох,
а само празен поглед с арогантен смях.
Спомняш ли си,обяснения не исках.
Не се опитах да те задържа.
Махнах ти със длан за тръгване...
и не успя да видиш колко ме боля.
Спомняш ли си,беше вечерта със нея.
Неочаквано ме срещна-бях с усмивка на уста.
Болеше ме,болеше,но живеех...
Аз можех и без тебе-както до сега...
Спомняш ли си?Помниш ли?Кажи ми!
Силна май изглеждах в твоите очи.
Но ми костваше живот и половина,
за да съм щастлива истински...почти.
Душата ми отряза във онази нощ.
Едното и око завинаги почерни.
Но правех се ,че все ми е едно
и бях за тебе тъмна,непрогледна.
***
Много време мина оттогава.
И все усмихната ме срещаш в своя път.
Само,че сега усмивката не е лукава...
Аз съм истински щастлива
и влюбена до друг вървя...
не знам от кого е,но [inlovee]
Ако не се лъжа е на nikfa. Аз също много харесвам този стих.
-
Писмо до някъде далече By nMz
"На синът ми , който не дочаках ...
Който днес не спи във детското легло ...
За когото хиляди сълзи изплаках ...
За когото пиша днес това писмо ..."
Сине , твоят татко си отива ...
Съжалявам , че с живот не те дарих ...
И моля те за малка прошка ...
(Макар , че аз до край не си простих ...)
Прости ми ти , че не видя света ...
Че не позна за миг добро и зло ...
Че сладък плод не вкуси със уста ...
И дори не зърна падащо листо ...
За малките снежинки , дето не видя ...
За пясъкът горещ между краката ...
За мъката , за болката , за любовта ...
И всичко живо и неживо по Земята ...
И моля те – на мен да ми простиш ...
Аз исках пътят ти да осветя ...
От нищо в тоз' живот да се лишиш ...
И просто исках да съм ти баща ...
Ала някъде по пътя се изгубих ...
Навлязох във дълбоките води ...
И ето ме – сега получих ...
По два куршума в двете ми гърди ...
И питам се : Дали ме би обичал ...
Дали бих бил добър баща ...
Или всичко твое бих отричал ...
И вечно ще се мръщя и кретя ...
В главата толкова въпроси имам ...
Към теб - за радостта , проблемите ...
Но мисля със писмото си да спирам ...
Че свършва ми мастилото във вените ...
Кръвта ми по паветата се стича ...
И може би за мен е близко края ...
Но помни , че татко много те обича ...
И след мъничко ще е при теб ...
Във Рая ...
Това ме накара да заплача......СТРАХОТНО Е!!!
-
Аз също си събирам любими стихчета в компютъра. :)
By DEVIL_IN_HEAVEN Юли 28, 2007
Бронзово разпятие
*******************
Ти мина покрай моето усещане -
усещане за същност на жена,
което разтълкувал си погрешно...
Мини през мен - сега съм без душа...
Подхвърлени названия поглеждат ме,
изсипани от твоята уста...
Едни ме питат, други ми нареждат...
Нареждай ми - сега не съм слуга...
Ръце ли се стовариха на раменете ми,
изсмукващи от дробовете ми дъха?...
Изкуствени усмивки ти изцеждаш си -
цеди си - тях за никой не пестя...
Към себе си прилепващи обятия -
прегръщат силна нужда от любов...
Държиш ме като бронзово разпятие -
метал, за чийто знак не си готов...
-
Избягвам да правя такива коментари, защото хората, които могат да пишат в този форум, макар и да не са много, заслужават да присъстват в тази тема, но това (http://forum.stih4e.com/index.php/topic,35880.0.html) конкретно ще го отбележа в темата.
Поздравления за Не ли. :)
-
Аз също си събирам любими стихчета в компютъра. :)
By DEVIL_IN_HEAVEN Юли 28, 2007
Бронзово разпятие
*******************
[shame] [shame] [shame] Благодаря за комлимента! Май вече не мога да пиша така... [cry5565]
-
dodic: Космично
Аз знам, че някога ръка
ще опознае целия ми космос,
ще спре чрез свойта топлина,
кометите, които ме кръстосват.
И всяка ще си има дом.
И своя блясък - за обичане.
Ще грейнат в очния ми небосклон
съзвездия от влюбеност - за вричане.
Аз знам, че някога ръка
ще запълни всичките ми черни дупки,
ще има повече от две слънца,
сърцето ми ще бъде спътник,
в любовна орбита кръжащ,
с разперени в посоката антени,
долавящи как идва нежността,
от две ръце протегнати към мене.
………………………………………………
Аз знам, че някога ръка
ще спре до мен, ще ме докосне.
И в този миг една жена
ще притежава целия ми космос.
-
Сърце, което не умее да обича
DEVIL_IN_HEAVEN
"Обичам те!" - очите ти крещят;
прегръщаш ме... "Какво от туй?" те питам,
когато в себе си на кръстопът
не знаеш сам какво обичаш...
Целуваш ме и може би щастлив
сърцето си едва таиш в гърдите,
но тая обич, тънеща в мъгли,
едва ли знае в мене ли те врича...
Ръката ми усмихнато държиш,
поглеждаш ме тъй искрено в очите,
но не за обич мисли ти редиш -
на нея някакво подобие открито...
"Не ме мисли!..." - ми казваш сетен път
и сетен път раняваш ме в душата,
а аз полущастлива си мълча,
крада минути от съдбата...
"Обичам те!" - аз цялата крещя;
прегръщам те... "Какво от туй?" се питам -
нима способна съм да променя
сърце, което не умее да обича?
Gentiana,имаш един стих в които каниш луната на чай.След последната загуба на памет на компютъра го загубих.Не мога да го цитирам дори,но помня усещането от него. [inloveee]
-
Мирис на дъждовни капчици /Фея/
Миришеше на летен парещ дъжд.
Пречистване изпратиха ми небесата.
Изсипа се върху ми изведнъж.
Усмихнах се. (Катарзис на душата.)
В шепи аз събрах си капки
и посях ги после в слънчева саксия.
Секунди трябваха, за да порастне цвете
с венчелистчета-дъга. Магия...
Поръсих себе си с прашецът седемцветен.
Очи затворих и превърнах се на фея.
Понесоха ме капчиците на дъжда ми летен.
При тебе кацнах със любов да те огрея...
me4tatelka
-
Режещи криле
DEVIL_IN_HEAVEN
В сърцето ми заключена е пеперуда:
трепти и пърха с ледени крила...
Тревогата в съня ми се събуди
на страх от идеща беда...
Трепти и пърха вихрена и луда,
развява режещи криле...
Настръхвам... Всичко е заблуда!
Страхувам се... Сърцето ми ще спре!!
Безумен трепет!... Нещо ще изгубя...
Крилете безпощадно късат плът!...
След миг излита; мигом аз се будя,
но чувствам празна рана в мойта гръд...
Сълзи покапват в парещите шепи,
покрили ужаса по бледото лице...
Душата вижда, не очите слепи:
разкъсано е клетото сърце!
Има и много други, на много други автори, но в онзи момент, когато прочетох това за пръв път все едно Биби се беше ровила в душата ми...
-
Когато си тръгна сърцето ми
reinbow
Стоях сама на черен кръстопът,
нощта над мен косите си разплете,
сълзите пареха студената ми гръд.
По кой ли път бе тръгнало сърцето
да търси тебе по безкрая на света?
То тръгна без дори да ме попита.
Отиде си, а с него любовта
на спомена със вятъра отлитна...
Къде съм? Бавно утрото пролазва,
самотен лъч очите ослепи.
За кой ли грях съдбата ме наказва
в гърдите с дупка и с невиждащи очи?
Отварям ги широко ала мрак
простира се навред и в мене също...
Една надежда се превръща в прах.
Студена длан душата ми обгръща
и лед сковава босите нозе,
и мислите ми вятърът отнася,
окови стягат молещи ръце.
Искра живот припламва и угасва...
Лежа без дъх на черната земя
безжизнен поглед вперила в безкрая.
Къде ли е сърцето ми сега?
Дано да те открие, за да знаеш...
-
Когато си тръгна сърцето ми
reinbow
Не знам дали заслужавам тази чест, за това ще кажа само едно простичко БЛАГОДАРЯ [shame]
-
Сърце, което не умее да обича
DEVIL_IN_HEAVEN
[shame] [shame] Поласкана съм, мила! Има един човек обаче, който въобще не харесва това стихотворение и той е човекът, за когото е писано. Което от друга страна би трябвало да означава, че наистина изразява силна емоция. Радвам се, че те е трогнало.
Режещи криле
DEVIL_IN_HEAVEN
**********
Има и много други, на много други автори, но в онзи момент, когато прочетох това за пръв път все едно Биби се беше ровила в душата ми...
Адашке, много странно стихотворение си си избрала. Дори се изненадвам, че някой го разбира до толкова, че да му въздейства по начина, по който съм се чувствала, когато го писах... То е само една емоция (създадена върху скрита изтория). Радвам се, че те е докоснало!
[inlovee] [inlovee] [inlovee]
-
Ето-ти се омъжваш - navajo
Ето-ти се омъжваш,
а пък аз ще се женя,
но защо ми е тъжно
и защо си смутена...?
Нещо ловко избяга
от добрите ни нощи,
сватбата се налага,
а пък малки сме още...
Но за други не сме и
ще подпишем със други-
аз- глава на семейство-
ти- достойна съпруга...
Но защо ми е тъжно
и защо си смутена
щом с любов се омъжваш,
щом за обич се женя...?...?...
-
BLUE_ROSE:
Когато ме няма
Какво да ти завещая?! Разпиляната си обич.
Дните ми. Рисунки детски по паважа.
Стиховете си. Диктувани от две тревоги.
Че съм грешна. И че някой ще го каже.
Или онзи поглед. С който ще те търся.
В следващия си живот. До отчаяние.
Безвъзвратно.Аз ти завещах присъствие.
За да ме има. Когато ме няма.
-
Погледът ми спря..
за миг погледнах в небесата..
стаписах се .. крилата красота..
в небето литнала нагоре и нагоре..
усещам как разперва тя крила..
Перцата и... от вятъра танцуват..
Душата и..свободна в светлина
Към слънцето,красиво тя пътува
едва ли ще се върне...пак сама..
Незнайна птица...шарена и малка
лети,към небосвода (над света)
Допълва кадифените звездици..
превръща се във истинска дъга..
Не знае граници...не знае чувства
така безстрашно пътят си пое..
И тази малка птица,ме научи
да търся слънце..в моето сърце !
-
Gentiana
Бяла магия
Ще отпия от твоята чаша.
Има нещо интимно в това,
да се слеят там устните наши-
върху чаша със бистра вода.
Допир чист като дъх пеперуден.
Нощен паяк,отправен на лов.
В мен настръхва копнеж безразсъден
по една споделена любов.
Тишината облечена в бяло
към далечния залез върви.
Днес очите ти са огледало.
В него тайно затваряш ме ти.
Като сянка,вградена в стената
ще остана във твойта душа.
В нощи тъмни ще плача, когато
ме забравяш,улисан в дела.
Ще отпия от твоята чаша
и самата ще стана вода.
Тази бяла магия те плаши...
В мен си влюбен по моя вина.
-
Blue_Rose
На теб
Връщам се!
Уморена от залези и тичане.
Слях очите с твоето могъщество!
Слаба съм и слаба да отричам!
Искам да ме помниш,
без следа да очертая в дните ти!
Даром себе си във мен да съхраниш!
Да се гмурна в прилива и да потъна
до постелите на тишината...
Сгушена във своето безумие,
да ти се любувам...
от прозорчето на самотата си!
Толкова нощи надписах за теб!
Завещах ти словата,
които не изрекох!
Най-скъпите ми мигове и часове
са тези които през тебе протекоха...
ток и импулс от сънуване!
И сякаш дори и такъв - далечен
ти си твърде наблизо
във моите шепи стиснат до смърт!
И не мога да те пусна, да се сбогувам!
Ще ме разбереш
по вятъра влязъл в косите ти
онзи, който после дълго ми говори...
за твоето щастие...
за поривите ти...
останали на онзи бряг - пороен...
Свличащ тайни и покрови
като огън преминаващ над горите....
Ти си ми непознат...
а така те виждам толкова прозиращ
моят воал... от непитане!
Връщам се при теб!
Уморена от скалъпени несъвършенства
да почина върху съвестта ти
всичко простила....
Ти не ме виниш. Не ме усещаш....
но ме имаш...
Господи, толкова много ме имаш!
-
Blue_Rose
На теб
Връщам се!
Уморена от залези и тичане.
Слях очите с твоето могъщество!
Слаба съм и слаба да отричам!
Искам да ме помниш,
без следа да очертая в дните ти!
Даром себе си във мен да съхраниш!
Да се гмурна в прилива и да потъна
до постелите на тишината...
Сгушена във своето безумие,
да ти се любувам...
от прозорчето на самотата си!
Толкова нощи надписах за теб!
Завещах ти словата,
които не изрекох!
Най-скъпите ми мигове и часове
са тези които през тебе протекоха...
ток и импулс от сънуване!
И сякаш дори и такъв - далечен
ти си твърде наблизо
във моите шепи стиснат до смърт!
И не мога да те пусна, да се сбогувам!
Ще ме разбереш
по вятъра влязъл в косите ти
онзи, който после дълго ми говори...
за твоето щастие...
за поривите ти...
останали на онзи бряг - пороен...
Свличащ тайни и покрови
като огън преминаващ над горите....
Ти си ми непознат...
а така те виждам толкова прозиращ
моят воал... от непитане!
Връщам се при теб!
Уморена от скалъпени несъвършенства
да почина върху съвестта ти
всичко простила....
Ти не ме виниш. Не ме усещаш....
но ме имаш...
Господи, толкова много ме имаш!
Трогната съм ,че ти е любимо, защото и на мен ми е едно от най-скъпите.... Много лично ....
[heart__] [heart__] [heart__]Дори си има и клип в темата на svirepo limon4e....
-
Gentiana
Горчиво, но с много любов
Отряза ме...
Като с нож.
Поне ме намажи на филийка.
И ме изяж.
Бавно...
Покажи ми, че си много лош.
Толкова, колкото
главата на топлийка.
Аз ще се направя,
че много ме боли.
Дори истерично
ще се разплача.
С пръсти ще се впия
в студените ти очи.
Няма да се смееш, обаче!
Всички наранявали...-
казват за човешките часове.
Дали последният ще ни убие?
Ти си едно много специално момче -
първо мост ми рисуваш,
после сам го триеш.
И ако съм стъпила вече
на измислената му твърдина,
ще падна и ще се удавя
в тази твоя
от безброй лъжи
черна река.
Може долу
и някой крокодил да плава
и да плаче с крокодилските си сълзи
за смачканата ми като хартийка
тъпа нежност.
Направи я на топка,
после я захвърли.
Ще улучиш ли кошчето?!
Браво!
Неизбежно...
Последна глътка
от горчивото питие,
което ми наливаш всеки път
и с много любов ми го поднасяш.
Тази нощ няма да сънуваш
нежната ми плът.
Май ми каза, че кожа не понасяш.
И да не ти хрумва утре да ми звъниш
и в омраза да ми се обясняваш.
Не искам да знам, че не можеш да спиш.
Знаеш ли,...мисля, че...си го заслужаваш.
-
Gentiana,имаш един стих в които каниш луната на чай.След последната загуба на памет на компютъра го загубих.Не мога да го цитирам дори,но помня усещането от него. [inloveee]
Рядко поглеждам тук, но днес определено си струваше :)
Открих, че още не съм мухлясала съвсем и че още има хора, които харесват поетичните ми бълнувания [lol]
Благодаря ти Лили ли , че си се докоснала до моята пиеща чай Луна :), вече видях, че си си го открила отново този стих :) и се радвам, че е оставил следа в теб.
Благодаря и на теб , синя нежност, за споделената с мен бяла магия :)
и на теб особено Ели, [heart__] за това, че присъединяването ти към нас, е започнало с моите стихове, което изключително ме ласкае и радва. Добре дошла при нас, вярвам, че тук ще откриеш още много красиви стихове на нежни души, както и ще споделиш своите съкровенни мисли :)
-
Благодаря ти и аз за подкрепата и доброто посрещане.Радвам се,че ви има,за да могат да се четат такива велики неща :)
-
Трогната съм ,че ти е любимо, защото и на мен ми е едно от най-скъпите.... Много лично ....
[heart__] [heart__] [heart__] Дори си има и клип в темата на svirepo limon4e....
За съжаление,не съм го гледала.Стиха е страхотен!Звучиш,сякаш си се разхождала в дните ми. [gu6]
-
Gentiana,имаш един стих в които каниш луната на чай.След последната загуба на памет на компютъра го загубих.Не мога да го цитирам дори,но помня усещането от него. [inloveee]
Рядко поглеждам тук, но днес определено си струваше :)
Открих, че още не съм мухлясала съвсем и че още има хора, които харесват поетичните ми бълнувания [lol]
Благодаря ти Лили ли , че си се докоснала до моята пиеща чай Луна :), вече видях, че си си го открила отново този стих :) и се радвам, че е оставил следа в теб.
Това е моя стих,Gentiana.Много усмивки има в него,действа ми невероятно зареждащо.Благодаря ти! [inloveee]
-
Без друго
ivorysoul
Забрави' ме отново
не е трудно за теб
този път имаш повод,
а сърцето ти в лед
и без друго ме дебнеше
в кой момент ще сгреша,
за да замръзне арктически -
лека нощ, небеса.
-
Безсилни ({dulgokoska} + phibi)
Очите ти разтапят моя свят
и нещо в тебе ме превръща пак в безсилна.
Ръцете ти опитват да ме спрат
макар и двамата да знаем – непосилно
ще бъде после да се разделим…
А вече в твойте пръсти се попивам…
И не ми се ще… за нито миг…
Да капна другаде, да ме отмие…
Малката ми гордост на жена…
С твоята – сапунено мехурче…
Невероятно е как слабостта
накара, невъзможни, да се случим…
С измислените птичи гласове…
А птиците, макар и полетели две,
умират, казват, поединно.
А аз не искам ти да си отидеш!
И аз не искам твоят глас да спре!
Нима светът би бил единен
и може някой някъде (къде?!)
да бъде пак щастлив
/всесилен/,
щом теб те няма?!
…няма…
Щом няма кой да му протяга две ръце...
Сега в очите ти съм двама -
полу жена, полу дете,
което се страхува да те следва
и да се нарани в вихрушката живот.
Очите ти са някак най-последни…
Капка… капка…
Ще /се/ спре/м/ ли?!
Или ще се (пре)даде(м)?
-
Arinna
Последен ден се виждаме,уви
ръка протягам за послена ласка.
Неумолимо времето ни раздели
неуспяло да свали нашите маски!
Гърлото ми се е стегнало
и диханието някак горчи...
Всичко сякяш покрай нас е минало
и оставило невидими следи.
Казахме си хиляди думи
промълвихме истински лъжи,
а любовта пулсираше в ума ни,
но никой не успя да я спаси...
... Последни думи,.. казваме си "Сбогом",
а всичко в нас се е свило и боли
Очите ни са пълни със сълзи, но тихо-
няма да заплачем истински, нали?
-
Цвете на любов (DEVIL_IN_HEAVEN & Gentiana)
До теб застанала, душата ми е гола.
Да бих могла донякъде да се покрия...
Безпомощна в прегръдката на произвола -
как силата ми в истините се е скрила!...
Забравям думите, когато си до мене.
Обличам твоята душа с трептящи длани,
в които тя - тревожна птица - стене.
От облачно небе в зори я хванах.
В протегнатите си ръце лъчи събирам -
огряваш ме... Дали си ти магия?
А как бих искала това да не разбирам -
не съм готова силата си да открия...
Магията бе скрита там в котела,
де кръстихме нетрайната си ласка.
Обръщаш гръб, на Дива образ взела,
след карнавала, със свалена маска.
Обръщам се назад, в ръце те вземам -
в каквото е останало, ще се създам -
било то маска или искрена поема...
И пак душата си на теб докрай ще дам.
Поемам тази тайна мълчаливо.
Със дъх ще те докосвам и с очи,
до онзи миг,когато горделиво
в нас цвете на любов ще се роди.
DEVIL_IN_HEAVEN & Gentiana
-
...
иринка
Защото изгревът понякога е тъжен...
Очите се отварят в чужда къща...
И нямам дядо с чепка грозде да ме буди,
и котката ми,че е вънка да се мръщи.
Понякога и залезът ме плаши до забрава,
защото зная,че на някой му се плаче,
че няма кой с усмивка да приспива баба
и татко,че от вчера е сираче...
И изгревът и залезът от днес и утре
ще срещам със сълза и празно във сърцето...
Пръстта е още мека.Дворът пуст е...
Поклон пред паметта ти!В тебе е небето!
(на дядо....
26.08.1930-28.02.2008)
-
xaxa e moe e :D [shame]
-
[heart__] [heart__] [heart__]
04 12 79
Поклон в храма на Мнемозина
/В чест на Петя Дубарова/
…Мамичко, аз идвам.
Случаен лъч по лунната дъга-
една сълза, една молитва,
протуберанси от тъга.
По своя път букети съм събрала-
безброй най- хубави цветя.
Последен път, последно разцъфтяли-
Цветя. Цветя. Цветя.
И всеки цвят за мен ще ти нашепва.
И всеки смях, и всяка тишина…
Цветя, цветя- безкрайно детство
и светлина, и светлина…
Аз може би в плача съм на цигулка.
Вълна и чайка може би съм аз.
И песен може би, и ручей, и светулка.
И детски смях, и птичи глас.
Но чакай ме! В безсънна нощ ме чакай
да дойда пак на спомена с лъча.
Ще влезна, ще поседна малко,
ще помълча, ще помълча…
Ще идвам с песента на птица,
със капчиците утринна роса,
с усмивките на моите връстници -
един мираж, една сълза.
Аз все ще се отбивам, мамо,
при моя малък пъстър свят,
при младостта си неживяна-
от рано стъпкан цвят.
В измислени безпътици се лутах,
в измислени пожарища горях;
видях, видях над плажове безлюдни
безброй звезди и звезден прах.
Но, мамичко, дойдох и си отивам
на спомена в залязващия здрач-
една тъга, една молитва-
среднощ като нестихващ плач.
Тя падна мамо- моя синя птица-
със писък от пречупени крила.
Разстрелен екот, гаснещи зеници.
Мъгла. Мъгла. Мъгла…
Понякога ще се завръщам-
самотна сянка и самотен звън.
Камбана. Фар. Смълчана къща.
Раздяла. Прошка. Сън…
rado
-
иринка
А огъня със клетва е жигосан-да не грее.
Лъчи са татуирали сълзи в очите ми.
Заплашва ме живота ми да съхне и да плаче-леденее.
Ръцете пишат букви-ребуси преситени...
Ще се пожертвам-себе си и гордостта си.
Останах скрита в сянаката на страховете ти.
Какво ли била съм?Пристъпи на страсти?
А после призрак?(Пясък под нозете ти?)
Сега поръчай джин-с лимони и отрова!
Че призрак трудно пази си сърцето цяло...
Такова ще дадеш след мен на следващата "нова"...
Сега отрова!
...Гръм в небето и въздишки в бяло....
*Съвсем непосветено...
-
Той не пие. (Друго както сълзите си.)
Най-голямата любов. Чакаше да му се случиш.
Напразно. Че раздели със толкова момичета
своите нощи. А заспиваше с мъката.
От запотените чаши ледът му цитира.
Твоето сбогом на глътки. Дума по дума.
Той не пие. А пие. И всъщност умира.
И с толкова чаши. Преглъща куршума си.
BLUE_ROSE
-
Никой
by BLUE_ROSE
Един обесен призрак на стената -
виси единственото ми съмнение.
Че ако имах време да съм някого,
не ще да ми остане - да съм себе си.
-
Цената да те имам
Тайната обич
е самонамразване.
Сама се убеждавам.
Изпитвам я У себе си.
До цялата порочност.
И една лавина
свлича със тайните...
Магия. И заря.
И многоточия...
Във вените ми сякаш
няма кръв. А вино.
Пияните ми устни
все са жадни.
И винаги готови
да те вкусят.
И собствен. И чужд.
И назаем.
Цената да те имам
е да нямам себе си.
И в хиляди очи да падам
покосена.
И Някоя съм Никоя.
Достойна съм...
да ме разстрелят.
BLUE_ROSE
-
Nepokylnal
Кой казваше, че клоунът винаги е тъжен?!
« -: 15 декември 2006, 00:10:44 »
Аз няма да се правя на клоун,
за да заслужа вниманието ти
и да изцедя една ялова усмивка
на студеното ти лице.
Мислиш се за неотразимо създание,
а си просто едно
безчувствено, мъртво сърце.
Вчера разчупих леда
над чувствата ти, спящите.
Беше хубаво, както преди.
Днес със кофата, пълна със ледчета,
за кой ли път безчувствено
окъпа ме ти.
И ще си легнеш, сваляйки
като дреха усмивчицата,
с която си представяш
потресеното ми лице.
Ще я закачиш на закачалката
при чадъра
и при обувките си.
Калните.
Але хоп...
Брависимо...
Спят си спокойно
хората без сърце.
А аз може да зъзна
и да умра от пневмония,
но мътните да ме вземат,
ако този път ти простя!
Ще бродя подгизналa,
ще се гърча в агония,
но от нещастните си гърди
ще те изтръгна
и даже спомена за теб
ще удуша.
-
Много съм поласкана, че толкова от моите стихове са ви любими! Благодаря ви за прочита, за вниманието и за обичта! [heart__] [heart__] [heart__] [gu6] [gu6] [gu6] [bear]
А ето и един от моите фаворити .... [heart__]
Някой ме обича. Само мислено.
Защото никога животът му не стига
да сподели невзрачното си щастие
и да си тръгне от земята като победител.
И всъщност много се страхува.
Защото неговите пръсти все го питат
кога последно съм целувала
или вървяла край следите му.
И скача от съмнение в съмнението -
Земя ли е пространството в душата?
И няма за кога да ми се врича
сред целия световен безпорядък...
Но този някой, много мълчаливо,
поднася ми в саксия две вселени –
едната, на която да обичаме.
И друга - да живеем разделени.
И докато някъде света се насветува,
ще се надвиква безсловесно с някой лунен камък.
Защото ме обича. Истински.
И пази любовта като подарък.
SkitnicaVmoretO и phibi
(http://www.durhamtownship.com/portfolio/archives/pix/February0605.6.jpg)
[/quote]
-
много са ми любимите, но последното такова е
на Гео: [inlovee] [inlovee] [inlovee]
Тя се люби на готик музика,
мислите и са прилепи-вампири.
Тъмен е замъкът
на сластните и желания.
По коридорите му светлината умира.
Кинжал, татуиран върху дясното рамо
носи лордът на дръзките и сънища.
Когато идва, тишината с глас стене.
Затварят се всички
тайни, нощни пътища.
Синьо и черно са две думи-пароли,
които отварят врати към рая и ада.
Блюда екзотични и факли с благовония.
Кожа и коприна от горещи тела падат.
И небето е долу, а земята е горе,
мълнии и дъга се преплитат и гаснат.
На дъх от смъртта,
извън пространство и времето
в игра , като руска рулетка опасна.
.......
Тя се люби на готик музика
и призори се превръща
в отлитаща улулица.
По залез се връща и всичко се повтаря,
тя, душата ми - тъжна нощна кралица.
-
Майната ти... живот
Майната ти живот!!!
Дето се правиш велик.
Ти не реши никоя ,
нито проста, нито трудна задача.
Във всяко твое уравнение
трябваше някого... да изплача...
И ти се мерзавец...
Нали?!
Влизаш с шут във вратата.
За да посееш цинизъм.
Когато бащите си бият децата.
До смърт.
Имаш ли своите причини?!
Искам да ги знам.И да не знам.
Тежко ми е да ти кажа дори,
че ти е време да си отиваш.
Горко на живите, нали?!
Горко на живите.
Ти все ще имаш някой дето ,
да те слави.
За да продължат да умират деца.
Живот - отдавна да живея
съм престанала.
Не ми философствай
за нравствеността.За света.
За началото.И за края.
Ето ти повод за край.
Бих те убила със камъни.
Я да мълчиш!
Не искам празнодумието ти
да ме влачи...
(Повдига ми се
от твоите лъжи)
А Господ е мъртво пиян.
Изпил си е ракията със вярата.
Майната ти живот!!!
Прозрачен.
Че си толкова възвисяван!
BLUE_ROSE
-
По баровете ще откажа любовта!
DEVIL IN HEAVEN
И аз цигарите, колега, тъй отказвам...
По баровете се отказват най-добре.
Шегуваш ли се? Майната му и зараза!
Боклуците отказва ли бездомно псе?...
Отказвам се да бъда грациозна.
те другите ще бъдат зарад мен...
Душата ми съвсем не е помпозна.
И не е розов моят скапан гаден ден!
"Наздраве!" Каза дамата от Бекс-а...
Аз пия от бутилка. И сама.
А колкото,... а колкото до секса.
По баровете ще откажа любовта!
Надявам се всеки тук да е оценил този стих, защото е идеален пример, колко дълбока и пронизваща е поезията, дори когато е така разчупена и нетрадиционна.... Мисля, че в последно време се прекалява със традиционните стихове и забравяме, че в ежедневните ни и дори малки неща живее една поезия ,не по-малко красива и затрогваща, която заслужава да й се даде живот....
Мойте почитания към DEVIL IN HEAVEN - просто изумителна творба! Благодаря ти, че я сподели с нас!!!!
-
Едно от най- стойностните неща, на които съм имала щастието да се насладя с цялото си сърце. Благодаря, Юле::
phibi
Последни пет минути
« май 28, 2007, 10:34:08 »
Ти казваше, че все ще закъснявам.
И ето ме – отново закъснях.
А всички ме печални отминават.
И ти тръгваш тъжен подир тях.
Дори не ме поглеждате, вървите.
И няма упрек даже, само тишина.
Навярно днес сте ми сърдити,
че вече няма да си идвам у дома,
че няма повече да ви посрещам,
че думите ви са нечути...
Дори в последната си среща
откраднах „още пет минути”.
Защото просто не можах
без дума даже да си ида.
За всичко друго закъснях,
но не и за последно да ви видя.
-
По баровете ще откажа любовта!
Надявам се всеки тук да е оценил този стих, защото е идеален пример, колко дълбока и пронизваща е поезията, дори когато е така разчупена и нетрадиционна.... Мисля, че в последно време се прекалява със традиционните стихове и забравяме, че в ежедневните ни и дори малки неща живее една поезия ,не по-малко красива и затрогваща, която заслужава да й се даде живот....
Мойте почитания към DEVIL IN HEAVEN - просто изумителна творба! Благодаря ти, че я сподели с нас!!!!
[ooooo] Ти направо ме разби. По принцип съм на същото мнение за това. Само дето ... обикновено тези стихове са изпълнение с болка и негативизъм. Надявам се да не се предава в другите. Дано да носи само естетическа наслада. Радвам се изключително много, че именно теб е трогнало това. Всъщност ти ме отвори да пиша по такъв начин. Много ти благодаря! [heart__]
-
Едно от най- стойностните неща, на които съм имала щастието да се насладя с цялото си сърце. Благодаря, Юле::
phibi
Последни пет минути
« май 28, 2007, 10:34:08 »
Абсолютно съгласна съм...
-
Горчиви мъгли
в чаши от опушен кристал,
димящи сълзи-
пепелища
в страната Не ми е жал.
Ще ме вземеш ли днес
на стоп,
коннико, метнал на рамо
утринта?
Запалих пътя назад,
страхувах се, че там
никога няма да умра
и всеки изгрев
ще ме превръща
във все по-тъжно стъкло-
огледало невиждащо нищо,
строшено от камъка-въпрос Защо...
Не искам бели улулици
от душата ми с писък да летят,
разкъсали пулсиращите жици
на кръвта ми,
губеща бързо своя цвят,
не искам оглупяващо щастие,
купено в разпродажба
за дребни пари
и да забравя, че след любов
някак си ... най-много боли.
Нямам много багаж,
най-важното нося във себе си.
Знаеш ли, чака ни вечерта
с чаша кафе
и няколко нерешени ребуси.
Gentiana [heart__] [heart__]
-
vanilla_g
Последно
... Когато очите ми станат безцветни,
еднакво да гледат през утро и мрак
и когато няма да виждат, че свети
искрица дори през многото прах ...
... Когато набраздени от дългото скитане,
ръцете ми бавно изстинат от старост
и уморени паднат сетне на скута ми,
изневерили на вечната младост ...
... Когато безкръвни останат ми устните
и започне в тях нощта да се свива...
... Ти тогава ела... и припомни ми пак чувството,
че като тебе била съм - някога жива ...
... Покрий ми очите с бисерни лилии,
сложи във ръцете ми диви цветя
и целувай ми устните - запоследно, изпий ги-
червени да бъдат ... в свойта последна тъга ...
[ihuuu]
-
Не знам какво да кажа.
Поласкана и приятно изненадана съм, agressive_girl [shame]
Благодаря!
-
Dulce_Insoportabla (http://i270.photobucket.com/albums/jj98/tggp/heart/004.gif) [gu6]
-
За цветята и дърветата (NiksY) (http://forum.stih4e.com/index.php/topic,38947.0.html)
[heart__] [heart__] [heart__]
-
Цената да те имам
Тайната обич
е самонамразване.
Сама се убеждавам.
Изпитвам я У себе си.
До цялата порочност.
И една лавина
свлича със тайните...
Магия. И заря.
И многоточия...
Във вените ми сякаш
няма кръв. А вино.
Пияните ми устни
все са жадни.
И винаги готови
да те вкусят.
И собствен. И чужд.
И назаем.
Цената да те имам
е да нямам себе си.
И в хиляди очи да падам
покосена.
И Някоя съм Никоя.
Достойна съм...
да ме разстрелят.
BLUE_ROSE
Това стихче напълно отговаря на моето състояние
И разбира се естричката ми пише най-любимите ми стихчета!
Обичкам те Ками [heart__]
-
BLUE_ROSE: Слабост
Болят ме коленете
от пълзене...
Не ми поникнаха крила,
да се издигна...
Научих се на странен
вид летене...
да падам ... като капка дъжд
предизвестила
буря.
И се смалявам в малката
си същност -
където имам цялата вселена.
Едно небе.
Което никога не се завръща.
И най-последната любов...
която ми отнемат.
-
Риторично - kisskat
"Дали болеше?"
-Да!Болеше много!
Предсмъртно ме болеше
(до откачане),
защото мразя
онова проклето "Сбогом",
което траурно
в душите си закачаме...
"Дали съм слаба?"
-Не ,но е човешко,
не ми харесва,
но е дяволски възможно,
особено когато
стара грешка,
решавам, че ми действа
здравословно...
"Научих ли се?"
-Може би!Донякъде...
да разпознавам
светлините на живота,
когато мракът
е обсебил възприятията,
а всеки удар на сърцето
става с болка...
"Дали ще продължа?"
-Не ще и питане!
Не съм дошла
да си измислям
невъзможности...
Животът мрази
недовършените приказки
и ме обича
(само той си знае колко)!!!
-
Gentiana - Врати и бездни в тишина и крясък
Душата... И сърцето ...
не са крайпътни кръчми,
та всеки да отседне,
за нощ, или за две,
да счупи 2 -3 чаши,
виното да разлее,
пиян до смърт да пее,
да плаче после... Не!
Не се отваря с крясък,
ни с блудкава измама
врата на стара църква,
на храм в затънтен край,
иконите са живи,
боята свети в здрача.
Дори когато плача,
не търся лесен рай,
не моля опрощение,
не искам милостиня
и няма в мене маси
с петна от кръв и пот,
разсипани желания,
безсмислено страдание,
небето ми е чисто -
бродиран с нежност свод.
-
Не ме наричай странна,
вярвай ми- не съм,
просто често и спонтанно
веждите си смръщвам и със часове мълча.
Някак си съм често и непостоянна,
но ти не си виновен за това,
аз такава съм- от малка,
защо?!...- така и не разбрах.
Не вярвай ти на мойте срещи
и разделите ми много никога не брой,
като всички- и аз не съм безгрешна,
но това със тебе- е без край.
Може би съм малко непохватна
и понякога говоря без да спра,
не отсъждам правилно и безпристрастно
и рядко си признавам, че греша.
Предана била съм ти, била съм и невярна,
и престорена, и истинска...- жена,
и мъничко необичайно е навярно,
че искаше ми се понякога да те раня.
Но не за туй, че днес не те обичам,
НЕ!...- защото аз обичам те до сетния си дъх,
а да разбереш, че само аз тъй много ти приличам,
че съм ти пролет, и слънце, и дъжд.
И искам днес да ти припомня
онзи тъй далечен вече- първият ни ден,
и да ти кажа, как тогава още аз те заобичах,
тъй както ти тогава заобича мен...
[evala] [evala] [evala]
-
Ей, Тъпчо мой златен, стига ме засрамвай така [shame] [heart__]
-
radarford: Еврика
Ти си хиксът във моята формула.
Неизвестно със много лица.
Нежен стон и въздишка отронена,
хаос в мен със очи на жена.
Две плюс две с теб съвсем не е четири,
а е равно на нощи и дни
пълни с тръпка от тайно очакване
и с хиляда безумни мечти.
Ти си точката скрита във центъра,
чрез която обръщам света.
Чуй душата ми как шепне "Еврика",
моя малка,любима жена.
-
-> Мъниста / {dulgokoska} / (http://forum.stih4e.com/index.php/topic,39307.0.html) <-
[i love youuuu]
-
ЖИВОТЪТ
Животът ни е лист хартия -
започва чист, неопетнен
Каква ще бъде - избери я;
не я разкъсвай всеки ден...
Животът като нова страница
започва с празни редове,
но в писането няма граница -
избираш сам къде да спре...
Животът е мечта крилата,
понесла те високо над света,
но падаш неочакванов земята,
щом повече поискаш от това...
Животът ни е малка книга -
отвориш ли я, вътре влизаш сам...
но да четеш единствено не стига -
ще пишеш и ще учиш там...
Животът е едно вълшебство -
магията в човешката ръка.
Започва бял и чист, щастлив по детски...
Такъв е той, какъвто го избра!
/DEVIL_IN_HEAVEN/
-
[shame] [shame] [shame] Много благодаря! Поласкана съм! [heart__]
-
[shame] [shame] [shame] Много благодаря! Поласкана съм! [heart__]
и аз :) DEVIL_IN_HEAVEN
(http://www.bestgif.narod.ru/cvety/bestgif.narod.ru_21251.gif)
-
--> Добре, че имам те /Светулката Зи/ (http://forum.stih4e.com/index.php/topic,39630.0.html) <-- [inlovee]
--> И се търкалят ябълки, а Господ ми се смее /Гео/ (http://forum.stih4e.com/index.php/topic,39641.msg736119.html#msg736119) <-- [inlovee]
-
Не обичам цветя. И се смея наопаки.
Като в старите филмови ленти
не достига в зениците цвят и обичане.
Все съм сива. Без вик и без време.
Изиграх си усмивките. Дългите рокли
изгоряха от фалш и позори.
Все съм крива. И късна за чуждо обичане.
Всеки залез е смешно престорен.
За какво да се питаме с тези Случайните.
Все съм крива. И трудна за цвят.
Чезнат в дланта ми светлинни копнежи
все несрещнали стон или свят.
Не намерих цветя. И пребродих антрактите.
Зная днеска, че леко съм крива.
Некрасива да имам хубав финал.
Не обичам цветя. А не ми и отиват.
By SkitnicaVmoretO [inlovee]
-
-> Обет /valiordanov/<- (http://forum.stih4e.com/index.php/topic,39700.0.html) :)
-
Ти не ме изпрати. И не ме посрещна.
А Той ме чакаше с пълни ръце...
Когато говорех с теб, не ме поглеждаше.
А Той ме гледаше с цялото си сърце...
Ти не ме прегърна, когато те молех.
А Той ми се молеше като дете...
На целувките ми ти не отговори.
А Той мечтаеше да е теб...
Към мен ти остана егоист и студен;
апатичен като зима безплодна.
А Той с мен изгря като пролетен ден -
топъл, нежен, слънчев и огнен...
За мен никой твой ден не бе посветен.
А за Него не съществуваше дума "не мога"...
Ти ме обичаше раздвоен.
Ала Той ме обичаше двойно...
Ти не ме потърси. И не ме пожела,
а сега чукаш на вратата отново.
Твоето ялово обичане пак закъсня.
Не те искам. У мене е пролет...
DEVIL_IN_HEAVEN
[spining heart] [spining heart] [spining heart]
-
[shame] [shame] [shame] Много съм поласкана, благодаря!
-
Аз знам, че нашето дете
ще си остане ... неродено.
И щом разцъфнат пролетните цветове,
за него птиците ще пеят...
Едва дали ще види изгрев син
и с поглед детски в слънцето зареян
ще си подири светлите мечти
и ще подгони смелите копнежи...
Не ще отвори своите очи,
за да открие нови небосводи.
Не ще проходи и не ще звучи
гласчето му - не ще ни проговори...
Ще си остане без рождени дни,
без първи юни и дори без коледи...
И без училищния чин,
без име, ЕГН и още номери...
Аз знам, че нашето дете
от нас ще бъде наранено...
И в някой топъл майски ден
...ще се разплаче цялата Вселена...
[heart__] [heart__] [heart__]
-
Много благодаря..........
[gu6]
-
Gentiana
И се търкалят ябълки, а Господ ми се смее
Луната ли
в ръцете ми
кърви?!
Защо не мога
дъх да си поема?
Повтарям си го
тъпо-
НЕ БОЛИ...,
но таз умора
нова жертва
взема,
изпилва нервите ми,
в чашата горчи
и искам да крещя,
а шепна-
Боже!
Реброто на Адам
във мен скрипти,
уж кухо е,
уж да тежи
не може,
а пък не става
за цигулка тънък лък,
мечтите ми и
бледите копнежи
да ти изсвири,
да ме чуеш,
тъй напук
отново да съм
нечовешки нежна...
И нека пак твърдят,
че няма грам,
трошица мозък...-
много,
много важно.
Така де, Господи...
ти нямаш срам...
за нек`ва ябълка
да гониш...
Злобно...
Тъжно
на прага ти ще сядам
всеки път,
щом писне ми
на дявол да се моля
и все ще чакам
тази тленна плът
да се стопи
и да остане гола
душата, дето
няма и ребро,
ни ябълки и трябват,
нито нищо...
Отваряй де!
Не питай пак - защо...
Не виждаш ли -
зад мен е пепелище?!
-
DEVIL_IN_HEAVEN
27.05.09
Аз знам, че нашето дете
ще си остане ... неродено.
И щом разцъфнат пролетните цветове,
за него птиците ще пеят...
Едва дали ще види изгрев син
и с поглед детски в слънцето зареян
ще си подири светлите мечти
и ще подгони смелите копнежи...
Не ще отвори своите очи,
за да открие нови небосводи.
Не ще проходи и не ще звучи
гласчето му - не ще ни проговори...
Ще си остане без рождени дни,
без първи юни и дори без коледи...
И без училищния чин,
без име, ЕГН и още номери...
Аз знам, че нашето дете
от нас ще бъде наранено...
И в някой топъл майски ден
...ще се разплаче цялата Вселена...
-
Нел, Цвети ... [evala]
(http://www.bestgif.narod.ru/cvety/bestgif.narod.ru_21272.gif)
-
DEVIL_IN_HEAVEN
"Приятелят" по дефиниция (http://forum.stih4e.com/index.php/topic,41405.msg753669.html#msg753669) [inlovee]
-
Оу, много благодаря на иринка и nedka141! Поласкана съм! [inlovee] [inlovee] [inlovee]
-
Ти не ме изпрати. И не ме посрещна.
А Той ме чакаше с пълни ръце...
Когато говорех с теб, не ме поглеждаше.
А Той ме гледаше с цялото си сърце...
Ти не ме прегърна, когато те молех.
А Той ми се молеше като дете...
На целувките ми ти не отговори.
А Той мечтаеше да е теб...
Към мен ти остана егоист и студен;
апатичен като зима безплодна.
А Той с мен изгря като пролетен ден -
топъл, нежен, слънчев и огнен...
За мен никой твой ден не бе посветен.
А за Него не съществуваше дума "не мога"...
Ти ме обичаше раздвоен.
Ала Той ме обичаше двойно...
Ти не ме потърси. И не ме пожела,
а сега чукаш на вратата отново.
Твоето ялово обичане пак закъсня.
Не те искам. У мене е пролет...
DEVIL_IN_HEAVEN
-
Шантавелка, благодаря ти за жеста, мила! [inlovee] [inlovee] [inlovee]
-
Аз ти благодаря, че си го сътворила! Прекланям се пред таланта ти! [inlovee]
-
Самозалъгване
Тя стоеше точно срещу него,
а той дори не гледаше към нея.
Мъжкото му, безгранично его
го караше тъй гръмко да се смее.
Пред другите той беше безразличен
и тя самата вярваше в това-
че колкото преди години я обичаше,
дотолкова безлична беше му сега.
А той отвътре целият изгаряше,
ала не смееше да си признае пред света.
"Не я обичаш", често си повтаряше
и сам се лъжеше, че вече е така.
Отивайки си, лего я погледна
и тя съзря неясен блясък във очите му.
"Омраза е", прошепна си сломена.
А той скришом избърса сълзите си.
small_heart
Упоменавайте кой е авторът!!
-
[shame] Страхотен подарък за именния ми ден, благодаря ти много! [heart__]
-
Тъжен празник
Сътворих си тъжен празник,
строших в стената всички чувства.
Обърнах нагласената си маса.
Навън от мен гневът си пуснах.
Разочаровах всичките приятели,
крещях и плаках, нямах думи.
Не бях добра, не бях внимателна
и стрелях в себе си със своите куршуми.
Сътворих си тъжен празник.
Нямам време за мъничко щастие.
Отвътре си безкрайно празна.
Самотна, луда, необичана, нещастна...
mariana_fairy
-
Целуваха я само по челото
djuliano
Не спираща до днес да се надява
след хиляди изминали години,
потънала във огнена жарава,
която ужасяващо изстина,
жадуваща безкрайно да се люби,
но девствена, откакто свят светува,
дърво прогнило с плачещи коруби,
в които самотата пазарува,
Жената си говореше с небето,
незнаеща, че то е глухонямо,
откриваше вулкани във сърцето,
печална, неразбрана, нежелана,
мечтаеше за дом, деца, семейство,
танцуваше в горите тилилейски,
копираше света, преди да пейства,
сънуваше земята Галилейска.
Животът, тая скучна въртележка,
излапваше на късчета доброто,
а нея, сътворена по погрешка,
целуваха я само по челото...
-
Аз знам, че нашето дете
ще си остане ... неродено.
И щом разцъфнат пролетните цветове,
за него птиците ще пеят...
Едва дали ще види изгрев син
и с поглед детски в слънцето зареян
ще си подири светлите мечти
и ще подгони смелите копнежи...
Не ще отвори своите очи,
за да открие нови небосводи.
Не ще проходи и не ще звучи
гласчето му - не ще ни проговори...
Ще си остане без рождени дни,
без първи юни и дори без коледи...
И без училищния чин,
без име, ЕГН и още номери...
Аз знам, че нашето дете
от нас ще бъде наранено...
И в някой топъл майски ден
...ще се разплаче цялата Вселена...
[heart__] [heart__] [heart__]
-
Всички стихове във форума за прекрасни, но може би това ми хареса най-много. А и най-вече, защото черната роза е любимото ми цвете.
Черна роза
Денят изпълнен бе със радост,
кораб напускаше пристана нов.
Градът със своята младост,
изпълваше въздуха с любов.
Една жена встрани стоеше,
по лицето ѝ се стичаше сълза.
Мъжът ѝ на кораба беше,
и мисъл лоша, сърцето скова.
Времето минаваше,
любимият не бе ѝ писал скоро.
Страха в сърцето надделяваше,
и то скова се отново.
И ето, че пристигна новината,
любимият ѝ мъртъв на дъното лежеше.
остър нож разкъса ѝ душата,
а тя все повече скърбеше.
Годините минаваха покрай жената,
всяка вечер до брега отиваше.
оставяше черна роза във водата
любимият тя до смъртта си не забрави.
От Momo752
-
luda_fenka_Cena, поласкана съм. Благодаря за вниманието! [heart__] [heart__] [heart__]
-
luda_fenka_Cena, поласкана съм. Благодаря за вниманието! [heart__] [heart__] [heart__]
Страхотно е!!!
-
DarkPassionPlay, поласкан съм. Благодаря ви. [cvetee]
-
Hе съм се влюбвала откакто си замина,
а минаха тъй много времена,
и тъжна бях, и бях щастлива,
сама не бях и бях сама.
Сега съм малко по-висока,
пораснах със полвинка сантиметър.
(Онази, за която се шегувахме..
Не знам дали го помниш като мене.)
Косата ми е както и тогава,
само че съм я боядисала - червена.
Не се гримирам често. И отслабнах.
Пропушила съм. И не се гордея.
Иначе съм си същата. Рисувам.
И пиша много (често и за тебе).
Веднъж почти се случи да се влюбя.
Но не се получи. Той не бе за мене.
Разбих сърцето му и чакам
в най-кратко време (като теб) да ме намрази.
Уших си рокля-цвят бордо. За бала.
Не съм се влюбвала откакто ме остави...[/b]
hide`and`seek [heart__] [heart__] [inlovee]
-
Много е трудно да се каже, толкова са много, но тези които запомних от раз и знам наизуст, и тотално ми бръкнаха в сърцето са тези двете:
Мръсно*
Не ме боли. Кръвта. Избитият ми зъб.
Забоденото стъкло в ръката. Шитите ми рани.
Не ме боли. Обидата. Че ме посочи с пръст.
Че си изпуснах нервите. И влака. И останах.
Не ме боли. Затворената шепа. На юмрук.
Изпраното пране. И мръсните ти мисли.
Не ме боли. Боли ме винаги за онзи друг.
За който трябваше да се опазя... чиста.
BLUE_ROSE
и
Мечтаната жена си е отишла.
Познавам по палтото й - го няма.
Познавам по това затишие
и зейналата в тебе рана.
Заминала е, без да се сбогува.
Оставила кафето си непито.
Оставила и мен - да се преструваме,
че още съм жената от мечтите ти.
phibi
-
Някой ме обича. Само мислено.
Защото никога животът му не стига
да сподели невзрачното си щастие
и да си тръгне от земята като победител.
И всъщност много се страхува.
Защото неговите пръсти все го питат
кога последно съм целувала
или вървяла край следите му.
И скача от съмнение в съмнението -
Земя ли е пространството в душата?
И няма за кога да ми се врича
сред целия световен безпорядък...
Но този някой, много мълчаливо,
поднася ми в саксия две вселени –
едната, на която да обичаме.
И друга - да живеем разделени.
И докато някъде света се насветува,
ще се надвиква безсловесно с някой лунен камък.
Защото ме обича. Истински.
И пази любовта като подарък.
SkitnicaVmoretO и phibi