-
предлагам една нова игра, която видях в един друг форум и ми се стори доста интригуваща :)
Нека всеки следващ вади думите от предното стихче. (само от предното, та да има предизвикателство).Няколко думи, които се съдържат в предишния стих и които всеки следващ си избира сам.
ето ви едно примерно начало:
Вървя по една дълга улица.
Мислите ми се заплитат
в клоните на брезите.
Тихо е.
Вятърът се учи на мълчание.
Дълбоко в джоба на вечерта,
напластява се тишината.
Дали пък е признак на отчаяние
това, че ми се иска
да съм чужда и непозната
в един паралелен свят
на бели гълъби и черни ангели?!
Вървя.
Улицата е дълга и права...
-
и сега - аз съм, да кажем, следващия :)
избирам си от горния стих думите -
улица, брезите,вятърът, черни ангели
Улицата към неизвестното
винаги е дълга и права.
Брезите стенат
под жестоките пръсти на вятъра.
Тишината е гъста и мека като кадифе.
Черните ангели имат бели души,
в които е затворена красотата.
Чаша горчиво кафе и парче шоколад
винаги са ме изкушавали неустоимо.
Вечер, тишина и ти...
Обичам те.
Това е непоправимо.
е, ако ви харесва играта, изберете си думички от моя стих
и напишете следващия.
Може да е в рими, може да е бял - както го почувствате :)
-
улицата, дълга, права,ангелите :)
(това са думичките , които си използвала от моя стих :) , така трябва да се пишат- най - отгоре с по тъмен цвят, за да се знае кои думи си взела от горния стих. Иначе си се справила много добре :))
Вървя.
Улицата е дълга и права,
улицата беше мой подслон,
искам да потъна в забрава,
улицата беше моя дом..
Ангелите вече неми станаха,
но подклаждат още жеравата,
и от пепелта само следите останаха,
а изгорели саждите се сипят по моравата..
Ох надявам се е по правилата..опитах се да направя нещо дано да се е получило :)) [lol] [lol][inlovee]
-
вървя, забрава,улица, пепел, сажди
Забулена в черните воали
на забравата
вървя по непозната улица,
потънала в мрак.
Пожари, пепелища
димят към небето изоставено.
В пепел и сажди
се превръща моят свят.
Търся бели криле,
неосквернени и здрави.
Да ме пренесат ,
да забравя, да простя.
Такъв е животът...
Какво да се прави.
Феникс,
който се ражда от пепелта.
(ето сега има повече думички за избор :))
-
забулена,воали,пожари,криле, да простя
Забулена в тези ефирни воали,
защо ми се струваш по-красива от преди?
Вървях след тебе по улици стари.
От тази твоя красота ме боли.
Пожари пресичат всяка стъпка и няма
как да разперя ранени криле.
Защо ме отхвърли?! Животът е драма.
Мога ли бягството ти да си простя?
О, спри се, прекрасна,недей да упорстваш.
Вземи пак главата ми на скута си.Замълчи.
Да се върнем във времето на най-дивните страсти.
Недей ми повтаря, че и теб те боли.
-
:arrow: воали,драма,дивни,повтаря
Какво трябва да направя с живота си?
Да го забуля целия с воали?
Да прекрача границата тънка
и да се намеря в чували..
Да превърна него целия в драма,
и да се съсипвам като боклук насред слама?
В пустините дивни,омайни се намират всички страсти дълготрайни..
Отчаяно недей повтаря..аз ще събера сили,за да сложа края.
-
Животат буен е пълен със драми човешки,
и повтарят се те като дивни песни,
воали над тях се разтилят,
да забулят във забрава таз човешка драма.
:arrow: живот, заблуда, прах, спомен
-
воали,забрава
Воали разкъсани,в калта лежат,
не забулват вече истината в сърцето,
истина в забрава потънала,там гдето сенките спят,
там гдето маски сипят се пред лицето.
-
Ами то и с "римски чат" и с "улови момента" е същото,но хората сипишат [lol]
-
и ти си прав [lol]
ами и ние ще си пишем :)
няма лошо...
тук разликата е, че всеки сам си избира думите, а не му ги налагат :)
-
воали,забрава
Воали разкъсани,в калта лежат,
не забулват вече истината в сърцето,
истина в забрава потънала,там гдето сенките спят,
там гдето маски сипят се пред лицето.
истината, сърцето
Истината пак не мога да намеря...
Търся я , умувам - все без резултат...
Навсякъде около мене лицемери
безброй мръсни планове кроят.
Оплитат ме във лепкавите мрежи,
а сърцето ми се пълни със омраза...
Каквото и да става своите стремежи,
мечти и всичко мое ще запазя!...
-
Азспарух
Преди много години "Българите" са живеели в Южна "Русия".
С голяма войска хан "Азспарух" преминал река "Дунав" и оснвал нова държава.
Тя се простирала от "Осъм" до "Черно море" и от "Стра планина" до река "Дунав".
За столицата си избрал селището "Плиска".
-
река,години
Бавно тече реката от време -
дни,месеци,години - нижат се безспир,
докато се усетиш,галиш си вече голото теме
и потъваш дълбоко в речния вир...
-
Време за мене не съществува...
Всичко е част от "Голото поле"...
Където се ражда човекът без сила...
И където потъва... щом не желае да умре!
-
Съществува, поле, сила, умре :
Дали любовта съществува
или тя е сътворена от мечтите поле,
където крал красив царува,
който от бедните любовни мигове краде.
Той използва и власт и сила,
най-безчестно от честните с пълни шепи гребе,
търсейки принцесата мила ...
Но дорде я намери, той самотен ще умре.
-
Съществува теория житейска...
Че царува цената на труда...
Още от време библейско...
Човекът се мъчи и гори му плътта...
Най-безчестно е когато...
Експлоатира се сърцето тайно...
Нима чуждата болка ценно е злато...
И прави щастлив скъперника трайно?!...
-
плът, болка, сърце
Защо ми е плът, щом ласки не среща
сърце не ми трябва - празно изглежда,
трябва ми болка,
към ад да отвежда...
Обгърнат в огньове,
миришещ на страх,
стените му плачат,
обвити във грях.
Такава съм, грешна съм,
искам да страдам,
искам за всичко да си платя,
щом съм ранявала ще си заплачам,
тази болезнена, грешна цена...
-
ласки,огньове,ад,грях
Дяволски ласки,от изкусни дяволици
към ад горещ безспир ме зоват,
а те,сложили маски на пре-чисти девици,
знам всеки грях ще ми простят... :>
-
Дяволски маски на лица непорочни...
Които се борят за своето място...
Ангелски ласки в глас се проточват...
Само Глухият чува ги... за други е опасно...
-
Лица зад маски скрити,
емоции прикрити зад воал,
фалшиви хора и фалшиви думи,
без ценности и без морал....
Зад ангелските им очи...измами
дяволски въртят си номерата,
на всичко са готови само
докрай да доведат играта...
-
Играта се играе до забрава...
И кара се самичко колелото...
Такава е идейната направа...
Въртиш педали, а се мяташ по седлото...
Без морал, но пък със злост за двама...
Фалшиви са истинските само...
Зад очите бистри крие се измама...
И кривото всъщност най- е право!...
-
Тез истинските със отворени очи сънуват,
докато гледат образа във кривото си огледало
сами не виждат колко са фалшиви
и се самозалъгват само...
Че са родени за да са водачи
и че са нещо повече от нас,
за туй се крият зад надменни маски
и зад властния си глас...
-
Родени са, за да теглят те теглило...
Родени сме, за да носиме товари...
Създадени за човешкото просило...
И за рани от камшичени кинжали...
Покълнали от мъничкото щастие...
Що крие се под кривото страдание...
Лупата отбягва го - злощастие...
И все пак го имаме... заровено имане е...
-
Родени сме да обичаме,
родени сме да грешим,
но само болка намираме,
по пътя по който вървим.
Цял живот ли ще страдаме,
така ли навеки ще ни гори
копнежа да сме щастливи,
а вместо туй роним сълзи ?!
Не искам вече, омръзна ми
имам право да бъда щастлива,
Създателю, защо ме направи
толкова слаба, ранима...
-
Омръзна ми... да дишам живота...
Прогнил от отровни лица...
Омръзна сладостта на порока...
И остава само смъртта...
А тя пък отказва открито...
Да ме вземе в покоя си огнен...
Непрестанно аз викам я, викам...
Но казанът е пълен догоре...
Затова не ме ще тя все още...
И пържа се тука без олио...
Ах, колко студено е нощем...
Изгорете, Грешници, за да има място отворено...
-
Смъртта все пак ще е сладка...
след целия този живот,
зад който цяла вечност притичвам
но да го достигна не успях...
Навярно моето спасение е мрака,
и ми маха с ледена ръка
от другата страна на Стикс ме чака
за ме приюти във вечността...
-
След живот без мярка най- е лесно...
Да повикаш си смъртта...
Отричайки, че си човекът...
Заслужаващ Райска синева...
Защото твоето насищане...
Тежи и мъчи те горещо...
И само Адското пресичане...
Би лекувало го вещо...
-
Адското във мен се проявява
когато нещо ме боли,
когато някой е намерил начин
отново да ме нарани.
Отричам се от райското във мене
и ставам демонична, зла
и може би ще ме осъдиш,
но трябва да си отмъстя....
-
боли,начин,зла,отново
Когато главата започне да боли
и усетиш погледа си замъглен,
когато гърлото се отведнъж възпламени
и от температура паднеш повален,
тогава знай,сътворена е магия зла.
Но начин има за отбрана,
слушай мъдри лекарски слова
и отново ще затвориш грипа на тавана. [lol]
-
Мъдри книги съм прочела...
Но не вдянах нито ред...
И какво? Нали съм смела...
Поне се пробвах и... късмет...
Раздухах тук из махалата...
Че прочела съм истории...
Завидяха всички на главата...
Що на 100 езика е говорила...
Философка съм от днеска...
Цитирам разни там клишета...
И възхита пръскам кметска...
Както след 7 шишета...
Сега съм първа дама в село...
Изучена и мъдра...
Какво като не е уврело...
Веществото сиво и не мърда?!...
[lol] [lol] [lol]
-
късмет,книги,първа дама
Който поне не опита
себе си да надиграе,
на друг да не връхлита,
защото ще се кае. [lol]
А ти прекрасна,
надиграваш и себе си и мен,
надвиваш скуката ужасна
и без книги с ум затормозен.
Късмет усещам аз,че имаш,
пък и щом си първа дама
адмираций бурни ти ще взимаш,
но ти й трябва кавалер,с усмивка пряма... [lol]
-
Кавалер заплюла съм си вече...
Нима случайно спомена го?! :>
Но той седи си все далече...
Заетостта му си е първо благо...
Бурни сълзи предизвиква...
Но преглъщам ги аз сладко...
Хайде, кавалер бъди ми...
Нищо, че не си ми батко [lol] [lol] [lol]
-
Името ми спомена
просто ей така
Играеш си нима
със моята душа?
Избяга ти далече...не издържам вече!
На самота ме обрече,
а във вечност се зарече!
Нищо не остана
за което да се хвана!
Само нова рана
получена в отбрана!
-
В отбрана все играеш...
Защо не ме нападаш?!...
Смелост малко имай...
Вече прекаляваш!...
Нищо не опитваш...
Само си стоиш...
Опа, пак се сбърках...
Всъщност си седиш...
И зяпаш ли ме, зяпаш...
С отворена уста...
Скачаш кат ужилен...
Посегна ли с ръка...
А аз простичко си искам...
Да те дръпна по-насам...
Дори да е самоубийство...
Пореден шанс на теб ще дам!...
[lol] [lol] [lol]
-
Пак стоиш във мрака
с протегната ръка,
виновен прошка чакаш
пред моята врата.
Как втори шанс да дам,
как да ти простя
щом и сега през мене гледаш
като през стена.
Не искаш да си с мене,
даже аз го знам,
мисля по-добре е
да останеш сам. :>
-
Стоманена стана пред мен
издига се зловещо!
Затворник съм...в плен
съм на това високо...нещо!
Крещя,а глас не ми остана
плача,но сълзите горещи
изтекоха-сега ги няма
Къде съм?В дяволските пещи?
Сатана!Дай ми втори шанс...
Знаеш,че не мога да бъда добра
и въпреки отпуснатия ми аванс
аз пак при тебе ще умра!
-
Затворник съм...а съм свободна,
реша ли мога да вървя,
ала където и да ида,
все към теб ще се стремя.
Крещя, ала гласа ми се не чува,
от твоята любов съм онемяла,
хем нямам сили да си тръгна,
хем нямам сили да остана.
Ти моя Бог и моя Сатана,
над мене кой ти даде власт такава,
да те обичам даже да боли,
дори когато друго не остана ?!
-
Свободна,но в любовни окови,
вървя,но сякаш пълзя...
Призраците от душата ти прогони,
но не сподели любовта...
Където и да съм,където и да бъда,
ти в мислите ще ме преследваш-
моя вечна любовна присъда...
Дали в смъртта ще ме последваш...?
Теб ще нося вечно в гърдите,
за теб сърецто ще тупти
и дори да свършат дните,
душата ми ще ти принадлежи...
Онемяла съм ,без глас,
но от теб да си тръгна,
нямам сили и воля аз...
Сърцето боли,ще ми се да го изтръгна...
Бог ми прати дар,
ти огън в мен разпали,
но остана само жар,
защото ме остави...
Сатаната сега в мен се всели
и бавно отвътре ме убива,
нищо не е както преди
и не мога да бъда щастлива...
И не ми остана вече нищо,
но над мене имаш власт голяма,
аз ти дадох всичко мое...всичко,
ала нищо не получих в замяна...
-
Призраците,без да питат
тайно пак се настаняват
покрай мен и ме оплитат,
и ме мъчат,и ме изтезават...
Мислите ми задушават
И сълзите във червено оцветяват...
толкова ме нараняват!
Ръцете ми от болката се състаряват!
Ръцете със които любовта си съм ти дала
и прегъщали са те-докато до теб съм спала!
Ръцете със който от Сатаната пазех
теб- най-празния човек!
Да такъв си ти!А сега до мен
призраци от минало витаят
Минало е което НЕ ти беше наранен...
те знаят ли това?Да знаят!
-
Мислите ми все към тебе бягат,
сълзите ми за тебе пак текат,
спомените - призраци от минали години,
неканени долитат пак...
И сядат.А твоите очи ще мога ли
така аз да забравя,
щом ме преследват във съня,
ръцете ти все още помня,
с онази тяхна красота...
от докосването.
Но ти със спомените няма да се върнеш,
все пак ще си далеч от мен,
сама душата ми ще страда
нощ след нощ и ден след ден...
-
Бягат,дори и боси нозете,
но пак при тебе се връщам...
И ти си моето красиво цвете,
с любов винаги ще те прегръщам...
И сълзи от очите ми текат,
не мога любовта си да превъзмогна
но предавам се пред теб,за кой ли път....
от мъката да се избавя не ми помогна...
И не мога аз да те забравя,
не мога без теб нито секунда дори
и никога не ще те оставя,
каквото и да ми причиниш ти...
Долитат мислите в главата,
неканени,ала пак са тук,
и дори да претърся земята,
не ще намеря като тебе друг...
Преследват ме твоите очи
и миг покой не ми оставят,
сърцето ми от любов гори,
а ръцете не ще те забравят...
Вечно ще те помнят те,
но едва ли някога ще се върнеш,
едва ли ще ми дариш своето сърце,
едва ли отново ще ме прегърнеш...
Не мога да живея без теб,признавам,
съня ми е твоя вечен храм,
всичко мое,любими на теб посвещавам,
всичко свое ценно на теб ще дам...
Още помня всяка отминала минута,
в която заедно ние бяхме,
но сега оставам аз нечута...
Нима не помниш какво изживяхме?
Докосването,ласките и всичко...
Очите ти-онази тяхна красота,
ти бе за мен щастието едничко,
ти бе за мен любовта...
Спомените ми на теб принадлежат,
принадлежи ти и сърцето,душата,
дните ми като камъни тежат,
а аз вечно ще те търся из тъмата...
-
[bravisimo] [cvetee] [bravisimo]
Покой сърцето мое не намира,
откакто ти си тръгна,
и само във безсънието свое те откривам,
ала не мога да те върна.
Помнят те ръцете ми, косите
живееш още в мислите и в мен
и аз те нося като клетва,
във моя тежък и безсмислен ден.
Да търся щастие във чужди думи,
не мога, тебе как ще залича,
нали за да намеря в друг утеха,
спомена за тебе трябва аз да потъмня.
-
Не намира утеха душата,
защо ме остави,защо си тръгна,
призрачни сенки блуждаят из мъглата,
търся те,ала пак сама ще осъмна...
Откакто от живота ми си отиде,
откакто ме остави и напусна
споменът за любовта жив е,
но обичта сърцето ми пропусна...
във безсънието свое крещя и себе си кълна,
плача и отчаяно викам с всички сили аз,
обляна от студената и гъста мъгла...
Но отдавна свърши всичко между нас ...
И утеха откривам в алкохола,
но само в този на любовта...
Душата ми пред теб е гола,
пияна съм от убиващата тъга...
Във чужди думи тебе търся,
опитвам се да залича студенината,
света за теб ще претърся,
и ще те диря из цветята...
Защото ти си красиво цвете,
цвете,вдъхващо ми живот и светлина,
и търсят те премръзнали ръцете,
донеси ми щастие,не искам пак тъга...
Не мога в друг радост да намеря,
нали ти само съществуваш пред очите ми
в студеното ти си топлата ми мека постеля
ти си смисъла на дните ми...
-
Във безсънието свое спомням си един мираж,
една надежда и безкраен нежен трепет.
Търсих го в света огромен, няма го.
Само в един изоставен етаж
на сърцето си вече тъй бледо.
Търя тоя пламък, предствяйки си огън.
Горящ и изгарящ. Болящ и парещ...
а откривам пламък небрежно забравен
от една любов неогасима.
-
Протягам ръце и тичам,
но ти си просто мираж,
името ти отново сричам,
без теб нямам кураж...
Безкраен сън си ти,
който никога не свършва,
защо не сбъдна тез мечти,
животът ми без теб завършва...
В света огромен си надежда,
но няма го до мен твоето сърце
и мисълта при теб ме отвежда,
но измръзват двете ми ръце...
Етаж след етаж изкачвам,
търся те в студените зали,
прага на стаята пуста прекрачвам,
един за друг не сме,разбра ли?
Бледо петно в мрака,
петно от кръв червена,
от сърце,което дълго те чака,
от една душа смъртно ранена...
Горя в пламък и буен огън,
изгарящ сърцето тъй ужасно,
тръгна си,изрече само "Сбогом",
напусна ме и всичко прекрасно...
Болящ и парещ е съня ми,
изгубих те и пак те откривам,
забравен е от теб гласа ми,
но без теб сърцето си убивам...
Една любов неугасима-
вечно с огъня ще тлее,
една душа несломима,
за любовта ти ще живее...
-
Забравени в бездната на нечие проклятие
миражи мрачни и берзкрайно смели
в безкраен свят етажите броят.
В света огромен са бледи и сивкави,
ала в безкря техен онънят боготворят.
Пламъкът щом не угасва в душите им
няма ги милите,черни слова...
болящи и скърцащи в човеката ранима душа.
Човеците пари ги истината,
ала за тях е пареща нощта.
Откриват в бездните вековни сърцата си
забравени от бога и от тях самите
ненунжи на света безкраен.
:arrow: май не се получи точно както трябваше... ама все пак важен е опита.
-
Забравени сме аз и ти от света,
но още сме безкрайно смели,
важното е че живее любовта,
по пътя,заедно сме поели...
В безкраен бяг от всички,
света огромен ни прокуди,
но чуваме веселите птички,
природата на нашата любов се чуди...
Бледи и сивкави са човешките души,
нищо цветно не е останало там,
от техните думи адски боли,
влюбените осъждат без капка свян...
Но ние никога не ще се предадем
нека им го докажем,любими,
на хорската злоба не ще се дадем,
колко знача за теб покажи ми...
Мислите им,черните им слова,
вече не ме интересуват,
щом живее в сърцата наши любовта,
не могат на безразлични да се преструват.
Пламъкът щом не угасва в очите,
по-силно той ще се разпали,
не ще се разделят душите,
и с жарки въглени всичко ще опари...
Болящи и скърцащи са хорските думи,
но какво ли те за мен значат,
никой не ще застане по между ни,
прага на сърцата не могат да прекрачат.
Човеците пари ги истината тази,
истината,че любовта е жива,
че сърцето ми с любов се пази,
че мога да бъда щастлива...
-
Нищо цветно в сърцето не остана,
потъмняло е бялото даже...
а с черното не мога да рисувам...
няма ли кой да ми каже,
как си ми взел цветовете
и си пропил сърцето в черно,
не недей, замълчи по-добре
да знам е още по-вредно.
-
Хората с боички рисуват
свойте дни изживяни,
но черно и бяло все се редуват -
това са редовните гами.
Тук потъмняло, там побеляло,
свършиха от палитрата цветовете,
ползвахме ги за щяло и нещяло,
но най вече за редовете,
които струват ни се умни,
ала с нищичко не ни помагат,
защото сухите, скърцащи думи
без чувства на срички се разлагат.
-
С боички нарисувай мечтата...
Промени свойте сиви дни...
Виж щастливи са дори цветята...
Сбъдни съкровенните си мечти...
Мрак и мъгла все се редуват,
време е вече за нещо различно-
слънчевите лъчи нежно те милуват...
Всичко на приказка днес е прилично...
И позволи на светлита гами
да оцветят твоята картина...
И почувствай ти кръвта ми...
нещастието голямо отдавна си замина...
Свършиха болката и мъката голяма...
В палитрата черното е побеляло...
И вече щастието не е измама...
Сърцето толкоз мъка бе видяло...
За щяло и нещяло недей тъгува,
щастие в света си намери
и кошмари страшни недей сънува,
а смисъла в живота си открий...
-
Попиват във сърцето ми все още
болката и мъката на дните,
не виждам брод да се спася
и сълзи пълнят ми очите.
Мъгла и мрак... какво ти слънце,
забравих вече що е светлина
да можех някак да избягам
преди до край да изгоря.
А щастието... сигурно ме чака
и моля се дано а потърпи
да светне пак и моито слънце
и да отминат мрачните ми дни.
-
Не виждам вече брод,
Дали ще мога да се спася?
Изчезна небесния свод?
Докога ще чувствам аз тъга?
Сълзи горчиви в очите личат...
Какво направи с мене ти?
Устните твоето име мълвят...
И от любов жестоко боли...
забравих щастие и радост...
Не мога да избягам от теб...
Не помня що е любовна сладост...
слънцето покри се с кора от лед...
Любовта зная,нейде ме чака...
Моля се дано скоро я намеря...
Светлина слънчева да прогони мрака...
А аз да открия своята постеля...
-
Приюти ме в своята постеля,
не наливай сълзи във очите,
стопли ме- нека изгоря
да преплетем в едно съдбите...
Твоята със моята е по-красива
сърцето ми е с твоито по-добро
дари ми щастие, когато ми се плаче,
нека аз и ти да сме едно.
-
Приюти ме в своята къща...
в своя тъмен,мрачен дом...
Любовта при теб отново ме връща...
Любовта,за мен е тя закон...
Стопли ме...Студено е навън...
Да преплетем в едно душите...
Сбъдни вълшебния ми сън...
Сбъдни желанията и мечтите...
Твоята любов дари ми,
с моята ще те даря и аз,
сърцето си подари ми...
то ще изгори от страст...
Нека бъдеш моята утеха,
когато ми се плаче...
В тъмното единствена пътека...
Любовта ти много за мен значи...
-
Студено е ...
ела и прегърни ме,
със любовта си ме стопли,
целувай ме, целувай
тъй както ме целуваше преди.
Студено е...
навън, студено е във мен
не ме наказвай, знам
че съм сгрешила. Стопли ме,
толкова ми е студено.
-
Ела и ме прегърни...
Колко много те желая,мили Боже...
Нежно ти ме целуни,
Тъй както никой друг не може.
Преди бях сама...Болеше...
Навън бе толкова студено...
Сърцето ми неспирно кървеше,
защото бе жестоко наранено...
Във мен сега покой настана,
защото вече те намерих...
Не мога да си представя да те няма...
щастието най-накрая уцелих...
С безразличие не ме наказвай...
Да бъда щастлива позволи
любовта ми голяма не отказвай
С мен завинаги бъди...
Мечтите ми ти ще сбъднеш...
Единствен си,вече знам,
копнея да ме прегърнеш...
С теб нивга не ще се предам...
Не съм сгрешила,че избрах
ти да бъдеш вечно мой...
С теб съм истинска,разбрах...
И намери душата ми покой...
-
Намерих те...
за да не мога да те имам.
Не знам кога така съм сгрешила,
че ме наказваш сега ... губя те...
и нямам право да те спра.
Щом преди не съм те спряла,
щом преди съм крещяла върви си,
днес нямам право да моля,
моля... иди си.
Свободен си от моята глупост,
а лошото е, че ти за мен си любовта,
но те пускам да си идеш
и нямам право да те спра...
-
За да живея,трябва да те имам...
За да усетя,че наистина съществувам...
Самотата с любов само убивам...
Не мога да съм истинска,щом се преструвам...
Не знам как се влюбих така...
Кога сърцето ми напълно превзе?
Защо наказваш ме така?
Защо всичко скъпо ми отне?
Губя те,вече зная...
Да се боря нямам сили...
Сгушена в обятията ти да бъда желая...
Обичам те повече от всичко,мили...
Как искам да те върна...
Единствено за твоята любов копнея...
Искам силно аз да те прегърна...
Да ти кажа "Обичам те" не смея...
Не тръгвай...Искам да те спра...
Не тръгвай...Без теб не мога...
Със сълзи на очи крещя...
Не,недей...Не казвай "Сбогом".
Моля те,обичай ме пак...
Нима нямам право да съм щастлива?
Бъди лъчът светлина в този мрак.
Бъди сбъдната мечта красива.
Но ти свободен си да избереш,
пускам те,щом искаш си иди
но няма дори да разбереш,
че сърцето вика с всички сили "Спри!"...
-
Убивам се бавно заради тебе
преструвам се на друга,
не съм себе се, не съм истинска
Заради тебе се преструвам
ставам друга, измислена,
но умирам...
Нямам сили да бъда престорена
нямам сили да бъда фалшива
по-добре да те изгубя завинаги,
вместо да бъда лъжлива.
-
Умирам бавно заради тебе...
Заради болката голяма...
Мисълта за теб ще ме превземе.
Място за друг в сърцето ми няма.
Не съм тази,която познавах,
тази,която бях преди...
чувствата си открито признавах,
а сега от тях толкова боли...
И друга е съдбата ми,
вече промени се,
боли я душата ми,
в ъгъла сви се...
И умирам хиляди пъти,
защо е толкова студено?
Преди ме топлеше дъха ти,
сега сърцето е сломено...
-
Душата си заключих за тебе,
ума си някак убедих,
че не сме един за друг родени...
но сърцето...него сломих.
Не разбира, че ме нараняваш,
толкова време ти се отдавах...
толкова време ме убиваше бавно,
а аз просто не си го признавах
И вярвах във своита илюзия,
че точно ти си за мен
позволявах ти да ме унижаваш...
да наказваш моя ден...
Но стига мисълта за тебе
ще заключа. Сърцето...
нека да гори.
Все някой ден и аз ще изгрея,
а до тогава...нека боли.
-
Заключих за тебе входната врата...
Пред очите ми не се явявай...
Не опетнявай още любовта,
Тръгвам си,уморих се...Прощавай!
Ума си някак убедих,
че не те обичам вече,
този път не сгреших,
от сърцето ми си далече...
Не сме един за друг родени,
отдавна още го разбрах,
мечтите ми са забранени,
напразно борих се за теб осъзнах.
Толкова време те чаках,
но така и не дойде,
в нощите студени плаках,
а ти не стопли моето сърце...
И бавно ме убиваше...
А аз вярвах ти сляпо...
Нож в сърцето ми забиваше...
Болката превърна се в чувство така познато...
-
Сгреших... сърцето беше сляпо,
не виждаше...
че с теб не сме един за друг
надявах се, че ще ме разбереш,
че в мен ще стоплиш тоя студ.
Очите ми... са виждали погрешно,
ръцете ми живяха във заблуда,
а трябваше отдавна да го зная...
била съм глупава и луда.
А плаках дълго...дълго ме болеше,
сърцето си за тебе днес заключих
научих се да мога да те мразя...
и върнах днес каквото и получих.
-
Не виждаше болката в мен.
Надявах се,ала напразно.
Страхът от самотата е зароден.
Чувствам се тежко,ужасно...
Ще ме разбереш,може би,
но след време,някой ден...
Ще узнаеш колко ме боли,
ще усетиш леда в света студен.
И живяла съм в една лъжа,
всичко правех аз погрешно,
стича се поредната сълза...
Отново ридая безутешно...
Живяха в мен надежди празни...
Но вече умряха всички до една,
дните самотни бяха ужасни,
ужасна бе тази самота...
Трябваше,когато можех да те раня,
както сега го стори ти...
Това,което ти ми стори да ти причиня...
Но сега мен отново ме боли...
Глупава съм,дълго плаках,
болеше ме непрестанно сърцето,
хиляди дни и нощи те чаках...
И мразя себе си и това сърце проклето.
-
Самотата ми е първа приятелка,
с нея делиме всичко отнето,
оплакваме каквото съм раздала...
сърцето в мене нека е проклето.
И нека ме боли...
щом не позволи ми да те нараня
и вмсто да се бори за да е щастливо
остави ме със примирение да си вървя.
-
Болката е приятелка единствена,
с нея делиме един живот...
Болката,толкова убийствена
е единствения мой брод...
Всичко от себе си съм раздала-
чувствата,сърцето и душата...
Всичко на тебе бях дала,
за мен ти бе слънцето и луната.
Но нека в мене да е тъмно навеки,
не искам аз измамна светлина,
нека изгубя пътя и всички пътеки,
нека по-добре без време да умра...
Да бъда щастлива не ми позволи
и вместо от мъката да ме избавиш
причини ми страдания и още повече боли,
как можа така лесно да ме забравиш?
-
Как успял си да забравиш
почти цял един живот,
да си тръгнеш и да ме оставиш
да вървя напред без брод.
Как оставил си зад тебе
слънцето ми и луната
заменил си ме за онова фалшивото
което е прояло в теб душата.
Мъката ми да отнемеш е късно вече
няма смисъл,не се се обръщай ти
и без тебе пак ще дишам
нищо, че от туй боли.
-
Не се обръщай назад
зад тебе аз съм и плача,
вървейки из прашния град,
бавно, умислено крача.
Нека всичко забравим
и продължим с устремен ход
като мечтите ненужни оставим
в пропастта на нашия брод.
Успял ли си в твойта задача?
Не знам и не искам да зная.
Бавно, умислено крача ...
Знам, че това ще е края.
Ала всичко отвътре боли ме,
отровена е мойта наивна душа.
Забрави даже моето име,
не значещо нищо за тебе сега.
-
Назад недей поглежда...
Гледай напред,не се обръщай.
Не ми давай празна надежда.
Боли...Не ме прегръщай...
Плача,вървейки сама.
Из улиците тъмни и пусти.
Изгубих отново любовта.
Липсват ми твоите устни.
Бавно крача уморена,
но уморена от лъжи...
Душата е толкова сломена.
Защо трябва пак да ме боли?
Разбрах,ненужни са мечтите.
От тях още повече горчи...
Те виновни са за сълзите.
Но нека по отделно продължим,
щом един без друг можем.
Но знай,така взаимно ще се нараним,
колкото и усилия да вложим.
Не говори,думите са ненужни.
В пропастта на живота отново пропаднах.
Ласките,целувките ми бяха толкоз нужни.
Но на грешнен човек за пореден път попаднах.
И това знам ще е края,
края на всичко между нас...
Защо го стори,дори не искам да зная.
Вътре в мен настана леден мраз.
Забрави ме...Да повярвам не мога.
Името мое не помниш дори.
Любовта е една черна прокоба...
От тази любов винаги боли...
-
Недей...не се обръщай.
Всичко тук е прах,
празни надежди, разбити илюзии
и само кръв блика от тях.
Боли...недей ме прегръща.
Ти не знаеш какво е любов,
от тебе когато съм имала нужда,
си ме оставил без благослов.
Сълзите и тях ще преглътна,
думите лоши безчет,
само...недей се обръща
и гледай, гледай напред.
-
Прах е тленното във пепелта,
заради илюзии разбити.
И блика от моето сърце кръвта ...
Загубиха смисъл дните.
Ала как да преглътна лъжите,
които се редиха безчет?
Как да намеря смисъл за дните,
като смисъла крие се в теб?
Копнея всичко да е както преди
и търся Божий благослов.
Загубих смисъла на своите дни,
но с него не умря мойта любов.
-
Във пепелта чувствата умряха.
Спря и моето сърце.
Надеждите до една замряха.
Треперят двете ми ръце.
Дните загубиха смисъл,
защото аз загубих теб...
За теб е всяка моя мисъл.
Защо сърцето не е от лед?
-
Чувствата и надеждите не умряха,
а сърцето ми преви се на две.
Всички блянове замряха,
след като подряза моите криле.
Ала мисълта за теб не умира
и протягам за прегръдка ръце.
И любовта към тебе не спира,
макар че отряза мойте криле.
-
Не умряха сърцата,
просто спряха да туптят...
Не загина душата,
просто ранена е за сетен път.
Преви се тя на две...
Въздух не ми достига...
Сега плача като малко дете...
Спри сърце да тъжиш!Стига!
Все още мога да мечтая,
просто всички блянове замряха,
все още теб единствен желая,
въпреки,че чувствата умряха...
И мога все още да летя,
И още мога да обичам,
нищо че пречупи моите крила,
дори с ожулени нозе аз тичам...
-
Аз тичам... все към тебе,
в абсурден, неуморен бяг,
като вълна която бърза,
за да прегърне своя бряг.
Сърцата ни в едно се сляха
и в такт сега туптят,
обичам те крещи душата
и следва вечно твоя път.
Най сетне мога да мечтая,
най сетне мога да се преродя,
най сетне съм щастлива,
аз имам теб и любовта.
-
Сляха се сълзите в океан
и трусът на мечтите
предизвика вълна-гигант.
Засилена се носи тя към тях-
мъничките златни песънчи грях,
разпилени по аморалния бряг.
Туптят капките надежда
сред това цунами на разруха.
А то още по-устремено се пени,
гонейки веруютата на Човека.
-
Не ти прощавам този път
в очите ти се вижда грях,
на сълзите фалшиви аз не
вярвам които се четат във тях.
За тебе дълго време давах всичко,
за тебе дълго време се старах,
но че не заслужаваш капка обич
чак сега... чак днес разбрах.
-
Фалшиви сълзи от очите ти текат.
Но аз не вярвам.
Носейки си кръстта
спокойна вървя към своята Голгота,
защото съвест още имам.
А твоята къде се дяна?
Играейки си на обич
ти я загуби...
Размятайки черния бич,
без време сърцето си счупи!
-
Омръзна ми от твоите окови,
не искам да нося синила от бича,
сърцето моли за капка свобода
но своето право самичко отрича.
Не искам твоята обич, тая
фалшива измама,
тръгвам си, не искам вече...
повече не мога с тебе да остана.
-
Все пред теб покорно коленича,
но омръзна ми вече това.
Любовта ми твоето сърце отрича,
смята я за фалш и лъжа.
В окови аз съм окована -
оковите на любовта.
Аз искам с тебе да остана,
но всичко е фалш и лъжа.
Преди поддадох се на таз измама,
но повече не ще е така.
Аз искам със теб да остана,
ала всичко е фалш и лъжа.
-
Аз искам да остана...
но е трудно.
Когато съм в останала
в края на окото ти
и ти преча да затвориш клепачи.
Когато съм застанала в юмрука ти
и не можеш да свиеш ръка.
Аз искам да остана с теб,
но знам, че трябва да вървя,
защото е трудно...да съм някоя
за теб,
когато знам че всичко е лъжа.
-
Трудно е да останеш себе си,
когато всеки иска да те промени...
Трудно е да бъда някоя,
когато върху мен вали пороя
на обрулени мечти...
Юмрук свивам от болка,
че ми отнемат отново правата.
Яростно тропам по пода с краче,
че пак плюят злоба срещу моето сърце.
От мъка извръщам лице,
да не видят, че плача...
ще кажат после, че съм слаба...
а аз не съм, но е трудно да си ти,
когато всеки иска да те промени.
-
ще плача,
ще викам,
ще стискам юмруци,
ще тропам с крак,
ще съм слаба
и ще ми е тъжно...
после...
ще гледам да се усмихна,
защото трябва
все някога да спре да вали.
-
Защото трябва да го направя
така не желая...
Времето си за простотии пилея
и не хващам живота си в ръце.
Това разхищение трябва да спре!
...някога...
-
Дали ще мога да те оставя?
Сърцето ми е вече очуждено...
Дали ще мога да го направя?
Дали най-сетне ще е освободено?
Не желая да те раня,
прости ми,ако те боли,
но времето отнесе любовта,
някога обичах те,но вече не...Прости!
Остави ме живота си да живея,
с теб вече щастлива не съм,
и изкуствено на шегите ти се смея,
в кошмар превърна се сладкия сън.
-
Отнесе със себе си мечтите,
поведе след себе си надеждите...
Изпразни ме отвътре!
И вяра не ми остави даже!
Изкуствено любов игра,
но доверявах ти се въпреки това!
Изкусно се преструвах, че не зная,
а във всеки миг опитвах се истинска да я направя.
Напразно!
Тръгна си, ето,
и опитите ми отидоха на халос!
Сега в душата ми е хаос...
Дали ще мога да го подредя
без вярата, надеждата и любовта???!
-
Със себе си вземи надеждата,
че ще се върнеш
и вярата във моята любов
вземи си думите, които
парят и жалкия си леден зов.
Вземи си опитите жалки да ме лъжеш
и всичко всичко си вземи....
Напразно!
Вярваш, че ще те приема,
след като сърцето в мен уби.
-
Вземи си всичко,що ми даде...
Не искам нищо вече от теб...
Така жестоко ме предаде.
Сковано е сърцето ми от лед.
Чувствата предишни не ще върнеш.
Думите ти не ме интересуват.
Не ще ти позволя дори да ме прегърнеш.
Целувките ми вече скъпо струват.
Сълзи вече не парят в очите.
И знай този път жалкия си ти,
ледена съм аз в гърдите
и вече от любовта не ме боли...
Лъжите ти са толкова жалки,
омръзна ми винаги да лъжеш,
нямам нужда от жестовете малки.
Че си безразличен можеш ли да излъжеш?
Този път в сърцето не ще те приема,
колкото да страдаш и да те боли,
мислите ти отново ще превзема,
но сам ще бъдеш,след като сърцето ми уби...
-
Чувствата не те интересуват,
защото си с жестоко, безпощадно сърце.
Целувките ти скъпо струват ...
Но какво от туй като си с красиво лице,
щом не знаеш какво е любовта
и онова тежко чувство в гърдите,
щом не знаеш защо си на света ...
Не може да си безразличен, когато боли те.
-
Не те обичам аз сега,
защото си със сърце безпощадно.
Разбрах,не заслужаваш любовта...
Сърцето ти за обич не е жадно..
Но какво от туй,че заедно бяхме?
Избледнява бавно твоето лице...
какво от това,че един живот живяхме?
Но защо те търсят двете ми ръце?
Не знаеш какво значи да обичаш,
онова чувство в гърдите не си изпитвал.
Знаеш само в празни думи да се заричаш,
а от любовната отвара никога не си опитвал.
-
Още виждам твоето лице
в съня ми идваш нощем
протягам пак към тебе две ръце
ала не мога да те стигна още.
Очите ти за обич жадни
се впиват във сърцето мое
какво от туй, че всичко ти отнех
ела и ще ти дам каквото си е твое.
-
Още виждам твоето страдание,
чувствата ти към мен са още живи.
Нима не помниш своето обещание?
Нима не помниш миговете красиви?
Идваш нощем в съня,
към теб протягам пак премръзнали длани.
Но защо ли оставам аз сама?
Защо не можеш да почувстваш любовта ми?
-
Мислиш ли тайно още за мен,
за нашия първи влюбен ден?
Помниш ли нашите красиви клетви
душите ни занапред обрекли?
Пристъпваш в съня ми плах,
но трепериш от страх,
че ще се събудя и магията ще бъде развалена,
а любовта ми в ада на душата е калена..
Протягам ръцете си бледи към теб,
в прегръдките си вземи ме...
премръзнали души, сковани в лед..
със своята целувка последна стопли ме...
-
На всички клетви за любов
ще плюя във очите,
на всички думи сякаш ледкоито пада във сърцето
и наказват моя ден.
И във съня ми идват
с каменни ръце
душата ми отнемат,
а тя не ги зове.
По дяволите думите за обич
вземи си за теб
днес не ги желая
в събрания си ден.
-
Зидове високи, каменни,
преграждат хоризонта.
В затвореното пространство приказни камелии
цъфтят, но нямат мирис.
Слънцето едва прониква над тях,
грее понякога, но не топли,
...сякаш, че го е страх
да не ме разтопи.
Дъгата и тя е изкуствена,
Вятърът и той е фалшив...
като теб и любовтта,
в която ми се кълнеше.
Думи за обич изричаше
час по час,
в името на бъдещето ни се вричаше,
а никога не е имало нас.
Спомен пресен в окото
трансформира се в сълза.
...И тя не е истинска, но
тъй истински пада.
Зидове високи, каменни,
ограждат хоризонта.
Мислите истински, парализирани от успокойтелни,
не могат да прескочат зида.
-
Тичаш забързан,уморен
Протягаш две ръце каменни бавно към мен
Знаеш,аз пак с думи за обич ще те спася
Постъпката подла,жестока от сърцето си ще залича
................
Но ръката ти без мойта топлина съвсем сама остава...
Колко много иска пак да съм наивна...всичко я издава
Защо гледаш тъй очудено докато тя самотна пада?!?
Тя-твойта вина този път няма начин да простя!
-
Каменни са нашите сърца.
Щом след толкоз удари са здрави още.
Щом след раните от любовта
още дишат едно без друго нощем...
Камъкът здрав е,но и студен.
И може би за това
ти все още си далеч от мен,
далеч от нас е любовта...
Бавно умирам,от ден на ден линея.
Две ръце протягам в мрака.
И само за теб,любими аз копнея,
но вече късно е,друга те чака...
Ще залича спомена от сърцето.
Но може ли някой да ми каже как?
Няма звезди вече на небето,
настана вечен черен мрак...
Самотна пада таз проклета душа.
Проклета на вечно страдание.
Дали в себе си да търся вина?
Но не,ти си виновен за мойто страдание.
-
Далеч от мен е по добре
не мога да обичам,
не могат да прегръщат
моите ръце
дори и камъкът
по топъл е...
След много удари
поне руши се
и на силата потдава
а аз не мога
все така безчувствена
оставам.
Не умирам без любов
и предпочитам тишината
не ме заклевай със любовни думи
мен просто ме харесва самотата.
-
Не мога да обичам,
но така е по-добре.
На мъртва вече не приличам.
Сърцето този път не ще спре.
Не могат ръцете да прегръщат.
Дори и леда от мене е по-топъл.
Чувствата в омраза се превръщат,
защото някога не чу моя вопъл...
След много рани
силата в мен дойде...
И замръзнала е кръвта ми,
няма обич в моето сърце...
Все така безчувствена оставам
и предпочитам тишината,
напразно вече не се надявам,
моята любима днес е самотата.
-
Опитах се с машина да те заменя!...
До къде стига наивността!?
Сякаш тя може да ме завива,
сякаш тя може да ме обича.
Толкова е студено в леглото,
а беше топло помня...
в ръката си държа го,
но той не ме стопля!...
До сърцето ми не достига
със своите 22 санта...
Зове се Джош -
негов най-голям недостатък!
Розовка, сладка машинка,
прониква във мене,
удоволствието е дотолкова,
че да крещя твоето име!
Но той не е ти...
От него в очите ми не вали...
Той не може да ме рани,
не може ... и пак боли.
Опитах да те заменя с машина...
Наивност!
Ти си замина...
а аз останах с Джош!
-
Опитах се
да те достигна
и щом те хвана
да те задържа...
наместо туй пропаднах
а ти забрави
да ми подадеш ръка.
Крилете скършени,
в сърцето - рана,
която адски ме боли
и пак насън със твоито име
и пак в съня
със твоите очи.
-
Добър вечер, стая празна!
Добър вечер, юрган незатоплен!
Дом това вече не е - просто три стаи! -
Големи и празни...
като в приют за душевноболни.
Прибирам се в къщи
глава да положа,
утеха за болката си
да търся в съня.
И ето ме пак жар-птица
и ето пак рея се... ала насън.
Наяве и двамата знаеме,
със скършени криле прилеп съм.
Пропаднах в мекотата на юргана,
очите ти сякаш гледат ме от тавана...
Присягам се да ги хвана...
Ала тях ги няма...
Лека нощ! Поспи си малко, лудост!
-
Добър вечер,моя любов несподелена...
Добър вечер,убиваща самота.
Не,не вярвам ,че съм наранена,
не вярвам,че след миг ще умра...
Сърце това вече не е,
а просто бездушен предмет
яма дълбока в гърдите ми зее.
Чувствам се празна без теб.
Не усещам вече онзи уют,
Душата ми-клето отхвърлено сираче
Живее сякаш в черен приют...
А ти не я чуваш как плаче...
Прибирам се отново у дома.
След този дълъг път извървян.
Утеха търся в тъмата на нощта.
Ах,колко боли да бъдеш сам...
И ето ме,пак прекършена
Съня е единствената ми утеха
От любовта душата е довършена,
а аз търсех към теб пътека...
Бях за теб лястовица бяла,
а в прилеп сив превърнах се днес,
мъката голяма ме е обладала,
и все още чакам от тебе вест...
В мечтите си красиви пак се рея...
Но наяве оставам си сам-сама...
Без теб не намирам смисъл да живея,
без теб празна дума е любовта...
Присягам се,за да те достигна
Но ти бавно от ръцете ми се отдалечаваш.
Нямам сили да те стигна...
Не знаеш колко много за мен означаваш...
Да,лудост е,знам...
Безумие е да те обичам...
Нима предпочиташ да си сам?
На мъртвец без теб приличам...
-
Преди да си отида у дома
ще мина пак по тоя път,
по тоя дрм заспал
във нощната тъма.
С надеждата отново да те срещна
"добър вечер пак да изрека"
и после да си тръгна
пак бездушна,празна
пак сама.
Но знам, че няма
да забравя
и пак ще ме боли от самота
и пак на сън ще прзвавам твоит име
и пак ще търся любовта.
-
Преди да си заминеш
във нощтната бездна,
преди студено да отминеш.
Търсих те,къде изчезна?
Ще мина пак по тази пътека,
с надеждата отново да те срещна..
Ще търся пак в теб утеха,
ала само мрак там ме посрещна...
"Обичам те"-пак да изрека
и никога да не си тръгна.
Изплаках от сълзите си река.
Боже,искам да те прегърна...
Пак съм бездушна,пак съм сама,
но знам,че няма да те забравя...
Колкото и да боли от самота,
сам на този свят не ще те оставя.
-
Гледам тая снимка...избледняла
боже колко си далече,
за теб изплаках някога река,
но даже тя пресъхна вече.
Остана обичта бездушна в мене
но мръсни думи как да изрека,
когато още те обичам,
нищо че остави ме сама.
Надежда нямам...
тя измръзна, дано поне
да си щастлив...а тая снимка,
избледняла
във мен ще ражда сетен стих.
-
Подреждайки рафта, изтривам праха,
засипал милионите вещи..
и някъде между всички е тя
снимката наша, но вече излишна!
Ах, спомени колко изплуват във мене
замислям се дълго, застинах за миг,
загледана някъде в нея
виждам мен, теб и..
река от сълзи..
как бликна изведнъж неусетно
не, няма да плача..
за минали дни!
Отдавна не тая надежда
не искам, а и не мога така
За последен път към снимката поглеждам!
Поставям я отново там..
Сълзите изтривам, очилата намествам
кога ли ще те видя пак?.. не знам!
А мислех, че ще бъде по-лесно...
-
Днес няма да плача...
не ще проливам сълзи.
Любов няма да прося, няма да се влача...
Какво от това, че сърцето ме боли.
Спомените ми излишни вече... стига си се вричал
Спомни си, че някога истински си ме обичал...
онези слънчеви... наши дни...
в душата ми цял лежеше ти.
Да, спомни си... искам да те нараня
като те оставя тук на пътя сам...
Дори да те погледна не искам да се спра...
в сърцето ми вече няма нежен плам...
Вместо това станах горделива и жестока,
повече сърцето си никому не ще да дам...
сляпа бях.. ти никога не си бил стока,
затова от днес оставаш сам...
-
Днес не ще проливам повече от кръвта си.
Няма да прося нежност,нито закрила...
Днес ще се боря срещу любовта си.
Самота,ела при мен,приятелко мила.
Какво от това,че е черна тъмнина
аз пак мога да се радвам на живота,
какво като беседвам с мойта самота.
Какво от туй,че душата е сирота?
Излишни са вече сълзите горчиви...
Стига!дяволе,стой от мен далече.
Какво като дните без теб са сиви?
И от "човек" превърнах се в "човече"...
Че ме обичаш истински твърдеше?
Някога вярвах ти,подлецо долен...
Но дали искрен с мен беше?
Умрях,но заживях живота си задгробен.
Искам да те нараня,както ти го стори.
С нокти остри да раздирам сърцето твое.
И безпомощна душата ти за милост да моли.
А аз нивга да не ти дам нищо мое...
Ще те оставя тук на пътя сам,
ще те погледна с поглед бездушен.
и ще бродиш между кухите дървета там.
В убиващата тишина на нощта заслушан.
Днес съм жесока и горделива.
Гори сам на кладата на любовта!
Да лъжа както теб сега ме бива
И всичко,което казвам е лъжа...
-
Кажи ми може би...
че съм жестока,
дори заклевам те -
мрази,
но да простя, не нямам сила
за всичко друго ме моли.
Да прося обич ми е чуждо,
а просих с тебе цял живот,
да проливам сълзи не желая,
а с теб бих плакала до гроб.
Но са излишни вече
всички жертви -
клетвите и сълзите горчиви
отивай си, не те желая,
сърцето ми, душата ми
мрази ги.
-
Скитам,бягам...без посока
В бездната на моята тъга
Защо изведнъж стана тъй жестока?
Защо така боли от любовта...
Единствената утеха сега са мечтите ми
Където обич не прося,а имам безчет
Където не проливам сълзите ми,
а грея,дарявам със щастие всички навред
Където никой не ме ранява с думи излишни
С които обрисуват новият му живот с епитети тъй пищни
Само в този приказен свят сълзите горчиви остават спомен далечен
А животът ми на вечно щастие и обич прекрасна остава обречен.
-
Да те оставя ли обреченна мъка,
без обич,
без посока да скиташ ?
Заслужаваш да боли,
да плачеч,
да ме търсиш
да крещиш...
Да те бутна ли в бездната
да подам ли ръка,
ах, само да не те обичах...
но те обичам даже през тъга.
-
Да се оставя ли на мъката?
И този път надълбоко да ме завлече?
Боли...Боже,как боли от разлъката...
Скръбта отново със себе си ще ме повлече.
Без твоята любов нищожна чувствам се аз.
Но знаеш ли,заслужаваш да страдаш...
Защото остави ме сама в този убийствен мраз.
Трудно ти бе да останеш,ала лесно да избягаш.
И проклинам часа,в който за първи път те видях.
Проклинам всичко,което "наше" наричахме.
Проклинам всичките горчиви сълзи,които пролях.
Проклинам това,че някога силно се обичахме...
Пожелавам ти да плачеш,да ме търсиш,да крещиш...
Миг покой душата ти нивга да не намери...
И бавно,но болезнено сърцето си без мен да рушиш.
Правилния път в живота тя да не уцели...
-
В кристал от мраз виното се плиска,
в очи от лед превърнали са се сълзите,
в студени елмазчета.
В бутилката Шардоне
всичкото наше сегашно и предишно заедно плават -
И спомените разрушени,
и правилният път загубен,
и любовта замръзнала в средата на ревността -
всичките се давят.
Обичахме ли се или си играхме?
Обичаше ли ме или...
Проклинам те!
Защото сега сълзите си пия,
защото мъката от сърцето си
с гюдерията на въпросителните трия.
Проклинам те! (че плача)
Проклинам се! (че те обичах някога)
Проклинам те! (че няма да се върнеш никога)...
-
Обичахме ли се,
че толкова тъгуваш
обичаше ли ме,
че за изгубената обич плачеш?
Липсвам ли ти,
че по пътя търсиш моите очи,
липсвам ли ти, че замръзват
твоите изстрадани сълзи.
Обичах ли те всъщност аз?
И някога дали за тебе съм живяла,
не знам, но по-добре проклинай
всяка нощ в която аз до теб съм спала.
Защото в мене всичко е жестоко
и няма качица любов
не познавам мъката по обичта
не отговарям честно на любовен зов.
-
Толкова сега тъгуваш.Но защо?
Изгубена е обичта..Недей...!
Нали за мене ти е все едно...
Да ме лъжеш повече не смей!
Плачеш,а че не ти липсвам твърдеше.
И още търсиш моите зелени очи...
Искрен ли някога беше?
Защо отричаш,че толкова боли?
Липсвам ти,дори и да го отричаш,
аз съм сигурна,че е така...
Знам,че още ме обичаш,
знам,че безразличието ти е лъжа...
Късно аз разбрах-за тебе съм живяла,
проклинай всяка нощ,в която бях до теб...
Проклинай душата си вечен сън заспала..
Проклинай душата си,скована в лед...
-
Гърбът изправен, брадичката успоредна на асвалта,
отмерени равномерни крачки,
дрешки по последна мода.
Върви по пътя си тя
и всеки се обръща да я загледа...
Бърза, че среща има с тебе.
Застанал до колата
прегърбен, поглед свел-
какво намира в теб?
Нервно пръстите въртят часовника...
Питаш се дали ще дойде?!
Тя идва, успокой се!
Токчетата пеят по павето,
тя бърза...
и, ето,
че вижда те там до колата
стоиш и я чакаш!
Усмивка широка по лицето се разлива.
Токчета по павето нечий чуваш...
Зад ъгъла усмивката й зърваш...
Сърцето се успокоява...
..Гърбът изправен, ръцете на гърдите скръстени,
облегнат на колата
пронизваш я с очите си студено зелени.
Тя крачка ускорява и на врата ти се хвърля.
Очите й зелени играят си със твойте студени.
Целувка влажна,
тих шепот, че те обича...
А от среща лед!
Какво обича в теб?!
Скарваш й се с тон на възрастен,
а тя се смее...
"Не смей да ми се смееш!
Недей!",
но тя не спира...
Детето в нея толкова те обича.
Блъскаш вратата и палиш колата...
Мълчиш...
а тя още се усмихва.
Какво й става?!
Поглеждаш я с погледа - "Не ми пука!",
ала тя знае, че безразличието ти е лъжа.
Пита се само До кога!!!
Знае, че я обичаш, че ти е влязла под кожата,
знае...но започна да се измаря от студената ти игра.
Толкова боли я всяка нощ,
толкова обича те, а ти си ревниво лош.
Твоят мазохизъм превръща се за нея във садизъм.
Късно тя разбра,
че боли от любовта...
Сега е с друг.
Ни леко плах дори.
***
Ала плахата е тя и ревността й вътре я гори.
Очите й топло зелени сега са студени.
Студените зелени очи сега са топли от сълзи!
Чакаш я плах, прегърбен до вратата,
ала тя не идва...
Зад ъгъла усмивката блага я няма.
***
Изгуби обичта...
И пак късно си трътна тя!!!
-
Колко късно разбра,
че със теб съм адски сама...
Усети ли?Изгуби обичта!
Не си ми слънце,ни луна...!
И моля те - не смей,
да наричаш дом-един бордей!
Найстина...недей!
Просто...онемей!
Толкова боли
не виждаш ли?
Наистина си сляп,уви...
на видя ли,че ме нарани?
Всяка нощ стоях сама,
и ми се щеше да умра...
а безразличието ти - лъжа
преминала през входната врата!
А зная,от очите ми зелени...
бяха мислите ти запленени.
Обичаше със чувства свои...стаени
ръцете ми...от теб ранени!
Но не ме интересува
сурцето ми бленува
с теб да се сбогува...
колкото и дълго да тъгува!
Не заслужаваш ти
любовта в залените очи
Не заслужаваш дори
една от моите сълзи!
-
Често питвам се колко съм сама.
Късно е със теб да бъда...
Късно сърцето ми разбра,
че ти си моята присъда...
Усети ли болката в очите ми,
прочете ли в тях обичта голяма?
Без теб пустеят празни дните ми.
И щастие за мен днес няма...
Тъмно е...През деня и през нощта,
откакто ти от тук си тръгна...
Няма слънце,ни луна...
Сърцето си искам да изтръгна.
Толкова боли...
Наистина ли не видя?
Твърде късно е,уви...
Днес отново съм сама.
Очите ми зелени плачат,
ръцете ми търся твойта топлина.
Черни гарвани зловещо грачат,
страшни предвестници на смъртта.
-
Сама - там някъде в безкрая на любовта...
Сама - там някъде посредата на чувствата...
Сама - това ми е присъдата...
Сама не искам да бъда!
Зловещо сама, зловещо отлъчена...
неразбрана, потънала
в празните дни - предественици
на още по-празните нощи...
Сама - там някъде в безкрая на любовта...
Сама - търся сила в надеждата...
Сама - боря се с присъдата...
Сама дарявам си топлина!
-
Там някъде в миналото далечно
остана споделената любов.
Мислих,че чувството е вечно,
вярвах в този трепет нов...
Това ми е наказанието,
че вярвам в невъзможни неща...
Едно ми беше желанието-
да споделим ние любовта.
Не искам да бъда наранена вече,
не и сега,не и този път...
От тебе стоя днес далече.
Защо и ти ми обърна гръб?!
И пак потънала съм в скръб,неразбрана.
Защо ми е в надеждата да търся сила?
Както винаги наранена ще остана...
Не вярвам в думите:"Обичам те,мила"...
-
миналото,далечно,трепет,нов,обичам те мила
Още в миналото тъй далечно,
когато човекът бил маймуна,
а мозакът във състояние - течно,
блеснала и се появила нова струна.
Трепет нов в гръдта космата
светнал и искричка се родила,
обърнал се към половинката примата
и прошепнал:обичам те мила! [lol]
-
А думи за следващия? [confused]
-
А думи за следващия? [confused]
Прочети пак правилата уважаема :)
-
Още в миналото далечно
аз обичах те така
и мислех,ще продължи вечно,
цял живот ще я има любовта.
Когато сърцето си отворих
за теб.Сигурна бях-не греша.
Ала в себе си отново се затворих,
след поредната лъжа...
-
Не греша, че те обичам, нали?!
Не е лъжа, че без теб до смърт боли!
Затворих страниците предишни,
скъсах връзките с всички бивши.
Сега само ми кажи, че не греша,
че те обичам;
Че не е лъжа,
че вечно ще ме обичаш,
и съм сигурна, че не ще спра да те искам,
любов моя!!!
-
Затварям всички страници предишни.
И хвърля книгата в камината
дано да изгори
дума по дума,
буква по буква
с подвързията дори.
Да изгори както всичко във мене
някога спря да тупти
и изгубих сърцето си, мене
от тях няма даже следи.
-
Дума по дума,буква по буква сричам...
Спомням си какво онази нощ ми каза.
На пода от болка се свличам,
от този омагьосан кръг не мога да изляза.
Затварям всички врати на сърцето
и този път там не ще те пусна,
ала виждам те,щом погледна небето...
Не бива този път същата грешка да допусна...
Усещам студ,а в камината огън пламти,
но този огън не топли,а сърцето ми изгаря
и започва още по-силно да боли...
Дано скоро настъпи деня,когато ще те забравя.
-
Все някой ден ще те забравя
и няма да си спомням кой си ти,
все някой ден от тука ще изляза
забравила отдавна твоите очи.
Все някога ще осъзная, че е време
да тръгна по различен път,
зашото ми е писнало да се въртя със тебе
на тоя скучен друм, в порочен кръг.
-
Все някой ден ще престане да боли
и няма да си този,който някога беше.
Все някога ще избърша своите сълзи
и ще забравя колко ме болеше...
Ще дойде време,когато ще разбера,
че трябва по различен път да тръгна
и на другиго любовта си ще подаря,
не ще търся теб,за да те прегърна.
-
Все някой ден ще видя тъга и в твоите очи...
И няма да си вече победителят,дето без пощада ме рани
Все някога ще се запознаеш и ти със самотата
Ще разбереш какво е всеки ден сред тъмнината
Тогава няма дори поглед към тебе да обърна
Ще избера по различен път сама да тръгна
Ще бъда горда,безпощадна-ще бъда като теб самия
Опияение от това,че те боли...не съм сигурна,че ще открия...
-
Няма да тъгувам всеки ден,
няма името ти вечно да изричам,
няма да съм нощем в твоя плен,
няма и да те обичам!
Ще избера да виждам слънцето навън,
от радост да плача и да се смея,
безумно другиго ще целувам насън,
ще си припомня как да живея!
Как се чувстваш да не съм под твоя власт?
Какво е да ме молиш с умиление?
Незнам за теб,но аз отново съм си аз,
забравила коварното опиянение...
-
забравила за всички твои грешки
изричам името ти пак насън
от твоя плен не съм свободна
макар, че от живота ми си вън.
аз всеки ден те търся из тълпата
и виждам теб във всеки друг
безумно искам да те мразя
ала без теб е всичко студ...
-
Защо сега върна?
Не те желая вече!
Плаках аз..
но ти не се обърна!
Замина си.. избяга тъй далече..
Сега защо се връщаш?
Аз тъкмо те забравих..
Лицето ти, и името, и всичко!
Дълбоко в спомените ги оставих..
Безумно те обичах, но ти не го разбра!
Във любовта се вричах.. а тя - една лъжа!
Какво? Обратно ли ме искаш?
Сега пък аз ще се извърна..
До кръв ти устните ще стискаш,
но в твоя плен не ще се върна!
-
Без име останах, без глас, без душа...
Бродя аз ничия, бродя в Илюзия...
Искам да плача - нямам сълзи...
Искам да викам - ни стон...
От всичко сърцевината ми се руши -
от вятъра освирепял, на думите, роб,
от дъждът измиващ морала още суров...
От всичко и нищо умирам,
обезличена, заплатила с душата си своя дан...
Без име, без глас, без душа и сълзи
без рани плътта ми кърви.
-
Душата ми - една красива птица...
Сълзите ми - от щастие проляти...
Раните ми - белези, следи са ...
И всичко туй - от любовта ти...
-
Една красива птица -това е любовта.
На крилете си надалеч ще те отведе
и ще забравиш болезнената самота.
Щастие и нови трепети ще донесе.
Ще забравиш какво са сълзите.
Ще бъдеш истински щастлив.
Любовта по-ценна е от парите,
тя смисъл е в света сив.
-
Очите й са красиви звезди,
душата й - душа на дете...
Дарява сбъднати мечти,
лети надалеч с бели криле...
Усмихва се нежно и пее,
танцува и радва сърцата...
ТЯ приказка е и се смее...
Краде от тебе самотата
и всичко мрачно в теб стопява,
душата с обич изпълва
и смисъл цветен на живота ти дава...
-
Твоята любов ми даде криле
на далеч от самотата ме отведе
тя показа ми смисъла да живея
-
Аз пак живея!
Не вярвам, че е истина!
В мен вече не кървят мислите,
а свободно отлитат на крилете,
дарени им от бъдещето лъжливо.
Далеч остава миналото и всичко,
далеч от кръвта разляна по смисъла...
Аз пак живея!
Лъжа ли е? А може би дори е истина!?
-
Не вярвам,че миналото се забравя.
Не вярвам,че забравя се любовта...
Споменът следите си оставя...
Не вярвам в нищо.Всичко е лъжа.
В мен вече доверието се изпари.
Свободно отлитат всичките надежди.
Но миналото остава да боли....
Миналото-с черните одежди...
-
Не вярвам,
че някога ще те забравя
и в миналото ще те оставя.
Дори и хиляди лъжи
да си изричал,
аз не ще спра да те обичам
В мен вече огън
от страст гори
остава да бъдем сами
аз и ти
-
Не вярвам,че ще те намразя...
Не вярвам...Прости,но не мога.
Дори по пътя си в тръни да газя.
Аз вечно ще те обичам,за Бога...
В миналото ще търся аз утеха.
И дори хиляди лъжи да си изричал
ти за мен бе единствената пътека
и сигурна съм,че истински си ме обичал.
-
Търсих утеха в леглата на други...
колко измама за Бога.
Мислех, че пътя така ще забравя
но и тебе и него не мога.
Продадох си чувствата, а никой не знае
колко е трудно
да останеш сам и безчувствен
вечно да търсиш, а не намираш
и светът край тебе остава изкуствен.
-
Търсих утеха в твойте преградки,
после търсих я в твойте целувки,
но не я намерих.
По пътя си трабваше да продължа,
и по него аз вечно ще вървя
-
Търсих утеха в алкохола.
Мъката си в чашата давих.
Душата ми пред теб бе гола.
И до днес не те забравих.
В твойте очи видях светъл лъч,
ти бе единствената светлина.
Но сърцето получи спазъм,гърч.
И отново останах сам сама...
-
Търсих утеха в теб,
но не я намерих!
В твойте очи виждам сълзи.
Сега и теб те боли.
-
Не може винаги да те боли!
Изтрии от очите си тези сълзи!
Стани , гордо глава ти вдигни!
Живота е труден, но ти се бори.
Бори се с устрем на самотен орел.
Не се измъчвай кой какво ти е дал или взел!
Там в края на пътя човешки
под два метра земя
има място за нашите грешки
и сметки глупешки.
А днес просто живей-
свободна душа,
обичай, мрази и се смей!
-
Тъжни са мойте очи,
раждат единствено сълзи.
Как да си кажа: "Край! Спри!"
Не мога.. Ужасно боли!
-
Тъжни са снежинките бели
тихо падащи в нощта,
тъжна е и моята душа.
Искам край да изкрещия,
но нямам глас
мога само да шептя.
Самотата ужасно боли,
и като малка снежинка
която земята докосва,
така и моята доша от лед
се скувава в нощта.
-
Шептя във душата на своя страх
колко искам да го няма
как връзва дланите ми
и ме приковава към нищото.
Как докосва най-светлото в мене
и своето категорично отричам
да съм била някога твоя
не искам дори да помислям.
-
На своя страх не се осланям.
Дланите ми друг стопли...
Глава вече аз не скланям...
Не чу никой онези вопли...
Най-светлото в мене
на друг аз ще подаря...
Той ръката ми ще вземе
и аз с любов ще го даря...
Мълчи!Не ме притежаваш!
Вярно е,бях някога твоя...
Късно е да съжаляваш.
Безразлична е душата моя.
-
Тръпнех аз пред тебе,отдадена на своя страх
Да не предпочетеш друга,както аз друг преди избрах
Не вярвах,че призраците на миналото ще ме навестят
Можеше и тази болка те поне да ми спестят
Но те нахлуха...всичко ми отнеха
Дланите ми ледени останаха...аз самата-без утеха
Най-светлото в мене на парченца се разби
И превърна се в ненужни,горчиви сълзи
Да,бях някога твоя...и никога неще си го простя
В съня ми с кървави сълзи за себе си ще отмъстя!
-
Тръпнех аз от болка...
Миналото спомнях си...
За всичко аз,ще ти простя...
Моля те,прости и ти...
Но знай до край ще роня тези кървави сълзи...
-
Роня сълзи,
а с тях и клетви
и устата ми не знае спирка
или по-скоро сърцето
не знам откъде идват.
И всичко ми минава
и всичко преболява
някой ден,
ще дойде края,
мисли му само до тогава.
-
Края дойде...
Роня сълзи...
погребвам мечти...
Думите заглъхват...
очите лека по-лека пресъхват...
Всичко свърши...
любовта си отива...
мечтата май завърши...
И пак аз плача...
пак аз съм изгубена сред мрака...
Все сама... лутам се,
търся пътека...
уви... оставам си там...
за кой ли път в средата на тъмнината!
-
Мрака бавно пак се спуща
С мъглите си всичко отново обгръща
И както всяка нощ...спомена за теб при мен се връща
Неканен гост в тъмата
Още повече засилва самотата
А колко хубаво щеше да бъде
Ако болката можеше най-сетне да пребъде
А не само да погребвам мечти
Плод на илюзии...плод на изпипани лъжи
Не...аз в тази тъма съм проклета
Все да скитам...към някой изход да търся пътека....
-
Плод на илюзии си моя любов...
плод на мойте мечти...
едни проклети лъжи !!! !
Нищо истинско нямам вече...
всичко потъна в мрака...
отиде някъде много далече.
Сега една скитница в нощта,
проклета на вечна самота,
скита, търси светлина,
но уви... там има само тъмнина...
-
Усещам уханието ти,моя любов.
Дъха ти мога да усетя пак...
Не!Плод на мечти,моя любов.
Сънища проклети в черен мрак.
Нищо истинско не ми остави.
Всичко най-нагло ми отне...
Любов моя...нима ме забрави?
Всичко ти дадох,а ти ми го взе.
Скитница от съдбата прокълната...
Уви,мислех,че намерих любовта.
Ала отново тази вещица позната
донесе ми само мъка и тъга...
-
Сбогом, моя голяма любов,
пуснах те, върви си,
не се връщай единствен мой зов,
погребах мечтите си...
Всичко свърши, моя любов,
нищо истинско нямам вече...
изгубих те, отиде си...
изчезна някъде много далече...
И сега съм скитница...
чезна бавно в мрака...
сълзи по бузите се стичат...
на кръв приличат...
Любов моя - единствена, незабравима
погреба ти сърцето...
изгубих душата - така лесно ранима...
Скитница една скита нейде сред полето,
изгубила последната мечта...
прокълната навеки от съдбата...
да бъде нещастница забравена
сред тъмнината...
-
Сбогом,никога не се връщай.
Върви си,вече не те искам...
Друга в обятията си прегръщай,
а аз друг в своите ще притискам.
Всичко свърши...Изчезна някъде.
Сред тъмнината изпари се...
Виждам лицето ти навсякъде...
Не ще те моля:"Спри се!"
По бузите личат следи,
очите ми-кървави ями...
Кръв се стича,а не сълзи.
Какво направи с любовта ми?
-
Сбогом ти казах ! Чу ли ???
Върви си, вече ! Не се връщай !!!
Не искам повече по бузите
да личат сълзи...
сълзи с кървави следи...
Всичко свърши ! Не разбираш ли ???
Ти любовта простреля
със смъртоносни стрели !
И сега ранена, кървава
лежи на земята...
Как можа ??? Как не се смили ???
И така сред тъмнината
изпари се всичко...
и разум и воля
и чувства и мисъл.
Само аз останах
да бродя сред
останките на любовта
с надеждата да намеря една душа.
-
Целувките ти нежни са твойте смъртоносни стрели
Погледът ти парещ към никой неще се смили
Един единствен път опарен...вечно в него огънят остава да гори
Пепелта на този огън са останките на любовта
Любовта,заради която ставаш роб,продал за нищо своята душа.
-
Един единствен път бях щастлива,
веднъж в живота си,заради теб...
Плени ме отново самотата сива
и днес не се чувствам аз човек.
Целувките ти нежни не ще забравя,
погледът ти парещ още ме гори,
любовта белег в сърцето ми оставя,
раната зарастна,но още боли...
-
Веднъж ли във живота си умирах
веднъж ли писах песни,
а оставаха без глас
целувки колко не дочаках
и колко самота във късен час.
Веднъж ли търсех те
и те намирах
и колко пъти губех тебе аз
не искам друга истина
а само да те има
отчаяно крещя без глас.
-
Живота си веднъж живеем
И уж не трябва да го пропилеем
Но след страстта от любовта
Защо всичко е изпито от тъга?
Защо целувките и радостта
Се заменят с бездънна самота...
Не може ли огъня в нас вечно да гори
А затихне ли...поне да не боли...
-
Защо поне веднъж не беше искрен?
Защо поне веднъж не каза: "Спри!
Не съм способен повече да лъжа!
Не заслужаваш толкова да те боли!"
Не виждам как изобщо съм могла
до болка да ти вярвам и обичам..
Като бездънна яма сякаш е била
душата ти.. От тебе се отричам!
-
Не заслужаваш мисъл дори една.
Недей ми казвай колко ме обичаш.
Спри и тръгваи,че не мога да търпя
от болката така да се подтискам!
Не виждам как можах да бъда
толкоз със затворени очи.
Не виждам как позволих да бъда
една жена,с насълзени очи.
Не беше искрен нито за минута,
всичко дето казваш е лъжа!
Защо поне за миг или даже по принуда
не успя да кажеш "Съжалявам за това"?
-
Пак моля за прошка... пак на колене,
ти цялото достойнство ми взе.
И плача с глас, плача с виновно сърце,
но тръгваш си ... каменно лице...
"Шепти ми, обич, шепти ми колко ме обичаш,
аз ще целувам звездите вместо теб...
Спри, не тръгвай... недей да ме отричаш,
сърцето ми е докрай е твое, макар и надалеч.
Позволих си зла да бъда, коварна и жестока...
но виж да се разкая с цялото си същество аз мога.
За минута нека в миналото да те върна
и с насълзени очи за последно нека те прегърна..."
Поне за миг не ме чу и ти...
Животът ми вопли нескрити.
Лъжа след лъжа - моята изпита душа,
и в мрака аз се раждам едва...
-
река,години
Бавно тече реката от време -
дни,месеци,години - нижат се безспир,
докато се усетиш,галиш си вече голото теме
и потъваш дълбоко в речния вир...
Река тече от време.
Тече не спира.
Дявол да го земе,
роденото-умира.
ТАКА ЩЕ СТАНЕ ЕДИН ДЕН
със тебе и със мен.
Тогава да се радваме и пеем ,
че днес сми живи,че живеем...
-
огънят остава да гори завинаги
но аз ще ровя в пепелта
умирайки да ти докажа
че ще те обичам след смъртта
-
Ще те обичам след смъртта !
Аз прокълната съм на това...
Една душа ненамерила покой,
Едно сърце отдавна лишено
от пристана свой...
Да, любими и в смъртта си
ще съм твоя...
и там на клада ще горя...
-
след като умра ще съм намерила покой
след като душата ми спре на пристана твой
дяволът ще ме превземе без бой
и на клада ще предам живота мой
-
~В Душата ми - прашна,изоставена пътека.
В мислите ми - образи от смях върху тревата мека.
В сърцето - прах и пустота,от дълго време насам.
Порив див от ръцете ти дяволски обран...
-
Прах и пустота...
Нощ и самота...
Страх и тъмнина...
Мечта... стича се сълза...
Душа... захвърлена в пепелта...
Мрак и празнина...
Болка и тъга...
Сърце посипано със лед...
Свещ догаря в мрака блед...
А със нея загива поредната душа...
-
~Свещ догаря в мрака блед.
Келнер,моля още една водка с лед.
Нищичко не ми остана - само алкохола съчетан с цигара.
И в мислите ми,от водката замъглени - спомен за софийска гара.
Опитах,сто пъти в съзнанието си да те шаморосам,
за всяка твоя обида,и да ти изкрещя,че те мразя-била съм на косъм.
Келнер,сметката моля...
А ти спомен...изчезни заедно с думите *Сбогом,любов моя*
-
Момичета, що ми се струва, че малко объркахте играта с "Тренировка за поети" [confused] [shame]
-
[oops] [i'm sorry] ~Ъмм... не знам... ако е така - съжалявам [shame] [shame] [shame]
-
Май наистина сме я обаркали. Съжалявам и аз [shame] :)
-
Е, нищо страшно не сте направили :) Ади аз ще продължа по стихчето на ~InSanE~
В тъмен бар стоя сама...
Около мен тъжни изпити лица.
И цигарения дим как ме опива,
а алкохолът в душата ми бавно се разлива.
С нея бил си, знам...
а твърдеше, че сърцето ми е храм.
Храмът бавно, без да се замислиш разруши,
свещите подпалиха олтара на моите мечти.
Лед в питието си не искам,
сърцето си с ръка отмаляла притискам.
Цигарата ме трови, знам...
Но мечтая за Ада, любов свещена има там...
Сбогом, обич, сбогом... всичко свърши вече,
прахът ми скромен вятърът разнася надалече...
Всяка твоя обида в себе си така поемах...
сметката в живота плащах, но рестото си все не вземах.
-
Алкохол в сърцето наливам,
лед в душата разтилам...
Една последна цигара паля...
С нея любовта ми догаря...
И така тръскам пепелта сред пустотата...
Сбогом ти казвам и се сливам с тишината...
Погребвам, забравям всяка твоя обида...
Платих ти сметката... сбогом...
Не, не задръж си рестото...
-
Тихо е!
Само вятърът се опитва да наруши гробната тишина..
Сама съм!
Преди бяхме двама, но те отне от мен.. Прибра те! ..Смъртта!
Коя съм?
Има ли смисъл.. щом останах сама!
Чужда съм вече на света..
отчуждих се от всеки и всичко!
Допушвам цигарата последна.. и тръскам пепелта..
Мисля си, че така ще забравя.. но уви..
спомените остават! ..Завинаги!
Днес погребвам теб, моя любов!
Първата, последната.. единствена в моя живот..
-
Смърта за мен е чужда,
любовта ти с живот ме изпълва
и не мога да бъда безмълвна
Искам от теб да получа
моята първа последна, единтвена
целувка
-
Безмълвна съм
като камък,
като тишина,
като нищо.
Само мъртвешко мълчание
първата нощ от твоето тръгване
е пълна с тихо страдание.
-
Безмълвна в нощта аз стоя
и за твойте устни пак копнея
Чудя се сърцето му дали
друга не е превзела ?
Дали друга
той нарича с нежност
любима?
-
Защо не целунеш пак с устни сърцето...
Защо да не усетя пак онази нежност любима?
Защо погреба целувките там,където...
"запалихме" нашата камина...
-
Нека със сърцето си
да те намеря
с него да те усетя
И целувките ти твой
да ме изгарят
и заедно да запалим огънят
на нашата любов
-
Нека със сърцето си
да те намеря
с него да те усетя
И целувките ти твой
да ме изгарят
и заедно да запалим огънят
на нашата любов
Да намеряогъня във теб,
и ласките,които да изгарят.
И онзи,Байроновския завет,
който всекедневно си повтарям.
За капка истинса любов-
иди на смърт...БЪДИ ГОТОВ!
-
а кои са твоите думи ?
-
Бъди готов да водиш битка!
Бъди готов да победиш!
Отдавна аз за теб съм тръпка
и името ми ти шептиш!
Бъди готов да се раздаваш..
На всичко ти бъди готов!
-
Да водиш битка, която е загубена...
Все едно да гониш птица отлетяла...
Да тичаш, да викаш, да се молиш...
вече прималяла... времето да спре...
Отиде си като птица любовта...
Слаба бе твоята броня... не успя да победиш...
Меча изкусен... уж остър... със тънка снага...
прободе единствено твоята душа...
Но ти продължи да се бориш...
макар всичко да бе загубено...
Продължи упорито и още повече се рани...
Нека... така е било писано...
( Сълза... )
Да загубиш всичко... на бойното поле...
бойното поле на любовта...
-
Любовто ни като птица отлетяла
се скита из синьото небе,
опитвайки се времето да спре,
но никой тази сила не притежава
времето винаги продължава
и отново на бойното поле
на любовта трябва да
кацне тя
-
синьото небе ти дава сила отново да летиш
облаците те закрилят за да не тъжиш
понасяш се и буйно с вятъра играеш
ти съумяваш никога да не скучаеш
-
Никога не се обвинявай когато грешиш
Не понасяй цялата вина,за да не тъжиш
Всички на света сме хора-никой не е съвършен
Не позволявай да бъдеш от грешките си съкрушен...
-
Винаги обвиняваш другите,
а ти все си чист,
а после питаш защо тъжиш?
Знам, че никой не е съвършен,
но грешките си ти признай
-
а кои са твоите думи ?
Не трябва да ти дадат думи [confused] Трябва сам да си избереш думички от предното стихче, които да включиш в своето... И тия думички да ги напишеш в началото на поста си или да ги подчертаеш... Май се промени малко играта [oops]
-
Значи и аз нещо се бъркам.... [shame]
Ммм да права си Devil`s Bride Значи всеки сам си избира думичките
-
Винаги ме питаш: "Какво се е случило?"
Не! Няма да кажа.. не искай това!
Виновник един има.. и една лъжа..
Не е в мен причината, че не се е получило..
Грешките станаха много.. прощавах,
отново и пак, но вече не мога.. Не искай това!
-
ами аз така разбрах правилата [confused] :)
-
ами аз така разбрах правилата [confused] :)
Ние едва ли не сме го направили като "Тренировка за поети" [shame]
-
тук разликата е, че всеки сам си избира думите, а не му ги налагат :)
Май неусетно започнахме да налагаме кои думички да включи всеки следващ в стихчето си.. и първоначалната идея на темата отдавна не е същата... мм не знам как се е получило така, но гледам, че не е от скоро.. така че продължавайте.. Have Fun! [inlovee]
-
Да, не е от скоро от 3-4 дни е :> [lol] Нз според мен най-добре да се кара по правилата, иначе става малко идентично със "Стихче по поръчка" :)
-
Ами да, дайте да го караме както е самата игра, поне няма да се припокриват игрите... А и малко разнообрзие сами да си избираме думите... знам ли... [confused]
-
Ами да, дайте да го караме както е самата игра, поне няма да се припокриват игрите... А и малко разнообрзие сами да си избираме думите... знам ли... [confused]
Защо,защо,
беше интересно
и всичко беше в ред.
Вървеше си чудесно.
ЕТО, продължавам
и прмер АЗ ви давам.
-
Последно какво правиме....не знам на мен ми беше по-интересно когато предишният ти казва думите :)
Но, ако ще се препокрият игрите няма смисал..
-
Знаете ли, все пишем стихчета и все са хубави... давайте да решаваме и да продължаваме...:) И по двата начина е хубаво... така, че да си харесаме един от тях и да си играеме... знам ли... [confused]
-
Ето аз пък продължавам..
Няма повече да мисля!
Може и да съжалявам,
но ми писна да завиждат!
Гледат само как изглеждам,
на какво съм заприличала!
Няма веч глава да свеждам!
Щом лъжа не съм изричала..
Ето аз давам едно "ново" начало [lol] Посочих думички, но ако не ви харесват си изберете други! ИЗборът е Ваш! :p
-
Ето аз пък продължавам..
Няма повече да мисля!
Може и да съжалявам,
но ми писна да завиждат!
Гледат само как изглеждам,
на какво съм заприличала!
Няма веч глава да свеждам!
Щом лъжа не съм изричала..
Ето аз давам едно "ново" начало [lol] Посочих думички, но ако не ви харесват си изберете други! ИЗборът е Ваш! :p
Продължаваме играта ние
със теб поне,
не лъжеме,НЕ КРИЕМ
о не,о,не,
че тя е интересна
и на 2-ма ни харесва.
И така,здравей,
нататък ти ЗАПЕЙ.
Така се пример дава
и си заслужава...
-
Щом сте казали продължаваме :)
Не криеме вините...
прощаваме злините...
С усмивки красим страните...
Хайде всички заедно...
поемаме път към светлините...
Хей човече нека смях и от
тебе да се лей,
хайде ела и с нас запей...
-
Прощавам злините...
затварям очи и продължавам,
жадна-протягам ръце към мечтите
и "Обичам те!" тихичко повтарям...
-
Прощавам злините...
затварям очи и продължавам,
жадна-протягам ръце към мечтите
и "Обичам те!" тихичко повтарям...
Жадна-протягам ръка към мечтите
и чакам едничка да дойде при мен.
Аз колко ще чакам ни питай...
зависи не от мен,НЕ ОТ МЕН.
-
Извинявам се, ама аз ще пиша както е посочено в първия пост на темата
:arrow: дойде, при мен, мечтите
Дойде при мен дяволът жесток
в нощ мрачна, страховита.
И каза "Давам ти до утре срок
да решиш какво искаш за душата си свита."
А аз цял живот за щастие бях мечтала,
за една прегръдка да ме стопли,
но щастливи песни никога не бях пяла
и молбите ми оставаха нечути вопли.
Страхувах се от дявола черен,
но мислих се "Поне той ще бъде верен"
всеки в живота ми появил се ме остави
и сега слуга на дявола да бъда по- ми се нрави.
Поисках от демона прегръдка и любов,
разказах му за тъжния живот,
за болката в гърдите
и как умряха завинаги мечтите.
И от черните очи
за миг рукнаха сълзи...
"Ела с мен и бъди щастлива,
обещавам, да ти подаря мечти от свила,
душата ти не искам днес,
пази я, нека бъде вечно твоя...
но сподели, моля, с мен адския унес
и аз обричам ти съдбата моя..."
-
И аз ще си избирам думички :arrow: дяволът, черните очи, вопли.
Дяволът злокобоно се носеше в нощта...
излязъл бе на лов за поредната изгубена душа...
Демони взел бе със себе си - крилати, черни същества,
Политаха из мрака, обвиваха с черни воали искриците светлина...
Луцифер с черни очи, проблясващи в мрака
оглеждаше, търсеше души - отхвърлени, сами...
Искаше да забие черни нокти в сърцето
да пие от кръвта, да чуе онези, забравени вопли...
След това щеше да предаде клетата душа
на своите крилати демони,
с кървава отрова да убие всички мечти
да влее лед в сърцето...
за да не погледне никога повече небето...
очи завинаги да затвори...
да бъде прокълната... да скита...
със едва доловим смъртен вой...
А после сама ще избере да бъде
навеки демон ненамерил покой...
-
И аз ще си избирам думички :arrow: дяволът, черните очи, вопли.
Дяволът злокобоно се носеше в нощта...
излязъл бе на лов за поредната изгубена душа...
Демони взел бе със себе си - крилати, черни същества,
Политаха из мрака, обвиваха с черни воали искриците светлина...
Луцифер с черни очи, проблясващи в мрака
оглеждаше, търсеше души - отхвърлени, сами...
Искаше да забие черни нокти в сърцето
да пие от кръвта, да чуе онези, забравени вопли...
След това щеше да предаде клетата душа
на своите крилати демони,
с кървава отрова да убие всички мечти
да влее лед в сърцето...
за да не погледне никога повече небето...
очи завинаги да затвори...
да бъде прокълната... да скита...
със едва доловим смъртен вой...
А после сама ще избере да бъде
навеки демон ненамерил покой...
Демони,демони,
и Луцифер е за капак,
нещо веселичко нема ли,
нещичко да тропнем с крак.
Бъдни вечер е довечера
с много радост за децата,
с много гостбички наречени
бъдник,вино и т.н.
Дядо Коледа с торбата
подаръци ще донесе
и на всяко от децата
подарачета ще даде.
ВЪНКА ЗИМА,СНЯГ ВАЛИ
ДЕМОНИТЕ ЧЕРНИ ЗЛИ
НЕКА ВИЯТ И ДИВЕЯТ,
НИЕ В КЪЩИ ЩЕ СИ ПЕЕМ...
ДЯДО КОЛЕДА ДОИДЕ,
НА ВСИЧКИ РАДОСТ ДА ДАДЕ.
Неземен
-
Думите ми са - Зима,сняг,вали,вият
Ех,колко бързо пристигна студената Зима
А следващата година от далеч още ни кима
Със сняг и виелици в полунощ тя ще довтаса
На празничната отрупана маса
Пък нека студът насреща ни се криви
Че то няма да е празник,ако хубаво не навали
Преспите ако къщите не скрият
А снежните ветрове до зори хора не вият!
-
:arrow: пристигна далеч студът скрият
пристигна госпожица Гняв
защо идва от толкова далеч?
Не понасям аз нейнят нрав
Студът нима не я притиснява?
Тя лошото носи
и въобще не се стеснява
Да попитам сега всички
къде ще се скрият?
Тя не прощава - за злото винаги отмъщава..
-
:arrow: скрият;прощава;носи;злото
Защо нощта носи злото?!
Защо искат да се скрият всички истини?!
И защо пак ангелът на дявола прощава...
и къде умират всички думи неказани?
Къде пресъхва щастието...
и къде се ражда тъмнината?
А ти чуваш ли "Обичам те"-неказано
и усмихваш ли се в тишината...
-
искат, всички, щастието
аз зная искат всички щастието да ни вземат
но не що го позволя.. ще се боря,
ще лазя, ще крещя докато умирам
за да се съживя отново и с нови сили
да извикам колко много те обичам
дори на границата между живота и смъртта
аз ще браня и ще пазя любовта
-
Грешен пост! [shame]
-
:arrow: смъртта;щастието;нови сили
Защо сега смъртта не ме погали,
защо щастието от мен се дърпа.
Знаеш ли,че всяка клетка в мен подпали,
когато с нея ме излъга?
Не искам нови сили
не искам пак да те обичам
иди при нея-нека тя да те нарича "мили"
и че мисля за теб-винаги ще отричам...
-
:arrow: погали,клетка,нови сили,мили
Погали със нежни думи моето сърце
Освободи ме ти от мойта вечна клетка от сълзи
И не със друго...не с ръце...
А с истинска нежност и любов ме спаси
Останките от мен от пепелта прероди...
С нови сили за обич и щастие ме дари
Да те наричам топло на мили ми позволи...
Това искам....дали е много сам прецени...
-
:arrow: останките, пепелта, любов, вечна клетка
Останките от себе си събирам...
Сред изгорената любов части от сърцето си
в пепелта намирам...
Във вечната клетка на съдбата
мисля там да ги скривам...
Няма да ги показвам на никои!
В себе си ще ги тая...
Само вечер ще ги откривам
и мисленно ще ги галя...
Ще си спомням мъртвите мигове...
Ще си пропомням забравени целувки...
С вятъра може би ще споделям...
Да отнася със себе си думите...
Да не ги връща... за да забравям...
Към звездите ще шептя...
да скриват в нощтните лъчи
спомени и мисли пропилени.
А после ще заспивам...
сред кошмари за едно лице... забравено...
И пак останките от любовта си
в клетката ще скривам...
-
:arrow: останките, пепелта, любов, вечна клетка
Останките от себе си събирам...
Сред изгорената любов части от сърцето си
в пепелта намирам...
Във вечната клетка на съдбата
мисля там да ги скривам...
Няма да ги показвам на никои!
В себе си ще ги тая...
Само вечер ще ги откривам
и мисленно ще ги галя...
Ще си спомням мъртвите мигове...
Ще си пропомням забравени целувки...
С вятъра може би ще споделям...
Да отнася със себе си думите...
Да не ги връща... за да забравям...
Към звездите ще шептя...
да скриват в нощтните лъчи
спомени и мисли пропилени.
А после ще заспивам...
сред кошмари за едно лице... забравено...
И пак останките от любовта си
в клетката ще скривам...
тъга.болка,уж,шега
Останките от минала любов
в пепелта лежът зарити.
За вечна клетва аз не бях готов
ти казвам днес открито...
Уж си беше на шега-
пълна с болка и тъга.
-
:arrow: нима, нежно, трудно, обич
Тъгата смига ми лукаво,
оглежда се във твоите очи
а уханието пепеляво,
краде последните лъчи...
Мъката...хваща за ръка
надеждата последна,
уж води я към таз река,
към която ти погледна....
Шега! Лъжа! Удави те...
Не може мъртвата душа да плува...
Позор...Забрави те...
от днес...омразата царува!
-
Мъката, води, мъртва
Мъката полазва и обзема цялото ми тяло
обхванала е и крехката ми душа...
Оковала ме е с вериги и ме води към краят
виждам вече как аз - мъртва плувам в бялата река...
-
:arrow: обзема,краят,виждам,мъртва
Лежа сама и чувство странно ме обзема
Тъмата ме примамва със ръка
Без думи решавам таз дилема-
предпочитам по стъпките и да поема..
През хиляди океани и пропасти с нея летим
Краят на пътят ни не виждам-сякаш дълбоко спим
Чувствам се мъртва...убита от самота
Дали някога ще свърши полетът ми с таз Тъма...
-
предпочитам, краят, чувствам
предпочитам по твърда земя да вървя
вместо в облаците да хвърча
но виждам май краят на света
чувствам че вече ще полетя...
-
предпочитам, краят, чувствам
предпочитам по твърда земя да вървя
вместо в облаците да хвърча
но виждам май краят на света
чувствам че вече ще полетя...
слеп,краят,теб
Предпочитам краят на една комедия,
която изиграхме с теб.
И чувствувам-това ще е последно,
а бях и слеп,аз много слеп.
-
чувствувам, последно
защо отново чувствам се сама
тъна пак в забрава жалка
обърнат е на опаки света
ще се измъкна ли някога от тук
искам просто живот нормален
а не отново падеж банален
-
:arrow: чувствам, света,живот
Чувствам, че днес света е някак по - красив.
Струва ми се и моя живот по - щастлив.
Има някаква усмивка на лицето ми.
Защо не се страхувам вече от радостта изпълваща сърцето ми.
Теб те няма... няма те в мислите ми...
не изпълваш сънищата ми... изчезна...
не те виждам пред себе си... и не се чувствам сама...
Няма те в живота ми, а той пак има смисъл.
Не изпълва вече твоя глас всяка една моя мисъл.
Свободна съм от твоя плен...
Не съм онази слабата и унизената...
Сега съм друга... силна, усмихната... красива...
А тебе те няма... къде си... не зная...
Но те няма и аз съм свободна...
Сега съм пак като преди...
малка птичка волна...
-
:arrow: чувствам, света,живот
Чувствам, че днес света е някак по - красив.
Струва ми се и моя живот по - щастлив.
Има някаква усмивка на лицето ми.
Защо не се страхувам вече от радостта изпълваща сърцето ми.
Теб те няма... няма те в мислите ми...
не изпълваш сънищата ми... изчезна...
не те виждам пред себе си... и не се чувствам сама...
Няма те в живота ми, а той пак има смисъл.
Не изпълва вече твоя глас всяка една моя мисъл.
Свободна съм от твоя плен...
Не съм онази слабата и унизената...
Сега съм друга... силна, усмихната... красива...
А тебе те няма... къде си... не зная...
Но те няма и аз съм свободна...
Сега съм пак като преди...
малка птичка волна...
нея,светът,кисел
Живота чувствам,придобива смисъл,
светът е вече, по- добър със мен.
Младежа стар,уморен и кисел,
от теб днес е ,изцяло променен.
ТОЙ знае вече за какво живее.
Да бъде вечно,завинаги до НЕЯ...
-
уморен,изцяло,живее,вечно
Когато се завърнеш някой ден
Когато вече от лъжи и клюки си до болка уморен
Ела,седни до мен - разчитай ми изцяло
И знай,не всичко на света е красиво,като цвете бяло
Ти просто запази детето дето в теб живее
Онова доброто и наивното - в него вечно усмивка да тлее!
-
детето, усмивка, някой ден, лъжи
Детето малко, чисто и невинно...
С усмивка лъчезарна, със смях красив...
Дали някой ден сълзи ще рони...
Дали прокудено от лъжи и измами
себе си ще иска да прогони?
Дали смехът му ще заглъхне...
Дали тази невиннта душа ще замръкне?
Но нека сега е щастливо, нека няма мъка...
Нека със смеха си дарява красота...
А когато сълзи по бузите се стичат...
когато споменът за едно момиче
го принизва и изгаря...
Нека тогава си припони детето в себе си...
нека за миг в дните предишни се завърне...
нека за миг си спомни красотата на мечтите...
нека... нека тогава за миг пресъхнат сълзите...
-
малко,прогони,мъка,изгаря,завърне,нека
Аз исках само с малко обич да ме посгрееш
Но да даряваш любов ти не умееш
Прогони ме..изпъди ме без капка милост дори
Главата си във пясъка за моите молби зари
Очите си за изливащата се пред тебе мъка закри
Да ме изгаря вечно на клада болката ти нареди
Но смелото,гордо момиче ще се завърне,за да с един удар да те срази
Нека...смей се сега,ала думите ми добре запомни!
-
малко,прогони,мъка,изгаря,завърне,нека
Аз исках само с малко обич да ме посгрееш
Но да даряваш любов ти не умееш
Прогони ме..изпъди ме без капка милост дори
Главата си във пясъка за моите молби зари
Очите си за изливащата се пред тебе мъка закри
Да ме изгаря вечно на клада болката ти нареди
Но смелото,гордо момиче ще се завърне,за да с един удар да те срази
Нека...смей се сега,ала думите ми добре запомни!
мене,нека,хубаво,сам
Мъка изгаря,мъка прогони
всичкото хубаво.Нека
остане малкия спомен,
отново у мене човека.
Нека не гадая днеска сам,
дали ще стане аз не знам.
-
Човека го водят следите...
Невидими в чужди очи...
И днеска, и утре са скрити...
Но върви той, все си върви...
Не знам докъде ли ще стигне...
Един е начинът да разбера...
Поглеждам те право в очите...
И тръгвам... и също вървя...
-
Човека го водят следите...
Невидими в чужди очи...
И днеска, и утре са скрити...
Но върви той, все си върви...
Не знам докъде ли ще стигне...
Един е начинът да разбера...
Поглеждам те право в очите...
И тръгвам... и също вървя...
глад,,век,отплувал
ЧОВЕКА днеска не знам,
дали съществува.
Един ми посочи-бил там.
Отидох-отплувал.
Да намериш в човека човек
е трудно,не може,не става.
В днешния,нашия век
човек без човешко остава.
С човешкото би си умрял
от глад ,от жажда и жал...
-
неземен, извинявай, но май пообърка правилата... трябва да си избираш думички от стиха на предния :) иначе сърдечно те поздравявам за приятните рими [heart__]
От жажда нека изсъхна...
Обичам да търся Човек...
Гладът срещу мене пак дъхва...
Но жива съм в този луд век...
Жал в гърдите ми има...
И какво от това?!...
Вървя, тичам, умирам...
Но с усмивка от цяла ДУША...
Недей си помисля дори...
Че от страх ще избягам назад...
Човешкото в мене гори...
Но таз болка моят е глад!
-
неземен, извинявай, но май пообърка правилата... трябва да си избираш думички от стиха на предния :) иначе сърдечно те поздравявам за приятните рими [heart__]
От жажда нека изсъхна...
Обичам да търся Човек...
Гладът срещу мене пак дъхва...
Но жива съм в този луд век...
Жал в гърдите ми има...
И какво от това?!...
Вървя, тичам, умирам...
Но с усмивка от цяла ДУША...
Недей си помисля дори...
Че от страх ще избягам назад...
Човешкото в мене гори...
Но таз болка моят е глад!
търся,това,цяла,обичам
Човешкото остава
когато си човек.
И в глад и жажда,
дори тогава,
дори и в този век,
когато няма,няма жал...
Човешкото е идеал-
когато си Човек.
Благодаря за забележката.РАЗБРАХ.
-
глад, жажда
Глад ли? Жажда ли? Какво те мъчи?
Хайде сподели поне със мен!
Разкажи ми всичко що се случи..
Заедно ще разрешим и тоз проблем!
Аз каква съм? Нямаш ми доверие?
А си мислех, че за теб съм всичко!
Или в мен не виждаш ти спасение?..
И нима сега съм част от нищото?!
-
сподели,теб,мен
Глад и жажда,думи 2
думи не човешки,
ти да чуеш от дете
е много,много тежко.
Това го доживях,
че случва се разбрах.
Живеем в кално време
и на никой не му дреме...
-
:arrow: нечовешки, кално време
Нечовешки писък прокънтя,
страшна сила над земята завилня.
Смърт и страх... породени сред живот,
живян във грях...
Кално време, мръсно и студено...
Есенни листа, сред земята разпилени...
Светкавица една проблясва...
с нея и последния лъч светлина залязва.
Писъци раздират тишината...
Ужас всяват, обгръщат пустотата...
и всичко е погубено сред смърт и страх,
заради един живот живян във грях...
-
:arrow: светкавици, есенни листа,
Ти идваш.
Познавам го
по светкавиците, които капят
в шепите на нощта
като странна роса.
Есенните листа завихря
на дъха ти
горещия вятър.
По гърба ми пълзи
хладна тръпка.
Добре позната.
Знам - ти си...
Точно ти си това.
-
:arrow: в шепите,ти идваш,хладна тръпка
В шепите на зимния небесен свод
ти идваш като кипяща приливна вълна
и покриваш пътечка всяка,всеки брод
с родената във лоното ти хладина...
И хладна тръпка отново ме обля,
защото познах аз твоята съдба
и сняг от лава по мене разпиля,
но не вярвам,не вярвам да си толкоз зла!
-
:arrow: небесен свод,сняг, лава
Снегът от небесния свод
дали ще стигне
лавата в сърцето ми да угаси?!
Вали вече цяла нощ и всичко е бяло,
но защо в мен не замръзва?
От изгарянията страшно боли.
Лавата има ли нещо общо със Ада,
или просто е зарево от грешна любов?
Когато се влюбиш неразумно,
така ти се пада.
Бог ли, Дявол ли е този,
който те наказва
без милост, суров?
-
Без милост си тръгвай,
върви си.
Нима раздялата е свързана с ума,
във този миг така те мразя,
че няма начин любовта
да ти говори нежно за последно.
Навън е тъмно. Гасне тихичко нощта.
По бяла от снега ще дойде
някой ден и моита прошка
само, че не знам кога.
-
Без милост в любовта
не се живее,
Свеща угасва. През нощта,
снегът белее.
И двамата не спим
нощта е ясна.
Не спим,не спим
и е толкова прекрасно...
ясна,свещ,без
-
Някои хора няма да научат правилата... [shame]
Духвам свещта.. Ще заспивам..
Уморена от тежкия ден!
Последната глътка изпивам..
Ах, как те искам при мен!
Да! Късно е.. Знам, не отричам..
Но как да заспя ми кажи?
Когато сълзите се стичат
от тъжните, уморени очи..
И преди пак така не заспивах,
но сгушена кротко до теб
се раждах и отново умирах.
Събуждах се сутрин до Теб...
-
свещта,късно,кротко,отново
Свещтта гори...но не иска да изгасне
Гори дълбоко,вътре в мен
И сякаш нещо ново от нея ще израсне
Но късно е за човекът различен,прероден
Кротко ще дочакам докрай душата ми да изпепели
Ще усещам отново и отново как восъкът и капка по капка руши...
-
дълбоко, ново, докрай
Дълбоко там в тунела тъмен
на ново възроди се тя,
докрай души човешки да изпива
призовя я дяволът - Смъртта.
И днес поглеждам аз напред
не виждам нищо - тъмнина.
Душата си заключвам във кутия
и обричам я завинаги на самота...
-
[inloveee] [inloveee]
Дълбоко ново и докрай
ме грабва всяко ново чувство;
сърцето си шеги играй
отново то възкръсва,
далечен спомен ,за любов,
забравена,неземна,
за нея нявга бях готов,
живота си да взема.
Но всичко мина отшумя
и , забравен бе... тя.
-
играй,отново,далечен,всичко,забравена
Играй...играй си с мен...отново ме разкъсвай
От всяка моя болка на глътки ти си вкусвай
Като сянка,като миг далечен ме поглеждай
Как да дишам...да живея ми нареждай
После всичко остави
После куклата си тъй покорна зарежи
Забравена,жертвана,за да бъдеш ти щастлив
За да нейното разкъсано тяло пази те все още жив...
-
нареждай, поглеждай, дишам, покорна
Не ми нареждай!
Мога да живея!
Не ме поглеждай,
докато се смея!
Покорна бях
забравих всичко свое..
За теб живях,
сърцето ми бе твое..
Сега свободно ще поема въздух,
ще дишам без да ме е страх!
Животът ми започва от начало,
почистих стария, натрупан прах..
-
смея,живях,свободно,прах
Да тръгвам...
не ме поглеждай за сбогом - не смея да се обърна
За теб живях...за теб живея,
но няма как да те прегърна
Дори сълзите да се стичат...
времето нямам силата да върна...
Сега ти лети...вече си птиче свободно
Кръжи над света все така неуморно
Сред прах и пепел прехвърчай без страх
Моя изгубена мечта...такава да останеш завинаги избрах...
-
смея,живях,свободно,прах
Да тръгвам...
не ме поглеждай за сбогом - не смея да се обърна
За теб живях...за теб живея,
но няма как да те прегърна
Дори сълзите да се стичат...
времето нямам силата да върна...
Сега ти лети...вече си птиче свободно
Кръжи над света все така неуморно
Сред прах и пепел прехвърчай без страх
Моя изгубена мечта...такава да останеш завинаги избрах...
-
времето,силата,кръжи,света
Кръжи над света като майка соколица
силата на слънцето,силата на любовта,
но превръща времето във черно-бяла скица
живота наш,блянът наш,нашата съдба!
-
:arrow:черно-бяла, времето, силата на любовта
Черно-бяла снимка... леко пожълтяла.
Запечатала е времето на щастие минало.
Усмивка една... красива е била...
Но сега... душата изленяла... отдавна
забравила е някогашните мечти...
Дори няма място там да пророни
утешителни сълзи...
Силата на любовта... казват е велика...
Нима?! След като е потопила усмивката
в безгранична тъга...
Силата на любовта... може би е силна, да...
Но тази сила погубваща...
тази сила ограбваща...
Тя единствено на дъното слабата душа
запраща...
Черно-бяла снимка... някога била красива.
Сега е само спомен... забравен... отминал...
Черно-бял живтът е просмукал
всеки красив миг... заглушил е
онзи отчайващо напиращ вик...
Забранил е на сълзите да се стичат...
Забранил е на спомените да затичат
и с предишната сила съзнанието да облеят.
Черно-бяла снимка... черно-бяла усмивка...
Но нима процежда се сълза?!
Нима спомени със страшна сила заливат
черно-бялото сърце...
Нима животът в миналото за миг се е завърнал...
Нима черно-бялата усмивка с весели багри е обгърнал...
Нима силата на любовта е тук сега...
И за миг е припомнила целувки и мечти...
Нима това е причината за появилите се
по бузите сълзи?!
-
снимка,запечатала,безгранична,погубваща,ограбваща,нима
Снимка наша...на това което бяхме
Снимка тлееща в пламъците на обичта,за която се кълняхме
Запечатала е тя една лудост,глупост безгранична
Една погубваща страница...просто нелогична
От онази ограбваща книга,дето с теб четяхме
Там е тази снимка...там такива още бяхме...
Нима тогава с тебе тази снимка контрастна ценяхме...?
-
кълняхме, глупост безгранична, снимка, бяхме
Кълняхме се във вярност, във любов..
А глупост безгранична е било..
Какво си мислехме.. щом заедно стояхме
на снимката изглеждахме щастливи..
така си беше.. влюбени ли бяхме?..
Отвън сме грозни.. но отвътре сме красиви!
Сега.. във този миг как всичко се обърка..
спомените като лента бързо се превъртат..
Усещам, че те губя.. че всичко губи смисъл..
но знам.. не! нямам избор!.. Щом Бог ме е орисал..
-
:arrow:снимка;усещам;всичко се обърка
Притискам повехнала снимка- черно-бяла,
едно цвете червено в нея лежи,
но усещам как всичко във тебе е вече вяло
и как всичко се обърка преди...
Няма вече усмивки красиви..
няма дори поток от сълзи
кога всичко стана така разпиляно
и къде забравихме нашите мечти?
Върху цветето студено-пада последна сълза,
а думите така безразлични в съзнанието ехтят
а в сърцето затихва поредна искра...
и устните вече искат да спрат...
-
:arrow: последна сълза, поредна искра, разпиляно
Помниш ли онази моя последна сълза?
Помниш ли онази моя тихо, разтапяща се в пещта
от мисли и чувства, болезнено изгасваща...
поредна искра...
Спомняш ли си болката в очите ми...
Спомняш ли как разпиляно стичаха се сълзите ми?
Май си забравил, мили, как тихо гаснех сред
пропилени мечти...
Забравил си как те виках без глас в нощта...
забравил си как се молех за ме чуеш...
обгарната сред мрак и самота...
Уви... дори мене не помниш ти...
Сега друга е в твоите лъжливи мечти...
Сега на нея казваш "Обичам те".
И сега тя е щастливата... докога...
Питам те... Мълчиш...
До следващата твоя грешна любов,
която без милост ти ще покориш,
а после като мен ще я оставиш,
да се моли и ти като нея
някой ден на кладата любовна да изгориш...
-
Помниш ли,чувства,очите ми,глас,"Обичам те",щастливата
Помниш ли ме...
помниш ли как с онези чувства те дарявах...
Помниш ли как за теб на всичко мое аз изневерявах...
Помниш ли как да те наранявам никога не си и позволявах...
А очите ми....едва ли и тях във спомените си запазил
Частичка от мен да съхраниш...труда не си си и направил...
Не те измъчва тебе моят глас...
Не чуваш нощем как шептя "Обичам те и аз"
...Не....щастливата...във твойте мисли-тя е друга...
Друга...наясно със нещата,а не във вечна някаква заблуда...
Не е като мен....наивна,оглупяла до полуда...
-
дарявам,как,съхраниш,път
Ти помниш ли?Какво да си припомня,
чувствата ги няма вече.
Очите,глас-годината,щастливата...
Обичам те,а ти си с друг,със друг, далече.
Така живота си тече,
и ние на раздели сме обречени.
И честичко ни спомена влече
към времена забравени,далечни.
А днес и ти и аз, по своя път,
кълнем съдбата си ,за кой ли път.
-
чувствата,очите,обречени,днес,път
Чувствата се стичат...като капки ледена роса
Очите на огледала приличат...
Огледала премрежени от самота...
Устните изсъхнали...
като напукана в пустинята земя
Ръцете на студа обречени...
прегръщат привидения в нощта
....
И днес и утре...и всеки следващ път за мен
Ще прелива обичта отвътре...ще тече по пътят разрушен
-
:arrow: капки, огледала, обречени, нощта, утре
Погром и болка ... душата ми гори...
капки срам и лицето ми - плам...
Сбогом, съвест, приятелка ми бе,
но не живях... чаках само Тя да ме отнесе....
Огледала разчупени... пречупен кръст,
обречени души споделят обща мъст...
И пръсти костеливи протягат ръце във нощта...
Не ме пъди от мрака.. като теб съм сама.
Утре ще си тръгна... само пепел ще остане...
за ръка Смъртта тихо ще ме хване...
Утре.. всичко започва отначало...
ще се събуди демончето в мен заспало...
-
:arrow: капки,пръсти,пепел
Капки дъжд се стичат по запотените стъкла
Мислите ми пак привличат,към болката от любовта
Главата настрани обръщам
Коленете с ръце обгръщам
Пръсти не смея да протегна
Не искам за мрака да прогледна
Предпочитам в мечтите си докрай да се ровя
Сред пепел и жар
Но не и с надежди сама да се тровя
Чакаща от съдбата някакъв дар...
-
:arrow: стъкла, съдбата, дар
Стъкла счупени на хиляди части.
Малки и остри парченца сърцето леко порязват.
Тихо кръвта се стича и лека, по лека душата със
себе си потайно извлича... отнема я без страх...
и бавно всичко някак превръща се прах.
Съдбата така реши!
Не, не сърцето не може вече да прости!
Прекалено много лъжи, измяна...
Дар - самотен живота подари...
с него може би мъничко поне
раздиращата болка да се заличи...
-
сърцето,кръвта,съдбата,болка
Сърцето на парчета се разбива.
Всяко от тях,едно по едно в душата
с остра сила се забива.
Боли ме,и всичко лъжа е.
Сякаш играе си с мене съдбата.
Старх ме е,и ти лъжа си.
За тебе дадох всичко.
Пролях дори кръвта си.
Болка голяма изпитвам.
Отрова сладка,
от мъртвото ти тяло опитвам.
-
Любовта ти е равносилна на омраза -
на парчета моето сърце разбива
и като коварна, огнена зараза
кара кръвта ми сякаш да застива.
С остра сила тя надвива
и обсебва те изцяло,
като отрова сладка те убива
нахлувайки в твоето тяло.
-
:arrow:Любовта,коварна,обсебваща
Не желая любовта ти
на пръв поглед тя е нежна и обсебваща
а на втори коварна и залъгваща
нямаш право на любов от други извори
нямаш право да бъдеш с мене,обичах те,
но това ти май не го разбра.
-
любов,извори,право
От извори чудотворни запих
И не знам как без тях живея...
Жадна за любов,която наивно открих
Като отдавник се вкопчих във нея...
А тя се оказа мираж чуден...
Начертан от фантазии дълго пазени
Оцветен,обрисуван от ума ми буден
Съживен от ръцете ти с право тъй "мразени"
-
Открихаз няколко чудотворни
сълзи потънали в мрака,разбили се на парченца,
мразенидо болка....
но аз се заклех,че от моите очи за теб те няма да капят....
ПРОСТО НЯМА ДА ГО ПОЗВОЛЯ
-
Защо ме гледаш с тези изпити очи,
от които никога не потекоха сълзи?!
Защо едва, когато си тръгвам казваш "прости"...
нима чак сега в мен се влюби ти?!
Защо ме спираш на прага,
когато реших тебе да забравя?
Защото не ме спря, когато куфара си стягах...
нима не очакваше, че е възможно и да те оставя?
Защо сърцето си подаваш ми в ръка?
Нали моето отдавна на парченца разби?
И аз се заклех в непосилната тъга,
че никога пак не ще ме имаш ти...
Аз си тръгвам... с последния влак
и не ще се върна тук пак...
Защо, защо чак сега кълнеш се във любов?
Сълзите ми пред мен чертаят пътя нов...
-
Не ще те погледна вече със очи,
изтръгна ги,пламък не остави в тях.
За сметка на това донесе ми извор от сълзи,
и изчезна онзи някак детски,весел смях...
Парченца от сърцето ми остави
и заклех се днес,че ще се спася.
Може би и името вече ми забрави,
но аз и без теб ще продължа...
-
Погледнах те и видях
в безмълвните очи.
Онзи детски весел смях,
който ме плени.
Събра парчетата раними
на счупената ми душа.
И на пук на твойто име-
аз напред ще продължа!
-
безмълвните,парчетата,твойто име
Бeзмълвните срещи - забравени
Очите горещи - предадени
Парчетата от думите - слепени
На душата струните - уловени
Твойта "любов" - изчезнала
В дълбок ров някакси влезнала
Твойто име - вечно във душата
Пазено дълбоко,забранено за устата
-
:arrow: душата, любов, уловени, безмълвни, струните, горещи
Грешна отново пред тебе заставам
и моля прошка свещена...
на теб безмълвна аз се уповавам
и разкривам душата си ранена...
Дъхът на изстрадала любов ме следва,
една мъка закъсняла ме преследва...
Уловените спомени от съзнанието ми изплуват
и егоизмът ми без жал, до болка критикуват...
Безмълвни очите ми кристални молят днес
да ми дадеш най-чистия съвет...
Дали да погубя в себе си това чувства на изпита тъга
или да се опитам да си спомня - какво беше любовта...
Струните на цигулата плачат с глас,
който потъва в дебрите на душата ми измъчена...
Горещи молитви изричам в захлас
и съм завинаги от радостта отлъчена.
-
:arrow: какво беше любовта, грешна, струните
Какво беше любовта? Чувство ли беше?
Грешна отново пред себе си заставам,
сякаш без глас сърцето ми въпросите мълвеше...
обвинява и проклина ме и без сън заспивам...
Сякаш струните на нощта китара
разказват за моята съдба...
шептят и се молят да открия в себе си душа...
Чувство ли беше любовта?
Преследваха ме спомени - бегълци от миналото,
скриваха се в нощта и излизаха в несънувани сънища,
Трепети забравени появяваха се от безвъвратно загубеното
и умислена с въздишка тиха минавах през извървените пътища...
Чувство ли беше любовта?
Опитвам се да си спомня...
Дали изведнаж открих в себе си душа?
Чувство, да, чувсвто беше любовта!
Най - красивото от всички...
Искам отново в магията му да се потопя,
искам да си припомня топлината му
и да върна онуй що липсваше на душата ми...
-
проклина,чувство,спомени
Проклина ме съдбата...цял живот ме мрази
Изпива бавно всичката ми гордост..
Във мене всичко вече е заспало...
..и срещам само хорска подлост..
Чувство в мене ни едничко не остана
всичко в пепел се превърна,в прах....
Никога не ще да съм засмяна...
да се усмихвам вече ме е страх....
А спомени неискани ме мъчат,
бавно взимат целият ми свят,
натрапват ми се,мразя ги,не свършват..
сега живея във болезнен ад
-
:arrow: съдбата, гордост, страх, болезнен ад
Съдбата ми е безмилостно жестока,
съдбата в клетката си ме заключи.
Съдбата отвори ми рана и обърка моята посока
Съдбата взе ми всичко... и своя дял получи...
И гордостта я няма вече,
изгубих я по пътя стръмен...
И душата в страх обгърната...
оставих я във мрака тъмен...
И смисъл за живот не виждам,
и потъвам в леден мраз...
Скитнически скитам...
в сътворения от мен болезнен ад...
-
жестока,мрак,скитам,посока
Жестока съм...но с ангелски очи...
Привличам те!Недей да го отричаш!
Във мрака ме целувай и мълчи,
във нищичко недей да се заричаш.
За вечна обич аз не съм родена,
посоката в живота ми не е това,
И няма начин да съм наранена..
Ранява ли се тъй?!Та аз съм без душа!
А скитам из сърцата заблудени,
дарявам малко ласки,малко нежност...
И после тръгвам си...За мен си никой!
А аз защо за теб съм цяла вечност?!
-
:arrow: жестока съм, мълчи, без душа, вечност
Жестока съм, казваш!
Не отричам! Зла съм! Аз съм жена без сърце!
Затова мълчи! Просто ме целуни!
От грешните ми устни сладостта вкуси!
Без душа съм, проклинаш ме...
Проклинай ме, щом си решил...
Мрази ме... но със страст люби ме...
Знам, че искаш с мен да си сладко прегрешил...
Във вечността за миг извиси ме...
Полети със мен в мрака...
Нека слеем в сласт тръпнещи телата...
Люби ме... мрази ме...
Със гняв ме обгърни...
Със омразата си ме заклейми...
Бъди със мен...
Облей ме със страст...
Искам тази нощ над мен да имаш власт!
Грешница ме наричай...
Името ми шепти...
Хайде... ела... люби ме...
С душата си изпълни ме...
Тази нощ съм твоя...
тази нощ съм слаба...
Тази нощ бъди за мен господар...
дари ми своя мъжки дар...
Изпивай ме... с омраза...
Изпълвай ме... с любов...
За утре не мисли...
Когато си отивам, не тъжи...
Аз жена без сърце...
Ела, твоя съм... люби ме... мъчи ме... мрази ме...
Искам от теб да пия...
искам да ме обвиеш със грешна страст...
ела... тази нощ над мен имаш власт!
-
сладостта,люби ,вечността ,власт,мрази,прегрешил
Помогни ми да стана царица...
Избягай,а после пак се върни...
Вкуси сладостта на девица....
Сега съм със теб..люби ме...люби..
Потъни в вечността ми..прекрасна съм нимфа.
макар че дарявам най-често сълзи...
Изпивай ме бавно..глътка по глътка...
а после...изпита... до смърт ме мрази..
Опитай безмълвно от моята власт...
а после каквото искаш говори...
Прегрешил си в страстта си...
Какво от това....
Обещавам ти..няма да те боли!
-
:arrow: дарявам, сълзи, няма да те боли
Дарявам ти тази нощ своето тяло...
Дарявам ти себе си, своята душа...
Изпълни ме... докосни ме... превърни ме...
в ефирно цвете бяло...
От сълзите ми пий...
В тях моята мъка погълни...
Знай, че теб няма да те боли...
Знай, само моя е тази болка... само в мен тя кърви...
Обичай ме... макар да е само тази нощ...
Подари ми своята жестока любов...
Дарявам ти всичко свое...
Люби ме... викай с мен... зови ме...
Искай ме пак и пак...
Твоя съм... за тази нощ...
Не говори... с ръце ми шепти...
Без глас излъжи, че ме обичаш...
А утре зная, ще си отида...
С болка скрита дълбоко в душата...
И лицето си с лед ще покрия...
забравяйки за теб и твоята страстта лъжа...
-
пий,ръце,излъжи,утре
...А болката ми аз ще я преглътна...
ако можеш още пий от мен...
до деня във който нямам сили да се върна....
изпивай ме до сетният ми ден....
Излъжи ме!Няма да се усъмня....
и всяка дума нека да е само вятър....
болки още много предстоят.....
Продължавай да играеш тоя театър!
Утре пак ела.....и ме докосвай....
Ах,тези твоите ръце!
Да,пръскай блянове!
Така ме омагьосвай!
Ще те понася вечно моето сърце!
-
~ефирно цвете бяло,с ръце ми шепти,Без глас излъжи
~Превърна ме в ефирно цвете бяло.
Спаси ми сърцето – така отмаляло.
От черна в бяла се превърнах.
Отново онова дете,което бях – върнах.
С ръцете си нежно ми шепти..
Без думи,без глас само излъжи..
От любовната отрова сладка отпих..
От горчиво-захарния вкус..се напих.
В ръцете ти да съм – явно съм в рая..
Как още повече с любов да те омая?
Ела..По-близо..Ела..Докосни ме нежно..
Не усещаш ли страстта?Ще я усетиш – неизбежно...
~Оп.. с иринка сме писали заедно 0.0
-
пак ела, омагьосвай,
Пак ела... аз съм тук... чакам те...
безмълвно притихнала... в ограбваща самота...
Завръщай се всеки път, когато тъжиш...
с мен в нощта болкта, знаеш, можеш да споделиш...
Да, точно така... лъжи ме...
Омагьосвай ме... искам го...
Нужда имам от твоите измами...
Смешно ли звучи? Глупаво дори...
Но са ми нужни всичките ти лъжи...
и тази твоя безмислена любов...
искам я... тя за мен е животворен зов...
Макар, че когато си отиваш...
Всичко ме изгаря... всичко започва да кърви...
Така безмилостно душата ме боли...
Но, зная, пак ще дойдеш...
пак ще ме докоснеш...
И пак от във себе си ще ме поглъщаш...
И пак смешно - щастлива ще съм...
Обгърната, трепереща в ръцете ти...
Макар да знам, че нямам място във сърцето ти...
-
Упсс нещо се застъпихме :p Съжалявам :)
-
~Оп.. с иринка сме писали заедно 0.0
Но се е получило добре :)
Спаси, Докосни,думи,отрова,
Спаси ме!Хайде идвай вече!
Със нежни устни пак ме покори!
Далече си....Ах колко си далече....
Но от далече ти ме докосни!
Не казвай нищо..няма да те чуя...
От твойте думи смо ме боли...
Отрова нежна с тебе вечно пия....
Но толкова харесвам твоите игри....
-
пак ела, омагьосвай, болки
Пак ела... аз съм тук... чакам те...
безмълвно притихнала... в ограбваща самота...
Завръщай се всеки път, когато тъжиш...
с мен в нощта болкта, знаеш, можеш да споделиш...
Да, точно така... лъжи ме...
Омагьосвай ме... искам го...
Нужда имам от твоите измами...
Смешно ли звучи? Глупаво дори...
Но са ми нужни всичките ти лъжи...
и тази твоя безмислена любов...
искам я... тя за мен е животворен зов...
Макар, че когато си отиваш...
Всичко ме изгаря... всичко започва да кърви...
Така безмилостно душата ме боли...
Но, зная, пак ще дойдеш...
пак ще ме докоснеш...
И пак от във себе си ще ме поглъщаш...
И пак смешно - щастлива ще съм...
Обгърната, трепереща в ръцете ти...
Макар да знам, че нямам място във сърцето ти...
Ей сега ще наредим нещата :)
така,нужни,кърви,трепереща
Така живота ми ме мрази....
Жестоката си ярост хвърля върху мен....
Тръпка пареща по мене лази.....
Не,това не е най лошият ми ден!
Ще има още по-жестоки....
Не са ми нужди хиляди облаги,
аз искам само него...
.......................да е с мен
Кърви душата ми....
и чувствата ми млади...
умират бавно...ден след ден.......
Трепереща,последни сили влагам,
да си проправя път мрез мрака запрашен....
На себе си,на чувствата налагам....
това да не е сетният ми ден!
-
:arrow: последни сили, сетния ми ден
Тази вечер ще говоря със себе си!
Тази вечер на душата ще обясня...
Ще й разкаже за живота ми...
Ще й покажа защо смисълът не разбрах...
И с последни сили, стих един ще напиша...
В него да й кажа, за себе си...
Там да й покажа, че съм човек...
или може би напомням на такъв...
Днес е сетния ми ден...
И прощавам се със мен...
И сбогом казвам на душата...
Пускам я на свобода...
Нека срещне друга някоя...
по - добра от мен...
нека тя й покаже, че има
светлина в утрешния ден...
-
:arrow: вечер,живота ми,прощавам,нека,утрешния ден
Вечер безкрайна и тъжна...
Злокобна,погубваща с мрака
Живота ми така да живея съм длъжна
Да гледам самотата как на ъгъла чака
Прощавам грешки,болки...удушени мечти
Сякаш съм някоя друга...просто играчка
Нека на мен някой да ми прости
Че утрешният ден с лъчите си бодри ме смачка...
-
:arrow:За това на ARWEN:
тази вечер,напомням,по-добра
Тази вечер аз съм друга,
различна,по-добра.
Целуваш ме с твоите нежни устни,
гледаш моите очи!
Леко ризата ми разкопчаваш-
нежен си,внимаваш,
но знам,че искаш да се случи нещо в този късен час,
ала ти напомням,това съм аз!
:arrow:За това на Т:
злокобна,мрака,,грешки,мечти,прости
Зад гърба ми-само грешки,
е,да грешките са човешки,
но злокобната сила на мрака ме влече-
Боли!!!Въпреки,че кръв не тече...
погубва всичките ми мечти,
дали някога ще ми прости и ще ме пощади...?!
-
Ми аз остава да взема от двете и малко да послея главоблъсканицата :)
Във този мрачен, късен час
с нежни устни друга пак целуваш.
Злокобната орисница реши така -
ти със мен да се сбогуваш.
Сърцето ми се къса ... и боли!
В мрака пак оставам сам сама
и няма кой мен да пощади,
кой да даде за подкрепа ръка!
-
сега всичко ще се подреди :) :arrow: сбогуваш, реши, сама
Сбогуваш се... с мрачен, студен поглед...
И оставяш само пустота и безброй сълзи...
Реши, че трябва да си отидеш...
Но, мене със себе си взимаш...
Онази частичка, едничка ти давам...
Да те топли в студените ти дни...
и мрачните ти нощти...
Пази я ти... помилвай я... гали я...
И един ден... ела... върни ми я...
Да усетя... пак, че не съм сама...
да усетя онази... твоя изгаряща топлина...
-
поглед,помилвай ,изгаряща
Поглед изгарящ...мътен..неясен...
и въпреки всичко...пак ми горчи...
Не ти ли се струва пътят ми тясен?
Не ти ли се иска да лееш сълзи?
...за мен
Помилвай живота ми...Недей го предава....
прости ми лъжите и всички беди...
Грехът ми завинаги твоя покой ще смущава...
Но моля те...само прости...
Изгаряща рана във мен е сърцето,
и всичко боли ме...страшно боли...
и мокрят сълзите лицето....
И моля те...само прости....
-
:arrow: прости, сърцето, горчи, сълзи, беди, пътят
Отивам си.. смирена пак прекрачвам прага...
очите ми до болка напоени с влага.
Милост няма, а аз сякаш и не търся,
само дай ми миг от покрусата да се отърся...
Прости ми, че сили нямах да се боря,
горчи в сърцето, защото не знаех какво да сторя...
"Сълзи ще проливаш за мен" -
изпрати ме до последно студен...
Помилвай тази, която си обичал...
някога... в бедите да я пазиш се заричал...
"Предай ме... аз не чувствам, боже, вече,
Пътят греховен я отвежда от сърцето ми далече"...
Отивам си.. смирена пак прекрачвам прага...
очите ми до болка напоени с влага.
Не ще смущавам вече гордостта ти - чужда
ще осъмвам на никого ненужна.
-
:arrow: предай ме, ненужна, тази, която си обичал
Предай ме... над слабостта ми изсмей се...
Отиди си... по пътя уж ясен, върви си...
Нали казваш, че държиш съдбата си в ръце...
Е, хайде тръгвай... заличи ме от измамното си сърце...
Ненужна съм... зная...
В твоя свят място нямам...
И с греховете си няма да се боря...
И от спомените няма да бягам...
А ти, тръгни... иди при нея...
Онази, която си обичал...
И сега и преди... за нея мислил...
И в любовта й си вярвал... на нея си се вричал...
Иди и нея прегърни... с ласките си я стопли...
Зная, нея не ще я мамиш...
Зная, от нея няма да бягаш...
И усмихнат в прегръдките й ще заспиваш...
А аз... аз ще продължа своя път...
Сама... или може би не...
Примирена със загубата... ще вървя без скръб...
И когато вятърът за теб ми нашепне,
тиха сълза ще падне в нощта...
и с нея ще се срути следващата ми изгубена мечта...
-
греховете,любовта, ласките
Ласките ти праещи ме свличат,
като огън нежен ме горят...
силите до капчица изтичат..
но няма да се спирам....
искам нежната ти плът..
до мен...
Греховете ни не значат нищо,
подари ми днеска любовта,
дай ми пламък,дай м и всичко...
С тебе знам,не съм сама!
-
Думите в ръцете ми се свличат
останали без смисъл и без път
мълчат със ехото. Не ме обичаш.
Аз бях и си оставам само плът.
Не значат нищо клетвите за обич
ужасно късно го разбах
изгарям в пламъци и осъзнавам,
че винаги за теб била съм прах.
-
клетвите, думите, ехото
Клетвите, едва сега разбрах,
били са само в моето съзнание...
Думите, онези - любовните
изричала съм само аз...
И останали без твоето признание...
в ехо превърнали се...
единствено към мен крещят...
И обливат ме с безмилостни обиди,
и крещящи, и похотливи
в мен оставят черните си, мрачни дири...
И едва сега разбирам...
Любовта била е само моя...
И аз измислила съм онази обич - твоя...
И топлината ти съм сътворила...
и в сладки желания сама съм се потопила...
И сега, когато е толкова късно...
сега разбирам... как съм давала много...
и неусетно в лъжите си душата съм обвила...
-
признание,крещят,сътворила,обвила
И днес последен опит правя с тебе...
Последното признание....
за тази наша среща.....
Не знам дали и този път ти трябва време....
да ме почувстваш близка....
и да не е грешка....
От огъня крещят ти уморени чувства....
да ги погледнеш....
било то без да искаш...
Нали за тебе любовта била изкуство...
рисувай ласки...
дори и без да мислиш...
За теб съм златен замък сътворила....
да имаш него...
а със него мен...
Със златен прах съм тялото си аз обвила
да бъде твое....
всеки ден....
-
От всички лъжи сме уморени ...
Писна ни да се лъжем, нали?
кажи, към какво сме устремени,
като рухна замъка на наште мечти?
Признание след признание ...
лъжа след лъжа ...
Едно заслужено наказание
за нашта вина!
Но измамата и тя е изкуство -
колко мъртъвци е съживила!
В ежедневието ни пусто,
колко химери е сътворила!
И от лъжата пак заслепени
обичаме се по навик, по принуда ...
Изтощени, сломени, съкрушени
пътуваме към химерата друга.
Розова мъгла ни е обвила
и хвърля златен прах в наште очи,
сякаш мозъка ни е промила,
а нас ни е изтъкала от лъжи!
-
:arrow:лъжи,мечти,мозък,замък,изтъкала
Мозък пълен със лъжи,
замък пълен със мечти.
Замъка сама съм го тъкала-
на леглото съм си го постлала,
за да видя свойте празни надежди-
изтъкала съм ги като одежди
на императорката,чийто е замъка,
императорката,която гори в пламъка!
МОЛЯ СЛЕДВАЩИЯ ДА ИЗПОЛЗВА ДУМАТА В ТЪМНО СИНЪО!!!!
-
МОЛЯ СЛЕДВАЩИЯ ДА ИЗПОЛЗВА ДУМАТА В ТЪМНО СИНЪО!!!!
Моля прочети условията на играта!Има друга,в която ти определяш думите,които следващият да "използва" :)
празни,пламъка,сама
Празни думи тихичко отекват...
Мразя тоя мръсен кръговрат!
Говоря нещо,а отсреща-
мъж живеещ си във негов свят....
Пламъка във мен гори,не стихва,
а пък той-мълчи...и пак мълчи....
нито дума не изрича....
По добре е!Пак ще са лъжи!
Сама съм и сама ще си остана,
нищо,че до мене уж стои.
Ще съм си дълбока,тъжна рана...
А живота...още повече горчи...
-
:arrow: празни думи, лъжи, мълчи
Празни думи в мрака мълвиш...
В празни обещания се кълнеш...
А тихичко сърцето ми шепти...
...не вярвай... отново са лъжи...
Искам да ти кажа "Спри, мълчи!"
Да изкрещя, сцена да направя...
Но, продължавам да се усмихвам...
И виждам се... на глупачка приличам...
А ти, отнесен в своята безмислена тирада,
...говори и говориш...
И виждам те... лъжите редиш с наслада...
И мислиш, че пак ме мамиш...
Така и не разбра... вярвам ти защото те обичам...
И знам, че ме лъжеш...
Слушам те... защото не мога да избягам...
И знам, че вечерта при нея ще отидеш...
Но вече свикнах... не ме боли...
Зная, че ме целуваш, а за нея мислиш...
Знам, че когато ми говориш и ме лъжеш...
мислиш, че нея никога не би могъл да мамиш...
Но, хайде, замисли се...
Казваш, че я обичаш... а защо при мене идваш...
И търсиш ме всяка нощ...
И защо, защо... в своя безмислен зов...
молиш с теб да съм мила... търпелива...
Ето, тук и сега ти казвам...
Върви си при онази, която своя наричаш...
С нея щастлив бъди...
На нея тези смешни думи изричай...
А мен ме забрави... аз вече нямам сърце...
-
Сега тихичко мълвиш смешни думи
и молиш ме при тебе аз да остана,
но отдавна свърши всичко помежду ни
и превърна се в безсмислена тирада.
А аз глупачката ... търпелива
тъй свикнах да прощавам
всяка сцена глупава, некрасива,
че нямам право да съжалявам.
Но защо позволих на онази
така да те обладае и промени?
Вместо любовта си да пазя
аз се замесих в тънки сплетни!
А ти кълнеше се в мен,
че нямаш нищо общо с нея,
отнесен, влюбен, заслепен
ти търсиш я и за нея копнееш.
-
да остана, влюбен, по между ни, прощавам
Да остана... тихо молиш с поглед тъжен...
да се върна... седиш и ме гледаш с няма молба...
Да те прегърна... виждам, с вина си изпълнен...
да простя... не, не мога... късно разбра, че си влюбен...
Казваш, имало любов по между ни...
Нима?! От любов ли бяха лъжите ти?
От любов ли още ме мамиш...
От любов ли погуби мечтите ми...
Моля те, не ставай смешен!
Не смей за любов да ми говориш!
А сега искаш да прощавам...
Колко пъти...
Колко шанса дадох, а ти ги пропиля...
Сбогом ти казвам, от днес, от сега!
Върви, друга намери...
нека и нея я боли...
А мен, мили... мен ако можеш ме забрави!
-
Нима толкоз бързо забрави
дните прекарани с мен?
Нима тя такъв те направи -
жесток, хладнокръвен, студен.
А колко шанса ти дадох,
колко любов ти дарих,
душата си сякаш продадох,
сама на себе си изневерих.
Не не смей да отричаш,
че и ти имаш вина,
за това, което се случи ...
Умолявам те с няма молба
да спреш с лъжите безброй!
Сбогом нека просто си кажем,
за да намерим и двама покой ...
От този фарс да се откажем!
-
Ето,пак съм аз сама
Ранени ангели крещят,как огурчи ми дните тя,
сама по себеси е любовта,и никои тя не слуша,
защото явно да разбива пак сърца,и е весело,дори и след смъртта,
прогори ми дринте ти..и станаха те пак студени
дори по ледени и от смъртта
-
ледени,ранени,смъртта,разбива
И вече ледени са погледите между нас,
искрицата отдавна угасихме.
И няма нежност вече в късен час,
нежността отдавна я изпихме.
Ранени сме от много време,
и само мъничко ни трябвашв,нали?!
Да си признаем днес,че любовта е бреме,
да спрем да леем глупави сълзи.
Гордостта и в двама ни е силна,
и туй разбива ни,признай!?
Дали когато всичко си отива,
само в смъртта ще бъде рай?
-
:arrow: искрицата, нежността, глупави
Искрицата угасна с вик в нощта...
болезнено - кънтящ... и в мрака завика тишина...
А моя пламък... нестихващ и зовящ...
превърна се във ледена вода...
А нежността... онази сляпа скитница...
Скри се в моето съзнание...
...измислена и нереална...
уплашена от твоето болезнено послание...
Глупави били сме с теб...
че мислехме... за любовта...
Едва сега разбирам...
няма любов, щом веднъж е казана лъжа...
За туй сега... нека кажем "сбогом"...
без да се обръщаме...
И на Бог тихичко да се помолим...
един към друг отново да не се завръщаме...
-
Искрицата по между ни все още я има...
В нощта пак търся само и единствено теб.
В сърцето си имам рана неизлечима.
Любовта събрана в очите на един човек.
В мрака търся само един лъч светлина,
само един...за да ми посочи пътя.
Ала тъмно е без теб и любовта...
И душата ми самотна пак се лута.
-
:arrow: лъч светлина, тъмно, лута
Лъч светлина незнайно проблясна в нощта...
В далечината чу се писък и една едва доловима искра...
Засия в златисто мрака от праха на една падаща звезда.
И успокои се тишината, и отново прегърна своята самота...
Тъмно остана небето, облечено в черното си кадифе,
луната за миг се натъжи, сякаш заплака с невидими сълзи...
И загледа се сред мрака, като уплашено дете...
И почуди се защо сама я оставиха малките звезди...
И лута се сред космичекия хаос проблясващата лунна светлина,
скрита от планети и вселени, обгърната от звезден прах...
И останала тази нощ сама, само със своята искра...
прокрадва се в студента душа от нейде страх...
но уви... всичко на заранта потъва в залязващия лунен прах...
-
Проблясна в нощта мъничка надежда-
в далечината чувам твоя глас.
Споменът пак при тебе ме отвежда.
И изведнъж почувствах адски мраз.
Тишината говори с шепнещо стенание-
от лунната светлина така боли...
Колко силно липсва ми твоето дихание...
Колко тежко е!Липсваш ми ти!
-
:arrow: твоя глас, споменът, липсваш ми
Твоя глас дочух в нощта...
Обгърнат бе в тайнствена самота...
Шепнеше ми измамно - нежни слова...
Молеше сякаш... аз да съумея да простя...
Споменът със себе си довя...
Скитника нагъл обсеби притихналата ми душа...
Подшушна и той забравени слова...
Любовта забравена приюти се отново...
...в окървавената ми мечта...
Липсваш ми... Не го крия...
Още за теб мисля... Не бягам...
Но всичко има край! Аз от лъжите ти
жадувам душата си да измия...
За туй оставям те! Навеки!
Тръгвам си! Не викай след мен!
Съветвам те, потърси съдбовните си пътеки,
защото аз зная, че има светлина в утрешния ден!
-
:arrow:Шепнеше,нежни,нагъл,мечта,бягам,съветвам те
Ти винаги ми шепнеше нежни мили закачки,
а после като видеше,че не става ми подхвърляше пачки,
как може да си толкова нагъл,
току що от предишната избягъл,
а искаш вече мен да свалиш
и с мен да преспиш!
Съветвам те-от мен ти стой далече,
защото ядосваш ме вече,
а аз имам една мечта:
да убия,да бягам,всичко да прикрия и да отрека!
-
Предишната земя ли днес ще търсиш...
Стой далече, нямаш нужда от това...
Една мечта си съхранил в ума си...
А всички други са се скрили вдън душа...
И тази... споделената от разум...
И чувства, и човешка същина...
Недей я сбъдва... иначе напразно...
Ще търсиш друга... след откриването и' сега...
-
Търсиш ли пак ти клетнико неуморен
в нощта звездицата си пътеводна,
ти,който съхранил си в спомен безпризорен,
спомен за душата благородна?...
Оназ душа - тъй пламенна...човешка,
която те плени и в нужда се превърна,
оназ,зарад,която си готов на всяка грешка
и която твоята душа обърна...
-
Пламенна е твоята душа...
Готов си всяка грешка да познаеш...
Да вникнеш в нея и малко след това...
Да я простиш, както сам си знаеш...
Оназ душа, твоята, красивата...
Как да я спася от грехове...
Когато си избира най-най-силните...
И ги прощава... а туй води накъде?!...
-
душата ми изгрява с последните лунни лъчи.
в ръцете ми остава отблясък от твойте очи,
а в сянката губя надежда потънала в мрак.
косите си скубя, разбирам, че няма те пак.
а някога беше, защо да не бъдеш отново?
ела да се вслушаш в сърцето на всичко готово.
във спомени давя се, дишам от тях и умирам...
единствен изход в забравата сладка намирам.
-
В сянката на болката остана любовта.
В ръцете ми остава празнотата.
Избледнява бавно моята мечта...
Умирам.Умира и душата.
Последните лъчи в шепи събирам.
И пречупвам ги през твойте очи.
Надежда последна в теб намирам.
И пак те моля:"Помогни ми!...Помогни!"
-
:arrow: помогни ми,събирам,празнотата
Събирам болката в очите си,
събирам всяка капчица обида,
И до днес се пазя от сълзите си,
да не избягат-само в тях утехата намирам.
Празнотата ми ще бъде съвършена,
когато си отиде вече даже самотата.
Да,ще умирам постепенно,
забравила света навън...и красотата...
Не знам дали се радвам или съжалявам,
но само за едно се моля-разбери ме!
не зная искам ли остатъците от сърцето да раздвам,
или за себе си да ги запазя...Помогни ми!
-
:arrow: Помогни ми, празнотата, красотата, сълзите, обида, разбери ме
Помогни ми, когато тъй се изкушавам
да бъда слаба и пред теб да се разплача.
Не знам понякога на какво се оповавам
и като усойница след тебе пак се влача.
Помогни ми да бъда горда непукистка,
празнотата действията да диктува...
Постепенно започна да ми писва
красотата на лъжата да ме критикува...
Помогни ми да ти кажа "сбогом" и да си отида
и сълзите без жалост да изтрия...
Защото в себе си поемах всяка следваща обида,
а обичта не успях във тебе да открия.
Помогни ми, когато искам назад да се обърна -
в скута ти, разплакана, ти намери ме.
И ако можех времето назад да върна
сама да бъда бих избрала - просто разбери ме...
-
:arrow: Слаба, да се разплача, горда, сама, избрала....
Слаба, слаба съм
пред тебе падам
на очите си аз позволявам,
и на себе си, да се разплача.
Горда, горда съм,
за да се предавам,
недостойна съм да давам
цена на чуждите животи.
Сама,сама съм,
никой не прегръщам,
търся се, но още не намирам
как да съм каквато съм избрала
-
Привет,привет...
Не си посочила думи.
Избирам 1-та дума,с която започва всеки
твой куплет.А те са:горда,слаба,сама.
Посв.на теб.
Слаба си,защото си сама,
а сама не бива да оставаш.
Ще бъдеш горда и обичана жена,
а дотогава,дотогава...
Повярвай в себе си,в могъщата любов,
която всичко тука е създала.
Не чакай и не се бави,със устрем нов,
ти нови песни да създаваш.
защото,бях,все,пак,никой,срам
-
Прочети правилата на играта( първият пост ) ,мили ми неземен...
Не съм сега сама, но слаба съм
защото вечно все пак такава бях...
Обичана, ранявана, предавана съм
и удряна от камъните на живота аз...
От никой оцененена аз не съм,
ала горда, че за някой съм безценна...
И няма срам, разколебана аз не съм
с утрем нов прескачам дупките по пътя...
-
[cvetee]
Я понял.
Пак на теб
Разколебана,ранявяна,предавана
аз пак се боря,и сам все на път.
И знам,надеждата остава ми,
че ще намеря щастието този път.
Аз вярвам,надявам се,да бъда оценена,
обичана,разбрана,вече не сама.
И някои ще види,някои ден у мене,
единствената,обичана на този свят жена.
Нали всяка/всеки/се надява да срещне един ден единсттвения/единсвената/,за която да е,и която да е,/единствения,единствената/ на този свят.
-
И някога едно дете,
посяло кала,
красиво бяло цвете,
тя израсла...
Но ден след ден без дъжд,
без капка влага,
остава я безжизнена светът,
горката кала...
Но тя се бори,рови
пътеки в пръста,
с корените търси,
капчици вода...
Щастието тя намира,
в грижите,
в лейката държана
от ръката на дете...
:)
-
Родила съм се аз от тъмнината -
дете на призрачната нощ ... Самота -
тя тегне и обладава ми душата ...
Усмивка на устата, а вътре - ... Тъмнина!
Израсла съм във вик и крясък,
в болка, нещастие и адски стон,
безжизнена душа - от пясък,
тъмница мрачна - моят дом.
А аз раздирам се отвътре - Гняв ...
или по-точно болка ме яде ...
Но не! Аз лъжа ви ... Ужас, Страх -
това изпитвам - страх, че съм дете
и че не мога да променя това,
което виждам, че тях ги мъчи ...
Искам ... но безсилие и самота
душата ми, крилата ми - те кършат!
-
И някога едно дете,
посяло кала,
красиво бяло цвете,
тя израсла...
Но ден след ден без дъжд,
без капка влага,
остава я безжизнена светът,
горката кала...
Но тя се бори,рови
пътеки в пръста,
с корените търси,
капчици вода...
Щастието тя намира,
в грижите,
в лейката държана
от ръката на дете...
:)
Имаш интересен маниер на писане.Има нещо особено,различно и задушевно в него.
Нижат си се часовете,дните,
ден след ден.
Как се чувствувам,не питай,
оставам сякаш набеден.
От съдбата,от живота,що ли,
да скитам вечно сам.
За щастие и Господ моля.
А Господ и сега е ням...
да,това,беше,не бива
-
Родила съм се аз от тъмнината -
дете на призрачната нощ ... Самота -
тя тегне и обладава ми душата ...
Усмивка на устата, а вътре - ... Тъмнина!
Израсла съм във вик и крясък,
в болка, нещастие и адски стон,
безжизнена душа - от пясък,
тъмница мрачна - моят дом.
А аз раздирам се отвътре - Гняв ...
или по-точно болка ме яде ...
Но не! Аз лъжа ви ... Ужас, Страх -
това изпитвам - страх, че съм дете
и че не мога да променя това,
което виждам, че тях ги мъчи ...
Искам ... но безсилие и самота
душата ми, крилата ми - те кършат!
Израсла в труднст и беди-
не се отчайвай.
В сърцето си дете бъди-
душата си калявай.
Безжизнена,уморена,аз знам,
до днес била си.
Огледей се.Светът е хубав и голям.
Светът ти казва...здрасти!
човек,гълъб,дърво,лист
-
неземен, моля те спри да бъркаш игрите... трябва да вземеш които думички от предното стихче си поискаш.. недей така ме шашка...
Иначе мерси за комплимента...
Ще гледам първото ти стихче...
Как се чувстваш, питам те,
кажи ми, скитнико мой,
как живееш, дишаш ти,
как търпиш живота свой...
Не бива да кориш съдбата,
тя не крачи с нашите нозе.
Бог е горе, от високо гледа,
не ни раздава радост на парче...
:)
-
[usmivkaa] [namigG]
Не си обичам аз съдбата.
Със Господа на ти не съм.
Не чакам и сладкиш в устата,
да падне...като,като в сън.
Вървя,не бързам,стъпвам твърдо.
Аз знам посоката,и моят път.
И знам,успехът не ми мърда,
успехът истински,а не на сън.
Във себе си,в съдбата вярвам,
а не в някакъв измислен Бог.
Във себе си,аз пак повтарям,
и на съдбата-в замисъл дълбок...
-
Прав си да наричаш Бога-
някакъв измислен блян...
Ние щом не вярваме в него,
други вярват вместо нас....
Шапка свялям, че се бориш,
че делиш реалност-сън...
Че не тичаш бързо към успеха,
но него винаги намираш ти...
Но защо в съдбата вярваш,
тя е път предначертан,
да я следвам за мене значи,
по чужди да стъпки вървя...
-
[usmivkaa] [namigG] [bravisimo]
Но защо в събата вярваш,
тя е път ПРЕДНАЧЕРТАН...
Съдбата си всеки кове сам.сам избира и намира посоката,и пътя,по който върви.Както пише Гьоте:
БЪДИ НАКОВАЛНЯ ИЛИ ЧУК.
Само от теб зависи кое да избереш.
В предначертаното не вярвам.
В божията промисъл-хептен.
Във себе си,в съдбата вярвам,
КОЯТО ЗАВИСИ ДОКРАЙ ОТ МЕН...
-
:arrow: съдбата, себе си, божията промисъл
Съдбата - скитница самотна...
Съдбата скрила е в себе си една мечта...
Съдбата, като мъничко дете - сиротна...
Съдбата е красива, като бляскава сълза...
Себе си да търся все не мога...
в съдбата си се губя...
Душата ми в безмълвието не смогва,
да извика онази скитница самотна...
Божията промисъл ме води...
по пътеки стръмни и мрачни калдаръми...
Дава ми листи с начертани ноти...
С тях да пея по светлите, отъпканите друми...
И без истерия се уча да се смея...
И без лъжи съдбата да намеря...
И някак със своята усмивка по - щастлива да живея...
И на Бог се моля... Той пътя си да ми покаже...
И оттам да тръгна по - истинска... и по - добра...
-
[namigG] [namigG] [cvetee]
В божията промисъл не вярвам,
а в съдба наречена-хептен.
Аз стара истина повтарям.
Човек кове съдбата,своя ден.
орис,късмет,разум,мухльо
-
И тя дойде пред мен
и Орис бе наречена...
Не се почувствах този ден
на нечия воля обречена...
-"Съдба зоват ме"
-"На Късмет приличаш,
Слуайност да не е,
името което искаш?"...
Разум, той ми шепне
единствената истина-
Мухльо си да вярваш
в начертани пътища...
-
И ще дойде тя отново.
Ефирна нежност от нея ще ехти.
В тежък ден,кънтящ от олово,
като лек за твоите сълзи.
Не,под дърво и камък не я търси.
Няма начин да я подминеш.
Ако щеш съдба я наречи,
от която не можеш да се скриеш.
Не твърди,че е случайност.
В този свят всичко е предопределено.
Няма край ничия безкрайност.
Няма лек за сърцето ранено.
Единствената истина е тази-
тя ще дойде пак,ще се върне.
Същата,мечтаната онази
ще спре до теб за миг,
а после ще си тръгне...
-
Не, не, спирам се...
Няма да злобея със вас...
Не, отказвам се...
в сърцето ми не е бяс...
Научих се да обичам,
когато другите мразят,
Научих се да почитам,
когато те не се примиряват...
Отказвам да съм лоша,
нежност искам да бъда сега
отказвам да бъда такава,
като вас,не искам да съм същата...
Ако някой иска да е срещу мен,
нека просто бъде, нека...
Вярвам ще му се върне някои ден,
но няма да отвръщам, няма...
-
Спирам да плача.
Няма смисъл от това.
Обладава ме здрача.
Хладнее кръвта.
Отказвам се от теб.
Не искам да страдам.
Не огън,а море от лед
след себе си оставям...
Научих се да бягам.
От теб го научих.Подло,нали?
Душата си продавам...
Ти си този,който ме промени.
Днес аз съм така студена...
Дано да замръзнеш и ти.
Можеше болката да ми бъде спестена.
Дойде твоя ред.Нека те боли!
-
Спирам да пия - вече е факт!
Няма да близна - край с този ад
Че колко трудно е кажи ми
Да пиеш менти и мастики
Света с порив благороден
Да отърваваш от алкохола вероломен!
Научих се да пия...
Сега пък се отказвам....
Май нещо не си вярвам
Предавам ли се? Бягам?
Па майната му значи
Да става квото ще
Боецът не се дава
Дори и той да мре!
И нека за един свят по-добър
Да пием до зори ракия
Да знаем, че сме отървали
човечеството от таз помия!
-
:arrow: колко трудно, ад, алкохол
Колко трудно е очи от теб да извърна,
колко трудно е други две с обич да погледна.
И пак за тях, както за твоите, света да преобърна,
че да мога после да обичам и да не бъде и таз обич последна.
Ад... всичко е дяволска стихия.
Ад... проклет да си, защо ме погледна тогава...
Любовта ми е като черна магия,
омагьосала до гроб сърцето да гори - тлееща жарава.
И в алкохола давя сълзите - не помага...
Но какво да сторя, опитвам се да бягам
и пак се връщам... дяволски лабиринт...
омагьосан кръг... всичко се повтаря...
като отекващ писък и пак те обичам, както всеки един миг...
-
Последна... винаги последна...
Понякога ми даваха и първо място...
Но това във моята постеля...
Не се побира, твърде му е тясно...
Последна... тлееща жарава...
Помага ли ми моето съзнаване...
Все едно е... малко ми остава...
До последното тъй вярно изживяване...
-
Последна..последна е нашата раздяла..
и сърцето ми гори и душата ми се обвинява..
не ми помага нищо..дали съм още цяла,
а вътре в мен - огнена..тлееща жарава...
Последна..последна глътка въздух...ожадняла..
вдишвам и отпивам, едно чувство в мен остава
за неутолима обич в разрушената ми "стая"
изпята е и последната мъчителна октава..
-
Нашата песен се върти днес по-малко...
Огнена клада се лее от лед...
Глътка тоналност и няма остатък...
До мен, разрушената, седи тих рефрен...
И колко съм ведра, и колко усмихната...
Сама си се питам "а сега накъде"...
Странното тук е, че не съм се пречупила...
И усещам си отговора "Каквото ще да е"...
-
Усмихната в морска феерия влизам,
ведра и пареща-искам мечти...
На дъното морско частичка щастие намирам,
забравена от глупави сълзи.
Песен на чайка над мен се възнася,
окриля и мене-нека летя!
Живота ми радост сега ми поднася...
Морето е в мене!Не искам деня,ни нощта!
-
Възнася се вкусът ми по течението...
На отчаяни за тебе викове...
Дъното отстъпва пред учението...
И ми дава още "има накъде"...
Протягвам две очи със много жажда...
Да те докосна, нека да летя...
Вселената на моя свят е тясна...
А твоят как е, там има ли места?!...
-
Отчаяни за теб очите стигат дъното
и почват да преливат...
И тези викове, който са във мен
останали без глас да те жадуват
неспирно ден след ден.
И никога ръцете недкоснали...
напукани от сълзи и тъга.
Все тебе търсят... ти си другаде.
Сърцето ми сковано във ръжда.
-
Другаде след тук ще завали...
Косите ми ще изпият въздуха...
Недокоснали капчици едни...
Които струват цялото обвързване...
След нощ е ден, след мене е потопът...
Колкото попила съм и двойно...
Търсят ми косите три живота...
За да утолят си жаждата набола...
-
Ще завали пороен дъжд.
Устните капчиците ще изпият.
Въздуха става тежък изведнъж.
Мислите ми де да можеха да те изтрият.
Кажи ми, колко струват сълзите?
Цялото отиване и връщане?
Планът ти този път разкрит е.
Боли от поредното "последно" завръщане.
Потопът нека всичко черно да удави.
След мене нека спомена остане.
Все някога ще ме заобичаш. Едва ли...
На прах и пепел сърцето ми ще стане.
-
Разкрит от себе си е онзи будала
който с устни - несръчни и издайни -
преварва свойте мисли и дела
и забравя за последствията крайни.
-
Крайни листи, изписана тетрадка...
Тежи тя тон... може би и два...
И навсякъде моливът...
Е целувал сладко, сладко...
И навсякъде графитът...
Е оставял по сълза...
-
целувал ли си някога дъжда?
прегръщал ли си някога дъгата?
помилвал ли си новата зора
изписана цяла в позлата?
попитал ли си залеза кога
сълза последно е проронил?
усещал ли си жива свобода
с коси развети вятъра подгонил?
-
Някога дъжда ни носеше наслада.
А днес и от очите болезнено вали.
Дъгата след туй с мене страда.
Скръбно вятъра вее в моите коси.
Вчера със залеза умря и надеждата.
Кога последно слънцето над нас изгря?
На таз свобода черна е одеждата.
Аз искам дъжд от обич, не от тъга.
-
Дъга се появява и усмивка носи ни сега
Вятъра играе с нашите коси
Свободата носи ни наслада
летим с крилатите мечти
Залеза прекрасен огън във душите пали
притиснали сме се един към друг
кога последно сме се карали
не помним-минахме по нов път!
използвах същите думи много ми харесаха [inlovee]
-
Носи ни усмивка любовта.
Щастието грее над нас.
Играе си с двама ни сега.
Мечти обковани от мраз.
Вчерашния огън душите изпепели.
Притиснали сме в себе си порив нов.
Никога не тръгвай. Обичам те, помни.
Аз имам нужда от теб и твоята любов.
-
Носи ни усмивка...
играе си сега.
МЕЧТА,МЕЧТИ,наивка.
А СТАРАТА ТЪГА,
и огъня в душата,
изгаря всичко ново в мен.
Потисната земята,
пак ражда,ражда ден.
-
В миналото изпари се старата тъга.
Всичко ново е една надежда нова.
Изгаря земята. Пламва любовта.
Не вали. Но за дъжд винаги съм готова.
-
Вали.
Очаквания дъжд изми следите,
които нарисувахме със тебе.
Земята под краката ни е равна
и от мълчанието ни до лудост стене.
А аз не съм готова да те пусна.
Дъжда нима ще заличи
оная обич дето двама с тебе
рисувахме от сълзи и мечти.
-
Нарисувахме със тебе
някакво вълшебство
незнайно как
го споделихме с другите....
Нима възможно е?
Понякога дори нелепо...
Защо кажете,моля ви!
Защо ни съдите?
И чистата ни обич
в вашите очи проклето,
набива се ,
а после глупаво ни пъдите
От сълзи и мечти ме сътворихте,
и свирепо
ни обвинявате...
А влюбени не можете да бъдете...
-
Споделихме любовта си с чужди хора.
Някакво безумие бе всичко /и Ти/.
Нелепо е. Тежи ми таз умора.
Мечтите превърнаха се в сълзи.
Възможно ли е да сме истински,
както бяхме преди време?
Исках капка обич от теб единствено.
Ала ти реши всичко да ми вземеш.
-
Възможно ли е обич от сълзи
да се получи и да трае
Нелепо ли е в ЛЮБОВТА дори
да има някакво съмнение. И знаем ли
когато тръгнахме сами,
дали пък споделихме всички ТАЙНИ,
открити ли сме, или пък уви
на РАЗУМА ще бъдем все подвластни?
-
Любовта е отзвучала нота!
Ти не свириш върху мъртвите китари
длани спрял!
Разума отказва да говори!
Ще си тайна хвърлена със котва!
Ще се пръсне музиката
по телата!
И ще зашепти наново....
Затвори очи! Без сетивата...
любовта наистина е нота!
-
Пълзиш към мен студен потоко
навярно свириш тъжна песен...
И караш ме да стъпвам надълбоко,
да метна котва в скалист зъбер бесен,
да ми се струва света все по-тесен,
очи в очи да правя си поклони...
Оставям се реката да ме гони
да бягам бяг напрегнат, но и лесен.
-
Пълзиш,котва,по-тесен,поток
Пълзиш във мене като стара сянка,
която се сбогува с вечност изживяна.
Море ,унесено във сладка дрямка,
а после се събудило със пяна.
По-тесен станал му безкрая,
затуй се молило да му дадете още...
Но жалко,че поток е станало морето в края,
което само за вълни да си мечтае нощем...
-
Стара сянка е нашата любов отлетяла.
Сбогува се безоблачното ни небе с нас.
Бе ясно, че всичко ще приключи с раздяла.
Но след всичко, питам се дали не беше фарс?
Унесено морето притихва в тишината.
Какво ще остане от двама ни накрая?
Аз не вярвам, че покой ще намери душата.
Какво от туй? Ти своята на други раздай я.
-
Стара сянка остава на кея
от кораб отдавна отплувал,
и момиче скрито във нея,
със лятото май се сбогува.
Унесено морето забрави,
да изпрати по вълните,
писмото И написано с надежди
и запечатано с сълзите.
лятото,скрито,момиче
-
Скрито в сенките на спомена
Лятото оставя във мене копнеж
момиче бях сега жена съм прогонена
душата ми попари я скреж.....
-
Накъсани, сенките вият, скимтят...
Напреде не гледат, убиват се...
Съм тиха, не мърдам, не мога да спя...
Приличам на грешно отбиване...
Попари ме вятър, удави ме лъч...
А нямах причина да бъда...
Онази, която те точно улучиха...
Простих им, макар да съм друга...
-
Сенките изстри ги пак нощта.
Цветя попарени,главици клюмват.
Пристъпва без да бърза есента.
Сам съм,сам...И не се разсъмва...
нека,кола.стой,все пак
-
Клюмват всички мои си глухарчета...
И отнасят вятъра със тях...
Разсъмва се... Отива си гримасата...
Понякога студено е у нас...
За топличко се моля на нощта...
Тя пък тежко ме завива...
В тъжната си пелена...
Вятърът лети със Мен-Щастлива...
-
Нощта за наказание ли идва?
Или за свобода във плен?
А тялото не бързо ли политва
във мрака чер-във тоз почивен ден...
Не клюмват ли бедите победени
из призрачните мъртви часове,
и бягат от ужилване зелени
тез наши диви дневни бесове...
И търсим ли тогаз да се разсъмва-
когато само висшето гори,
когато само бъдещето гръмва,
и в миналото вплитат се кори...
-
Когато и въпросите са победени
от отговорите и техните стрели,
какво остава за идеалите сломени,
оп,не биваше да питам пак,нали?...
Може би - поредно наказание,
може би - прощалната беда,
но има ли все пак значение,
когато няма свобода?...
-
Може би ще си отидеш тихо
ще се махнеш,макар сърцето ти да изпитва тъга
ще се обърнеш и закрачиш плахо,
за да ми дадеш така нужната ми свобода!!!
-
Може би ще оцелея,
искам свобода,макар да знам,
малка крачка ме разделя
от свободното-до,,сам,,...
искам,макар,сам
-
Макар да има още много...
Пристани, гори...
Аз в средата им се лутам голо...
И залитам в плисък на вълни...
Не смея да съм твърда в избора...
Защо и как ще ни се случи...
Понякога виня и времето...
Че с друго и на страх ни учи...
-
Стоя по средата на нищото,
пътища край мене безброй
чудя се кое е излишното
а продължава да се сипе порой....
Кое да премахна от себе си...
Тъга,Душа или Сърце..?
дали да откъсна мечтите си
да полетя в небето-перце.......
-
Край мене пътеките безброй
се сливат с хоризонта без посока.
Никога не си бил наистина мой.
Просто ти беше греха ми и порока.
Излишното винаги изчезва от света ни.
Това се случи и с мен в твоя свят.
След всяко обичане остава праха ни
и надеждата, че един ден отново ще си богат.
-
Излишното ни трябва за да видим,
че нужното ни стига за да сме щастливи,
край мен безброй съдби умират
с илюзията,че били са живи...
илюзията живи
-
Без да искаме изричаме тотеми,
окултно кланяме се в фигурите сиви.
Петним се. Пишем писани поеми.
Това обаче ни поддържа живи.
Клониме към илюзията хитра,
наречена от някого греховна.
Топим ръце в водата със селитра,
изгаряме в видения лъжовни.
Делим се, после допира ще сетим
и спираме на грешки да се чудим.
Щастливи сме, а друг път ще сме клети,
потънали във съня си най-събуден.
-
поеми,сън,клети
Бяха изписани стотици поеми,
стотици бяха и трагичните поети,
които в сънищата свои клети
намираха лъжите отразени.
Стотици бяха думите и редовете,
що пътища безбройни трябваше да изминат,
за да стигнат хората и боговете,
за да могат във безсмъртие да погинат.
-
Погинат ли очите ти, съм сляпа...
Стотици пъти казвах ти го вече...
Но ти си горд и този недостатък...
На мен прехвърли, лоша ме нарече...
Редовете се изгубиха в лъжите ти...
Не те виня, че страх те покоси...
Но не е лесно веч да те събуждам...
Ти в гордост спиш безбройни, тежки дни...
-
Очите ти са по - красиви от дъга !
Не съм лоша , напротив - много съм добра !
Не ме е страх да го призная пред света !
Обичам те и до теб да се събуждам искам аз сега !
-
Дъга ли да ти свия във косите си...
Там ще и' е тясно до полуда...
Напротив - ще я пусна къмто птиците...
Да се разлее ярка и за чудо...
И за приказ, и за влюбени надежди...
Да хвръкне в цветовете и' света...
Обичам как мен прави ме на прежда...
От чувства и... събирам се в дъга...
-
В моето Сърце не е тясно !
Че те Искам не ти ли стана ясно ?
Чудо е за мене любовта !
Топли чувства и Красота !
-
Чудо е че искам те отново
но душата ми не знае как да спре...
и въпреки избягълите чувства
ти още топлиш моето сърце!
-
Въпреки,че се сбогува,
топлиш ме не само в спомен,
можеш ли да забраниш да те сънувам...
Не...пак ли съм виновен...
сънувам,спомен
-
Остави ме и тръгна без посока,
самичка в нощите сега сънувам
аз онзи сън (или пък истина жестока)
за онзи спомен, в който се сбогуваш...
-
Потъвам,искам пояс,
дълбока си,водовъртежна,
ще бъдеш моя Троя
или мечтата грешна...
грешна
-
Грешна съм и много грехове
запълнили са празното пространство
в препълненото ми сърце...
отдавам се на мъка и пиянство...
-
Мъка по недомечтаното,
споменът за празното,
болка,може би за изиграното
и безсилие пред ,,тясното,,...
може би,спомен
-
Може би от утре няма вече
да си само аватар и думи в стих
знам, че тръгнал си към мене от далече
от притеснение клавиатурата протрих :)
-
Утре ще съм снежните павета,
под краката ти-я виж...
тръгнал съм при тебе,Жулиета,
бързай да ме вразумиш... :)
виж,бързай
-
Виж ръцете ми треперят
правописни грешки тук редя
бързам, но не мога думи да намеря
как искаш тебе да те вразумя... :)
-
Как искаш да съм мисъл,
как искаш да играя...
това преди,аз ли съм го писал,
с ръце ли...не зная...
преди,не зная
-
Преди какво било е... аз не питам
от бъдещето мисълта ми се терзае
и до кога сред стихове ще скитам,
и до кога какъв си ще гадая...
-
И до кога ще те намирам
във светлината на екрана,
уморих се да се взирам,
следа от тебе няма...
следа
-
Следа оставила сам ала не
на цветния екран - монитор прашен,
следата май е в твоето сърце...
за теб дали това е знакът страшен...
-
Оставила си своя знак-
преплетеност от рима и лъчи...
познавам го-не ме е страх...
ще го последвам...даже да боли...
познавам
-
Познавам те от скоро, ала сякаш
това познанство е от вечността,
от твоето присъствие ми става топло... някак
докосваш се до моята душа...
-
ПОзнавам как докосваш суетата
и познавам как умееш да решиш..
всичко ..ти си красотата
докато една любов раниш!
-
Ти си една забравена вселена
умееш да се криеш, но защо
забравяш думичката - споделена...
Излез на яве... няма да ти сторя зло...
-
Излез,нали ще сме комбина,
дъждът съм аз,а слънце-ти,
забравяш ли,че сме родени в рима,
във проза нямаме следи...
родени,проза
-
Родени от случайна среща
в какво прекрасно същество
превърнахме се... няма грешка
за нас са римите не прозата...
-
В какво да те открия днес,
във птичката,която зъзне,
във ехото на моя лес,
във облака,зад който слънце ще надзърне...
открия,слънце
-
Открий ме в синьото на здрача,
във пурпура на изгрев нов,
дори в сълзите (ако плачеш)
аз съм навсякъде (бъди готов)
-
Дори да спреш да пишеш,
навсякъде ще съм в следи
на твоя дух...мириша,
сърцето ми от твоето гори...
ще съм,гори
-
Гори дъгата ми по теб
не искам вече да съм чужда
ще се науча от далеч
с целувки как да те събуждам...
-
Не искам аз нощта да идва,
гори последен слънчев лъч,
Дъгата с него ли отива...
ще го последвам...като дъжд...
дъжд
-
Дъжд от алени рубини
вали в сърцето... няма те...
душата тръгна си... замина
с теб... ала къде...
-
Няма те и в мен е празно,
от огледалото ме гледа някой друг,
в душата ми е някак тясно,
къде зарови моя труп... :p
някой,някак
-
Някой, някъде ми беше казал,
че ще срещна любовта
някак си обаче празна
си е все за мен нощта...
-
Все забравяш думички да сложиш,
а от там и аз не знам,
в сънищата си дали ще сложиш,
моя стих и моя плам... [lol]
не знам,дали
-
Не знам дали е от умора
или от тичане напред назад...
ах, какво сега да сторя
да изкупя своя грях... :)
-
Сьс какво да те накажа..
с бой или с целувка [lol],
резервирам си на плажа,
място в съботна нощувка...
място,плажа
-
Мястото на плажа... може...
даже и шезлонг с чадър
само дето се тревожа,
че до лятото е много път...
-
Тревожа се дали ще прегорим,
без слънце в тази зима,
дали в баналност ще се потопим
или ще ни спаси ,,онази,, рима...
дали,рима
-
Дали на пролет ще ни има
или ще сме си вече чужди
дали ще може тази рима
да ни събира с теб, когато сме си нужни...
-
Събира ни една надежда,
че всеки има свое цяло,
без нея все тъгата ни повежда
и цветното е някак бяло...
без нея,свое
-
Без болка своя дом ще сътворя
без нея по лесно ще го изградя
без измама и лъжанов ще е за мен света
-
Лъжата ще оставя пред вратата,
далече даже от съня,
ще сътворя от нея тъмнината,
да ми напомня за деня...
далече,деня
-
Далече ми се струва денят,когато ще се върнеш,
когато ще ми се усмихнеш и ще ме прегърнеш,
когато,че ме виждаш ще ликуваш,
когато нежно ще ме целуваш.
съдба,езеро
-
съдба,езеро
Съдбата няма пръст в играта
простичко наречена любов
или следваш правилата
или потъваш в езеро на самотата...
-
Аз ли не схванах, или някъде са се объркали правилата на играта ?? [mhmm]
До колкото разбрах, трябва сами да си изберем от предишното стихче думи, с които да напишем ново...
искаш още, да помълчим, душата, жаждата
Да помълчим минута само,
да помислим какво да си кажем.
Ще питам какво искаш още,
а после всичко ще сторя за теб,
Ще чакам, ще търся, ще будувам нощем,
ще опитвам, ще се боря да съм с теб...
Жаждата да утоля не мога,
Душата е безсилна да ти каже сбогом...
Ако съм объркала, извинявам се :)
-
После, Тръгнеш, За малко
Когато си тръгнеш, света се променя,
За малко съм жива, а после сякаш умирам.
И сякаш всичко във мене се сменя,
И да плача, не спирам...
-
не спирам,жива,сякаш
жива усещам се пак
не спирам да мечтая,копнея
сякаш разсея се сивия мрак
света отново искам аз да открия
-
открия, мрак, усещам
Открия ли във себе си частица,
от онази дето бях,
усмивки ще раздам стотици,
и не ще се дам на тях...
Онези дето чувствата ми взеха,
искаха сърцето да потъне в мрак.
Пресметлива да съм като тях,
Да усещам болка пак и пак...
-
Раздам ли малките си грешки...
Оставам гола и сама...
Като тях не стопля даже дреха...
Нито мъжка ласка, ни тъга...
По прежно влюбване. По истина...
Онези, скъпите неща...
Са ми светулките. Не искам...
Да залязвам без слънца!
-
Грешки хиляди направих,
и истината криех от света.
Себе си във друг оставих,
не показвах своята тъга.
Залязвам със слънцето тихо,
И раждам се отново сутринта,
Останало е още нещо скрито,
но не зная как да го изрека...
-
не направих от себе си човек
пропаднах без да искам
съдбата своя аз проклех
и зарекох се да скитам
щастието си да намеря не успях
скрити сълзи по лицето ми се стичат
безмилостен живот живях
без да знам какво е да обичаш....
-
Пропаднах там във мрака,
Останах сам самичка на света...
От грешките допуснати, проплаках,
И сама проклех гордостта...
Живях по свойте правила,
и само свойте стъпки следвах,
Но до къде отведе ме това?
Само затъвах, а не напредвах...
Съдбата ли да обвиня?
Не зная...
Успях ли след себе си нещо да оставя?
Едва ли...
-
Останах, стъпки, отведе, затъвах,
Останах сама в пространството празно,
в мрака на грозния ден...
Стъпки дочух в тъмнината -
последна надежда за мен.
Шума ме отведе далеч, някъде там,
къде слънцето не заспива.
С опит за усмивка - небрежен,
затъвах сама и унила.
То... в мен светът си е снежен...
-
Дочух, за мене се говори,
Била съм еди си каква...
Успокойте се бе хора...
Аз съм просто жена!
А може би ви пречат розовите очила?
Е, иначе бих била унила като вас..
Напразно ме обсъждате - не отразявам,
Отдавна спрях да чувам грозния ви глас...
-
Иначе съм тиха и водите ми...
Са от дълбоките, понякога...
Но за теб оставям плиткото...
Отворена съм като длан. С остатъка...
Отразявам светлия ти лъч...
И той прониква. Дъното ми гали...
Не се сърди, реките си текат...
Винаги. Не можеш да ги хванеш...
-
Отворена оставих вратата,
Може би ще дойдеш, не знам...
Ще поискаш ли да ме събудиш?
Ще целуваш ли със плам?
Ще хванеш ли нежно ръцете,
ще потънеш ли, без думи, във тях...
Оставям себе си на тебе,
и забравям коя бях...
-
Събудиш ли очите си до мене...
Аз съм най-щастлива на света...
Толкова отдавна все за тебе...
Мисля си и чакам утринта...
С илюзията, че ще дойдеш...
Себе си...
Лъжа често, лъжа се за всичко...
Без думи те помислям. Времето...
Е жестоко с вечната си истина...
че те няма/м/... в утрините мои...
-
Отдавна чаканата пролет вече е дошла,
с нетърпение чакам утринта,
да излезна,да играя чак до вечерта.
Улиците шарени от разцъфвали дървета,
ухаят на иглики и лалета.
Сега е моят час,да разкрия
хубоста си пред всички вас.
-
Вечерта ми е прекрасна...
След сутрината - изплаканата.
Ти си тук - с хубостта си опасна,
При мен си дошла - дълго чаканата...
-
аз съм прекрасна, но съм и много опасна
-
прекрасна е тази мраморна стена
сякаш ме гледа и ме мисли за
странна,но кой е странния днес.
С пурпурно лице и сини очи.
Не зная защо не мога да
спра да мисля за нея,но
и пак плача над нейното лице
-
Цялото сърце е вече твое,
вземи го, за колкото време желаеш...
Стори ми се някога, че сме летяли...
Мисъл...за онези водопади, за които мечтаеш...
Листа, трева, ухание на пролет...
С тебе имахме едно разцъфтяващо дръвче,
Такава беше любовта...ухаеща от радост,
Сега увяхна...подарявам ти раненото сърце...
-
Онези водопади високо в планината,
бурно шумят по цели дни и нощи.
Разнасят приятното ухание на пролет в гората,
песента на дърветата вятърът разнася на длъж.
-
Високо - в небосвода тъмен,
там греят твоите очи...
Далеч са, във самотните ми нощи,
Но разнасят с вятъра мечти...
-
В небосвода тъмен ГРЕЯТ
две истински звезди.
А очите твои пак се смеят,
ТЪЙ както си умеят-
отново ти ги заслепи
-
Очите сълзите забравиха,
пресъхнали като пустиня без вода,
Две тайни от себе си стовариха,
Смеят се пред идваща беда...
Истински се изморили,
да плачат...Но нещо някак си ги заслепи,
Тъй бавно...спомените с тях да крачат...
Не искаха - отрониха сълзи...
-
Очите сълзите забравиха,
пресъхнали като пустиня без вода,
Две тайни от себе си стовариха,
Смеят се пред идваща беда...
Истински се изморили,
да плачат...Но нещо някак си ги заслепи,
Тъй бавно...спомените с тях да крачат...
Не искаха - отрониха сълзи...
[usmivkaa] [namigG] [namigG]
Загадката в очите,
във двете ти очи,
ме истински омайва
и пак ме заслепи.
Не бива тъй, не бива-
и е просто НЕКРАСИВО.
-
Некрасиво е това,което изричаш.
Мръсни думи ти използваш,
наскърбяват те човешката душа
и дълбоко раняват моето сърце.
-
Душа дълбоко да погледнеш-
с очи..не стигат-с длани,с устни
и стигнеш ли я, вместо да я вземеш
да я целунеш леко и я пуснеш...
-
Леко с устни ме докосваш,
нежно галиш ме с тях,
настръхвам цяла аз в тоз час,
преживяване неописуемо очаквам аз тази нощ.
-
Галиш в този час
НАДЕЖДАТА у мене.
Че ти ще си у мен,
А В ТЕБЕ аз,
докато ме отнема...
-
Надеждата в тебе все още гори,
лъбовта на живота си чакаш,
щом дойде прегърни я,целуни я и й кажи,
че векове наред заедно да останете жадуваш.
-
В живота заедно и днес
и двамата се влачим.
А няма в ТЕБ протест-
мълчах И АЗ до днес,
това съгласие не значи.
-
:arrow: днес, заедно, съгласие, протест
Две очи те гледат отсреща ...
Ти не ги познаваш и не знаеш
колко дълго чакаха те тази среща.
Днес ти може би нехаеш
дали отново ще се вгледаш в тях,
но скоро заедно с тях ще замечатеш.
В съгласие със теб говорят, но дали е грях -
леглото ти желаят да споделят -
мълчалив протест, който се превръща в прах.
Сега сме близо, само предразсъдъците ни разделят,
но телата ни са вплетени в едно ...
Сега сме двама луди, които единствено чувствата владеят!
-
:arrow: гледат, заедно, говорят, луди
Очите ми изпити, влюбени ...
чакаха дълго утеха,
гледат те скрити, увехнали ...
а истината боли и ме мъчи все повече!
Заедно бяхме, недей да отричаш,
знам, че след мене отново ще тичаш.
"Не сега", "Рано е" ... други говорят!
Дали няма зад мене за тебе да спорят ...
Не знам, нямам и сила да мисля,
нали само за мене имаше време ...
сега лудите чувства съсипват ме и си мисля
трябва да преживея това бреме!
-
:arrow: не сега, рано е, очите ми изпити
Не сега... рано е... нощта още е млада
ще си тръгнеш със утрото, с първия лъч
очите ми изпити ослепил без пощада,
душата ми клета осъдил на смърт.
-
:arrow: утрото, смърт, първия лъч, без пощада
Утрото не е красиво...както някога,
Без пощада събужда със мен и мъстта,
Първият лъч...не е надежда...
Буди само желанието за смъртта...
-
:arrow: мъст, надежда, желанието
Там някъде скътана ...
действа мъст неразгадана!
Няма милост, камо ли надежда
всичко днес е скрита бездна!
Желанието за покой отдавна се зарови
в теб и мен ... душите тормози
-
ха,пак попаднах на теб [lol],приятно ми е kisskat [lol],а ето и моите думички:бездна,зарови,душите
...днес сякаш бездна е отворена пред нас
и всеки в нея спомен ще зарови.
Изпуснахме любовния си час...
В душите ни-вратите са затворени.
И този път е вече извървян,
следите зад гърба ни-заличени.
Сама съм тук,ти някъде си сам,
от всичко и от всички уморени...
-
:arrow: пред нас, извървян, следите, всичко
Пред нас нищо ново,
път извървян!
И стари пороци ...
и дъжд ... ураган!
Следите отавна
ти заличи ...
и всичко познато
от мене прикри
-
:arrow: заличи, пороци, ураган, отдавна, извървян
Затворена в молитва до амина...
Заличи зад корици, пороци ... ураган ...
Отдавна бледно в буквите се скрила ...
Душа сред полета над път извървян ...
-
:arrow: буквите, молитва, корици, затворена, душа, полета
Зад буквите - черни игли
аз скривам вечния гняв
що мъчи моите дни ...
Почернях,
изгорях
и изтлях.
Молитва бе моят протест,
илюзорна, жестока борба,
борба не за слава и чест ...
Жалка и коварна съдба!
И между жълти корици затворена
аз спотаявам мойта душа -
ограбена,
черна,
поробена
ще траури себе си тя,
дорде не дойде катафалката
да прибере тленния прах ...
След бръмченето на двигателя -
последния полет ще е крах!
-
:arrow: почернях, протест, молитва, ограбена
От тъмното гръмко почернях
и тихо събирам сега сълзите!
С мъката си остарях
и оставих в горещите длани мечтите!
Протест за живот бе моя портрет,
но отдавна забравих твойта молитва!
Прекосени са реки и морета ... завет!
Ограбена забравих, душата затихна!
-
Сътворена, намери, шепи, краде:
От шепи всемогъщи тази нощ
Събудих се наново сътворена –
Изваяна с любяща нова мощ,
А, може би, наново вдъхновена...
И Глас ми каза отдалече: „НАМЕРИ
Това, което вятъра от дните ти краде!
Със силата си майчина прости,
Че в косата ти белеят редове!”
И аз разбрах, че съм вървяла
Сляпа за най-простите неща:
Родена съм и съм живяла
В чужда, а не в моята съдба!
-
Тъмното, длани, забравих, душата:
Тъмното падна като перде пред очите
И в мрака с длани разтворих тъмата
Сънувах и всъност забравих тъгите
През делничната суета на душата...
Тъмното падна като перде пред очите
И засънувах невероятни любови
Които ще търся по пътя си в дните
Със обич и пламък през друмите нови
-
Длани, очите, душата, обич
Длани все още тебе чакащи.
Очите отново за тебе плачещи.
Душата все още за тебе тъжи.
Защо когато обич те измъчва има хиляди сълзи?!
-
Чакащи, отново, тъжи, измъчва:
Чакащи, очите изтерзани,
Отново поглеждат натам,
Дето тъжи изгрев за тебе
И измъчва се в своя си плам...
-
В очите ми дали ще прочетеш отново
ти болката на плачещо небе?
Ще видиш ли как измъчва се сърцето ми за тебе?
Щом теб те няма...как умирам, как погребвам своето сърце...ще видиш ли?
-
В очите ти с отблясъци на залез
отново криеш истини жестоки...
За тебе е игра и разумът го знае,
сърцето се измъчва...без посоки...
посоки,знае
-
Посоката ми е една и тебе сочи,
ала съдбата мостовете разруши,
не знам ще можем ли да бъдем още
или ще се изгубим сред мъгли...
-
Мостовете строи душата ми с надежда,
че има бряг отсрещен...
и през мъгли от истини поглежда
сърцето ми в посока..."грешна"...
надежда,има
-
Грешна съм пред всеки,
дръзнал да премине с мен
през пътищата ми нелеки,
влюбен, отсрещен, вдъхновен...
Грешна съм пред тебе,
моя скритичка луна,
не пулсирай силно в мене -
истина, сърце, душа...
-
Грешна и погрешна
истината е една.
Нямам никого отсреща
и съм пак сама.
пак, човек, бръмбар,
жабок
-
Мисля, че сте пообъркали играта леко...Според мен идеята е всеки следващ да си избира думички от предното стихче, а не сами да ги задавате...
Грешна, никого, сама
Грешна бях...а ти не прости,
И нямам никого сега,
когато най-много боли,
когато съм безкрайно сама...
-
думи?
-
думи?
Ти трябва да избереш думи от моето стихче, които да се съдържат в твоето... Правила...
-
Мисля, че сте пообъркали играта леко...Според мен идеята е всеки следващ да си избира думички от предното стихче, а не сами да ги задавате...
Грешна, никого, сама
Грешна бях...а ти не прости,
И нямам никого сега,
когато най-много боли,
когато съм безкрайно сама...
Бях. Ала днес никъде ме няма.
Липсвам. И съм ничия. И нищо.
Щастието е синоним на измама.
И съм сама. И толкова излишна.
-
Днес отново ще излъжа,
че не те обичам,че не съм сама.
Нищо няма в мен да трепне,
няма да пролея ни една сълза...
Най-трудната измама ще извърша,
болката във щастие ще предреша...
-
Eдна измама . Обичам те!
Болка се таи
в душата ти.
Аз разбрах,
но твърде късно,
че ме обичаш ти.
Видях те да
чакаш пред вратата ми
със сълзи на очи.
-
Сълзи се четяха в очи на измама ...
Стиснати клепки при топло сърце ...
немощност ... болка, тиха промяна...
клетно простенах Обичам те ! момче ...
-
Натежаха клепките ми от умора
от немощност сърцето се разби
а бяхме ли някога хора
едва ли...иначе нямаше така да боли.
-
Натежаха, немощност, някога, нямаше
НЯКОГА те обичах наистина,
Но НАТЕЖАХА ми висулките на времето
И с НЕМОЩНОСТ накичена,
НЯМАШЕ да разтоваря бързо бремето.
Едва ли щеше да обичаш
Начупените ми по ръбовете мисли
И щях да заприличам
На подпалените вече стари лисити...
-
[mhmmmm] Нещо май се пообърка работата.
-
Май много често се обърква тази игра [usmivkaa] :arrow:
Нека всеки следващ вади думите от предното стихче. (само от предното, та да има предизвикателство).Няколко думи, които се съдържат в предишния стих и които всеки следващ си избира сам.
:arrow:
Времето се изнизва бавно, бавно покрай мен.
И ето ме в пореден зимен ден,
застинала под снежните висулки,
а мислите ми бурно шетат със своите притурки.
Ред по ред разказвам свойте криви чувства,
но без въображение римите не прерастват във изкуства.
И оставам накичена с неразбрани оправдания,
а листите изписвам без извъртяни колебания.
И стоя застинала във своя зимен ден
и гледам как във миг от камъка студен
се разгоря пламък топъл, той вълшебен сякаш беше.
Защото пак във този миг влюбен името ми май шептеше...
-
Бавно отминаха дните,
и бавно отиде си любовта
бавно текат и минутите
от както душата ми овехтя.
Нямат смисъл твойте оправдания
чувства във мен вече няма
но някак ти се оказа изиграният,
оставам със спомена за любовта голяма,
така със мен оставаш и ти във вечността.
-
Оправдания, мрънкани чувства,
това ли наричаш любов?
Бавно у мене досада възкръсва
и ставам ЖЕСТОК и суров.
-
ЖЕСТОК, Оправдания, досада, възкръсва
Жесток е света на неизказани чувства
Пречупва, прекършва, гнети се във нас
Оправдания сам си измисля – удобни –
И всяка игра му започва със `пас`
За проверка на всички играчи сега
От досада, от нужда за лоши шеги
Възкръсва след `пас` във свойта игра
И печели от чужди животи, от чужди мечти...
-
чужди животи,мечти,прекършва,пречупва(не можах да различа точно кои си посочила)
Чуждите животи обича да отнема
и мечтите да прекършва.
Оковите й да пречупи иска всеки,
от тъгата да избяга вовеки.
:arrow: тъгата,окови
-
Хайде върни се ти,
с щастие ме надари,
и тъгата прогони,
и в сърцето си ме окови!!!
надари, сърце
-
ехеееееееееееей,
забравихте правилата пак! Ето ги отново:
"Нека всеки следващ вади думите от предното стихче. (само от предното, та да има предизвикателство).Няколко думи, които се съдържат в предишния стих и които всеки следващ си избира сам."
-
прогони,надари
Мъглата натежала ти прогони
и денят мой като слънце озари,
листата крехки ти разтвори
и с любов ме надари.
-
Когато се събудих бе паднала мъгла,
която скриваше изящно грозните следи
от тъгата чужда, зла,
която отрони моите сълзи.
Слънцето бе скрило своите лъчи
да не озарява бледото лице,
да не показва подпухналите ми очи
и захвърленото скъсано сърце.
И дъжд накрая заваля
погромът мой изцяло да изтрие.
Ръце разтворих, за да полетя -
накрая любовта успя да ме надвие.
-
Мъглата, казват, че е тежка, сива, хладна.
За мене тя е топла, мека пелена,
скриваща и мен, и слънцето, и всичко;
оставяща ми само мисълта.
Като пречистване е тя – мъглата -
прераждаща се в бисерна роса.
-
Като бисерна роса сълзи се стичат...
тежки,следи по дире си рисуват...
бавно към себе си тъгата отвличат...
от очите я премахват и оставят щастие те да обрисуват....
-
Очите ми със щастие са пълни,
особено когато си до мене
и любовта аз знам че ще покълне,
щом грее във душата слънчевото време.
-
Щастието съществува и е благодат.
Да го почувстваме, изживеем
и за него милеем като рядък уникат.
С очи отворени към света
В нас вечно да тлее - искрата на любовта.
-
В нас вечно любовта как исках да живее,
сърцето тя да радва и разсмива,
кат' слънчеви лъчи очите ти да греят,
усмивката сърдечна те прави още по красива.
-
Любовта огрявана от Слънцето,
винаги ще гори и живее,
щом трепти и тупка сърцето,
НИКОГА не ще спре да тлее.
-
Никога не ще спре се пред нищо,
със сили последни във боя пак първи дори,
сърцето вярва във правото свое - едничко
и за тази идея до края гори.
-
Сърцето – в основата то е на всичко.
Събрало в едно – ЧОВЕШКОТО.
Обичащо, страдащо дори и без нищо
Прекланям му се аз на него едничко.
-
Прекланям му се аз за всяко нещо,
при решението на проблем, за мнението вещо.
За всяко сторено добро, за всяка мила дума,
за всяка черна мисъл магически изтрита с гума.
-
Решение на проблема винаги се намира,
щом желание има и в спомени се преоткрива.
Лесно е да се руши, съсипва и заличава
Трудно е да се гради, улови и оцелява.
-
Трудно се гради една любов
и трудно тя се съхранява,
но за нея щом на жертви си готов,
тя през всички трудности ще оцелява.
-
Трудно е да се оцелява
в този динамичен живот.
Какво друго ни остава,
освен да потърсим нов брод.
Да преоткрием себе си и Света,
да бъдем по-добри, като полубожества.
-
За да преоткрие всеки себе си,
да сложи новото начало,
се налага да се върнеш откъдето си
или от новите парчета да направиш цяло.
-
На парчета разбито,
кърви отвсякъде сърцето,
тъга и скръб отвсякъде бликат
всички скрити чувства разкриват....
-
Парчета на капки в праха се разтърсват ...
- нощните мисли в едничкия сън ...
Докосваш ме сякаш небето е пъстро ...
Земята навява кошмари навън ...
-
Земята навява кошмари навън,
но в уютната сигурна стая,
не ми се събужда от реалния сън,
до мен си, аз друго не'ща и да зная.
-
Пъстрър е Светът около нас...
Пъсрти са и мислите ни в този час...
Да прекосим огъня и водата..
Да се отърсим от праха и нищетата...
Да изтрием с лекота думата САМОТА...
И успеем да достигнем до ВЕЧНОСТТА...
-
Пъстър праха вечността си потърси ...
Преброди калта уханна на труп ...
На слънце показа част от плътта си ...
А у него бият парчета на студ ...
-
Плътта уханна до себе си усетих...
и за миг в мрака замечтах се...
Към миналото върнах се...
и чувствата стари без да искам разбудих...
-
Чувствата стари във мен още живеят.
Притиснати силно от нова тревога,
напират и драскат, навън да излязат копнеят,
но да ги пусна страхувам се, просто немога.
-
Навън да изляза копнея..
но страхувам се че ще те видя с нея...
Като в куфър ме затвори...
и ключа дълбоко в себе си зарови...
Алчно любовта ми със себе си взе..
и правото да обичам друг ми отне....
-
Ключа към сърцето мое бих ти дал...
и сега съм обречен на печал...
Не исках аз да те нараня....
Но случи се, не мога да го променя......
Като затворена книга съм сега...
и тъна в собсвената си самота......
-
Тъне в собствената си самота,
Защо ли? Така е решила.
От страх ли към нещо може би тя
като мимоза сега се е свила.
-
Като мимоза нежна е тя....
срамежлива зад листата се крие...
Чака при първия допир топъл да открие..
на света красотата си да разкрие...
-
Защо ли? Защо?
Тя объркана е и не знае...
на кръстопът седи и се мае...
Не просто, защото така е решила..,
а защото е обладана от мрака на Дяволската сила....
-
Дяволската сила във нея живее,
за мъст вероятно тя още копнее.
Мислите тягостни в главата лежат,
но след сенките черни тя спира да тича
защо трябва те там да тежат,
като е много по-лесно тя да обича. :)
-
Мрак и тъмнина, защо постоянно гледаме към Злото?
Нима не можем ние да се потопим и слеем с Доброто?
Мислите ни черни, няма да оставим да ни победят.
Радости и копнежи нас ще обградят.
-
Черна групичка пристига и нас ще обградят,
авера ми намига: "Да се бяга няма тоя път".
Бяхме ние трима срещу цялата тълпа,
ала силна сме дружина, щом си пазиме гърба.
Не мина много време, атаката започна,
тупалки - тежко бреме, агресия порочна.
Всичко стана мигновено, не проследих развоя,
но още пазят съкровено спомен, раните от боя.
Признавам че не победихме там със моито другари,
но пък в битката родихме - трима верни мускетари .
-
Нас ще обградят и опитат да обезкуражат,
но приятелството по между ни, не ще развалят.
Заедно сме Могъща сила, която раздава покровителство
и закриля хората по света от мъченичество.