-
Идеята е да погледнеш аватара на човека, писал преди теб, и да изразиш това, с което го свързваш, или усещането, което оставя в теб, чрез стихотворна форма.
Надявам се да ви хареса и много се извинявам, ако вече има такава тема.
-
Няма и идеята е страхотна дано и другите да я възприемат, но мисля че е доста интересно
-
Идеята е страхотна!
Самотена вълчица гладна се скита,
през зимата да спаси живота си тя ще опита.
Не се плаши от вихрушки ледени,
нито от нощите студени.
Тя ще се спаси от зимата сурова,
за това тя е готова.
Ем, не се получи добре. Но дано следващия измисли нещо по-добро! [shame]
-
Ангел нежно дебне в мрака .
Страстно вие си снагата .
Мъничко на дяволче прилича -
все по дяволите тича .
Много се радвам, че ви харесва [shame] :) .
-
Ангелче съм аз
и любовта е моят глас
нежноста,завивка ми е топла
нужен ми е само стон и вопъл.
И теб ще те призова
да те обичам няма да спра.
Страхотна идейка.Браво, tlalala! [inloveee]
-
Няма по-нежно цвете от розата,
нито карамфила,лалето или мимозата.
Красиво, нежно и ухайно,
за нас истинско и много омайно.
-
Морето ревниво скри твоите следи.
Вятър дързък бялата ми рокля развява в здрача.
Дърпа я, нещо нежно и страстно ми шепти...
Няма те до мен,но аз няма да заплача...
-
Очи тъжни и поглед в дълбокото зареян
една плаха усмивка на целия свят
една нежност и дарена милувка
една жена ,и една приказка вечерна.
Гео,за теб,един плах опит да те нарисувам. [shame] [namigG]
-
Розата червена в очите ми остана,
заби се право в моята зеница.
Така съм замислена,че болка няма,
изпепеляваща красота тази греховна роза излъчва.
Розата прекрасна,ако можех за миг да я докосна,
без да се убода на неините бодли...
Бих била много щастлива,
бих я скрила в сянката на моите очи...
П.с...Аватара ми е ... не става за тази тема,затова поволявам на следващия да пише за нещо друго... [shame]
-
Тя е красива!
и сякаш самодива....
Поглед тъи умислен
Сякаш мисли си за мен.... [lol]
Такава красота омайна,
но защо е тъй потайна?
Не стана много добре,но.......Това е от мен [inlovee]
-
Мрак,самота,отчаяние,
изгубен блян,
тъмно,дълбоко обаяние,
попаднала в душевния капан...
-
А Той е силен и... самотен...
Изправил се срещу живота черен...
А Той е силен и... дълбоко...
Има нужда от спасение...
[shame] [shame] [shame]
[wish all my love]
П.П. Идеята е наистина чудесна! Аватарите малко или много пресъздават частичка от самите НАС!
-
Ръцете сложени са на сърцето,
най-искрено и чисто бие,
хубаво,младо е лицето,
то наведено е,от нечистотията на света се крие...
А знамето геройско,цветно,
фон най-красив,макар и необработен,
и чисто е,няма и едно петно,
обичта и патриотизма всеки правят богат....дори да е сиротен!
-
Вече лятото тече си...
И някои не чакат никак...
Разголват се и тъй им кеф е...
Смеят се и пеят... виком [lol]
По-късичка от педя дрешка...
Модна е и закачлива...
Може и да стане грешка...
Но все ще да е тя щастлива... [lol]
Пъстри цветове се шарят...
Косите веят се безгрижно...
И сякаш весело напяват...
"Всичко дълго е излишно!..."
[lol] [lol] [lol]
-
Три багри в нея се преплитат:
Във бяло цяло
къпе се изящното и тяло;
във цветове зелени
са очите и по детски оцветени;
а с краски алено червени
устните й са облени.
Във тях облечена е най-красива,
тя българка е - самодива ...
-
Тъй тайнствено увита в пепел сатенена...
От ливала, мека и ефирна кожа...
Енигматично прикрива нежно лицето си...
Сякаш ръка върху него ще сложи...
Някой далечен и страшен познайник...
Който издирва я с корист навред...
Някой... А може би той се спотайва...
Сред гънките сатенени... там... най-отпред!
-
Меката грация на черна кожа,
в която заровила е нежно лице.
Жена и котка - очи с отблясъка на ножа.
Какво ли крие това диво сърце?!
-
Изглежда вглъбена в своите мисли...
Изградили, запазили един свят различен...
Безумно красива, многолика и истинска...
Има нещо в нея... Тя умее да обича!
[inloveee]
-
Погледа - скрит,
какво ли се в него таи,
блян в косите обвит,
сърцето плахо майче се бои...
-
Изправил се сам и пак самотен...
Такъв ли ще остане той завинаги...
Героите превръщат се в спомени...
Но нередно е това... Прости ни го...
Изправил се сам и пак... самотен...
Внушаващ сила, респект и... самота...
Героят наш потайно е сиротен...
Едничък спомен ще запомни с обич това...
[inlovee] [heart__] [inlovee]
-
Красота мълчалива..
..самота красива.
Тайнственост скрита,
изящност прикрита...
-
А тя чака мечтите си, потънали в морето...
Главата склонена се тихо кори...
Че бялата рокля, обвила телцето...
Трябва траурна да бъде... А не да блести...
-
Очи затворени,
внимателно гримирани .
Усмивка нежна,
прикрита и небрежна .
-
Кукла ли е туй на твоя аватар
Че забравил съм си очилата, а съм вече стар
А бяхме млади, преди мнооого време
Сега обаче остаряхме, старостта е пошло бреме
ала-бала-портокала
ХА СЕГА ДА ВИ ВИДЯ ЗА МОЯ АВАТАР КАКВИ ЛИРИКИ ЩЕ СЪТВОРИТЕ [lol] [lol] [lol] [lol] :> :) :p
-
Какви джуки... направо завидни...
И тен като на препечено пиле си има...
Леко залитнал, ах, Боже прости ми...
Не разбирам от ритане... но пиша тук рима...
В черно облечен, защо ли тоз траур...
За своята съдба или тази на противника...
И пръстен показва, дали има право...
Има бедни футболисти... Ще отнесе строга критика...
[lol] [lol] [lol] това е от мен, ако не ти харесва... съжалявам :p
-
Много е яко - такива лирики харесвам аз
А футболистът май е женен, пръстенът е затова
Целува друга с тези джуки, да живее любовта
Малко черничък е, но пък як
В момента вкарва голче пак
Коя е тази самодива
Свела поглред тъй свенливо
На твоя аватар
А може би си е изгубила очилата
И в момента си ги търси по земята
Очите й играят и трептят
А може би смъдят или сълзят
А имаш в подписа си малко снимки
На момиченца мънинки
Готски са, радват очото
А на последното май му е лошо, горкото
-
Кой е този изродяга,
изглежда лекичко вглъбен,
търтил нещо е да бяга,
към вратата,бесен,устремен. [lol]
-
Само слънцето го вече топли,
в сърце, любов отдавна не мъждука....
насред облаци и мними вопли,
юмруци стиска той наслука...
-
И твоят поглед е самотен, приятелю...
И твоят търси по-други зеници...
Аз открих те, не страдай, приятелю...
А с тези замечтани очи на мен усмихни се...
И ти излъчваш сила, приятелю...
Това не е картинка, а частица от тебе...
Проблясък се вижда, усети го, приятелю...
Да ми подариш ти усмивка крайно е време!...
[toi e]
[gu6]
-
Наавела днес глава,
но несломена от деиствителността.
Очи потайни и загадъчни по своему.
Очи,пропити с мъничко тъга...
Косите лекичко се реят из безкрая...
Тъмнина обива цялата същност...
Но аз знам,ти можеш да я съживиш,
защото си от радост и емоция съвкупност!
[heart__]
-
Kaкъв красив спомен..
"Танцувай с мен"
каза...
любовта си ми доказа.
..Танц приказен ми показа..
Танцувай с мен сега и тук,
на всички против нас, на всички на пук!
-
Тъмни облаци кълбят се зловещо...
Гларус изписква проницателно нещо...
Скалите са остри, притискат Я духом...
А Тя обезверена мисли си глухо...
Че бялата частица от небосвода...
Може би скрила надълбоко е кода...
Който разшифрова самотния писък...
На гларуса бял... като нея орисан...
[inlovee] [heart__] [inlovee]
-
Малко гримче разпръсни,
тайнствено се усмихни ... .
Косите си небрежно разпилей
и като слънчице Света огрей .
В душата му надежда запали,
прозореца към нея отвори .
-
Хем показва, хем е скрита,
тя прозира през мъглата.
Но дори и с пелена покрита
се вижда - хубави са й краката :)
-
Миг замръзнал във вечността,
вечност впелена в красота.
Езика на тялото говори,
само то знае какъв грях ще стори. : ))
-
Цяла в бяло на брега
чакаш тази нощ незнайна,
за да споделиш с нощта
своята голяма тайна.
-
Оо, това е готина картинка
Дългокрака сексуална примка
Тази мадама страстна поза е заела
Кой знае - може пък да я боли корема
-
Ей го негърът - щурак отново...
С извите устни... Дали пък за слово?!...
Първо малко "У...у...у..." после пък "А...а...а"...
Май това ще да отронват тези уста...
С гъвкавост подобна има бъдеще кат балерун...
Само мъничко му трябва пудра и надутост на паун...
Но знае ли човек... може и тя да му е вродена...
Грубо рита топките наред... но дали на палци няма да е по-уверен...
[mhmmmm]
-
На двете котки блескат очите
макар на едната да са малко прикрити
Набелязана жертва дали имаш си ти?
Кого трепетно дебнат тез зелени очи?
-
Когото и да дебнат неиздаден ще остане...
Думите дотегнаха... Раничка ще стане...
Но както и да е... Продължаваме нататък...
Виждам аз поле... за изказване не кратко...
Черният цвят не е на злото отровно...
Той носи тъга, смърт, но и живот...
Черният цвят за мен е съдбовен...
Отговаря ми изцяло занапред и назад...
Красиво тяло, изваяно самотно...
Разпръсва поход, но също и нежност...
Лента от плад се увива... като живота...
И всичко е близко... Красиво... безбрежно...
[inlovee]
-
Фаталната жена е зная
проклятието, идващо от Рая.
Фаталната жена привлича
тя знае как да те обича
и когато най си влюбен
да почувстваш се загуден.
Фаталната жена красива
обляна е във сенки светлосиви
в ръцете като коте ще ти мърка
докато живота ти обърка.
Фаталната жена е зная
проклятието, пратено от Рая
-
Сред меката лилава пелена,
крие се образ тъй нежен,
образ на същество наречено "жена",
в красотата си изящен и безмерен.
-
На Демон той прилича устремен...
Каква ли е неговата цел...
От желание да открие нещо, окрилен...
Лети, изчезва... безкрайно е умел...
Изглежда тъмен... сякаш е злощастен...
Дали си няма никого в Света...
Ангел... Демон... за Мен са все еднакви...
Човек... Животно... все носи то Една душа...
[heart__] [heart__] [heart__]
-
Девойка, взела в топлото си лоно
самотно коте от паважа
тъй нежно стиска го, гальовно
за свойта самота да му разкаже
Препрели се в едно душите сродни
Споделят си и мъркат тихо в мрака
и тъй във приказки унасят се доволни
защото някой някого ще чака...
[heart__] [heart__] [heart__]
-
И чакаш ти, нощта е толкоз тъмна,
дъждовно е, в сърцето ти вали.
Дали за тебе утре ще се съмне.
Уплашена си, търсеща... Кажи!
Кажи какво вълнува твоите нощи,
кое ти пречи късно да не спиш?
Кого ти чакаш, а и колко още
ще издържиш без звук да промълвиш?
-
Извита си... изящно, но и страшно...
Кажи от болка ли... или от друго...
Овита си... В черен, нежен плащ...
Но дали не наранява те... По чудо...
Красива си... но някак е жестоко...
Дали наистина се криеш нейде там...
Прекрасна си... в свойта непокорност...
Но личи, че мъчително е да си сам...
-
А, ето и момичето със сведения поглед
Изпревари ме със стотни ти
Не се съмнявам, че за моята картинка
Пак нещо готско щеше да измислиш, хихихи
Отгоре пак две хубави крачка
фантазията ми разпалват
За разлика от моя аватар
Те изкушават и примамват
Зарадва ме и аватара по-отгоре
Момичето с примигващата крушка
Сякаш то мисли си "Режим на тока!
В "Електроснабдяване" ще вляза с ловна пушка :>!"
-
Знаех си аз, че така ще стане...
Пред Теб ще се шмугна, но не престанах...
Изчезна ми от погледа и реших аз да пиша...
Зная си, тайничко, че ще ме оставиш да дишам [lol]
Та пак моят любимец краси твоя профил...
Странно защо ли тъй се е запотил...
Загледах му фона... Ау, че червеничък...
Любим цвят ми е, както и черничкият...
И какао също харесвам... Много сладко ми е...
Шоколадовият тен направо в очите ме бие...
Само дето, таз физиономия не ми е вкусна...
Ама все пак ме разсмива... От хилеж ще се друсна...
На пода след малко... Какъв симпатяга...
Забавно е да гледам как футболист се напряга...
Завидни не са му джуките само...
Но и изчисленията в ума, що показва ги явно...
Какво остро пипе, какъв талант, Боже...
Е, какво да оспорвам... Футболистът да мисли май може [oops]
[lol] [lol] [lol]
-
Косите те галят по нежната кожа,
от страст и от обич очите блестят,
прегърнала котка шептиш й, че може
в гърдите да носи човешка душа.
А зад твоите гърди какво ли се крие,
това не е ясно ще схванем ли ние?
-
Нещо тайнствено загатва,
чувства на възбуда се надигат
има ли лице са мъча да отгатна
тази чуствено извита самодива
Лудо във фантазията тичат
образи прекрасни на момиче
с весели очи и дива грива
а дали на някой ми прилича?!?
-
Ето я и моята красавица неземна...
Но защо ли е тъй семпло замразена...
[oops]
Аз познавам този поглед, но доста по-друг...
С игриви пламъчета много и със смях по весело луд...
Аз познавам тез коси... Преминали метаморфози...
Аз познавам ги и знам... че нещо ги тормози...
Но сила има в тях... И тя е безгранична...
За Теб, красавице, няма крах... Защото НЕ САМО АЗ Те обичам...
:flyingkiss: [wish all my love] :flyingkiss:
-
Ейй, ето пак засечка
Дано това за тебе не е пречка
Вкарвам още 2-3 реда
За момичето с поглед сведен
А зашо е сведен той-от свян?
Или просто фейса й е много зян
Последното не ми изглежда вярно
Сори, ако прозвуча вулгарно :)
пак за orxideia
Грози ни пак режим на тока
На АЕЦ като затворят няколко блока
Мадамата добре това си знае
Седи замислена, на ум ругае
"Нещо пак ще ни прецакат
До ушите пак ще се оакат
Ще седим на тъмно, знам
Че акъл те нямат грам!"
-
На запаления футболен фен,
горещи поздрави от мен.
Уви не е проблема в тока,
че мислите ми в друга са посока.
Обаче с тебе весело ми става
наистана е нужно някой да ни забавлява
Засега това май стига
друг след мене да пристига [lol]
-
Красиво момиче,
нежно като бяло кокиче.
Самичко то стои
и чака следващите дни!
В тъмнината някой дебне
и силно го очаква
и може би то се притеснява,
за това такова изражение показва.
:p
-
Луд,луд,луд,даже ненормален,
готин рошльо кацнал на трасето,
поглед откачен вади - уникален,
смях буди,не си е виждал май лицето. [lol] [lol]
-
От мрака май си долетял
над пентаграм криле зловещи си развял
но от прочетено мисля че в сърцето
е нежно и ранимо в теб детето... [namigG]
-
От прозореца примигва светлината...
И все изблик разлива се в тъмнината...
Някак злокобно картинката изглежда...
Някак самотно красавицата поглежда...
Но нека не бъдем лесно заблудени...
Да отправиме взор към трепетите непроменени...
Уж за лошо служат, уж страх всяват те...
А всъщност надежда са... Те са ново дете...
Всичко красиво ни носи светлината...
Докосва тя благословените... И символизира децата!
Та разбрахме послание до лудост прекрасно...
Светлината пакостлива е съвършенство изящно!
:flowers: [I love you] :flowers:
-
Погледни надоло,
затвори очи,
дали отново,
криейки сълзи,
от една любов,
облечена в лъжи,
или нищо общо с това,
лежи в твоята душа.
-
Ето го и Него! Истински любимец мой...
Ето го! Прекрасен! Всеки иска Го за свой!...
Актьор неповторим е! И певец сполучлив...
Със сигурност незаменим е! И за жалост инатлив...
Не иска да участва във филма тъй човешки...
Единствен тъжен факт е... но от всички е най-тежкий...
Страхотен избор! Поздравявам те от сърце!
Прекрасен профил... С пистолет, опрян в геройско лице!
[a taka]
-
По невинно от Невинността,
по-красиво от самата Красота.
По-нежно дори и от Нежността,
всичко това е тя..
-
Сладко мече,
чудно мече,
в лапки стиска сърчице,
а валят край него цветове .
-
Отблизо тя е по-красива...
Макар да не и' се виждат краката...
Изглежда нежна, но и жива...
С поглед, мек като стрелата...
Коси обемни, някак свободни...
А облеклото - от другите различно...
Усмивката не е злокобна...
Тя е момиче... нетипично...
[oops]
-
Усмихват се там четири очи,
макар надолу сведени едните,
затворени,а пръскат пак лъчи,
събрали в себе си звездите.
-
Двама влюбени -
от щастие загубени .
Умихнати, красиви,
може би и малко диви .
Тяхна сила днес е любовта -
вечната, всемирната игра .
:)
-
Има българки безброй красиви
приличащи на на самодиви,
но да са за тебе брат,
трябва да си мнооого БОГАТ.
-
Ти авче гледам, че си нямаш...
Но пък може да поспоря...
Тема за това ми даваш...
С на ненаситниците броя...
Не разбрахте ли, мъже, най-после...
Че не всичко е пари...
Само повтаряте го и още...
Са били виновни всичките жени...
Няма чиста монета...
И сред жените и сред мъжете има ненаситници - прасета!
Аз картинка си имам, уви...
Тъй че нека някой, коментирайки я, да продължи!...
:p
-
То твойто аватарче е добре известно
Но стихчета за него ми идват много лесно
Чак сега аз забелязах за сефте
Че очички котешки блестят в прегръдката на срамежливото дете
Това каква порода е? Персийска?
Надявам се да не е някоя казанджийска
Но детето явно й се радва
На лицето му усмивка се прокрадва
-
Ах, моят приятел със сочните джуки...
Най-пръв обаятел... отново е тука...
И пак се засилил... Гол уж да вкарва...
Но дали е помислил, че психическа травма...
Ужасна, дълбока, невъзвратима...
Може да нанесе на врата от чужбина...
То магия ли е, чудо ли... такъв голмайстор страшен...
Ако над врата не се смили... Ще стане гаф опасен...
:> [lol] [lol] [lol]
Усмивката "моя" е опасно прикрита...
С хитричка воля тя е хищна обител...
На разни гальовни мисли, хапливи...
Очите блестят, но дали са срамежливи :>
[lol] [lol] [lol]
-
Не робува тя на суеверия,
а разчита на умения .
Свела е поглед - мълчалива,
като горска самодива .
Днес тя се учи на магия,
за да владее мистичната стихия ,
Иска да умее всичко нетипично,
да вземе изпита отлично
и да практикува бялата магия -
стара бабина стихия .
-
Красива и нежна отблизо изглежда.
А всъщност е силна и храбра жена-
готова сложни проблеми да урежда,
да се бори, да спори с всичко сама.
-
Ярки пламъци танцуват в мрака .
Пируват над човешката разплата .
Пречистват те отново нечия душа
и извисяват я високо над Света,
за да пребъде днес -
далече от човешкия регрес .
-
Невинна младост от теб струи,
пръскаш лъчи на жизненост и радост...
Живи,истински са твоите очи,
но ми се струва,че в тях скрита е някаква плахост...
-
Красиво изписани
и широко отворени .
Искащи, търсещи,
но не и молещи -
две очи любопитстват
и във живота се вглеждат,
търсят успеха
и дават утеха ... .
-
Приказно момиче,
буйно и чакащо
да дойде щастие...
С диви мечти
и истински цели...
Красиво момиче,
търсещо приключение...
Търси блясък
и дава блясък
-
Очи, красиво подчертани...
Очакващи промяна нова...
Изпълнени с мечти желани...
В приказния, тръпнещ поглед...
-
Едно момиче пред всички нас стой,
навело лекичко глава с очи покорни.
То за нови светлини бди
и светукат очичките му в мрака непрогледен...
Едни очи на истина,
очи на приказно момиче...
-
Предизвикателни, гримирани очи,
а лицето сякаш се е разтопило
и изезнало, изгубило се е или
за момент просто се е скрило [lol]
-
Ой, луди танци... главата се разкача...
И свят се върти, но какво от това...
Музиката пее и е съдбоносна задача...
Да се въртиш Ти все в ритъм... забавно е, а?
Косата размяташ и в нея душиш се...
Но следното движение дъх ти дарява...
Танцувай сега... До кога ще издържиш Ти...
Не е важно... Не мисли... Просто... Продължавай!
[a taka] [plezz] [plezz] [plezz]
-
Ой момиче с поглед сведен към земята
Тежки мисли май въртят ти се в главата
Седиш умиследна в мрака
Блестят само очите на котака
Който в твоята пазва се е сгушил
и гледа, сякаш пиле е надушил
-
Заради таз игра проклета,
Той остави своята любима,
Футбола - игра от дявола иззета,
не скромна,не красива,не мирима..
[shame]
-
Луна, а на фона и ангел,
разперва той свойте крила.
Дали ще политне нанаякъде
или ще остане при мен през нощта...
-
Страннико,откъде си?!
Къде отиваш?!Чий зов дириш?!
Нима песента недопята си чул...
или грешките свои на невинни души си обул?!
Колко сърца разтапяш на ден?!
И моето ли беше част от плана..
или всичко беше само за мен?!
Говори!Недей да ме мъчиш.
Не ме гледай с насълзени очи.
Едно дете ме пита всеки ден без глас,
"Защо си нямам татко само аз?!"...
Какво очакваш от мен то да чуе?!
Да му кажа,че странник е някъде...
И той чуждата грешка да обуе...
и да потегли след теб някога?!...
-
Искам да те държа за ръка отново..
Да усещам устните ти върху своите,
ИСкам..с тебе да започнем всичко пак-наново..
И да забравим грешките - и твоите,и моите...
-
Под простора на светлото небе..
и необятната тъжна луна..
чакам аз моята обич-обич да ми даде..
Чакам си нежното личице,
но само тишината пърха с ранени криле...
-
но истината една е - аз
никога не ще държа твойта нежна ръка..пак..
без теб в душата ми настъпва мраз,
без теб наоколо всичко потъва в мрак...
-
Тя прилича на кукла от филм...
В който загубила се е играчката...
И плачът и' нечут е бил...
А душата - убийствено смачкана...
-
Бяло е лицето,
а душата - котка черна
какво ли тогава е сърцето
на тази черно-бяла фея
-
Тя прилича на кукла от филм...
В който загубила се е играчката...
И плачът и' нечут е бил...
А душата - убийствено смачкана...
ей за ейтуй ти се покланям до земята!
:arrow:
С мойте танци аз убивам самотата,
И всяка болка,причинена от предател,
само в мойте танци аз намирам красотата,
Само мойте танци са ми истински приятел...
-
В розово облечена
на черното обречена .
Според чувствата си се облича,
но на тях тя не прилича .
Светът за нея е погром -
тъмен, жалък маратон .
-
Пред олтара е застанала - красива..
Но с болка пълно е сърцето,
Плаче,къса се душата,
Плаче с нея и небето..
Тя обречена е - черна клетва
прокълна я никога да не обича,
а красива и обичана да бъде...
и все някой на нея да се врича...
-
Дете, по детски озлобено
и пак така то неразбрано
с лице обезобразено
и детство пропиляно
Сякаш иска нещо да попита
или просто да покаже
че душата му е свита,
а да плаче сили няма даже
-
Танцува във вихрушката на лудостта .
сякаш иска да се състезава със света .
Тялото се движи в ритъм -
за душата непривичен .
-
Красива е като девица
на прага на живота
Току-що полетяла птица,
с цел, с надежда, с посока
-
Танцуваш ти,
но знаеш ли какъв е танца?
За теб май само важното е
да бягаш от миманса.
-
мъж в черно,с болка във очите - странник,
Вървял,и скитал се по улиците тъмни,
на собствената си агресия е пленник,
и тъй ще си остане..дори когато във душата му се съмне..
-
Moмиче красиво,скрило очите си
с черен грим и натъжено...
Но погледа издава,че е живо,
и че не е никак озлобено...
черното в контраст с красотата на едно младо,жизнено момиче....
-
Една жена-Дарила ми живот,
която аз безумно истински обичам,
с една красива,детска,искренна любов,
като на майка името й нежно аз изричам..
-
Тя гледа ме раздразнено,
страхува се от мен,
но всъщност тайно чуди се,
какво пък иска тоз от мен :p
-
"Ей,Страннико,Погледни ме" - казвам,
Виж ме,никак раздразнено те не гледам,
аз какво да кажа,какво да показвам,
с тоя поглед нищо не изказвам...
-
Хей, това шеги са само,
недей ти толкоз да скърбиш.
Дете си още, неузряло,
на мен недей опитва да мъстиш :)
-
Странник в тъмнина обгърнат
странник или просто непознат
Към светът е той обърнат,
но чужд останал е за този свят
-
Ах,как да танцувам мога,
Мога не само,АЗ умея..
Развихря ли се - хвърлям огън
и над себе си понякога се смея..
-
Черният и' грим размазан е...
И роклята красива е забравена...
Впечатление оставя, че не предава се...
Макар мечтата и' да е бездушно смазана...
И пламъкът на силната и' воля...
В погледа чете се иронично...
Доказващ, че отхвърля дадената роля...
И силно е момичето, дори щом е самичко!
[inlovee] [heart__] [inlovee]
-
Момиче,иронично грабнало черната котка,
иска да обича отново
НЕГО ДА ОБИЧА,него да желае,
с него да е.. не само пак,но и наново..
ЩАстлива ли изглежда,или пълна със тъга..
щастлива - не,по-скоро потънала в тъма..
-
Красива си дори със таз гримаса...
Косите ти - гарвански реки...
Приличат на подредена черна маса...
Която разделена е и събрана пак, уви...
На път прибрани са косите...
А ръцете - отпуснати и уморени...
Пътеките са светли към мечтите...
Последвай ги... за да откриеш жадувани промени...
-
За миг помислих си че е щастлива,
когато зърнах й усмивката красива,
но после разбрах че тази усмивка е ласка,
която иска да скрие болката с маска..
-
И всичко в нея символизира личността и'...
Гримът черен, размазан, контрастира с младостта и'...
И издава преясно черногледството нейно...
Но още е пресен... има надежда последна!...
:p
-
..И тя също вярва в съдбата,
мисли за бъдещето,
гали котарака,
Той единствен неин приятел остана,
Но..какво ли се крие под хубавата и премяна..?!
-
Поредна разиграта драма...
Болката е тъй голяма...
Че изтръпна тялото отдавна...
Борбата беше жестока, неравна...
И погледът пълен и празен е вече...
Някак несъвместимо, но факт е обречен...
Чернилката в душата, изкипяла е, избила...
Под очите разляла се е... Но не е попила...
-
Че си щастлива,пак ме лъжеш,
мислиш,че усмивката ти е кат' маска,
но тъгата да прикриеш ти не можеш..
и пази се от тая черна котка..може пак да те одраска [plezz] [plezz]
-
Детството отлита и не чака
за него да се сетиш ти
Като часовник бавно трака
и се нижат веселите дни
След време се обръщаш
към детството, а след това
С ръка сълзите си забърсваш,
а с тях размазваш и грима
И по детски пак изглеждаш
с размазания грим дори,
но очи засрамено не свеждаш,
надежда има в тези две очи
-
А ето и една танцьорка дива
Която друса снага похотлива
Небето е зелено, сняг вали
Но тя си денси като раз-два-три
Малко сякаш алкохол е пила
Но не се е разглобила
Дупето върти, кючеци мята
Всеки вика "Машаллата!"
-
Футбола му е любимата игра,
той не иска за жена да чува,
макар да бъде мила,нежна и добра,
той от любовта се винаги страхува [lol]
-
Не е чудно, че той е уплашен
Тук виждам аватар много страшен
Момиче с грим размазан
Гледа страшно от екрана
Даже мене страх ме хвана
:)
-
Ох, пак аз ще разяснявам...
Внимавайте, че няма да повтарям...
Може той от любовта да се страхува...
Но защо си мислите, че с тази муцка умува...
Вътрешно бори се той със страха си...
Че изпусне ли гола и прибере се в дома си...
Жена му "мила, нежна, добра"...
Ще го посрещне с точилка и тежка ръка...
Че семейното име с пропуск опропастил е...
Независимо колко пъти спасил го е...
Затова не мислете, че друго, горкият, си мисли...
Просто от неуспеха пред жена си се страхува... Фактите са бистри!
[lol] [lol] [lol]
-
Пак ли погледа е сведен,
пак ли криеш ти от мен очите,
хайде,покажи ми този поглед леден,
покажи ми жар - на слънцето искрите.
-
Ако те погледна... Крилете ще запаля...
Макар да се правиш, че идваш от Ада...
И звездата зад Тебе не ще Те спаси...
Макар и щастлива да е... Обречен си Ти!
-
... "Хей момиче, нека поговорим
на безброй въпроси ний ще отговорим ." ...
Хей душа, вдигни глава,
не прикривай онова,
което искаш да му кажеш
и на Света ти да докажеш .
Виж пред тебе кой стои
на красотата иска той да устои .
Но уви не можа да се стърпи
и сега ще се стопи .
-
Момиче толкова финно,
изглежда адски невинно,
рози стиска с двете си ръце,
изглежда че има добро сърце [shame]
-
Момиче толкова финно,
изглежда адски невинно,
рози стиска с двете си ръце,
изглежда че има добро сърце [shame]
:)
Малко шантаво човече
гледа тъжно надалече .
Застанало е то на фон червен
и сякаш търси новия си ден -
в светли багри оцветен
и с щуро щастие дарен .
В него няма болка и тъга,
а само нежна, шарена дъга -
символ на човешката душа,
скрита някъде в дъжда .
-
В нейния най-хубав ден,
в нейния сватбен ден,
отправя се най-красива към олтара
и чака своя нов живот,
цветята в нейната ръка искрят..
И истина е може би,че научиш ли се ти веднъж,
как живота се живее,
има после само нежен дъжд..
от любов и от разбиране :)
-
В нейния най-хубав ден,
в нейния сватбен ден,
отправя се най-красива към олтара
и чака своя нов живот,
цветята в нейната ръка искрят..
И истина е може би,че научиш ли се ти веднъж,
как живота се живее,
има после само нежен дъжд..
от любов и от разбиране :)
... дано ... :) , МНОГО красиво казано :) .
Две овчици .
Две душици .
Толкова различни,
но и толкова прилични .
Една любов, като коприна
нежна, крехинка като малина .
Тя ги свързва
и щастие им дава . :)
-
Красива - със букет в ръка,
престъпва тихо към олтара,
и сбъдва се нейната мечта..
сякаш е изпила любовната отвара...
-
Стъпка,след стъпка,само напред,
надолу към бездната пътят я води,
обвита в тайнственост,в огън и лед,
сред сенки орисана е вечно да броди...
-
Демон на злото-може би Господар,
който сънят ти идва да вземе..
приеми го като даденост,не като дар,
или може би като най-голямото си бреме...
-
Безпътна и сякаш сляпа върви
навижда ли че пътя в бездната опира
обгърната от сенки на спомени и омагьосващи мъгли
изгубила ума си от мъка, върви и не иска да спира.
-
Рано сутрин, още по пижама
Чува тя как някой винкели заваря
Оксижен безмилостно бучи
Разбужда всичко живо и сипе искри
Гледа тя примигващата светлина
И пъклен план се мъти в нейната глава
Съседът-селянин тераската когато остъкли
Усещам аз, как някой благо с тухла ще го навести
-
Явно сутрин ти спортуваш
бързо шортите обуваш
и от кросче изморен
си почиваш тук при мен...
за съседа вместо тухла здрава
мисля топло олио да се набавя
и докато пия си кафето
да го гледам как мърмори си и шета :>
-
Топло олио - даже горещо
не е тухла, но пак е нещо
Усетих аз, че плана е коварен
Съседът ще бъде доста зле попарен
Даже и моя негър-футболист му е натварен
Каза, че му е приготвил трик аграрен
Ще го гепне той пред блока през нощта
В тъмното ще го уплаши, да побегне презглава
-
Твоят негър явно е коварен
за да спретне номер толкова покварен
но ще бъде весело признай
само да не стигнем до фатален край.... :>
Старецът уж жилав ми изглежда
все след майчетата се оглежда
но дали ще му издържи сърцето
като му изкочи негър пред лицето
-
Не е гаранция, че туй ще проработи
Негърът и той човек е, и той душа носи
Ако срещата се случи в асансьора
Негърът ще сгъне – съседа е еб**ти пора
Пот отделя той обилно
И мирише баш на гнило
Лук яде, на лук мирише
Не може чак да се опише
Задушава даже пор-вдовец
Лукав е селския хитрец
-
А ето и една звезда,
факир в познатата игра .
Днес е важен ден,
а той е малко уморен ... .
Дали ще успее
отново победно да пее ... ?
-
Тц,тц,тц,коя е тази акробатка,
трик опасен изпълнява,
хлабава изглежда тази хватка, [lol]
но готин номер се получава... :>
-
Демон черен се изправил пред луната .
Иска да засенчи той дори тъмата ... .
Очите проблясват във мрака
и плува в тях страшна мечта .
Той нощем е силен,
а денем - малък и бледен .
Отдавна загърбил доброто,
той робува само на злото . :(
-
Сладко, щуричко момиче...
Нима на прилеп искаш да приличаш...
Наистина обесила си се различно...
Наопаки... Както те обичат...
И май добре ти е така...
Хихи... забавничко е... да...
И аз ти се радвам от сърце...
Почти правиш стойка на ръце [lol] [lol] [lol]
-
Аватар в черно-бяло
лицето сякаш заспало
котка над него бди
за зли хора всякакви
а когато се събуди
има да се чуди
как могла е да проспи
толкова много дни
-
Щура, дива откачалка...
Пак подскача като под пръскалка...
Весела е за нейните зрите...
И безразлична към погледите презрителни...
[a taka] [pleeeez]
-
Нежност има в това момиче
точно като мъничко кукиче
Всякаш самотна е сега
или е изпаднала в беда
а може и любовта да я е връхлетила
и нейното сърце да е посетила.
-
Сочен плод събужда в мене жажда
романтични мисли в мен подклажда
може би за декорация е на така разполовен
но на огнено сърце прилича ми на мен
:fireheart:
-
Огнено сърце...а някой пали огън в махалата
През прозореца в нощта блещука светлината
Тя гледа и си мисли "Няма да се спи -
да не би да е трабанта тва, дето гори"
-
Кога слезе от дървото,
та дотича на терена? [confused]
Вместо да гризеш стъблото
да те гледам на Герена. [lol]
И се чудя, и се мая
де ще му излезе края.
Футболисти кат маймунки
правят шантави муцунки :p
-
Все се мери,все се мисли за дебела,
как не и омръзна да се крие под дантела?!
Тя е всъщност слаба,но натякват и това..
че била дебела само и навират в носа..
[smeeh] [smeeh] [smeeh]
-
Голяма шариния,
съзирам тук ръка и пеперуда,
но признавам,трудно бе да ги открия,
в тази шарка луда.
-
Красиво,но неразбираемо за мен,
май съм леко изостанала пак.
Ще имам нужда от подготовка от някой друг ден,
да наваксам със материала,че ми е всичко в мрак... [lol]
-
Сред градския хаос и ред,
самотата призовава,
а тя се спуска с крилца безчет,
на пеперуди нежни...и хаоса отвява...
-
Май е окъснял той днес,
забързан в еженощния си стрес .
Мракът вече претворен е в зора
и вещае тя за него самота .
Събратята му вече спят,
защото те от светлината се боят .
А всъщност ти какво си
и в тъмни дрехи днес защо си ?
За какво ти служи таз дрънкалка,
която си държиш в ръка ?
Какво си бил преди,
от къде започват твоите следи ?
................................................. .
-
Може би подарък от любим...
Превърнал се в спомен незабравим...
Голяяяям Мишо с усмивка доволна...
Ах, как завидях аз неволно...
И радва, и топли сърцето...
И пее си песен детето...
"Тлалала" Мишо мой е...
Ах... беда... вдясно частта от кой е?! [oops]
-
Сълзи се стичат по тъжното лице,
свило се е от самота нейното сърце.
Момче коварно изиграло си е лоша шега,
заради това сега страда една ангелска душа. [heart__]
-
Тя облечена е официално,
гледа мъничко брутално .
Но пък косата е червена .
Може би душата е била ранена .
Сякаш всеки миг тя ще помръдне
и света на някого ще преобърне ... .
-
На лицето ми грейна усмивка
като видях тая весела мишка! [lol]
Искам да я гушна аз,
да заспя със нея в късен час. :)
-
Море безкрайно виждам,
блестят слънчеви лъчи,
а Тя така се е завила,
одеало от вълни,ах мойте мечти:
искам аз във водата да се скрия,
дълбоко в морския безкрай,
да съм водна нимфа,нежна риба,
да живея в дълбокия,прекрасен рай!!!
[not fair] [not fair] [not fair]
-
Нейният цвят е зелен...
И носи светлината си в ръка...
Клони - вени... скреж...
Плетат ореол край енигматична глава...
И криле си има различни...
Не еднотипни, като с ангелски пера...
Нито пък черни, прозрачнички ципи...
Като на демона, бягащ от нова зора...
Луната на рамото нейно е кацнала...
За да почине си малко от пътя...
Светлината в ръката дорде не е огаснала...
Свещта ще я води... и същността ще окъпва!
-
Сиво е...сиво е,сиво е!
Всичко е сиво - безцветно!
В сива блуза е - мила е,
Нищо че навън е топло,светло,
Сива е!Цялата е в сиво!
Кожата,коста,душата
може би,очите са и сиви,
не ги виждам от сивотата!
Небето зад нея е жижнено,чисто,
птици прехвъчат и пеят,
но не ги чувам,твърде е СИВО,
сивота ме изпълва,сълзи се леят!
Плаче,плаче в сивотата,
седнала на сивия прозорец.
Обгърната от безцветните пердета,
облечена в тъмния пуловер!
Господи,колко е сиво!
Сивота сърцето и изпълва!
Немога да знам,не съм сигурна,
но може би сивотата я погълва! [sad3] [mhmm]
-
Тайствена е тя като мракът и светлината,
но събира тя и двете във душата!
Не знаете дори, колко много болки и беди
това лице на младост е събрало...
Но всяко отчупено парче от тъгата
се е превърнало във отразяващо другите огледало.
От нея нищо не ще остане скрито,
защото умее да отвива всичко покрито!
-
И красива е и нежна..
на спомени тъжни ме навежда!
Чувствам в нея скрила се е любовта,
която някога заровила е тя сама.
Искала е да запази нечие сърце тя чисто,
но го е скрила в дупка и пищи неистово.
-
И красива е и нежна..
на спомени тъжни ме навежда!
Чувствам в нея скрила се е любовта,
която някога заровила е тя сама.
Искала е да запази нечие сърце тя чисто,
но го е скрила в дупка и пищи неистово.
Нямаш си напредстава колко много ти позна,
ще се опитам да отгатна аз сега...
Красива е, макар да не ще да го приеме,
някак красотата й се е превърнала във нейно бреме!
Затова плахо гледа отстрани,
стараейки да избегне излишните беди.
Но дълбоко във гърдите
пламти сърце горещо,
то чака само освободител,
който да го увери със нещо!
-
Таз мадама изглежда ми позната,
но името и нещо ми убягва,
бях и гледал майче под полата,
макар,че тъй не трябва... [lol] [lol] [lol]
-
Шегаджия май си падаш
няма лошо само да не пропадаш
с думи лъжовни
такива работи не ми говори ти любовни!
Така ако сваляш ти момиче
ще си останеш ти на тоз часовник кукувиче.
-
И ето я пристъпва, уверена в свойта красота
очите и блестят като мъниста, а косата вятърът развява,
бореща се за мечтите си, далеч от светска суета,
и от всичките жени с това се откроява ;-)
-
Драска тя разни думички... леко...
Сякаш не и' коства и капка усилие...
Но прилича ми всичко на пъзел... на Лего...
Ако не прочетеш всичко вярно... те очаква насилие [oops]
[lol] [lol] [lol]
-
Някога,много,много отдавна,
на върха на кула прекрасна,
живяла магьосница славна,
с поглед невинен и красота неясна. [lol]
Там от тази кула,
любувала се тя на залеза и на зората,
там за пръв път тя дочула
песен тъжна,песен от душата.
-
А от върха на кула съседна...
Наблюдавал я силен... самотен... боец...
С перелина червена... от вихър развена...
Той гледал, а душата му била тъжният певец...
Гърбът на магьосницата издавал увереност...
Но криел лицето и'... с красотата неясна...
И приготвил въже с лек страх и начумереност...
Певецът, за да узнае дали в лице не е ужасна...
Когато часовникът час за акт известил...
Залезът вече се красиво леел...
И тогава на действие се героят решил...
А що станало после?... Ще узнаеш, щом го чуеш да пее...
:p [lol] [lol] [lol]
-
Косите нежно ръменете покриват
Лицето бледо те добре скриват.
Седи на прозорец сама
и душата й е обзета в тъма.
Но дълбоко в очите притворени
има трудно преодолими спомени.
Слънцето обаче все някога ще изгрей
и през отворения прозорец ще запей:
-Дългокоске, време и за теб мила
да бъдеш ти щастлива!
-
Красиви черни очи,
дълги сияйни коси.
Застанала пред обектива,
красива,като самодива...
Излъчваща сексапил и страст,
всеки мъж би паднал под нейна власт.
Кожата-толкова нежна,
косата се развява небрежно,
устните притворени предизвикателно,
очите гледат обаятелно!
-
Желание изпитваш сякаш,
желание да го докоснеш и целунеш,
но в бледо синьо е обвит тоз момент на сладост.
Какво ще стане в слядващата секунда?
Кой ще се поддаде пръв на свойта слабост?
Като че ли ти нападаш, но той ще се предаде дори без бой,
по скоро почакай малко и ще е само твой.
Аз зная за тоз момент купнееш
и понякога отлагането му може да те накара да полудееш,
но почакай, още миг, още един път въздух поеми
и ще видиш как ще е твой завинаги!
-
Пак ли тази дама,със полата,
дето въшки търси във косата,
дето хвърля погледа особен,
сякаш моментът тук е неудобен. [lol]
-
Шегаджия май си падаш
няма лошо само да не пропадаш
с думи лъжовни
такива работи не ми говори ти любовни!
Така ако сваляш ти момиче
ще си останеш ти на тоз часовник кукувиче.
[lol]
-
И както каза някой по-горе
мацката няма грешка,
и по този въпрос няма какво да се спори -
има страхотна дрешка!!! :)
-
Едно любимо другарче
пред мене седи
И искам да знае
колко много я обича таз овца! :)
-
Цялата е тя едни красиви очи
през, които можеш да огледаш душата й!
А тя както се вижда е изпълнена със белота,
цяла чиста е и добра!
Но в ъгълчето на очите ти събира се тъга...
Това ме кара да се питам: Защо ли е така?
-
Красива кралица пред мене седи,
и тъжни отговори пълнят моите очи..
Защо съм тъжна, пита тя..
защото от мене неусетно си отиде любовта...
-
Красиво е това момиче,
но в очите болка личи голяма,
красиво,като цъфнало кокиче,
но защо любов за него няма...?
-
Копнеж един в мен напира ...
още миг и ще вплета устни с твоите сега ...
дъхът ти жарък в лицето ми се спира ...
моментът ще топли душата за вечни времена ...
-
Светлината Тя е! Част от нея е... и цялата!
Красотата и' пленява и разбива...
Голотата и'... облича същността и'... бялата...
В ръцете и'... всеки благословен заспива...
Водата Тя е! Само капчица... и океанът!...
Перата нежни от светлината и' ни галят...
Богиня е! На свободата е капанът...
Тя Всичко е в живота, що ни пали!
[heart__] [inlovee] [heart__] [inlovee] [heart__]
-
Стои на прозореца сама,
тръпнат голите й рамене,
тръгна си завинаги радостта,
кога ли болката ще спре?
-
Желание изпитваш сякаш,
желание да го докоснеш и целунеш,
но в бледо синьо е обвит тоз момент на сладост.
Какво ще стане в слядващата секунда?
Кой ще се поддаде пръв на свойта слабост?
Като че ли ти нападаш, но той ще се предаде дори без бой,
по скоро почакай малко и ще е само твой.
Аз зная за тоз момент купнееш
и понякога отлагането му може да те накара да полудееш,
но почакай, още миг, още един път въздух поеми
и ще видиш как ще е твой завинаги!
-
Тъй нежна и тъй мила,
с красота незнайна,
със вълшебна сила
и любов омайна.... :p
-
Има си тя рогца,
има дълга хубаво коса,
опашка дяволска върти,
с нея ти ще имаш куп беди!
Страстна но опасна е,
отивай-с поглед те зове! :p :p :p
-
Тя изплува, сякаш от безкрая
и отдавна е била отлъчена от рая .
Може би се бори със Света,
за да постигне своя някаква мечта .
А може би царува
там, където злото тържествува .
............................................. .
-
[inlovee] първо да спомена ,
че конете са ми страстта [inlovee] [inlovee] [inlovee]
Ето пристъпва гордо като коня от картинката,
черен дявол, силен дух, свободен като вятъра!
Но сам сред постуща,
обречен да не го разбират другите за това,
че мисли освободено, а не във рамки ограничено!
-
Яааа ... тука има и мулакта
Косата си игриво мятка
Несъмнено е красива, палава и закачлива
Негърът на аватара ми споделя "Нещо тука се надига"
Подозирам че ще си допаднат
Взаимно ще си се зарадват
Кажете мили хора и поети
Не си ли мязат тез душици клети
:) [lol] :p [lol]
-
Мязат си и още как
тръпне душата му в мерак.
Няма търпение и сили
с нея да се запознае
пък може и да се венчае. [cais007] [namigG]
-
А така няма да стане
заето е моето сърце
от най сладкото момче!
Какво ли виждат тез души?
Може би отражение на своите мечти?
Каквото и да вижадат то е необятно
като синьото море!
Привлекло погледите им
като падаща звезда в нощното небе!
Ако силно вярват в любовта,
ако не се страхуват да изрекат мечтата си на глас
то илюзията ще се превърне в реалност
и ще разтопи всяка надежда от невярващ мраз!
-
огън и страст кипят в моята кръв
за моето сърце се бори всеки да е пръв
а тялото ми усамотено
пори океана устремено
към нови брегове...
-
Зорки котешки очи
В мрака котката не спи
Дебне ме да се залисам
И вечерята ми да бастиса...
А отдолу - цял котак
В Африка мори ни глад
Никой няма да се двоуми
С мяу-мяу да се угости
Пълнена или с ориз
Със картофи или с грис
Ще я нарежа на парченца малки
Ще има даже за луканки
-
Застинал някак си във времето,
в на публиката полезрението ... .
Заснет в някакъв момент
как бяга с топката от конкурент .
Изцяло е погълнат той
от играта в тоз двубой .
Той се бори за успеха
и не приема "равен" за утеха !
-
Свързвам свободата с коня
и на него аз я определям.
Винаги устремен напред,
с развята грива
сякаш всичко му е наред.
Пори въздуха и небесата
и няма нищо друго на земята,
което тъга да му навява
и да не иска той да бяга. :) :)
-
Мое сладко бебче,
бягай да ти купим сладоледче,
че така на плажа,тъй горещ,
ще се изпечеш като хляб в пещ!!!
Или ако миличко ти предпочиташ,
в морето да отидеш поджипкаш,
да се малко охладиш,
но гледай само да не изгориш!
-
Тя опасна е и тъмна...
Но решена е на смърт...
Тя жена е... и осъмва...
Сама... с оръжие... пред съд...
Тя е черна и е светла...
Сурова... наранена, знам...
Нея мъка я преследва...
Затова жестока е без срам...
-
Плахост или дива сила,
вряла страст или якостта на камък,
какво богиньо ти си скрила
в този поглед,поглед от пламък...
-
Скрила съм това, що ти сам криеш...
Зад гърба на воина силен...
Ярко слънце се разлива...
И топли, пепели обилно...
Загадката остава си обаче...
Таз тайна кой ще я оплаче?
[lol]
-
Тя е красива,но опасна,
очи-изкрици има и е тъй прекрасна,
владее огнена стихия,
времето на злото мина и замина.
Време е за свалки и любов,
сбогом мъки и здравей живот!!! [lol] [lol] [lol]
-
На растение Тя днес прилича...
Тъй зелена е... и живота тъй обича...
А до Нея блещи се човече...
Що напомня ми... че Флората ми рече...
Красотата и' да пазим много дни...
Че листата ни спасяват, ако ги поим...
Зеленото безбожно и' отива...
Тя прекрасна е... Тя е ярко жива!
-
Огън и жупел се сипят
от погледа тайнствен,божествен,
а пламаците кожата щипят
и смее се богинята със смях неестествен...
-
Огън и жупел и при теб се сипят драги,
тъй мъжествен си на фона им - прекрасен,
как искам туй слънце мен да ме погали,
но знам че си ти и много опасен. [lol]
-
Тя царица е в зелената гора
и не знае, Тя, какво е самота .
Цивилизацията не признава,
но в приказния свят, Тя гората съживява .
-
Как приятно се люлее,
остава само да запеее,
колко ми е сладка тя,
обаче ще ти кажа...не на шега,
да внимаваш че ще паднеш,
и в калта,оцапана ще ти попаднеш. :) :) :)
-
Зелена.. скрита.. и тъй жилава...
Свежестта на мъки навява...
Години сякаш е презирала...
Всяка застрашаваща изява...
Нокти дълги... женственост... жестокост...
Малките неща разкриват всичко...
А до Нея седнало Джудже некротко...
Тя богиня е... на животворното огнище!
-
Тя има нежен, чувствен поглед,
като приказен природен изглед .
Лицето й се крие зад сияние,
а погледът блести с очарование .
Пред нейното невинно личице
се вижда нежно, малко сърчице .
-
Гори...изгаря всички грешки,
през деня допуснати изпива,
умората...и мъките човешки,
всичко зло с красотата си попива.
Лъчите - кървави...,но нежни,
последни са за този ден,
но до край те трепкът тъй небрежни
шмугват се да излекуват всеки наранен.
-
Душата пареща, ранена,
измамена, удавена в сълзи,
боляща, тъжна, спотаена
сред хиляди, безброй лъжи.
Сърце, останало непоклатимо,
макар наранено и разбито.
От същество безценно и любимо
било е то смачкано, убито.
-
Трудно е за този аватар,
да напиша аз стих цял,
мисля че е капка закачлив,
и супена лъжичка див.
В него има клюка,мъничко - на вкус,
и Бог знае колко смях,сложен е на "слух",
Червеното и синьото се смесват в лилаво,
и ето че получи се стихче цяло. [lol]
-
С нощта косите й танцуват
и вятър гали рамене й,
очите тъжни в мрака плуват
сълзи и кръв в едно преплели.
-
Oчи невинни като на дете,
но също палави и злобливи.
Воалът скрива всички страхове
от изказване на слова злобливи,
Но под маската има усмивка.
Личи, че която я притежава
не е лъжкиня или страхливка,
а е момиче, родено за слава.
-
Три маймунки виждам:
първата(без никой да обиждам)
е клюкарката най-висша,
уж е няма,а тайните разчиства...
Втората със синьото се фука,
и уж е глуха,а пък клюките раздухва...
Тратата се прави че не вижда,
но за лъжите на другите провижда...
-
Само тя сама е в нощта
Вятърът само я милва
Спомени в сърцето и нахлуват
Спомени които я изгарят...
ето я ....просто дете на нощта
дете ....дете с невинна душа.........
Дете но вече порасна
Сля се с тъмнината
Нея вече я няма....
Всичко свърши....
в онази яма...
-
Косата й е цветна градина -
красива, нежна и дивна .
Очите, от нещо пленени,
гледат напред устрмени .
Тя е красива мечтателка,
на Света обожателка ... !
-
Как обичам от тук, на земята, рая аз да наблюдавам,
безкрая тихичко да съзерцавам...
и този залез нежен как изцяло ме поглъща,
а слънцето за сбогом ме прегръща...
И небето като воал май спуска се над мен,
няма спомен от бриза студен...
и все по-влюбено гледам тази картина красива
и питам се... нима това значи да бъда истински щастлива... [inlovee]
-
Как боли, когато гледам тази мъничка картинка ... .
Тя докосва някъде в душата ми една прашинка,
която се бои от болката описана от малкото човече .
Как искам тази болка да изчезне някъде далече
и да не наранява никога и никого повече !
-
Каква тъга навява тази картина,
сякаш умира деня, нощ да се роди.
И гледка е това незабравима,
в смъртта си залеза гори... [inlovee]
-
Две красиви създания, две момичета смели...
Ръцете държат си, очите им греят...
Приятелство пазят, обич изливат...
Познават се истински, помагат си силно...
Красотата житейска в сърцата им грее...
За приятелки верни обичта не линее!
-
Огън виждам в твоите очи..
Но само огън има там,признай,
от тях ниикога не потичат сълзи,
и това на нашето приятелство завинаги сложи край!
-
В усмивка грее, днес искри,
навярно тананика нова песен.
В очите си тя болката прикри –
„Животът може и да е чудесен.”
-
Очите й - огромни черни дупки,
засмукват щастие, а връщат самота,
сърцето й - безчувствено, жестоко.
Тя - господарка на страха.
-
Скитница във град на мъртви твари...
В море от стенещи души...
Съблазнителна... разпалваща пожари...
Мокри, като призрачни сълзи...
-
Болката от лицето си не може да измие,
какви ли може да са нейните мечти,
огън във очите й се крие,
а,да..единствената й мечта си ти...
-
Клоун със царствена корона...
С тъмни багри във душата...
Седнал е някак със умора...
Която се чете по мрака...
Сенките очите подчертават...
Студени и безизразно добри...
Вятрове го брулят и вещаят...
Ще бездушен по- ще издържи...
-
Погледът тих загледан някъде напред...
Дали тя мисли пак за Теб?!
Очите сякаш търсят онази, последната усмивка,
и от гърдите отронва се мъчителна въздишка.
Целувката прошална приеми от мен,
а аз ще продължа да гледам към изгряващия ден ...
-
Малката коминочистачка [lol]
търси си сърцето
и след всяка направена крачка
все по-рядко поглежда тя небето...
-
Отново огън и... вериги...
В борба за свобода...
Някой моли "Помогни ми!"...
Но пречат времето и гордостта...
Недостъпни са героите...
И самотни са навеки...
Сънуват, че рушат оковите...
А всъщност... въплъщават се в портрети...
[heart__] [heart__] [heart__]
-
Последна целувка,последна въздишка
Може би жажда за живот....
Една мечта излетяла
една любов в миналоото останало
и ето я последната целувка
после ще ти каже СБОГОМ
-
Понася Тя на нежният гръб тежък кръст...
Слагат на косите от злато сребърна диадема...
И пръстена - обивка жестока - на нейния пръст,
Есенция от болка - това е пътят, който Тя поема...
-
Целувка.. лудост, но от страстните...
Двама влюбени, красиво...
Пак и пак... така прекрасни са...
Щото става мълчаливо...
Всеки зяпнал ги е, зная...
И си мисли бурни мигове...
Най-много стон да се смотае...
И после пак... настава тихото! :>
-
Тези устни са изсъхнали,
копнеят за неговата целувка...
Сълзите вече са пресъхнали...
А тя мечтае за една милувка...
Очите пълни с надежда,
коси от вятъра разпиляни...
Отново към небето тя поглежда...
Звездите в погледа й са събрани...
-
Тъжничка,самотна
седи една душа,
мъничка сиротна,
търкулва се сълза.
-
Толкоз мощ и сила в него са събрани...
Бори се винаги и единствено за доброто.
И в най-труден момент не ще те остави.
Изправя се безстрашен срещу злото...
Идва...С пламъците златни се появява.
От огъня бушуващ се ражда той...
И в миг образът му оживява...
За да може да намери покой...
-
Натъжена си отново...
сълзи напират в твоите очи,
сърцето сякаш е олово...
но не се отказвай-продължи... :)
-
Отиде си...отново лятото отмина,
останаха далече слънцето и морските вълни,
ала ще мине бързо тази мрачна зима
и отново ще ни греят жарки слънчеви лъчи...
-
Защо тъгуваш,ангел прекрасен?
Нима липсва ти любовта?
Да,животът е така ужасен
и ти тъжиш с ранена душа...
-
Свенлива е... животът я е блъскал...
И сега от яд, от болка, от обида...
Крие се... кръвта прозрачна пръска...
И чака... свойта следваща партида...
-
Уплашена ме гледаш..но защо ли,
Знаеш,че не мога да те нараня,
И гледам те със обич аз отново..
макар да съм единственото зло в нощта..
Ти само злото ми сърце плени,
Да,точно ти - ангелско момиче..
Претапям се щом видя твоите очи..
Но къде се е видяло Дявол Ангел да обича?!
-
В какво се взираш?
Дали това си ти?
Недей да търсиш...
Това долу са твойте сълзи...
В отражението са скрити и
твойте мечти,
Но там е най-важното...
Но там е най-вечното...
Но там е началото...
Там вътре, в огледалото,
така де водата...
Оглеждай се ,
докосни отражението,
така ще докоснеш и същността си,
душата...
-
Папсииии, много хубаво стихче си ми написала... Благодаря, доста ме впечатли, а и да си призная е едно от най-хубавите в играта! Браво! [kisss]
Пак сериозен, красиво студен...
Пак си загледан сурово във мен...
Но пак си и тъжен, защо ли така...
Стига мълчал си с пълни слова...
Кажи ми направо, безмълвно дори...
Окачил си си дрехите... не бързаш... стоиш...
И чакаш мълчаливо с пълни очи...
В които се виждам, но няма сълзи...
[gu6]
-
СТрах в очите ти съзирам
изумление дори... какво е
онова което на девойката тежи ?
Пръст на устните си слага..
истината - да мълчи...
Какво е тя в света
някаква си капка доброта ....
И пак девойката мълчи ,
любов ли е дето й тежи ?
Кой ли мъката ще потуши
и желанията ще възроди ?
-
Самотна....стъпваща на пръсти
от флейтата магични звуци тя издава
Не ръката си недей подава.....
Тя не е реалност
Виж поредната измама.....
Ще скита сама по света
с нейната флейта в ръка
Но ще бъда сянка.....
и само тихо в нощта ще пристъпва
А песента и волна...само тя ще се чува
-
Очите кристални как са се втренчили в мен,
а аз, безсилен, попадам в техния плен...
И ангелското лице пак ще сънувам,
ще сънувам как за душата жадувам...
А ти все така невинна ще гледаш насам...
Страхувам се да се влюбя, а ти да ме оставиш сам...
-
В червено обвита.....ще бъде тя
в червено обвита чак до смъртта
Жената в червено....
Жената на греха.....
Ето я сега.....кървави сълзи да рони.
Заслепена тя всички изостави
заслепена тя да живее забрави.......
Сега ще плаче и ще се превива
сега ще бъде червена самодива
-
По-красива от цвете в полето,
по-светла от всяка звезда,
тя закрилница е на сърцето,
името й е жена!
-
Пак страшен и пак е прикрит...
Очите размито му светят...
Прегръща копнежа си скрит...
И всички сега ще се сетят...
Че прегръдката всъщност от страх е...
Неосъзнат, но дълбок и красив...
Желание в черния мрак е...
Да бъде до болка щастлив!
-
Красавице, къде се рее погледът ти?
Какво изпращаш ти със толкова жал?
Нима остави те той с пропилени мечти
и без кавалер си за приказния бал....
[shame] [lol]
-
Целувката тази нима е последна
Нима всичко ще свърши сега
Нима любовта не е вечна....
Не не е така.......
Заедно завинаги да бъдат те си обещаха
Мнението чуждо те не разбраха.....
И ето устните последно се докосват...
И всичко свършва си така
-
Тиара на главата лъска...
Закичена е със цветя...
Пеперудата невинност пръска...
А очите като езера...
Планински, чисти и дълбоки...
Говорят много без слова...
Изгубена е тя жестоко...
В свойта тихост - младостта...
-
Красавице, къде се рее погледът ти?
Какво изпращаш ти със толкова жал?
Нима остави те той с пропилени мечти
и без кавалер си за приказния бал....
Недей без време красотата си погубва,
Едно момче е той - сълзи не заслужава,
И гордостта си ти недей загубва -
Нека сияние отново да те обкръжава... [shame] [lol] [lol] [lol]
-
Заедно бъдете........
не..не се будете
нека всичко сън остане
нека любовта ваша никога не престане
Нека таз целувка винаги я държи.....
-
Очи зелени,като райски гори...
Розови устни от коприна...
Сребърна корона в косите й блести...
Но защо той от нея си замина?
Принцеса на цветята красиви,
цветчета малки поставила в косите...
Но дните й не са щастливи...
Боли я от раните и злините...
И въпреки,че нежна пеперуда
оцветява дните й с цветове
живота й остава си една прокуда
и иска й се с любовта да умре...
-
Кръв, сълзи и страхове...
Влажно, скритичко лице...
Безсилие в краката и' отеква...
Сърцето от желязо се размеква...
И бавно, леко се разпада...
Бяла е... в немощна помада...
Но и през нея прозира самотата...
Тежка болест, за любов отплата...
-
Целувки нежни в нощта изпращаш,
но защо от мен продължаваш да се боиш?
Целувките си с вятъра ми пращаш...
Каза ми:"Не искам да ме нараниш..."
Но,любима как бих могъл да го сторя...?
Та аз обичам те повече от себе си самия...
И с всички сили за любовта ти ще се боря
чувствата си силни пред теб не ще крия...
-
Облегни се на мен... стената съм аз...
Недей се страхува, не хапя...
Малко студена съм, крия тук мраз...
Но за предпочитане е пред горещината...
Имай опора на моите сили...
Зная какво е сама да стоиш...
Недей се страхува, а просто опитай...
Виждам, че на крака не ще се задържиш...
Ела, облегни се, имай ми вяра...
Зная, че била си предавана често...
Главата склони, поспи и накрая...
Отново стани... да паднеш е човешко...
-
Изпръхнали са тез устни...
Жадни са за целувки,
а твойте са най-вкусни...
И най-нежни са твоите милувки...
Но къде си?Тез очи теб търсят...
А ръцете ми треперят...
И цялата земя ще претърсят,
теб,любими да намерят...
-
Уж крехка,беззащитна,
уж невинна и добра -
маска колоритна,
защото е жена... [lol]
Симулант професионален,
за нечие сърце - капан,
отправя поглед прощален,
а всъщност крои зъл план... [lol]
-
На луната вампири сенките хвърлят...
Земята край себе си той пък разхвърля...
Показва се - ковчегът му долу си остава...
Заровен за по-късно в тъмната му стая...
Кралят на нощта... а може би слугата?...
Докога ли все така няма да отгатвам...
Наметалото червено с кърви го завива...
От деня му по-ранени... сърце ли там покриват?!
-
Поглед отправен към Луната...
Звезди блестят в тези две очи...
Отново под оковите на самотата...
И отново толкоз силно я боли...
С ръка докосва своите устни
и спомя си отминалото време,
Когато усещаше целувките му вкусни...
А сега сама кой път да поеме...?
-
Дай ми болката си,мила!
Тази,със която си обвила
грижовно чувствата си наранени
и всички спомени в теб стаени!
Недей да търсиш другаде опора
Внимателно ръка ще ти подам
Ще те измъкна от затвора
че там,самотно ти е!Знам!
-
Разярен.....злоба и омраза го обвземат..
Страшен зъл и алчен.........
Днес готов да победи.,
Да бъде единствен
Да бъде сам.......
Да бъде победителят голям.....
За да оцелееш трябва да си като него........
Безпощаден и голям.......
-
Нежност има в малките очи
сякаш музиката в тях искри..
Ала и тъга едва доловимо блести
какво ли на детето му тежи ?
-
Пак ли ангели сънувам?
С тях да полетя как жадувам...
Присънват ми се бели, чисти,
и с тях запяват мойте светло сини мисли...
От тяхната мъдрост аз да се поуча,
спасение за греховете си навярно да получа...
И все сънувам ослепителната светлина
и ангелът пазител как рисува върху бедната душа ...
-
Съблазнителке, в съня му идваш всяка нощ,
със своите коси - сатен, го галиш.
Студена и безизразна стоиш
и грешни страсти в него палиш.
Отнемаш ми го със престорените си сълзи,
с усмивката си изпод вежди скрита
и той след тебе тръгва пак,
след тебе във съня си пак се скита...
-
Защо ли е толкоз унила?
Та нали е прекрасна,красива...
И душата й сякаш изгнила...
Ангел е,не е ли щастлива?
Да,ангел е тя,има криле...
Но не може да лети...
Любовта силите й взе
и почерни нейните дни...
-
Гонят я,кървави страхове,
потапят я в своята прегръдка
и сякаш между безброй светове
търси тя въздух - спасителна глътка.
-
Луната е единствният му приятел!
Всеки друг превръща се във враг
и на него гледа като на предател
който зло му мисли пак!
Звяр,но не от както се родил...
Живота му такъв го е направил!
Душата си със злоба е пропил...
и в тъгата си се е удавил
-
Хищна паст се тук отваря...
Страх обърнат от поквара...
В злоба, свитост, самота...
Нападаща във слепота...
И болка страшна се разлива...
Помрачава разума и застива...
Друго няма - само гняв...
Ръмжене, зъби... после грях...
-
Учудена или тъжна.....
изпращаща някой.....или чакаща
Какво изпраща тя.........
Може би последната глътка самота....
Но недей принцесо..изпраща любовта
Тя магията чудна е.
която завладя света :)
-
Седи тя изящно красива,
с поглед зареян в земята,
бе тя някога щастлива,
а сега е в плен на самотата...
-
А сега косите и' се стелят...
На път безпътен се разделят...
И сливат се пак там, където...
Се крие от болка лицето...
Падат, но ставане няма...
Тежестта им е твърде голяма!
-
Гледам и не мога да повярвам още,
нима толкоз бързо замени ме с друга...
Забрави всички тези нощи
или може би сама живях в заблуда...?
И всички мои предишни страхове
отново пред очите ми се съживяват,
туптеше влюбено едно сърце,
но ледени стрели го умъртвяват...
И вятърът,който играе си с косите,
оплита ги в заплетени кръстопътища
и липсват ми нощите и дните,
не искам да съм с теб само в сънища...
И загубих се сама в този кръстопът,
сама в мрака страшен,черен
и търсих любов за кой ли път,
но ти никога не си ми бил верен...
-
В очите пак чете се мъка.
Кой рани те, моля те, кажи...
Пак сълзи ли падат от разлъка,
а тялото ти от любов кърви.
А този поглед как изгаря...
пронизва и разтапя ледено сърце.
И злобата стените май събаря,
оправдава кръвта по мъртвешки бледите ръце...
Но любовта, знам, не те оставя,
как горят тези кървави следи...
а аз дали ще успея да забравя
болката, прочетена в красивите очи.
-
Красива като статуетка изящна.
Очи с огнен златист блясък,
отвътре пламенна,така горяща,
но живота й пропадна с трясък...
Сълзи от очите прекрасни валят,
крие лицето си зад рубинени коси
и дъх поема за сетен път,
без любов черни са нейните дни...
-
Кървава любов...това ли ти получи?
Кървави сълзи от които те боли!
Думичката "НЕ" така и не научи...
затова ти тъжна си,нали?
-
Вълкът е единак ... по природа,
роден е да живее и умре във самота,
да е жесток и да убива,
така прикрива своята тъга...
-
Красива и много секси е тя,
кожата й-матово кадифе...
С най-скъпата и модерна кола...
Всеки мъж сърцето си ще й даде...
-
В очите има сълзи,
сърцето пак кърви,
от любовта ти те боли,
а душата ти скърби ... .
-
В миг на красива тишина
обагря златния диск
облачните небеса
и всеки лъч е златен обелиск...
В залеза необятен
губи се всяка тревога,
в залеза всеобхватен
докосваш вдъхновение от Бога.
-
Свиреп,жесток........нереален
дали сърце той притежава
дали луната........сили му дава
дали е влюбен....дали обича.....
А изглежда лош нали.........
Погледни го той лети.......
Защото те обича....
-
Загадъчна, потайна,
малък мъжки блян,
тя е нахакана, омайна,
пъзел неразгадан.
Никак не е лесна,
но е красива и мила
винаги е интересна
със своята игривост.
-
Дали в легло с рози тя лежи
или в ковчега вечен спи ?
Красиви, нежни капчици живот -
с крехки ръце е той прегърнат .
[confused]
-
Скрива се... но цяла гама...
Цветове разпръсва ярко...
Отива си... на свойта дама...
Луната бледа... да и' стори място...
Тръгва си... Градът заспива...
Пламът огнен догорява...
Остава топло само мигом...
Слънцето залязва... драма!...
-
Какво видя в далечина?
Опиянени хора
от болка на тъга,
а в очите им...умора?!
Нима и ти си уморена?
Нима и тебе те боли?
Била си наранена...
от погледа на зли очи!?
Недей да страдаш вече...
На другата страна се обърни!
Ала не ходи и надалече-
така няма да спре да боли!
Просто глава извърни!
Защото кой заслужава
сълзите в твоите очи
да...притежава?
-
И аз ще се пробвам на тая игра. :) Пък каквото стане.
Звяр ли си? Така самотен,
скитник ли си - в нощта.
Търсиш нещо, търсиш някой,
някой притежаващ твоята душа.
Убий самотният си облик,
убий едничката мечта,
разбий отново чуждите надежди
увий самотното си сърце в кряв пролята,
от чуждите сърца изгарящи по теб.
Убивай!
И всяка следваща-поредна твоя жертва
ще се превърне в спомен рапилян,
ще помниш ти и тя луната.
Че някой се опита да ти отнеме свободата,
а в замяна ти душата му прокле.
-
Виж....дали боли...
Дали сърцето ти проби.......
Може би не е страшно....може би не е така.....
Не те е страх нали....
Такава ти си остани..
-
Сложи нехайно тъмните си очила
и ский очите си, изпънени с тъга
Стоиш умислена... мечтите ти са бели хвърчила
Дали теб някой нарани те,или просто не разбра...
...не е разбрал за светлият ти облик,
желаеш обич силна, но и свобода.
-
Болката красива е,нали?!
Понякога може да бъде и така,
нима странно е да те боли
и в това да намираш красота?!
-
Безразсъдно проливах сълизе
В черно забулих мечтите...
И в черно невеки върцето си ще облека
С кръвта си по пясъкът нежен
ще напиша истина една
Красива е, желана е от всеки,
мечтана и раняваща е любовта.
Но никой явно неразвира,
че тя е само илюзия една.
-
Пронизва студеното желязо сетивата,
от болка дори не мога да преглъщам,
но по-силно боли я душата,
когато в спомените свои се връщам...
-
Затворена във слоята илюзия неусъществима,
затворена е сякаш и душата и ранима...
Кръвни сълзи поливат и очите,
с кръв ще трябва да заплати тя мечтите...
-
Красива е плътта на жената...
жадна само за любов и сила.
Да, красивата жена е гладна
иска да ограби страха на сърцата
да влезе с нежната си зрялост
и да ви остави без душа.
Съблазън тя поражда силна,
и те ограбва, и те прави роб на любовта.
-
Боли,но кръв не тече,
боли,но плезя се на живота,
душата ми нивга не ще умре,
намерих аз своята посока...
-
Сълезите ти са толкова черни...
въглен-остатък от пламнал пожар,
но угаснал от думи неверни
от спомен болезнен и стар...
Ала моля те,недей плачи!
Сълзите черни избърши!
И дори силно да боли
недей да се обвиваш със вини!
-
Единствен, жесток, но справедлив
такав си ти , просто ТИ!
Единак избрал да бъде във живота,
различен от другите по посока...
Само в самотата си не ставай зъл,
а както до сега справелив в решенията си и добър!
-
Червеното цветът е на страстта...
Така говорят... така и аз си зная...
Опасна е... Чаровната жена...
Краката и' да мачкат пак желаят...
Да тъпчат смешните брътвежи...
На тръпнещите немощни мъже...
Устните - циркови манежи...
Играят... по пленяващо лице...
-
Тъмно е и се страхувам,
очите тъжни са без теб,
на силна не ще се преструвам,
няма те,в живота ми няма ред...
Ръцете свои премръзнали
с топлия си дъх топля,
думите са излишни,омръзнали,
раните болезнени чопля.
-
Поглежда тя със поглед мрачен,
но в него толкоз мъка има.
И коленичи покорно пред палача,
на който е любима.
Целият свят замира
и скрито е нейното лице.
Днес палача ше екзекутира
едно любящо, копнящо сърце.
-
Едно безжизнено тяло...
Две изстинали ръце,
сърцето й е умряло,
тя с него ще умре...
Розите и те посивяха,
отведе я болезнено смъртта,
устните завинаги онемяха,
угасна последната светлина...
-
Кръвта се стича по ръцете ... .
Болка се чете в очите ... .
Сърцето, разделено е на две ... .
А душата й за помощ те зове ... !
-
Нека тази усмивка щастлива
да се запази и през бурите зли
и през дните от светлина красива,
нека вечно на устните ти да искри! :)
-
Жесток, свиреп и хладнокръвен
във полумрака сигурен пристъпва,
ококорил поглед мрачен, тъмен ...
Щом види го човек изстръпва.
Размахва своите крила зловещи,
около него прилепи издават крясък,
а той изстръгва душите ни със клещи ...
Това е той - окото рентеген, пълно с пясък :)
-
Сякаш заспала вечния си сън,
чака любимия единствен с целувка да я събуди...
Цветя гърдите й красят, тъй както краси я младостта,
но разберете цветята като нея не са вечни,
тя чака своя принц във вечността...
-
Кой разроши ти косите
и остави този блясък в очите ?
Кой накара те да гледаш хищно
сякаш си препила с вино ?
-
Пращам ти писмо със изненада,
отвори го ако смееш
и ще сътвориш божествена балада
щом с овчицата заблееш. [lol]
-
Кой докара те така,
черничката ми овца,
в плик от спомени прежълтял,
да търсиш сърца?
Твоето къде ли се загуби?
Трудно е да го познаеш сред толкова други...
познай го по това в кого се влюби!
Zatoichi ето и за теб:
Потънал в мрак е ,
сякаш няма измъкване,
но енергия сърцето му владее,
енергия по силна и oт лунната светлина,
огряваща зловещите прилепи летящи около теб!
-
Дива страст в очите ти чета,
прехапваш пръсти от наслада,
харесвам твоята необуздана игра,
обичам дъха ти-вечерна прохлада...
-
Кръв и сърце на две разделено-
на камери..,вени,артерии...
Кръв и сърце от болка сломено
от твоите недостижими китерии
-
Дали си хищник или просо се предпазваш
Дали си зъл и силен единак
Прикривайки душата, зъби ни показваш
И да стоим далеч ни даваш знак
-
Луната ласкаво ме гали...
В косите ми-цветя заспали
своя сладък и спокоен сън-
те знаят-аз родена съм на вън!
Свобода е името ми второ
Ще ви разкажа и за нея скоро,
но сега,искам да се налсадя
на галещата ме луна!
-
На луната май сме двете в плен
в прикритеито на нощта сме силни
Надявам се съгласна си със мен
Господарки сме, а другите разсилни [namigG]
-
Съгласна съм с твойте думи!
Нощта и на мен завладява ума ми...
И не смяташ ли,че носи страст
това усещане за власт?
:)
-
Няма две мнения по въпроса май
страста, желанието и може би греха
на властта са верните сестрици знай
затова е тъй омайна кралицата на нощта
А дали ти си видяла как
уж се прашат от греховен мрак
а отидат ли на светло те
бързо пламват техните криле?
-
Красиво... думичка случайна...
Кратичка, но всичко в нея има...
Красиво... Ти и твойта тайна...
Пеперудени цветя в косите имаш...
Красиво... Луната пак е твоя...
И всичко отразява се у тебе...
Красиво... Това е думичката "моя"...
Прилягаща на Феята ми - Цвете!
-
От устните ти тъй жадувани
отлепя се целувка с топъл дъх
и превръщат се мечтите ми сънувани
в реалност покрита с пеперуден мъх... [namigggggg]
-
Прилепите - твои братя...
Будят те с писък в нощта...
Изглеждаш ми друг... с какво те опарих...
Та някак различно ме гледаш сега...
С тези очи... до болка познати...
Невиждани, но и толкова чисти...
С тази изкуствена блясък-позлата...
Различен си, зная, сред писъци бистри...
-
Щом изгрее на небето звезда-вечерница
твойте очи за живот се отварят
и усещам, че гледа ме тъжна зеница
и виждам сълзите в очите да парят.
Ала сълзите в цветя се превръщат
и капят като нежна есенна роса
и в странна еуфория те те обгръщат,
сякаш си във приказка за любовта.
-
Угасна живота в нея,
излетя нейната душа,
уби я злата фея,
своя вечен сън заспа...
Но с целувка и принц дори
да я събуди не ще може,
затвори завинаги очи...
Защо стори това,Боже...?
-
Защо кърви това сърце,
защо са тъжни очите ти,
защо се побира в тия бледи ръце,
кой го направи по-малко от дланите ?
Прибери си сърцето,
не го оставяй беззащитно
за да зарасне му е нужно време
не го оставяй... прибери го.
-
В скута капки кръв аз виждам...
Какво си сторила... кажи?!...
Отровена изглеждаш... искам...
Да помогна... моля... не мълчи!...
Плашиш ме... скиташ се сред мисли...
До една от тях за миг поспри...
За да мога туй, което искам...
Да постигна... не, не ме хапи!...
По-добре избягай... стой далече...
И морската си хищност забрави...
Дойдох при теб последна вечер...
Да изкупя тези кървави сълзи!...
-
Едно око изпълнено с надежда...
Едно око от мъка сиво...
Едно око...Към тебе то поглежда...
Дали някога ще гледа щастливо???
-
Кръв се стича по ръцете ... .
Някой пак ранил ти е сърцето,
някой пак потъпкал е мечтите ... .
А гримът размазал се е по лицето ... .
Но аз зная, че това сърце
ще намери своя лек
и усмивка ще краси това лице,
защото на любовта е този век ! :) [namigG]
-
Изпращам ти писъмце...
Хайде,отвори го...
Виждаш ли едно сладичко лице?
Агънце е-прегърни го...
И пращам ти много сърчица,
символ на любовта към теб,
агънцето ще порасне овца,
ала аз без обичта ти не ще бъда човек...
-
За сетен път си плакала
за убийственото "Обичам те",
което звучи в твоята душа
и прави безсмислени мечтите .
С всяка следваща сълза
това "Обичам те" избледнява
и може би ще си отиде със залеза,
за да стори място на изгрева
на едно ново, щастливо "Обичам те" !
-
Любовта ни сякаш е вековна,
като две дървета - сплели
клони в прегръдка греховна
с,която векове са съумели
да запазят любовта си нежна
от зимата студена,снежна...
-
Силният тъй слаб е всъщност...
Казвах ли ти го преди?...
Зад тази твоя хищна външност...
Знам - много болка се таи...
И страх... и още нещо мъчно...
Внимание! Далече стой!...
Вълкът е вълк, напада сръчно...
Но слабост има в силния му вой!...
-
Очи във скреж обивти!
Сълзи,ала във лед са скрити!
Нима тъга те е сковала?
Нима сърцето е предала?
Поглед втренчен в тъмнината
опитващ да съзре самотата...
Поглед на жена ранена
от болката дълбоко стаена
-
Окаяното състояние на силната заблуда,
това е всичко скрито в тайната натура ..
Ти плашиш се,обаче от кой??
От някой силен?Или от собствения вой?
Бягаш,бягаш далече ..
да не се настигнеш сама ..
Проклинаш и търсиш го вече,
твоето силно чувство за вина ..
-
Щастието издирваш май
със този глобус във ръка
и когато го намериш му предай,
че чакат го пред не една врата. :)
-
Могъщ,велик.......
нечувстващ болка и тъга
Но се питам аз....щастлив ли е сега?
Или зад тази сила
се крие едно голямо сърце....
Може би и той страда....и той щастие проси.....
-
Фантазия,представена чрез цветове ... .
Малко розовко мънисто - сърчице,
звездички шарени и топченца -
красят те нежно шията .
-
Каква феерия от цветове и звуци...
в такъв момент не мога да заспя,
когато цялата природа покрай мене
се пропужда и шълни ми очите с красота.
-
Момчето, застанало срещу теб: Изход нямам , застанала си пред вратата,
изход нямам, с този поглед как да не те оби4ам?!
Ти: Няма да те пусна, ако не си признаеш всичко
няма да те пусна, искам те в живота ми все така!
Няма да те пусна, желая те, кажи ми какво ще направиш сега [lol]
-
Необуздана,опърничева и дива
Наистина ли си от древния Египет?
Съмнявам се,за мен си самодива
лоша и добра,красива...справедлива!
-
Вълкът е вълк и колкото да викаш,
и колкото да плачеш и скърбиш,
единак ще си остане, обречен сякаш,
до края да вярва в някой измислен фетиш...
-
Седи сама под вековно дърво,
което като нея,точно,
е свикнало да бъде само!
Наистина изглежда непорочно...
-
Диви очи -
необятни звезди ... .
Крият, те, страстни мечти -
от никого неопознати,
но от много бленувани ...
макар и несподелени .
-
Щури, луди до забрава,
абе важното е купон да става!
С усмивки и настроение щом сте всички
ще сте щастливи и волни като птички (http://smilies.vidahost.com/contrib/blackeye/Lcool.gif)
-
Сексапилът от привидението
превърна се в капчици пот по челото
на мъжа, срещу нея, стоящ...
а тя парира всяко негово движение със своя смях.
-
Волна като птица във небето,
красива като пролетта
с усмивка скрита на лицето,
защото е жена!
-
Череп, глозган от влечуги...
Колко много туй боли...
Окапва лекичко плътта и...
Май остават си следи...
От причини и от следствия...
Страшното му предстои...
Плащ червен кърви за бедствия...
Прошката му си мълчи...
-
От мрак обгърната...
С блесящи очи...
От сенки прегърната...
А отвътре боли...
-
Кървав свят пред очите заиграва,
мрак в душата ми настава...
и прилошава ми за миг,
животът бавно си отива със зловещ вик...
Обърни се назад... погледни ме,
с думите си прокълни ме...
Виж, нищо от мене не остана,
кърви огромната ми рана...
Защото ти сърцето ми болезнено изтръгна,
без "сбогом" безжалостно си тръгна,
а аз останах да лежа върху студената пръст...
със жажда напираща за мъст...
-
Различна е, това не само от цвета на косата
може да се разбере!
Желае да е тъй буйна и фатална,
тъй както фатални са били към нея...
Две капки черни се стичат при лявото око,
а при другото порой изтекал е,
но никой няма да разбере,
какво е всъщност си изпитала, друг обрекал те е,
да го тайш във себе си!
Все да бъдеш тъй сдържано фатална
и на дявола жена, само че с ангелска душа!
-
С поглед вперен в безкрая
и коси развяти от полъха на рая ... .
Тя намислила е нещо
само дано да не е грешно .
Някак странна, снимката, изглежда -
сякаш жената с поглед те фиксира .
Косата й изглежда толкова красива
сякаш е на някоя вълшебна самодива .
-
Безгрижие обвзема ме без време,
щом съзра снимката невероятно мила!
Успява с лекота да снеме - бреме
тегнещо над мен с голяма сила!
-
С остри нокти устните си ще разкървавя.
Устните,които някога целуваха твоите две.
Проклинам се хиляди пъти,че сама без теб вървя.
Проклинам сърцето си,че само твоето име зове...
-
Искам само ти от мъката да ме избавиш
Да ме сграбчиш силно като падам и никога да не ме оставиш
Но знам няма те...само спомените с мене продължават
Болката за тебе така жестоко одължават...
-
Обичам да похапвам малки феи
с крехки пеперудени крилца,
минават през главата садистичните идеи -
от феята ще изсмуча всяка красота... :>
-
Гледам го и нещо в мен трепери ... .
Най - накрая аз видях лицето му
и то оказа се гнездо с внушителни размери
на ужасните влечуги, скрити в устата му .
-
Като в детска приказка без край...
Като в слънчевия рай...
Като плюшено мече добро...
Като цветенце свежо и радостно във едно!
Такива мисли ми навява таз картинка сладка,
като от корица на вълшебна тетрадка,
тетрадката наречена душа-
написана с мастилото тип-свобода!
-
Замислена,загледана в далечината
Какво гледа...незнае тя самата
Тъга и гняв в погледа и се преплитат
Нежността и да изтръгнат те ще се опитат
Но тя има толкова много страни
Тя е мила,нежна дори отвътре адски да боли!
-
В черно са устните сега
не червени както когато целуваше ги ти.
Макар с крила да мога да отлетя
не бих могла, прекалено много ме боли...
И все пак магията във мен
знам ще ми помогне да се върне радостта във мен!
Сега единствено искам да видя как страдаш,
да те видя как безсилен от болка в душата пропадаш
във бездната на самотата,
където лута ми се душата...
-
Безцветна ли си?...
Или тоз отенък...
Показва колко мътна е душата...
Не обичам мътност...
Сякаш е последно...
Преклонение, за миг, на зеленината...
-
Бродиш в сенките на мрака
и превръщаш се и ти в сянка .
В очите ти няма мека светлина,
а само ярка и злокобна студенина ... .
-
Най-мило,най-приятно
става ми когато зърна
щастието необятно
при което бързах да се върна!
Снимката невероятно сладка
стопля пак кръвта ми хладка!
-
Кръв... дали е извращение...
Жаждата за данък туй...
Или просто отмъщение...
Към самата Теб... поспри и чуй...
Това не ще да ти помогне...
Човекът страда, щом е сам...
Но винаги ще му се връща...
Това, което той е дал...
Затова недей отнема му живота...
Наранил те е... какво сега...
Струва ли си таз охота...
Да споделиш с убиеца греха?
-
Черните очи пронизват мрака,
пуснал свойте корени навред
Всяка твоя тъжна мисъл с трепет чака
всеки спомен от миналото взет
За да пак сред мъглата му да се изгубиш
Всичките си сетива мигом да погубиш
Но след мрака идва светлина
След всяка тъжна мисъл идва чаканата топлина
За да върне от пропастта с нова сила любовта!
-
Дръж си крилете изправени,
после кой ли тях ще пречупи,
не е лесно знам, че не е
но дръж ги изправени, чу ли ?
Гледай в мен сякаш съм ти ясна,
предизвикай ме с тез готови очи
да нападнат душата ми, черната
и после я изгори.
-
Пепреуда съм... с червени крила ,
отенъка им - цветът на греха..
Пеперуда съм.... с червени крила ,
попили от смъртта на моята душа...
Пепреуда съм... ще се изправя в прах
гъсеница бях.. ще полетя макар и сред крах...
-
А орисница със зелени очи
пак чертае съдбата ми.. моята.
Но този път думите й са зли,
сподели ми каква ми е ролята..
И над топката свела глава
тя замисли се дълго, но каза:
-Мило момиче, запомни това -
цял живот ти ще бъдеш наказана!
-Но кога, как и защо така?!..
Попитах я аз разтревожена!
-Защото в списъка на Света,
в графата "Нещастни" си сложена!
-
мАдре Миос.. Каква съдба Боже мой ;) Извини ме искрено се надявам да не се збъне предсказанието [lol]
Аз Съм вещица.
Една такава сладостна забрава ...
Аз съм вещица....
обърната нося пентаграма.
Дали някой някога в света ще разбере ,
знака на истинското ми сърце ?
Зад кървави устни и черни качулки ,
аз крия себе си зад стени от мълчание.
Пентаграмата казват символ на дявола била ,
дали не съм аз негова дъщеря ?
Нека си мисли света така...
ала от древни времена ,
пентаграма е символ на светлина.
-
Повелителка на земната магия,
определяща и мойта орисия!
Красива е душата в теб,
прекрасна е магията ти , мила!
Закрилнице, на цялата земя
закриляй и моята страна ,
знам красотата ще спаси света-
така, че направи я видна за човека,
който е олисан в свойте дела
и заспал е във безчувствена тъма...
Със свойте очи прозираш
неправдите и користта
нима единствена ти разбираш
тайните на любовта?
-
С разпилени от вятър коси,
тя върви, продължава по пътя..
Но със леко присвити очи!
Виждам погледът леко размътен..
Пак объркана.. отново сама,
изоставена, тъжна, разбита..
Продължава да скита в света -
неразбрана, но малко разкрита!
В тез очи виждам мъка и гняв,
много сълзи и малко усмивка.
Сякаш себе си откривам в тях..
-
Злобен поглед и качулка...
сякаш седнала си в тъмнината
на скърцаща и черна люлка-
притежание на Сатаната!
Дали наистина си Зло
или си просто наранена?
Може бе старото "добро"
си скрила в душата сломена!
-
Кръв по устните си има.
Неще признае тя ,
че вопъл е последен на нейната душа.
Ще каже в мрак и тъмнина...
" това кравта е твоя"
Ще си иде зад завоя ,
на стенещото нейно сърце
-
Господар е на света си личен,
ала го закриля с нежни длани!
Приютила мироглед различен
на мисли страстни и необуздани...
-
Кървят устните.От думите,които изрекох боли.
Косите черни вятърът в кръстопътища оплита.
Едва сега разбрах колко ценен си ми ти...
И сърцето ми горкото все за тебе пита....
-
До кръв ръцете си раних,
защото само теб копнеят да прегръщат,
с пожар от страст очите изгорих,
душата ми във ангел се превръща...
-
Устните сочни за грях са създадени
Да бъдат докрай и вечно на него отдадени
Със жар и страст в чуждите да се вплитат
За да всеки желан в мрежите на ласките си да оплитат.
-
Картинката е някак си противоречива ...
розовото носи радост на душата,
а съдбата на момичето изглежда е била горчива
и розовата радост сблъсква се с болката ... .
-
Веселичко,с цветята заиграно
От слънце и светлина е цялото обляно
За радост и забава винаги е то готово
Да дарява света с щастие и свежест отново и отново
-
Изоставиха ме всички,на които вярвах сляпо.
Напуснаха ме без "Сбогом" да кажат дори...
Сърцето ми някога се чувстваше богато,
а днес от болката голяма безспирно кърви.
Захвърлена от всички,като ненужен парцал.
С разтекъл грим от горчивия плач...
Колко ли обич някога си ми дал?
Защо от спасител превърна се в палач?
Безпътна съм...Развратена от всички хора...
Забравена завинаги от щастието и любовта...
Оставям след себе си само печал....
Единствено остана с мен сивата самота.
Никога чувствата ми искрени не бе видял.
-
Нежно се преплита люляково,
светло,тъмно,до черно...
Тя цвете е нежно и хубаво,
и плаче сякаш,със сълзи кадифени...
-
Красавице, май отвътре разкъсваш се?
Кому душата си млада ти продаде,
на милиони парчета разпръскваш се,
кой сърцето ти така окраде?
-
двама млади думички редят.
Телефона ги разделя за кой ли път.
В сянка тлее той , тя с решимост лека
обича го напук..
Самотата му краде , обладава нейното сърце
-
Толкова увереност и власт излъчва тя
Сякаш в ръцете и стои света
Но погледнеш ли очите маслинено зелени на мига
Виждаш колко е невинна,неуверена нейната добра душа
-
Защо размазан е гримът ти?
Отново ли си плакала?
Отново ли никой не чу гласа ти?
Винаги напразно си чакала...
-
Думите , които казах скъпо плащам,
виж душата ми напусна ме откакто няма го животът,
тоест няма теб...
Всичко е безлично, в белота потънала в смъртта,
сковано е сърцето в лед...
Сама направих си това..
осъзнах какво погубих и реших сама
и себе си да погубя,
тоз живот празен стана без аления цвят на любовта,
а както се вижда-напуснал ме е той сега!
-
Тигрица е страстна...
Пази се,защото хапе тя.
Не знаеш колко е опасна
и колко хищна в нощта...
Внимавай!Не си играй...
хищна кръвожадна котка.
Опасна е много,знай.
Никак не е кротка...
-
Защо си причини сама това?
Пак ли тук се е виновна любовта?
Или и други причини има?
Не една, не две , а повече дори...
Край на живота си решила да сложиш-мри,
щом си тъй решила, но не забравяй, че
както до сега
в смъртта ще бъдеш неразбрана и сама...
Но все още очите гледат,
има надежда,
надежда за твоето наранено сърце,
което си опитала да извадиш с двете си ръце!
Но уви то все още иска да живее ,
още не му е времето дошло
затова въпреки болката голяма
не се е предало, просто не е могло...
-
На пръв поглед е хищна,
но кротко е нейното сърце.
Тъй че,плахостта ти е излишна.
Тя търси някой обич да й даде.
Всички страхуват се от нея,
ала тя иска мъничко любов.
И чувства се така самотна,
ще чуе ли някой нейния зов?
-
Рус ангел,
паднал от небето .
На земята той разбрал
как може да боли сърцето .
Тук очите пълни са с тъга,
а пред него - локва с кръв .
Мечтае да е отново при цветната дъга,
а не пред локвата с кръв .
-
О, виждам Стюард смелото мишле
Любим герои на моето дете.
То на заден план е май аптечка,
Да често да Снолбел играта става плачка
-
Толкова е пъстроцветен разкошният и силует
Събрани са в косите и цветята на света
И сякаш от вълшебна приказка някаква е взет
Да показва колко много красота е събрана в женската душа
А Луната как приказно в лицето и се отразява
Страхотна сила в лика и въплъщава
-
Хладна розова печал...
Виновен си за тъгата ТИ.
Какво в живота си ми дал,
освен хилядите сълзи?
Какво за мен направи?
Излъга ме,че ме обичаш
и после ме остави...
Дявол си,а на ангел приличаш...
-
Довърши ме! Хайде довърши започнатото!
Бъди милостив поне накрая!
Толкова обидни думи и лъжи, със тях не ме щади,
поне сега довърши ме- прати ме в рая!
Какво толкова , виж ме аз съм на крачка от смъртта
тялото ми живо е , но душата ми уби, отдавна тя умря!
Довърши започнатото, освободи ме от оковоковите на тленността!
-
Ммм,похотлива тигрица
хвърля погледи примамливи -
примамва невинната душица
и изяжда я с очите си красиви.
-
Красив си, Звяр...
Не в лице, а във душата...
Страхлив си, Звяр...
Във сърцето, не в ръката...
Посмей веднъж...
С друг някого да тръгнеш...
Макар че, Мъж...
Същия не ще се върнеш...
Ще бъдеш Друг...
Но по свое му еднакъв...
Звяр сред зверовете...
Но видял светулка в мрака...
[inlovee]
-
Нужен ли е този мрак...мила,
нима във траур е душата,
защо искрицата си скрила
далеко нейде във тъмата...?
Да,видях вече светулката,
видях я още щом те зърнах,
но къде й е гъдулката,
защо във сенки се разгърнах? [inlovee] [inlovee]
-
Повелител на жестокостта
или привидно е така?
Не искаш никой да те достигне,
обкръжен от псета си верни,
пазиш се някой да не го открадне-
твоето сърце не даваш на хора долни!
Затова сега обикаляш по света,
да всяваш страх и почит.
Така се пазиш от любовта
и някой да те опознае под плащта на жестокостта...
-
Пристъпва тихо
в сенките на мрака
очите светят, котешко зелени
и дебне своита жертва
тигрицата, която във мене.
-
Поглеждам през прозореца замислена
и виждам колко мрачно е навън!
Унила,изтощена и потисната,
как искам да си просто сън!
Един кошмар безмилостно жесток,
неканен гост в съня ми!
В живота ми най-страшният порок-
безмилостно ограбващ личността ми!
-
Черно-бял животът ми стана,
откакто ти си тръгна...
Цвят светъл не остана...
А как копнея да те прегърна.
Днес изгубих аз ума си,
с поглед те търся в далечината.
Но само аз чувам зова си
и отново ме поглъща тишината...
-
Днес пак си толкова красива...
Очите небесно сини проникват през мен.
Днес чувствам любовта в сърцето си жива.
На устните кърваво червени попадам в плен.
И с грима размазан пак си приказка нежна,
а дълбоко в душата - кралица снежна.
Но позволи ми ... на красотата ти да бъда роб.
Омагьоса ме без думи ... твой ще съм до гроб.
-
Като фея на здрача в съня ти ще идвам,
ще нося ангелско лице,
ще те целувам и ще те милвам,
но за теб не ще имам сърце...
-
Последна глътка живот
във тоз балон , е ето миг и ще се спука,
животът дъхът ми ще спре...
Страхме е от смъртта и от тленността
това в очите ми всеки може да го прочете,
но незнайно как така,
сама се докарах до тъма..
-
Тя е дива като амазонка
с кожа багрена като тигрица .
Тя е дива, но и крехка
като пъргава, ефирна птица .
-
Маргаритката сега ще ми подскаже.
Отговор на въпросите ми ще даде.
Дали ме обичаш ще ми покаже.
Сърцето ми най-после ще разбере.
-
А тя върви... върви там, към водата...
От където и' животът почна...
А тя върви... Докосва със ръката...
Влажен въздух... за душата почва...
А тя не спира... толкова е тихо...
Сякаш цялата уморено е море...
А тя не спира... да пише в стъпки стиха...
Епилогът мокър не ще изсъхне! Не!
-
Черно е лицето,черно е сърцето
Обвито в мрачно траурна сивота
Заклело се да обича,изгаря в жарта си додето
Не изкупи своята вечна,жестока вина
Че не спира да вярва тъй силно,неумолимо в онази безсмърта,коварна беда-любовта!
-
Тъга...Сълзи черни...
Всички ме забравиха...
Само сълзите останаха верни.
Сама всички ме оставиха...
-
В съня си, образ на деня,
вървиш към мрачните води , вървиш през нощта...
Всяка вечер това сънуваш,
ала езерото не достигаш,
не можеш да му се любуваш...
А ясно е това, че сърцето ти го иска,
може би обаче, търси своя пристан,
където да потъне във забрава и покой,
където да открие човекът в теб- кой е той?
-
Съблазън сексапил.
Поглед нежен - мил.
Желание и копнеж.
Нощен стремеж...
Коледа обича ,
във вярност никому не се врича.
-
Прекрасна чисто светеща душа,
облечена в крехко детско тяло
кристално звънка като ангелска сълза
невинно същество насред тревата спряло
и сякаш чудодейните му малки пръсти
разтварят с нежност лист по лист цветята
а слънцето усмихва се от къдрите му гъсти
с пролетна целувка буди планите и полята.
-
С поглед отправен към небесата,
с нежност и грижовност във душата,
седи една прекрасна самодива.
Самотна е под лунната светлина,
слела е във косите си цветя,
и радва се на нощта,
защото колкото и да е красива тя-
след нея идва деня!
-
Изкушение в червено...
За Коледа подарък секси...
Да опиташ ти е позволено...
Русо гадже без комплекси...
[lol] [lol] [lol]
-
От мрака е погълната една нежна душа,
сякаш жестоко наказана е от греха.
Озлобление и тъга се четат е нейните очи,
пресъхнали, останали без сълзи.
(Дай нещо по-веселкоооо, Нели [inlovee] )
-
Зимата е бяло цвете...
С листенца от снежинки...
Понякога така студени...
Друг път пък медени тръпчинки...
Които на криле те носят...
И карат те да полетиш...
Усмивките събират... после...
В човек ги трупат... да следиш...
Как весело седи на двора...
С настроение и ярък нос...
Морков, поизмръзнал много...
Но свеж и хубав... На въпрос...
"Какво е хубаво на зимата?"...
Отговарям веднага...
Празниците с нея идват...
С веселба и чудеса...
-
С мрак изпълнена е
твоята картина...
Тя прекрива се...
ала навън е зима...
Снегът кристален,
ще и освети лицето...
и за миг незнаен,
ще стопли сърцето...
:)
-
Дали е ангел или демон
не, няма да признае.
ЩОм е силна, няма да си каже
дори когато
със черни сълзи тя ридае.
-
Буйни,къдрави коси
С очите си-дори леда ще разтопи
Силна и решена
Сякаш към безкрая устремена!
-
Плачеш ли?Недей...Спри!
Защо си толкова сама?
Вдигни глава и се усмихни.
Виж ме,редом с теб вървя...
-
Сляп поглед виждаща душа.
Тихи думи , съдрана дреха.
Червена коса - цвета на греха.
Усмихни се слънцето докосни.
Виж , прогледни - звездите покори...
Виж... прогледни.... на смъртта
косата счупи ;)
-
Малко ангелче е туй дете
С крехки,белички криле
Невинната му детска душа прозира
Погледи нежни и искрени тя събира
Колко захласното сред цветята само си играе
Всеки човек за миг даже може да умае [inlovee]
-
Две сълзи- очите твой,
едва се сдържат да не текнат във порой..
Една примълчана истина- трепнещите ти устни,
решили да замълчат поради отправените към теб обиди гнусни...
Една рана- твоята душа
потънала е в мрака на твоята тревожна и разрошена коса!
-
Извнявайте , че се намесвам без стих - нека следващият си е за аватарчето на нефертити :)
Искам само да кажа едно ОГРОМНО благодаря на "Т" ... Стопли ме и ме усмихна истински и искрено... Макар да не те познавам - благодаря от сърце...
-
Няма за какво отново [cvetee] :) :) :)
Червеният цвят тя е избрала
Духа на прекрасния празник във себе си е събрала
Към нещо палаво и закачливо подканва
Всички за веселба и забава примамва...
-
~Прости ми,че все още те сънувам...
Виж пожара на сърцето в очите ми блести..
Прости ми,че все още тайно вечер те рисувам...
Виж от мене нищо не остана,сянката ми самотна пълзи...
-
Агресия тиха, леко опасна...
Изкушават до болка тези очи...
Погледът пари... красавица малка...
Която сърцата с леден чук ги руши...
:p
-
От сенките черни ме измъкни.
Скитат се мислите безцелно.
От мрака ужасен ме избави.
Защо живеем по отделно?
-
Образът ти малко е размазан -
сякаш от пиянска нощ е бил премазан ... .
Но се вижда много ясно
твоята коса, боядисана в червено .
Кой ли искаш ти да предизвикаш ?
С този цвят ти погледи привличаш,
но кой ли днес попада в целта ти
и за кого ли кипи кръвта ти ?
-
Две тайнствено сини очи
Дали са тъжни или весели...опознай ги и сам разбери
В тях са скрити едвам забележими звезди
Сякаш от нечий незабравим поглед следи....
-
От собствения си страх тя днес е предадена,
в очите и сини бликват сълзи,
може би на любовта е твърде отдадена,
а душата ранена боли ли,боли...
-
Еротична,предизвикателна...
Чувствена...перфектна почти,
на външен вид е обаятелна,
но дали сърцето й кърви?
-
Черно-бяло с ивици червено ...
жена, представена чрез тези цветове .
На ръката има знак рисуван с черно -
на какво ли символ е ?
-
Палаво очи се взират...
Още малко ще намигнат...
Поздравяват те... Внимавай...
Дръж се и не им се давай...
Че намеря ли те с тях...
Ще ядеш ти як пердах!
[lol] [lol] [lol]
-
Сенки черни я обгръщат...
Тъмнината я обвива...
Тъжни чувства я прегръщат...
Не заслужава ли да е щастлива?
-
Изваяни очи на сляпа...
Статуя е в днешно време...
Контрастът е червен в косата...
Събрал от миналото бреме...
-
Загадъчна...Мистична...
Потайна...Скрита в тъмата.
От другите е различна...
Общува тя със самотата...
-
С ръка косите си докосва...
Но вкаменена в миг се просва...
Няма ласка, няма нежност...
Само ледена безбрежност...
Където камъкът жена...
Ще чака свойта гибел...
Едно докосване с ръка...
В което топлина да има...
-
Нежни цветове,обгръща самотата,
момиче затворило уморени очи..
Измъчена от минало и настояще,
тя потъва в мисли и след миг...
заспива...
-
Какво си ти, създание мъничко?
Защо ме гледаш с влажни си очи?
Затворено си някъде самичко..
И този факт ужасно ти тежи!
Не се мъчи! Не искай да избягаш!
Не знаеш колко грозно е навън..
Не се ранявай! Време е да лягаш..
Очаква те един прекрасен сън!
-
И с черното не може тя да скрие
тъгата във очите й добри,
макар и непреклонна за изглежда
сърцето й от болка не спира да кърви... [inlovee]
-
Този малък дребосък,да не е от онези джуджета,
които на Белобрадия помагат,
не знам,но без тях пуста ще е нашата планета,
без тях няма щастливи мигове от сърцата ни да падат.
-
Тигри-мутанти край теб се навъртат...
И май, кат' душата ти, хич не ги свърта...
Недей се заглежда в далечния блян...
А усмихни се, Войне, не ще си с мен сам...
:>
-
Нежен лик един сънува,
цветя ухайно диви той копнее,
самодивска песен един жадува,
но в мълчание самичък тлее.
Неуловима самодива
сънищата чужди обладава,
колкото е тя красива
толкова кошмари подарява...
-
Огънят гърба му топли...
И примамно го извръща...
А той е смел, но тези вопли...
За обрат смущават го... Наслука...
Не иска да се дава лесно...
Бичове - опашки много...
Цвете лъхва го... проблесва...
Ще приеме ли Той таз отрова?!...
-
Подари ми скрития си поглед,
подари ми усмивчица няма,
докосни ме с огън,не с лед,
погали ме с цвете и с милувка пряма... [heart__]
-
Подай без свян към мен дланта си...
Ръкавиците бодливи захвърли...
Цветето не се разтапя...
От сурови (молещи) очи...
То калява се от ласка...
И ревът на зверове му пречи...
Окървавява нова краска...
Протегни ръка... Нали човек си...
-
Подай ми от люляци букет,
със роза придружен,
подай ми искрици мънички безчет
в поглед адресиран само за мен....
-
Отново в тон с позната същност...
Златисто с нежна мекота...
Цвете и перце на външност...
Допълват аромат и лекота...
За сетен път ми Той показва...
Свойта маска от елмаз...
Стои сред идеалност прав и...
Наслаждава се... предпазен от света...
-
Тъжни мисли...Поглед сведен...
Блян...Нещо неосъществимо...
Животът и сега е черен,
черен,без съществото любимо.
-
Студена, ледена, горчива...
От плътта и' хлад подухва...
А в косите - огън - си е скрила...
Минувачите поне да лъхва...
-
Този лик от нежност разтопена
може всяка маска да пропука,
самодива си и страст на теб е поверена,
но с някои маски нямаш ти сполука.
От прелест вряла ти си изградена,
сред горски перли кротичко цъфтиш,
но за мрак,уви не си родена,
инак сън дълбок с фантом ще споделиш.
-
Природата мен с воля надари ме...
И със сила срещу нея аз дори...
Да се изправя, да помоля... не кори ме...
И взаимно сън такъв ще разделим...
И фантомът, дето ме приканва...
Мене - самодивата с цветя...
Ще омекне, като меден камък...
В една гореща, пареща ръка...
Сетне.. сняг ще завали...
Перушина от сърце със заключалка...
Която прашец - сълза - разби...
Момина, самодивска... меко малка...
-
Поглед си свела..Защо?
Кажи,мила,какво те мъчи?
Тъжиш за нещо?За какво?
Нима нещо лошо ти си случи?
-
Бледно-спокойна,като смърт застинала,
носиш по кожата си дяволско клеймо
и очи-бездни бездиханно си раззинала,
доброто претворяваща във зло.
-
~Дявол или ангел си?
Коя маска в момента си сложил?
Светлина или мрак си?
В огнено легло си се разположил...
Ръка ли ще ми подадеш,
или крак подло ще подложиш...?
Сълзи ли ще ми продадеш,
или под крилото си ще ме положиш...
-
Наранена,но с тъгата не е примирена
Тя тръпне и очаква обич преродена
Не...тя не само чака...тя е убедена
Че нали душата и за любов е сътворена
Въпреки,че сега е дълбоко наранена
Тя ще я търси и намери щом напред е устремена.
-
Защо в очите ти сини
напират горчиви сълзи...?
Устните треперят.Защо,кажи ми?
Мило момиче,защо страдаш ти?
-
Защо в очите ти сини
напират горчиви сълзи...?
Устните треперят.Защо,кажи ми?
Мило момиче,защо страдаш ти?
Единствена и мила
това си ти жена,
и нежна и красива
единствена,една.
За тебе съм мечтал-
ти мой си идеал.
И сега не знам,
как без тебе сам,
аз вече щи ще живея
Завинаги,далеч от нея...
-
Димка-нивидимка,
няма никой,няма снимка,
сомо гол ник -
да не би случайно да си романтик. [lol]
-
облян в лъчите на топлото слънце
мислеше само как да намери някое зрънце
че под черната броня се крие човек на всичко способен
търсец в тъмното някой себеподобен [confused]
-
Преклонила невинно глава
и затворила плахо красиви очи
тя търси свойта истина за любовта
и пристана на своите мечти.
-
Струйки кръв се стичат от очите-
не очи,а две черни ями...
Държи роза в ръка,ала бодлите
причиниха на ръцете тези рани...
-
Коси от огън,разпилени,
лице по-бяло и от сняг,
душа,разбита,наранена,
кажи ми,кой облече те във мрак?..
-
и сетното поколение вижда
как навън пада снежна покривка
те чакат теб с нетърпение
за да видят невинната ти детска усмивка
-
~Пристигам...Тъжна...И отново сама.
Към теб вече не вървя,и чувствам към себе си вина.
Под було черно,такъв виждам вече и света.
Нищо няма цвят и я няма любовта.
-
Очите гледат някак тъжно,
обречени на вечна самота,
във мрака губят се безследно,
защото пак е тя сама...
-
Ето идват празници свети,
да оставим настрани бедите си проклети.
За няколко дни да бъдем щастливи деца,
с влюбени безгрижни сърца...
[inlovee]
Усмихни се, човече щастливо...
в душата си така красиво...
Днес ще се разлее радостта със плам,
в декемврийските нощи никой не бива да е сам.
-
Красавица с черна душа,
няма щастието и аз да руша.
Красавица в черно облечена,
тази нощ от мен ще бъде съблечена.. :>
-
Приятелството е гора...
Която тихичко навява...
Носталгия по стари времена...
Що хората си разводняват...
Със случки - весели и тъжни...
Събиращи любов у тях...
Приятелството заслужава...
Дъжд - достойнство и вятър - смях...
-
И ето пак сама...
сърцето ми е пълно с толкова тъга
как душата си да вържа?!
Как мислите да спра?!
Да,мисля си за теб
и отново чакам твоя глас.
Да,надявам се на теб,
и пак и пак чакам своя смях...
-
~страст на кристали по устните,
следи от огън по кожата ти оставят пръстите...
страст на кристали ронят се по прозорци запотени,
телата ни едно с друго свързани,от любов почти изпепелени...
-
Поглед черен, снежинки бели...
Тъга и светлина преплитат тела...
Красива си, когато си тъжна...
Нежна си, когато плачеш...
Но мила моя... бъди усмихната...
бъди щастлива...
именно тогаз се ражда оназ -
истинската красота...
-
Застинало,вцепенено изражение
Сякаш предизвикано от нечие грубо унижение
Свела надолу черните си очи
Може би иска да скрие кристалните сълзи
Да бъде силна,неизказано болката в себе си да притаи...
-
Как светят очите и в тъмното
сини, като крясъка на нощ
как убива хладно самотат й
с болка като остър нож.
-
И нова,различна,фалшива,
вдигаш глава и си друга.
По-различна,по-студена...
Но кой уби сърцето в теб,момиче?!
Кой жестоко наръга душата?!
Да не би той - "различният" ...
или може би самотата... ?
-
И нова,различна,фалшива,
вдигаш глава и си друга.
По-различна,по-студена...
Но кой уби сърцето в теб,момиче?!
Кой жестоко наръга душата?!
Да не би той - "различният" ...
или може би самотата... ?
Това се казва кеч-борба
награда и наслада.
За някои съдба ,
която редко пада.
Да бяхме 3-ка,кой,
не бе се радвал, Господ мой.
Би било знаменито,
защо,не ме ти питай!
-
анде,сложи си аватар де,теб как да те опишем :)
-
Желая те тук и сега!
Желая те толкова много!
С теб живея сякаш за мига..
И правя неща, които с другиго не мога..
Искам те тук и сега!
Искам те толкова много!
Ти ме караш да бъда Жена..
С теб забравям за всяка тревога..
-
Красива... прелестна... зла...
Със тези златни коси оплиташ мъжки сърца...
Сатанинска красота от тебе струи...
Очи сапфири...
Устните... сякаш вампири...
Със сладост даряваш... а след това...
с лед посипваш своята следа...
Въпреки това красива си...
безмилостна и зла...
Но все пак и ти можеш да си
мила, нежна и добра...
-
Една сълза се стича
Изплаква погребаната си мечта
С нея тя се сбогува,но не престава да обича
В нея още блести на надеждата една искра...
-
Приличаш на дете... на злото...
Красиво, но със знаци във очи...
Невидими, но също и дълбоки...
Които ще пречупват, ще боли...
Треперят ли?!... Отвътре те разтърсва...
Лудост от страха, гнева, очакваш...
Някого, когото да объркаш...
Злото в теб дали ще го дочакаш...
Приличаш... на уплашено животно...
Което ще нападне всеки пръв...
Опитал се със ласка да докосне...
Покритата със рани, нежна плът...
-
Нежно цвете вплетено в твоите коси...
Навела надолу очи... може би тъжиш...
за нечии изстрадани мечти...
Може би твоите са... може би не...
Но уви... тъгата ти личи...
Цветето красиво гали те с листенца...
Нека то да дава искрица надежда
за да вдигнеш поглед...
да погледеш с усмивка света...
-
Размита в сивотата на дните,
отмина и твойто време...
виждам...знам тихо капят сълзите,
усещам и погледът,който стене...
Чувам мислите така познати,
потръпват наранени ръцете
и целуват устните уморени...
-
Устни прехапани...ръце сплетени...тела преплетени
Страстта напира
Насладата триумфира
Всяка мисъл и дреха набързо обира
Миг така чакан и бленуван
С четката на греха нежно обрисуван...
-
като отражение във почернена вода,
сякаш в езеро затворено, безплътно изразено...
А водата слънце не отразява, а безкрайна тъма,
отразява лика на нараненото сърце, разбито на две
и обречено на ледове...
-
Красива дама в нощта
държи китара в ръка,
свири нежна песен тя
и с нея разкрива своята душа!
-
[inlovee]
Красота , ще запомня нейната усмивка!
Завинаги ще я пазя спомена за невероятното момиче!
Прекрасна е с живота, който тя излъчва, дарява всеки със страстта си,
студа отминава от сърцето и радостта разцъфва като малко нежно кокиче!
-
Тя е дива и бясна -
с китара в ръце ...
С малко, туптящо
и топло [heart__].
-
Сложила си е тя очила,
да я скрият от лошотията на света..
Ала във тези очила се отразява
нейната красива душа [inlovee]
-
Две замислени деца...
ранени може би...
видели любовта
през детските очи.
И май реалността
от техните лица
усмивките изтри.... :question:
-
Готова е да посрещне всяко предизвикателство
не би могъл да смекчиш реакцията й със лъскателство.
Защото тя осъзнала е, че вече е жена
и се наслаждава напълно на това!
Красива и фатална,
без да е напудрена и банална...
Просто себе си играе,
иска тебе да омае ;)
-
Дива , непокорна , съблазнява нощта.
Жадно и неволно целува залеза.
Свири чудна песен - на дива и умираща есен.
Опасно е нейното сияние , жар е тази душа.
Бягай скитнико окаян , преди живота ти да разруша.
-
Готова е тя и в този миг да се бори..
Да се бори за себе си и истински знае,
че не бива нито миг ред съдбата да се молиш..
И пред теб тогава никой няма да се мае...
-
Красив момичешки силует
Разположен централно най-отпред
Момче втренчено с очите си я следи
И сякаш без думи хиляди нежни фрази реди...
-
Слепец с виждащи очи ,
стичащи се отровни сълзи.
Обич не проси ,
жарава в сърцето си носи.
Страст за живот , копнеж и мечти,
обич събрала , в бъдните дни с нежност я разпиляла ;)
-
Тиара от капки росни...
Красят от нежност коси...
Очи с затворени клепки...
Усещат, че тъмно не спи...
А наоколо носи поеми...
За цял свят един...
Цветята са с теб напоени...
Ароматът им ален е дим...
-
В градината на своята тъга
тя разпилява отново сълзи
и прегърнала отново омразната самота
нахлуват болки-мечти
-
Детето в себе си обесих...
Няма вече в мен невинност...
Писах, дращиш, молех, пречих...
Каква, по детски глупава, наивност...
И Край... И после... Много болка...
А сетне коравосърдечността...
Една стена и още колко...
Куршуми - спомени... Умря...
Любовта, която беше блян...
Мечта едничка в сърчицето...
Играчката се разпиля...
Изгуби се в надеждата детето...
-
Красива като цвете диво
Нежна като полъх хладен
С усмивката събужда всичко живо
Запленява тебе с глас потаен.
Щом погледне те в очите
Щом докосне ти ръцете
Щом прошепне ти в ушите
“Остани и забрави,
че някога живял си ти.”
-
Нежно и красиво тяло
С цветовете сякаш се е сляло
Като крехко цвете фигурата и се е извила
Прекрасният си облик пред всички е разкрила
-
изгубена в тъмното очите ми светят
и показват пътека за да те подсетят
тръгни по нея, бягай - настигни ме
загубих се - да се измъкна помогни ми
-
Свобода ли иска тя........
или просто иска да хване любовта.......
какво чака.....
защо стои.........
хайде момиче върви.......
с белезниците на любовта го ти хвани........
Обичай и живей.,...хайде бързо няма време
-
Алени дълги коси
пред топло лице
скриват тъжни очи
на слънчево дете.
-
смел герой от приказка красива
бърза да ме спаси отново
моят мил приятел по пътеката отива
и всичко вече е готово
-
Белезници и сини очи,
шарена блузка и дълги коси -
надалече бягай,че ще боли,
опсани са подобни жени... [lol]
-
смел герой от приказка красива
бърза да ме спаси отново
моят мил приятел по пътеката отива
и всичко вече е готово
ето той засилва се отново
и в двубой ще влезе зарад мен
аз знам ще избяга пак от тежкото олово
и ще победи за да съм в негов плен
-
Дълбоките планински езера на твоето лице
изпиват силите геройски с дъх студен,
букет от рози или тежко острие -
кой все пак ще падне в нечий плен...?
-
В битка пак се втурва този звяр,
иска цялата в кърви да ме омаже,
ала този път въобще не е познал-
няма как душата да пререже ..
-
Зомби със мече
люшка се в захлас,
мръвка май му се яде,
мляс,мляс,мляс...
-
И битката започна,
предхождана от тежки мисли..
ето,битката започна,
преливаща във смут неспирна..
-
Двама сме, замислени седим
погледи не смеем да срещнем,
можем би от гордост, един пред друг не ще склоним
да изкажем що сърцата шепнат...
-
Днес това съм аз -
едно музикално момиче
но моята музика вече
не ще се чува на далече
загубих най-ценното нещо
загубих сърцето си горещо...
-
В траур е моето сърце,
душата ми ти раздели на две...
Спомените бавно ще отминат,
но болката и мъката не ще погинат.
-
Останахме само аз и тя - аз и моята китара
и от ново дветее ще покорим света
отново двете.. защото само тя ми остана
обичах силно но днес съм сама...
обичам още ала желая тук да остана
и да посвиря на нощта...
-
Привела надолу глава
Сякаш смутена от нещо...сякаш примирена със света
Затвореното и черно око-и в контраст снежно бяло лице
Отражение на картината,която цари във нейното сърце
-
Алените устни кръв напомнят...
Черните коси са кат' тъма...
В очите ти, по детски, тлее огън...
Една Снежанка си, с помръкнала душа...
-
Отново букет от цветя...
Отново лице от красота...
Подай ми вълшебнице своята ръка,
за да я поръся с утринна роса...
-
Отново в битка със Света...
Отново... пръскащ светлина...
И напомня нещо скришом, май че...
"Бори се за душевно Райче!"...
-
Кротка самоувереност излита
от затворените ти очи
и в мрежа от мека паяжина оплита
моите смели,смели мечти.
-
Смелостта на мечтите няма пощада...
И наред изпепеляваш, верига въртиш...
За да може спокойност една да оставиш...
В сърцето си нежно, когато заспиш...
-
Счупи оковите ми,Нимфо моя,
покрий ги с венчелистчета меки,
с тебе искам да позная покоя,
да заплувам в косите ти навеки!
-
Битката жестока
в твоята душа започна
битката безкрайна-
чакана и коварна !
-
Гледаш ме... детско сърце...
Трепери от някакъв зов...
Сериозен си... в тези очи...
Има стопляща някак любов...
А главата ми, сведена леко...
Ти показва по детски рога...
Има време за мене и тебе...
Но няма време да бъдем деца...
-
За тебе толкова много мога да кажа,
за тебе токова мъничко знам,
за твоите думи аз единствено зная,
че както тези цветя стоплят женската душа,
така и те могат хората да сгряват...
-
Безмълвни сме...
но сърцата ни тихо си шептят.
Отдалечени тялом,
а заедно душите, през своя път вървят!
-
Много як ти е аватара -
мацка свири на китара.
С кеф изпълва ми душата,
с приятни мисли - главата.
-
Смешни,присвити очи
Усмивка доволна - чак до уши
Весело...сякаш никога не е било омърлушено
Изглежда някакси странно...като напушено
-
Малка страстна дяволица
кръвта ми иска да изпие,
прилича на невинна тя девица,
но зад плътта й демонче се крие.
-
Битките безкрай са в нашия живот
и ще ни преследват до гроб...
Ала във всяка човешка душа..
се крие макар и малко топлина [heart__]
-
Приятел ти ми беше по душа...
И давах аз за тебе даже плът...
Предаде ме... със дума не една...
И вдлъбна моя тайнствен рът...
Стига вече... погледа склони...
Не гледай ме, като наказан...
Обиди ме... по-скоро ме... уби...
Върви сега... нататък... някак празен...
-
Очи затваряш
и започваш да мечтаеш .
Понасяш се далече -
няма граници за тебе вече .
Там Светът е и малък, и голям -
побира всеки великан,
дори и малко замечтан
и всяка мъничка душичка,
която знае да обича.
:)
-
Разливаш се нежно,
разливаш се по моите устни..
Ще те чакам да капнеш..
за да те докосна отново!
-
малка нежна пеперуда кацна на моята ръка
целуна ми нослето както ти до сега
в миг усмихнах се и за детството си спомних
как тогава пеперудите малки гонех
-
Душата ми е черна,
броди нощ и ден.
Покой ли търси или лек?
Не може да се откъсне от твоя плен..
Ала надеждата във нея , я кара да не спира да върви
и макар купнежа, тя не спира да лети...
-
Момиче наранено,
сродната душа търси в нощта.
Момиче победено,
но не се предава,а се бори тя!
-
малка нежна пеперуда кацна на моята ръка
целуна ми нослето както ти до сега
в миг усмихнах се и за детството си спомних
как тогава пеперудите малки гонех
но късне е вече за него да мисля
то винаги ще ми липсва..
сега имам теб и тази пеперуда
минало и настояще..
те борят се в мен и правят душата ми луда..
-
Затрита,погубена надежда...
Тя потъва в погледа и,дето все го свежда
Остава само любовта,която толкова истинска я прави
Тя и дава сили следващата крачка да направи
-
Кой така те нарани,
кой малкото ти сърчице разби?
Не плака ли достатъчно досега,
за да изсмучеш и последната капка от кръвта?
-
малка нежна пеперуда кацна на моята ръка
целуна ми нослето както ти до сега
в миг усмихнах се и за детството си спомних
как тогава пеперудите малки гонех
но късне е вече за него да мисля
то винаги ще ми липсва..
сега имам теб и тази пеперуда
минало и настояще..
те борят се в мен и правят душата ми луда..
И все пак съм аз щастлива
чувствам се като преди игрива
Пеперудата ми дава сили
да продължа да те обичам, мили...
-
Милата,останала самика в този свят голям,
очаквана защита изгубила без някой да я пита..
Обгърната в гъстата мъгла на света огромен,
изгубила себе си в борбата си за своя път...
-
Пеперудка пърха си с крилата
и кацна на детето на главата!
Но не й хареса там и ето,
спря се тя върху нослето!
Лекичко се поразмърда,
нещо сякаш не я свърта!
А детето да се смее не спира,
тази пеперудка не му дава мира!
Погъделичка го с крилцата тя,
а после бързо бързо отлетя!
-
Светът и' е някак контрастен...
От сиво към черно и... друг...
Тя сякаш объркана страшно...
Слива грозно, мъртво и студ...
Със силната воля на цвете...
Що тихо се смее сред сняг...
Виолетка планинска, човечна...
Се крие сред тъмния цвят...
-
Защо избра си точно таз съдба?
С какво, момиче, толкова те нарани?
Защо поиска да се свържеш със смъртта?
Нима живота толкова боли?!..
Дали сега си нейде в вечността
и мислиш си, че вече победи?
Но не! Това си бе поредната игра..
И ти загуби.. Жалко.. и уви!
-
Наранена ли си,мила?
Душата ти нима отново тихичко плаче..
Не е ли твоята обич безкрайна..
Не намрази ли някой ти вече?
вярата ти,ангелче, умира..
Бори се ти за да не я изгубиш!
-
Пъстротата ми на крачка е от мен...
Но под нея е вода...
Как да стъпя - не е лед...
Не мога да се приближа...
Ти върза я за две ръце...
Що търсят те и плачат нощем...
Връвта ми стяга и сърце...
Да я дръпна как е страшно още...
А дойдеш ли... ще я прережеш, може би...
Затова недей до мен пристъпва...
Усмихвах се, но много нарани...
Решетките по мен и... не отдъхвам...
-
Бесилката не ти отива,
можеш да се нараниш,
с усмивчица до мен си по-красива,
но,уви,не можеш да простиш!
-
От теб кръв ли се разлива?...
Поете, твойта ли е лира?...
Дето пее жално, малословно...
Струните, изглежда, са кости безтегловни...
Но ти върви, дорде път пред Тебе има...
Не се обръщай... Бесилката е силна...
Нараненото момиче е... добре...
Върви, загърнат в нейното сърце...
-
Болка, обида,сълзи, страх...
Красивите чувства са вече на прах...
Въжето избирам, таз черна бесилка...
Да сложа край искам на всяка горчилка... [confused]
-
В съня ми сме двамата само...
Гушнали се и мечти...
Са кацнали на наш'то рамо...
Аз те галя, ти мълчиш...
Но говориш ми с душа и тяло...
Усещам как трептиш смутен...
Сънят е сън... след него... бяло...
Мечтите ни отлитат с свой рефрен...
-
Нима някой така те нарани,
нима сърцето ти от тази болка вкамени..
Ала недей своята душа на смърт осъжда..
тук има хора,които трябва да те задържат..
Недей да мислиш че това е краят..
знаеш ли че всичко до край не догаря?
Нима пламъкът в душата ти загасна..
Нима някой така жестоко те накара да порастнеш...
-
Тъжно... Мъчно.. Контраст...
Пепел и увяхнала страст...
Мрака няма да я пропусне...
Време е връвчицата да пусне...
-
Сърце на пясъка рисувам
и пак за тебе мисля аз...
Къде си миличко, така тъгувам...
Ела при мене в този час...
-
Красиви сме... отстрани погледнати...
Два силуета, слети в едно...
Но реалността по-друга е - погребани...
Сърце в сърце... живот в живот...
-
Душата ти като пеперуда излетя..
Сърцето ти дори не я спря..
Милото момиче-оставено на произвола..
Нима си наранена във сърето си?
ала недей крехкото си тяло наранява...
Никой на това не се надява..
И нека душата ти криле разпери
и изчезне в тъмни и спокойи дебри..
Нека красотата в теб се възроди
и скоро отново като слънчице да грееш ти...
-
Зова те, а не идваш...
Искам те, а не мога да те имам...
Усмихваш ми се и ме привличаш!
Обичаш ли ме- не разбирам!
-
Дрън,дрън,дрън - бясна жица,
побесняла майче е Шакира,
слушам ли я - страда моята душица,
слушам ли я - надеждата умира! [lol]
-
Вее сняг... картината е странна...
В небесата се личат криле...
Корени се вият безобразно...
Стръв за червеи в безжизнено поле...
Кораб... на мечти ли е... Там има...
Чака със надупчени платна...
И костите след себе си не сбираш...
Път от кръв оставяш до... дома...
-
Може ли черно-бяла да я пеперудата?
Може ли бесилката да бъде идеал?
Може ли решение да е принудата?
Може ли да бъда твоя любещ крал?
-
Какво ли е това под синьото небе?!
Прилича ми на самотата...
Толкова черна, и сама...
Страшна.. а всъщност дете..
Което търси топлината...
И сляло се е със нощта...
[inlovee] [inlovee] [inlovee]
-
Топличка целувка ти дарявам..
Всеки миг на самота тя да отвее..
Ала времето отиминава
и все по-трудна става всяка наша целувка...
-
Отдавна съм научила как става...
Трима твърде много са в живота...
Двойката основа е такава...
Че стъпиш ли във повече конопът...
Ще изплете въже и ще хвърли ласо...
За миг един теб ще улови...
Вълците във глутница са благи...
Но сред двойките все остава единак... уви...
-
Искаш ти света за теб да свърши..
ала помисли си колко други хора..
за този свят постоянно се борят..
помисли си че приятелите ти за тебе ще скрбят до болка..
Затова свали въжето от врата си крехък
и с усмивка тъжна на живота си кажи:
"На пук,по дяволите,аз ще те живея!"
-
В градината на любовта, те чака тя!
Но май оречения час минава и е сама...
Съмнението в душата й витае
и изпълва я с тъга.
Ала младостта на сърцето я кара да остане,
не и позволява да си тръгне,
преди да осъзнае,
че ти няма да се върнеш!
-
Мелодия нежна, жестоко самотна...
Със звън на една медна жица...
Вятърът люшка косата - потокът...
Що приглася, часовникова птица...
Часът се провлачва и веч е на прага...
А роклята късове сваля...
Песента мелодична е странно пияна...
На сърцето метал как приляга...
-
Може би от него се страхуваш ти..
Може би.. но то е тъй невинно..
Като мъничко дете в съня ти...
Ще дойде, ще ти се усмихне мило..
-
Все едно каква съм в твоите очи сега
Все ми е едно дали ще посрещна утре деня..
Нека да ме раздира-до кръв да боли,
но за последно да те целуна-позволи!
-
Красиво,изваяно тяло
Песента си нежна неведнъж то е пяло
Омайва,пленява мъжките сърца
Но тя не желае всеки срещнат...тя иска само Любовта...
-
На какво съм заприличала, заради теб...
Ти дори не ме и заслужаваш...
Станала съм дявол, във сърцето с лед...
Вече няма как да ме унижаваш...
Уморена от лъжите ти безброй...
Уморена от обидите ти груби...
няма да ме имаш ти, нито той...
Щастливите ми дни са вече други...
-
Очите ти красиви в мен се впиха
Кръвта от тялото ми до капка те изпиха
Да бяха взели спомените тежки с тях
Спомените минали...дето с тебе бях
Боли...боли от кървави сълзи
Ала душата ми да обича силно никога не ще се умори!
-
Погледнах те в очите изморени,
и видях че вече сълзи от тях не се леят..
Сълзите пресъхнаха в любовното си лято...
Днес само кръв по тях блести..
-
Идваш ли с мен, прасчо?!
Ще те заведа накрай света..
Ще се вслушаме в сърцата наши...
Прасенцата познават любовта..
Такива розовки и много сладки..
И вкусни.. но това е чак на Коледа...
Къде отиват те, ще е загадка...
Дали наистина накрай света?!
-
Гледам теб момиче..
А всъщност гледам твоята душа..
Нима някой така се подигра..
Нима някой с твоето сърце се подигра?
-
Винаги заедно - в топло розов сън,
винаги заедно - под нож и лакомия,
винаги заедно - сред празничен звън,
винаги заедно - със мезето във чиния.
[lol]
-
Зад Теб е съвършена лава...
Всеки досег ще догаря...
Навеки, щом от теб е взет...
Ти оставаш винаги Поет...
Пред Теб е краят на верига...
Там нещо има, нещо има...
Червената ти аура силна...
Край Теб живот е... душа невинна...
-
Обичам тази сладичка усмивка...
И бялото ти пухкаво телце...
От аватарчето разбирам аз, че си щастливка...
И е щастливо винаги твоето личице [heart__] [heart__] [heart__]
-
мн мило, благодаря [lol]
Защо очите ти чернеят...
Макар в тях да блещукат искри...
Защо по този начин тлеят...
С нотка на свирепи дни...
Защо ръцете ти избърсват...
Едната само там сълза...
А другата тече и тъжно...
Оставя диря със кръвта...
Защо си тъжна ти, Щастливке...
Животът има сладка болка...
Ръцете ти в рае са скрити...
Но яркостта на цветовете е дълбока!
-
Отново съм сама.. изпълва ме тъга..
А форумът така ме забавлява..
Поглеждам твоя нежен аватар...
И от тъгата капка не остава..
Аз думи не намирам вече за това..
Това сладурче, как да го опиша..
и с най-красиви думи ще го нарека..
И може би ще се повторя, за това спитам да пиша... [heart__] [heart__]
-
Очите...така тайнствено прикрили
Две сълзи...две болки спотаили
Очите светят сред мъглата...
Очите в черно - цветът запазен на тъгата
Ала този светъл лъч...
мракът той ще разтопи
На две оковите метални ще строши!
-
Ти толкова сама си била..
И сякъш силно наранена от любов..
Във тъмна стая ти си се стаила..
И сякъш искаш да напуснеш тоз живот..
Спокойно се отпуснала-заспала..
не мислиш ти за лошите неща...
И някък сили сякъш, че събрала..
за да повярваш пак във любовта [inlovee]
-
нежност таинственост и тишина
това съзирам аз сега
но уви под тази красота
се крие мъничко тъга...
усмивката на мъничко дете
гледа ме от твоето лице.......
-
това е за I ама лъки ме изпревари :) :) :)
-
Сори :) [shame] [inlovee]
Дали това е същността?!
Дали си лоша или пък добра?!
Погледът издава самота..
И виждат ти се раните от любовта!
Готова вече да си отмъсти...
Поглеждаш с лошият си поглед ти..
Но всъщност в твоята душа..
Се крие страшно много топлина [inlovee]
-
А момичето боли го...
Косите са се вплели...
Като тел в сърцето крива...
И сълзите са червени...
-
О! Какво небе.. какви звезди..
Какво сърце.. какви мечти..
Поглеждам нагоре и сякаш летя
Сън ли е това или поарък...
Благодаря ти, Съдба!
-
Сякаш в мига си хваната от вечността,
сякаш блянуваш ти за любовта
човешка , не само за сърдечна,
ако имаш цялата любов тя ще те направи вечна...
-
Раздвоение на личността...
Диагнозата я знаеш, мисля...
В огледалото една...
А далеч от него - мисъл бистра...
Но загубиш ли се в мене...
Коя е истинската част не знаеш...
И надеждата за тебе...
Ще е умряла... Огледало ваеш...
-
Перфектната жена...
Почти като картинка...
Със супер готина коса...
Изглежда май не е щастливка..
Красива, а сама...
Каква е тази празнота...
Нима измъчва те нещо, принцесо?!
Не знаеш как си и къде си.. [confused]
-
Отново ще заплача с кървави зълзи
и пак след тебе ще се влача
ще те моля и ще викам "спри"
Стоя долу в пръстта и плача,
чакам да дойде деня, в който
ще умра и ще спра да се мъча
-
Съллзите сребристи от теб спотаени
Косите красиви от ветровете разпилени
А сърцето...като цветето крехко и нежно
Докоснато от нечия ръка - заледено и снежно...
-
Отново лежа там на земята.
Не знам спя ли или умирам!
Сънувам... или пътувам към рая?
Какво става, аз не зная!
Знам само, че не ще спра да мечтая...
-
Красива в самотата си,
да това си ти...
Красива във тъгата си,
моля те пак се усмихни!
В чернобелия ти свят
дори очите и цветята са безцветни!
Усмихни се, слънце ще изгрее пак,
и тъжните мигове ще ти се сторят мимолетни!
-
Тук до мен си!
Зная вече че си с мен..
Обичаш ме и аз тебе..
вярвам ти и ти на мен...
Няма време да сме ний самички..
Няма време нека да сме заедно пред всички!
-
Двама сме самички!
Двама срещу всички!
Волни сме прасенца,
смели палави детенца!
Където и каквото и да правим
един на друг гърба си пазим!
-
Обичаме се знайте вий...
Обичаме се и нищо няма да ни спре..
Дори света жесток да пред нас да се срути..
Пак двамата един за друг следи ще дирим..
-
Завинаги заедно шептяхме си ние
Ще те обичам дори и ораган да завие.
Ти своето сърце ми подари
Щастието мое душата сега ще озари [inlovee]
-
Вятър поспрял е в косите ти меки...
Вятър, що песен запял е...
Лицето ти гали нежното цвете...
В тебе душа то познало е...
Очите ти търсят нещо ли, някой...
И сигурно скоро ще видят...
Как отива си тихо поспрялият вятър...
За да види дали при теб идва...
-
Вятър повява, косата лети
любовта наранява
и трудно е да се прости
Една прица в небето волно хвърчи
сърце недоволно, но сега си мълчи..
-
Цвят ти устните потърсва...
За целувка на сълза...
Втренчена седиш, не бързаш...
И не питаш за кога...
Мислиш си, че е далече...
Мястото със твоя ден...
Искаш го, но ето вече...
Целувката напът пое...
-
Нима не е това, което аз очаквах
нима всичко е лъжа и подигравка
Тъжат моите очи красиви
за болката и всички дни щастливи..
-
Ръка без мощ държи красиво цвете...
Уста едва помръдват със рефрен...
Познат на всеки влюбен, който грешно...
Е разбрал посланието на залязващия ден...
-
Изплашена от нещо нима си днес?
Или тъга е неизказана...
Лицето ти невярващо напреде гледа..
А очите не вярват..мислят си че е измама..
-
Грухчо,Грухчо близо час
след тебе как се движа.
Май си тръгнал ти у нас
за нещичко загрижен.
Приятелката твоя де е,
защо изябягъл си от нея.
Приятел верен и бъди
и не ме излагай ти.
Тя ти е добра,добричка
и безкрайно те обичка.
-
Все още нямаш аватар?
Защо със нас така постъпваш?
Бъди приятел, наш другар..
Недей така да ни объркваш..
Какво да правя аз сега?
Помогни, ако обичаш..
Че си неземен.. знам това,
но на такъв не ми приличаш..
Сори, ама понеже няма аватарче и импровизирах.. Дано не се сърдите [shame]
-
Пънкарка, а сама,
замислена, обгърната от празнотта...
Момиче, макар различно, бунтар по душа,
не различно преживява любовната мъка...
Седиш сама във свят със хора обградена,
а всъщност в тъгата и празнотата си ти пленена...
-
Милички сте двама..
Вие сте си любовта голяма...
Очите напреде са вперени,
любовта в душите озарени!
-
Толкова са сладки и невинни
Толкова...... защото са заедно.........
и нищо никога не ще ги раздели.....
и на любовта им свята никой не ще навреди.....
-
Кристален поглед на красива жена
Искрящо лице, напомнящо луна.
Гримът прикрива самотата долна
пеперуда - символ на душа доволна
[inlovee] [inlovee] [inlovee]
-
Все още нямаш аватар?
Защо със нас така постъпваш?
Бъди приятел, наш другар..
Недей така да ни объркваш..
Какво да правя аз сега?
Помогни, ако обичаш..
Че си неземен.. знам това,
но на такъв не ми приличаш..
Сори, ама понеже няма аватарче и импровизирах.. Дано не се сърдите [shame]
Привет!Ама разбира се,само импровизация,импровизацията.Незмния затова е неземен,защото е безплътен образ на минали легенди,рожба на човешка мечта и мисъл,една математическа абстракция от най висок порядък,един скок от нищото в нищото.една безумна импровизация.Неземния много се извинява за затрудненията,които ви създава,и моли на колене за прошка.Но той нищо не може да направи, и не знае дали може да се направи нещо.
-
Все още нямаш аватар?
Защо със нас така постъпваш?
Бъди приятел, наш другар..
Недей така да ни объркваш..
Какво да правя аз сега?
Помогни, ако обичаш..
Че си неземен.. знам това,
но на такъв не ми приличаш..
Сори, ама понеже няма аватарче и импровизирах.. Дано не се сърдите [shame]
Привет!Ама разбира се,само импровизация,импровизацията.Незмния затова е неземен,защото е безплътен образ на минали легенди,рожба на човешка мечта и мисъл,една математическа абстракция от най висок порядък,един скок от нищото в нищото.една безумна импровизация.Неземния много се извинява за затрудненията,които ви създава,и моли на колене за прошка.Но той нищо не може да направи, и не знае дали може да се направи нещо.
Божичко [oops] [lol] Дяволски неземно изказване [lol] Айде и аз да импровизирам тогава [lol]
Във форума ни тих се приземи
чудак един от Марс далечен
и смут разпръсна в слово и искри,
защото в плащ невидим е облечен.
Без лик,без плът и аватар,
оставя щедро своята следа,
на сенките безплътни господар -
носи скрита не една беда.
-
Така е.
Един единствен ти разбра
каква е мойта същсност,
че тука няма номера
неземен,няма външност.
Един безплътен дух
поел по пътищата божи,
за всичко земно той е глух
и с образ невъзможен.
Благодаря,благодаря,
че ти единствен ме разбра.
-
Как да бъда отразен?
Как да бъда изобразен?
Нима неземния може да приеме образ
вам познат?
Нима аз мога да се изразя
със цвят?
-
Двамата сте вече,
казвате си че се обичате..
Сякаш сте едно човече..
Обичта над вас ще продължи...
-
Като мъничко дете
сплело си ръцете,
така чисто си като
росно цвете.
Чакащо майчина милувка,
да го успокой и със целувка,
в сладки сънища да се унесе
и да се пренесе
в чудни светове...
-
Не знам,не знам
дали да ви разкажа.
И в Космоса,и там,
съм истински прокажен.
Не съм създаден като тях.
Не съм аз,интеграл изчислен.
Не съм и само мисъл,само грях-
не съм на нищото увиснал.
И там.И там съм си човек,
изпълнен с обич,нежност,чувства.
Затуй живота тук не ми е лек.
Разбрах го.Беше късно.
И скитам аз,самичък,сам,
в пространствата небесни...
От никой тук не съм разбран
и не ми е лесно...
-
Няма аватарче ука виждам..
А искаме така да видим
кой се крие зад тази поетична фасада?
Нима можеш да ни изненадаш?
-
Тихо да не го събудим.........
спи невинно и красиво.......
още не видяло нищо........
засега просто щастлива...
Сега му е лесно........
а после ще страда........
като всички нас........
-
Красива и нежна..
Итинска наслада..
Ала в сърцето тъгата се прокрадва,
мъка несломима във очите има.
Гледа нежно,
ала всъщонст е в съда на любовта
тя подсъдима...
-
Добро утро, сладурче!
Събуди се за новия ден!
Усмихни се на сапуненото мехурче..
Така ще зарадваш и мен!
С тези мили очи погледни ме..
Ти си моето малко дете!
Стига вече сълзи.. прегърни ме!
Ти си моята малка звездичка,
едничка
в това безкрайно небе!
-
Капанът ти за сънища,мила,пак ли не работи?
Нима краят им с нетърпение очакваш?
А сънищата лоши винаги сред нас ще тичат..
Важно е да ги приемаш дори разстроен да си..
поне мъничко суров!
-
Бебче сладко, бебче малко,
като се събудиш,
ще ми разкажеш ли съня си?
Ще ми позволиш
ли мечтите твой да разбера
и във фантазията ти да надникна?
-
Сама отново...Леглото ми е празно...
Всичко свърши.Няма те до мен сега...
Отново ме обзе чувството омразно...
Само китарата напомня за любовта...
-
Нима не разбираш, че всъщност
съм хищна, жестока и зла,
и зад привидно безопасната външност
се крие на лице жена,
чиито целувки жигосват
и оставят ранена плътта,
чиито ръце омагиосват
и жадно изпиват кръвта,
очи и характер на хищник,
душа и сърце ненаситни...
-
Тъмна сянка в тишината
и безброй разкъсващи лъжи.
Самотна,чезнеща във мрака
насаме със хиляди мечти.
-
Красавица беше тя,
събираше горските твари,
разтваряше цветовете на росните цветя...
Ала неможеше да се справи
със воята самота!
В погледа й дълбок,
личеше си страстната душа,
която си мечтаеше за мъничко топлота...
-
Когато сутринта се осмели
да надникне в моите прозорци ,
се пука от яд че не ми се спи,
въпреки че будувала съм нощем,
и че я чакам с цигара в ръката,
за да й кажа че нямам нужда от ден
и от светлина, за да бъда жената,
която живее и се чувства добре!
-
Потайствена и сладка,
седи и гледате без свян..
А ти неможеш от погледа й нежен очите си да отлепиш ,
но и не можеш да станеш по-прям.
Сякаш омагьосвате със нежност,
сякаш като вълна се извива нейната коса..
Сякаш е първа по невинност,
ала е същинска магьосница :p
-
Коси от вихри разпилени,
очи приканващи потайно,
устни леко долепени -
изражение така нехайно,
което със разголената плът,
на всеки мъж отваря път. [lol] [lol]
-
Зад него пламъци се вихрят,
но сякаш никого не сгряват,
а единствено опустошават
и живота задушават ... .
... а изглежда някак невъзмутим,
няма страх от пламъци и дим,
сякаш се мисли за непобедим,
........................................... .
[confused]
-
Начертано... Начертано е със Пръст...
Толкова е лесно, сякаш...
Пясъкът разровен е надлъж...
И ето ти - сърце, любов, която...
Появила се е някак си небрежно...
И сили е събрала да чертае...
Но мястото е тъй неподходящо...
Там вълните се събират... гладкост ваят...
А сърцето никога гладко не е!
-
Вперила е поглед в мрака
сякаш търси фигура позната ... .
Да излязат заедно от мрака
и да посрещнат заедно зората .
Да я хване за ръка
и да изтрие самотата .
-
Душата ти на снимка виждам...
Бряг красив, море, небе...
И най-голямото богатство...
Голямо пясъчно сърце...
-
Все същата ме гледа от портрета
на устните си сложила ръка,
косите и небрежно разпилени,
а от очите и се лее доброта.
-
Виждам твоята тъга в очите,
скитнице... Красива и добра...
Но дали ще види някой и сълзите
или ще поплачеш пак сама в нощта...
[kisss]
-
Двама днес седите тук..
Бурите сте преживяли вий напук!
И дано завинаги двама да останете,
защото от любов
по-голяма награда да намерите..не можете!
-
Колко е голям животът, а побира се в човече...
Мъничко, невинно, а след дните - грехове...
Колко може там да има... бъдещето пречи...
Но без него невъзможно е... да има детско сърчице...
-
Тревога в твоите очи личи...
Сълзите сякаш само миг и ще се стичат...
Умората ли някой свята наруши?
Или просто някой душата крехка нарани?
-
Изтоштението е безкраино,
уханието ти:омаино,
а животът е чувство
незнаино!
-
[heart__]
Да,твоят поглед,и пръста,и уста,
ми казват много.
Тя нещо търси- и се надява тя.
Но гледа строго.
Ще дойде ден,и мисля,тя,
ще почне да се смее.
Ще види,че има и хубави неща-
ще почне да живее...
ИМПРОВИЗАЦИЯ
-
Празен лист...празна душа
бразно сърце..празена е
дори и главата ми защото
ти дълбоко ме рани и
прободе две души:
моята и твоята
-
Не съм дявол,нито бог,
а обикновен-неземен.
Нямам поглед зъл и строг-
но... душичка,немам.
А иначе съм си добряк
по нрав и физика юнак.
Желая ти добро,добро
и да те пази Бог от зло.
импровизиране
-
Греха е пълен,невинноста-празна,
любовта е слаба,омразата-силна,
ти ми причини неземна болка
и аз сега те мразя,но има нещо
по-силно от омразата ми-
спомените!
-
Прочети в очите ми тъгата...
В тези две очи-сини езера...
Бяла като сняг косата...
Защо трябва да боли така?
-
Дяволски обичам те,
но и дяволски те мразя,
весела съм,но не истински,
дяволски обичам те,
но и дяволски те мразя
-
Гледам те със моите очи,
взирам се със тях с надеждата да
видя нещо , което да ме увери,
в крайна сметка дали си заслужаваш ти...
Гледам, ала трудно ми е да реша...
Ах, какви грешни мисли имам в моята душа!
Ала тази моя страст по теб ми пречи да разбера
твоята добре прикрита същина...
-
Любена е май девойката красива .
Сърцата и игрива .
Кой ли заплени туй момиче ,
прекрасно пролетно кокиче :)
-
Що се крие зад забрадката червена -
нещастна май - жена смирена...
Очите почернели, злостни -
години вече жената е заложник...
-
О.С всеки ден...гледа моят муж всеки ден
имам чувството,че ме замества телевизора
и днеска...да не е влюбен дои в Мариса...
Не знам но знам че тя е готина актриса
-
Любта разбита, в сълзи се излива...
Лъжата разкрита, душата ти ранява!
Допусна го във своя храм, ала
не ще остане той там...
Предпочете да прекрачи клетвата към теб
и да потърси другаде своя късмет...
Единствено Луната, твоята сестра,
разбира болката отвътре,
та нали и преди самата тя,
от Слънцето бе запратена във вечна тъмнина!
Не плачи, друг ще намериш,
на когото любовта си да отдадеш,
ала до тогава в мъглата на своята тъга
ще се вплетеш...
-
Моят поглед те изпепелява....
няма аз да ти се дам така..
аз не съм жена такава...
нямаш работа със мен сега
-
Вали...отново в мен вали...
Притихналото време пак се разбунтува
И Луната сред сълзите ще ме навести
За да се убеди и тя,че не сънува
Ела Луна,постой при мен
Сред мъглата гъста на забравата
С магия избави ме от този плен
Припомни ми от живота весел насладата...
-
в моите очи,болката гъмжи,
не можеш да ме видиш ти
с удар тъй силен ти ме зашемети
И пак сама съм,и пак във болката топя се
Няма кой да чуе моят зов,зов пълен с любов
-
Нощ,луна и млада дама-
разбира се, тя плаче безутешно...
от хиляди години тази драма
се повтаря..чак е смешно,
че след хиляди години еволюция
чувствата остават същите,
и от хиляди години хората
се прекланят пред тяхното могъщество...
-
Жива,разпиляна коприна
по рамената и се стели.
Но не засенчва очичките и мисля,
защото те пламък омайващ в себе си са вплели...
И оживява...
От портрета миличко маха.
С усмивка всеки се въоражава,
а очите и...какви въглени бяха...
-
Търсиш ли кой със теб да гледа...
В посоката на твоето сърце...
Търсиш ли... душевната беседа...
Търсиш... но точно там ли... о, недей...
Намерила си себе си, навярно...
Но не вярвай... огледалото криви...
Погледът отправен е направо...
Но очите четири са всъщност две очи...
Търсиш ли... посоката за тебе...
Търсиш я, но с някого по-друг...
Недей се вглежда в огледалото студено...
А стани... тръгни... ще срещнеш го по път...
-
Страх ли в очите прочитам?
Защо криеш устни с ръце?
Нима не искаш думите святи да промълвиш?
Косите ти абаносови... разпилени са...
може би от вятърът...
или пък с тях скриваш своето лице...
Не се крий, говори... имаш право на това...
Нима не виждаш? Тъй красива си...
Но защо е таз тъга?
Не се страхувай... смей се ако ти се плаче...
Не се страхувай... викай, крещи...
скритата болка премахни...
Нима не виждаш? Тъй красива си...
Усмихни се... бъдещето погледни...
изречи святите слова... и гръб на миналото обърни...
-
Ангел,дявол,
ангел,дявол
това съм аз понякога,
но пред теб завинаги
ще си остана малък дявол
без рога
-
А тя седеше... с лактите си в скута...
Забити, като рибарски грозни куки...
А руините зад нея наблюдаваха...
Как младостта доверчиво се предаваше...
И как една неопитност красива...
Преминава си отсреща и мутира...
Очаквайки сълзите да избърше...
И от лактите крилете да прекърши...
-
Целувка стара...неизпратена,
почива пак на твоите устни,
и за нея аз отново стена
със сълзи изплетени изкусно...
-
Гори ти нещо зад гърба...
Може би ти е меракът...
Обърни се, погледни назад...
Там трезвеност те чака...
И след като потулиш страстите...
Върни се още да ти дам...
Мрежите сълзливи прашни са...
Отдавна целувката за теб е... Там...
-
Думи стаени. Жестоки слова.
тежко някой наказва , друг във нощта.
Думи стаени , жестоки слова....
очите жадно немеят ...
в тишината на любовта
-
Между живота и смърта съм аз,
заключена съм в това измерение неизмеримо...
И не намирам изход, а само час след час,
мислите си в тебе взирам...
Обгърната от тази виолетова пелена,
на любов, омраза и тъга...
Дори във тоз момент на несвяст-
за тебе мисля аз!
-
Замислено, съблазнително със тъга те гледам,
опитвам се може би чувства в теб на пробъдя...
уви... напразно... след измислена мечта тичам...
Дали мога в тебе душата си да загубя?
Сложих червено червило,
исках страстта да ти да събудя...
дали пък илюзия е това красиво багрило,
дали устните ми са побелели от безсилие...
Разпилях косите си, за да видя искра в очите ти.
А пък ти си сляп за моята красота...
Гледаш ме, а виждаш нея... тя остава винаги твоя мечта...
И аз продължавам да се къпя в нелепата си тъга...
Замислено, съблазнително с тъга те гледам,
искам сърцето ти да докосна... до теб да се приближа...
уви... гръб обръщам, в ъгълът на самотата се скривам...
Не плача, не викам... замислено и съблазнително
продължавам да те гледам...
-
Погледът притихнал се спира
върху пресъхналите ти очи.
И връщам се назад.
И сякаш пак парчетата събирам
от сърцето,което ти строши.
И закичила съм всички спомени,
нека спомням си за теб.
Нека да плача.
Болка,от сините въглени,
и от любовта ти,по-студена от лед
И от очите ми бликва надежда
устните сами жарко ехтят
„Обичам те!”
Но нима това Бог ми отрежда-
да бъда сама в синия свят ?
-
Защо ме изкушаваш в мрака?!
Защо събуждаш мъжкото във мен?!
Защо в очите ти заплаха,
стаена виждам пак насочена към мен...
И като смърт красива,
опасна като сирена,
сластна и порочна като вакханка,
обгръща с крака света ми, сивия,
възсяда ме и застива, смирена...
А чакам аз да видя дали,
освен моето тяло тя иска,
нежността на мойте сълзи,
Света ми душата и рискът...
-
За спомен тази снимка остави...
Нека всеки ден да те поглеждам...
Говорят твоите очи...
С прикрита и изстрадала ме нежност...
Дъждобранът закачалката краси...
Не се страхувай - няма да заплача...
Ах, твоите изстрадали очи...
Колко много във живота ми Те значат...
-
В сърцето си те пазя,моя мила земьо..
В душата ми те има,моя мила майко..
Толкова сълзи в тебе са попили,
с толкова мечти си се сбогувала..
Ала ти великата земя оставаш.
И в сърцето,макар и малко,
с обич дивна аз те нося!
-
Танцувай, Свят, бъди ми кавалер...
В този бърз, лудешки ритъм...
Музиката цяла е във мен...
Послушай я... на Тебе се усмихвам...
...
И с таз молба свенливо те поглеждам...
Спи в роклята развяна пак надежда...
-
Пред теб, Българийо, родино моя,
смирено поглед свеждам в този час...
Във обич безрезервна ти се вричам,майко!
И горда българка завинаги ще бъда аз...
-
Колко нежност спотаена
има в тези две лица...
Гръб обърнали са на света ,
за тях сега една съдба...
С името на Любовта ...
Звездите тихо падат ,
благославят ги в нощта...
И езерата пазят тайната...
на Любовта
-
Днес съм нежна, ефирна и твоя...
А ти ме отхвърляш. Без страх,
без мисъл навън, сред пороя,
след тъмнината и чуждия смях...
-
Уморени твоите клепачи...
Отпуснати със теб лежат...
Пръстите изпуснали са нещо...
От полуразтворената длан...
А там... до нея... пак блещука...
Пеперуда с тъмни багри...
Преоблечена светулка...
На теб докрай ще бъдя вярна...
Как ли стигна до това...
Да изпуснеш си сърцето...
Полежи си... чернота...
Целува ти през мигване лицето...
-
На фон трибагрен млада дама
с ръце прикрива своите гърди,
с усмивката си всеки покорява,
в мечтите мои - нейните коси :)
-
Застанал е пред светлината бяла...
За фон я ползва със идея...
Да изглежда като сянка...
Що тъй странно все чернее...
И шапка има на глава...
Сваля я пред млади дами...
Но не тъпче гордостта си...
Дали го вкарва тя във драми?!...
-
Българка е не отрича,
и страната си обича.
Дългокоса като самодива.
Срещу несправедливи
обвинения глава надига.
Страната ни да се гордее
с нея трябва,
тя достойна и е дъщеря.
-
Красива е като принцеса,
има коси дълги и роклята прекрасна..
Ала всички тайничко си знаем,
няма нужда днес да си красив,
за да бъдеш за някой достатъчно важен! [inlovee] :)
-
Има ли гледка по-мила
от невинно детско личице,
От нежни пеперудени крилца,
от розов цвят в ръцете на дете... ? :)
-
Роза... една мечта
обагрена в роса...
червена е... сякаш цвета на кръвта
а толкова нежна...
в тази мъгла...
малката червена роза...
-
Не е ли пролетта най-свежия сезон.
Не е ли любовта най-свежата мечта.
Не е ли лалето най-свежото цвете.
Не е ли...
-
Гордостта в очите и гори.
Царица зла е може би.
Под жезъла и смел,
не веднъж и два пъти
във вярност си се клел.
За илюзия
-
Тя е огън... пари...
Тя е страст, погледът ти гали...
Тя може всичко...Тя е свобода...
Тя е магия... Тя е жена!...
-
Колко чувства малки рисуват капчици роса
с пръсти нежни върху самотно цвете...
на тъмен фон...каде ли скрил се е деня?
Надежда ли да търся в техните рисунки
или сълзите на нечие сърце...
Те изглеждат толкова невинно чисти,
а рисуват тъга по моето лице...
-
Загадъчност и острота....
стихия е тя...
Погледа издава власт
но не и суета...
Твърдост на жена..
-
Ранена...може би и лекичко нехайна...
Красива,силна...и една..
С устни по-червени и от розата омайна,
с коса по-черна и от расото на сатана
П.П ММ ilusia,ако нямаш нищо против ще напиша едно стихче по твоето авче понеже ме вдъхнови..
имаш ли нещо против и тази част да включа,дето сега я написах по -горе?
-
[inlovee] Нямам нищо против [inlovee]
-
абанос в косата й ли има
или плах ,нехаен стих?
Кръв малка в устата й се впила,
примряла е от всеки вик.
[oops] [confused] [shame] [lol]
-
Авангардна,дива,секси...
погледни я-тя е без комплекси.
Черното много и приляга,
отива и' черен грим да слага.
Млада,нахакана мадама..
искат я мъжете..не един и двама..
тя върти си ги на пръста..
внимание не им обръща..
-
Две жени се борят в нея,
а тя се чуди,
май коя да избере.
Да е силна или пък
да бъде жертва.
Омразата аз знам и двете
ще ги изгори.
-
властна и красива,
горда и неповторима,
една е,само една-
DeTe_Ha_Xaoca се казва тя! [lol] [lol] [lol]
-
Розовото май привлича,
погледите мъжки.
А под розовото що се крие
само ангел, може да разкрие
-
Нахакана и млада,
гордост-ах каква наслада...
Иска ти се от облаците на земята да я свалиш...
Гсподи не можеш да я победиш
-
Капчиците нежно да попивам,
само с устни,
с благодарните си устни.
И с целувките, аз
любовта си да изкажа.
-
Нежна и красива...
сякаш самодива..
Страстна и необуздана
с на греха цвета обляна..
Мечтание в погледа съзирам
и тихичко да я погледам спирам :)
-
Изпила живота на хиляди смъртни
тя търси покой във душата си пуста...
Отминали дни... забравени спомени...
единствен зовът на кръвта
все още не я е напуснал...
-
Да докоснеш нежно цвете,
да обичаш таз вода.
Да ме чакаш да те радвам,
и да мислиш че те обожавам .
-
Коктейл прохладен,
и устни жадни.
Желание пораждат лудо
в мен.
Обичам те това е ясно,
да приключим тази нощ
в тандем.
-
Колко е нахална...
красива и за себе си някак маниакална...
чар от нея хвърчи...
тя е във всички мъжки мечти
-
Капчици желание,
позволи ми да попия.
Ще те любя,
сякаш ти си моя орисия.
-
Свела е кротко глава,
бранейки своята вяра
в светлата чужда съдба
и надежда за свобода .
-
Една вълна не ще го покоси...
... в брегове далечни се разби....
ала опази таз вълна....
сърце изпредено от болка... мъничко тъга...
... и сякаш усмивка на дъга ...
-
Чакаща между живота и смъртта..
на границата на доброто и на злобата..
Блян несбъднат на нечии мечти..
Момиче станало сянка..
Вяра обърната в невъзможността на един единствен..
-
Феичка - дете,
с крила по-нежни от на пеперуда .
Държи с ръце нежно цвете
и с него пази обичта .
Картина с дъх на пролетни цветя
и оттенъци на обичта .
:)
-
Твоето сърце е песъчливо...
И лекичко водата го погалва...
Но знае ли тя, колко е чупливо...
Аз зная... и скришом все му бягам...
-
Пролетта не си отиде -
тя остана във косите и...
Не загинаха мечтите ни -
кротко дремят във очите и...
Нашата пролет е истинска -
тя се храни и диша чрез нея.
Зад невинната детска усмивка
скрита нежна целувка живее...
-
В лазурна синева
из езерото в моята душа
плуват мечтите разноцветни...
Протягаш ти ръка да ги достигнеш -
да сграбчиш тази с твоито име искаш...
ала не можеш нищо да постигнеш
с устрема си яростен сега...
дори не би и уловил
уханието на една мечта.
-
И красота откриваш в нейното лице...
някакъв оптимизъм в замечтаните очи...
тя явно обича живота дт сърце...
и никога не вярва на лъжи...
-
Обичана, навярно.
Красива няма спор.
Ангел или дявол,
сам ще си решиш.
Но жена е в това няма
да сгрешиш.
-
И пак си Ти онази - Другата...
С главни букви си изписана...
Сякаш че си ми присъдата...
А Той със теб ме е орисал...
И пак съм аз ей тази - Губещата...
И чакам твоят плам да секне...
Червено му е с тебе бъдещето...
А аз съм сива... с мен пометва...
-
А ето любимата тема
И пак аватара сменен ти е
Цветнокосо момиче там мъдри се
А аз съм със негъра - кеф ли е?
Цветовете живеят в картинката твоя
А в моята - липса на цвят
Че рисувал е някой със цветни моливи
Но уви, не по целия свят
-
А ето любимата тема...
Картинката май все е същата...
Все "натуралният" негър...
С джуки, странно намръщени...
Простичко тук са наляни...
Цветовете в черно-червено...
Какво, кат' за светските багри...
Това е докрай обикновено...
Той пак си е тука и рита...
Той пак предизвиква внимание...
Футболистът никой не пита...
Как да се нашари за достояние...
Радвам се да те видя отново, GP :p
-
Събрала си дъгата ефирна
в несресани,буйни коси
и отново дете си немирно,
убеди ме,ако пък не си.
-
На мрака син да бъдеш
не ти ли поомръзна -
все страх у хората да всяваш ?
Нима за тебе няма светлина ?
Защо на слънцето не се усмихнеш
и не направиш добрина ?
Защо в мрака ти се криеш,
с душа, облечена в тъмнина ?
Защо разруха ти вещаеш
и обричаш всичко на тъга ?
-
море и плаж, сърце от пясък,
и чувства летни от стъкло,
те чупят се, със звън и трясък,
ще бъде - няма, само, то било ....
-
Къде са твоите пера?
Къде си тръгнал гол и жалък?
Цигара в човка, дим, мъгла.
В мен будиш жал-тъй крехък, малък.
-
Ах,тези синкави очи!
Ах, тези красиви черти!
Ах,колко чувства има в тях-
тъга,мъка,радост,смях....
АЗ НЯМАМ АВАТАР(не знам КАК ДА СИ СЛОЖА [shame] ) ЗА ТОВА ЕТО КАРТИНКА:
-
Рогца си имаш... не бодеш...
Но лепкаш, слуз тече...
И се влачиш... ходиш пеш...
Купи си кънки по-добре...
Че къщичката ти тежи...
И излишно се мориш ...
Чу ли... кънки си купи...
И направо ще летиш...
[oops]
-
Ех,тез буйни косици,
тез очи на хитри лисици
и таз девича усмивка,
от дъгата отливка...
Как да не се удавиш
във таз хубост най-чудна,
как да не прославиш
богинята будна!
-
Вдъхваш ми онова спокойствие...
Което често ме напуска...
Огънят ти непокорен е...
А в мене нещо снежно хруска...
Под стъпките на вятъра...
Демон лош ли се разхожда...
Но ти ще ми спасиш Земята...
Това на Тебе ти подхожда...
-
Усмихнато шарено видение
Като малко слънце грее
Притежава нелесно умение
Знае как душите с лекота да сгрее
Погледни го само и ще разбереш-
Докосни го-от усмивката си няма да се отървеш.
-
Тя някяк нежно страда...
сълзи бавно текат...
гордостта й бавно се разрушава...
сърцето умира само...
Глава трябва да вдигне
и напред да продължи...
защото живота е драма...
в която сълзите са излишни беди!
-
Отровната Айви е бледна пред теб...
Не красотата и' само изчезва...
Но също и огънят - отровно-зелен...
Защото в самонадеяността ти се крие... надежда...
:p
-
Приличаш ми на хипи -
с други думи - дете на цветята,
с тези кичури цветни
и поглед на счупило буркана със сладко хлапе.
Но си знаем, че си принцеса всепризната
на стиховете и имаш голямо сърце.
:)
-
Очите - нежни звездици,
излъчващи невинност на дете,
скрити под прекрасни ресници
и необятни като море.
Скритата нежност в тези очи
издава красива, ранима душа.
Човек няма как да не замълчи,
щом порази го такваз красота.
-
Слънце в очилата,
слънце и море,
толква много искам
лято пак да е,
и в очите ми да светят
твоите очи,
да ухае въздухът на цаца
и до мене пак да си!
-
Не гледай с поглед унил.
Разбрах,ти пак ме излъга.
Не отричай!Не крий!
С теб повече не мога да бъда.
Замълчи!Вече не ще повярвам
на нито една твоя лъжа...
И да искам не мога да ти вярвам.
Няма смисъл!Доверието гради любовта!
-
В черен мрак и бездна черна
сама раните си ще отворя!
И нека кръвта ми скверна
помогне миналото да заровя!
Очите са две празни кухини,
устните не думи, а стон!
Не ще живея аз до старини -
време е за последен преклон!
-
~Пожелах те.Ти се сбъдна и боли...
Завивка от сатен,тихо кожата гори.
Косите ми навсякъде.Заровена в тях.
Крия се зад завеси бели.Тъжен смях.
Давя се,в преструвките ти нагли..
Задушавам се,в очите ти - смарагди.
Мразя те,а все повече те искам..
В ръцете си..Аромата ти още стискам...
-
Един изстрел само и край на всичко.
Един куршум и всичко свършва!Край!...
Отне от мен ти щастието едничко
и ще си платиш прескъпо,знай!
-
~Нека ме боли.Емоционално самоубийство.
Нека лоша съм в твоите очи.Кръвопийство.
За едни съм слаба.За други пък съм силна..
А всъщност още искам ..любовта си милна.
[shame]
-
Няма капчица милост в сърцето.
И за това си виновен единствено ти.
Ще гориш в ада,няма да си на небето.
Дойде и твоя час,проклетнико!Умри!
:>
-
Тя мъчи се себе си да погуби....
но незнайно защо се чуди...
дали теб ще те боли...
дали ще лееш сълзи...
Виж със злоба тя те гледа....
душата си разделя...
моли се пак да бедеш нейн...
бъди не се прави на войн!
-
Защо се мръщиш?...
Чак така не ти отива...
Устните ти губят красотата...
Понякога тъй и синята слива...
Прекалява и променя я лилавината!
[oops]
-
Защо си толкоз цветна бре,момиче,
с целия свят си ти в контраст,
да не би да имаш богиня за сестриче,
да не би пък името ти да е Страст!?!
[lol]
-
В огън целия гориш...
да бъдеш силен можеш...
на никого не се молиш...
по пътя си всичко погубваш...
ти си пример за всеки...
и нека бъде така навеки!
-
Уж сериозна, а пък всъщност мила -
детската невинност къде се е скрила!
Момиче, не бързай към утрешният ден,
носи само той на смрад повей студен...
-
Крия сълзите си...
Не ще ме видиш да плача!
Изплаках очите си...
За теб нищо не знача.
Сама в леглото...
Прегръщам завивките,вместо теб.
Сърцето ми страда горкото...
Тъга се стиля навред...
-
Виж жестокостта ми...
виж какво ми направи...
караш ме да съм брутална...
да изглеждам нереална...
ти бе един глупак...
неоценил скъпия подарък....
виж жестокостта ми....
страдай ти за любовта ми!
-
Отново със нацупени уста...
Може би целувка пращат...
Или просто по-така...
С визията искат да докажат...
Предизвикателното във момиче...
Но не и в, намерила себе си, жена ...
Ах, колко още ще обичаш...
Преди порастването до това...
-
Бре,че фина кожа,
ползваш майче "Dove",
страх ме е ръка на теб да сложа,
без да стане някой гаф.
[lol]
-
Отново развихрил се с ласо-верига...
Бие и млати всичко поред...
Колко добродушно /и малко страхливо/...
Си вее Справедливото този... Поет!...
:p
-
Тази коса изящна и красива,
е само за самодива,
самодива си и ти...
с красиви лъчисти очи...
нежността от теб крещи...
всеки би те молил "Такава се запази!"
-
Дали си нежен блян, не зная ...
Но едно не мога да не призная -
че лице на ангел имаш ти
и нежни, прелестни очи,
мистериозно скрити под слънчеви очила,
но устни изящни виждат се за сметка на това
и разкриват, че заедно с невинното лице
имаш и чисто, добро сърчице!
-
В очите ти не различавам нищо...
Какво си скрила вътре в тях...
Някакво огнище /пищно?/...
С пепел от инат и страх...
Някаква умряла болка...
В кратера на светлината...
Глухо ме пронизваш, но не мога...
Да чета по формата ти на устата...
-
Спряла поглед си във отчаянието.
Не плачеш, не казваш нищо, само мълчиш.
Готова да понесеш наказанието
Едвам едвам името му шептиш.
Докосваш косите си кадифени.
Отместваш ги нежно с ръка.
Щастлива?!Край на всички проблеми-
от тук нататък си сама !
-
В музиката си, вижда се, влюбена си.
С предизвикателен поглед даряваш наслада...
Пускаш парче, след парче...
изтръпваме всички от сладката ти награда...
Красива и страстна... нежна, но властна...
С музика омайваш, с красотата си изящна
мъжкия поглед възрадваш...
-
Приличаш на придворен шут...
Развеселил над сто сърца...
Който в своя тесен кът...
Прибрал се е за през нощта...
И грима си е размазал...
От спомена за смях на друг...
Който подарен е станал...
И окрал е сам теб, беден шут...
-
Виж се колко си красива,
а защо си така сама...
нима някой с теб се подигра...
излъчваш някаква прикрита тъга...
и все пак имаш своята прекрасна дъга...
даваща ти за живот сила...
-
За някои в училище е скучно...
За други е снимачна площадка...
Но в името на спомена дружно...
Бих направила фотосесийка приятна...
-
Защо ли ти си толкоз бледа,
да не би да си във притеснение,
или може би е някаква победа,
след която си в опиянение?
-
Далеч от пламъка ти бягам...
И чакайки ей тук седя...
С лице, което неогряно...
Е от огън, слънце, топлина...
-
прекрасно чипо носле...
странно,защо нямаш нозе???
Виж каква нежност от теб искри....
всеки похар може да загаси...
защото ти си си ти...
-
Черно-бяла, сериозна...
С буйно пусната коса...
Липсва всякаква помпозност...
Пръст тук има ли тъга?!...
-
Нежност и опиянение лъха от целувка стара ,
запечатана в писмо , любовта разделя се на пуста гара .
Нежно я целува той , тя погледа в страни отвръща ,
нима я днеска страх прегръща , че само листи пожълтели ,
ще пазят спомените за раздели на гари опустели ?
-
Коси сребро и в мрака радост,
вплетени звезди в воал,
тиха и невинна младост -
свят тегоба не видял.
-
Крилете ти тъй силни ми изглеждат...
И мекички, в тях искам да се гушна...
Обещай ми, ангеле най-верен...
Че между перцата в полет ще се мушна...
-
Една целувка позволи ми
и крилете си на теб ще подаря,
една прегръдка донеси ми
и кат пара морска ще се изпаря.
-
Слънцето те топли скришом...
Защото знае, че ревнувам...
В замяна на криле, които...
Като дар за мен сънуваш...
-
Целувка може би последна.......
целувка тъй искрена и нежна.....
чакай не бързай.......целувката не забравяй....
споменът за любовта в миналото недей оставяй
-
Красива,нежна,добра
с красиви нежни цветя....
обгърнала със своята ръка...
излъчваща нежност,доброта,
такава трябва да е всяка жена!!!
-
В своята безцветност ти си скрила...
Цветовете на душата...
Черен, бял и най-червен...
Събрала си в едно цветята...
-
Към неизвестното протегни ръка-
с усмивка и със сила непреклонна.
Крехка си,но твърдост показваш така.
Спасителка е твърдостта ти огромна.
-
Музиката е светът на чувства...
В който важната е Тя...
Плочите, събрали крайни блудства...
Се въртят в кръга на радостта...
-
искам да се задуша
в аромата на цветя
да избягам от света
в моя собствена страна...
пълна с хиляди цветя!
-
Синио сияние в хладни очи,
ухилени нагло устни безкръвни,
черни одежди, сини искри,
смях е стаен под ръцете му стръвни..
-
Недей затваря си очите...
И надзърта между пръсти...
Страшното е за главите...
А душите се не кръстят...
И защо от страх се криеш явно...
Всеки вижда се у теб...
Как успяваш да избягаш...
Щом стоиш закрита в мен...
-
Умирам.А смъртта е така красива.
Сред цветята,като едно от тях.
Умирам...но в живота бях щастлива.
И мечтите си следвах без страх.
-
Ангел съм аз ,
но с черна от болка душа,
заради всичко станало с нас
и се моля да умра!
Забивам си ноктите надълбоко,
кръв!Кървя!
Усмихната съм широко,
защото съм ангел с болезнено черна душа!
-
А тя... разголена, облечена...
Чака и не чака...
В ръцете и' се гали мекичко...
Душевната подплата...
-
Загледана в красотата
на прекрасните цветя.
Аз пак усещам празнината
и се чувствам толкова сама...
-
мъча се от болката да се избавя
раздирайки своята душа...
а ти-намираш някаква еротика в това???????
не мога да те разбера,
искаш да съм сама....
а ме викаш при теб през нощта...
аз умирам виж...
нека те боли....
искам и ти така да кървиш...
за да разбереш какво е да си сам
-
Хм,хм...гледат от лицето ти очи
на ангел от небето може би посочен,
а може би са дяволски лъчи
на ангел - дяволски порочен...
-
Отблясъци във твоите очи спокойни,
танцуват пак във бяло
и листенца бели многобройни
градят душата ти...изцяло.
-
И в силата на свойта Чистота...
Душата в Титан се превръща...
С демонична сила, с ангелски крила...
И всичко в Тебе никога не свършва...
-
Бледо лице,
тъжни очи,
наранено сърце-
уморено крещи!
-
Душата, ти май си филмова звезда?
Ама не от тия обикновените.
Ми по-специялна...
Както си легнала по гръб така-
май само чакаш някой да те нападне.
Изкарала си джуките напреде,
присвила си погледа мръснишки.
Ти си най-великата!
Точно така като си тъй без дрехи
и Памела и Анжелина пред теб са като мишки!
-
Ръцете ми носят твоите белези, мили!
Всеки път, когато в сърцето ме бодваше
нова гривна слагах да виси като бесило!
С времето болката се трупаше,
както и гривните на моята ръка.
Място вече нямам,
май е време от тебе да се отрека...
Гривните оставам...
Горчив спомен от минало бъдно...
Ти премина в моето отвъдно...
-
Навън вали,а в сърцето ми бие градушка...
ти пак ме рани и черен на бял е вече светът..
Нима аз пак згафих във нещо..нима сърцето ти
разбих....Кажи ми защо продължаваш да лъжеш..?
Да лъжеж,че днес светът ти е крив..?Нима е така..
Нима аз част от светът съм...аз мислех че ме обичаш,
но явно жестоко съм грешала....
-
Слагам длан върху устните
и млъквам.Слушам само празнотата
Сама съм и така излишни са думите.
Мълча.Но отеква ти гласът в душата.
-
Виж-кръв от очите тече,
и пистолета към теб е насочен...
защо ме караш да го правя?!
Млъкни,не казвай,че нямам смелост...
след всичко,което ми причини
куршума в твоето сърце ще ме спаси!!!
-
Младото сърце е най-щастливо...
Когато във синхрон тупти...
С друго, необлечено във сиво...
На гръб го носят, а пък то лети...
-
Сладък блян блянува
красавицата спяща,
ураган в нея бушува,
а тя - все тъй блестяща
пеперуден сън сънува,
как танцува със лъчите,
за едно копнее и жадува -
да и се отворят очите
щом целувка тя получи
от принца мил...обичан тайно
и блянът да приключи,
превръщайки се във реалност.
-
По лицето се чете със чувство...
Очи и устни ще пропеят...
Когато гледаш ги немътно...
Те разказват, че копнеят...
За една различна скорост...
За един по-друг живот...
Възрастта подбира строго...
Често всякаква любов...
-
Устните са червени...
мисля,че светът е красив...
очи притварям...
и красота в живота мъча се да открия...
не гледай,че изглеждам измъчена...
много съм щастлива дори....
даже те моля-
ела ме целуни!!!
-
Болка, която ме поваля
нея чувствам в себе си...
И пак се свличам по стената
и сълзи събирам в шепите си...
И нежното розвово по мен,
галещо кожата потъмнява...
Да превърна живота си в сън
е една от причините за тъгата...
-
Сива и вторачена, илюзия.
Нещо като тънко фередже..
Остра, ала нежна, не-изкуствена.
Картина. Всъщност скица.
Или не...
По-скоро е
легенда от гората.
Някъде родена сред звездите.
Бяла пази тихо сивотата
в погледа, лицето и косите...
-
Полупоглед, полугласност...
И всяка дума е в целта...
Там, където е опасно...
Се гледа вечно с половин душа...
-
Какво е време ? Какво е пустота ?
Началото без края...
Какво усмивка е ? Какво дори е
любовта ? Неказана дума ,
премълчани слова. Сутрин се будя
и питам... къде е живота ? В Съня ?
-
Девойка ослепителна във тъмна нощ-
и покрай нея-всички само с радост се зареждат.
Обаяние на ангел, със божествената мощ,
да ни усмихва-всички я заглеждат.
Красива,ала сякаш лудостта в душата и' витае,
очи-блестящи-в тях отка'чена искрица се вселила.
Муцунката,все в чупки-да стои на място,хич не трае,
виждаме,че в тая вечер доста се е веселила.
-
Приятелството добродетел е...
Едно лице със две очи...
В които искреното мека мебел е...
И загубата и' гнети...
-
И как сега да пиша стих,
щом липсва тук картинка,
май се ненадейно натъкмих
на времева и разглобена примка.
-
Ти Ангел ли се казваш,момче?
Или вече си мъж,не дете?
Силен си,красив дори!
Въпреки,че Слънцето те гори,
ти не свеждаш глава нито за миг,
а имаш глас,глас, с мощен вик!
Здравеняк си,то си ти личи,
но за миг ти замълчи,
иди при майка си иди,
иди я прегърни,
даже ти,
че времето лети,
малко за нея помисли,
малко с нея говори!
Спри да се правиш на курав-поплачи,
душата си недей мъчи!
Zatoichi надявам се да ти харесва! [hey sexyy]
-
Предизвикателна, красива...
Разголена чак до душа...
Премежен поглед, много крие...
Ведно покана и въпрос "кога?!"...
-
Младо лице,
с голямо сърце.
Дългокоска е това момиче,
бледо и свежо като кокиче!
-
Бикини планет тук чета
Звучи ми много еротично
Плакат на филм тук виждам аз
Ще го гледаме, отлично!
Но кви са тези автомати
май екшън ще да е това
Макар и често глуповати
Харесвам ги не на шега
-
И пак любимецът насреща...
С леко прекомерен тен...
Май че топката посреща...
И разсмива точно мен...
[lol]
-
Радвам се, че ти се престраши
За него стихче да напишеш
Че уплашиха се юзърите май
Като видяха аватар различен
Кое е това тъжно лице,
С очи големи, мили и бадемовидни
Дали принадлежат на някое дете
Или на дама, затаила мисли свидни
-
гледаш ме от там...спортен хубав тип,
болка някаква във тебе се таи
гледашме но си някак скрит
и малкото момче във тебе се бои!
тичаш а сърцето ти някъде остава назад,
някъде при болка няма,
тичаш а във теб гори ад,,,
тичаш напред ала мене ме няма!
[shame] [shame] [shame]само това измислих
-
Аз ще властвам над света ти.
Ти ще бъдеш моя роб.
Само за мен ще е любовта ти.
Мой ще си цял един живот.
-
Стоя сама в морето
ала никой не попита ме защо
никой от болката ми не се интересува
ако не ме намерят тежко ми и горко! :) [inlovee]
-
забраих да сложа картинка ....уф колко съм злееееееее
-
обърках темата нещо неска не съм у ред
-
Гледаш пак уж невинна - съблазнителка...
и приспаш моята фея пазителка...
Падам аз пронизан от твоите очи...
Падам, но лягам уморен на твоите гърди...
И ти пак се взираш - тъй красива!
И мъката някак става болка мъничка, щастлива...
Какво ми остава? Освен влюбен да бъда...
Как да се моля? Ти отреди ми най-тежка и мила просъда...
-
Уж дявол си истински ти
но нещо играе в твойте очи
невинно анимиран, дори закачлив
изглеждаш забавно, макар и парлив
-
родих се от нищото - дете на луната,
като нея сребриста, красива, самотна...
в своя обръч ме стяга до днес самотата,
но душата се рее в безкрая свободна...
-
Невинно, по детски те обичам.
Детскато обич е чиста и свята.
Сладки думи на ушенце изричам.
Щом до мен си се чувствам богата.
-
Русалка в морето стои
своя принц ли чака?
Небето отваря врати
за "добро утро"
иска слънцето да я поздрави
-
изгаряш ме със твоите очи
святкат заплашително в нощта
пращат ме при морските вълни
по тях загубвам цялата си душа!
-
Тъга и гордост в очите се преплитат.
И в сетен час, оставаш силна непревита.
Ръцете във окови са увити,
вериги около глезените ти дрънчат.
-
Твърде старост виждам във очите...
Всяка гънка не е бръчка, но дели...
Някак време... не, не си размита...
Голяма си във всичките черти...
-
На есенни листа ухаеш и на пеперуди
и вятър във косите ти със времето се гъне,
ако някой усмили се в сън да те събуди,
във очите ти дълбоко ще потъне.
-
Взорът ти е свят и ме изпива...
Колко чистота си там събрал...
А аз ти махам и, изглежда, си отивам...
Прегръщам те със вятър закъснял...
-
Вятър дългите коси преплита.
Пеперуди около теб кръжат.
Сърцето ми вечно за тебе пита.
Спомените ми до твоята душа лежат.
-
Каква е таз жена
Май счупила си е крака
Като излиза от водата се е спънала горката
Крачето някак си подвила и кат клечка го строшила
Но небесата се разтварят
Лъчи неземни засияват
Жената със крака огряват
И костите й заздравяват
-
Ой,Буки,Буки,
какви големи(черни)джуки,
ще вземе някой да рече,
че този момък по цяло денонощие се пече.
-
Воин, вериги, плащ... така...
Прилича Мракът му на брат...
А всъщност скрита Светлина...
Във въздуха трепти във такт...
-
Гледаш властно от екрана
лъхаш ти на хлад и самота
искам при тебе да остана
ала ме е страх да не замръзна във нощта!
-
Едва сълзите си сдържам.
Но силна ще бъда този път.
По дяволите, вече не издържам!
Защо всеки ми обърна гръб?
-
боли ме нещо във гърдите
а казват нямал съм сърце
добро да правя искам в дните
а нощите да съм дете
Не искам никого да наранявам
обратното се получава знам
започнах да се убеждавам
че по-добре е да остана сам
-
Едно непознато лице
пред мене и седя и се питам
Какво ли е липсвало на тези ръце..
Че тук е дошло да търси и да намира...
Очи зад очилата скрити,
дали зад тях се крие чистата душа..
Дали от щастие и радост те са пили..
Дали любов са крили или може би омраза?!
-
Усмивка блага и потайна
по чертите детски пак играе...
Сподели сладката си тайна
как лицето ти така сияе?
Сълзи в очите няма
и това те прави тъй нежна и красива...
Едно момиче с любов в сърцето тъй голяма -
навярно ти си пример как да съм щастлива.
-
Усмивка блага и потайна
по чертите детски пак играе...
Сподели сладката си тайна
как лицето ти така сияе?
Сълзи в очите няма
и това те прави тъй нежна и красива...
Едно момиче с любов в сърцето тъй голяма -
навярно ти си пример как да съм щастлива.
[heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]
Един живот да споделим...
Една съдба, един единствен път ще вървим..
Един дом топъл, уютен с теб ще делим...
Една щастлива мечта с тебе ще споделим...
Една любов, една привързаност...
Един живот, една обвързаност...
Една горяща страст ще се превърне с времето в нежност...
Един неземен свят ще стане наш до невъзможност...
-
Тихичко!... Говоря със стената...
Тя познава множество животи...
Разказва ми как силна е вълната...
И как носила е често октоподи...
А те изплели паяжинки крехки...
С тях ме галят, вече ги усещам...
Тихичко, не искам да си ида...
До стената мен не ми е тежко...
-
Не ме питай какви са тез рогца,
щом твърдя, че съм така добричка.
Аз съм горска фея, родена от греха.
Виждам през теб. Аз съм ти всичко.
-
Съблазън и малко сълзи ,
какво ли погледа ти тай ?
Може би малко надежда,
или лека тревога... Ако не ме
докоснеш , как ще разбереш,
за Бога....
-
Целувка... Ласка демонична,
гледат жарко сините очи.
Втренчена илюзия, различна,
но красива чернота и тя личи!
-
В косите ти... люлял се вятър...
Шията... целувал миг...
Погледът ти знае сякаш...
Колко в себе си държиш...
-
Виждам те в съня си
толкова реална,
после със ума си
те убивам в моята спалня.
-
Салатката - мезето...
И чашка по-натам...
Тъй силно е сърцето...
Че поетът е голям...
-
С гарваните студена ще отмина.
Завинаги оплетена в бледо сиво.
Стената на лъжите ще премина.
Питам се, била ли съм жива?
-
Тя крие се в мрака отровен,
отровен и в сърцето й затворен...
Тя е онази, която те пленява за миг,
пленява те и сърцето ти взема със вик.
Тя пак ме обича скрита,
скрита зад маската, от студ обвита...
Тя пак ме целува с устните лоши,
целува ме и събуджа мислите пошли.
Тя е там... във всички тях...
красива като първороден грях...
И аз ще бъда там до нея...
но да се кълна... Прости ми, Боже, но не смея...
-
Мечешка услуга и мечешка любов...
Тъй различни изрази и чувства...
Мекичка прегръдка и топличък живот...
Хората едва ли могат да го чувстват...
-
Черни птици, черни мисли в черен ден...
Чувствам се тъй тъжна, отмаляла...
И макар че всичко черно е около мен,
душата ми завинаги ще бъде бяла...
-
Мисля си за теб , любими мой.
Хладни сивеят самотните дни.
Целувката ти ще ми донесе покой.
Бих дала всичко най - свято. Само се върни.
-
Дори да съм до болка прокълната,
не забравяй никога - и аз кълна!
Черна съм до края на душата,
изкушението в сянката.. Жена!
-
Любов и ярост в мене са събрани.
Какъв е смисъла да вярваш в лъжи?
Мислите остават скрити. Думите неразбрани.
Но единствен кънтеж на сърцето си ми Ти.
-
красавица тъй страстна
огън във очите ти гори
ето правиш се на властна
ала тъжно е сърцето ти нали?
и никой тебе не разбира
и няма кой сърцето ти да разтопи
болката се в теб събира
усмивката ти спира да личи
падат сълзите във мрака
кръв от вените струи
мислиш си че тебе няма кой да чака
свъшиха се вече твойте дни
-
Естествено е сякаш, тя като растение...
Стиска розов цвят, а ръцете и' - стебло...
Може би греши по навик всяко зрение...
И всъщност всичко туй молба е най-било...
-
Като литнала с черното вечност,
в залеза тихо тя грее.
Мъглива във сивата пепел,
тя обича! Така тя живее...
-
Черен поглед. Преплитащи се Любов и Гняв.
Толкова съм студена... Толкова чужда.
В ярост превърна се предишния страх.
Не искам съжалението ти. Няма нужда.
-
Съвършен поглед, тъмнината обзела.
Дъх на нощ и бистър разкош.
Свежо-сумрачно сумрака преплела,
млад автограф, носещ дамската мощ.
-
Бал със маски,
в него Ти и Аз,
низ от електронни ласки,
страх от неизвестното и мраз.
-
гледаш ала погледа ти скрит е
дали проблясват там сълзи
има ли ги още "дните"
виждат ли през мене рентгеновите очи?
-
В черни цветове ще те оплета.
Аз съм въздишка красива.
Ще пиеш от мойта красота
и за първи път ще съм щастлива...
-
гледаш опасно през капките дъжд
ман ли искаш да уплашиш?
не тръгвай толкоз изведнъж
недей аз искам да останеш
-
Мъчи ме жажда,
ще пия дори,
сърцето да подсказва,
че много ще боли!
-
прикрил си се зад тъмни очила
със усмивка леко прозаична
махни таз маска и пусни деня
да светне и огрее твойте мисли
-
По - черна от нощта.
По - истинска от фалша.
Аз не вярвам любовта.
Всички моменти шанс са.
-
По-нежелана от войната,
по-тежка от огромен кит,
до мен застава самотата
и чака своя стих.
-
закован на тоя стол седиш
стани размърдай се малко
няма защо живота да виниш
че си минава покрай тебе-жалко
-
Говориш с черната птица...
Маската нея напомня...
Красива и стилна се виеш...
На място, луна и на спомняне...
-
Кафява.. Безброй пеперуди
прехвърчат във твойте коси...
Очите ти - яростни, луди,
безвремие в тях май боли.
-
Какво в очите ти прочитам?
Нима болка в тях личи?
Дори няма и да питам...
Но не искам да те боли.
-
Ален глас примамва външно...
А отвътре те побърква, пали...
И повлича към помръдване...
На сетивата ти, във сън замряли...
-
Ти ме нарисува.Цял шедьовър.
Но и в картината тъгата личи.
Че все тъй сама съм и толкова гола.
След слънцето развяват се мойте коси :)
-
Изгубена.... сама и наранена....
такава съм без теб сега...
ела и ме спаси....
ако искаш да живея....
стига с илюзии сме живяли.......
спаси ме.... спаси сърцето ми.
Утре ще е късно.........................
-
А небето сякаш нереално става
всичко по-красиво от преди
мечтаещо момиче пак минава
още малко и ще полети...
-
Чадърът ти от кой ли дъжд те пази?
Гледам, но не виждам да вали.
Или може би душата ти е тази,
отразена в неспокойните води
зад черната ти фигура, зад мрака...
Наведен си.. Не чувстваш ли, не чакаш ли?
-
Виждам в твоите очи
от самотата колко те боли....
Хайде назад погледни
и за хубавите моменти от живота си спомни
и ще видиш,че има приятели добри,
с които да изживееш и по-щастливи дни.
-
Щом те удавя в синята стена...
Силуетът ми ума ти ще отпие...
И сигурна в победа над плътта...
Фаталната ми същност ще те скрие...
-
Тъгата скрита зад косите ...
Някак бледо си личи ...
Вътре нейде във очите ...
Пак чете се , че боли ...
-
Е ,хайде, стига драми
животът е прекрасен миг
и леко инфантилни дами,
аз чакам по-усмихнат лик.
-
И там, във планините необятни,
далеч от "инфантилните лица",
дано намериш нещо по-приятно -
например чуден шепот на гора.
Снежните парцали да те галят,
зелени вечности да ти припяват...
А в мъглата, сляла се с небето,
с усмивка да си слееш и сърцето...
-
Тонът е ясен, един от кафяв...
Начин да сториш живота си прав...
С красивите части на лице и душа...
Тонът е ясен - дух и тъга...
-
И ти си целият свят -
небето е в очите ти.
А всичкият цвят -
нишки в косите ти.
-
Нарисувай ми сърце... Помни ме...
Аз опитвам същото...
Но не мога, нямам сили...
Изтощена съм до мъртвото...
-
С две лица те виждам,
а в стиха на сляпо,
музиката ти опитвам се да сричам
с чувство непознато...
-
Очилата крият истината за душата ...
Но усмивката сама за себе си говори ...
"Наздраве" подсоли вкуса си със салата ...
Животът изпълнен е с хубави тревоги ...
-
В шепите пулсира
скрита твоята надежда-
чудеса бродираш
с есенната прежда...
-
Усмивка,очила и фешън риза,
пред тях - саладка в купичка голяма,
в джоба,вероятно - скрита виза,
липсва само хубавата дама.
-
Войн ли си, чудовище ли, гарван ли?
Разсичаш тежък въздух безметежно...
Като звяр беснеещ в тихите мъгли,
в тебе - сигурна съм- криеш нещо нежно...
-
В мрака палиш цигара,
обгръща те плътният дим.
Отново до вас те докара
и каза "За теб, нали съм един?".
после бързо изчезна в дима
и те остави тъжно, болно сама...
-
затрупана със сняг и въздишки
едва се вижда тя през нощта
точно като в децките книжки
проблясва вътре светлина...
за подлон и утеха тя ще послужи
да се скриеш от зимна тъма
и на сутринта със зачервени бузи
да си тръгнеш от нея с малко тъга!
-
Обладана дяволски мисли,
тя танцува за да скрие
самотата в своите въздишки
и спомема за нея да изтрие
Едничка е свидетелка луната
със свойта бледа светлина
на болката в очите на жената
стаени в гордата душа
-
Нещо скрито... Част от малка приказка.
Синя (не невидима) вълшебница.
Крилата й - в листата тихо мислени,
цветята и вълшебството са нейни...
И леката усмивка,
и тънката прозрачност
я разкриват...
Синя малка приказка.
-
Животът е хазарт на сърчица...
Късметът ти дали ще проработи...
Погледът е бъкан с чудеса...
Избирай карта... избор на животи...
-
И дръж ръцете ми,
всичко е обвито в студ..
Замръзвам, помогни ми,
Бъди до мен в мойта смърт...
И капка нежност,
мъничко закрила, моля,
преди последния ми дъх,
тъй вледеняващо е да мечтая...
[heart__]
-
В тъмното с мислите оставам.
Всяка нощ еднакви монолози.
Отдавна вече не се надявам.
Любовта само страдание ми носи.
-
красота си - есенна и нежна
от очите лъха самота
отлита и последната надежда
че ще има във сърцето топлота/...
-
Трънливо мъртво цвете
във ръцете ти
ще е хранилката
за гарвана зад теб.
Не си умряла...
Лед е във лицето ти,
и пулса стихва,
но не е свършил. Още не...
-
огнена коса,
огнени очи,
огнена жена...
черна сянка във нощта
сатен,
коприна,
небеса,
огън е във твоята душа!
-
Студени са ръцете, с които те прегръщах
и белите рози увяхват след мене...
Толкова много пъти тръгвах и се връщах,
ала този път позволих студа да ме обземе.
-
С развеяни от вятъра коси
пристъпвам пак сред падащи листа.
Мистично светят моите очи...
Пристигам аз - феята на есента...
-
Феерия в лилаво... Размечтана.
Облаци. А вяра тиха в тях
лети като надежда - разпиляна
в погледа нагоре - жив и свят!
-
Красива вампирка с царско в кръвта...
И стойка, и хубост, и сила...
Край тебе е хаос в подредени неща...
А отвътре... навярно пулсира...
-
Пред залеза събират се петна
от черните криле на черни врани,
скрили в себе си душата на жена,
поела хиляди посоки разпиляни.
-
Във мантия от черно и разкъсано,
(с вериги и ръце на не-човек)
лицето ти е скрито. Не замръзваш ли
сред вечната мъгла около теб?
-
В черна рокля, с хубава прическа,
от очите ти струи безбрежна самота.
Но гордост истинска и тежка, с опасна острота,
сякаш крещи, че само него иска.
-
А там, в безбрежното зелено,
меки купища от облаци-парцали
са се сгушили вселенски устремено
и с крсотата на всемир напомнят рая...
-
Красива си, загадъчна и страстна...
Но може би самотна? Ти кажи...
Около тебе всичко е прекрасно,
ала наистина ли е така... Или...
-
Дъгата,вплела в цвете
с нюанси пъстри,многоцветни
и аромат на бебе,
със дрешки доста летни...
:)
-
Господин незнаен
с тъмни очила, потаен.
Салатка приказна го чака
да грабне виличка
и да усети вкус сладостен,
сътворен от готвач изкусен.
-
следа оставиха на плажа
двете влюбени деца
утрото застигна ги и не успяха да си кажат
туй що нарисуваха в нощта
-
Приседнала в полето
под притъмнялото небе,
разголила душата и сърцето
без страх, че някой може да ги отведе.
Тя чака, там, непоклатима,
нежна, дивна и красива.
Тя чака да открие своята половина
и да запеят заедно пред изгрева.
ПС: Това, което написа за картинката ми докосна душата ми. Благодаря :) .
-
Бряг...море...
влюбено момче
рисува сърчице....
тъжно е,уви,
явно го боли-
коя е тази дето го рани?!...
За жалост,го разбирам,
в такава ситуация често се намирам-
често да плача с часове неспирам...
-
мрачни сенки със червен отенък
по лицето ти пробягват във нощта
злобна беше но до вчера
днес ,уви,застигна те тъга
ПС: Това, което написа за картинката ми докосна душата ми. Благодаря :) .
радвам се на мен също много ми хареса твоето :)
-
krasiva peperuda
ne pove4e ot den jivee
no plamakat na ognenoto i sarce
zavinagi gori i tlee
nad ne4ie ot4aqno lice
-
ъъммм стихчето е красиво ама нямаш аватар за да продължи някой друг....
-
хм,дам....ще пиша за тебе,след като той няма аватарче :p
Копринена,нежна пеперуда с розовки криле-
все още с невинно излъчване,все още дете,
не,не я докосвай-много е крехка милата,
а ти не си знаеш силата,
остави я да си лети-
и тя има мечти!
-
еее стихчето много ми хареса
да видим аз какво ще измисля на тоя аватар... [oops] :p :)
откачено създание ме гледа отстрани
изглеждащо странно и все пак някак забавно
ала зная душата му е изтъкана от мечти
под смешната външност-децки смях кънти....
-
Щом легнала си в скута на мечта...
Очите ти са пълни с много нежност...
Която дава чувство на света...
През очилата на негубещата цветност...
И в розово... дано намериш друг...
Който във очите ти е предан...
И глава отпуснал в твоя скут...
Да целува... с много /много!/ нежност...
-
нежност,обич,вяра и любов
струят от две сърца
за тях живота веч не е суров
щом посрещат несгодите двама
целувка страстна запечатва мига
символ става тя на клетва свята
че ще се обичат до деня
в който ги положат във земята
-
С рокля искряща, ефирна,
с крилца от нежна коприна,
с коси изтъкани от вятър.
Тя играе в малък театър -
принцеса красива
с черти на самодива.
-
Недей да ми сваляш звезди...
Даже мишките тъй са големи...
Че да стигат небето, нали...
Съм в ръцете на звездни копнежи...
Които у мен си родил...
Които у теб съм посяла...
Недей да ми сваляш звезди...
Нека двама ги вземем - за двама!
-
С целувка нежно в тебе ще се впия,
С целувка всичко в теб ще изцедя.
С целувка бавно тебе ще изпия,
С целувка, докато се изморя...
-
Ти за мен си и слънце,и луна...
Ти за мен си най-красивата в света...
Нека да се слеем във едно,да усетим радост...
Нека се целунем нежно присъщ на всяка младост...
-
Защо дойде на земята,
да видиш само мизерия и страх?
Паднал ангел си от небесата,
Върви отново в ангелския прах!!!
-
Ще те целувам както аз обичам,
ще блестиш сред другите обичани,
ще ме искаш и ще ме обичаш,
и всичко твое на мене ще заричаш!!!
-
Искам да потъна в свойта самота,
Сама със себе си, и една цигара...
Ще преглъщам с уиски своята тъга,
И с цигарата спомените ще догарят...
-
Секундата - като вечност
целувка.. и страст...
Докосни ме нежно,
над само ти имаш власт
Пеперудено нежната кожа
погали с мъжки ръце
Ще се слеем в едно - ще бъдем...
от перли с прашец...
влюбено човешко сърце.
-
А ти ме гледаш толкова безлично!
Коя си ти,какво желаеш?
Можеби и малко неприлично,
но искам да те опозная!
-
красива сексапилна жена
защо лицето си криеш
нима си ненужна вече в нощта
нима "еднодневка" е твоето име?
-
В очи тъмни , очи празни .. се взирам..
Без светлинка една .. от тях лъха само студенина..
Кой от тях радостта отне ?
Кой сърцето женско прокле ?
-
йеееей това е много добро
нейде там се вижда силует
проблясва слабичко в нощта
звездите правят малък пирует
пред създанието с блестящите крила
-
С красива маска лицето ще покрия,
за да се почувствам пак жена...
Нищото, което ми остави, с блясък ще покрия,
да не види никой, моята тъга...
-
размита те виждам сега
почти изченала от погледа сиротен
бавно избледняваш във нощта
а нявга беше диамант необработен...
-
Докосвам те .. искам маската твоя да сваля ..
Коя ли си ти непознато ?
Очите тъй красиво прикрити .. някога дали ще разбера?
В догадки аз се лутам сам ..
-
С крила,но не и без душа
ранима и самотна в нощта стоя!
Загледана в красивия безкрай
аз живота си украсен в мечти строя!
-
Събличах дрехите си , бавно..
с всяка дреха събличах по..някоя задръжка ...
И ето ме пред теб стоя голя ..твоя ..
Ела научи тайните ми , прокуди самотата ..
-
Седейки чудя се сега
дали при теб да долетя.
С усмивка на дете
аз в очите и сърцето ти ще се слея.
Не ме моли при теб да остана,
защото невъзможно е това.
Остава в паметта ти единствено спомена
за това което е било и ще бъде!
-
На хълма взираща се в умиращото утро,
с криле разперени,прекрасни,
стоиш и втренчила се дяволито,
и чудиш се на ужаси ужасни!!!
-
Ще паднеш ти в моите крака...
Ще ме молиш да те пощадя..
Но съм неприсклонна,а може би зла..
Не мисля своето решение да променя
-
Паднах от небето черно,
ударих се жестоко във земята,
съзрях,човек ли бе...
И той ме върна горе в небесата!
-
Студена,черна и сама
аз бротя безцелно в нощта!
Тъся те за да ми напомниш,че жива съм
че любовта ти не се е превърнала в тъма!
-
На сън в мечтите си блуждая,
На сън съм там където желах...
И там за никой и нищо не хая,
На сън - себе си бях...
-
Само ти утеха ми даваш,
само с теб съм щастлива сега,
само ти за збогом ще махаш,
само с теб искам в нощта!
-
Слаба съм без днешната си доза,
за Бога веч не мога да живея без надроза.
Вкарвам си иглата в ръката
и само за миг аз цар съм в небесата!
-
Изкусителна сама лежа
и иска ми се при теб да долетя.
С прекрасна външност и душа
аз за дълго мечтая си да те покоря!
-
Гледам настрани със поглед жаден,
търся твоите очи,
но явно ти от мене си предаден,
и с това оставаш си нали?
-
Преплетени душа в душа
разкриваме чувства тъй прекрасни.
Дали всичко е една лъжа?
Или смесица от емоции различни.
-
изглеждаш толкова красива,
фотоапарати и светкавици проблясват
ала зад усмивката си криеш мъка сива
а зад очилата-очите ти кървясват...
-
Свали тази стара лъскава маска,
покажи ми своето лице,
не ми трябва подсказка,
усещам те при туптенето на твоето сърце!
-
Около мене тлее се дима,
усещам го - пропил се е в ума...
Докосване до устинето, желано,
Разтила се отровата в плътта ми...
-
Ангелът прилича на Човек...
Едва облечен в меките крила...
Колко ли са падали след теб...
И колко ли ще падаш ти сама...
-
Косите ти дълги,
напомнят ми за годините тъжни.
гримираното ти лице,
напомня ми,че есента вече дойде.(не в сегашно време де) [shame] [shame]
-
Черна дантелена превръзка,
самотна но красива,
цветето в ръката ми се слива,
с усмивката.Та аз съм толкова красива!
-
Нацупено красиво личице..
Очи-толкова пленителни..
Жена с голямо и добро сърце..
И усмивки..Те са задължителни..
-
Очите ти зелени като свежа трева,
почистена и запазена
разцъфнала през пролетта.
Цветя красиви до нея
предстоят да разцъфнат. [hey sexyy]
-
Дама прекрасна,
с цвете в ръка.
Загледана някак красиво
във своята цветна мечта.
-
Розова като единственото
цветно нещо на света.
Седи самотна в ъгъла
и чуди се,защо любимия остави я
или може би просто наказана,
заради някоя беля. [mhmm] [reevvv] [namigG]
-
загадъчна,красива,мила...
колко ли тайни в себе си си скрила?...
Загадъчност..дантела..цвете..
красота в очите и в ръцете.. [inlovee]
-
Мразя зелените ти очи,
мразя твойте мечти!
Мразя всичко във теб!Лъжа!
Обичам те какче ти си една!!!
-
Красива с привидна непорочност - на дете...
Гледаща ме някак странно, може би със страх..?
Кажи ми какво се крие в тебе?
Кажи ми, тази ли си, която видях?
-
Ангел единствен останана света,
сама броди по улиците тъмни,
останала само със своите нежни крила
и сълзите,които не спира да рони.
-
Черна пелерина по очите...
Бяла роза. Тъмна самота...
Тъжна като залез. Като птица,
останала без вяра и крила.
-
Приканващо на вратата тя седи,
жадува за неговите устни.
Бурна нощ двама да прекарат иска тя
и удовлетворен да бъде той на сутринта. [shame] :) :p
-
Самотна,красива-тя чака любовта.
Отдавна притихнала в самота
не смее да пристъпи напред едва,
защото в сърцето е една голяма празнина!
-
Във грим, във изкуствени мигли,
в изкуствено бяла коса
си скрила сърцето си сигурно...
...и малко парченце тъга.
-
В сянка крия аз душата си.
За да не могат да ме наранят.
Скъпо ми струва да сбъдна мечтата си.
Не искам да страдам за пореден път.
-
[sad3]
Вакханка във червено,
самодива ли не знам-
ме кани мене,мене.
Дали да ида там?
Но замъка магесан
и гарвана зловещ,
навяват тъжна песен...
За смърт,тъга и леш.
-
Нямаш лице което да погледна,
нямаш сърце което да тупти,
не си явно от тази планета,
извинявай но просто върви!
Иди си вкъщи и разказвай,
как срещнал си една жена,
усмихнала се и продължила
без капцица изгубени слова!
А ти за мен чудо ще бъдеш,
отрекло се от нацията зла,
проумей човек не струва,
ако е на тази шибана земя!
-
Нямаш лице което да погледна,
нямаш сърце което да тупти,
не си явно от тази планета,
извинявай но просто върви!
Иди си вкъщи и разказвай,
как срещнал си една жена,
усмихнала се и продължила
без капцица изгубени слова!
А ти за мен чудо ще бъдеш,
отрекло се от нацията зла,
проумей човек не струва,
ако е на тази шибана земя!
[bgzname] [kintiiiI] [crying]
Земята ни е земен рай
но хора шибани живеят в нея
Тук всеки се е свил и трай.
Да търси своето не смее.
Тук всеки се свил,клечи,
или в кафенето дреме.
Или протестира за очи.
Борци за правда нема!
-
От реалността скрил си се,
недосегаем искаш да бъдеш,
като изоставено кутре криеш се,
но знай,че аз ще те открият...където и да отидеш!
-
[evala] [bgzname] [bgzname] [bgzname]
България е земен рай
нехората царуват в нея;
до кога народа ни ще трай,
до кога уплашено ще блее.
А иде видов ден при нас,
народът наш ще се събуди.
Повярвай ми, че този час
народът готви ново чудо...
-
Пак ли лика, който няма лик...
Пак ли търси себе си в картинките
и думите, описани от друг,
разказващи за нищото, за липсите...
-
На брега на морето аз пак съм сама...
Чакам те отново да ме целунеш...
Пак да усета вкуса на любовта...
Как искам силно да ме прегърнеш...
-
Не си ангел,ти си злобна,
и харесваш тъмнината
от тъгата ти си болна
и отхвърляш топлината.
-
На света обърнала си гръб,
към бурното море ти искаш да тръгнеш сама...
но се въртиш все в един и същи кръг,
кръг на някак си бездънна самота....
Бягаш от всичко и всеки
и мислиш че така ще спасиш
онуй що криеш отвеки,
дето от него кървиш...
Ала връщане вече няма,
загърби приятели близки...
отивай в морето-на тъга бездънна е яма
отивай...но не питай "защо съм самичка"...
В твоя чест последното ми стихче
-
Заплашително в сянката седиш,
дебнеш,още една душа да уловиш,
в мрака да я завлечеш
и една от вас да я направиш.
-
А лицето ти - едно и също винаги...
зад маската, зад болката, зад шала...
Покрита в черно-бели пелерини -
самотата ти е ледена. И здрава...
-
[sad3] [reeeev] [molitva]
Защо си е скрила лицето?
Защо е със сълзи в очи?
Защо не погледне небето?
Докога все така ще мълчи...
-
Къде си ти ? Търся те!
Не те намирам!
Покажи се, да те погледна
Поне вежнъж да те видя
Един път, един миг и един лиг
Ще го запомня, каквото и да става
Бъди сигурен, че никога няма да те забравя!
-
[flyyy] [flyyy]
Самотен мъж, самотен там
във малка къщичка живее.
Дочува някой свири Брамс-
цигулката тя сякаш пее...
-
безизразен заставаш срещу ми
лице няма там,ни очи...
да пиша ли излишни думи,
или сам ще се разкриеш ти?
-
Седнала сред рози ли се търсиш?...
Може би у някой цвят красив?...
Огледай се наоколо и бързо...
Убодена на себе си ще бъдеш...
Разбирайки, че трън си. Грозно крив...
-
Самичка съм обвита в рози
И чакам малко светлинка
Тази тъмнина мислите ми изтормози
Покажи се, дай ми светлина!
-
на прозореца сама стоя в нощта...
навън вали и плаха музика се чува
от цигулката ми нежно се разпръсква топлота
но някак не достатъчно - защото пак оставам си сама
-
Хубаво момиче легнало стои,
обляно в рози и във красоти.
С бяла рокля притисната към гърдите,
мечтае и гледа към звездите!
-
Цветя аз продавам,
за усмивка ги дарявам.
Ако купиш си букет дори
и целувка ще те сполети :p
-
През прозореца ми магла голяма,
няма кой да чуе мойта песен,няма.
Самотна под покрива свиря в този час,
докато на вън е студ и мраз!
-
Диня, ваза, и букет
и весело и малко тъжно,
когато често си обзет
от мисли май ненужни.
Защо светът е подреден
по начина съвсем нереден.
Да има все за теб и мен,
а не за онзи там човечец беден.
[nazdaroviaaa] [twist] [dance4]
-
Дълбоко навътре си се скрил,
да те намерят не искаш,
страх към света си проявил
и до края така ще си останеш.
-
Тайнство,роза ,поглед вперен
криеш някаква тъга
очите ти са тъмен океан безбрежен
търсиш някого в нощта.
-
Красивите ти пръсти
на две майчини ръце
са с клепки пъстри
и милувка за дете :)
-
Усмивка широка,
краси лъчезарното ти лице,
очите ти като вселена дълбока,
пленяват завинаги твоето сърце.
-
Забулена в тъмна тайна,
скрила я в своите очи,
далечна си, дори незнайна,
а истинска ли си или не си?
-
буйна огнена грива,
разпалват се страсти горещи
червени къдрици,на фона на безличното сиво
чакаш с нетърпение нейните срещи
-
Сред разпиляни рози се е скрила,
в мрака сама и унила.
Навътре се е свила в белия плат,
от страх,да не би любовта пак да я връхлети
и отново я нарани.
-
Разкажи ми за момичето със златната лира,
дето тичаше с морските вълни.
Разкажи ми времето как неумолимо спира,
щом взреш се в красивите очи.
А тя пък вечно пее свойте чудни песни,
в тях живеят чудовища с по три глави,
но за юнака подвизите все са лесни
и мит след мит така се породи.
Дали ловува тя като пъргавата Артемида,
или тихо и кротко под небето спи.
Обикновено момиче, красиво тъй като Киприда,
с лирата май едно сърце плени.
-
В тъмното тя седи,
с разпилени по лицето й коси,
чака някой кръвта с кърпа да попие
и с прегръдка мъката убие.
-
Боря се с вятъра и искам си своето,
чуждото не искам, искам си моето.
Талантът и музиката си не давам,
едничкото свое на никого не продавам.
-
Сладка,чаровна хубавица,
насреща седи с вперени в теб очи,
омагюсвате с усмивка като вълшебница,
в очите й виждаш само бурните за страст вълни.
-
Надявам да съм разбрала замисъла на играта [mhmm3454]
Най-красива си сред всички -
като арфа грациозна
с тъй нежни женствени извивки,
гласът ти е музика съдбовна.
Ела до мен да те обгърна,
струните ти нежни да погаля,
нежна музика да звънне,
да ни носи тихо към безкрая.
Най-добре знам как се свири
на гладките ти фини струни.
Аз търсех тебе от години.
Мечтах за огън помежду ни.
(http://www.vest.com.mk/images/%7BD1CB169C-9B9C-470C-9FEF-8343C378AC9E%7D_peperutka-2.jpg)
-
Кървави сълзи по лицето нежно се стичат,
за пореден път от съдбата излъгана,
изоставена от света...надалеч от нея тичат,
от любовта пак подлъгана.
-
Косите си черни разпускам,
но есен е вече- прощален сезон ...
няма в спомени да се впускам,
тръгвам пеейки тъжничък тон ...
-
Очите й сини като ясно небе,
огненочервената коса върху тях разпиляна,
прикрива сълзите,плъзгащи се по гладкото лице,
тъгата да спре и отново да излезе засмяна.
-
Вървя по пътеки безбродни,
къде ли отвеждат не зная ...
но съм сигурна във едно-
песента ще ме води до края!
-
Полегнала е на земята
Безпомощна е сякаш май
Пак с алкохола прекалила
Забравила да каже край...
-
къде ти е картинката??? [oops]
-
къде ти е картинката??? [oops]
мила трябва да напишеш нещо по аватара на предишния
Едвам я държат тези крехки крака
срещнала е твърде рано
света на онази черна самота
Боса ще стъпва и ще мълчи
тихо ще мисли, но без сълзи
-
Razkaji na nego tova slunce i luna .. izdigai se v negovite ochi .. druj go zatvoren kogato dokosvash negovoto surce .. bluskai lubovta .. shte sam .... shte ti dam podarak - sebe si !
-
Нова и красива
същинска самодива,
красавица от класа
седнала на дворцвата маса
-
Не си отивай, любов!Остани!
Във ръцете ми още
Усещам твоята нежност
И още моите нощи
Мечтаят за твойте мечти.
-
Тъжна съм ....
Няма те сега до мен !!!
Тъжна съм ...
С друг споделям моя ден !!!
Него целувам, тебе виждам ...
Защо така ме нарани ?
Дано някой ден и теб те наранят ...
Дано някой ден сърцето ти разбият !!!
Да почувстваш изгарящата болка в сърцето...
Тази, която ще ти покаже колко ранима е душата на детето !!!
-
Къде си моя любов ?
Къде да те търся сега ?
Сърцето ми те зове...
Ръцете ми те викат.
Искам те сега до мен
с теб да съм всеки ден!
Ако беше тук сега до мен
щях силно да те прегърна
толкоз силно,че да разбереш
колко много ме боли,
когато ти не си до мин... [heart__]
-
НА ЦВЕТЕ ДА ПРИЛИЧАШ, ЗНАЯ,
НАЙ-ПРЕКРАСНОТО Е НА СВЕТА...
ИМАШ ЦВЯТ И В СТИХОВЕ УХАЕШ
СЯКАШ СИ ВЪЛШЕБНИЦА ДОБРА...
-
Роза, книга, кръв,сълза...
букви,листи,мисли,
редове, пълни със тъга,
прегръдки и целувки
връщат ни във вечността...
-
Тъжна,замечтана
седи на дивана подпряна...
Мечтае за любовта вълшебна
да дойде и в ухо да й прошепне
Обичам те!
-
Развяла коси в есенния ден,
замечтана в песента
държи арфа в своя плен
и пее може би за любовта ...
-
Момиченце мечта
енигма интересна
ме мъчи през нощта-
със своите песни.
[flyyy]
-
Do or Die...
Бездействието бавно ни убива,
не ни е нужно то , когато
пристъпваме с теб мълчаливи
и с вик и смях чупим тишината...
По-добре е да говоря,
да те срещна с любовта,
за която дълго молих,
за която мога да умра.
Предизвиквам те, направи го
или с мене скачай в ада,
бездействието бавно ни убива
летя с теб и с теб пропадам..
-
[cvetee] [cvetee] [cvetee]
Защо е този черен хумор?
Защо тъгува този свят?
Да тъгуваш, не е умно-
та ти си още много млад.
За тъги и сълзи има време,
сега се смей, играй, и с смях,
посрещай лошото засмено,
да си весел не е грях.
-
И нищо...
нищо не остана вече в мен?
Един комат щастие
от празнота озарен.
Спомен от момичето с ангелския глас.
Спомен от момчето,нарекло себе си-"аз"?
Няма кой да отговори.
Празно е..но се редят-
без ред тези глаголи.
-
:) [inlovee] [heart__] [namigG] [dugaaaa] [nazdaroviaaa] [molitva] [aaaaaaaaaa] [eii 6ta sma4kam] [na na nati] [boiiiii233] [flyyy]
Картината, картинката я няма.
Къде темата за мен?
Не виждам със това покана
да драсна някой ред засмен.
Затуй аз няколко ще сложа.
Ще ги поставя за модел;
така и ще ги разположа
и всеки там ще има дел.
-
тук картинката май липсва
и си викам 4е ще писна
и се чудя и се мая
що да правя аз незная
и аз нищо не намирам
и във празнота се взирам
и се вайкам аз сега
к`во да пиша за това
Е,това си наумих
и това аз сътворих
-
Тежка е съдбата на смъртта.
Идва със сенките
стои потулена от мрака
замахва ведъж най много два
и не усещаш как си останал без душа!
-
Горе,горе в небесата..
сама,замислена в тишината..
носи се заедно с красотата
и да се връща,желание няма,на Земята...
-
Унесена във своя вихрен танц
превръща всеки миг в романс,
напуска себе си и из Вселена плува,
само докато танцува...
П.С. Много интересна игричка [inlovee]
-
Двамата направихме земята,
и двамата почернихме си любовта..
Как кажи да си остана в бяло..
Щом е черна моята душа!
Превърнах се във птица..Черна!
И ти превърна се със мен..
Дали да не полетиме надалече!
Да оставим тука този ден!
-
Нека прозорецът ти ми бъде трамплин.
Аз ще скоча надолу, без да му мисля.
Моли се само крилата ми да издържат,
защото аз не съм ангел в действителност.
-
Ех, тези клони на живота...
трънливи, дращещи, нещастни.
Черно - бели дни, небе и пропаст,
позволи ми да съм твое щастие...
Понякога сърцето - черен гарван
се учи тебе да обича. Да трепти.
Хвани ме ако взема да пропадам,
с теб не ми се тича, а ми се лети.
-
нежен силует
по - нежен от въздишка
само да го прошептиш
и е достатъчно да скъса тънката нишка.
Нежен силует
на силната жена
поне успях във тоз куплет
да скрия горещата сълза
-
Красива спътница на мрака,
танцува, скрита под нощен воал.
Да се роди луната всяка нощ тя чака,
светът в ръцете й изглежда цял.
Небето й уши помпозна рокля,
да скрие тъгата в нея зад маска.
Само тя знае, знае колко
ценна е всяка целувка и ласка.
-
Не мисли за мен,аз съм просто силует,
в твойте сънища и черни нощи,
сънувал си ме,толкова нощи подред..
Не ме целувай!
Аз съм силует!
-
Черен ангел, заспал в сърцето,
за малко влязъл в дома ти,
не й поглеждай никога лицето,
тя може да е майка на сина ти.
:)
-
черна лейди
със черни очи,
с черните устни
черни думи реди.
На всеки човек
в черно крещи,
а пък очите и пръскат
черни сълзи.
-
не ме гледай,ти с този поглед виновен...
не отвръщам аз на молби!
каквото било е ...отмина,
няма ще бъда уви
-
Като дете – пръст в устата;
после виждам жената-загадка.
Някъде има ли ключ за вратата,
която прикрива женските хватки?!
Няма! И какво от това?!
По-интересно е сякаш така!
Кой се вълнува от ясна жена,
дето няма скрити козове в ръка?!
-
Пролет, разлисти се ти -
по - красива от всякога
и по - цветна.
Отвори блажено очи.
Изгуби се сянката.
Всичко светна.
Душата ти на пеперуда
готова е да пърха
в мечтите.
Тук няма заблуда-
идва край
на сълзите.
Две очички проблясват
и оцветяват светът пак
във синьо.
А топлата жълта украса
предвестява с тих звук -
няма зима.
-
Размазана ли си,
или така ми се струва?
От очите ми да не бликат сълзи,
че не мога ясно да те видя
и не усещам твойте мечти?
-
Бяла сълза
в черни очи,
черна коса,
в бяло гори.
Черно оставя
бели следи,
бяло по
кървави сълзи върви.
-
От душичка до мода
телцето събира
и плези езиче, и с радост играе,
но защо ли човекът
приятел избира,
когато светът му е близък на края?
-
Не всеки от съвет поема,
за решението на проблема,
понякога си чупиме главата,
с превратностите на съдбата,
на гръб оставили те спомен ярък,
че всяко "днес" ни е подарък.
-
И твоите пера ще побелеят,
а мъдростта кат' сянка ще застане
да пази всеки спомен ценен,
преглъщан от очите ти по пладне.
-
"Днес е подарък" -
рекла го е майка Тереза
и колкото и да е жарък,
туй е и си остава силна теза!
-
Тез точици светлинни
как заедно си светят -
в една душа наивна
с любов и със утеха.
-
Пред голия женски врат
ничком пада половина свят
и истината скръбна е такава,
че жената дявол си остава!
-
Дявол човек ли да види
в тази червена глава,
или пък Космос и сини
звезди сред любяща мъгла?
-
Провокативна стойка в гръб
и пръсти ровещи в косата -
то трябва да си доста тъп
да не сханеш намека с бедата!
-
В моята вселена нямаш място ти - грешиш,
открих си звездичка, която да следвам, по пътя й сладък вървя.
А пък ти пак изкуствено и силно светиш,
но аз със собствена светлина искам да вървя, да падам и греша.
-
"Аз ли?" - погледът ти пита,
някак си свенливо в тази външност сластна,
сякаш вътре някъде е скрита
същност като тези две очи прекрасна.
-
Събирал опит ден след ден,
от полета си изморен
за миг да си почине спира,
порив творчески напира...
Перото, мъдростта попило
оставя днес следи с мастило,
отразил трогателното слово,
готов за полет е отново.
-
Лятото събира спомени,
пазени в дългите студени дни.
Обичам да пиша, приклекнала,
галена от първите юлски лъчи.
-
Роза червена виждам аз,
история незабравена там се е скрила,
две сърца разделени трябва да се съберат.
Едно Прости ми трябва да се каже!
-
На пейката небрежно
положила глава,
едно момиче нежно,
отгоре - синева.
В пространството над нея
й погледа витае,
но как да проумея,
за какво ли си мечтае?
-
Клетката личи си,
крилете са прибрани.
От хората зависим,
а под перата - рани...
-
С пролетното слънце
вдъхващо живот,
всяко малко зрънце
се превръща в сочен плод.
-
красив орел,
дяволски красив дори....
как не се досети,
усети - това си ти...
Крясък,вик
последен полет,
поглед скрит
на млад поет...
-
Преди да станеш зъл пазач,
ти бил си мъничък и беззащитен ...
Дали в сърцето на корав играч
завинаги е скътано детето?..
-
Цветя. Ухаят ми на обич.
Защото подарени са от скъп човек навярно..
Поставени в кристална ваза нова...
Поглеждам ги, за щастие зарядно!
И цветове, от сивото различни..
Те носят смисъла на онова,
което кара всеки просто да обича...
дори и без причина някаква.
-
Непринудена усмивка,
радост носи на света,
тя навярно е щастливка,
ходи боса по брега...
Музиката я обгръща
и й носи светлина,
рядко си стои във къщи,
люби свойта свобода...
-
Птицо смела и решителна,
где отправила си взор?
Разсъждаваш нещо леко мнителна
и кроиш засада от упор.
-
Аромат на пролет във душата ми попива -
на слънчев нарцис, влюбено лале...
От всичките цветя за мен са най-красиви,
защото ми напомнят как като дете
събирах ги от нашата градина
и превръщах ги старателно в букети...
Май много време оттогава мина,
но още ги обичам - нарциси, лалета...
-
С лице замислено тя гледа към небето,
какво ли вижда аз не знам,
но сякаш плаче и сърцето,
за мъничка целувка и за онзи блян.
И пак замислена отвътре,
се връща в спомените, там,
където имаше тя всичко,
и таз целувка, и тоз сладък блян!
Ала сега е тъй далечен,
и ще си спомня само тя ,
тоз блян е веч отвлечен,
а таз целувка вече избледня!