Gentiana SkitnicaVmoretO
Прозорецът ми тази нощ е рамка.
Картината е - нощ, звезди, Луна.
За кой ли път улавям се за сламка.
Той спи оттатък, а съм тъй сама.
Не съм жесток, когато те оставям.
Ти спиш със него на едно легло.
Обичам те, ала не си признавам,
дори и да умирам от любов.
Какво се случи?Нещо в мен се счупи
и тези късчета раняват и кървят.
Обичам го , но в мен се ти промъкна
и разруши уж подредения ми свят.
Когато имаш всичко, липсва нещо.
Мъничка доза хаос и безпорядък.
Аз идвам във съня ти всяка нощ,
за да вгорча живота ти, ужасно сладък.
Да бъда грешница е непосилна роля,
как се обичат двама със едно сърце?
Не ми отвръща Бог, а му се молих.
Над мен затворено е черното небе.
Да бъдеш грешница-не роля,туй е то живота.
Страхуваш ли се някого да избереш ?!
Не виждаш ли, не струвам много.
Внимавай себе си погрешно да не предадеш.
Да избера?Кой черно е, кой- бяло?
Къде е истината, а къде - лъжа?
И двамата в кръвта ми, в мойто тяло,
в душата ми. Ех, знам си пак греша.
Аз все така те помня... нерешила.
Години те обичах, разбери.
Сърцето ми повяхва, но си тръгвам.
В леглото ти оставям го да спи.