1
Авторите на stih4e.com / Re: nejno_angel4e
« Последна публикация от Don_NUTSO - Март 21, 2024, 13:18:07 pm »UPDATE:
Мираж
Мираж
Последни публикации
2
Интересно / Re: Къде са всички ?
« Последна публикация от Petrov - Ноември 15, 2023, 07:40:39 am »Бреййй, спама почна! Най-желаният спам евър! 
Доста по-висока е активността тук, от колкото във фейс групата![[lol]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/icon_lol.gif "lol")
Доста по-висока е активността тук, от колкото във фейс групата
3
Интересно / Re: Къде са всички ?
« Последна публикация от `Fallen_Angel` - Ноември 09, 2023, 18:59:37 pm »Има, има. Човек на редовни интервали се връща към детството си
4
Интересно / Re: Къде са всички ?
« Последна публикация от Don_NUTSO - Август 23, 2023, 11:39:17 am »Както се пее в една песен "аз съм тук, няма друг"
5
Интересно / Re: Къде са всички ?
« Последна публикация от Gentiana - Август 05, 2023, 00:53:32 am »![[mhmm]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/mhmm.gif "mhmm")
6
Интересно / Re: Къде са всички ?
« Последна публикация от Petrov - Март 08, 2023, 15:20:42 pm »Завръщането на блудния син
Айде да направя сефтето за 2023... 12 години по-късно след последното ми писане във форума. С жена и дете
Айде да направя сефтето за 2023... 12 години по-късно след последното ми писане във форума. С жена и дете
7
Стихчета / Re: Сенките на въпроси, глухи за отговорите
« Последна публикация от Gentiana - Януари 25, 2022, 22:06:52 pm »![[heart__]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/Zz017.gif "heart")
8
Стихчета / Re: Любовта е нощна пеперуда
« Последна публикация от airbus - Май 15, 2021, 22:52:57 pm »Забравено парче от моята съдба,
Където някога съм бързал да се прибера,
Сега е в пепел, тъмнина, забрава,
И на дебел синджир е сложен катинара...
Където някога съм бързал да се прибера,
Сега е в пепел, тъмнина, забрава,
И на дебел синджир е сложен катинара...
9
Стихчета / с я н к а т а м и
« Последна публикация от airbus - Май 15, 2021, 22:48:01 pm »Аз съм тук, само заради теб,
Защото усещам красотата ти, естет,
Но външността ти, не е твоята душа,
Всички гледат лицето, но не и същността,
Аз мога да съм във всяка среда и платформа,
Появам се, взривявам и изчезвам – като бомба,
Но ти ме привличаш, да се връщам пак,
Твоята светлина, е моят мрак,
Твоята броня, е моят меч,
Ти си тъй близко, но аз съм далеч,
Всеки път пред теб, съм в ситуация пат,
Ти си вселена, аз съм социопат,
Ти цветовете създаваш, аз с тях рисувам,
Сега ме четеш, а аз те сънувам,
И често ми казват, че или съм прост, или ....
На което отговарям учудено „really” ??
Та вие ме съдите, според някой-друг коментар,
Останалият аз, съм зад голям катинар,
На пък разбирам, че да те имам е нереално,
Вървиш напред, а аз виждам света огледално,
Огледално изписани листа с мастило, цял куп,
Но аз съм тук, само за теб, сянка без труп ....
Защото усещам красотата ти, естет,
Но външността ти, не е твоята душа,
Всички гледат лицето, но не и същността,
Аз мога да съм във всяка среда и платформа,
Появам се, взривявам и изчезвам – като бомба,
Но ти ме привличаш, да се връщам пак,
Твоята светлина, е моят мрак,
Твоята броня, е моят меч,
Ти си тъй близко, но аз съм далеч,
Всеки път пред теб, съм в ситуация пат,
Ти си вселена, аз съм социопат,
Ти цветовете създаваш, аз с тях рисувам,
Сега ме четеш, а аз те сънувам,
И често ми казват, че или съм прост, или ....
На което отговарям учудено „really” ??
Та вие ме съдите, според някой-друг коментар,
Останалият аз, съм зад голям катинар,
На пък разбирам, че да те имам е нереално,
Вървиш напред, а аз виждам света огледално,
Огледално изписани листа с мастило, цял куп,
Но аз съм тук, само за теб, сянка без труп ....
10
Стихчета / Любовта е нощна пеперуда
« Последна публикация от Gentiana - Април 04, 2021, 23:01:10 pm »Дете на гарвани е този късен час,
във който розите на мойта жал посърват
и молци нощни от сатен кръжат над нас -
тревожно дишащи. Ела, да те прегърна!
Че денем луда съм, проклета светлина,
която хапе и ридае. Как те лъже,
че има вплетена отрова в тез слова,
с които рани правя - от коприва вЪже.
В деня завързвам те, отвързвам, не личи
как червеите на съмнение се гърчат
в душата скръбна, оголяла от мечти.
Навярно те боли, щом вежди гневно сбърча.
Това е слабост. Непризната. Злъчен прах
обсебил устните и вените. Прости ми!
Щом падне здрачът, се пропуква моят страх
и идвам боса и невинна. Отвори ми!
във който розите на мойта жал посърват
и молци нощни от сатен кръжат над нас -
тревожно дишащи. Ела, да те прегърна!
Че денем луда съм, проклета светлина,
която хапе и ридае. Как те лъже,
че има вплетена отрова в тез слова,
с които рани правя - от коприва вЪже.
В деня завързвам те, отвързвам, не личи
как червеите на съмнение се гърчат
в душата скръбна, оголяла от мечти.
Навярно те боли, щом вежди гневно сбърча.
Това е слабост. Непризната. Злъчен прах
обсебил устните и вените. Прости ми!
Щом падне здрачът, се пропуква моят страх
и идвам боса и невинна. Отвори ми!