Твоето форумче
Stih4e => Интересно => Любов и Еротика => Темата е започната от: s_ma6inata в Февруари 16, 2006, 10:13:37 am
-
Разкажете някоя случка в живота ви когато наистина сте се почувствали прецакани от любовта.Давайте,пишете може и да ви олекне [mhmm]
-
Може би не споделената любов за мен е най-ма4ителна и тъжна... [reevvv] Какво ли има да се разказва...правих вси4ко по силите си 4 месеца за да го пленя но тои се правеше на недостежимия и нямах шанса да се радвам на една красива любов.След усилия разбирам от моята приятелка (сестра му) 4е тои е на среща с гаджето си..вси4ки криели 4е тои си имал мацка до себе си [sad3] .Но ето 4е и аз намерих любовта си и тои се сети 4е съществувам.Дори в събота в дискотоо беше питал едно мом4е "Това моми4е кое е?!" [oops] НЗз...Пожелавам ви да няматее такива спомени в живота си!!!! :kissoflove:
-
Мисля,че това би било достатъчно,за да ме разберете:
Макар,че вече осъзнах ,че те изгубих,че онази раздяла бе последната,и че повече няма да се върнеш...понякога адски много ми липсваш.
Понякога изпитвам силна нужда да ти се обадя,да те видя,да поговоря с теб и дори...да поплача...в прегръдките ти,както преди...
Понякога адски много се нуждая от ласките ти,когато ми е трудно,когато ме боли,защото ти ме разбираше.
Знаеше как да ме накараш да се усмихна и неведнъж изтри сълзите ми.Истината е,че не мога да се науча да губя!
Чувствам се ужасно,когато някой ми обърне гръб и не ме последва.Може би това означава,че не съм достатъчно силна,за да продължа сама...но преди ти харесваше това в мен,защото винаги беше до мен,за да ми помогнеш...така двамата ставахме по-силни и компенсирахме слабостите си...
Аз бях твоето момиче,твоята мечта,твоето диво цвете.Тогава ти изпитваше нуждата да ме виждаш всеки ден,да ти се усмихвам...но сега вече е много по-различно...имаш си друго момиче,различни мечти,и друга усмивка за която копнееш...аз вече не съм ти нужна.
Ти знаеш,че аз съм различна от нея и може би точно това те плашеше...Знаеш ли..аз вярвах!
Вярвах,че можем да бъдем щастливи заедно.Може би през цялото онова време съм чувствала обич...толкова се страхувах самата аз да не те нараня...,ти също се страхуваше...
Затова предпочете да ми обърнеш гръб...на мен и на мечтите си.
Страхувах се от думите ти ,защото те означаваха много за мен..а сега дори не вярвам в тях...
Ако знаеш колко ми се иска да изкрещя в лицето ти колко ме нараняваш с думите и привидното ти щастие...
Може и да греша,но мисля че никой човек не е истински щастлив,когато го нараняват..
Сега,когато мина толкова време ,след като ти направи своят избор и поиска от мен да те забравя..все още си лягам с мисълта "къде сгреших?Защо избра нея?" Вървя по пътя си,но отново понякога се обръщам назад...виждам пряката в която ти спря да ме обичаш и търсиш.Онзи кръстопът на който ме остави сама-безмълвна и наранена...
Може би не е имало толкова сив и мрачен ден в живота ми.Денят в който видях как си тръгваш от мен...завинаги...
Не можех и да те спра...
Дни наред живях в надежда и безумен гняв..
Сега вече зная,че ти няма да се върнеш,дори нямам право да те виня,след цялата болка,която ти причиних...още усещам горчилката на вината...Ти тръгна по своят път,затова е време и аз да поема по моя...
Но не съжалявам,че те срещнах,не съжалявам за времето прекарано с теб.Ти бе един от малкото истински хора в живота ми.Обичах те по мой собствен начин...държах на теб,страхувах се,плачех,възхищавах ти се,критикувах те и те жадувах...Ще запазя всики прекрасни спомени за теб,за нас,за любовта и приятелството...Убедена съм ,че и ти няма да забравиш...че помниш нашите песни...
Ти ми даде много и аз го пазя дълбоко в себе си...
Искам тази нощ да е различна..искам в тази нощ да умре гневът,надеждата и всичко да свърши...завинаги..
-
В някоя тема отпреди бях писала за нея.Не искам да си спомням пак,защото това и на врага си не пожелавам. [confused]
-
Ами ще ви разкажа надявам се някой да ми даде съвет...
Значи харесва едно момче адски много даже съм убедена че го обичам но той не ми обрща никакво внимание.На рожденния ден на най-добрата ми приятелка се целувахме,а на другия ден нищо както и дае за това не ми беше приятено след т'ва ама както и аде продължих да си го обичам така всеки ден почти плачех за него всичките ми приятели ми казваха-..."той не те харесва едва ли ще трагне с теб "....и някви такива но пък похнякога ми казваха ..."абе виж той те харесва ама се прай..."....
А аз незнаех к'во да правя щото той един ден се държи мило друг ден е ужасен и така...мина доста време и на моя рожден ден пак същото....-целувки предрътки и така нататъка...
и понеже аз си празнувах рожденния ден един ден по рано щото той се падаше неделя аз го празнувах в събота и гадното беше че той го направи събота а на рожденния ми ден в самия ден когато се падаше най-добрия му приятел който ми е като брат ми каза..."Т'ва ти беше подаръка от нас с В......."
след което ми се скапа целия ден майна ....и така той е много странен по някой път се държи яко дръг път е ужасен майна не знам какво да правя обичам го ама той се пдиграва с мен ....а т'ва е много гадно повярвайте ми дано не се случи на никой...
Надявам се всеки да си каже мнението и ако някой иска да ми даде съвет ако искате...
-
Бонита много ми хареса това което си написала и то по скоро открих себе си в твойта история,защото за голямо съжаление и аз съм го преживавала...Обичах някого,бях готова на всичко заради него,дадох му много от мен-моето сърце,душа и т.н.,но той избра другата.Аз също се питах "Защо нея?",но..той просто си беше такъв...Наистина е ужасно гадно и бях много наранена,затова не пожелавам на никой(даже и на най-големия ми враг)да приживее това което аз.. [you broke my heart] [reevvv]
-
Мисля,че това би било достатъчно,за да ме разберете:
Макар,че вече осъзнах ,че те изгубих,че онази раздяла бе последната,и че повече няма да се върнеш...понякога адски много ми липсваш.
Понякога изпитвам силна нужда да ти се обадя,да те видя,да поговоря с теб и дори...да поплача...в прегръдките ти,както преди...
Понякога адски много се нуждая от ласките ти,когато ми е трудно,когато ме боли,защото ти ме разбираше.
Знаеше как да ме накараш да се усмихна и неведнъж изтри сълзите ми.Истината е,че не мога да се науча да губя!
Чувствам се ужасно,когато някой ми обърне гръб и не ме последва.Може би това означава,че не съм достатъчно силна,за да продължа сама...но преди ти харесваше това в мен,защото винаги беше до мен,за да ми помогнеш...така двамата ставахме по-силни и компенсирахме слабостите си...
Аз бях твоето момиче,твоята мечта,твоето диво цвете.Тогава ти изпитваше нуждата да ме виждаш всеки ден,да ти се усмихвам...но сега вече е много по-различно...имаш си друго момиче,различни мечти,и друга усмивка за която копнееш...аз вече не съм ти нужна.
Ти знаеш,че аз съм различна от нея и може би точно това те плашеше...Знаеш ли..аз вярвах!
Вярвах,че можем да бъдем щастливи заедно.Може би през цялото онова време съм чувствала обич...толкова се страхувах самата аз да не те нараня...,ти също се страхуваше...
Затова предпочете да ми обърнеш гръб...на мен и на мечтите си.
Страхувах се от думите ти ,защото те означаваха много за мен..а сега дори не вярвам в тях...
Ако знаеш колко ми се иска да изкрещя в лицето ти колко ме нараняваш с думите и привидното ти щастие...
Може и да греша,но мисля че никой човек не е истински щастлив,когато го нараняват..
Сега,когато мина толкова време ,след като ти направи своят избор и поиска от мен да те забравя..все още си лягам с мисълта "къде сгреших?Защо избра нея?" Вървя по пътя си,но отново понякога се обръщам назад...виждам пряката в която ти спря да ме обичаш и търсиш.Онзи кръстопът на който ме остави сама-безмълвна и наранена...
Може би не е имало толкова сив и мрачен ден в живота ми.Денят в който видях как си тръгваш от мен...завинаги...
Не можех и да те спра...
Дни наред живях в надежда и безумен гняв..
Сега вече зная,че ти няма да се върнеш,дори нямам право да те виня,след цялата болка,която ти причиних...още усещам горчилката на вината...Ти тръгна по своят път,затова е време и аз да поема по моя...
Но не съжалявам,че те срещнах,не съжалявам за времето прекарано с теб.Ти бе един от малкото истински хора в живота ми.Обичах те по мой собствен начин...държах на теб,страхувах се,плачех,възхищавах ти се,критикувах те и те жадувах...Ще запазя всики прекрасни спомени за теб,за нас,за любовта и приятелството...Убедена съм ,че и ти няма да забравиш...че помниш нашите песни...
Ти ми даде много и аз го пазя дълбоко в себе си...
Искам тази нощ да е различна..искам в тази нощ да умре гневът,надеждата и всичко да свърши...завинаги..
Сякаш чета моята история .. [reeeev] Абсолютно всичко .. до най-малката подробност го преживях .. ;( Не искам никога повече да ми се случва ... ;(( Не само на мене,ами и на всички останали ..
-
Днеска осъзнах, че бившата просто е искала дете от мен, а всичко друго е било лъжа! Слава богу, че се отървах! Вече никакъв секс преди брака!
-
Преди около половин година аз се запознах с един човек който обикнах така силно както никога до сега не бях обичала. Но той имаше приятелка, а аз току що се бях разделила с моя приятел...видях ме се забавлявах ме се и той ме целуна. Никога няма да забравя първата му целувка. Започнах ме да излизаме заедно без никой да подозира..Един ден взех решението аз да го оставя и да дам втори шанс на бившия ми приятел, това беше най-голямата ми грешка която бях правила някога и го оставих.
След известно време, 1 месец....на рожденя ден на брат ми той дойде....остана да спи в нас..и така не си тръгна без да правим любов....събрах ме се пак..бях ме 1 месец заедно без никой да знае...после той остави неговата приятелка и бе само и единствено мой.
Преди около 2 месец се започнаха нейните позвънявания, смс-и......и досажданя...Следователно почнаха скандалите между нас....и се разделих ме защото той реши да се върне при нея. Но с него знаем че ние не можем да сме просто приятели..и когато се видим не можем да контактуваме само като такива....винаги е повече и след това винаги са скандалите и аз наранената...обляна в сълзи до ден днешен когато той ми заяви " Аз не знам ти дали някога си ме обичала " от което ме заболя много......
Ами кажете ми аз ако не го обичах щях ли да търпя всичките тези неща половин година????
-
Bonita найстина страхотно е, личиси, че е нещо преживяно, вложени са много чувства в него :)
моите поздравления :)
-
Преди около половин година аз се запознах с един човек който обикнах така силно както никога до сега не бях обичала. Но той имаше приятелка, а аз току що се бях разделила с моя приятел...видях ме се забавлявах ме се и той ме целуна. Никога няма да забравя първата му целувка. Започнах ме да излизаме заедно без никой да подозира..Един ден взех решението аз да го оставя и да дам втори шанс на бившия ми приятел, това беше най-голямата ми грешка която бях правила някога и го оставих.
След известно време, 1 месец....на рожденя ден на брат ми той дойде....остана да спи в нас..и така не си тръгна без да правим любов....събрах ме се пак..бях ме 1 месец заедно без никой да знае...после той остави неговата приятелка и бе само и единствено мой.
Преди около 2 месец се започнаха нейните позвънявания, смс-и......и досажданя...Следователно почнаха скандалите между нас....и се разделих ме защото той реши да се върне при нея. Но с него знаем че ние не можем да сме просто приятели..и когато се видим не можем да контактуваме само като такива....винаги е повече и след това винаги са скандалите и аз наранената...обляна в сълзи до ден днешен когато той ми заяви " Аз не знам ти дали някога си ме обичала " от което ме заболя много......
Ами кажете ми аз ако не го обичах щях ли да търпя всичките тези неща половин година????
Тъжно е,но понякога,да не кажа почти винаги...любовта е жестока...
И лошото е,че любовта не е право на избор....не е навик,не е истинско щастие,не е...не знам странно чувство е...пътека от рози и бодли .. :)и въпреки това страдание...искаш да обичаш...още [heart__]
-
Преди около половин година аз се запознах с един човек който обикнах така силно както никога до сега не бях обичала. Но той имаше приятелка, а аз току що се бях разделила с моя приятел...видях ме се забавлявах ме се и той ме целуна. Никога няма да забравя първата му целувка. Започнах ме да излизаме заедно без никой да подозира..Един ден взех решението аз да го оставя и да дам втори шанс на бившия ми приятел, това беше най-голямата ми грешка която бях правила някога и го оставих.
След известно време, 1 месец....на рожденя ден на брат ми той дойде....остана да спи в нас..и така не си тръгна без да правим любов....събрах ме се пак..бях ме 1 месец заедно без никой да знае...после той остави неговата приятелка и бе само и единствено мой.
Преди около 2 месец се започнаха нейните позвънявания, смс-и......и досажданя...Следователно почнаха скандалите между нас....и се разделих ме защото той реши да се върне при нея. Но с него знаем че ние не можем да сме просто приятели..и когато се видим не можем да контактуваме само като такива....винаги е повече и след това винаги са скандалите и аз наранената...обляна в сълзи до ден днешен когато той ми заяви " Аз не знам ти дали някога си ме обичала " от което ме заболя много......
Ами кажете ми аз ако не го обичах щях ли да търпя всичките тези неща половин година????
Тъжно е,но понякога,да не кажа почти винаги...любовта е жестока...
И лошото е,че любовта не е право на избор....не е навик,не е истинско щастие,не е...не знам странно чувство е...пътека от рози и бодли .. :)и въпреки това страдание...искаш да обичаш...още [heart__]
мерси за думите...ми искам да обичам и аз обичам дори да не е до мен :(
-
...обляна в сълзи до ден днешен когато той ми заяви " Аз не знам ти дали някога си ме обичала " от което ме заболя много......
От това "Аз не знам ти дали някога си ме обичала" ..боли най-много .. Да правиш неща за някой човек,които дори и не си предполагал,че ще направиш.. а накрая той да не зачита любвта ти .. Ужасно е ...
-
Да.....и това е вярно...седиш и тъпчеш на едно място заради някой..а той не го оценява....
-
мда а го обичам силно....много силно и боли [reevvv]
-
Разкажете някоя случка в живота ви когато наистина сте се почувствали прецакани от любовта.Давайте,пишете може и да ви олекне [mhmm]
Ами аз нямам толкова драматични любови.Не,че съм имала и много хора в живота си.Все пак съм само на 16 не мисля,че от сега трябва да търпя разочарованията,които ни поднася живота.Имала съм несподелена любов,но е била съвсем детска и не е оставила някакви следи в мен.Болезнена раздяла също не съм имала.Трудни моменти с приятеля ми съм имала много,плакала съм много,но въпреки всичко не е имало случай,които да обърне света ми.Е,надявам се и скоро да няма [confused]
-
Мисля,че това би било достатъчно,за да ме разберете:
Макар,че вече осъзнах ,че те изгубих,че онази раздяла бе последната,и че повече няма да се върнеш...понякога адски много ми липсваш.
Понякога изпитвам силна нужда да ти се обадя,да те видя,да поговоря с теб и дори...да поплача...в прегръдките ти,както преди...
Понякога адски много се нуждая от ласките ти,когато ми е трудно,когато ме боли,защото ти ме разбираше.
Знаеше как да ме накараш да се усмихна и неведнъж изтри сълзите ми.Истината е,че не мога да се науча да губя!
Чувствам се ужасно,когато някой ми обърне гръб и не ме последва.Може би това означава,че не съм достатъчно силна,за да продължа сама...но преди ти харесваше това в мен,защото винаги беше до мен,за да ми помогнеш...така двамата ставахме по-силни и компенсирахме слабостите си...
Аз бях твоето момиче,твоята мечта,твоето диво цвете.Тогава ти изпитваше нуждата да ме виждаш всеки ден,да ти се усмихвам...но сега вече е много по-различно...имаш си друго момиче,различни мечти,и друга усмивка за която копнееш...аз вече не съм ти нужна.
Ти знаеш,че аз съм различна от нея и може би точно това те плашеше...Знаеш ли..аз вярвах!
Вярвах,че можем да бъдем щастливи заедно.Може би през цялото онова време съм чувствала обич...толкова се страхувах самата аз да не те нараня...,ти също се страхуваше...
Затова предпочете да ми обърнеш гръб...на мен и на мечтите си.
Страхувах се от думите ти ,защото те означаваха много за мен..а сега дори не вярвам в тях...
Ако знаеш колко ми се иска да изкрещя в лицето ти колко ме нараняваш с думите и привидното ти щастие...
Може и да греша,но мисля че никой човек не е истински щастлив,когато го нараняват..
Сега,когато мина толкова време ,след като ти направи своят избор и поиска от мен да те забравя..все още си лягам с мисълта "къде сгреших?Защо избра нея?" Вървя по пътя си,но отново понякога се обръщам назад...виждам пряката в която ти спря да ме обичаш и търсиш.Онзи кръстопът на който ме остави сама-безмълвна и наранена...
Може би не е имало толкова сив и мрачен ден в живота ми.Денят в който видях как си тръгваш от мен...завинаги...
Не можех и да те спра...
Дни наред живях в надежда и безумен гняв..
Сега вече зная,че ти няма да се върнеш,дори нямам право да те виня,след цялата болка,която ти причиних...още усещам горчилката на вината...Ти тръгна по своят път,затова е време и аз да поема по моя...
Но не съжалявам,че те срещнах,не съжалявам за времето прекарано с теб.Ти бе един от малкото истински хора в живота ми.Обичах те по мой собствен начин...държах на теб,страхувах се,плачех,възхищавах ти се,критикувах те и те жадувах...Ще запазя всики прекрасни спомени за теб,за нас,за любовта и приятелството...Убедена съм ,че и ти няма да забравиш...че помниш нашите песни...
Ти ми даде много и аз го пазя дълбоко в себе си...
Искам тази нощ да е различна..искам в тази нощ да умре гневът,надеждата и всичко да свърши...завинаги..
Все 1 за мен си го писала [sad3] [sad3]
Само,че аз вярвам на едно нещо,което ми каза Златиту за любовта ми,която се описва с тоя разказ... "Това вашето е приказка с недовършен край" .. [shame] [reeeev] [reeeev] [reeeev]
-
А това е моята история [reevvv] :
някога много отдавна
имаше две души,
две страдащи, малки, невинни души,
търсещи щастие на таз земя,
търсещи можи би любовта ..
и незнайно как
в един обикновен летен ден
едната душа го намери,
намери го скрито дълбоко,
дълбоко в сърцето на другата душа...
и незнайно как
на магия - лека полека,
ден подир ден
те своите сърца разкриха,
разкриха себе си и своите мечти ...
незнайно как,
но знаеха, че могат да се доверят
на друга тъй измъчена и страдаща душа,
душа която ще ги разбере,
душа, която кърпичка ще подаде...
незнайно как,
но те приятели станаха
и всеки ден с усмивка заедно посрещаха
споделяха си радости и болка,
споделяха ту с сълзца, ту с усмивка ...
незнайно как,
но тези две души
познаваха се сякаш вечно
и вярваха си сякаш няма никой друг
и вярваха си сякаш са едно едничко ...
назнайно как,
но случи се така,
че пърава душа разбра,
че е намерила пътеката една,
пътеката водещо до щастието на таз земя...
незнайно как,
незнайно и защо,
но тя чувстваше, че и другата душа
намерила е туй що дири,
намерила е щастието във нейната душа
незнайно как,
но дните си минаваха
и болката отлиташе
и тъй неусетно както всичко туй започна,
запламтя любовта, но уви, само у едната душа...
незнайно как,
незнайно и защо,
но щастие продължаваха да си дарявят,
но уви, вече беше късно,
защото страдаше едната душа...
страдаше, че макар да изживява своята мечта...
тя отново е сама, тя отново в болка е обляна...
страдаше, макар да чувстваше присъствието на любовта
във другата, сега прохождаща във дебрите на радоста, душа,
чувстваше обречеността на таз съдба...
незнайно как,
но дните си минава ту в радност, ту във болка,
ту в сълзи, ту в усмивки,
ту в тишината на нощта в прегръдките на другата душа,
ту в тъй убийствената самота...
незнайно как,
но в ден едничък,
Тя - втората душа,
реши да се отдадена, може би на мига,
но беше с другата душа, беше я дарила с любовта си ...
незнайно как,
но летяха те, не тук, не на таз земя,
а някъде далече, някъде в мига,
във този миг на танц неописуем,
във този миг на страстта...
но, незнайно но,
дойде времето на страха,
незнайно защото,
но облада душите, по-силно и от любовта...
облада души така невинни,
облада и любовта
и отново настана време, време на болка
настана отново време за сълзи горещи...
незнайно как,
но сякаш всяка сълза
откъсваше парченце от таз душа
и я пращаше дълбоко в пропастта
там където ни слънце грее, ни птичка пее, ни живот вирее...
уви, това беше края на първата душа -
беше края на любовта,
беше края на една мечта,
мечта, до която таз душа успя да се докосне,
мечта, която вече не беше мечта...
и макар и в пропаст една,
макар и без светлина,
тоз спомен ще грее във тази душа
по ярко от слънце, по-топло от пламъка на страстта,
защото беше изпитала любовта, защото за миг не беше сама на тази земя...
-
колко тъга има в любовта! [confused]eМоята история продължава вече 3 години-откакто бях 7-ми клас! [shame] Това беше най-голямата ми любов, а той дори не разбираше колко го обичам. всичко между нас беше повърхностно---събирахме се и се разделяхме постоянно и на него не му пукаше .Аз знаех това, но по детски продължавах да го обичам на много висока цена [confused] [shame] Бяхме разделени около година и половина,l През това време обаче аз не съм спряла да го обичам и да мисля за него! И сега от септември сме зеадно и сме неразделни! Сега ме обича много силно както аз него! Ако искайте вярвайте но за мен това е чудо! Той вече не е същият---всеки ден става все по-добър и по- съвършен! Точно какъвто искам да е!
та мисълта ми е-----аз съм посветила доста голяма част от живота си в мисли и сълзи за един човек! Сега съм по-щастлива от всякога! :)
За това искам да ви кажа че ЛЮБОВТА винаги се връща [inlovee]
Пожелавам ви го от все сърце! [heart__]
-
ми аз съм бил така
-
Днеска осъзнах, че бившата просто е искала дете от мен, а всичко друго е било лъжа! Слава богу, че се отървах! Вече никакъв секс преди брака!
само така пич, и аз съм вече на тоя принцип!
-
Никакъв секс преди брака?Айде,пак ще скочи процента на ранните бракове.Еййййй,я недейте така. [inlovee]
-
Нека ви кажа аз моята история
в нея има доста ирония
любов, сълзи, смях, тъга
мога всичко да намеря в тази моя игра
Запознахме се случайно
на място толкоц необи4айно
страст роди се веднага
и нашата игра се разигра
Той връзка с тази руса блондинка имаше
но любов в нея не виждаше.
аз плених неговия ум веднага
и се молих този миг да не разваля
Много драми и обиди минаха
между мен и тази блондинка се развихриха
бързо нейната територия аз завзех
и за жалост любовта и отнех
Звяр жесток се прояви в мен
но той плени ме още от първия ден
Исках го, желаех го, да е мой на мига
да не го пускам аз, нито после, нито сега, нито никога
Бяхме заедно, не можехме да се отделим
Всяко чао беше мъка, не можехме да се разделим
една ласка, една любов, една мечта
роди се между нас и в нашите сърца
Бяхме приятели, бяхме и много повече
сърця не ми даваше да го напусна
а в нас гореше малко огънче
и от сърцето си аз не исках да го откъсна
Но по пътя някъде на щастието се изкриви
и голямия жесток океан ни раздели
в началото всичко вървеше по план
но той е мъж, има нужди , няма жал
Започна той моето сърця да наранява
и за жалост силно да ме разиграва
неговата стара блондинка пак се появи
и моето щастие напълно разруши
Почнахме да се караме
и жестоко да се наказваме
и двамата инати невидяни
като куче и котка разиграли
Много мъки, тъга и сълзи минаха
от много обич нашите пътища се разминаха
беше прекалено тежко, трудно
определенно се влияеше на нашето кръвно
От няколко месеца нещата вървяха доста на зле
но не исках да се откажа и да кажа," Не не искам да съм с тебе. Не!"
плаках всяка нощ и любовта си не угаснах
неразбрах какво става, но нащта връзка аз разпаднах
Дойде момента в който всичко свърши
и моята душа определенно се прекърши
приятели иска той да ме сега
но не разбира че обичам го аз с цялата си душа
какво да правя аз не зная
искам да съм с него, но океана не ми го позволява
сега той не е с мен
сигурно е с тази руса блондинка
на чиято отнех нейния слънчев ден
тя ми го връща за болката от мен
ще го обичам аз още много
но ще ми мине някой ден неволно
а той пред някой ще се разкрие
и сърцето ще му се разбие
тогава аз ще му подам ръка
и ще му помогна да си стъпи на крака
аз не искам отмъщение
искам само мъничко смиление.
-
За това искам да ви кажа че ЛЮБОВТА винаги се връща [inlovee]
Пожелавам ви го от все сърце! [heart__]
[/quote]
Дали е винаги...?! :(
-
дам помня го сякаш беше вчера.
Прибрах се запалих си косата и я изпуших.
после си купих нови боксери и си ги изнасилих
-
За това искам да ви кажа че ЛЮБОВТА винаги се връща [inlovee]
Пожелавам ви го от все сърце! [heart__]
Дали е винаги...?! :(
[/quote]
Бъди сигурна [heart__]
-
Моята история е много дълга и мъчителна..значи бях края на 8ми клас когато видях един приятел от моето училище се разкарваше по коридорите с един негов приятел.Когато ги вигах си казах"о,боже..!".Бях тогава с една моя приятелка и те ми вика "Какво бе?" и аз не казах нищо..просто отидох до моя приятел и му казах че искам да ме запознае с това момче.След няма и 5 минути той доиде..каза че са му казали,че съм искала да се запозная с него..запознахме се!Помня че на 29ти юни той искаше да излезем на кафе..но аз просто бях обгърната от срам..и му казах,че не мога..тогава се снимахме..и той даже още ме базика,че съм треперила..което беше съвсем нормално..ас не бях виждала такова момче през живота си..просто ме плени от мига в който го зърнах.Излезнахме на 30ти юни на кафе и помна че стояхме в т'фа кафе 5 часа..след това излезнахме още един път и той замина..цяло лято не сме се виждали,а аз страдах толкова много..
Дойде и началото на 9ти клас..тогава не знам как но се навих да говора с него..казах му всичко,което чувствах.А той ми отговори просто с "Искам са си останем само приятели"..никога не бях наранявана по толкова силен начин..прекъснах сякакви връзки с него..мислих че така ще успея да преодолея болката си по-лесно..Целия 9ти клас..лятото..и началото на 10ти..абсулютно нищо не сме си казвали..все едно не се познаваме..той се опитваше,но аз винаги го подминавах..през всичкото това време аз ходих с много момчета,но просто съм ги лъгала..аз не сам имала нищо към тях..просто съм се нуждаела от подкрепа и не толкова подрепа,колко развлечения..
Случи се така че една моя приятелка,от моя клас си хареса един него приятел,от неговия клас..Почнахме да ходим при тях и започнаха едни приказки от сорта на "имаш зелена светлина към него,давай..","той те харесва..не си пропускай шанса.."..и аз като най-голямата глупачка повярвах.Стана така,че един ден той ме дръпна настрани и ми каза "Не мога да кажа,че не значиш нищо за мен,но просто нямам време.."(понеже той сега завършва и му предтоят изпити..и има страшно малко свободно време)..
Дойде и зимната ваканция..аз много се имах с този негов приятел дет се зарибяваше с мойта приятелка..той ми даваше съвети..подкрепяше ме..и стана така че тръгнахме..Аз не исках даже да казваме на никой,защото ме беше страх от реакцията на моя любим..Но той разбра и абсулютно нищо не каза..
Казах си,че с него приключвам завинаги...но сърцето ми явно не беше съгласно с решението ми..Бях с неговия приятел 2 месеца..и в края на тези 2 месеца любовта на живота ми започна да ми пише..започна да ме кани на кафета..и един ден ми каза "Ето...сяга разбирам и се уверявам..Когато изгубиш нещо,чак тогава чак го оценяваш.."Като ми го каза това аз се просълзих..просто незнаех дали и този път той ще си играе с чувствата ми или говори истината..Незнаех какво да правя..Но реших,че е по-добре да се разделя с неговия приятел,нямаше смисъл да го лъжа..той не го заслужаваше..Тогава стана така,че разбрах всичко..разбрах защо толкова време съм се измъчвала..
Излезнахме с любимия ми на кафе за да си поговорим наистина обстойно..тогава разбрах,че фактически той се е страхувал от любовта..защото е бил наранен малко преди да се запознаем..и е страдал толкова много време..пита ме какви са чувстава ми към него..аз му казах всичко...и той каза..."Ами сега никой не може да ни попречи.."
Вече сме заедно от 1 месец,а аз още не мога да свикна с тази мисъл..а той ми каза,че за да убеди ще ми доказва ,че ме обича докато не се убедя в това...
Какво ви е мнението просто.. [mhmmmm] [pleeeez] :lovetogether:
-
Ясно е,че момчето те обича ама не разбрах сега ти момче ли си или момиче?Като гледам знака под ника ти излиза ,че си момче,а всъщност май си момиче.
Иначе какво да ти кажа-човека е сериозен,отдай се и това е,любовта ще ви води където трябва. [inlovee]
-
И аз ще ви напиша моята най - тъжна любовна история така може и да ми поолекне :)
Значи, в 7-ми клас се запознах с едно момче, моята най-добра приятелка беше ходила с него преди това и аз и казах ти луда ли си как си ходила с този грозния и само половин година след това аз се влюбих лудо в това момче(Г), а най-добрият му приятел(Н) беше влюбен в мен, но аз не му обръщах никакво внимание. В десети клас, се запознах с едно момче,което беше влюбено в мен и 1 месец след като се запознахме тръгнахме (на мен мии беше само симпатичен). 7месеца след това, отидох на един рожден ден и се целувах с най - добрия приятел на момчето в което бях влюбена, излизахме заедно мен започна много да ме кефи, но няколко дена след това, момчето в което бях влюбена започна да ми праща някакви смс-и че е влюбен в мен и такивата некви и аз потдадох, няколко дена се виждахме, целувки, прегръдки, през това време се бях разделила с гаджето си, дори за малко щях да не се върна при него заради това момче (Г), но разбрах, че за него съм просто играчка. Върнах се при моето гадже и малко след това започнах постоянно да мисля за най - добрия приятел на момчето в което бях влюбена, малко след това разбрах, че всъщност съм влюбена в най - добрия приятел на момчето, в което бях влюбена. И вече 1 год и половина ходя с моя приятел, а всъщност съм влюбена в това момче (Н). Направо е убииство да ходиш с един, а постоянно да мислиш за друг. Тази седмица, бях при това момче (Н) и му признах, че съм влюбена в него от много време и той ми каза и какво ще правим като аз си имам приятелка и ти си имаш приятел? И аз ми не знам, колкото и да съм влюбена в него, обичам гаджето си и той ме обича много и прави всичко за мен. А с това момче (Н) се селувахме и прегръщахме, когато бях с него направо бях на седмото небе от щастие. И аз не знам как да постъпя.
Надявам се да не съм се изразила много объркващо и да успеете да разберете за какво става въпрос. И ако някой може да ме посъветва нещо, ще му бъда много благодарна :)
-
Ами според мен трябва да говориш с твоя приятел..той е човека,който може да те посъветва наи-точно..все пак това касае него най-пряко..ако толкова те обича,колкото казваш..ще те разбере и ще ти помогне да решиш пробема си...дори и с раздяла [namigG] :kissoflove: помисли си.. :)
-
аз съм му казвала, че иам един човек, който пречи на връзката ни, ние бяхме разделени преди около 7 месеца и той понесе раздялата доста тежко и аз се върнах при него, защото и на мен ми беше малко гадно де :(
Не знам дори да се разделя с него не искам да му казвам, че е заради друг, защото ако разбере че съм била с него, а съм си мислила за друг това много ще го нарани не мислиш ли така ?
-
Ами така е обаче ако го погледнем от друга страна ти ходиш сега с него..мислиш си за друг..още по-кофти е..пък и ако наитина държиш на него трябва да му кажеш истината,сигурна съм че той я заслужава.. [confused] :)
-
найстина много си права :)
мерси много за съвета :)
-
moля :)
-
Ясно е,че момчето те обича ама не разбрах сега ти момче ли си или момиче?Като гледам знака под ника ти излиза ,че си момче,а всъщност май си момиче.
Иначе какво да ти кажа-човека е сериозен,отдай се и това е,любовта ще ви води където трябва. [inlovee]
-
:)Мм...четох постовете по няколко пъти...надявам се само най-тъжните любовни истории да не ни предстоят [saddd]
-
Определено предстоят.Това щом е минало,не е тежко толкова колкото това ,което предстои.Кураж ви желая! :) [inlovee] [inlovee]
-
Цитат на: tonnny_bg в Април 16, 2006, 03:28:24 pm
Ясно е,че момчето те обича ама не разбрах сега ти момче ли си или момиче?Като гледам знака под ника ти излиза ,че си момче,а всъщност май си момиче.
Иначе какво да ти кажа-човека е сериозен,отдай се и това е,любовта ще ви води където трябва.
Ами момиче съм ..
-
Моят живот е една толкова тъжна история,нека ви я разкажа!
Всичко започна когато за пръв път се запознах с моя клас.Бяха надути фуклъовци които не знаеха какво искат.Започнаха да ме тормозя
-
ооопа ще почна наново,,,,,
Всичко започна когато се запознах с моя клас.Бяха едни надути фуклъовци които не знаеха какво искат.Започнаха да ме обиждат и да ме тормозят.Влюбих се в едно момче от класа си.Беше толкова хубавнаистина го обичах,и така 8 години.Аз търпях всичко.Но ми писна.Намразих ги толкова много.Това което направиха беше непростимо.Зарекох се да им отмъстя.После уж забравих онова момче и започнах да харесвам други.Тази година всичко вървеше добре.Докато моята приятелка не хареса едно момче,не беше много хубав,-не беше мой тип.После тя си хвана друго гадже,а аз изведнъж харесах това момче,започнахме да си пишем смс-и.Исках да станем гаджета.А той все повече се отдръпваше от мен.Не искаше да тагъвам за него,когато той замине за Канада.Наистина добър човек.Винаги мислеше за другите.Плачех постоянно,това не можеше да се случва точно на мен.И така дойде 3-ти март и той замина .Сбогувахме се и си обещахме да се видим отново другото лято. Вече го няма близо 2 месеца и ми липсва много.Скоро ще имам рожден ден и толкова много исках той да е тук.Но такъв е животът. А моите приятели са щастливи,знам.Винаги са ми завиждали,за дрехите ,за парите,гаджетата.Казаха че не може аз да имам всичко ,а те нищо.Вече парите не могат да ми помогнат,загубих любовта си.Завиждаха ми и за това че леля ми е в Америка,и ми праща много подаръци от там,но те не ми трябват.Има двама приятели на гаджето ми в моя клас.Единият го познавам откакто съм се родила,а другия от училище,те се държат много добре с мен.Наричат ме'' тъжната царица'',но ми казват че той ме обича и накрая,всичко ще свърши добре.Дали?Понякога не ми се живее-няма за какво.В последните години умряха доста мои близки,гаджето ми замина и т.н.Той ми обеща че ще се върне.и никой няма да ни раздели докато сме живи.А колкото до моя клас ще ги чакам в ада :arrow: :arrow: :arrow: [saddd]
е това е моята история,не е тъжна приказка или измислица-а моят живот. [sad3] [reevvv] [reevvv]
-
Макар,че вече осъзнах ,че те изгубих,че онази раздяла бе последната,и че повече няма да се върнеш...понякога адски много ми липсваш.
Понякога изпитвам силна нужда да ти се обадя,да те видя,да поговоря с теб и дори...да поплача...в прегръдките ти,както преди...
Понякога адски много се нуждая от ласките ти,когато ми е трудно,когато ме боли,защото ти ме разбираше.
Знаеше как да ме накараш да се усмихна и неведнъж изтри сълзите ми.Истината е,че не мога да се науча да губя!
Чувствам се ужасно,когато някой ми обърне гръб и не ме последва.Може би това означава,че не съм достатъчно силна,за да продължа сама...но преди ти харесваше това в мен,защото винаги беше до мен,за да ми помогнеш...така двамата ставахме по-силни и компенсирахме слабостите си...
Аз бях твоето момиче,твоята мечта,твоето диво цвете.Тогава ти изпитваше нуждата да ме виждаш всеки ден,да ти се усмихвам...но сега вече е много по-различно...имаш си друго момиче,различни мечти,и друга усмивка за която копнееш...аз вече не съм ти нужна.
Ти знаеш,че аз съм различна от нея и може би точно това те плашеше...Знаеш ли..аз вярвах!
Вярвах,че можем да бъдем щастливи заедно.Може би през цялото онова време съм чувствала обич...толкова се страхувах самата аз да не те нараня...,ти също се страхуваше...
Затова предпочете да ми обърнеш гръб...на мен и на мечтите си.
Страхувах се от думите ти ,защото те означаваха много за мен..а сега дори не вярвам в тях...
Ако знаеш колко ми се иска да изкрещя в лицето ти колко ме нараняваш с думите и привидното ти щастие...
Може и да греша,но мисля че никой човек не е истински щастлив,когато го нараняват..
Сега,когато мина толкова време ,след като ти направи своят избор и поиска от мен да те забравя..все още си лягам с мисълта "къде сгреших?Защо избра нея?" Вървя по пътя си,но отново понякога се обръщам назад...виждам пряката в която ти спря да ме обичаш и търсиш.Онзи кръстопът на който ме остави сама-безмълвна и наранена...
Може би не е имало толкова сив и мрачен ден в живота ми.Денят в който видях как си тръгваш от мен...завинаги...
Не можех и да те спра...
Дни наред живях в надежда и безумен гняв..
Сега вече зная,че ти няма да се върнеш,дори нямам право да те виня,след цялата болка,която ти причиних...още усещам горчилката на вината...Ти тръгна по своят път,затова е време и аз да поема по моя...
Но не съжалявам,че те срещнах,не съжалявам за времето прекарано с теб.Ти бе един от малкото истински хора в живота ми.Обичах те по мой собствен начин...държах на теб,страхувах се,плачех,възхищавах ти се,критикувах те и те жадувах...Ще запазя всики прекрасни спомени за теб,за нас,за любовта и приятелството...Убедена съм ,че и ти няма да забравиш...че помниш нашите песни...
Ти ми даде много и аз го пазя дълбоко в себе си...
Искам тази нощ да е различна..искам в тази нощ да умре гневът,надеждата и всичко да свърши...завинаги..
да преживях не6то подобно и аз [reeeev]
-
И аз ще ви напиша моята най - тъжна любовна история така може и да ми поолекне :)
Значи, в 7-ми клас се запознах с едно момче, моята най-добра приятелка беше ходила с него преди това и аз и казах ти луда ли си как си ходила с този грозния и само половин година след това аз се влюбих лудо в това момче(Г), а най-добрият му приятел(Н) беше влюбен в мен, но аз не му обръщах никакво внимание. В десети клас, се запознах с едно момче,което беше влюбено в мен и 1 месец след като се запознахме тръгнахме (на мен мии беше само симпатичен). 7месеца след това, отидох на един рожден ден и се целувах с най - добрия приятел на момчето в което бях влюбена, излизахме заедно мен започна много да ме кефи, но няколко дена след това, момчето в което бях влюбена започна да ми праща някакви смс-и че е влюбен в мен и такивата некви и аз потдадох, няколко дена се виждахме, целувки, прегръдки, през това време се бях разделила с гаджето си, дори за малко щях да не се върна при него заради това момче (Г), но разбрах, че за него съм просто играчка. Върнах се при моето гадже и малко след това започнах постоянно да мисля за най - добрия приятел на момчето в което бях влюбена, малко след това разбрах, че всъщност съм влюбена в най - добрия приятел на момчето, в което бях влюбена. И вече 1 год и половина ходя с моя приятел, а всъщност съм влюбена в това момче (Н). Направо е убииство да ходиш с един, а постоянно да мислиш за друг. Тази седмица, бях при това момче (Н) и му признах, че съм влюбена в него от много време и той ми каза и какво ще правим като аз си имам приятелка и ти си имаш приятел? И аз ми не знам, колкото и да съм влюбена в него, обичам гаджето си и той ме обича много и прави всичко за мен. А с това момче (Н) се селувахме и прегръщахме, когато бях с него направо бях на седмото небе от щастие. И аз не знам как да постъпя.
Надявам се да не съм се изразила много объркващо и да успеете да разберете за какво става въпрос. И ако някой може да ме посъветва нещо, ще му бъда много благодарна :)
ако щеш вярвай, прочетох го 3 пъти и пак не разбрах кой кого [oops]
-
Не знам дали е тъжна,но става въпрос за един от най-добрите ми приятели.Познаваме се вече 5 години.В началото бях луда по него,но тогава той беше несериозен и не искаше да си разваляме приятелството,което все още не беше толкова силно както стана след време.Приех,че ще си останем приятели и така.Но след един период от време ми каза,че много ме харесва и аз съм човека за него.В този момент изтръпнах,чух думите които исках да чуя.Тогаво имах връзка,но изведнъж забравих за нея.И естествено мен ме хвана страх...Колко силно исках този човек,а когато можех да го имам се отказах...Казах му всичко в очите-за чувствата ми,за страха,за желанията ми.Той също си призна доста неща и на края решихме да остовим нещата такива каквито са.И сега сме си най-добрите приятели,които изпитват силно привличане един към друг.Хем минуси,хем плюсове в такава ситуация...Но поне нямаше сцени и лоше намерения.
-
:)Мм...четох постовете по няколко пъти...надявам се само най-тъжните любовни истории да не ни предстоят [saddd]
направо съм потресена от куража и смелостта на това,което съм писала...направо не вярвам,че това съм била аз ...може би тъжна,наранена...не знам...но ми хареса написаното от самата мен..тази чувственост и откровение....,поглеждайки се вече като друг човек:)
-
Гаджето ми от гимназаията стана гей- докато ходехме :question:
-
Гаджето ми от гимназаията стана гей- докато ходехме :question:
[oops] Това наистина е било кофти [confused] [lol]
:arrow: Аз...аз едва ли някога ще имам смелостта да пиша в тази тема...
-
Пътищата ни се пресякоха съвсем случайно и непринудено.И всичко между нас стана от първата вечер, както по филмите.Беше едно от малките неща в живота ми, които ми носиха радост, спокойствие и сигурност.Но беше за кратко.Изгубих се някъде в спомените си, в миналото си, което все още не бях преживяла напълно..и така изгубих него - един човек, който ме обичаше, който вярваше и държеше на мен.А аз го оставих да си иде, защото в мислите ми често се прокрадваше мисълта за другия, предишния.Направих много грешки в живота си, но тази не мога да си простя.Винаги ще бъде пред очите ми последната ни вечер, последните ни думи, последната ни целувка..последвана от раздялата.Повече от половин година след раздялата ни не спирах да се чувствам виновна, че сложих края между нас, че в желанието си да бъдем щастливи по отделно, аз нараних и двама ни.И не издържах...намесих се отново в живота му, пожелах да бъдем заедно както преди.Трябваше да чакам неговия отговор, но в същото време започнах да виждам истината, която той не посмя да ми каже.В сърцето му вече няма място за мен, а за друга.А аз му вярвах, вярвах, че той никога няма да ме подведе, няма да ми вдъхне празни надежди, но уви...Много хора се "изплюваха" в лицето ми, от него не го очаквах.Но и той се подигра с мен.От него исках само истината и нищо повече.Е, оказа се страхливец.Сега не знам как да го погледна в очите без укор.Може би не трябваше да правя повторен опит..но не съжалявам.Аз направих грешка и не ме беше страх да я призная.След случилото се ми е трудно да вярвам в хората, трудно ми е да бъда толкова добронамера и всеотдайна, както преди.Въпреки всичко искам да запазя образа си за него такъв какъвто беше в началото.Защото той е един от малкото истински хора в живота ми, но аз го изгубих..
-
Гаджето ми от гимназаията стана гей- докато ходехме :question:
[oops] О,да доста неприятно,но какво да се прави [lol] [oops]
-
Гаджето ми от гимназаията стана гей- докато ходехме :question:
[oops] О,да доста неприятно,но какво да се прави [lol] [oops]
и гаджето му е на 16 по-дяволите...и иска да излизаме по двойки с тях двамат и моето гадже, понеже още сме си ,,приятели'', а и по-лошото..иска да се преструвам за негово гадже пред колегите му, за да разберат, че е гей.
-
[oops]
-
ам то... не е баш най-тъжната, защото в момента съм с него [lol] през много скандали и обещания преминахме докато си стъпим на краката и усъзнаем, че не можем един без друг... за повечето може би ще изглежда странно, но каквото и да ти каже и както и да те е обидил партньора/ката... ако имаш такива чувства като моите... няма да ти пука и отново ще си с него. най-пресния ми пример е от тази седмица - настъпах по мазола моя и в рамките на няколко часа ме беше намлял тотално... имах усещането, че ако бях до него щеше да ме пребие от бой... и 8часа по-късно ми се извинява... естествено, че ще приема извиненията му и че ще съм пак с него... просто това, което се крие в сърцето ми е толкова силно, че трудно нещо би ми попречило да го оставя...
-
Всеки който е обичал истински е изпитал и болки къде големи къде малки. Аз също ме е боляло много хиляди пъти съм си казвала за мене живота свърши но пак съм тук и пак с него и пак го обичам :) когато си щастлив бързо се забравя миналото.
-
Zdraveite na vsi4ki,dokato 4etoh va6ite tujni istorii,re6ih da spodelq i moqta [sad3]
Predi 2 godini se zapoznah s edno mom4e (6te go naricham *)koeto vposledstvie razbrah 4e me haresva,togava az obi4ah drug "D"(no se bqhme razdelili ve4e) i priqtelite mi mnogo mi govoreha za * no az misleh 4e nqma da se polu4i ni6to mejdu nas za6toto obi4ah o6te "D" ,mina izvestno vreme i re6ih 4e trbqva da produlja napred i da dam 6ans na *,i taka sled 2 meseca nqkude go zaobi4ah mnogo silno,no zapo4naha i problemite da idvat,za sujelenie * ima6e problem s pieneto,v na4aloto misleh 4e si vuobrazqvam no po kusno,po4naha golemite skandali na sred ulicite,navsqkude i po vsqko vreme,mnogo obidi ot negova strana,i taka dnite si minavaha na ediniq den me obijda6e na sledva6tiq me mole6e da prostq,izvinqva6e mi se kazva6e 4e 6te se promeni...toi me obi4a6e mnogo,az nego pove4e ot vsi4ko,oburnah se sre6tu semeistvoto mi,zabravih priqtelkite si zaradi nego,no tozi ad taka i ne svur6i,ne6tata se promeniha za okolo 3 meseca i toi otnovo po4na da pie,da si go kaja, taka i ne se promeni,v produljenie na godina i nqkolko meseca az turpqh obidi,i obi4ah slqpo 4ovek koito ne me zaslujava6e,az napravih visi4ko za nego,ne6ta koito ne sum mislela i 4e 6te napravq za mom4e...vmomenta stradam adski mnogo ,za6toto ako az ne bqh slojila krai na vsi4ko tova to 6te6e do produlji ne znam kolko vreme o6te,i bolkata koqto toi mi pri4ini nz dali 6te moga da q zabravq nqkoga,otkakto se razdelihme mina mesec i polovina,dnes dori ne iskam da go vijdam,za6toto vsi4ko me vru6ta nazad,kato si spomnq kak me e celuval pregru6tal,vsi4kite romanti4ni izjivqvaniq s nego,malkite ne6ta koito e pravil za men,a v sledva6tiq moment si spomnqm kakvo mi e pri4inil,kak se durjal s men,kak me prevurna v nai tujnoto momi4e ....ne pojalavam na nikoi ne6tata koito izjivqh az [reeeev] dano edin den se suvzema sled vis4ko tova [reevvv] [cry5565]
Пиши на кирилицааааа!!! [confused]
-
Моята история е дълга.... и много болезнена!!!
Всичко започна края на октомври 2005,бях с родителите ми на рожден ден на наша семейна приятелка.Там се запознах с майката на въпросното момче.Тя ми каза за него,тогава той беше в казарма на 10км. от моя град.Показа ми негови снимки и ми даде телефона му.На другия ден/неделя/ просто му кликнах,и той започна да ми праща смс-и.Каза ми,че майка му,му е разказала за мен.Започнаха се луди смс-и.... В петък /04.11.2005/ му беше клетвата той искаше да отида с майка му...така и стана!За първи път се видяхме на клетвата му,помня като дойде как силно ме прегърна и ме целуна по челото...наистина е незабравим този момент...вечерта бяхме в тях / моите родители също бяха там / но ние дойдохме в нас за да останем малко на саме.И от този ден започна всичко...леко по леко той си изнесе багажа в нас...всяка седмица излизаше от казармата...няколко седмици след като тръгнахме отидохме на гости в София на брат му,там разбрах,че той употребява наркотици....даде и на мен ...това се повтаряше всеки път,когато ходехме...чудех се по какъв начин да го накарам да спре...но просто не се получаваше...а го обичах до БОЛКА!Минаваха месеци.... а нещата не се променяха...Един ден /тогава беше във военна болница/ говорих много сериозно с него....но пак не стигнахме до някакво решение... и той ми каза да се прибера в нас да помисля и да му се обадя.... тогава си тръгнах и на входа на болницата той ме спря хвана ме за ръка и ми каза "искам да знаеш,че те обичам" .... но аз неможех да продължавам така.... да живея с тези ГАДНИ наркотици.... и просто реших,че това ще бъде края...2-3 дни след последния ни разговор отидох и му занесох документите.... това беше деня на нашата раздяла 25.03.2006....седмица след това той дойде в нас и си изнесе багажа.... седях на леглото и гледах как стаята бавно се опразва.... как човека за който умирам си отива... и няма да се върне...той си замина.... замина си завинаги!!!Разказах на родителите ми всичко,защото неможех да крия....след раздялата с него имах връзка 1 година с едно много добро момче,което наистина даваше и правеше всичко за мен,но в сърцето ми беше той.... моето войниче...не се бяхме виждали 11 месеца , и февруари 2007 идва на гости на майка му и се видяхме.....когато дойде и ме прегърна просто усещах как умирам в ръцете му....прекарахме деня заедно и вечерта когато си отиваше...го изпратих да си хване тролей за гарата от една спирка от която го изпращах за казармата.... когато той се качвахе в тролея се обърна и ми каза "сега все едно ме изпращаш в казармата" и си замина....отново не се виждахме дълго време... и февруари месец тази година се видяхме... пламъчето в мен още гореше....за рожденния ми ден март месец му бях на гости в София...но нещата са различни,той не иска да е с мен.... иска да ме само приятели....Той никога няма да бъде пак моето момче.... неиска нищо повече от приятелство....а когато сме заедно ме прегръща така нежно... целува ме по онзи начин както преди... държи се с мен все едно сме най-влюбени на Света.... но НЕ !Не иска и това е... и ето .... от 2 години не съм с него.... а пламъка гори!!!Като изключим историйте с наркотиците.... наистина си живеехме стахотно......беше много много хубаво... но.... всичко хубаво си има край ! Сега трябва да се опитам да загърбя всичко... и да се отдам на момчето което срещнах ...за да съм щастлива... и да продължа напред заради самата себе си ! :( :( :( :( :( :( :( :( :( :( :( :( :( :( :( :( :( :(
-
[reevvv] [reevvv] [reevvv]
-
Тъжното беше.. че на нова година ми каза "Обичам те и 10 дена след това ме резна... от тогава обеца на ухото" Няма да повтарям като малоумна на всеки срещнат "Обичам те"!" от тогава минха има няма 2 години и ми е мноо кяр като не казвам тая глупост!
-
Здравейте. Казвам се Красимира и от половин година страдам по едно момче [reevvv] [reevvv] Миналата година, една уж приятелка, която в последствие ме накара да му пиша в скайпа и да му кажа нещо хубаво за нея, защото го харесваше. Така и направих, писах му. И така, ние продължихме да си пишем и един ден се бяхме сближили до толкова, че той ми предложи да ходя с него. Тръгнахме ,но аз отидох на море. Преди да тръгна с него, обичах едно момче до полуда, той ми беше постоянно в акъла. Когато бях на море не спирах да мисля за тях двамата и реших, че не искам да наранявам това момче, с което ходя и му писах смс, че не мога да продължавам да ходя с него, защото харесвам друг [reevvv] Върнах се от морето и един негов приятел ми писа, че ме харесва и иска да ходи с мен, но аз не го харесвах и не тръгнах с него. След 1 месец започнах пак да си пиша с въпросното момче. Тогава той ми каза, че не може вече да ходи с мен, защото приятелят му ме харесва. Първо трябвало да говори с него. След 2 дни той ми писа, че е говорил с него и ме попита дали искам да ходя отново с него. Бях най-щастливото момиче на света. Започнахме училище и той учеше много, почти нямаше време за мен. Идваше вечер пред нас и се виждахме. Но аз исках да го виждам колкото се може повече и пак скъсах с него. Не помня точно какво стана, но отново тръгнах с него за мн кратко време и пак скасахме. Тогава той си намери друга както и аз друг. Но мина почто година, а аз още не мога да спра да го обичам. Желая да сам с него както преди, но той си има друга и аз не мога да направя нищо. [reeeev] [reeeev] [reeeev] Как да му кажа, че направих най-голямата грешка, и че още го обичам така силно, както преди...дори и по силно? Как? [heart-4eta] [heart-4eta] [heart-4eta] :fireheart: :fireheart: :fireheart: [burning heart] [burning heart] [burning heart] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]
-
Отиваш и му казваш:
Още те обичам силно,даже по-силно от преди.Искам да съм с теб!Направих най-голямата грешка и съжалявам сега.Обичам те.
И го оставяш той да мисли сега. :)
-
Гаджето ми от гимназаията стана гей- докато ходехме :question:
въх И моя! да не би вината да е в нас? [oops]
-
[reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] Де да ставаше така лесно [reevvv] [reevvv] [reevvv] [reevvv] [reevvv] [reevvv] Направих го, но не вярвам той да изпитва още нещо към мен [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]
-
Ти си направила каквото трябва,споделила си чувствата си.Ако той не откликне,вината не е твоя ,нито негова.Просто явно не ви е писано.Оставяш нещата така и продължаваш напред.Живота продължава,може би на следващият ъгъл те чака твоята най-голяма и истинска любов. :) :)
-
Мерси за помощта. Той не ми отговори (не каза абсолютно нищо). Но ти си права! Щом не ми отговори, значи не ни е писано да сме заедно. По-добре да го оставя да си живее своя живот и да не му преча повече. [namigG]
-
Здравейте на всички. Моята история е следната: Преди около половин година се запознах с едно момче, в което се влюбих безумно, но той така и не го проумя това нещо. Няколко дена след като се запознахме, аз му разкрих чувствата си към него. Тогава стана по-лошо, защото до тогава бяхме само приятели. След това той ми каза, че не иска да има нищо общо с мен. Бях потресена! Мислих си, че това не е той и все си казвах, че това не е човека, който познавам. След няколко месеца явно той е почувствал самота и ме потърси, като ми каза, че иска да излезем на кафе. Излязохме и не знам какво му стана, но ми каза, че ме харесва и иска да е с мен. Аз го попитах дали е сигурен и той каза твърдо ДА, но дали е било така, един Господ знае. След това тръгнах с него, не отричам - прекарах най-хубавите си мигове от живота, но след 6 месеца връзка, един ден ние скъсахме. Защо ли? Естествено заради намесата на други хора. Всичко ми падна като гръм от ясно небе, бях още повече потресена след като скъсахме. Затези 6 месеца, малко или много, аз наистина можех да му кажа, че го обичам! Скъсахме, заради уж наши приятели, които супер много са комплексарствали за нас иса говорели зад гърба ни. Но аз не повярвах на нито една тяхна дума, тъи като мразя хорското мнение. Естествено, както вече се досещате, той повярва, за жалост. И така, от половин година, аз е спирам да мисля за него, че има някаква надежда пак да сме заедно, но кой знае! Всяка вечер се замислям дали аз съм била виновна за това или хората?
Пиши на КИРИЛИЦА, ако обичаш! [confused]
-
Всичкото хубаво... т.е не е хубаво, тъжно е, съчувствам ти, ама кирилицата ти къде е... ? :)
-
Мила, щом той е повярвал на хорските думи, значи не е бил толкова сигурен, че те обича [reevvv] [reevvv] [reevvv] Ако наистина те обичаше, щеше да повярва на теб, а не на хора, на които им е все едно за него. Според мен той не те заслужава щом е постъпил така! Стегни се, недей да се мъчиш. Опитай се да го забравиш. Аз сам твоя приятелка и знам тази история от началото до самия край. Знам колко те нарани и не смятам, че трябва да продължаваш да се мъчиш заради него. Знам, че е трудно и не можеш просто така да го забравиш, но опитай! Той не заслужава да лееш сълзи за него!!! [reevvv] [reevvv] [reevvv] Обичам те! [burning heart] [burning heart] [burning heart] [i love youuuu] [i love youuuu] [heart-4eta] :flyingkiss: :flyingkiss: [hey sexyy]
-
апффф забраих сорка lol smile
Да права си ти знае6 за него аз колко плаках а особено след като ме напсова на маика тфа напрао е супер лапе6ка история.
Определено 6те ми е трудно да го забравя но 6те трябва като се замисля реално :)
----------------------------------
Сливай си всички мисли в един общ пост, моля.
Ако не можеш- препоръчвам терапевтична намеса.
vanilla_g
-
Здравейте на всички.. ами значи всичко зашпочна така.. случайно намерих този сайта като търсех любовни истории.. трябваше да съберем за часа ни по английски....и докъто си четях изпитах странното желание да споделя с вас и моя проблем... та дано някой най-после ми помогне... значи всичко тръгна много отдавна... имаше е дно момче... бяхме заедно, обичах го безумно ,но един ден разбрах от приятели ,че се е напил и се е целувал с друга... той започна да се оправдава с алкохола.. каза че за миг е забравил за мен после се е сепнал и се е отдръпнал... но аз не го слушах.. просто се чувствах ужасно наранена и .. се разделихме... от тогава всеки ден ми се моляше д аму простя с обещание,че ще се промени... че ще бъде нов човек... после спря... сега е с друга! и аз съм с друг ... но през цялото време не спирам да мисля за НЕГО... всеки ден когато съм навън се озъртам с надеждата ,че пак ще видя М. дори само за миг... но не се случва... непрекъснато го сънувам.. оше от последния ни ден заедно ми липсва ужасно ... но ме е страх,че той вече няма чувства към мен ... не знам какво да направя... всичко това ме изяжда от вътре... опитвах се всячески да го забравя... И от всичо най-много ме боли ,че ТЯ знаеше , че той си има приятелка,знаеше колко държа на него и ОТНОВО... защо част от жените са такива ...(кучета от женски пол) .... не съм го споделяла с никой ,но сега ви моля за съвет... благодаря на всичко ,които отделиха време за да прочетат това!!!
Дано скоро получа отговор!
Целувки,БеБиНцЕтУ [hugs and kisses] [tihoOo] [reeeev] [not fair]
-
Моята история няма край от 9 години, не бих казал че е тъжна, но е изморителна вече, а да започнеш да мразиш за да забравиш... не става...
-
Невъзможно е да забравиш, а омразата не е начинът ;)
Тази, която убивам преди да се е родила.
-
Здравейте на всички.. ами значи всичко зашпочна така.. случайно намерих този сайта като търсех любовни истории.. трябваше да съберем за часа ни по английски....и докъто си четях изпитах странното желание да споделя с вас и моя проблем... та дано някой най-после ми помогне... значи всичко тръгна много отдавна... имаше е дно момче... бяхме заедно, обичах го безумно ,но един ден разбрах от приятели ,че се е напил и се е целувал с друга... той започна да се оправдава с алкохола.. каза че за миг е забравил за мен после се е сепнал и се е отдръпнал... но аз не го слушах.. просто се чувствах ужасно наранена и .. се разделихме... от тогава всеки ден ми се моляше д аму простя с обещание,че ще се промени... че ще бъде нов човек... после спря... сега е с друга! и аз съм с друг ... но през цялото време не спирам да мисля за НЕГО... всеки ден когато съм навън се озъртам с надеждата ,че пак ще видя М. дори само за миг... но не се случва... непрекъснато го сънувам.. оше от последния ни ден заедно ми липсва ужасно ... но ме е страх,че той вече няма чувства към мен ... не знам какво да направя... всичко това ме изяжда от вътре... опитвах се всячески да го забравя... И от всичо най-много ме боли ,че ТЯ знаеше , че той си има приятелка,знаеше колко държа на него и ОТНОВО... защо част от жените са такива ...(кучета от женски пол) .... не съм го споделяла с никой ,но сега ви моля за съвет... благодаря на всичко ,които отделиха време за да прочетат това!!!
Дано скоро получа отговор!
Целувки,БеБиНцЕтУ [hugs and kisses] [tihoOo] [reeeev] [not fair]
защо не опиташ да поговориш с него,ако той се чувства като теб, защо не се съберете [confused] :)
-
Моят проблем е в това, че не знам какво искам, или по-скоро не ми стиска да направя това, което искам.
Имам връзка, а мисля за друг. [uuuUuu] [aaaaaaaaaa] ужасно е, не го пожелавам на никого. Всичко е прекалено сложно и объркано, излишно е да го коментирам, но основното го казах.
-
секи има изживяни и не изживяни любови както и такива с лош или хубав край естествено никой не страда от от хубавите иживяни изчерпани връзки,а от тези така объркващи и нараняващи,убиващи сичко светло е теб тъжни истории.Моята започна отдавна още преди три можеби и половина години .. Беше нешо което не бях очаквала,че ще сторя..да се влюбя в момче от друг град а в последтвие да го обикна ..беше трудно разделяхме се и се сабирахме няколко пъти секи път с много сълзи и много болка наранявахме се и се обичахме и въпреки сичко не успявахме да сме заедно ..дадох цялата си любов на въпросното момче, а той на мен своята..обичах го толкова силно и безумно ..чак сърчицето ми се свива като се сетя ..бяхме щастливи,бяхме различни,бяхме двоика каквато рядко се среща,бяхме оптимисти,вярвахме в любпвта си макар наглед невъзможна и си бяхме верни бях едва на 14 но той бе всичко за мен смисъла да продължа след толкова болка и разочарования ми даде той .. беше ми приятел може би най истинския беше до мен,знаеше как да ме накара да се усмихна и да забравя за проблемите си ..от които бях толкова обгурната че един ден просто му позволих да си отиде,да немери вниманието което не успявах да му дам при друга,и аз безсилна и глупава го оставих..оставих го да си тръгне..не беше моя собственост ,беше човек,личност мислех че постъпвам правилно като го оставям да е щастлив с друга и въпреки че знаех че още ме обича и имам шанс да го задържа просто го пуснах...незная защо слаба ли бях и уморена или се заблуждавах че ще го забравя и така ще е по добре не знам ... един ден прекрати сичко тя го беше променила каз ами неша които ме докараха почти до лудост...знаех че го губя...знаех че сди отива за винаги от мен,от любоета ми ..знаех че всичко свършваше...а как не исках .. и как го обичах ... и така една година не си приказвахме тругвах с други и ги оставях и не за тях а пак за него съьалявах..плачех понякога вечер и държах негова снимка в ръката си ...с всеки нов "прител" мислих че съм го забравила ,знаех че няма смисъл ,но сърцето беше на друго мнение ..днес доста време по късно,една година от както скъсахме ..аз отново съм тук ..сдобрихме се преди седмица .. (като приятели) и днес се видяхме ..на сущото това място на което по същото време преди година ,го оставих мислеики че постъпвам правилно...не се върнах въпреки че ме болеше виждайки сълзите му..не се върнах въпреки че ме молеше и го обичах...днес сценария беше същия ..но ролите разменени ... палачът беше той-жертвата бях аз .. моите сълзи се стичаха по бузите и падаха в краката ми на прашната пътека до пейката .. неговия гръб видях как се загубва в далечината и изчезва .. днес година по късно разбрах колко много го обичам все още и как бих дала всичко което мие останало за да си го върна ...да си върна него и любовта му ... утре тръгвам отново ..ще се кача на зеленото бмв на маика ми и ще се прибера в малкия комплексиран град на 300 км от него където хиляди пъти ме отвеждаше стария шумящт влак ... ще мина покрай пейката пред блока до която ме изпрашташе той преди да си събера багажа и да се кача няа влака ...ах този влак колко го мразя,колко обичаше да ме отвежда далеч от него ... ще мина ,но този път сама нарамила сака си и спомените които отнасям с себе си за пореден път...ще си замина с лика му запаметен в главата му с усмивката му и хубавите му трапчинки които няма да забравя никога .. ах как обичам това момче .. колко е трудно да го осъзная ... да осъзная че го изгубих ,че грешката беше моя и вината също .. ах как ми липсва вече ... [sorryyy] [uaaaaa] [cry5565] [cry5565] [cry5565]
Пиши по-грамотно [confused]
-
ЕеееемммммИИИиии това е част от нещото наречено "Живот" всеки преминава през това. Рано или късно.
-
[cry5565] [reeeev] Taka... Iskam da si razkaja istoriqta...Vsi4ko zapo4na na 02.06.2009 g ve4erta naa koncerta na Ivana v grad shabla...Nai dobrata mi priqtelka be6e s edno mom4e i nai dobriq mu priqtel..Az si haresah nai dobriq priqtel na mom4eto koeto be6e s moqta priqtelkaa...Sled tfa iskah skaipa na tova mom4e koeto haresah ot R* i tq me dobavi s nego v edin 4at i po4nahme da si pishim...Dori i prqkori si imahme Rozofko i Rozofka....I sy6to taka i rozofa pesen na Briqna-Iskam sex.... [crying] [i'm sorry] Na 13.06.09g Toi i nai dobriq mi fr doidoha v shabla...Bqhme 4 4oveka toi az i R* L*...Kupihme si Vodka,Kola iii otidohme na edna peika..sednahme tam i piehmee..edinstvenoo na mene ne mi se pie6e...Doidoha edin mangalii i po4naha da se pravqt na vajnii....Na6te mom4eta iskaha da gi biqt,no nii ne gi ostavihme...Premestihme se na druga peikaai...sled tfa R* trqbva6e da se prebira i nii q izpratehme do tqh..Sled tfa az ostanah s nego i s L*...I beshe mn veselo..Hodihme na 4are6ataa ii Toi se ka4i da mi bere 4are6e koito mi be6e obe6tal...i trygnaha da me izpra6tat noo az se otkazah i posle pak trygnahme da obikalqmee.... Smeehme see mnogo....I posle nabiha edin piqnica...Beshe zabavnooo.......Te trqbvashe da si hodqt za kavarna... I doidoha da me izpratqt do nas......Sled tfa pak v skaipa pishehme si..... Edin den edno momi4e mi kaza 4e go obicha i az kazah 4e nqma pre4a...Ve4erta tq mu kazala kakvi 4ustva ima kam nego...ii taka..Na dr den mi pishe i mi kazva 4e nqma 4ustva kym neq....I togava mi kaza 4e vse o6ti ne iska vryzka s nikoe momi4e i taka...na 02.07.09g az otidoh v kvn s semeistvoto na moita nai dobra priqtelka....i togava mu se obadihme i izlqzahme s negoo..Niii nosehme vodka posle toi kupi bira i kola.....otidohme na edna peika i piehme :D ...no na mene kakto vinagi ne mi se pie6ee..Po4nahme da se ligavim i az vzeh vodkata i po4nah da q izlivam toi trygna sled mene i me mole6e zema kolata a nee vodkata da izlivam...no az mu q dadoh sled tfa... i moita fr q vze pak....i telefona mu be6e v nas.... toi iz4aka L* i o6ti edno momi4e... I nii s R* trygnahme da bqgame s tela mu i vodkata... nooo te ma hvanaha i az ne davah vodkata i R* doide ama te mi vzeha vsi4ko.. :D Trygnahme da gi gonim iz centara na kvn..R* gi hvana i mu dade tela mu zamqna na vodkata ama toi ne q dava6e R* go hape6e...sled tfa az trygnah da go hapqq i mu nahapahme rykata :P [confused]sled tfa mu dadoh vodkata.....S R* trygnahme kym babinii.I sled tfa s maika i ba6ta i i sestra i otidohme na Scorpions na koncertaa,I az mu zvynnah na Nego i ii toi mi kaza 4e sa boqdisval s rozofiq mi lak i ne iska6e mi go dava ama si go vzeh...Sled tfa v skaipa si pisahmee..... i si pishehme...Kogato zaminah za Shumen ot togava ne sym 4uvala za nego stana 6 dena i se poqvi edno momi4e koeto me razpitva6e za nego i nai naglo mi kaza 4e sa se ebali i 4e toi hodi s neq.....Az mu pisah sms... [uaaaaa] denq mi stana ujasen....Nz dali tfa momi4e lyje ili e istina.....No mene me boli za6toto imam 4ustva kym nego [crying] [crying] [crying] [crying] [crying] [crying] [crying] [crying] [crying] I taka tova e za sega...... [crying] [crying] Ujasno mnogo me boli .... [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]
-
Супер! [lol] [lol] [lol]
-
Очаквах нещо по-пиперливо. Но си прав. И аз останах без коментар.
Дано има надежда
-
Боже...водки, коли, е*ане...аз много, много не схванах кой кой е в историята [lol]
И...не, не мога да го оправя този пост, съжалявам [lol]
-
Интересно ми е тва последното признание, как ли завършва? Според мен има няколко варианта:
Момчето го прави с момичето и я зарязва
Момчето го прави с най-добрата и приятелка и заживява щастливо с нея
Момчето е гей и го прави с приятеля си
Момчето отива в клиника за алкохолици
Момичето отива на (нов) концерт на Ивана и забива друг тип и историята се повтаря
Главната героиня става монахиня, разбрала на 14г. колко е гадно да си влюбен
Момчето се самоубива от хаоса в живота си
Маняците от Нова ТВ филмират историята в рамките на 300 серии бозици
САЩ бомбардират Каварна заради гадните метъли, които застрашавата ю-ес-сигурността
Момичето участва в масова оргия с 10-20 цигани на турнето на Пайнер
Всички са отвлечени от извънземни, за опити
Полицията арестува момчетата за побоя, момичетата - за проституция, а циганите - за съучастие
Цунами залива северното черноморие и спира мъката на тези тийнове там
Открадват всички пейки в областите Добрич, Варна и Шумян - откриват ги в Румънски склад за вторични суровини
и т.н.
Давайте други идеи?
-
Аз се опитах да го прочета, ама се предадох. И все пак явно си струва, като ви чета коментарите. [lol]
-
[oops]
Останах страшно замислена, а уж влязох да се забавлявам ... [lol] [lol] [lol] :> :p
-
I posle nabiha edin piqnica...Beshe zabavnooo....
(http://c3.ac-images.myspacecdn.com/images02/104/m_8191354a11754f95bc15338202b1c206.gif)
-
много са интересни тези истории., ;д сега и аз ще ви разкажаа една...,
Всичко започна в училище, въпросното момче (А) беше нов в училището.., седеше на едни столчета до дирекцията а аз случаино минавах от там, погледнах го, и тои мен и не знам дали на 13/14 това може да се нарече любов от пръв поглед но имашее една тръпка., направо като магия [lol] таа отминах го аз след дълго гледане, и после се засекохме пак.., аз бях с една приятелка и тя забеляза че ме гледа., извикаго и го пита "ти харесваш ли я" и тояя (А) много гордо каза "да много ясно.." след което аз бях шокирана и избягах.., после се указа че ще бъде в нашия клас., и на всичкото отгоре седеше до мен.. [shame] като всяко пубер момче мн се закачаше много се заяждаше..но аз никога и не му казах че го харесвам., а тои винаги ми намекваше и не веднъж ми предлагаше, но аз отказвах защото казвах че не го харесвам., и всиички приятели ме караха да тръгна с него но аз не и не.., това продължаваше 1/2 години, а аз още криех чувствата си.. в последния ден от училище си искарахме чудесно., излезнахме целия клас и двамата се целувахме и прегръщахме [shame] аз бяхх силно влюбена в него но все не ми достигаше кураж да му кажа.. лятото излизахме но много за кратко.. обещавахме си винаги да сме заедно да не се разделяме.., макар и да бяхме заедно аз никога не изрекох думите "обичам те" ., тоо защото и характера ми е такъв но както и да е.,[lol] малко по късно аз и семеиството ми се преместихме в др квартал и училище.., реших че няма смисъл да продължаваме връската си защото няма да се виждаме толкова често.,(или общо взето не знам и аз защо го скъсах...:д) както и да е, аз продължавах да си го обичам но започнах нов живот от които бях доволна и не тъгувах мн за него.., от тогава не сме се бяхме виждали близо 1/2 години а за това време вярваите ми се бяхме променили ужасно много., та това лято бях канена на рд на един братовчет и отидох с гаджето си, тои (А) беше там, но от начало вообще не го познах,,погледнахме се.. беше толкова силно чее пеперудките в стомаха ми летяха като луди [lol] сякаш го виждам за пръв път и се влюбвам отново.. НОО бях с гаджето си.. :Дд аз попринцин отбягвам всякакви връски с бъвши но този път беше друго..погледнах го само веднъж повече не успях.. не си казахме нито здрасти нито нищо.. рд-то си мина добре., разни стари приятели намекваха на гаджето ми за този (А) да бил внимавал и разни.. след няколко дни го видях в мола [lol] бях с приятели(мом4ета) но пак нищо не си казахме., пък и аз се направих че не го виждам.. Послее някакси тои ми се обади по телефона които номер аз омело бях опазила от него.. питаме дали може да се видим а аз отговорих НЕЕЕ., :Д държах се мн студено нз защо.. но пък после ме намери в скаип, нз от каде :question: и ми каза че мн съм се променила.., и иска да ми каже нещо важно но трябва да се срещнем.., с300 зора приех :Д., защото знаех какво ще ми каже но неисках да се повтаря историята.. и отидох видяхме се.. каза ми че чувствата му не са се променили даже ме е заобичал повече но не аз все съм го отбягвала,, и каза че всеки път като ме виждал съм с нов.. само с него не [oops] а разбрах че през това време е ходел с всички мои предишни приятелки дори и с 1 братовчетка., :Д после ме пита сега дали имам чувства към него [lol] но аз си премълчах.. и си отидох., [lol] не спирах да мисля за него и да размишлявам дали да тръгнем.. обадих му се и казах че и аз имам чувства към него,.. НО стигнах само ДО ТАМ.., сега тои ми звъни аз не вдигам.. отбягвам го и всякаш ме е страх да съм с него и да разкрия чувствата си.. не знам не знам какво да правя.. ;(
-
УУУУУУаУ! [oops] Значиии мила, поста е пълен с грешки, които няма да тръгна да оправям в 6, нооо утре..може би [lol]
Като си се запознала с това момче си била на 13-14, както каза, после 1-2 години сте били в един клас, след това не сте се виждали още 1-2 години...значи си на? Указва се, че си на 16-17-18?! [oops] Малко по-грамотно се очаква да пише дете на такава възраст, дано е от бързината [oops]
И кое му е тъжното в тази история? По-долу набиха пияница и било много забавно, сега тука си разменяте приятели, близки и познати и кой с когото свари "ходи", ако е ходене това :)
Ще ме разплачете [reeeev]
-
Абе, Миме, спри да се караш на хората [lol]
За нея си е тъжна, щом я е споделила тук.. На колкото и години да е - замисли се, че ние сме били същите - нима ти не си страдала заради глупости, които сега са ти смешни - всички сме. Но за времето си са ни се стрували най-тежките неща. Винаги се поставяй на мястото на другия преди да критикуваш. Толеранс трябва да има :)
За правописа те подкрепям с две ръце :)
-
Eto kakva e moiata istoriq...
Minalata godina kandidatstvah. Prieha me v novo u4ili6te i zapo4nah na4isto.Vsi4ko be6e tolkova oburkva6to o6te neznaeh koi sa mi priqteli ,koi ne sa... PO koridorite ne se pozdraviavah s po4ti nikogo.... No edin den vidqh nego... Neznaeh kak se kazva, za tova go nari4ah Kiflioto , a vsu6nost be6e smuknat... BIahme samo na zdravei. Ne sled dulgo na6iqt hor ima6e u4astie na edin konkurs... Preobli4ahme se v staite na u4ili6te i widqh nego otnowo. Toi doide pri men, gu6na me i me iznese ot staqta. Po4uvstvah trupka.. Sled tozi den si razmenihme skypovete ,a posle i telefonite. Mina mesec, doide zimata. Okaza se ,4e toi hodi na kunki kudeto i az. POkani me i otodohme az toi ,moiata nai-dobra priqtelka i ob6ti poznati ot u4ili6teto... Karahme ,karahme i az re6ih malko da se pozabavlqvam. Nakarah nego i o6te edno mom4e da se celunat ,a moqta lubov kaza ,4e ako go celune posle 6te iska revan6.. E celuna go ,mnpogo se smiahme i toi si polu4i revan6a.. Imah 4uvstvoto 4e letq, 4e prejivqvam nqkakva nezbudnata me4ta... POsle zapo4nahme da se vijdame postoqnno. Doide vreme za Kolednata vakanciq i koledniq koncert. Az ne otidoh ,no se razbrahme da se 4akame pred zalata, te otidoha i nie ...
Celuvahme se dulgo vreme,padahme v snega ,diga 66e me ,pregru6tahme se ,a sled tova otidohme na kunk... Karahme taka se 1 sme samo az i toi na tozi svqt... Ne se vijdahme prez vakanciqta osven ,ako slu4aino ne se zase4em.. Edna ve4er toi mi zwunna po skype. Razgovarqhme dulgo..Toi kaza ,4e izpitva mnogo silni 4uvstva kum men, i 4e kogato obi4a6 istinski edno momi4e i tova e pravilnata 6te po4uvstva6 peperudi vuv korema. Toi kaza 4e gi e po4uvstval. Popitah go kakwo bi napravil za men, a toi otvurna: Bih umrql!
Sled niakolko dena otidohme na kunki ,toi mi kaza ,4e si ima gadje,no me haresva, a neq obi4a.
Az mu kazah da izbira, sled sedmica toi kaza asvoq otgovor,kaza mi ,4e ostava s neq.. Togava az otvurnah: ostava6 s neq.. DObre! Zaplakah silno, a toi me pregurna i kaza: nedei.. Haresvam te,no ne iskam da ostanem priqteli.. Pregurna me silno ,no az ne spirah da pla4a... Celuna me... Togava peperudite otletqha...
[heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]
Mina dosta vreme,produljavahme da si izlizame,no v4era az i gadjeto mi,nai-dobrata mi priqtelka i o6te mom4eta otidohme v edno kafe.. I toi be6e tam... Gledah nego,gledah i gadjeto mi,razbrah ,4e o6te go obi4am ,no nqmam smelost da mu go kaja,nqmam sili,a gadjeto mi e prodsto utehata .. Toi e ujasno dobur i ne go zaslujava... No Kristian zawinagi 6te ostane moqta nai-golqma i edinstvena Lubov!!!
Пиши на кирилица!
-
Е, хайде кажете ми как се чете това [mhmmmm]. Колкото и да ми е любопитно няма да си накажа очите с това мегаписание на МАЙМУНИЦА [sradlio2]
-
Не се чете просто... [lol]
independent95, тук се пише на български, не сме в скайп :)
-
Абе, Миме, спри да се караш на хората [lol]
За нея си е тъжна, щом я е споделила тук.. На колкото и години да е - замисли се, че ние сме били същите - нима ти не си страдала заради глупости, които сега са ти смешни - всички сме. Но за времето си са ни се стрували най-тежките неща. Винаги се поставяй на мястото на другия преди да критикуваш. Толеранс трябва да има :)
За правописа те подкрепям с две ръце :)
Напротив, пък и да съм страдала, нищо тъжно няма в цялата тази история, то момичето не знае какво иска, какво е тъжното в това?!
Главната ми забележка беше за правописа, затова вметнах годините! И щом не искаш да се карам, ако искаш може ти да станеш модератор и да оправяш постове по цял ден :)
-
Разкажете някоя случка в живота ви когато наистина сте се почувствали прецакани от любовта.Давайте,пишете може и да ви олекне [mhmm]
По - скоро ще се натъжа отколкото да ми олекне .. [cry5565]
-
Моята история започна така:
Запознах се с едно момче в един сайт за запознанства съвсем случайно. Поисках му скайп, той ми го даде и се запознахме. На следващият ден той трябваше да ми пише, но беше забравил, а и аз също. Аз му писах след няколко дни, писахме си малко и се разбрахме да ми пише на следващия ден. Не ми писа, но не ми направи никакво впечатление, за мен тогава той беше просто едно момче. След няколко дни той ми писа и след това започнахме да си пишем всеки ден. Тогава въпросното момче си имаше приятелка, но се разделиха. Аз започнах да имам чувства към него, но това момче, може да звучи малко невероятно, е хипер харесвано. Един ден едно момиче ме намери по скайп с цел да ме заплашва, защото е влюбено в него от половин година. Но тя не тръгна със заплахите, а се държа съвсем човешки и стана така, че се сприятелихме и сега сме много близки. Нейната братовчедка, която вече е също една от най-добрите ми приятелки, го харесва от 2 години и така започнаха интригите. Понеже винаги съм отстъпвала моите момчета на приятелките си и те изживяваха моето щастие, реших този път да е различно. Двете мои приятелки разбраха, че го харесвам и че той ми обръща внимание, че всеки ден си пишем и виждаха моето име на неговия скайп и неговото име на моя. Момичето, което го харесва от 2 години, направи всичко, за да се откажа от него. Казваше ми, когато го е виждала да се целува с момичета, дори и тя се целува с него и след това веднага ми докладва с подробности, без да попитам. Аз не се отказах. Оказа се, че с него ходим в една и съща дискотека и му предложих да се видим. Видяхме се след няколко дни, после отново и ето, че един петък, който се срещнахме, аз се напих. Това беше вечерта на Коледа. той ме изведе отстрани на дискотеката, седнахме и цяла вечер се гушкахме. Тогава бях на седмото небе. След няколко дни на същото място последва и първата ни целувка. На Нова година трябваше да съм с него, но не можах да отида. Следователно имаше и последствия. Същата вечер той започнал да се занимава с едно момиче, започна да спи в тях и след време тръгнаха. От очите ми течаха сълзи всеки ден. Рязах си вените няколко пъти заради него. Един ден разбрах, че той заминава от Перник за Сандански за 3 месеца, за да работи. Бях съкрушена, обезводних се от плакане и постъпих в болница. Той замина, даже не се и сбогувахме. Въпреки съветите от близките ми да не плача, , за да се обезводня, пък аз не можех да се сдържам, имам чувството, че някой разкъсва сърцето ми на хиляди частици. На 3-тият ден, откакто замина, една приятелка ми каза, че се връща вечерта, но не се върна. Бях толкова разочарована и бях готова отново да посегна на живота си, но ме спряха. На следващият ден той се върна, това беше сряда. Разбрахме се в петък да дойде в дискотеката, чаках го цяла вечер, но не дойде...Вечерта му писах и се разбрахме да се видим на следващия ден. Излязохме, отидохме на кафе, след това се разхождахме в парка, седяхме на една пейка и гледахме звездите. Тогава бях най-щастливия човек на света. Това бече на 12-ти февруари, 2 дни преди Св.Валентин. На следващият ден пак се видяхме, отново бяхме в парка. Ако някой ни беше видял, щеше да каже, че ходим, но не беше така.
На другият ден беше Св.Валентин, аз плачех сама в нас, а той е бил на дискотека, защото седмици преди това му казах, че на Св.Валентин ще съм в дискотеката сама и ще се съсипя от пиене. Моите приятелки ми казват постоянно, че ме използва, че съм втора цигулка, че му ходя по гъза, а той не ми обръща внимание. Те не знаят какво е да обичаш толкова много и да дадеш толкова много, за да се откажеш така лесно. Наскоро той излизал с едно момиче, случайно ми я показаха на мача. Тя ми разказа, че той я е помолил да му напише нещо на стената във ФБ, за да види дали наистина имам чувства към него и че той и' е казал, че не може да ме разбере, защото уж него обичам, друг целувам, 3-ти галя и т.н. Казах му, че има грешно мнение за мен, а той ми каза, че не и' е казвал нищо такова. Не му повярвах, защото все пак тя ми прати хронология, а и нямаше да знае как стоят нещата м/у мен и него. С него се скарахме. Това се случи вчера, сега пиша това и отново плача. Откакто се запознах с него, плача. На 17.03.2011, т.е след 3 дни правим 4 месеца от запознанството ни. За тези 4 месеца няма ден, в който да не съм плакала за него. Най-лошото е, че той не ми казва нищо - дали ме харесва или не, дали иска да сме заедно или не. Аз съм в пълна неяснота и тъмнина, не знам нищо. Знам, че много го обичам и ще направя всичко за него. Преди той ми каза да не се отказвам и да се боря. Не се отказах и няма и да се откажа. Ще се боря, защото никога не съм обичала някого толкова силно. Обаче не пожелавам на никого да преживее това.
Моля ви, кажете ми какво да правя? Много го обичам, искам да съм с него и ще направя всичко за целта. Просто това е човека, който ме кара да съм истински щастлива, който е го мен и ме разбира. Не него е моята усмивка, той е човекът, за когото бих дала живота си, това е момчето, което обичам най-много, най-добрият ми приятел
Все ми се акъла да ти оправям поста на кирилица. Дано не се повтаря занапред. [confused]
-
За nocomment
1. КИРИЛИЦА. Горката Мими, в нейня раздел най-много работа се отваря [confused]
2.Като пораснеш ще разбереш. Който и каквото да ти каже няма да е правилно. Явно си прекалено емоционална. Честно казано съм поразена от това, че въобще има такова нещо, но вяно има.
3.Изживей си го и остави времето да покаже.
4.! Обачеее ако наистина за теб собственият ти живот струва толкова малко в очите ти, наистина е ужасно жалко, че въобще го имаш. Аз ако държах като тебе когато бях на твоте години, майка да ми е олющила шамарите и тогава да ме пита за какво рева. Да се стягаш! Ако знаеш още какво те чака, бедна ти е фантазията, чак се приятеснявам каква жена ще излезе от теб, ако сега не се вземеш в ръце.
5. М/у др. на непълнолетните не им ли сложиха вечерен час [oops] ?? или пак нищо не зная?!
Ралс, капки пот ми избиха по челото [lol]
-
kakwo nishto ne razbiram
-
kakwo nishto ne razbiram
[lol] Ok
Първо пиши на кирилица, всички тук пишем само на кирилица и второ стягай се. Цял живот те чака! заради момче вени режеш тука и по болници ходиш... какви са тези детинщини?!
-
да дабре.. разбрах.. чакай ти сериозно ли прочете всичко това което написах..?
ох тоя сяйт е много сложен .. не мога да разбера нищичко
-
ами случва ми се да прочитам всичко написано от хората... особено ако ме впечатлят по някакъв начин.
Мерси за кирилицата. Така е много по-добре :)
-
Няма проблем.. все някога ще свикна да пиша и така.. :) .. Въпроса е че при мен нещата са много много сложни.. А и от това което съм написала мисля че си останала с впечатлението че наще знат за всичко това обаче те и идея си нямат.. и нещата в семейството ми стоят много сложно.. с две думи не ми е лесно .. Ох тоя сяйт е наистина много сложен ;d ..
-
Няма проблем.. все някога ще свикна да пиша и така.. :)
Миличка, ако на 15 години тепърва се надяваш да се научиш да пишеш на български, мисля че имаш много по-голям проблем от това, че някакъв недорасляк не ти обръща внимание!!!!
А иначе по темата - от това, което с мъка прочетох мога само да ти кажа, че проблема е в това, че се впрягаш за нещо, което изобщо не си заслужава!!! За 4 месеца имате няколко излизания и една целувка... Боже, това ли ти е голямата любов [mhmm]?!?! Да не говорим, че животът е пред теб и ще срещаш още много такива като този и само един, които в действителност ще е единствения, но не мисля, че си готова да го откриеш, да го приемеш и да бъдеш с него!!!! Живей си живота и не се оставяй на такива използвачи!!!
Този те ползва като резерва, защото знае, че го чакаш и го мислиш и му ревеш.. Съвет – просто спри да му обръщаш внимание – така има много по-голяма вероятност да срещнеш някой, който си заслужава, а пък кой знае, може на него да му дойде акъла и да те оцени [a taka]... Само че това няма да ти се случи ако продължаваш да ревеш, да мислиш за глупости и да чакаш да ти се обади...
Стегни се, гледай си уроците и мисли позитивно [namigG]
-
Първо - Мога да пиша на български просто пиша по-бавно защото не съм свикнала..
Второ - Целувката не е една просто там написах само за първата ни целувка..
Трето - Да за мен това е голямата ми любов защото това нещо наистина го изпитвам за първи път.. Когато той е щастлив и е добре и аз съм така..Когато е зле и аз съм зле..Когато има проблеми аз ги изживявам все едно са мои..Той е по същия начин с мен..
Четвърто - Няма да спра да му обръщам внимание и няма да се откажа защото за него дадох толкова много минах през какво ли не преживях толкова трудности за да стигна до тук.. Борих се и не се отказах преди а няма и да се откажа.. Винаги съм се борила до край никога не се предавам а и лесните неща в живота не са ми нито интирисни нито забавни..Това е човека за когото си давам дори и живота..Дали съм му резерва не знам но едва ли съм му безразлична щом се притеснява за мен .. търси ме ..разпитва мои приятели когато не съм в настроение и му се зъба и така на татака има още много неща.. А и той още като се запознахме ми каза че иска наистина сериозна връзка явно му трябва време за да се опознаем..И аз вече не знам..!
И пето - Не съм тук за да ми казвате да се откажа да не мисля за него и така на татака а ако може да ми дадете съвети за това какво да направя за да го спечеля яко не разбрахте от цялата тази история че нямам намерения да се отказвам точно сега а да се боря..Просто искам малко подкрепа защото така наречените ми приятели правят всичко за да се откажа от него говорят ми какво ли не а не мислят какво щяха да правят яко бяха на моето място.. Никога не са били и не искат да ме подкрипят а ме настройват срещу него без да правят сметка че така ми става още по-зле и че имам нужда само от малко подкрепа.. В това число е и най-добрата ми приятелка която е и моя братовчедка тя го мрази и го убижда постоянно и той започна да я убижда и ме поставят в едно ужасно положение.. Това е .. : ) ..
-
... а ако може да ми дадете съвети за това какво да направя за да го спечеля /quote]
Само едно ще ти кажа - любов на сила не се печели!!!! Нея или я има, или я няма!!!! Всичко друго са самозаблуди...
-
Един съвет от мен. За годините, в които съм имала отношения с момчета, съм се научила, че като става въпрос за друго - трябва да си упорит и да не се отказваш, но когато става въпрос за връзки - няма смисъл. Човекът или иска, или не иска да е с теб. Насила хубост не става. Мъжете /и жените ест/ обръщат внимание единствено, когато ти не им обръщаш, иначе стават големи тежкари..Пък и меко казано си е леко досадно някой да те моли и да ти ходи зад г*за...Това винаги ме е отблъсквало и отдръпвало...Така че напълно подкрепям съвета, който ти е даден по-долу. Остави го, гледай си живота и ако той иска да е с теб, ще го разбереш. Да му се молиш през сълзи, определено не е начин. Думата "борба" във една връзка не се разбира по това, да му звъниш през 5 мин по телефона и да го следиш, метафорично казано:) Никой не ти казва да се откажеш от него, имай си достойнство и го накарай той да те преследва :) Успех!
П.С:...а сега продължавам да ти оправям първия пост, защото е прекалено дълъг и го оправям на почивки [lol] И се опитай да използваш запетаи, защото доста двусмислени са ти някои изречения ;)
Едит: Готова съм. [confused] Таа..може ли да те помоля да ми обясниш - какво значи, че ти е най-добър приятел? И щом ти е близък, значи е нормално да поговориш с него за това, какво става м/у вас... Повярвай ми, сега ми е леко смешно, но на твоите години и аз съм се вживявала, че друг не съм обичала така и т.н... [oops] Е, до такива крайности с рязане на вени и т.н не съм стигала, смятам, че имам достатъчно акъл. Бил ти казал да се бориш за него и да не се отказваш?! После върви обяснявай, че не иска да ходиш след него... Забелязвам, че не ти пука, че той излиза с други, че бил тръгнал с някаква, ЗАЩОТО не си успяла да отидеш ти /обвиняваш себе си явно/. Постави себе си на първо място и недей се излагай. Горе главата и не позволявай да те правят на луда
-
[lol] Лелеле яко тема!
Аз продължавам да твърдя, че докато не си разбие главата и сърцето няма да се откаже. Според мен просто трябва да й мине от самосебе си, а не да се насилва да мисли и чувства други неща. Сигурна съм, че след време ще е на друга вълна, просто трябва да си го преживее.
Обаче това с вените и болниците... нямам думи. То бива, бива мазохизъм, но това по никакъв начин не оправдавам. Всичко си има граници, дори и любовното изглупяване.
-
Въпроса е че той не ми казва нищо, дали ме харесва или не, какво мисли да прави нататак, не ми казва нищо.. Вчера си говорихме и му казах че все някога трябва да реши какво да прави и той ме пита дали искам бързо решение, аз му казах не..Каза ми че ще си събере малко мислите, защото сега има наистина много и при това сериозни проблеми и че както съм била виждала никоя не си е хванал..Мисля че нещата ще станат но след известно време..Той и преди ме беше казал че има много проблеми и аз съм наясно с това и че за сега не му трябва връзка, защото няма да може да отдели време за момичето, наистина има проблеми, работи и един куп разправии и с това си е прав..Пре това доста момичета за тези 4 месеца отряза всяка която му се сваля и така на татак той я реже..Затова мисля че ще стане нещо защото само с мен се занимава..Не се обвинявам за това че на нова година е започнал отношения с онова момиче защото не отидох, просто знам че ако бях там нямаше да стане така, защото толкова много искаше да сме заедно на този ден.. След като той скъса с нея разбрах че не е имал абсолютно нищо към нея, просто тя беше най-добра приятелка на малката му братовчедка и чрез това момиче той контролирал братовчедка си защото тя тогава тръгнаа с момче от лоша компания.. За това той е тръгнал с нея, зящото така е бил с братовчедка си по цял ден.Но това вече е минало..
Пука ми че излиза с други но това се е случвало много малко пъти и то преди да започнеме да излизаме, е да и случея с това момиче преди няколко дни но това е било за да ревнувам даже и е казал да напише нещо на стената му в Фейсбук и постигна целта си :D
Осъзнавам че това с вените и така на татак беше грешка и не мисля че някога ще я повторя :)
И съжалявам за първия пост, не знаех че тук се пише само на кирилица
Опитвам се да слагам запетаи обаче не ми е навик и забравям така че съжалявам ако продълдавам с двусмислените изречения :S
-
м здравейте на всички... търсих каде да си споделя мъката затова ще го направя тук..
Преди 2 месеца ... точно 2 месеца.. се запознах с едно момче... по тъп начи се запознахме .. смисъл от скайп.. а и не бяхме се виждали .. учихме в едно и също училище .. имахме общи приятели.. писахме си 3-4 дена .. видяхме се в училище но аз просто го подминахав защото незнах какво да му кажа... през тези дни си говорихме ии писахме постоянно (по телефона или по скайпа.. ) неможех да се отделя от компютъра .. защото знаех че той е на компа и исках да му пиша... след седмица от нашето запознанство се видяхме... излязахме на разходка.. за мен беше някак вълшебно.. приказно.. естествено.. и прекрасно.. харесах му характера .. харесах визията му .. харесах го цялия.. много от саученичките ми го харесваха но той испитваше симпатии към мен.. е сещате се станахме си гадженца.. нещата вървяха добре.. караници мараници .. всичко си имаше.. бяхме 1 прекрасен за мен месец.. ;( но за жалост го загубих... загубих човека на който имах доверие.. за който бих направила всичко.. който ... обичах.... ;( загубих го завинаги.. ;( от 11 дена не сме заедно ;( а аз неспирам да плача.. когато го видя просто искам да го гушна и да не го пускам .. искам да му кажа че е всико за мен .. че искам да съм с него.. че го харесвам такъф какъвто е ;( че немога без него .. че ми е адски трудно да продължа напред .. просто0 искам да върна времето назад.. ;( искам да му кажа "ОБИЧАМ ТЕ" мисля че това би било достатъчно .. знам че ще си кажете .. "тая го обича а са ходили месец? " ем да повечето момичета казват обичам те просто ей тей .. а когато аз му го кажех .. чувствах... как всичко по мен истръпва просто чувствах любов.. ;(
е това е моята история накратко.. \\ извинете ме за грешките.. но пиша всичко със сълзи..
-
Мислех да си трая, но от мен да мине.
В такъв случай като товя - клин - клин избива. Практиката го е доказала. Имам чувството, че си прекалено малка, за да е нещо много по-сериозно отколкото изглежда. Горе главата и давай напред. За да не е с теб има причина, ако не можеш да я поправиш, значи не сте един за друг и толкова. На сила хубост не става! (мн мъдра и правилна поговорка).
-
nocommentt, здравей.
По някаква странна причина ти пиша в момента .. даже не съм сигурна, дали все още имаш тези изключително сложни взаимоотношения с това момче или вече е минало .. Както и да е.
Прочетох всичките ти коментари, но знаеш ли какво не мога да си обясня. Казваш, че знаеш какво е да обичаш и т.н, как ще направиш всичко за него ( моля те, не прави ВСИЧКО за когото и да е , но това е друга тема) та .. искам да се замислиш, ама наистина да се замислиш .. ако той изпитваше същото, каквото и ти, мислиш ли, че за 4-ри месеца нямаше да сте заедно и в момента да четем постове в които описваш колко си щастлива ??
Видях, че си на 15 години .. на тази възраст всичко изглежда много истинско.. недей така .. едва на 15 години си. Едва ли мойто мнение по някакъв начин ще промени нещо .. и не се знае дали ще го прочетеш ..
А и другото което исках да ти кажа .. Относно това, че ще се бориш за него и си твърдо решена, вече ти казаха, че на сила хубост не става .. ама .. Да посегнеш на живота си ?? Момиче, моля те .. След време толкова много ще съжаляваш за всички тези глупости, че идея си нямаш ..
Еми това .. и умната .. и да си учиш уроците в училище.. :)
-
Може би е рано да пиша за нашата история, тъй като е много много прясна, но засега е най-тежкото нещо в живота ми. Кой ли всъщност не го е преживял от любов. Бяхме заедно от години 14 Първият, първата. Израстнахме заедно. Изградихме се като личности взаимно. Изживяхме наистина щастливи моменти аз до него той до мен. Сгодихме се почнахме да мечтаем. Почнахме да подготвяме нашият си дом с нашите си мечти и……..на крачка от мечтата се препънахме. Дойде и каза: Не искам да съм повече с тебе, не съм готов, не искам ангажименти. Гръм ме удари господи в най-хубавия ми момент живота ми се провали за секунда. Нима 14 години са били нищо. Почнах сама да нареждам пъзела. За бога имаше друга жена. Кога се беше вмъкнала между нас, между моментите които мечтаехме ли? Щях да приема да беше казал влюбен съм искам я. За мой ужас чух, нямам чувства към нея искам да те забравя по бързо, искам да ме намразиш. Тя не го ангажирала. Боже защо, защо седя пред човек който беше 14 години до мене а сега не е той. Опитах се да говоря с него единствено повтаря че му е било хубаво с мене и знае че едва ли с друга би имал спокойствие и хубаво семейство, но неискал. Стигало толкова. Незнам как да продължа без него, без мечтите ни, без душата ми. Не се сърдя всеки трябва да послуша сърцето си, неговото е нашепвало този път и си го е избрал. Но нямах ли право да разбера истината, или и сам той не я знае.
-
Мери миличка много съжалявам, не знам какво да ти кажа... никога не съм преживавала толкова силно и трайно нещо като твоето. Не мога да си представя какво ти е...
Мога само да ти дам малък съвет да се опиташ да продължиш напред и да започнеш отначало. Определено ще е трудно след толкова много години не можеш просто да забравиш толкова голям период от време, но можеш да опиташ да изградиш живота и мечтите си отново
Успех, няма да е лесно
-
Главата горе, мила!!! [gu6]
Трудно е, ужасно трудно.. Но някой ден пак ще се усмихнеш!!! Обещавам ти!!! [heart__]
-
Тъкмо посвикнах и телефона пак взе да звъни. Изкарахме най-хубавия 14.02. все едно сме пак заедно, но си тръгна за пореден път. Искал мен обичал мене аз съм му била в сърцето но проблема бил че съм първа и единствена. Незнаел дали може с друга или сам. Трябвало да види. Господи каква мъка ми причинява. Ако не го обичах толкова щях да го пратя по дяволите. А аз потъпквам цялото си достойнство. Гадостттттт