Твоето форумче
Aрхив => Архив => Интервю => Темата е започната от: vanilla_g в Декември 04, 2007, 17:42:09 pm
-
:)
Кои са трите ти най- ценни предмета в живота?
-
Здравей и от мен :)
Понеже сега нещо не мога да обмисля свестен въпрос, като за начало:
От де си?
Какво мислиш за леките наркотици?
-
Здравей и от мен :)
така като е тръгнало кажи си мнението и за тежките :>
Коя е най дългата ти връзка до сега и кои е човекът които ти е взел акъла :) :>
-
[oh kotioo]
Здравей, сладурка. :)
Кое те вдъхновява да пишеш? Защо? А има ли такова нещо, което погубва музата ти?
Имаш ли си любим автор/ка от форума и... ако да, то кой е той/тя?
-
Здавей и от мен :)
Кое е най-лесното нещо според теб?
Най-необходимото нещо в живота?
От кое трябва да се стахуваме повече- от Смърта или от неизживяния живот и защо?
-
Хей, Вели...
Моят въпрос... Как би се определила като стил? Стил на поведение, стил на обличане, стил на отношения...
Изобщо.. като стил?
-
Здравей и от мен :)
Само отново да те поздравя за поезията, която твориш и винаги ме докосва! Все така да пишеш :)
А сега към въпросите ми:
Какво е поезия?
Какво е душата?
За какво имаш надежда?
-
Аз пък сега виждам, че има две мадами с еднакви имена. Чудя се, дали си викат адашче или не си говорят.
Според теб, кое предпочиташ: Да си на околосветско пътешествие с яхтата "Pelorus", да те е хванала морската болест и да повръщаш от борда през цялото време. Или... да си с гумената лодка в бургаския залив и гребеш с едно гребло, понеже второ няма. Забравих да кажа, че се ти е много смешно, ама всъщност има ли значение .
-
Първо искам СТРАШНО МНОГО да благодаря за тази възможност и за това, че ме усмихвате също толкова страшно много, като ми я давате....!!! [inlovee] [inlovee]
А сега подред...
:)
Кои са трите ти най- ценни предмета в живота?
Труден въпрос... Особено за сантиментално животно като мен [lol]
Със сигурност сред тях е тетрадката ми със стихове. Друго... единственият сребърен пръстен, който от години стои на ръката ми.
А третият предмет е един лист. Бял, от тетрадка. Цяла година в иначе толкова интересните часове по Билогия рисувах на него една рамка от цветя, завъртулки и прочие... Получи се красиво, а останалата част от листа оставих празна и си казах, че някой ден там ще напиша едно име. И когато това име се появи, ще знам, че е то... и със сигурност ще стои на този лист [inlovee] Но за момента...това нещо си стои закачено на бюрото ми, абсолютно непокътнато...
Здравей и от мен :)
Понеже сега нещо не мога да обмисля свестен въпрос, като за начало:
От де си?
Какво мислиш за леките наркотици?
От Козлодуй съм... За сведение - намира се на брега на р.Дунав, обл. Враца, и категорично НЕ Е в Южна България, нито в Централна...(само споменавам.. просто това са обичайните отговори, които получавам на въпроса "знаеш ли къде е Козлодуй".. смях голям) [lol]
А за леките наркотици.. не, благодаря! "От там се започва" е обичайното клише, в което не вярвах, докато не го видях с очите си... Което не значи, че е правило и важи за всеки, посегнал към тях... Но просто, лично за себе си, не бих искала да си имам работа с такива неща. Не виждам смисъл. Почти на 18 съм, не съм пробвала дори трева - не защото не са ми предлагали, а просто защото не искам. Толкова.
Здравей и от мен :)
така като е тръгнало кажи си мнението и за тежките :>
Коя е най дългата ти връзка до сега и кои е човекът които ти е взел акъла :) :>
Тежките - твърдо против! Има ли смисъл да обяснявам защо? Просто е извратено.. Да знаеш, че имаш един живот, и бавно да го погубваш така. Не съм оптимист, реалист съм. И от тази си позиция смея да кажа, че каквото и да става, последното което трябва да направиш, е да избягаш. А наркотиците повечето пъти са точно това. Отчаяно бягство. От собственото ти безсилие...
А другият ти въпрос - хах.. Не съм по дългите връзки. До някъде защото прекалено много ценя свободата си, до някъде защото не съм срещнала човек, който да ме задържи за толкова дълго (първо - защото бързо опознавам хората, и второ- защото съм човек с принципи и има неща, на които държа, а рядко намирам). Та най-дългата ми връзка..хм...около 3 седмици [lol] И ето това всъщност беше човекът, който ми взе акъла и ми преобърна живота (без да преувеличавам)... След него просто се промених. Това беше най-стойностният и смислен човек, когото познавах, но вече беше прекалено наранен, за да обича (или поне тогава). Говоря в минало време, защото той вече не е този, когото познавах, и то в най-негативния възможен смисъл... Толкова за него.
"Мъжа* в черно, с шапката и шлифера, който щракна с пръст, обърна се и си отиде." Нещо такова бях писала за него... Времето, в което бяхме заедно, Беше кратко, но беше магия, наистина. Винаги ще си го спомням, още повече сега...
(*уточнение - беше на 19... [lol] да не остане някой с погрешни впечатления [lol])
[oh kotioo]
Здравей, сладурка. :)
Кое те вдъхновява да пишеш? Защо? А има ли такова нещо, което погубва музата ти?
Имаш ли си любим автор/ка от форума и... ако да, то кой е той/тя?
Емоциите ми... Защото понякога са твърде силни и имат нужда да подреждат букви по листа... Съответно, това, което погубва музата ми, е липсата на силни усещания, на преживяване, което да ми носи нещо...
Любим автор от тук? Само един?! [lol] Абсурд... Няма как да не изредя поне няколко... Гео, phibi, dodic, nMz... ох, въпросът ти е ужасен, душо...;) Как да спра да изреждам...
Здавей и от мен :)
Кое е най-лесното нещо според теб?
Най-необходимото нещо в живота?
От кое трябва да се стахуваме повече- от Смърта или от неизживяния живот и защо?
Най-лесното... да избягаш.
Най-необходимото - любовта.
А последният ти въпрос... Не е толкова лесно да се каже. Много пъти съм си мислила за това, без да стигам до категоричен отговор... И все пак може би от второто. Защото единственото по-старшно от самата смърт, е моментът преди нея - защото ако в него осъзнаеш, че не си живял, това е просто...ужас. Истински ужас. Не искам да си го представям, не искам да го изпитвам и не го пожелавам на никого! Искам да живея...
Хей, Вели...
Моят въпрос... Как би се определила като стил? Стил на поведение, стил на обличане, стил на отношения...
Изобщо.. като стил?
Интересно питане... Ето една сложна, но може би най-точната формулировка:
твърда красота на една запомнена скитница... без значение елегантна или неглиже... (и двете ги мога)
Аз съм някъде там, в пожълтелите спомени...
Едни очи, една усмивка и много, ..много шалове...
Здравей и от мен :)
Само отново да те поздравя за поезията, която твориш и винаги ме докосва! Все така да пишеш :)
А сега към въпросите ми:
Какво е поезия?
Какво е душата?
За какво имаш надежда?
Живата душа е поезия.
А душата е едно често забравяно лице, което се е налучило самичко да напомня за себе си...
За това, че един ден ще усетя цялата вселена в стоплената ми длан...
Аз пък сега виждам, че има две мадами с еднакви имена. Чудя се, дали си викат адашче или не си говорят.
Според теб, кое предпочиташ: Да си на околосветско пътешествие с яхтата "Pelorus", да те е хванала морската болест и да повръщаш от борда през цялото време. Или... да си с гумената лодка в бургаския залив и гребеш с едно гребло, понеже второ няма. Забравих да кажа, че се ти е много смешно, ама всъщност има ли значение .
Второто. Но само да е хубаво времето, защото не съм от най-добрите плувци... [lol]
А сега ставам, защото училището ме зове... [lol] Надявам се отговорите ми дотук да ви удовлетворяват... наистина ми беше приятно да ги споделя... [inlovee]
-
хм интересно ... ето още няколко [lol]
За теб е по важно да ..... пишеш или да споделиш с някои .... имам предвид да си изкажеш чувствата ....
Каква ще искаш да станеш като пораснеш ? :)
Най - голяма мечта .... и кое е нещото което би те зарадвало най много (пример Левски да паднат от ЦСКА :) :> :> )?
-
Здрасти.
Моят въпрос .
1. Помниш ли кога за последно се усмихна и за какво !?
-
Ако можеше да си избереш да си самурай или нинджа, какво би избрала и защо?
-
Такааа.. след кратка пауза се завръщам;)
Да видим сега...
хм интересно ... ето още няколко [lol]
За теб е по важно да ..... пишеш или да споделиш с някои .... имам предвид да си изкажеш чувствата ....
Като зе замисля... и двете ги правя. Но може би първото. Просто защото хората не винаги могат да разберат това, което чувствам... А на листа съм си аз. Там неразбиране няма.
Каква ще искаш да станеш като пораснеш ? :)
Аз от сега го искам [lol] Журналист :p И вече съм започнала в тая посока (само в печата, засега).
Иии между другото, в момента ми е много странно аз да съм отговарящия... Обикновено аз задавам въпросите, дори в отношенията си с хората...
Най - голяма мечта .... и кое е нещото което би те зарадвало най много (пример Левски да паднат от ЦСКА :) :> :> )?
Най-голямата ми мечта е да си сбъдна трите любови - писането, театъра и Голямата.
(Това изрчение го оставям за свободно разбиране;) )
А това, което би ме зарадвало най-много.... Хмммммм..... Навлезе в забранена територия :p На този въпрос егоистичното в мен се обажда и ми казва, че един човек би ме зарадвал страшно много..най-много... Дано го разбере навреме...
Здрасти.
Моят въпрос .
1. Помниш ли кога за последно се усмихна и за какво !?
Тази сутрин... На новия ден [inlovee] Сигурно звучи клиширано, но колко ли хора го правят ?
Ако можеше да си избереш да си самурай или нинджа, какво би избрала и защо?
Нинджа. Определено ми допадат повече... Заради "невидимото", заради начина по който са ги обучавали, заради уменията си.. Някак си, свързвам ги с повече мистика и тежест...
А и образът на жената-нинджа определено ми харесва :p Сигурно ще се сетиш защо. :>
-
Какво ти липсва?
Какво имаш в повече?
И кое е по-добре да обичаш или да бъдеш обичана, и в какво състояние си от двете сега?
Какво е за теб предателството, а приятелството?
Колко пъти се прощава на лъжата?
Последно кога излъга, как и защо?
Ще ми дадеш ли да разгледам тетрадката ти?
-
как слушаш музика?
-
ааа как се казваш всъщност? [think]
-
Казвам се Велианна! ;)
Досега много пъти съм обяснявала каква музика слушам, но как я слушам не ме бяха питали.. [lol] Отговарям: различно. Когато съм в някакъв романтично-меланхоличен период, си я пускам тихо...
Когато имам нужда да изтрещя, пускам големите колони и изобщо не ми пука нито за съседите, нито за "служителите на реда", които са на 15 метра от терасата ми;)
А също обичам да слушам, докато си вървя по улицата... Да живее хендсфрийто ми! [lol]
-
Здравей,Jane.Радвам се да те видя тук .
Искам да те питам следното :
За какво не ти стига времето ?
Колко пъти си се чувствала истински щастлива?
И кое е качеството ,което не би искала да наследиш от родителите си ?
Поздрави за стиховете ти. :flowers:
-
Здравей,Jane.Радвам се да те видя тук .
Искам да те питам следното :
За какво не ти стига времето ?
Колко пъти си се чувствала истински щастлива?
И кое е качеството ,което не би искала да наследиш от родителите си ?
Поздрави за стиховете ти. :flowers:
И аз се радвам... Направо е чест за мен!
А сега на въпросите ти....
Време, време..;) За толкова много неща не ми стига.
За повече скитосване сред природата...
За дълги "разговори" насаме със себе си... И в опит да си ги осигуря, често не ми стига за сън...
Едното за сметка на другото, с много неща е така;)
Истински щастлива - хм... На пръсти се броят, но то затова са толкова ценни тия мигове.
Колкото до последния ти въпрос - определено това е склонноста към предубденост...
Адски ми е чужда!
-
Здрасти. Кой е въпроса, който никога не се те питали, а винаги си искала и също така кой е най-високият връх, който си изкачвала? Как би се описала на някой непознат?
Привет!
Мисля, че няма такъв въпрос.. Предпочитам аз да ги задавам.
Което, разбира се, не значи, че в момента не ми е адски приятно да чета питанията ви и да ви отговарям...;)
А това за върха - не знам как да го разбирам, в буквален смисъл (като планински връх), или в преносен?
Ако е първото...ммм..сетих се! Снежанка, в Родопите.
Ако е второто - успехите ми с писането.
И да,.. как бих се описала на някой непознат... Ще пробвам с няколко думи.
Пряма, вяра, трудна, смела, кафява...