Бунтараството

[D`Eva]

Ставаше дума за точно цитата с бузата

[Angel Soul]

...[5:39] Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.

(намерих точния цитат)

[Angel Soul]

Ето и другия  цитат (от Притчи Соломонови):


[4:27]  Не се отбивай ни надясно, ни наляво; отдалечи ногата си от злото
[4:28]  (защото десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени.
[4:29]  Пак Той ще направи твоите пътища прави, и твоите ходения ще уреди в мир).

[ilusia]

Не мога да бъда сигурна в правотата на думите си , това ми идва ей така на примависта  , но
от ляво е сърцет- емоциите , бурята , огънят.
От дясно е разционалното , разумът , мислите.
Ако се подадем на емоциите си и не премерим правилно димите си , губешите сме само ние ....

[sadness_MASTER]

На мен пък идеята за това,че смирението е дори по-голямо бунтарство от ...да го наречем нормалното или обичайното бунтарство ми мирише на гнило. Ще дам пример с подобен начин на разсъждение. Та,с подобен начин на мислене мога да изкарам,че онези,които са така наречените добри,носещи добродетели,като липса на егоизъм и тем подобни (няма да ги изричам,защото акцентирам в случая именно на тая добродетел).Та обикновено се смята,че истински добрият човек прави добро и това направено добро му носи удовлетворение,радва го и т.н. Ама той,го прави за околните,нали? Той прави добро или е добър към околните за да създава комфорт,радост,приятни чувства за околните. Да,обаче това радва и него,дори би трябвало,ако е да кажем "истински" добър правенето на добро да е нещото ,което го радва най-много,нещото което му доставя удоволствие (душевно).Е,тогава значи той го прави за себе си.Е,това не е ли проява на егоизъм?
Всеки знае,че  едно от "изискванията" за да се "водиш" добър е да не си егоист. Нали? И това,че те радва евентуално направено добро от теб е добро,хубаво.Нали?
Да,ама ,ако разсъждаваме по един определн начин виждате,че можем да изкараме дори най-добрия,този,който се чувства добре от направено от него добро е егоист,защото го прави за себе си,за да зарадва себе си.
Така,че това че видиш ли си дори по-голям бунтар,когато стоиш,като пън при нечий удар... :)

[D`Eva]

Мдам ...много вярно си усетил нещата , макар да се отклоняваш от темата . Именно заради това "жертвата" на лошия се цени повече от това да си добър по природа и да правиш добро , защото просто си такъв.

[Angel Soul]

На мен пък идеята за това,че смирението е дори по-голямо бунтарство от ...да го наречем нормалното или обичайното бунтарство ми мирише на гнило. Ще дам пример с подобен начин на разсъждение. Та,с подобен начин на мислене мога да изкарам,че онези,които са така наречените добри,носещи добродетели,като липса на егоизъм и тем подобни (няма да ги изричам,защото акцентирам в случая именно на тая добродетел).Та обикновено се смята,че истински добрият човек прави добро и това направено добро му носи удовлетворение,радва го и т.н. Ама той,го прави за околните,нали? Той прави добро или е добър към околните за да създава комфорт,радост,приятни чувства за околните. Да,обаче това радва и него,дори би трябвало,ако е да кажем "истински" добър правенето на добро да е нещото ,което го радва най-много,нещото което му доставя удоволствие (душевно).Е,тогава значи той го прави за себе си.Е,това не е ли проява на егоизъм?
Всеки знае,че  едно от "изискванията" за да се "водиш" добър е да не си егоист. Нали? И това,че те радва евентуално направено добро от теб е добро,хубаво.Нали?
Да,ама ,ако разсъждаваме по един определн начин виждате,че можем да изкараме дори най-добрия,този,който се чувства добре от направено от него добро е егоист,защото го прави за себе си,за да зарадва себе си.
Така,че това че видиш ли си дори по-голям бунтар,когато стоиш,като пън при нечий удар... :)

В разсъжденията ти има няколко грешки:
:arrow: добрият не притежава липса на егоизъм,  тъй като егоизъм има във всеки. Той просто поставя на преден план нуждите на другите . (тук използвам твоето определение за доброта, макар че и с него не съм съгласна,но не искам съвсем да забивам в друга тема)
:arrow: няма добро и лошо действие, има справедливо и несправедливо действие
:arrow: връзката, която направи между добро/лошо и бунтарство/смиреност е логически нарушена. Първите две  нямат отношение към другите две. При добротата и лошотията говорим за социални взаимоотношения и наслагвания (вкл. културологични концепции, вътрешно удовлетворение от извършването на дадено действие и т.н.), а при бунтарството и смиреността имаме съвсем други неща . При бунартсвото имаме смелост и желание за своевременна реакция в излишък, при смиреността имаме търпение и превес на разума в излишък. (Просто едни и същи качества са разпределени в различни пропорции)

[elanmorin]

Неведоми са пътищата божии, ако се сещате на руски и английски "дясно" означава право/правилно.

[Angel Soul]

Неведоми са пътищата божии, ако се сещате на руски и английски "дясно" означава право/правилно.

Интересно е да се разбере дали това е повлияно от библията или думите са имали същото значение преди библията да стане широко разпространена.

[sadness_MASTER]

На мен пък идеята за това,че смирението е дори по-голямо бунтарство от ...да го наречем нормалното или обичайното бунтарство ми мирише на гнило. Ще дам пример с подобен начин на разсъждение. Та,с подобен начин на мислене мога да изкарам,че онези,които са така наречените добри,носещи добродетели,като липса на егоизъм и тем подобни (няма да ги изричам,защото акцентирам в случая именно на тая добродетел).Та обикновено се смята,че истински добрият човек прави добро и това направено добро му носи удовлетворение,радва го и т.н. Ама той,го прави за околните,нали? Той прави добро или е добър към околните за да създава комфорт,радост,приятни чувства за околните. Да,обаче това радва и него,дори би трябвало,ако е да кажем "истински" добър правенето на добро да е нещото ,което го радва най-много,нещото което му доставя удоволствие (душевно).Е,тогава значи той го прави за себе си.Е,това не е ли проява на егоизъм?
Всеки знае,че  едно от "изискванията" за да се "водиш" добър е да не си егоист. Нали? И това,че те радва евентуално направено добро от теб е добро,хубаво.Нали?
Да,ама ,ако разсъждаваме по един определн начин виждате,че можем да изкараме дори най-добрия,този,който се чувства добре от направено от него добро е егоист,защото го прави за себе си,за да зарадва себе си.
Така,че това че видиш ли си дори по-голям бунтар,когато стоиш,като пън при нечий удар... :)

В разсъжденията ти има няколко грешки:
:arrow: добрият не притежава липса на егоизъм,  тъй като егоизъм има във всеки. Той просто поставя на преден план нуждите на другите . (тук използвам твоето определение за доброта, макар че и с него не съм съгласна,но не искам съвсем да забивам в друга тема)
:arrow: няма добро и лошо действие, има справедливо и несправедливо действие
:arrow: връзката, която направи между добро/лошо и бунтарство/смиреност е логически нарушена. Първите две  нямат отношение към другите две. При добротата и лошотията говорим за социални взаимоотношения и наслагвания (вкл. културологични концепции, вътрешно удовлетворение от извършването на дадено действие и т.н.), а при бунтарството и смиреността имаме съвсем други неща . При бунартсвото имаме смелост и желание за своевременна реакция в излишък, при смиреността имаме търпение и превес на разума в излишък. (Просто едни и същи качества са разпределени в различни пропорции)

Ух ама си...
Аз изобщо не говоря,че между бунтарство и смирение и между дибро и зло има нещо общо.Не си схванала идеята на изказването ми.Просто исках да кажа,че с опредлен начин на мислене изглеждащ на пръв поглед логичен можеш да изкараш това и това...(няма да обяснявам пак какво)
И естествено,че има слабости в онова ми обяснение,то не е вярно,но както казах не го разправях с цел да го изкарам вярно. :)

[elanmorin]

Неведоми са пътищата божии, ако се сещате на руски и английски "дясно" означава право/правилно.

Интересно е да се разбере дали това е повлияно от библията или думите са имали същото значение преди библията да стане широко разпространена.

Вероятно от Библията. И по-точно от Старият Завет предполагам. Нали се сещате и за израза "дясна ръка", Ст. Завет основно съдържа по-древни истории, които са събрани наедно, тези записани истории, най-рано са известни от Месопотамия, удивителни са, разказват за противоборство м/у боговете в които участват и хората. Та си мисля, че може би в тези времена, този до главният бог, неговият първи заместник е стоял от дясно на бога, този който не му е изменил, сега с точност не мога да кажа, но имаше нещо такова, ако помните и в Библията главният бог се явява с двама придружители, може би това се корени още от обичаите и йерархията на боговете.
Друго, което ми хрумва е свързано с полукълбата на мозъка, не бива да се учудвате ако в на пръв поглед архаични и несвързани предания се съдържат препратки към модернистични знания на науката.

[stranger]

Здрасти...

Така, не виждам смисъл в това, да намесвате писанията Божии. По-добре да не се отклонявам и да говоря как сам по себе си Исус е бил бунтар.

Ще ми се да ви дам един пример, верно, тривиален, ако щете дори смешен, но все пак пример. Става дума за филма Гладиатор и моментът в който Максимус бива закупен на пазара за роби и му се проверяват бойните качества. Тогава Максимус хвърля оръжието си в краката на гладиатора, който от своя страна го удря, Максимус се изправя, бива ударен повторно, Максимус отново се изправя. Тогава гладиаторът замахва за трети удар, но така нареченият им господар го спира, а Максимус го поглежда с поглед, изпълнен с гордост, показващ надмощие. Гладиаторът беше надвит без дори да бъде докоснат.

Естествено, в тази ситуация победата, ако изобщо може да се нарече победа, принадлежи на човека, показал примирение, но същевременно с това и на човека, който се е разбунтувал, защото не е изпълнил нареждането да се бие. Но трябва да отбележим, че принадлежи нему поради факта, че и двамата са роби на един и същи човек, и двамата са подвластни на желанията на този, който им заповядва. В случая Максимус знае, че господарят не би позволил стоката му да бъде повредена :)

Дотук с филмите и приказките :) В този живот човек трябва да знае кой всъщност е и какво точно иска да получава. Когато примерно шефът ти те притисне до стената, било то с работно време или заплащане, ако не му покажеш в директен разговор разочарованието си от поведението му, то рискуваш отношението към теб да продължи да се влошава, всичко това благодарение на примирението, когато си поръчаш пепси, а ти донесат кола и сервитьорката започне да те убеждава, че онова в чашата е именно кола, ако тогава не се "разбунтуваш", не ти остава нищо друго освен да се примириш и да си пиеш колата...

Най-разумното поведение, може би, е бунтарството с мярка.

[Angel Soul]

Отговорът ти ми хареса, Stranger, с изключение на примера с Максимус.  :)

[Magic`Green`eyes]

Естествено, в тази ситуация победата, ако изобщо може да се нарече победа, принадлежи на човека, показал примирение, но същевременно с това и на човека, който се е разбунтувал, защото не е изпълнил нареждането да се бие.

Това не е вярно. Точно разбунтувалия се е Максимус, а не дргия гладиатор, на който задачата бе да провери уменията му. Максимус е разбонтувалия се "мирен" гладиатор... Той просто не се е подчинил и не го интересувало дали след това ще го смажат от бой.

Има момнети от живота, в който нямаме друг избор, освен да се примирим. Но не можем да оставим всеки да ни излиза на глава и всичко к'во, що ни се изрпечи на пътя да го оставим...
  По-добре да отстояваш собствените си интереси, отколкото да се оставиш цял живот да бъдеш тъпчен.

[stranger]

Е аз какво написах  :)