Парцалено стихотворение

[Gentiana]

До кога ще се боря
за глътка въздух на дъното
на себичните ти комплекси?!
Удавяш ме в капка ревност,
по-гъста и лепкава
от цяло море латексово.
Искам да извикам,
но гласът ми се завръща
в дълбините на уморената ми същност.
Затъпяло-примирено
въртят се в кръг дните ми,
а нощите светят в зелено.
Името ми
на парцалени конци се разбрида,
въже от него ще изплета с отврата.
Да се обеси последната ми капка търпение.
Това е моята за всичко отплата.
,

[EvIcHkA]

 

[Gentiana]

 

[rado]

Е да- и от парцали може да се направи нещо.

[Gentiana]

да, нещо в стил "пачуърк" навярно...