Душата ми - ангел с уморени криле
Някой ме излъга вчера,
че очите ми са по-топли от прегръдка,
може ли да изгоня тази ера,
която времето ми с теб безсрамно стъпка?
А ти ще си заминеш ли със края,
който дебне ни и те приканва,
ще успееш ли да устоиш на омая,
който да те отвлече от мен,отново се заканва?
А аз ще понеса ли тежестта,
на целия свят,увиснал на моите плешки,
и кой ще има смелостта,
да превърже и лекува вечните болежки?
Ти ще се опиташ ли за миг,
да целунеш сърцето премаляло,
или ще се уплашиш пак от неговия вик,
и ще си помислиш,че този път за винаги е то умряло?
А сърцето ми...То тупти,
то гони те и те обича,
и даже да си тръгнеш бързо ти,
любовта си...няма да отричам.
Ангел е душата ми бледа,
с крила натежали,горещи,
а към нея самотата грозна гледа,
опитва се да ме заклещи...
Крилата ми може да изтръгнеш,
да ги захвърлиш при сметта,
да ме оставиш да падна,да си тръгнеш,
но не и да убиеш ти страстта...
Крилата ми,макар и ранени,
носят ме сред вълните на оставащите дни,
да ги срежеш,счупиш и намачкаш можеш,
но не можеш да ме спреш...да летя - разбери!
И куца аз ще бягам към целта,
очите си ще избода,за да прогледна,
ще бъда старост млада,ще бъда ревността
ще бъдна и богата и бедна...
...но няма да се спра пред трудността!
