A desire to go down in flames

[D`Eva]

"Не ме търсете...Не ми оставяйте бележки...не ми звънете...няма да ме има дълго...но къде...не казвам..."Това бяха последните думи, които отчаяната Тина остави като съобщения, до няколко близки. Предстоеше и едно пътуване, изпълнено повече с негативно очакване, отколкото яснотата, която и липсваше защо да го прави. Събра няколко дрехи на екс, напъха в сака си три книги, любими дискове, не забрави телефона си, и реши да се обуе. Колко лесен и на вид незабележим процес е обуването. За Тина обаче - уви. С треперещи пръсти и сълзи в очите, тя пъхна разранените си крака, в грозни, но удобни боти, стисна зъби, докато отмине болката от наскоро сваления и гипс. Болка, която за миг я накара да забрави, защо всъщност бягаше. След десетте минути пулсиране на усещането в обуване, се появиха нови сълзи от стресиращия спомен за спасението и от последната вечер с него. Не искаше да изрече името му, но може би повече от всичко не искаше да го помни. "Тъй прекрасна си тази вечер..." стар рефрен от песен, я усмихна за миг, в начервените пред огледалото устни. Розовото и езиче, наричано често "палаво" прокара последният щрих за блясък. "Хахахахахаха" истеричен смях разцепи тишината, точно заради "палаво". Погледа и доби вид на тиха котка готова за скок. "Спомените са ужасно нещо"- промълви Тина, присви очи и ...И сигурно точно в тоя момент трябва да излезе навън, да хване първият стоп и по-натам е ясно - да избяга. Точно в този момент обаче, пискливата мелодия на телефона и, я изкара от фокуса на готовността за скок. Поколеба се за миг, но рефлекторно го вдигна, без дори да погледне името изписано.
-Къде си?
-Тук - само успя да каже и прехапа устни.
-Искам да се видим и да правя любов с теб...
-Изненадваш ме - чу гласа си още по-тих и заглъхващ.
-Имаш ли път насам?
-Нямам планиран- съвсем замръзна Тина.
-Направи го, кога би искала?
-Бих искала на мига - покапа сълза.
-А кога възнамеряваш да го направиш?
-Хахахаха, така се пита конкретно, кефиш ме...няма да е скоро - излезе от унеса тя и се опита да прикрие вкисването си.
-Защо какво ти пречи?
-Не е въпроса в билета - започна да мрънка.
-Знам, предполагам, просто го направи, ела да правим секс...и те желая, дори в момента.
-Всичко звучи прекрасно, само някак не ми се връзва да оставя бележка "Отивам да правя секс".
-Ти знаеш как!
-Прекалено малък е светът...ама какво се обяснявам, едва ли ще го направя.
-Няма да те водя насам натам, искам да те гушна и да не се измъчвам, че не съм те докоснал...ела, ще те заведа на едно тихо и уютно място...ако ти стиска от вратата за краката, хихихихи.
-Не съм от страхливите, а и обичам да се гушкам...само дето не искам да си представям неща, които не ми предстоят. Но ти благодаря за едно - извади ме тая сутрин от усещането, че светът ме е намразил...
-Стига де, в дупка ли си мила - гласът му стана дрезгав и едновременно скован.-Помисли моля те, би ме изненадала приятно ако дойдеш...
-Неее събудих се в настроение дори - прекъсна го тя, но със ставането ми започнаха някакви си проблеми...
-Аха, неразположена ли си?
-Ми това е нормално женско състояние, не проблем. Не искам да се оплаквам.
-Добре де, както искаш, не споделяй, но да знаеш, че бих искал да дойдеш, да те гушна, да те галя по гръбчето и да те прегърна, и да те целувам и да те притискам и да те...просто да съм нежен с теб, и да се целуваме навсякъде. Искаш ли?
-Коя жена не го иска.
-Ти.
-Може би не разбирам тази твоя убеденост, нищо че се лаская от което - тя се усмихваше, с онази тъжна усмивка, която винаги казваше "Сбогом".
-Стига де, теб искам. Щото ми е кеф с теб, мога да си говоря, а не само да върша миньорската работа - чу насреща си тя най-лъчезарният глас, който бе я сполетявал скоро. Представи си разтеглената му в карати усмивка, останалите думи заглъхнаха в телефона. Само се чу отстрани как му казва:
-Лек ден ти желая, колко малко му трябва на човек.
Затвори с убеждението, че прави грях. В устата и бе застанала една горчивина. Тегли една майсторска наум, сложи очила, инстинктивно хвана дръжките на сака и излезе. Искаше и се на мига да хване първият автобус до този мъж. Привличаха я едновременно, неизвестността с него и желанието и наистина да се покрие от света някъде. А него никой не познаваше, като неин кръг. "Мдда, прекрасна възможност да убия два заека с един куршум"- за миг се самонави, и в същия миг тръсна глава, ощипа се и си спомни всъщност защо тръгва. Защото не искаше да вижда никой познат, "Но той ти е непознат" - вътрешният и глас я раздвояваше. "И защо по дяволите взе този телефон, като искаш да избягаш напълно, да се скриеш" - крещеше вече гласът и ехтеше като камбана в главата. "Та той ми е като сутиена" - спореше със себе си на глас, и се усети, че покрай нея мина някой, който се захили просташки дочул я.
-Абе я да го духаш - обърна се тя и му се озъби.
-Кво ма - рече натопорчения и се изплю встрани, като стар моряк затъкнат от мокрия тютюн, който всеки ден по навик дъвчи.
-Нещо проблем ли имаш - видя го да бърка в джоба си и инстинктивно се дръпна рязко два метра назад като ужилена. "Съвсем ме вкисна тоя, е сега се насадих" помисли си тя и се захили истерично, виждайки че всъщност вади цигари да запали.
-Хахахаха, какво бе кукло, на бияч ли ти приличам, не посягам на жени, нищо че в момента съм с вид на бекярин.
-Май съм изнервена прекалено, извинете - окопити се тя и понечи да тръгне. Примигна на пресекулки и докато се усети мъжът взе сака и я погледна въпросително:
-На къде?
-И аз ако знам - се пресегна към багажа си Тина. В същия миг се вторачи в лицето. Стори и се познато с онези големи зелено-сиви очи, леко небръснатото лице и остър профил на носа. Къдравата му черна коса просто я зашемети и подсети, че нейната никак не е каквато беше. Не усети кога ръката и се врътна оттук оттам да си оправи чорлите, и тоя и жест и донесе изненадата, че непознатият се пресегна към лицето и. Прихвана два палави косъма, разпилени през челото и ги нагласи.
-Така си още по-...стигнаха думите му нея като от рефрена на стиха "... тихо мъртвият казал...".
-Да, бе невероятна съм пак, хайде дай си ми чантата не се прави излишно на кавалер, и да си хващам пътя, че вече окъснях - оттренирана като актриса от самодеен състав, Тина поразчупи рамене и заимитира спешност.
-И аз съм в тая посока...
-А до преди малко не беше - репликира го тя, не оставяйки го дори да продължи.-Ама че ден карам, не мога и да избягам като хората.
-От кой бягаш?
-Ама не ми се водят излишни разговори и то с напълно непознат.
-А да си чула, че няма нищо случайно?
-Ъъъъъъ - даде на късо тя, опулвайки се от пълната изненада, че за пръв път някой и казва думи, които всеки ден тя набиваше на познатите си, като своя философия в живота. Като на лента, в състоянието преди смъртта, и избликнаха образи и откъслечни думи. В главата и прокънтяха онези най-кофтито, заради които всъщност май сега осъзна, че си е стегнала багажа. Зави и се свят, и докато се усети само каза:
-Само не викай линейка - и припадна.
Събуди се в сумрак. Лека миризма на сандал в непознат сумрак. Тихо и топло. Беше като дрогирана.
-Какво си ми дал да пия - едва успя да отвори устни.
-Тихо мило момиче, тихо, аз съм приятел.
-Да бе да. Знаеш ли колко години ми трябват да кажа тая дума - започна да излиза от унеса си тя, поизправи се и се огледа.
-Ето - стана мъжа и и донесе сака.
-Къде съм?
-У нас.
-Къде е това у нас?
-Ами явно не е у вас - вече се смееше той. В ръцете му видя дрехите си.
-Ще те убия идиот такъв, защо си ме събличал. Ти си ме изнасилил - вече крещеше тя.
-Ей, стегни се. Нали каза да не викам линейка. И ...
-И си ме довел на някво шибано място и си ме съблякъл и кой знае още кво си ми направил.
-Така и така не помниш дай поне да ти направим спомени сега.
-Какво не помня бе...абе що ли не го духаш верно...
Не можа и да продължи, седна зад нея, притисна я към себе си и почна да гали косите и. Това я успа от раз. От дете обичаше някой да си играе с косите и. Сложи пръст на устата и, леко каза "Шъъъът", спусна пръст по гръбнака и бял и топъл, с мъжката ловкост на две силни ръце я завъртя настрани и я гушна полегнала. "Телефонът ми" - рече Тина и понечи да стане. Сети се, че е гола, дръпна завивката рязко, уви се с нея и стана. Взе телефона, с ужас видя, познати и непознати номера, че са я търсили.
-Егати денят дето имам. Нещо ще ядем ли или като мой спасител трябва да ти дръпна един секс за благодарност. Хахахаха. Ама от сега ти казвам, че няма да стане. Не съм те карала да ме спасяваш...
-Ела, легни поспи си, нямаш кръвно никакво. Аз ще ти направя супа.
-Драги ми господине, не правете непоискано добро. Това неслучайно да сте го чували.
-Ти си нестандартно зверче, прекалено опнато, сумтя, въртя се, дори припаднала не спа...какво ти е, имаш кошмари. Искам да знам защо красиво момиче като теб е захвърлило всичко и бе тръгнало явно към смъртта.
-Абе не ми прай профили бе, нямах намерение да се самоубивам. Просто исках да избягам...и не точно да избягам, щото никой не ме гони...ама какво се обяснявам. И мерси за комплимента, и за помощта всъщност... - потокът от думи заля стаята и се съвокупли със сандала. Гласът и стана мек от фалцетен, а погледът и се събра в топла благодарност.
***
-Такси! - една ръка помаха като на стоп. Два пръста се свиха и изсвириха пронизително. Едно такси се закова на място и даде назад. Смуглата физиономия на спрелият таксиджия никак не впечатлиха Тина. Метна си сака на задната седалка:
-Карай!
-За къде бързаме злато!
-Абе тва злато от де го купувате, че така го пласирате! - озъби му се тя.
-Ако ще казваш адрес казвай, че аман от жени в мензис!- сопна се сухарестия пич, и погледна заканително Тина.
-Уф да бе, ама мислех че ми го пише на челото, че съм за летището, хахахаха - сепна се тя и му подаде една визитка - Това е адреса. Тука пуши ли се?
-Пали коте. Вчера ми се качва един дет ми дигна нервите за две минути, и кат му набих едни спирачки и му рекох "Ей ся те изхвърлих, ако искам и ше ходим до тоалетна в таксито, кат не ти понася слазяй". Никой не ни разбира нас, че сме повече от дванайсет часа на педалите и служим само да откараме някой от точка А до точка В...нали злато? - отплесна се таксиджията в монолог, подавайки и огънче. С очевидната ловкост на познато натегаческо движение.
-Хайде само не ме златосвай много. Много ли съм рошава? - дръпна Тина сенника за да пооправи разпилените и, както винаги чорли в задименото огледало.
-Бурна нощ а? - понамигна съучастнически каращия.
-Не, тихо беше морето хихихихи - усмихна се тя, усещайки в себе си прилива на сила. Онова състояние, което отдавна не бе потрепервало в стомаха и. "Абе аз да не съм влюбена" замисли се тя и усмивката и помръкна веднага.
-Кво сладка, нещо май тъжна ми се видиш, да не те е зарязало гаджето? - две сини очи, чат пат се впиваха в нея косо и изпитателно след завоите.
-Не бе, видях че съм за фризьор. Много ме нерви тая коса, а каква коса имах. Една боичка, ще ми дойде освежително - започна да разсъждава на глас, бъркайки в чантата си за червило - Поне като ще ходя при адвокат, да съм лепа, нъл тъй? - вече се смееше, и в миг се подпря с ръце на жабката, неволен жест предизвикан от забиването на спирачките.
-Боже, какво направи бе, боже кръв...захапа устни Тина и инстинктивно изхвърча навън. Спомни си колежа, когато изкара няколко курса за първа помощ. "Ах какъв инструктор беше тоя Слави", моментна като стрела мисъл мина в съзнанието и, както и спомен за две целувки. "Абе кво правя бе" изскочи от виденията си Тина - Бързо викай линейка на радиостанцията ти - нареди на шофьора и се наведе да чуе има ли дъх ударения от таксито старец. -Стига само кърши ръце бе - изкрещя му тя, масажирайки гърдите на ранения. Усети пулс макар и слаб.
-Господине, добре ли сте - свали си якето и го подложи под главата му. Припадналия отвори очи и се опита да каже нещо.-Тихо мълчете, сега ще дойде бърза помощ.
Айде беееееее, Драган ли си, Иван ли си викай линейка бе, че и КАТ.
Воят на познатите сирени я побърка, връщайки я пак в минутите, когато и нея я вкараха цялата в кръв в спешното. Тя само стисна зъби, сви пръсти и влезе бързо обратно в реала. Шофьорът пушеше нервно, Тина видя сълза в очите му и го чу да шепти:
-Отидох си млад и зелен да гния, три деца имам...
-Виж, не се притеснявай, стареца пресече на червено. Аз ще свидетелствам пред полицаите. А и е жив. Ще се оправи. Само дето трябва да се обадя...Закъснях пак. Но ще остана докато пишат протокола.- Тина бръкна в джоба си, взе телефона и дълго стоя вторачена в него. Чу че някой я пита нещо, прочете на устните на един лекар въпрос:
-Да якето е мое, не сме го местили. Направих му масаж и изкуствено дишане.
-Я колежка ли сте- усмихна и се приятното лице на гладко бръснат, но рус лекар.
-Не, не съм, ходих на ски училище. Оттам ги знам тия фатки. Нямам време за приказки. Ще се оправили ли дядото?
-Ще видим.- рече русия, и силно гласа му и заприлича на скимтеж от ритнато куче. Извика на колегата си да свали носилка и се отнесе със сирената.
"Не, няма да звъня" - нави се Тина, и изгуби 3 часа в обяснения пред КАТ. "Имам нужда от питие, но сама...Уф, я да си потърся спасителя аз". Извади телефона и набра:
-Наско? - колебливо започна.
-Да - чу топлия му глас и веднага и стана ароматно сандалово.
-Ами, аз, знам че се зарекох да не те търся, но претърпях катастрофа...
-Каквоооо, Тина, добре ли си, няма те само пет часа, освен, че ми липсваш ти отново се забъркваш в неприятности...
-Абе какви неприятности бе, тука един ненормален таксиджия...- истеризира тя и дръпна едно слово в пет минутни обяснения, къде, кога, защо... - И моля те повече не се съмнявай в мен, а ела вземи ме, спаси ме пак. Не ми стигна смелост, а и явно не е трябвало да стигна днес до адвоката - тона и стана тих, спокоен и умолителен.
-Не - и затвори.
Тина застина, усмивката и е събра в две нацупени устни. За миг се запречи една сълза и аха да се търкулне, мисълта и изкрещя "Стига ма ревла такава, я иди и го насоли тоя".
-Ооооо, аман от мъже путки, ама не е познал тоя път - рече го на глас, сложи червило, стисна якето в ръце, помаха на първото такси с шофьор жена и се надъха. "Добре, че съм тренирала ориентиране", захили се Тина на ум, подаде парите на жената:
-Ето този розовия вход. Да тук е добре. Мерси, лека и доходна - тръшна вратата на старата резедава Лада, докарала я поне жива до него.
Този път изобщо не се колеба, двата дни стресови ситуации я извадиха от дупката и. Тина се понесе с решително тичане към третия етаж. Пред вратата му се закова като вцепенена. "Баси толкова ли съм прозрачна" намръщи се Тина отваряйки бележката оставена на изтривалката. "На покрива съм. Наско". Тина леко политна назад, приклекна, но взе оставащите 60-70 стъпала на екс. Пусна якето си до металната стълба и се изкачи до отворения люк на тавана. Ослепителна светлина на закъсняло октомврийско слънце, за миг затвори очите и. Тя примижа и се загледа първо в страхотната му фигура, очертала се като с графит и седяща на ръба.
-Ела - и каза без да се обърне Наско.
-Как ме усети...- с гъвкавостта на бивша гимнастичка изтича на прибежки до него- Бау- хвъри се на гърба му, и леко го ухапа по ухото.-Това ти е наказанието за дето не дойде да ме вземеш.
-Исках сама да решиш- притегли я в обятията си, и я сложи да приседне на коляното му. - Тина, погледни ме в очите - подхвана я под брадичката - Тина, никога няма да те нараня. Ти си като мен...- устните му се плъзнаха леко по бузата и, докоснаха устните, засмукаха ги леко.
Топлината се вля в Тина, отпусна я, ръцете и инстинктивно се вплетоха в косите му. Прекрачи го, притисна се в тялото му, и жадно пое вкуса му, който от сутринта я привличаше да се върне.
-Никога, не казвай никога - тихо прошепна тя леко се повдигна, за да може да се изправи Наско. Целуваше го и се усещаше лека като перце, понесено от незнаен вятър във въздуха. Той я взе на ръце, подпря я на първата комина стена, докато сваляше блузата и. Полата и някак се повдигна сама. Засмука набъбналите топли зърна. Ухапа я по гушката. Тя го разкопча и привлече към себе си. Искаше да проникне в нея веднага. Изстена тихо, леко се плъзна надолу, понесе се по ритъма вплела език като хищна кобра ядяща първият уловен сочен заек. "По мокра никога не съм била"- тая мисъл я усмихна, и извади от нея стонове на тихо удоволствие. Наско се дръпна рязко и се спусна с устни по гърдите и, заби език в пъпчето, завъртя го майсторски, така че и се зави свят от скимтеж, целуна я по бемката на мидата и, и докосна набъбналия клитор. Плъзна ръце по бедрата и, настръхнали и студени, прихвана ябълките на задника и, изпи я до капка. В мига на изтръпване, опната от унеса на удоволствието, Наско я положи върху разхвърляните им дрехи и обра с устни потеклите сълзи на щастие. Възпламенената Тина с образа на блудна кучка, се пробва да стане, да се свие в скута му и да го дари веднага с жадната си за още уста, леко бе прикоткана и отблъсната. "Не, чакай" - тихо рече Наско, сви я в позата на малко коте, обу панталона си и слезе без думи. Върна се натоварен като магаре, с един шезлонг, одеала, и кошница. Направи нещо като кът между две комини стени, където се процеждаше сноп топли лъчи, сложи я на шезлонга да легне и извади две чаши. Сипа по малко тъмно малцово, и всеки отпи неспирайки да гледа другия в очите.
-Много странен цвят очи имаш- каза Наско със звученето на риторичен въпрос.- Вчера ти бяха кафеви, след съня - жълти, а сега повече бият на зелено.
-Хахаха, като на змия. Не искаш да говорим за случилото се ли? - студено погледна Тина, отпивайки голям гълток.-Трябва вероятно да си вървя...
-Не, искам да дойда с теб. И без това е мой познат адвокат. Искам да те извадя от тъгата, в която си се вкопчила и не пускаш. Да направя от теб ей онази птица, виждаш ли я - и пръстът му посочи някъде далеч в простора. -Не ми е нужно да зная много за да видя дълбоко в очите ти последният образ като на убиеца, оставащ в погледа на мъртвите. А ти си жива и топла, ранима, не ми е нужно да знам детайли за да те усетя...
-Ела при мен - приласка го Тина и отметна одеалото. - Нима ще избягаш от гледката на тези две бели страхотни гърди, желаещи те вече завинаги - дяволито смени гласа си тя. Сложи глава на рамото му и не усети как заспа. Спа дълбоко и непробудно. Събуди се потрепервайки. Сама. Чу някой да говори наблизо.
-Да, точно след час.- заглъхна гласът на Наско в телефона - Айде, котко, ела да вземеш душ и тръгваме.

[finiv]

wow жестоко е.Много ми хареса.

[EvIcHkA]

Сещам се за една книга "Пътуване към себе си"  на Блага Димитрова. Намирам нещо общо м/у двете героини. Прочетох го на един дъх...  :) И не мога да не попитам...  ще има ли продължение ?  :)

[SteeleR]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]