Човек трябва да се изгуби първо, за да се намери
Есе
Още помня малкото момиче с разрошената коса, което тичаше по поляната. То искаше да лети…Искаше да превърне живота си в приказка, толкова интересна и хубава, че да се доближи поне за миг до красотата на Пепеляшка, искаше да изпита силната любов, изпепеляващата обич, която беше в основата на сюжета на “Титаник”. Да просъществува сред вълни от страх, колебания и нападки. Да остане вечна и недокосната от студенината на хората. Искаше да постигне нещо, да превърне мечтите си в реалност.Да забие острото копие на доброто в демоните под леглото й и да заспи спокойна, необезпокоявана от сенките, които често дремеха по пердетата на детската й стая. Животът й бе изпълнен с чудеса, с блянове, с желания.Често пъти рисуваше по запотените стъкла на автобусите, представяше си, че не отива на някое скучно място, а че пътува към приказния си свят ,където ще бъде фея, принцеса, русалка. Понякога заравяше главата си във възглавницата, защото осъзнаваше,че в живота не винаги има феи, които биха могли да й помогнат в труден момент, защото осъзнаваше, че чудесата не винаги те спасяват от ямата, в която си попаднал, защото осъзнаваше,че вълшебната пръчица, която може да ти помогне да се преобразиш за минути…е просто илюзия.Това момиче бях аз. Аз вярвах в чудесата на живота, вярвах в магията му, вярвах в себе си.Сега, години по-късно, загледана в собствената си личност, разбирам, че много съм се променила.Не мога да кажа дали съм добър човек - всичко е толкова относително…Знам само, че малкото момиче порасна.То разбра, че в живота не винаги нещата завършват щастливо, осъзна, че трябва да разчита на себе си, а не на добрите обстоятелства. Аз падах стотици пъти. Преплитах се в буренаци и лъжи. Губех посоката си, губех тялото си, ранявах душата си, отскубвах очите си и продавах мечтите си! Аз бивах разочарована, лъгана, ранявана, изоставяна.И всеки път,когато плачех,аз оставят част от надеждата си жива.Казвах си,че ще дойде по-добър период в живота ми, че един ден тази мъка ще е минало, че не си струва да се променям заради другите, да ставам лоша, само защото те са били такива с мен. Малко по малко се променях, израствах.Малките играчки стоят захвърлени на тавана…Толкова ги обичах!Стисках ги силно, когато се чувствах сама…Сега имам нужда от тях повече от всякога…
В търсене на себе си, в търсене на мечтите си, аз многократно губех вярата си, куража си. Мислех си,че всичко е свършено, че няма да успея да съм щастлива, че животът е жесток и хубавите мигове няма да стоплят повече дните ми. Но съм грешала! Именно трудностите са тези,които успяха да ме изградят като личност.Борейки се с премеждията на съдбата,аз станах силна.В моментите на душевно падение,аз съумявах да отворя отново очите си и да събера парченцата на мечтите си.Сглобих пазела и отново станах цяла.Така намерих себе си.Трудните моменти са изпитание за човешката душа,но преминеш ли ги успешно,без да продадеш душата си,то ти си истински човек…Ако запазиш мечтите си на сигурно място дълбоко в теб и не позволиш да ти ги откраднат,дори когато крадат от доверието,добротата ти,то тогава ти ще намериш правилния път.Човек се губи първо,за да се намери…Защото само когато си видял мрака поне веднъж, можеш да направиш така, че да не преминеш отново по същия път…и да откриеш светлината.
Няма човек, който е изпитал истинското щастие и го е запазил завинаги. Животът носи толкова различни емоции, среща ни с хиляди различни хора…Понякога всичко изглежда пъстро, красиво и сладко. Друг път обаче горчивият вкус на разочарованието, черното поражение, изгарящата мъка идват, за да напомнят за съществуването си. Тогава се чудим защо се случва това…Защо всичко е само един миг, а после болката отново идва. Някои от нас губят желанието си за живот, губят себе си. Отказват се от целите си и отричат щастието, любовта. Това е голяма грешка! Какъв е смисъла на живота без любов, без радост и искреност? Няма смисъл. Ако загубиш себе си, ако позволиш на препятствията, застанали на пътя ти, да изтръгнат душата ти, то ти не си успял да живееш достойно.Човек се учи от грешките си. Направи така, че да се възползваш от всяка възможност, която ти е дадена.Пречките не само ни раняват, но и ни учат.Когато падаш, виждаш света отдолу.Виждаш света от друг ъгъл. Това ти помага, за да оцениш радостта, за да разбереш, че тя не е даденост, че хората в живота ти не са даденост! Животът е низ от решения, препятствия, кръстопътища, цветя и тръни.Не може да е винаги шарен .Самоусъвършенстването е основната цел на всеки един човек.Умението да се учиш от грешките си, да намираш красота в болката, те прави силен.Не би могъл да продължиш напред, ако не запазиш вярата в себе си жива.Изборът е твой…От теб зависи как ще живееш през остатъка от дните си.Но животът е толкова кратък, че би било грях, ако си позволиш да пропуснеш възможността да намериш щастието си, да намериш себе си!
Представи си, че вървиш през един голям лабиринт.Всичко, което виждаш пред себе си, са множество различни пътища.Не знаеш по кой да поемеш, не знаеш кой води към правилното място, нито пък кой ще те заведе до отчаянието.Знаеш просто, че трябва да продължиш да се бориш!Да дадеш всичко от себе си, за да достигнеш до мястото, което желаеш. Голяма е възможността да сбъркаш, да попаднеш на грешен път и да се загубиш!Ще се луташ сред колебания и останки от нечие друго търсене…Можеш да срещнеш и просяци,които молят за твоята помощ.Но ти не трябва да се предадеш…Продължи да вървиш,кой знае,може би един ден ще намериш правилния изход?Ще видиш блясъка на мечтата си,близо до теб!Ще можеш да я докоснеш,да я прегърнеш и да и се радваш.Тогава ще разбереш,че лутането,провалите,тревогите са си стрували…Така и е с мен.Аз бягах и падах.Поглеждах към ожулените си колена,понякога от тях течеше кръв,друг път просто бяха зачервени.Болеше.Но нито за миг не се отказвах от своите копнежи.Загубих броя на въздишките,загубих броя на сълзите,на разочарованията,но и на усмивките!Човек намира себе си,едва когато се е губил поне веднъж.Едва когато съумееш да построиш отново пясъчните си кули от едни напълно безлични руини,тогава можеш да вкусиш топлия аромат на успеха,на възкресението…
И аз съм отново тук.Празна и пълна, сама и заобиколена от обич, здрава, но ранена, за да се боря!Колко ли пъти изпусках късмета си и колко пъти го намирах непокътнат, за да ми върне усмивката!Колко хора напускаха живота ми и ме оставяха сама,с широко отворени очи,загледана в далечината…Но други върнаха вярата ми.Нищо не е загубено.Щастието е пред теб,достатъчно е само да се освободиш от оковите,за да можеш да го сграбчиш силно!Не се страхувай да плачеш,не се страхувай да сбъркаш,не се страхувай да загубиш себе си.Всичко може да се оправи,стиха да го желаеш.Истината е в сърцето ти,не я търси другаде.Събери златната си мечта,търколи я на земята и започни да я гониш!Знай,колкото и да вървиш,колкото и да падаш,ще я стигнеш…Достатъчно е само да не забравиш за нея.
Сега,години по-късно, аз съм същото момиче!По-голяма съм,по-висока и по-сериозна…Но все още вярвам в чудесата.Знам,че въпреки всички трудности,животът може да бъде приказка,било то и само за кратък миг.Все пак болката си струва,ако знаеш,че е като цената,която трябва да платиш за щастието си.И ето,аз пак падам и ставам.Хиляди лепенки съм накачулила по сърцето си…Виждам белези,виждам пришки.Но виждам и парещи целувки.Успях да открия себе си.Някъде,сред сълзите си,аз намерих смисъла на своя живот – в любовта и щастието.И вече никоя болка не е прекалено силна,за да ме сломи..или поне не за дълго.Вече нямам нужда от вълшебни пръчици,нито от помощ на феи!Сега мога да се справя сама!Кой знае,може би съм почти фея?Та нали вече сама мога да постигна всичко,стига да се боря за него и да го желая!
Старите книги с любимите ми приказки стоят захвърлени на тавана…Обичах да ги препрочитам и да си представям,че аз съм главната героиня.Обичах да рисувам в съзнанието си красиви светове,където нямаше болка и проблеми.Сега също го правя…Вечер,когато загледана в звездите,се отърсвам от трудностите,аз знам,че животът също е приказка…Но какво е приказката без зли демони и без лошо магьосници?Именно и затова са трудностите – за да се борим с тях,а не за да изпиват надеждата ни.Сега мога да прегърна небето!Мога да докосна сладкия си блян.Сега не съм една перфектна героиня,плод на нечие въображение.Сега съм себе си!И това ми харесва…