Поглеждаш ме в очите пак..не си го правил от
почти година..недей..не го прави и аз и ти си знаем..беше обич,
беше рана..тръпката отмина...
Аз помня беше миналото лято...раздавах се за теб безброй..
сърцето ми за ден със твоето остана слято...сега е вече погледа студен...
Не ме поглеждай със вина в очите..едно разбрах ..лъжа е любовта..
за тебе бях аз и платина и злато,а после всичко се загуби някъде в прахта...
Ще минат дни..а може би години....и може би ще бъде пролетта...ще зърнеш розов
цвят ..но аз ще бъда в нечия градина...
Не ме желай ,не ме отнемай ..сега дели ни гордостта....солта във раната отмина,
но не и болката от дъното на моята душа..
Сега живей със нея,ти имаш свойта свобода..не ме поглеждай
със очи коприна..нали това тогава пожела...
Тогава бързаше в живота не ми отговори дори на горрчивото защо..Не късай цветето от чуждата градина..не искай отговор....със друг станах вече ЕДНО!
