Дете на дивата пустиня

[Tajni4ka_:(]

След нашата раздяла аз се чувствам като изоставена в дивата пустиня.
Сякаш всички хора покрай мен са мираж,сякаш сънувам някакъв кошмар!
Без тебе аз живея като дете на дивата пустиня!Жива в тази пустош,в тази самота,сама в тази болка и тъга!
Другите хора умират в нея,но аз още съм жива...
Жива съм,защото и пустинята ме разбира и ми съчувства на болката.А,моят любим?
Тои сигорно е с друга вече не мисли за мен!Не мисли за детето на пустинята!
В тази моя пустиня виждам само хора без лица,хора,които нямат сърца!
И само едно лице ми се привижда!Едно единствено сред другите силуети,но това лице е мираж,това лице вече няма да го видя!Това лице никога повече няма да стопли моето сърце!
Това лице,този човек и това сърце-само него ще обичам!
Само този.който ме изостави и изпрати да живея в тази пустош...
Как се чувства моят любим?Изпитал ли е вече любовта?
Наранил е и мен и сигорно и още много не света!
Тази болка искам тои да преживее,да разбере какво ми причини,но едва ли тои ще осъзнае какво значи това,защото тои има каменно сърце!
Ако беше ледено сигорно по някакъв начин щеше да се разтопи,но то е от камък и ще е много трудно да се счупи!
Тои сигорно няма да разбере какво е да си дете на дивата пустиня! Няма да разбере какво е да живееш сам в нея и да виждаш само безлични хора,и само едно лице-на този,които те е наранил наи-много.
Няма да рзбере , че е много болезнено да замениш веселия начин на живот с този в дивата пустиня!
Да замениш приятелите с безлични хора,леглото с горещия пясък,водата със сълзите неизбежни,храната с мислите натрапчиви!
Сигорно няма да рабере ното какво е щастието,нито какво е тъгата!
Тои никога няма да рзбере какво е да живееш мъртъв,защото това е да си дете на дивата пустиня!


                                              Аз живея мъртва и се чудя-кога ли ще започна да умирам?!

[/color][/b]