Пиша "стихотворение" от ръка...не знам какво ще се получи - вие ще го оцените ;)
Блед поет,
от самота обзет...
Топлина обгръща пак телата,
но защо студена е душата?
От живота уморена,
многократно наскърбена...
И отново ден след ден
без рани ходя наранен.
Поредния приятел...
в нужда - истински предател!
Искам в края на деня
тревогите да споделя.
Но уви -
слушат със запушени уши...
Ах, живот проклет,
защо наказваш сина си клет!
И нека, нека страдам!
Духом аз не ще да падам!
И знам че някой ден,
ще застанеш ТИ до мен...
"...тогава, тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам "Дано-о-о"..." :P
