Хаос, ужас, несъзнаване...
Бягство от реалността...
Теглила на нямо защитаване...
Крещящо в детската душа...
Отломки, гръмове... и прах...
Децата бягат с родители...
Препънати от ясен крах...
Съдбата води ги към гибел...
Вади от кръв и реки от тела...
Процеждат се под безбройните развалини...
Кръжи над живите и мъртвите смъртта...
Свирейки с радостта на бойни глави...
Заря... от муниции... Танц предсмъртен...
Гърч от болка пред куршуми...
Писък пореден, на нечуване осъден...
Защо?!... Не отговаря умът ми...
Урви и окопи гробове са вече...
Запълнени с жертви невинни...
Избиват се просто взаимно човеците...
За утопии, идеи... нереални причини...
Дъжд от убийства залива площади...
Малки, големи, всички застига...
Гранати подхвърлени - твърде скъпи награди...
За живота обречен - днес той загива...
Майки ридаят над детските трупове...
Кълнат се, че сами са ги осъдили на смърт...
От близкия ден на тяхното раждане...
От този миг се е знаело, че ще умрат...
Съпруги залитат, пияни от болка...
Дъщери се проклинат, че бягат от страх...
Синовете невръстни се бият на фронта...
А бащи и съпрузи докрай се държат...
Бомби огласят със смърт пространството...
Войници са всички в дни като тези...
Окъсани униформи, доказват пиянството...
Земята познава безумците смели...
Самоубийци по желание и по неволя...
Защитават живота на близките свои...
Които вероятно задушава воят...
На танкове тежки, дълбаещи пробойни...
Толкова смърт, толкова болка...
За идеи нечии и вяра...
Токлова страдание... Да се обясни не може...
"Лидери" чертаят житейската ни права...
Безсмислени атаки, щурмуват нас самите...
Награда за животи е смъртта безименна...
Властници решават пътя чрез насилие...
Войната най-висш грях е... Убийца и починала...
