Проклятие

[Zatoichi]

Живот,работа,задача
и...прилив безцветен,
миг,умът прескача,
от сива вълна пометен.

Задушаваща прегръдка,
шия,стегнат клуп,
въздух,отчаяна глътка,
безвремие,жив труп.

Студено-горещо,черно и бяло,
ден-нощ,час и минута,
в спокоен хаос желание замряло,
неизказана молба...нечута.

Слънце,луна-безразлично,
насам,натам-все едно,
тягостно,блудкаво,скиптично,
настроение-тъмно петно.

Тик-так,тик-так,
тишина-умът мълчи,
очи отворени-мрак,
рана няма,а боли.

Поглед забит,
в точка от тавана,
безкрая в точката скрит-
монотонна нирвана.

Дихание тежко,
униние...отвътре пусто,
тясно,апатично-жежко,
отвсякъде сивкаво лустро.

В съзнанието...капан,
без посока път,
"Мислител"-достоен сан,
идея няма...само плът.

Гост очакван-неканен,
струи празнотата,
в час късен,в час ранен,
не се върти Земята.

Мъгла,облак,вихър-хала,
от нийде не види се пролука,
душата наедно с ума заспала,
на чувството му викат скука...

[orxideia]

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Интересен изказ, харесва ми
[a taka]