Обгърнат от тъмнина

[NiksY]

"Здравей" ми каза момиче, мило, красиво.
"Здравей" - отвърнах й аз...
Тя ме погледна, нещастно-щастливо,
около мен прозвуча нейният глас:
"Познаваме ли се"- тя ме попита.
"Надявам се" - едва промълвих...
"А ти си?" - отново запита,
а аз се внезапно смутих...
"Завинаги твой" тихичко казах,
а тя се усмихна потайно,
в усмивката й изгубен изведнъж се оказах,
въздействаше ми смехът й омайно.
"Никога твоя" пък е моето име,
тихо прошепна тя просълзена -
"Защото ти, макар че откри ме,
чужда съм аз в тази вселена..."

[Magic`Green`eyes]

По разкошен начин си пречупил нещата през погледа си... Уха ^ ^ Много добре казано и много жестоко... И това ако не е съдбата... ^ ^ :/

[DeTe_Ha_Xaoca]

 [reeeev] ОБИЧАМ ТЕ!!! ОБИЧАМ ТЕ !!!!!  [inlovee]

[Gentiana]

"Здравей" ми каза момиче, мило, красиво.
"Здравей" - отвърнах й аз...
Тя ме погледна, нещастно-щастливо,
около мен прозвуча нейният глас:
"Познаваме ли се"- тя ме попита.
"Надявам се" - едва промълвих...
"А ти си?" - отново запита,
а аз се внезапно смутих...
"Завинаги твой" тихичко казах,
а тя се усмихна потайно,
в усмивката й изгубен изведнъж се оказах,
въздействаше ми смехът й омайно.
"Никога твоя" пък е моето име,
тихо прошепна тя просълзена -
"Защото ти, макар че откри ме,
чужда съм аз в тази вселена..."

"Вселената е безкрайна,
всички сме чужди за нея"-възразих и
настръхнало-леден.
"За нея аз съм малка тайна"-настояваше тя.
"Не и за мене.Без тебе животът ми беше беден."-
Откъснах и малко пухкаво глухарче-
"Ето листенцата му скоро семенца ще станат.
Ще летят, ще бъде никъде и навсякъде.
Колко често дори не ги забелязваме,
а може би някой някъде чака ги. "
"Душата ми е като това глухарче-
от най-слабия порив на вятъра полита"-
в очите и слънцето надникна и ми намигна.
"О, да, в шепите ми ще кацне без да пита.
Няма да я оставя да падне, ще я настигна."-
прегърнах раменете и нежни.
"Вярвам ти. Направи го"-
"Правя го.И ни има."


:) Малко ти продължих диалога, Ники.
Дано не съм го развалила много.
[shame]

[SteeleR]

 [bravisimo]

[angel4e_f]

По разкошен начин си пречупил нещата през погледа си... Уха ^ ^ Много добре казано и много жестоко... И това ако не е съдбата... ^ ^ :/

[inlovee]

[NiksY]

"Здравей" ми каза момиче, мило, красиво.
"Здравей" - отвърнах й аз...
Тя ме погледна, нещастно-щастливо,
около мен прозвуча нейният глас:
"Познаваме ли се"- тя ме попита.
"Надявам се" - едва промълвих...
"А ти си?" - отново запита,
а аз се внезапно смутих...
"Завинаги твой" тихичко казах,
а тя се усмихна потайно,
в усмивката й изгубен изведнъж се оказах,
въздействаше ми смехът й омайно.
"Никога твоя" пък е моето име,
тихо прошепна тя просълзена -
"Защото ти, макар че откри ме,
чужда съм аз в тази вселена..."

"Вселената е безкрайна,
всички сме чужди за нея"-възразих и
настръхнало-леден.
"За нея аз съм малка тайна"-настояваше тя.
"Не и за мене.Без тебе животът ми беше беден."-
Откъснах и малко пухкаво глухарче-
"Ето листенцата му скоро семенца ще станат.
Ще летят, ще бъде никъде и навсякъде.
Колко често дори не ги забелязваме,
а може би някой някъде чака ги. "
"Душата ми е като това глухарче-
от най-слабия порив на вятъра полита"-
в очите и слънцето надникна и ми намигна.
"О, да, в шепите ми ще кацне без да пита.
Няма да я оставя да падне, ще я настигна."-
прегърнах раменете и нежни.
"Вярвам ти. Направи го"-
"Правя го.И ни има."


:) Малко ти продължих диалога, Ники.
Дано не съм го развалила много.
[shame]

Ни най-малко, прекрасно е... но.. ми звучи нереално ^^

[Gentiana]

Всичко,което искаш и в което вярваш, може да стане реално. :)
Стига да го искаш достатъчно силно.
  [inloveee]

[kalista]

По разкошен начин си пречупил нещата през погледа си... Уха ^ ^ Много добре казано и много жестоко... И това ако не е съдбата... ^ ^ :/

[inlovee]

Браво сладък, страхотно... напомня ми на нещо, което преживях  [inlovee]