Трябва ли ? Трябва!

[SkitnicaVmoretO]

[u]Трябва ли ?
      Трябва![/u]
                    Лудвиг Ван Бетовен
Питаш ме трябва ли да съм толкова жестока и безмилостна сега когато заминаваш и аз не ще те видя вече ?! Питаш ме трябва ли да те карам да страдаш, ако това е нашата последна среща, вместо да те накарам да ми се усмихнеш... за последно ?! Питаш ме трябва ли да отдръпвам ръка всеки път когато се опиташ да я хванеш, ако това е последното ти докосване?! Питаш ме трябва ли да ти отказвам една последна целувка ако това е последния шанс да си припомниш как целувам ?!
Трябва ли ?!
Трябва!
Защото именно този най-кратък миг на раздяла е последен и аз искам да оставя в теб следи каквито никоя друга преди мен не ти е оставяла – ,,Нарани един мъж и ще станеш жената на живота му".
Бих могла да остана тук слаба и безхарактерна каквато винаги съм била пред теб. Бих могла да ти дам всичко онова за което ме помолиш, в този последен момент на сбогуване, както винаги преди това съм ти го давала. Бих могла да съм момичето, което обикна, но това значи да съм същото онова момиче от което си отиваш, а аз не желая. Искам да остана в спомените ти като момичето, което никога няма да си позволиш да забравиш.
Не искам да страдаш, не искам и да си отмъщавам, едно страдание не би било достатъчно отмъщение, а едно отмъщение не би върнало загубеното. Отворя ли ти рана обаче, ще се научиш да цениш белега и всеки път когато го погледнеш той няма да ти напомня десетките лица които си забравил, а онова което никога няма да забравиш.
Не мисли, че ми е лесно да стоя пред теб и да играя ролята на силна и безразлична каквато никога не бих могла да бъда когато съм с теб. Не мисли, че ми е лесно да ти отказвам нещата, за които копнея по-силно дори от самия теб. Не мисли, че ми е лесно да си взимам сбогом... Толкова пъти си отиваше и се връщаше, толкова пъти умирах и се раждах, когато те посрещах и изпращах, толкова пъти грешах, че го правех, като човек на когото си взел всичко. За пръв път ще се сбогувам с теб като с човек на когото ЩЕ ВЗЕМА всичко... за един миг, ще ти отнема всичко онова, което никоя преди мен не е взимала.
И за пръв път зная, че ще се върнеш. Независимо на колко парчета разкъсвам сърцето си сега, аз ще оставя в теб следи, които да следваш по пътя си обратно към мен, независимо къде отиваш и колко време ще ти отнеме ще те чакам тук, като момичето което ти взе всичко и те чака обратно за да си го прибереш...
Трябва ли ?
Трябва!