Пак от себе си се криеш,
раните си искаш да измиеш.
Иззад завеса всичко наблюдаваш,
но присъствието си
не смееш да издаваш.
Маската защо не вземеш да свалиш,
тъй и страховете непознати
може би ще покориш!
Своята душа без страх събличай,
в самотата си не се увличай!
Боляло нявга е, но пак обичай...
душата си на мрак недей обричай!
П.п. Посвещавам този стих на един Близък ;)