ЖИВОТЪТ Е ЕДНО ПЪТЕШЕСТВИЕ

[treb0r]

Той затвори очи и целият му живот се изниза като на филмова лента. Леле, какво дълго пътешествие!
То започна от първия му съзнателен миг, премина през детството, съзряването, първата му любов, през сбъднатите и несбъднатите му мечти, изгради го като личност и сега, когато е към своя край...
... но какъв край... нима смъртта е край?!... и сега, когато е време да продължи пътешествието, само че в отвъдното, изминалите години му се сториха просто едно мигновено приключение.
В самото начало то се състоеше от множество въпросителни, които тормозеха всекидневно малката детска главичка и отговорът на всяка от тях, всяко ново откритие пораждаше нови и нови питанки за заобикалящия го свят. В началото детето искаше, а в последствие разбираше защо иска, после се научи и какво да иска... ха, нима има някой, който знае какво иска, та камо ли едно невръстно дете да е наясно с това... после, после започна истинското пътешествие.
Детството му премина във вихъра на често сменящото се хлапашко настроение – ту безпричинно, ту породено от някоя случка, която завинаги се запечатваше в неговото съзнание. Точно тези случки си спомняше той сега. Чак сега разбра защо му се бяха случили, а именно за да си ги припомни отново, за да се върне там, където всеки би искал да си остане завинаги, за да може отново да започне своето пътешествие по магистралата на живота, защото именно там се подпечатват билетите и се избира посоката, по която ще поеме нечии житейски път. Там е мястото, където учените, доктори, философи и психолози търсят причините за редица проявления на личността и съзнанието. Там детето съзрява и, вече подготвено за по-нататъшния си житейски път, се  превръща в мъж, жена, а в последствие в баща, майка...
Там някъде го настигна и любовта. И тъкмо получил макар и само частични отговори на въпросите си "Защо се раждаме?", "Защо ни се случва това или онова?", "Защо умираме?", той отново се намери пред една нова неизвестна, за която само бе чувал да говорят. Само че този път тя го изгаряше така силно, така сладко, че той без страх се впусна в лудата гонитба на отговори. И ги намираше един по един, но не всеки му харесваше, не всяка реалност беше по негов вкус. Вземаше си поука от грешките и се опитваше да не ги повтаря. Така постепенно се градеше неговата същност, младежът ставаше личност и се изправяше в цял ръст срещу това, което го очакваше.
И ето, след редица успехи и неуспехи, след множество сбъднати и несбъднати мечти, след поредната любовна авантюра, една сутрин той се събуди с халка на ръката... ах, каква нощ само!..., на втората сутрин вече беше баща, а на третата – баща на баща, баща на майка. Тогава се обърна назад и позна в децата на своите деца онова хлапе, което току-що започваше своето пътешествие. Той съзря плода на своя живот, разбра, че не живял напразно; тези – новите "пътешественици" са неговият отпечатък, неговата диря по трънливите пътища на живота, те оставаха след него за да разберат, че животът е едно пътешествие...
За него то вече приключи... не, това не е краят... повече не отвори очи, той пътуваше...



Търговище
28. 01. 2002 г.

[D`Eva]

Да, животът е пътешествие и земята е пълна с пътешественици . Някои си пътешестват сами , други на групи , трети по двама ...само дето в която и посока да вървим краят  е един и същ .. и другото странно нещо е че веднъж достигнеш ли края повече не може да се върнеш обратно  . :)

[tonnny_bg]

Много ми хареса, treb0r.Хубаво е.
Наистина така си е.И аз често се замислям,че докато се усетим и то пътешествието приключило.Поогледаме се и виждаме че и багажа ни не е същият,че малко сме с рани по коленете.Че малко сме уморени.Ама пък какво сме оставили...толкова хубави неща.Е,това е важното.Че не сме стигнали до отговорите на въпросите -не сме,че може би и любовта ни не е била такава,каквато сме искали,може.Но пък не сме били напразно на тоя свят и то се вижда. [cvetee]
Поздрави и целувки.Продължавай да пишеш! [a taka]

[finiv]

На мен също много ми хареса.Поздравче и от мен и чакам още да чета :p

[finiv]

Пътешествие е.Едно голямо пътешествие, в което се бориш да запазиш и разбереш себе си.Много често в това пътешествие ние изследваме чувствата си, питаме се защо сме въобще на този свят, каква е целта на нашето съществуване, защо въобще трябва да живеем, когато повече страдаме и по- малко се смеем.Аз всеки път си задавам тези въпроси и съм сигурна, че ако някога си отговоря то ще е когато съм някъде на около 70(дай боже да ги доживея).Защото каквото и да си говорим - може да си имаме всичко и ум, и талант, и знание, и да си мислим че разбираме всичко, което ни се случва, но... всеки ден е различен и ни носи нещо ново и е глупаво да си мислим, че виждаш ли колко много сме били преживели и как това ни стига, за да открием себе си.Човек цял живот се учи и то все от грешките си, а ние постоянно грешим.Така че когато измина своя път на живота, който всъщност е път към смъртта(всяко съществуване свършва със смърт)може и да съм опознала себе си и да си отговоря на всички тези въпроси...относно това мистично пътешествие ЖИВОТА...

[*МВР НА КАЛЕ*]

Дали е пътешествие животът а ? хех звучи много добре ама няма как да го приема като такова.
седя си в едно ежедневие  и виждам едни и същи хора постоянно . живота ми е в някакав цикал .. едно и също общо взето .. ставане за училище сресхтане с някви хора , отивам на работа едно и също следя часовника на всеки 15 мин и все една реплика си повтарям " тц тц деба нема ли да мине тва време" прибрам се хапвам проверявам ква е постата в нета виждам вси4ки изроди видим се навънка и пак едно и също лъжем се хех . Отидеш веднъш на парти .. порадваш се малко и след два чакаш цели две седмици да доиде ново добро парту и като доиде такова пак го посещаваш .. и ето пак цикала си върви . някви кафета някфи разходки едно и също само глведаш софианци некви си шстъкат на лево на десно объждаш теми които вече за минали безброй пъти .. и пак бам  вкъщи лягаш спиш .. цела година си мислиш за морето .. отидеш строшиш 600 700 лв .. върнеш се в софия .. и пак същото се очаква ... смисал за кво ги говора тия всичките глупости .. просто живеем в един цъкал, всичко се повтаря и просто е неизбежно ПОНЕ ТЪК В БЪЛГАРИЯ С БЪЛГАРСКИЯТ СТАНДАРТ ! живота е сив и скучен , но за да го усети някой трябва просто дълбоко да се замисли ! ( ПО ДОБРЕ НЕ СЕ ЗАМИСЛЯЙТЕ :)

[finiv]

 *МВР НА КАЛЕ* съгласна съм с теб за много неща.И аз преди, че и сега понякога се замислям като тебе - живота не е нищо повече от един сив ежедневник.Но като се замислиш не си ли правиш ти живота динамичен?И стига я обвинявахме тая земя България!Какво искате от нея немога да разбера?

[*МВР НА КАЛЕ*]

*МВР НА КАЛЕ* съгласна съм с теб за много неща.И аз преди, че и сега понякога се замислям като тебе - живота не е нищо повече от един сив ежедневник.Но като се замислиш не си ли правиш ти живота динамичен?И стига я обвинявахме тая земя България!Какво искате от нея немога да разбера?

еми да общо взето ние си правим живота по разчупен и по добър от нас зависи , съгласен съм . Но не винаги сатва това което искаме ние самите .
А за България .. не в никъв случай не бих казал нещо против нашта родина , просто имах предвид самият живот и стандарт тук , който са ни наложили някой хора който хич не ги е грижа за България от 16 години насам.
Млацинствата в България имат повече права от мен Българина. ( но това е друга тема )

[finiv]

*МВР НА КАЛЕ* съгласна съм с теб за много неща.И аз преди, че и сега понякога се замислям като тебе - живота не е нищо повече от един сив ежедневник.Но като се замислиш не си ли правиш ти живота динамичен?И стига я обвинявахме тая земя България!Какво искате от нея немога да разбера?

еми да общо взето ние си правим живота по разчупен и по добър от нас зависи , съгласен съм . Но не винаги сатва това което искаме ние самите .
А за България .. не в никъв случай не бих казал нещо против нашта родина , просто имах предвид самият живот и стандарт тук , който са ни наложили някой хора който хич не ги е грижа за България от 16 години насам.
Млацинствата в България имат повече права от мен Българина. ( но това е друга тема )

[a taka] [a taka] [a taka]