Моите интереси не мисля, че влизат в темата:).Иначе за сънищата - обичам да сънувам, но рядко се случва напоследък, или дори да сънувам после нищо не помня, но затова че сънищата са на психологично-подсъзнателна основа - напълно подкрепям.Веднъж така се бях стресирала явно(защото не бях усетила, колко съм се изплашила)от една случка(прибирах се вкъщи, когато някъв мъж с кола започна да кара плътно до мен и да ме следи.Беше вечерта.Как да е нищо слава Богу не стана, замина си по пътя.Ама то тогава беше тъмно, че и уличката една такава тъмна, а си бях почти до вкъщи), че когато заспах го сънувах тоя човек, как се приближава към мен и тилкова явно съм се страхувала, че спрях да дишам в съня си и не можех да си поема въздух.Като се събудих бях толкова ужасена, че просто нямам думи.Около половин час не можех да дишам нормално и тва само заради един сън, базиран на не толкова ужасна лучка.А иначе най-големия ми кошмар е ... много объркан.Но странното е че го сънувам на периоди от по няколко години и е един и същ.Значи в стая съм с много възглавници, летящи из въздуха.Стаята е 4ерна, мрак навсякъде, но в този мрак има много писъци, адски оглушителни.Пронизват тялото ми, но аз пак съм цяла.И когато аз се опитам да извикам, като си отворя устата ни6то не излиза.Имам още един, който пак е в стая, пак тъмно и има една възглавница.И целият този мрак почва да пада към него.Усещам как ме притиска и колко е страшен и пак се опитвам да извикам - и пак нищо.Всичкото добре, ама ролята на възглавниците не я разбирам ква е:(
Искам разбира се да я скивам тази книжка, ама не знам дали ще ми остане време.Все пак ще се радвам да ми я пратиш... по някакъв начин:)
