Обстоятелства...

[{dulgokoska}]

Ден започва отначало...
Неповторим е, както всеки друг...
Бързат хората за работа...
Автобусът се пълни... И аз съм ей тук...
Бабки набират се бързо навътре...
Като на маратон... Липсват каски за ръгби...
Качвам се бавно... И се обръщам...
Нежничко някой по рамото ме потупва...
Очите вдигам и пред мене виждам...
Ангел... Момче с красотата на принц...
Място отстъпва ми... Всички завиждат...
И мислят - това е поредният флирт...
С омагьосващ поглед, с усмивка сияйна...
Той наблюдава всяко движение...
Сякаш само двама сме нейде в безкрая...
Не искам да слизам... Ах, какво положение!...
И заговаря ме леко... непринудено някак...
От устата излива се глас - медовина...
Докосва ръката ми... Коприна е сякаш...
И пази ревниво друг край мен да не мине...
Автобусът препуска... Трепти ми сърцето...
Обикновено се влачи - що за проклятие?!...
Безспокои ме времето... До мен е момчето...
Кое ме кара да зная и да нямам понятие...
Косата да докосне бегло...
Уж да я отнеме от съседа...
Не косата ми... Докосна мене...
Без да спира нашата беседа...
Автобусът се пълни и хвърчи сякаш с 200...
А ние с Ангел сме вплели очи...
Още няколко спирки и напускам аз рейса...
Напускам момчето с неземни черти...
В тъпканицата ужасна хубаво се случи...
Благодарих за човешката некадърност...
Този ден неповторим за урок ми послужи...
Лошото добро е! - Невероятна мъдрост...
И ето спирката ми идва... Светофарът като никога зелен е...
Погледът ми потреперва и се впива... да превземе...
Едничката душа красива, която с автобус пътува...
Слизам... Слизам... Но къде ли?!... Вънка свят не съществува...

[SteeleR]

 [bravisimo]

[FALLEN]

Поклон мила,много е красиво... :flowers: :flowers: :flowers: :kissoflove: :flyingkiss: :iloveyouinblue:

[{dulgokoska}]

 [I love you] [hugs and kisses] [I love you]