Този вятър,
който вие в прозорците...
Този вятър...
Вятър - насилник.
Измита празнотата
в душата ми.
Върху белия лист
разсипва мастило.
Сърдиш ми се, небе
и ме наказваш.
Този вой ме влудява .
Моля те, спри го!
Недей!
Мразя вятъра,
той кръвта ми замразява.
Всички мисли обърква.
Убийствен суховей.
Мразя да се чувствам
изписано листче в ръцете му,
което подхвърля по драките
просто ей така.
Смачкано и уморено
е сърцето ми,
изтича мастилото,
зацапва...-
дива, безгранична тъга.