Талази мътни от печал

[Gentiana]

Не ме наказвай с мрачно време,
когато в мен и тъй вали,
когато вместо радост бреме
животът става и тежи.

Недей! С порой ще ми удавиш
последната надежда. С прах
от пясък рани ще направиш.
Ще вика ехото от страх.

Търкулнати по небосклона
от грозни думи зарева
ще падат кълбовидни,злобни.
Ще палят сухата трева.

Пожар в полята ,а в сърцето
талази мътни от печал.
Намръщено мълчи небето,
за мен едва ли му е жал.

Не ме наказвай с мрачно време.
Угасна слънцето ми. Мрак
прелива от раздрани вени.
Душата-гарван литва с грак.

[tonnny_bg]

  Много тъжно.

[Gentiana]

Уффф, Тони, нещо пак ме изби на символизъм...
Нали поетите от този период са ми любими.
А и навън е едно мрачно- дъждовно, няма ли слънце, направо умирам...
Сорри