Разсъбличам се
от грижите си ...
Бавно падат на земята
суетата, болката, тъгата.
Пред огледалото
съм чисто гола,
сведена до чистота и нежност
е душата ...
В стаята не съм сама.
Отстрани ме наблюдаваш
и посочваш
на кое страдание
е ред дошъл да съблека.
На очите ти се уповавам -
в щастието ми да видят красота.
Деликатен жест, ръка подавам ...
Страховете ми пред теб се свличат,
ти въздъхваш, на колене пред тебе падам...
Аз и ти сме в плен на любовта.