Да живееш с една ръка...

[Gentiana]

Можеш ли само един да обичаш?!
И кой от двамата ще избереш?
И двамата събуждат в тебе нещо нежно
и див, непреодолим копнеж.
Можеш ли ръката си да отрежеш,
залъгвайки се,
че ти е достатъчна и една?
Тази болка,
с която се събуждаш сутрин
е мрежа  -
хванала си се в нея здраво
като муха.
Дори очите си здраво да стиснеш,
преминават в съзнанието ти
като на парад
спомени -
ту с единия,
ту с другия.
Наказваш се с безразличие,
но умираш от глад.
Можеш ли...
И докога ще можеш?!
Превърнала си се във въжеиграч.
Все някой ден въжето ще се скъса...
Но дали това ще е повод за плач?
Може би ще е твоето освобождение.
Най-лесният изход след дълга борба
на границата между черното и бялото...
Онази гадна думичка - "Съдба".