Болка

Started by nika_s.s, May 27, 2006, 20:31:35 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

nika_s.s

Исках те толкова силно, както не бях искала никога нищо.
Исках те с толкова страт, че ме изгаряше да се оглеждам в душата си.
И за миг не спря да ме боли и за миг не пожела да ме освободи.
Болеше ме когато те чувствах,защото знаех ,че утре когато те няма,
пак щях да те притискам в измамна близост.Болеше ме когато те виждах,
защто знаех че няма как да знаеш колко стихии в мен събуди ти.
Не ме боля толкова,даже когато гледайки те,
с желание присъщо само на звздите слушащи за деня,
ти беще празен замен,но ме боля да знам ,че си там ,толкова истински близо
и така невъзможно далеч, че можеше да се усмихваш без аз да съм до теб,защо ли,
защото аз не можех,не исках,не успях...Толкова ревниво пазих образа ти,
че всичко изведнъж се сля с очите ти, с ръцете ти, с живота ти,
така детински се държах за спомените, че пропуснах шанса да изградя нови,
така сляпо следвах сърцето си, крещящо ,че ме искаш,че когато отворих очи почти погубих себе си.
Днес вече не искам да знам,не бива да знам,премина ли през мен,в мен ли остана или това са само следите ти.
Страх ме е че няма пак да се справя да те надживея,не мога и със тебе да живея,
мога само да те потушавам пламък по пламък, пък дори и цялата любов от себе си да залича
нали поне ще мога преродена,чиста пътя си да продължа нали,нали ,нали...?


...I have cried so many tears even the blind can see...