За да обичаш човека ...

[Angel Soul]

"Мнозина казват за себе си, че имат широко сърце, което включва всички хора, даже и цялото човечество. Това са само думи, които не отговарят на истината. Да любиш човека, значи да го познаваш."                                                                    
                                                                                                            Петър Дънов

Съгласни ли сте с подобно определение или не и защо?

[Kiss`]

ами .. може би да.. Защото за да обичаш някой , наистина трябва да го познаваш .. ти го обикваш,след като го опознаеш . И го обичаш такъв,какъвто си е ..

[ilusia]

Да си кажа правичката... от гледна точка на психологията е прав..
НО не съм съгласна :)

[Zatoichi]

Да обичаш някого означава да познаваш всичките му човешки недостатъци и пак да искаш да бъдеш с него.

[EvIcHkA]

Мда, така си е... до някъде. Макар че, вярно е и това, че преди да започнеш да го опознаваш, трябва да го обичаш... или поне да те привлича по някакъв начин... Иначе няма да имаш причина, заради която да го опознаваш.

[D`Eva]

Да обичаш или по-точно човеколюбие , значи да приемаш  и непознатото в човека , каквото и да се окаже то /ако си говорим за човеколюбие де / Ако човеклюбието зависи от това дали познаваме човека , то вече не е човеколюбие , а персонализация .

[Angel Soul]

Разбирам гледната ти точка, D`eva и до известна степен съм съгласна с нея. В същото време обаче, прекрасно разбирам и какво е имал предвид Дънов. То се илюстрира много добре с начинът , по който повечето хора реагират : "Пъпката на носа ми е по-важна от земетресение в Азия" . Тоест вниманието, което отделяме на близките нам неща (и хора) винаги е по-голямо от това, което обичаме "по принцип". Да речем , аз страхотно обичам животните. Обаче винаги има някои от тях, които някак си повече ми влизат под кожата и други, към които първичната ми реакция е отблъскване. В този смисъл, ако трябва да бъда искрена със себе си, аз не обичам всички животни еднакво, и по същия начин, не обичам всички хора еднакво. ...  Мисля си, че за да достигнеш тази степен на съвършенство, когато обичаш с еднаква сила не само всичко живо, но и всичко неживо, трябва първо да си постигнал така наречената "безстрастност", с което могат да се похвалят наистина малцина.

[D`Eva]

Мисля ,че си е казано съвсем  точно много преди Дънов - Обичай ближния , както себе си . Не както майка си или някой друг обичан , а както себе си ... т. е ако познаваш себе си би могъл да обичаш другите както себе си , защото ще ги единтифицираш с себе си . Следователно достатъчно е да опознаеш добре себе си и не е нужно да опознаваш всички . Любовта е от вътре навън , а не от вън навътре - това според мен е погрешното в мисълта на Дънов. За да разбереш някой , трябва да разбираш себе си , да осъзнаеш че другия е като теб и да се отнасяш към него , както би искал да се отнасят към теб - Всеки иска да бъде обичан .
Това е ...просто и ясно :)

[Angel Soul]

Ще ми се да бе и лесно!  [a taka]

[D`Eva]

Виж не е нужно да обичаш хората непрекъснато , не е нужно да ги обичаш както обичаш тези които са близко до теб /защото е невъзможно поради липса на близост най-малкото/ Достатъчно е да покажеш обич когато някой от тези далечните се окаже близо до теб ..т.е да му помогнеш когато му е нужна твоята помощ.

И да не очакваш  да ти благодари , така както ти не си благодариш когато си си доставил някво удоволствие или си си свършил някава работа :)

[PurpleANGEL]

D`Eva, успяваш да се докоснеш до някаква порция от истината... Определено вървиш на прав път, но все пак има още да се върви. А на края на пътя работата е следната...

Дънов колкото греши, толкова е и прав. Това е така, защото неговата сентенция може да се тълкува доста двузначно.
Разглеждайки човека като личност с ръка на сърцето можем да кажем, че не можем да обичаме всички, дори не и еднакво. Но разглеждайки човека като психология е достатъчно да съумеем да се докоснем до неговата душа и да разбираме желанията му, за да му покажем обичта си. Това не е свързано с личното ни опознаване, но то би ни помогнало да открием любовта в нейния духовен аспект. За да обичаме цялото човечество е достатъчно да познаваме цялото човечество... Възможно ли е? Ами да - ако познаваме психологията на човека като разум и желания, а не като персонална личност.

ПП: Дано не ви обърках прекалено  [confused]

[Angel Soul]

Обърка ни, но ние понеже те познаваме и обичаме и ти прощаваме!  :p

[Feanor]

D`Eva, успяваш да се докоснеш до някаква порция от истината... Определено вървиш на прав път, но все пак има още да се върви. А на края на пътя работата е следната...

Ей такива изказвания много ги обичам. Закъде сме без покровителствените поощрения на по-мъдрите? [lol]

Между другото, опознаването на човечеството като цяло определено не би провокирало кой-знае каква обич към това човечество. За да видиш това, което можеш да обичаш, трябва да погледнеш именно личността.

[EvIcHkA]

Някои хора, порсто не са хора! Само външността им е човешка...
Каквото и да правим, да, не можем да обикнем всички! Всеки си има някакви изисквания за качествата, маниерите и т.н. у другите... И знаейки за тях-той или ги обиква, или са му безразлични! Ето затова, чак след като ги опознаеш, можеш да кажеш, че наистина ги обичаш. Другото са просто думи,да!

[Dalechen]

Най-лесно е да обичаш цялото човечество. Най-трудно - да обичаш отделния човек.
Не помня кой го беше казал (не е мое), но е много вярно.

А най-важно е нещата да са на дело, а не само на думи !

respect за Ейнджъл Соул и Д'Ева.