News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Угарка

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 13, 2005, 02:02:43 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Attention

Страхотно...  [heart__]
Would you die for the one you love?

DEVIL_IN_HEAVEN

Много мило! [inlovee] Благодаря!
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

djuliano

Тютюнев прах от тебе  се посипва,
и въздухът горчи от никотин,
разсърдено и зло, небето кипва,
ухаещо на скръб и керосин.

Привикнал със горчивата ти същност,
отдавна примирил се с ориста
да се препъвам в твойта недостъпност
и да потъвам в твоята мъгла,

запалвам пак цигарата от фаса -
замислен, омърлушен и пребит,
и тъжно-радостен - спечелих баса,
че ти си просто грешка, а не мит...
Eдин много странен мъж

DEVIL_IN_HEAVEN

Разяждат старите истории,
тежат на дробовете ти като реликва...
Надви те грозна монотонност,
тютюнът профила ти сгризка.

А беше благороден, снажен.
И с устни като два магнита,
привличащи ме безпощадно,
по всеки начин ме изпита...

Над мен графитното ти очертание
сега издига се високомерно,
наивно, жалко и отчаяно
вини наместо себе - времето...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

djuliano

Quote from: DEVIL_IN_HEAVEN on July 24, 2010, 01:44:17 AM
Разяждат старите истории,
тежат на дробовете ти като реликва...
Надви те грозна монотонност,
тютюнът профила ти сгризка.

А беше благороден, снажен.
И с устни като два магнита,
привличащи ме безпощадно,
по всеки начин ме изпита...

Над мен графитното ти очертание
сега издига се високомерно,
наивно, жалко и отчаяно
вини наместо себе - времето...

Нелепо е вината да прехвърляме,
виновно е самото мироздание,
излишно е да мъчим да го хвърляме
в прогизналото сиво отчаяние.

Високомерна е сега материята,
крещяща   над унилите ни напъни
да заредим със вечен ток батерията,
разпаднала се тихо във сърцата ни.

Да се окъпем в болните илюзии,
които ни оплождат с безразличие
и да се гмурнем в тъжните дифузии,
обрекли ни на грозно двуезичие...
Eдин много странен мъж

DEVIL_IN_HEAVEN

Мисля, че няма какво повече да се добави.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...