С болка живееме всички
и чувствата изразяваме в срички,
но питам се аз сега,
нима не познаваме друга съдба,
нима на това сме обречени
и във водопада на мъката сме въвлечени???
Нима животът не е пред нас -
защо към миналото се обръщаме всеки час?
Нима сили нямаме напреде да вървим
и всичко лошо ний да заличим?
Защо след всяко разочарование
се потапяме с скръб и отчаяние?
Нека го приемем като поредното изпитание,
каляващо нашето съзнание,
И ако готови сме злото да забравяме,
на щастие цял живот ще се радваме!