"Няколко думи, мъничко болка,..."

[tuik]

Едно ранено момиче и едно влюбено момиче, тя намаза раните си с чувствата му и го остави да се гърчи...

Няколко думи, мъничко болка,
раненото Его Его ранява...
приемам отровата, приемам смъртта,
друго просто не остава...

И вече ме няма, студен като лед,
заровен в земята, поредния труп,
какво от това-света е пред теб,
за какво ти е поредния луд...

Защо си на гроба ми, ти плачеш... Защо?
Нали на омраза към мен се обрече,
Нима мъка виждам в твойте очи... КАКВО...
Нима фактът, че няма ме вече,

причини болка, която за мен отмъсти,
нима ми прости, нима съжеляваш, нима те е срам...
Не, просто в момента откри,
колко е безсмислено да мразиш на там...

Някъде в нищото където винаги съм бил!


Загубено време е твойта омраза,
а ти мразиш да губиш нали...
тя и теб зарази със проказа
и в твоя дух се заби...

Разяжда те бавно, поражда съмнение,
гаври се с твойто най-чисто вълнение,
граби безмилостно, убива болезнено,
а ти си мислиш, че това е полезно...

И път не намираш, гърчиш се бясно,
ех, бих се изсмял на твоята болка...
Вървиш под небето, и там ти е тясно,
пространство ти трябва, но колко...

Светът ти се струва малък, дребнав,
небето те смазва със своя простор...
Животът те блъсна-брутален, корав,
вече не можеш да даваш отпор...

Тя взе, опря пистолета в слепоочието си и натисна спусъка, за да бъде отново с мен... :)

[iani4ka]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] Невероятно е...

[Dalechen]

Браво , туик